Разлика между версии на „Всичко е за добро“

Версия от 19:09, 19 юни 2009

Всичко е за добро

Има вярващи в света, които се страхуват от вятъра, от дъжда и от слънцето; има вярващи, които се страхуват от болести; има вярващи, които от всичко се обиждат, вследствие на което навсqкъде търсят правата си: ако ги поканите на обяд, искат да бъдат на първо място, отдясно на домакина. Ако ги поканите на концерт, или на някаква сказка, те пак гледат да заемат първите места. Тези вярващи мязат на млада мома, която обича възлюбения си, жени се за него, но въпреки това пак се запитва, дали той ще я обича. Защо се жени, щом се съмнява? Като се съмнява, да не се жени. Следователно, не яж хляб, който не може да ти даде това, което очакваш. Какъв хляб трябва да ядеш? Яж само онзи хляб, който носи в себе си животворна сила. Всеки друг хляб, който не носи животворна сила, тури настрана. – Какво ще правим без хляб? – Гладни ще седите. Ако паякът може цели шест месеца да гладува и да вярва, че няма да умре, че отнякъде ще му дойде храна, защо разумният човек, който слуша Словото Божие, не може Да гладува два-три деня? Доказано е, че човек може да прекара абсолютен пост цели 40 дена. Значи, човек трябва да познава истината в живота, да не се заблуждава.

В съвременния живот има известни факти, които са неверни. Хората трябва да различават верните факти от нев-Ърнш"к Много от недоразуменията между хората се дължат на неверни факти. Ще приведа един примъф, да видите, какво може да създаде един неверен факт. В Америка, когато трябва да се назначи проповъ\дник на н"бкоя голяма енория, обикновено се произвежда избор. По едно време се повдигнал въпрос за избиране на проповъ\дник на една голяма американска енория. Обаче, между избирателите се пръснал слух, че пропов-вдни-кът, за когото са гласували да бъде назначен, лмал обичай да реши косата си на път като жена. Всички единодушно се произнесли, че не искат проповтздпик, който реши косата си на път. Събранието решило, преди да се про-изнесат окончателно върху избора, да изви-кат проповедника, да го видят. Като се явил пред тях, всички останали очуде-ни. Не само че нямал никакъв път на главата си, но главата му била съвършено гола. По същия начин много хора протести-рат, спорят върху въпроси, които съвсем не съществуват.

„Всичко е за добро" – е казано в Писанието. Значи, каквото се случва в жи-

269

вота на човека, добро или зло, е все за добро. Зло и добро са страни на едно цяло. Злото е външната страна на доброто; доброто пък е вътрешната страна на самото добро. Понеже външната страна на доброто всякога се цапа, затова я наричат зло. Вътрешната страна на доброто никога не се цапа, затова я наричат добро. Обаче, колкото и както да се говори за злото и доброто, т всЬкога ще останат необяснени. Има неща, които не могат да се обяснят с думи. Т се разбират вътрешно, чувствуват се, въз-приемат се, но по никой начин не могатъ-да се обяснят. Как ще обясните, запримър, какво представя тонът с!о? Кой би могъл да изпее тона сю, ге, или друг някой тон в неговата абсолютна чистота? Това са елементарни н"Бща, но не могат да се изпълнят. Ако не можете да изп-вете тези тонове, както трябва, тогава, пожелайте да се изпълни нещо в името на Христа и да стане, както желаете. Нали казвате, че вервате в Христа? Изпитайте верата си. Идете при някой тежко бо-лен и в името на Господа Исуса Христа пожелайте да оздравъе. Ако е на оздравяване, бол-ният ще стане от леглото си; ако е тежко болен, думите и желанието ви да оздравее ще останат безрезултатни.

Значи, не е достатъчно само да казва чп-вък, че верва, но той трябва да изпита своята вяра. Ще кажете, че всеки може да пъе. Лесно се говори, но изпитали ли сте се, колко

270

можете да пЪете? Всеки трябва да пее, но всеки не може да птзе. Когато мисълта на никого е лишена от нещо съществено, този човек не може да пт>е. Който не може да 1тЪе, той не може да оценява доброто; той не е тактичен човек. Пението повдига духа на човт>ка и му създава добро разположение. Мзобщо, българите не са много музикални. В миналото те са били по-музикални. Н"Бма българин, който да е създал в музиката нт^що самобитно, нещо безсмъртно. Колко български певци или музиканти мо-гат да изкарат прехраната си в н"бкоя чужда страна? Ще кажете, че даровитият .може да се прояви навсякъде. Знаете ли, от какво зависи дарбата на човека? Всяка дарба зависи от вярата на човерка. Каква вяра е тази, която при най-малкото изпитание се раз-колебава? Излезе някой да п-ве или да свири пред публика и веднага се разколебава, -съмнява се, че може да п^е. Докато не се подкрепва от вярата, дарбата не може да се прояви. След като си учил дълго време, след като си работил, ще изл-Ъзеш на сцената и ще вярваш, че можеш да пееш и свириш. Ако в-врваш по един начин, а п-веш по друг начин, ти не можеш да проявиш дарбата си, ти нямаш въфа.

Като не могат да пЕят, както трябва, мнозина се извиняват, че не са се упражнявали достатъчно, че не са учили. Щом е така, нека се упражняват. нека учат. Извиненията

271

не могат да ги оправдаят. Ще кажете, че сте слушали ангелски хорове и знаете, какво значи добро п"Бние. Колкото да се сравнява човешката песен с ангелската, последната остава ненадмината. Отлични пъвци са ангелите. В Писанието е казано, че когато Хри-стос се родил, хор от ангели сл^зал от небето и славъли Бога.

Следователно, п-вйте и вие и вървете на-пред. Не се спирайте върху миналото. Не се спирайте върху живота на вашите Д"бди и прадъди. Който иска да прогресира, той не трябва да се спира на миналото. Няма по-голяма опасност за ученика от тази, да се спира на своите погръшки от миналото. Оставете погрътлките настрана и вървете на-пред. Спирайте се върху това, което в даден момент правите. Задавайте си въпрос, защо правите това или онова. Ако в даден момент ядеш, защо ядеш? Човек яде, за да подържа своя организъм. Защо чувству-ваш? Човек чувствува, за да подържа живота на своето сърце. Защо мислиш? Чо-век мисли, за да подържа живота на своя ум. Всяко нещо, което не се упражнява, се изражда. Ако любовта не прониква в сърцето, както въздухът в дробовет, човек не може да живъе. Както чистият въздух освежава и засилва дробовет, така и любовта подмладява човека. Ако любовта не посещава чо-въка, всичките органи на тълото му ще се

272

атрофират. Ако мисълта не движи човеш-кия> мозък, всички негови клетки ще се атрофират. За предпочитане е понякога една лоша мисъл да проникне в човешкия мозък, отколкото никаква мисъл да не го движи. Това може да ви се види противоречиво» но противоречието е само за вас.

Противоречията за едни хора са благо за други, Заприм-вр, детето на една майка плаче, но е живо, весело, ц/бл ден играе. Плачът на детето е противоречие за тази майка. Детето на друга майка е мъртво и не плаче. Като погледне на живото дете, тази майка намира плача му за нещо естествено. Обаче, за нея е противоречие, защо детето й не плаче. Следователно, за предпочитане е детето да плаче, но да е живо, отколкото да не плаче и да е мъртво. За предпочитане е човек да има противоречия, но да е жив, отколкото да няма противоречия и да е мър-тав. За предпочитане е човек да прави гръшки, да има изкушения, но да е жив, отколкото да не прави гръшки, да няма изкушения и да е мъртав. Защо ви е съвършенството на мъртвия?

Съвременното възпитание налага ред правила на човека, които го сковават. Каз-ват на детето: Ти не трябва да правиш това, не трябва да правиш онова. Детето се вижда заобиколено с ред наставления, какво да не прави. Като дойде въпрос до това, какво да прави, то не знае нищо. Едно тряб-

273

на да знаете: ако постъпвате по човешки, трт>бва да бъдете честни. Ако живите по Божествен начин, трябва да бъдете справедливи. Честността е израз на човеш-кии живот, а справедливостта – израз на Божествения живот. Ако някой не може да постъпи по човешки, т. е. честно, да постъпи по Божествен начин, справедливо. И обратно: ако не може да постъпи по Божествен начин справедливо, тогава да постъпи по чов-Ъшки - честно. Дали справедливо, или честно ще постъпи, човек трябва да изплати дълговетъ-си. Той трябва да знае, как да постъпва. Силата на човека седи в неговото знание. Ако от паметниците на миналото археологът не може да чете историята на древните народи, той няма никакво знание. Ако и вие не можете да проникнете в архивата на вашето минало и по него да четете и изучавате себе си, къде е вашата сила? Хората се интересу-ват от своето минало, искат да знаят нещо от него, но те сами трябва да го раз-гадаят. Защо? – Защото малко е доброто в миналото на човечеството. От осем хиляди години насам, човечеството не е направило гол"вм скок. В живота на човека до грЪ-хопадането има хубави неща, но след гр-в-хопадането няма нищо особено. Като знаете това, по-добре не се интересувайте от миналото си. От страданията и изпитанията, кои-

18

274

то преживявате, можете да садите за вашето минало.

Днес всички хора плащат за миналото си. Н-бкой иска да знае, дали в миналото си е бил цар. Бил е цар, но не е могъл да управлява, и затова главата му днес е побъ-лт>ла. Всички хора трябва да работят съзнателно върху себе си, да изправят погреш-кит"Б на своето минало. Как ще изправят погръшките си?–Като се научат да управля-ват своите мисли, чувства и постъпки. Да бъдеш цар, това значи, да управляваш себе си. Върви някой и маха с ръката си около ухото. Какво означава това движение? Този човек се намира пред нъкакво изкушение. Някаква лоша мисъл е минала през ума му и, като маха с ръката си, той мисли, че ще се освободи от нея. – Не, това е механическо действие. Работите не се оправят по механически начин. Как се познава изкушението? Изкушението се познава по миризмата, както цвътето се познава по своя аро-мат. Без да видите карамфчла, по аромата му само можете да го познаете. Всяко цвъте се познава по своя мириз.

Всички хоря трябва да учат, да след-ват училището, като малккт деца. Кое училище трябва да посещават? – Божественото училище. Млади, възрастни, стари – всички трябва да се запишат в това училище. Едно условие изисква Божественото училище: Всички ученици, които се записват в това учи-

275

лище, трябва да имат състоянието на детето. Когато трътеа на училище, детето е отворено, готово да слуша, да приема всичко, каквото учителят казва. Когато възрастният трътеа на училище, той има вече свои особени възгледи, особено мнение за нещата, вследствие на което се натъква на противоречия. Той е закъсн^л за училище. Следователно, ако сте постъпили във великата Школа и се намирате пред противоречия, ще знаете, че сте закъснели, не могат да ви приемат за ученик на тази Школа. Можете да бъдете слушател, но не редовен ученик. Какво трябва да направите, за да ви приемат редовен ученик? Вие трябва да се вернете в своето първично, детинско състояние на душата, да слушате и да възприемате всичко, каквото Учителят ви преподава.

Разправят един анекдот за една 84 годишна баба. По нъкакво особено стечение на условията в нейния живот, въпреки силното й желание да учи, тя останала неграмотна. Обаче, на 84 годишна възраст условията й се подобрили, и тя решила да учи. Отишла на училището, влязла в стаята на учителите и се обърнала към един от тях с думит-: Синко, искам да уча. –Бабо, много е късно. – Нищо, цътг живот съм желала да се науча да чета и да пиша, едва сега ми се отдаде този случай. – Добре, остани между децата. Зарадвала се бабата, че ще учи. Събрали се децата около нея,

276

натискали я, смаели се, но тя не искала да знае: учи, чете, пише, играе с тях – забравила старостта си, забравила, че времето й минало. Тя не се докачала от никого, искала само да учи.

Сега и вас съветвам да забравите старостта си, от никого да не се обиждате, но да се учите, да слушате Учителя, който ви преподава отвътре и отвън. Вземете при-м-вр от тази баба. Когато ви се смеятъг когато ви корят, не се обиждайте. Знайте, че това не се отнася до вас. Обаче, когато ви хвалят, не се забравяйте. Знайте, че за всб-ка похвала трябва да платите нещо. Когато н^кой ви хвали, той иска да вземе нещо от вас.

Преди години един от редакторите на софийските вестници ме запита: Знаете ли, какво пишат вестниците за вас? – Не зная. – Лоши работи пишат. – Тогава, бъдете уверени, че те не са подкупени. Ако пишеха нещо добро, може да се предполага, че са подкупени. Изобщо, ако говорите лошо за човека, вашата съвест е спокойна, защото от никого не сте подкупени. Когато хвалите човека, може да се предполага, че съвестта ви е подкупена. Обаче, като човек, който служи на любовта, на истината, и когато хвалите, и когато укорявате некого, за нищо не продавайте съвестта си. Има право да хвали, да укорява само онзи, който обича. Да обичате чов4ка, това значи, да постъпвате така, както

277

той постлшва. Дохожда у дома ви гост, който живее според източните нрави. Поканвате го на трапезата си, добре сложена, с чисти чинии, със сребърни вилици, лъжици, ножове. Обаче, гостът постъпва по своему: отчупва хляба с пръстите си и направо, без никаква вилица или лъжица, започва да топи в яденето. Веднага заповядвате на слу-гите да вдигнат лъжиците и вилицит, и щвлият дом започва да яде по начина^ по който гостът се храни. Ако държите на буквата на нътцата, вие ще му забележите, че не се яде така. Но любовта не се ръководи от буквата на нещата.

Сега вие сте вл-бзли в пътя на непре-ривната любов – в пътя на Божествената любов, и трябва да постъпвате според нейните изисквания. Тази любов изключва всички погръшжи. В преривната, т. е. в човешката любов се вършат ред грътдки и престъпления. Престъпленията, нещастията се дължат на това, че човеж не се подчинява на Великото начало в живота. Един закон има в св-вта, и който се отклони от този закон, той неизбежно е изложен на страдания и нещастия. Правили ли сте опите за един ден поне да не допуснете нито една лоша мисъл в ума си, нито едно лошо чувство в сърцето си? Ако ц"бл ден е много, направете опита за един час, да видите, може ли през този час злото да не се вмъкне във вас. Как е дошло злото в сверта? Това

278

е въпрос, по който не е позволено да се говори. Наистина, какво по-голямо противоречие от това, да срещаме хора и ангели да грЪ-шат и вършат престъпления, въпръки, че са създадени Т)т Бога, Единственият съ-вършен между съвършените?

Как се е явило злото? Коя е причината за престъплението? Млад, красив момък обича две моми. Докато не се е опредЪлил към една от т^х, и двет с внимателни към него, добре се разговарят, добре се разби-рат. Когато момъкът се опред-Ъли и предпочете едната мома, другата веднага се обижда, отдръпва се, и отношенията между тях се развалят. Защо? –Злото, престъплението е влтезло между тЬх. Ако майката обича един ст синовете си повече от другите или ако бащата обича една от дъщеритъ^ си повече от другит, пак престъпление се ражда. За да няма престъпление в чувствата на хората, ето как трябва да разглеждате нещата. Ако имате два пръстена, единият же-лъзен, а другият златен, ще предпочетете златния пред жел-взния. Всеки ще обича златния пръстен повече. Ако имате две саби, едната желязна, другата златна, ще предпочетете желязната пред златната. Ако трябва да се защищавате с една от т^х, желязната § сабя ще свърши повече работа от златната.

Един мъж се оженил за жена, която цътг живот го терзае: не му дава свободно да погледне накъде. Каквото направи,

279

тя все е недоволна от него. Той ходи от стая в стая, пъшка, въздиша, трепери от нея, да не каже нещо, което да не й хареса За него тя представя желязо, което постоянно го притиска. По едно време дойде в дома им една приятелка на жената, весела, разположена, цялата къща развеселява. Мъжът се отпусне, разположи се, отдъхне си свободно. Нов тормоз настъпва за него: Защо в при-сжтствие на жена си бил мрачен, недоволен, а в присжтствие на приятелката й се раз-веселявал? Кой е виновен за това? Кой чо-вЪк не предпочита златния пръстен пред жел-взния? Къде е престъплението в този случай? Дайте свобода на човека, ако искате да ви обича.

Това са факти, които съществуват на-всЬкъде в живота, и между религиозни, и между светски хора. Докато не разберете законите, които управляват живота, вие всякога ще се натъквате на противоречия. Тази е причината, дето хората си представят живота на небето като този на земята. Т"Б мислят, че и там хората се делят на мъже и жени, и там се раждат, женят, умират. Те си представят някакъв чов-вшки рай. В небето няма мъже и жени. Ако н-бкой мъж отиде на небето и търси жена, веднага ще го пратят на земята. Ако някоя жена отиде на небето и търси мъж, веднага ще я пратят на земята. Докато сте на земята, можете да

280

се жените; щом отидете на небето, никакви женитби не се позволяват.

Каква е разликата между хората на земята и тия на небето? Хората на земята имат по два рога: единият рог представя мъжа, а другият – жената. Хората на небето н-б-мат рога. Там човтзк е ни мхж, ни жена. Значи, жените и мъжетъ1 са необходими за земята, но не и за небето. Сабята е нужна за войната, но не и в мирния живот. Саби, пушки, топове, задушливи газове са нужни за войни-т-б, но в мирния живот тъ1 нъчиат никакво предназначение. Мирният живот се нуждае от съвсем други пособия. В този смисъл, мъжът и жената са оржжия,- с които хората воюват. Мъжът е едно оржжие, жената–друго оржжие. Опасни оржжия са тъ\ Жената пита: Какво ще бъда, когато отида на небето ?– Ще бъдеш нито мъж, нито жена. Мъжът пита: Какво ще бъда, като отида» на небето ? – Нито жена, нито мъж. Като се видите на небето, тогава ще разберете, какво представяте. Там ще бъдете души, изл-взли от своя Създател.

Хората си представят духовния св-вт, т. е. живота на небето, като особен, изопа-чен живот. Те не знаят, че земният живот е изопачен и трябва да изл-взат от него, да влЪзат в реалността. Срещате въ-кого и му се усмихвате. Защо? И вие не знаете, защо се усмихвате. Срещате друг, поглеждате го сериозно. Защо? И това не знаете.

281

ПонЪкога се усмихвате, за да предразположите човека, да покажете, че му обръщате внимание. Както и да постъпвате с хората, дали се усмихвате, или сте сериозни с тях, в двата случая те ще имат различно мнение за вас. Що е усмивката? Усмивката е условие за запознаване с човека. Усмихваш се – отваряш вратата на къщата си. Ста-ваш сериозен – затваряш вратата на кж-щата си. Кога човеж отваря вратата си?–Зимно време. По-добре е човечк да отваря вратата си, отколкото да я затваря. По-добре е да се усмихва, отколкото да е сериозен. Защо нъжоя жена се е усмихнала? – Зимно време е, вън е студено, и тя е отворила вратата си. За кого отваря вратата? – За измръзналия. Като влезе вътре, той ще се стопли на огнището, ще измие ръцете и краката си с гореща вода, ще се нахрани и ще си отиде. Какво лошо има в това? Ама тази жена нъчма право да се усмихва на друг мъж, освен на своя. Това е старият морал, който съществува от осем хиляди години насам. Този морал е причина за нещастията между хората. Престъплението не седи в усмивката, но в лошитъ\ в криви мисли и чувства на човека.

Всички хора искат да бъдат здрави, добри и умни. Прави са хората да желаят това. Здравето, добротата и разумността са пътища за постижения. Това са пособия, сили, чрез които човек може да постигне

^282

всичко, каквото желае. Само чрез тях той може да влезе в небето. Здравето е един вид богатство; доброто – друг вид богатство; умът – трети вид богатство. Значи, три пътища има, чрез които човек може да бъде богат: богат като здрав, богат като добър и богат като умен. Всяко едно от тия качества придава на човека една трета от цялото богатство. За да бъде напълно богат, или за да наречете нтжого „човекъ" в пълния смисъл на думата, той трябва едновременно да бъде здрав, богат и умен. Направете опите и ще се уверите в силата на тези качества. Нека всеки се запита, уве-личил ли е капиталът на своето здраве, на своята доброта и на своя ум. Здравето, доброто и умът представят капитали, които всеки ден трябва да се увеличават по малко. Ако тези капитали не се увеличават, човек постоянно губи от себе си.

Човек е изпратен на земята да работи. Следователно, той трябва да работи като здравъ" и като болен, като добър и като лош, като умен и като глупав. Той трябва да работи като млад, като възрастен и като стар. Той трябва да работи като мъж и като жена, като баща и като майка, като господар и като слуга. Това са положения,. през които човек трябва да мине.' във всички положения човек трябва да работи, да се развива, да увеличава капиталите си. Какво е било вашето първично положение, как сте

283:

били първоначално създадени, с този въпрос. не се занимаваме.

„Всичко е за добро". И зло, и добро – всичко е за добро, но всичко не е от Бога. Н^кой ви обича, някой не ви обича; един ви говори сладко, друг ви се сърди; един ви прави добро, услужва ви, друг ви прави зло и ви пакости – всичко това е за добро, но всичко не е от Бога. Това показва, че ние живт^ем в един изопачен, объркан свтуг. Как ще се оправи този свят? – Чрез любовта. Любовта оправя всичко, любовта осмисля живота. Момък обича една мома. Бащата не позволява на дъщерята да обича този момък. Кой от двамата трябва да от-стжли: бащата или момъкът? Ще кажете, че е писано в Свещената книга: „Човек ще напусне баща си и майка си и ще се прилепи към възлюбения или възлюбената си". Значи, възлюбеният е марката на нещата. Той решава въпросит-Б. Възлюбеният представя великия закон, който рж.ководи целокупния живот. Един е възлюбеният в света, не са много. Един е възлюбеният, но се явява в много форми: като птица, като риба, като паяк, като вълк, като тигър, ката цвъте, като плод. Като видите нтжой човек облечен с хубави дрехи, с цилиндър на глава, вие го харесвате. Като видите единъ-паяк, не го харесвате. Този, когото харесвате в човека, е същият и в паяка. Възлюбеният навсЪкъде е един и същ, но вие не

284

можете да го видите. Чудни са хората! Ср-Б-щат един човт>к, говорят с него и на-мират, че е много добър. Отиват при сж-щия човт>к, като при хирург, който трябва да ги оперира. Т веднага казват, че той е лош човеж. Как е възможно един и същ човек да бъде и добър, и лош? Хирург г има добро желание, иска да ги освободи от страданията. Вие сте счупили крака си, хи-рургът иска да ю направи. Кой е виновен: вие или хирургът? Виновен е онзи, който е счупил крака си, а не хирургът, който иска да му помогне.

Седа в стаята си и чета. В това време слушам, че муха бръмчи нЪкъде. Погле-ждам, мухата се заплела в паяжина, бръмчи, не може да се освободи. Обръщам се към паяка и казвам: Слушай, в мое при-ежтетвие не позволявам да се вършат престъпления. Или ще пуснеш мухата, или ще взема една тояга, и двамата ще изхвърля на-вън. Вън от стаята ми можеш да пра-виш, каквото искаш, но тук не позволявам. Паякът ме погледне, не знае, какво да предприеме: да изяде ли мухата, или да я пусне на свобода. Има своенравни паяци, които не отстъпват лесно. Той ходи по паяжината си, мисли, какво да направи. Най-после решава да освободи мухата: започва да къса нишкитъ' една след друга и пуща мухата на свобода. Така и той е свободен, и мухата е свободна. След това го питам: Защо хвана

285-

мухата?–Тя е моя длъжница. Има да ми дава,-и докато не секвестирам всичкия й имот, няма да я пусна. Да, но ако не я пуснеш, аз ще дойда с тоягата си и ще се разправя с вас, както тр-вбва. Ти трябва да простиш дълговете й и да я пуснеш на свобода.

Същото нещо става и между хората^ Кредитор хванал длъжника си в своята паяжина и не го пуща. Длъжникът бръмчи, мж.411 се, иска да се освободи. Кредиторът не отстъпва. Тогава аз се намъхвам. Взи-мам тоягата си, т. е. Божия закон, и каз-вам на кредитора: Или ще пуснеш длъжника си и ще простиш дълга му, или и двамата ще изл-взете навън. Пред Божието лице не позволявам да се вършат престъпления.

Как да разберем това нещо? – Много просто. Ко1 ато се намираш пред лицето на Бог а, ти трябва да простиш прегрешенията Ъа брата си. Когато се намираш пред лицето на- Бога, ти трябва да простиш всички дългове на брата си – абсолютно да ликви-дираш с него. Докато не ликвидираш с брата си, не можеш да се явиш пред Божието лице и в Царството Божие не можеш да влТззеш. Какво правите вие? Казвате: Като спечеля, ще наредя работите си и на бедните ще помагам. Защо трябва да чакаш това време? Ето, всички твои длъжници са бедни хора. Прости дълговете им, и въпро-сът е свършен. „С каквато мЪрка м-вриш, с такава ще ти се отмери." Отива някой

286

при Бога и носи със себе си изпълнителните листове на своите длъжници. Казвам: Ако още днес не скж.сате вашитт^ изпълнителни листове и не се явите с чисто лице предъ-Господа, и вие, и длъжниците ви ще излезете вън. На всички християни днес се казва: Скъсайте изпълнителните листове, ако искате и вие, и длъжниците ви да бъдете свободни. Иначе, всички ще бъдете изпждени навън. Тоягата, Божият закон ще играе по гърбовете на всички хора: на кредитори и на длъжници. Не е позволено да се вършат престъпления в присътствието на Бога! Къде остава вашата любов, ако вършите престъпления в Негово лрисжтствие?

Сега аз изнасям един принцип. Когато искате да се явите пред лицето на Бога, бъдете готови да извършите всичко заради Него. В това седи изпълнението на волята Божия. Ако днес още не сте готови да скж* сате вашите изпълнителни листове. заради Господа, любовта ви е слаба. Ако сте готови да скъсате вашите записи, вашите изпълнителни листове, и аз съм готов да скъсам моите записи срещу вас. Ако вие не сте готови, и аз не съм готов. Щом вие не сте готови да скъсате записите на вашите стари идеи, да се освободите от страха за утрешния ден, и аз нема да скъсам моите полици.–Какво ще стане с нашия жи-вот?–Щом скъсате старите си записи, жи-вотът ви ще се нареди добре. Че ако

287

днес, когато сте пред Божието лице, не сте готови за подвизи, утре ли ще бъдете готови? Когато б-вше на кръста, Христос скъса всички полици, всички изпълнителни листове на своите длъжници и каза: Господи, прости им! Те не съзнават, какво правят. Ако не бъше простил на своите длъжници, Христос не би могъл да се яви пред Господа, не би могъл да влезе в Царството Божие. Христос бътпе пред лицето на Бога и прости дълга на своите длъжници. Щом искате да се освободите, да се явите чисти пред лицето на Бога, вие трябва да простите на своите длъжници и да кажете: Господи, прости им! Величието на Христа седи в жеста на благородство, който Той прояви на кръста още. Закован с теоздеи на рждете и на краката, Той каза: Господи, прости им!

Ще кажете, че пропов-вдьта ми днес е хубава. Не е въпрос за хубавата проповед. Важно е, каквото се проповядва, да се прилага. Къде е силата и любовта на християните, които се намират пред лицето на Бога и не мо-гат да скъсат своите стари записи и да кажат: Господи, прости им! След всичко това тъ1 ще отидат при н^кой праведен чо-век и ще искат да се моли за тях. – Не, не е позволено да се молите за човек, който не е готов да скъса своите стари записи. Свещено трябва да бъде името Божие за вас. Произнесете ли това име, бъдете готови на всички жертви. Дойде ли н-бкоя бо-

288

лест, предложете й да ви последва, да тръгне с вас на работа. Щом я поканите на работа, тя ще си отиде. Според мене, боле-стта не е нищо друго, освен неканена гостенка, която ви е посетила и ви се налага: тя иска да я кжпете, обличате, храните, забавлявате. Ще се съберат петь-шест души около болния да му услужват. В същност те не услужват на болния, а на болестта, която го обсебила като неканена гостенка. На болестта не трябва да се дават никакви л-вкарства. Щом дойде при вас, ще й кажете: Аз отивам да копая на Божието лозе. Ако искаш да дойдеш с мене, добре дошла. Ако не, сбогом! Който вярва в Бога, като динамическа сила, той всякога ще бъде здрав.

Съвременните хора искат да бж-дат обичани. Тяхното желание е на място, но не е достатъчно само един човтзк да ги обича. Човек представя микроскопическа цев, през която може да мине само един слънчев лъч. Слънчевият лъч все ще допринесе нещо на човека, но мощното в св"Бта е цялото слънце. Светлината на ц-влото слънце трябва да влезе в човека и да освети и най-малките кжтчета на неговата къща. Един слънчев лъч представя любовта на един чов-бк. Тази любов не е достатъчна. Любов, която не може да преобрази човека, да го направи здрав, добър, умен, не заслужава това име. Лгооовьта е

ш

онази сила, която преобразява човека и го прави готов на всички жертви заради Свещеното име, върху което почива неговият жи-вот. Истинската жертва подразбира жертва за Твореца на вселената, за Свещения, а не жертва за хората. Къде ще намърите Свещения? Той се крие дълбоко нъкъде в душата на всички живи същества. От всички хора се изисква велика жертва, каквато Хри-стос е направил. В какво седи тази жертва? Като ги приковат на кръста за името Божие, да кажат: Господи, прости им!

Срещат едного и го питат: Ти какъв си ? – Християнин съм. – Изпълнил ли си всичко, което Христос е проповядвал? Христос е проповъдаал самоотричане. Ти само-отрече ли се? Христос е казал, че Негов ученик може да бъде само онзи, който раздаде всичкото си имане на сиромаси и Го последва. Ти направи ли това? Когато бъще на кръста, Христос каза: Господи, прости им! Ти прости ли на своите длъжници? Ще кажете, че времето ви още не е дошло. Според мене, мнбго от сегашните християни са за-късн-вли даже. Ако сега не изпълнят Христовото учение, т съвсем ще закъсн-вят. Не е въпрос до буквата на тещата. Христовото учение е учение на вътрешна жертва. Всеки момент се жертвувайте за Онзи, чиято лю-бов е непреривна. Христовото учение пропо-

19

290

вядва вътрешен, велик морал, който почива на абсолютна чистота. Хората говорят за любов, за целувка, но се стяхняват. Защо? – Защото в т-вхната любов, в тт>хната целувка има нещо користно. Те взимат, а не дават. Казано е в Писанието: „Целунете се със свето ц-влование". Божествената любов подразбира абсолютна вътрешна чистота, която дава упование на човека, прави го сигбл, самоотвержен. Ако целувката може да повдигне падналия, да излтжува болния и да възкреси мъртвия, тя е на мт^сто. Това означава свето целование.

Христос казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводилъ"! Следователно, всеки човек трябва да съзнае, че е дошъл на земята да изпълни волята на Онзи, Който го е проводил. Когато се намерите в големи противоречия и не можете да разрешите н^кой въ-прос, кажете: Да бъде волята Божия! Кажете ли така, няма да мине много време, и въпросът ще се разреши. Но затова се иска лълно упование на Бога. Ако всички решите в себе си да вършите волята Божия, без никакво съмнение и колебание, работите ви ще се оправят естествено. Щом работитъ-ви се объркат, ще знаете, че изпълнявате своята воля, а не Божията. Ако доброволно не изпълните волята ОБожия, смъртта ще дойде, ще ви хване за врата и насила ще ви застави да се откажете от това, което днесъ

291

не можете да пожертвувате. Не е ли по-до-бре, преди да е дошла смъртта, да направите това, което Бог иска от вас? Под думата „смърть" разбирам закон. За предпочитане е човек да извърши доброволно волята Божия, отколкото по закон. – Какво ще стане тогава с нас?–Направете опите и ще видите. – Ами ако страдаме? – Нима ако не лзпълните волята Божия, няма да страдате? Нима богатият не гладува? Въпреки богатството си, въпреки знанието си, въпреки силата си, чов"Ьк пак страда. Цялото човечество ще мине през такива страдания, каквито не е мислило. Като върши волята Божия, човек пак ще страда, но страданията му ще бъдат осмислени. Страданията ще дойдат за всички хора без изключение. Смъртта ще дойде за всички. Тя е неизбе-жен акт. Мнозина мислят, че като излъ-зат от тялото си, веднага ще бъдат свободни. Те ще бъдат толкова свободни, колкото е свободен пътникът, който излиза от парахода и влиза направо в морето. Свободен ли ще бъде в морето? В морето го чакат акули, които веднага ще го изядат. Друг е въпросът, ако излезе от парахода и слезе на пристанището. Не е лесно да излезе човек от тялото си. Ако излезе от тялото си и влезе в морето, положението му € опасно; ако излезе от тялото си и слезе на пристанището, положението му е добро. Желая на всички да слезете на пристанището, за

292

което ви е даден билет. Щом сте*на парахода, радвайте се, мислете, работете'и не бързайте да сл-взете, докато не чуете името на пристанището, за което имате билетъ^ Когато чуете името на това пристанище, не се бавете нито минута. Веднага слезте от парахода и чакайте на пристанището, докато дойде друг параход да ви вземе. Новият параход ще бъде по-красив, по-съвършен от първия.

„Както ме е Отец научил, така говоря". Сега ще ви запитам: Готови ли сте да освободите мухите от паяжините си? Аз засЬ-гам този въпрос принципално, а не лично. Личните въпроси представят комедия и драма в живота. Аз нъчиам разположение нито към комедията, нито към драмата, нито към трагедията. Според мене, комедията е най-простото нещо в св-вта. Драмата е пълна с приструвки, с неестествени н-кца. Трагедията пък е смът от трагизъм и комизъм В живота комедията представя здравето в човека, драмата – доброто, а трагедията – ума. И наистина, само умният се натъква на противоречия. Докато разреши тия противоречия, главата му побълява. Побелялата глава е трагизъмът в човешяия живот. Жената се оплаква от мъжа, мъжът – от жената, искат да се самоубиват. Това е трагедия. Младата мома заплашва момъка, че ако не я обича, ако не се ожени за нея, ще се убие. Той се уплаши и бърза

293

да отговори на чувствата й. Няма защо да се плаши Ама щяло да стане нещо трагично. Нека момъкът се опита да пореже леко пръста й, да потече малко кръв и ще види, че момата ще се откаже от всякакво самоубийство. Когато момата обича момъка, а той не я обича, това е трагедия. И обратно: когато момъкът обича момата, а тя не го обича, и това е трагедия. Когато и двамата се обичат, това е трагикомедия. Когато стар, 120 годишен човек, се влюби в млада мома, това е трагикомедия. Какво по-хубаво нещо може да има за стария човек от любовта? Като люби, той се подмладява. Ако младата мома се влюби в стар човек, тя поумнява, става мъдра. Значи, младата мома жертвува любовта си, старият жертвува мъдростта, знанието си, и по този начин се обмЪнят. В Божествения свят тази любов, именно, е правилна, хармонична. По-хубава любов от тази не съществува. Любовта между стар човек и млада мома е чиста, безкористна. „Всичко е за добро." – Кога?–Когато се върши от любов. Жертвувайте всЬкога от любов и в името Божие. Като постъпвате така, кажете: „Да се освети името Божие! Да бъде волята Божия! Да дойде Царството Божие!" Бъдете готови да се жертвувате за името Божие, за волята Божия, за Царството Божие! Това ще повдигне душите ви и ще ви направи жители на Царството Божие.

294

Сега аз изхвърлих мухите и паяцитъ1 навън, изчистих стаите ви. Не пущайте вече мухи и паяци в стаите си, да не вършат престъпление пред вашето лице!

„Божият Дух носи всичките блага на живот а."

3. Септеврий, 1935 г. 5 ч. със софия. – Изгръв.