| Ред 7: | Ред 7: | ||
Размишление. | Размишление. | ||
| − | Чете се темата: | + | Чете се темата: „Произход на противоречието и съгласието“. |
| − | Тема за следния път: „Отличителни | + | Тема за следния път: „Отличителни черти на господаря и на слугата“. |
| − | За да пише върху известен въпрос, човек трябва да е правил опити и наблюдения. По какво се отличават научните методи и наблюдения от обикновените? | + | За да пише върху известен въпрос, човек трябва да е правил опити и наблюдения. По какво се отличават научните методи и наблюдения от обикновените? Например, някой иска да изучава хиромантия. Първата му работа е да прави наблюдения върху човешката ръка. Много ръце трябва да наблюдава той, за да извади някакви научни заключения. При това, неговите заключения ще бъдат отчасти верни. За да дойде до абсолютни, истински заключения, той трябва да изучи още няколко науки – физиогномия, френология, астрология, като допълнителни науки на хиромантията. След това трябва да съпостави всички данни към ръката и тогава може да говори за своите научни придобивки. Докато човек прави обикновени, повръхностни наблюдения, знанията му не са точни, те търпят промяна. Когато направи стотици опити в различни направления и съпостави получените изводи едни с други, едва тогава той разчита абсолютно на своите знания. Като изучава ръката, в първо време човек разглежда общата й форма – дължина, широчина, вид. Ако ръката е голяма, той вади едно заключение; ако е малка, прави друго заключение. Но това още не е достатъчно. След това ще изучава линиите й в подробности. Най-после ще се обърне към всички допълнителни науки на хиромантията и ще съпостави полученитй знания. |
| − | + | Голямата ръка отговаря на голямо шише, което събира много нещо; малката ръка отговаря на малко шише. Кое шише предпочитате? Ако ви сипват в шише сладък гроздов сок, за предпочитане е голямото пред малкото. Голямото шише ви причинява голяма радост, а малкото шише – малка радост. При голямото шише вие се радвате, а онзи, който сипва от своето шише, не е радостен. – Защо? – Шишето му се изпразва. Той се радва, ако шишето ви е малко. Изобщо, за подържане на голямото шише са нужни големи средства, но същевременно то върши повече работа. За подържане на малкото шише са нужни малки средства, но то свършва по-малка работа. Наблюдавайте, кой човек е по-активен: който има малка, или който има голяма ръка. | |
| − | + | ||
| − | + | По какво се отличава научният метод за наблюдение от обикновения? Научният метод води към причини и последствия на нещата, а обикновеният – само констатира фактите. При обикновения метод вие казвате само, че някой е учен или невежа, добър или лош. При научния метод, обаче, вие не се задоволявате само с факта, но търсите причините и последствията на нещата, искате да знаете, защо един човек е учен, а друг – невежа; защо един е добър, а друг – лош. Всеки метод, който само до известно място издирва нъщага, а след това спира и се основава на дадени доказателства, е обикиовен или догматически. Ще кажете, че добрината на някого е доказана. Това е догматическо твърдение. Добротата на човека не е завършен процес, нито е постоянен. Докато някой дава, всички се произнасят за него, че е добър; щом престане да дава, и добрината му се прекратява. Докато печката гори и топли, всички я обикалят, считат я добра; щом изгасне, и добротата й престава. Тъй щото, не е научно това твърдение, което почива само на временните прояви на нещата. Това е догма. Научното наблюдение и заключение подразбира нещо постоянно, неизменчиво. Според обикновеното наблюдение, добро е това, от което се ползваме само в даден момент; щом нещо не ни е полезно в даден момент, то не е добро за нас. От гледище на научното наблюдение, ние казваме, че човек е добър, защото имаме пред вид причината за неговата доброта. И казваме, че човек е добър, защото Бог го е създал. Значи, доброто, като проява на човека, представя следствие на нещо. Причината е Бог, а доброто в човека – последствие на това, което Той е направил. Бог е направил или създал човека добър. Доброто в него е необходимо, за да го топли, както огънят в печката гори и сгрява окръжаващите. При обикновеното наблюдение съзнанието на наблюдателя е вън от предметит, които изучава; при научното наблюдение съзнанието е отвътре. При самовъзпитанието човек си служи с двата метода на наблюдение: понякога само констатира фактите – обикновено наблюдение, а понякога – издирва причините и последствията на нъщата – научно наблюдение. Например, някой казва: В мене има нещо лошо и нещо добро. Това е обикновено наблюдение. Важно е, като констатира доброто и злото в себе си, да потърси причините, които го заставят някога да прояви доброто, някога – злото. След това той трябва да проследи последствията от доброто и от злото. Това е научно наблюдение. Тъй щото, не е достатъчно да знаеш, че има нещо добро и нещо лошо в тебе. Ти трябва да търсиш причините и последствията на всяка проява. | |
| − | + | Като изучавате хиромантия или друга окултна наука, търсете причините и последствията на нещата, т. е. правете научни наблюдения. Не е достатъчно да знаете само службата на пръстите в човешката ръка, но и тяхното постепенно създаване. Важно е да знаете, кой пръст кога е създаден и във връзка с какво. Кога е създаден първият пръст, т. е. показалецът? – Когато съзнанието на човека се е пробудило, когато за пръв път той се е почувствувал разумно същество, отделно от всички останали същества. С други думи казано, първият пръст е създаден, когато човек се е ин-дивидуализирал, когато е съзнал, че има известни права и задължения. Като вдигне първия си пръст нагоре, човек казва: Аз съм отговорен за всичко, което правя. | |
| − | + | Коя е причината за създаване на палеца? Кога е създаден той? – Когато човек е почувствувал желание да бъде свободен. Палецът означава стремеж на човека към свобода. От формата и голямината на палеца зависи и свободата на човека. Палецът на престъпниците е къс, неразвит, в вид на боздуган. Престъпникът е готов да убива, да върши престъпления. Ако работи съзнателно върху себе си, човек може да измени формата на пръстите си, както и на цялата ръка. Забелязано е, че колкото по-развит е човек в умствено и сърдечно отношение, колкото по-голям и правилен е сгремежът му към свобода, толкова по-красив и добре оформен е неговият палец. | |
| − | + | ||
| − | + | Като изучавате проявите на пръстите си, забелязвате, че само палецът, за отличие от останалиг пръсти, съдържа три елемента – мисъл, чувство и приложение. Другите пръсти съдържат по два елемента – мисъл и чувство. Те не са дошли още до приложението. Затова, когато питате някой човек, къде се намира еди-кое село, той ще ви покаже посоката с показалеца, но няма да вложи приложение. Ако действува с палеца си, освен че ще ви посочи направлението, той ще тръгне напред и ще каже: Върви след мене. Който обича да изпъква, да излиза напред, всякога си служи с показалеца. Който не обича да изпъква, не си служи с показалеца, но тръгва с тебе заедно, завежда те до селото и се връща назад. Той действува под импулса на палеца. Това наричаме ние в моралния свят приложение. Физическият свят работи главно с два елемента – с мисъл и с чувство, а духовният – с три: с мисъл, чувство и приложение. Следователно, чуете ли, че някой говори за ученост за доброта, а не прилага нещата, той не може да бъде нито учен, нито добър. Той сочи само с показалеца си, без да прилага. Който прилага, той живее едновременно и в двата свята – и на. физическия, и в духовния. | |
| − | + | Като се говори за трите шишета и за трите пръста на ръката – палеца, показалеца и средния пръсг, човек не може да намери връзката между тях и казва, че има нещо объркано в това сравнение. Има нещо объркано, защото човек прави обикновени наблюдения. При научните наблюдения, той спира вниманието си върху великата разумна сила, която създава нeщата, вижда отношението им към природата и към себе си, и тогава разбърканите нeща се оправят . Истинска наука е тази, която ни показва, какви са отношенията на Първата Причина към нас. Кажете ли, че Бог ни обича, това е обикновено наблюдение. Кажете ли, че Бог ни обича и се жертва за нас, задоволява всичките ни нужди, дава ни изобилно блага, това е вече наука. Ти знаеш, защо Той прави всичко това, защо се жертва и т. н. Когато знае истинската причина на нeщата, човек е устойчив, разчита на нещо в себе си. Той си служи с вътрешни, научни наблюдения. | |
| − | + | Целта и задачата на окултната наука се свежда към това, да създаде правилни отношения и здрава връзка между човека и природата, от една страна, и между човека и Бога, от друга. Така не може да съществува никакво съмнение. Съмнението съществува само при обикновените наблюдения, но не и при научнит. Последните изключват всякакво съмнение. При научното наблюдение се изследват фактите, обобщават, сверзват се с цялото и тогава се изнасят навън, като неща напълно доказани, със своите причини и последствия. | |
| − | + | ||
| − | + | При посочване с показалеца, ъгълът, който се образува при дигането на този пръст, е различен – от 1° – 30°. всяка постъпка, направена при 5°, 10°, 15° и т. н., се отличава една от друга. Причините и последствията й са различни, в зависимост от големината на ъглит. Това, което се сее през пролетта, се различава по резултатите си от сятото през есента. Плодовете, които зреят през май и юни, се различават от тези, които зреят през август и септември. Който иска да бъде весел, жизнерадостен, нека яде череши, които зреят рано, в началото на месец май. Който иска да бъде философ, мъдър, да яде грозде – късен плод. Обикновените хора само констатират, че някои плодове зреят рано, а други късно и тук спират, не се интересуват повече. Те правят обикновени наблюдения. Ученият, обаче, не спира тук. Той прониква по-дълбоко, търси причините, защо едни плодове зреят рано, а други – късно. Той търси и последствията на нещата: как се отразяват едни плодове върху човека, и как – други. Обикновеният човек казва: Няма защо да сея ряпа на корена, т. е. няма защо да издирвам работите до край. Ако си философ, издирвай ги; ако не си философ, не губи времето си напраздно, нито смущавай ума си с работи, които нямат никакво отношение към тебе. Поговорката: „Не сей ряпа на корена" подразбира: „Не рови нещата, да не миришат". Обаче, ряпата няма само едно качество – миризма – тя има ценни качества. Когато има големи мъчнотии, човек трябва да яде ряпа. Тя помага против много болести. Взима се като символ за преодоляване. Когато работите ви не вървят добре, яжте ряпа! – Как действа ряпата? – Щом задавате този въпрос, наблюденията ви се превръщат от обикновени в научни. Вие започвате да мислите, правите изследвания и дохождате до някои научни заключения. | |
| − | + | И тъй, като говорим, че всеки ъглов градус оказва известно влияние върху човешкия живот, дохождаме до кръга, който се дели на 360°. Всеки градус представя едно условие. Значи, 360° – 360 условия на живота. Всяко условие изменя живота. В този смисъл, човешкият живот представя кръг, колело, което се намира в постоянно движение. Като влезе в условията на своя кръг, човек трябва да ги използва. Ако не ги използва, те ще го използват. Големината на кръга е в зависимост от големината на ръката и нейната форма. Малката, но добре оформена ръка, показва, че умът се проявява добре. Умът работи с малко материя. Човек с такава ръка е интелигентен. Ако ръката е малка и не добре оформена, това показва бедност, умствени лишения на човека. Изобщо, умствените типове малко ядат. Те дават малко и взимат малко. Физическите типове взимат много и дават много. Философи, които работят повече с ума си, казват, че човек не се нуждае от много. Това твърдение е вярно в духовния свят, а не и на физическия. Разбира се, човек не трябва да има тялото и желанията на слона и да казва, че не му трябва много. На голямо тяло огговарят голями желания, и обратно: но малко тяло – малки желания. Никой философ не може да докаже, че голямата форма се задоволява с малко. Това е невъзможно. Научните наблюдения не са. съгласни с това. | |
| − | + | ||
| − | + | Какво, в същност, представя науката? Тя е съзнателна сила, която посочва на човека истинския път на живота. Науката внася светлина в човешкия ум и го кара да търси причините и последствията на нещата. Затова всички хора искат да бъдат учени. Като изчисляват разстоянието на земята и на другите планети от слънцето, те ще си обяснят в бъдеще, защо, именно, земята трябва да стои на такова разстояние от слънцето, а не поблизо или по-далеч от него. Значи, близостта или далечината на земята от слънцето определя качествата на хората. Ако турите един човек на Юпитер или на Меркури, той ще измъни качествата си. Затова, именно, някои хора се отдалечават от известен човек, а други се приближават. При близост на човека до слънцето, в него се развиват едни качества и разположения, а при далечината – други. В това отношение, природата поставя всеки човек на такова разстояние от слънцето и от другите планети, каквото е нужно, за да се развият известни качества и способности. Този закон е верен не само за хората на земята, но за всички същества, за жителите на Юпитер, на Венера и т. н. По качествата, които имат различните същества, познавате, от коя планета идат те – от Юпитер, Венера, Сатурн или от Меркури. В бъдеще всички същества ще се съберат на Слънцето, да образуват нов тип. Слънцето е центърьт, в който се събират всички същества, носители на доброто и на светлината. Това е обикновено твърдение, което, за да стане научно, трябва добре да се обоснове и докаже. | |
| − | + | Учете, без да се обезсърчавате. Кажете си: Аз съм клон от дървото на живота, има кой да се грижи за мене. Дръж се за дървото, и не губи връзката си с него. Каже ли си човек, че е клон от дървото, т. е. частица от общия, целокупен живот, разбираме, че животът на частите образуват Цялото, и Цялото обединява всички части. | |
| − | + | За да разберете идеята за частите и за Цълото, първо трябва да я посадите в ума и в сърцето си, да изникне, израсте, да даде плод. Имайте търпение, докато тя даде плод и го опитате. | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | За да разберете идеята за | + | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | плод. Имайте търпение, докато тя даде плод и го опитате. | + | |
- Божията Любов носи щастие. | - Божията Любов носи щастие. | ||
| Ред 94: | Ред 43: | ||
- Божията Истина носи всичкото щастие. | - Божията Истина носи всичкото щастие. | ||
| − | 17. Лекция от Учителя, държана на 21 | + | 17. Лекция от Учителя, държана на 21 декември, 1928 г. София. – Изгрев. |
Версия от 09:16, 14 декември 2008
Методи за наблюдения
- Само светлият път на мъдростта води към истината.
- В истината е скрит животът.
Размишление.
Чете се темата: „Произход на противоречието и съгласието“.
Тема за следния път: „Отличителни черти на господаря и на слугата“.
За да пише върху известен въпрос, човек трябва да е правил опити и наблюдения. По какво се отличават научните методи и наблюдения от обикновените? Например, някой иска да изучава хиромантия. Първата му работа е да прави наблюдения върху човешката ръка. Много ръце трябва да наблюдава той, за да извади някакви научни заключения. При това, неговите заключения ще бъдат отчасти верни. За да дойде до абсолютни, истински заключения, той трябва да изучи още няколко науки – физиогномия, френология, астрология, като допълнителни науки на хиромантията. След това трябва да съпостави всички данни към ръката и тогава може да говори за своите научни придобивки. Докато човек прави обикновени, повръхностни наблюдения, знанията му не са точни, те търпят промяна. Когато направи стотици опити в различни направления и съпостави получените изводи едни с други, едва тогава той разчита абсолютно на своите знания. Като изучава ръката, в първо време човек разглежда общата й форма – дължина, широчина, вид. Ако ръката е голяма, той вади едно заключение; ако е малка, прави друго заключение. Но това още не е достатъчно. След това ще изучава линиите й в подробности. Най-после ще се обърне към всички допълнителни науки на хиромантията и ще съпостави полученитй знания.
Голямата ръка отговаря на голямо шише, което събира много нещо; малката ръка отговаря на малко шише. Кое шише предпочитате? Ако ви сипват в шише сладък гроздов сок, за предпочитане е голямото пред малкото. Голямото шише ви причинява голяма радост, а малкото шише – малка радост. При голямото шише вие се радвате, а онзи, който сипва от своето шише, не е радостен. – Защо? – Шишето му се изпразва. Той се радва, ако шишето ви е малко. Изобщо, за подържане на голямото шише са нужни големи средства, но същевременно то върши повече работа. За подържане на малкото шише са нужни малки средства, но то свършва по-малка работа. Наблюдавайте, кой човек е по-активен: който има малка, или който има голяма ръка.
По какво се отличава научният метод за наблюдение от обикновения? Научният метод води към причини и последствия на нещата, а обикновеният – само констатира фактите. При обикновения метод вие казвате само, че някой е учен или невежа, добър или лош. При научния метод, обаче, вие не се задоволявате само с факта, но търсите причините и последствията на нещата, искате да знаете, защо един човек е учен, а друг – невежа; защо един е добър, а друг – лош. Всеки метод, който само до известно място издирва нъщага, а след това спира и се основава на дадени доказателства, е обикиовен или догматически. Ще кажете, че добрината на някого е доказана. Това е догматическо твърдение. Добротата на човека не е завършен процес, нито е постоянен. Докато някой дава, всички се произнасят за него, че е добър; щом престане да дава, и добрината му се прекратява. Докато печката гори и топли, всички я обикалят, считат я добра; щом изгасне, и добротата й престава. Тъй щото, не е научно това твърдение, което почива само на временните прояви на нещата. Това е догма. Научното наблюдение и заключение подразбира нещо постоянно, неизменчиво. Според обикновеното наблюдение, добро е това, от което се ползваме само в даден момент; щом нещо не ни е полезно в даден момент, то не е добро за нас. От гледище на научното наблюдение, ние казваме, че човек е добър, защото имаме пред вид причината за неговата доброта. И казваме, че човек е добър, защото Бог го е създал. Значи, доброто, като проява на човека, представя следствие на нещо. Причината е Бог, а доброто в човека – последствие на това, което Той е направил. Бог е направил или създал човека добър. Доброто в него е необходимо, за да го топли, както огънят в печката гори и сгрява окръжаващите. При обикновеното наблюдение съзнанието на наблюдателя е вън от предметит, които изучава; при научното наблюдение съзнанието е отвътре. При самовъзпитанието човек си служи с двата метода на наблюдение: понякога само констатира фактите – обикновено наблюдение, а понякога – издирва причините и последствията на нъщата – научно наблюдение. Например, някой казва: В мене има нещо лошо и нещо добро. Това е обикновено наблюдение. Важно е, като констатира доброто и злото в себе си, да потърси причините, които го заставят някога да прояви доброто, някога – злото. След това той трябва да проследи последствията от доброто и от злото. Това е научно наблюдение. Тъй щото, не е достатъчно да знаеш, че има нещо добро и нещо лошо в тебе. Ти трябва да търсиш причините и последствията на всяка проява.
Като изучавате хиромантия или друга окултна наука, търсете причините и последствията на нещата, т. е. правете научни наблюдения. Не е достатъчно да знаете само службата на пръстите в човешката ръка, но и тяхното постепенно създаване. Важно е да знаете, кой пръст кога е създаден и във връзка с какво. Кога е създаден първият пръст, т. е. показалецът? – Когато съзнанието на човека се е пробудило, когато за пръв път той се е почувствувал разумно същество, отделно от всички останали същества. С други думи казано, първият пръст е създаден, когато човек се е ин-дивидуализирал, когато е съзнал, че има известни права и задължения. Като вдигне първия си пръст нагоре, човек казва: Аз съм отговорен за всичко, което правя.
Коя е причината за създаване на палеца? Кога е създаден той? – Когато човек е почувствувал желание да бъде свободен. Палецът означава стремеж на човека към свобода. От формата и голямината на палеца зависи и свободата на човека. Палецът на престъпниците е къс, неразвит, в вид на боздуган. Престъпникът е готов да убива, да върши престъпления. Ако работи съзнателно върху себе си, човек може да измени формата на пръстите си, както и на цялата ръка. Забелязано е, че колкото по-развит е човек в умствено и сърдечно отношение, колкото по-голям и правилен е сгремежът му към свобода, толкова по-красив и добре оформен е неговият палец.
Като изучавате проявите на пръстите си, забелязвате, че само палецът, за отличие от останалиг пръсти, съдържа три елемента – мисъл, чувство и приложение. Другите пръсти съдържат по два елемента – мисъл и чувство. Те не са дошли още до приложението. Затова, когато питате някой човек, къде се намира еди-кое село, той ще ви покаже посоката с показалеца, но няма да вложи приложение. Ако действува с палеца си, освен че ще ви посочи направлението, той ще тръгне напред и ще каже: Върви след мене. Който обича да изпъква, да излиза напред, всякога си служи с показалеца. Който не обича да изпъква, не си служи с показалеца, но тръгва с тебе заедно, завежда те до селото и се връща назад. Той действува под импулса на палеца. Това наричаме ние в моралния свят приложение. Физическият свят работи главно с два елемента – с мисъл и с чувство, а духовният – с три: с мисъл, чувство и приложение. Следователно, чуете ли, че някой говори за ученост за доброта, а не прилага нещата, той не може да бъде нито учен, нито добър. Той сочи само с показалеца си, без да прилага. Който прилага, той живее едновременно и в двата свята – и на. физическия, и в духовния.
Като се говори за трите шишета и за трите пръста на ръката – палеца, показалеца и средния пръсг, човек не може да намери връзката между тях и казва, че има нещо объркано в това сравнение. Има нещо объркано, защото човек прави обикновени наблюдения. При научните наблюдения, той спира вниманието си върху великата разумна сила, която създава нeщата, вижда отношението им към природата и към себе си, и тогава разбърканите нeща се оправят . Истинска наука е тази, която ни показва, какви са отношенията на Първата Причина към нас. Кажете ли, че Бог ни обича, това е обикновено наблюдение. Кажете ли, че Бог ни обича и се жертва за нас, задоволява всичките ни нужди, дава ни изобилно блага, това е вече наука. Ти знаеш, защо Той прави всичко това, защо се жертва и т. н. Когато знае истинската причина на нeщата, човек е устойчив, разчита на нещо в себе си. Той си служи с вътрешни, научни наблюдения.
Целта и задачата на окултната наука се свежда към това, да създаде правилни отношения и здрава връзка между човека и природата, от една страна, и между човека и Бога, от друга. Така не може да съществува никакво съмнение. Съмнението съществува само при обикновените наблюдения, но не и при научнит. Последните изключват всякакво съмнение. При научното наблюдение се изследват фактите, обобщават, сверзват се с цялото и тогава се изнасят навън, като неща напълно доказани, със своите причини и последствия.
При посочване с показалеца, ъгълът, който се образува при дигането на този пръст, е различен – от 1° – 30°. всяка постъпка, направена при 5°, 10°, 15° и т. н., се отличава една от друга. Причините и последствията й са различни, в зависимост от големината на ъглит. Това, което се сее през пролетта, се различава по резултатите си от сятото през есента. Плодовете, които зреят през май и юни, се различават от тези, които зреят през август и септември. Който иска да бъде весел, жизнерадостен, нека яде череши, които зреят рано, в началото на месец май. Който иска да бъде философ, мъдър, да яде грозде – късен плод. Обикновените хора само констатират, че някои плодове зреят рано, а други късно и тук спират, не се интересуват повече. Те правят обикновени наблюдения. Ученият, обаче, не спира тук. Той прониква по-дълбоко, търси причините, защо едни плодове зреят рано, а други – късно. Той търси и последствията на нещата: как се отразяват едни плодове върху човека, и как – други. Обикновеният човек казва: Няма защо да сея ряпа на корена, т. е. няма защо да издирвам работите до край. Ако си философ, издирвай ги; ако не си философ, не губи времето си напраздно, нито смущавай ума си с работи, които нямат никакво отношение към тебе. Поговорката: „Не сей ряпа на корена" подразбира: „Не рови нещата, да не миришат". Обаче, ряпата няма само едно качество – миризма – тя има ценни качества. Когато има големи мъчнотии, човек трябва да яде ряпа. Тя помага против много болести. Взима се като символ за преодоляване. Когато работите ви не вървят добре, яжте ряпа! – Как действа ряпата? – Щом задавате този въпрос, наблюденията ви се превръщат от обикновени в научни. Вие започвате да мислите, правите изследвания и дохождате до някои научни заключения.
И тъй, като говорим, че всеки ъглов градус оказва известно влияние върху човешкия живот, дохождаме до кръга, който се дели на 360°. Всеки градус представя едно условие. Значи, 360° – 360 условия на живота. Всяко условие изменя живота. В този смисъл, човешкият живот представя кръг, колело, което се намира в постоянно движение. Като влезе в условията на своя кръг, човек трябва да ги използва. Ако не ги използва, те ще го използват. Големината на кръга е в зависимост от големината на ръката и нейната форма. Малката, но добре оформена ръка, показва, че умът се проявява добре. Умът работи с малко материя. Човек с такава ръка е интелигентен. Ако ръката е малка и не добре оформена, това показва бедност, умствени лишения на човека. Изобщо, умствените типове малко ядат. Те дават малко и взимат малко. Физическите типове взимат много и дават много. Философи, които работят повече с ума си, казват, че човек не се нуждае от много. Това твърдение е вярно в духовния свят, а не и на физическия. Разбира се, човек не трябва да има тялото и желанията на слона и да казва, че не му трябва много. На голямо тяло огговарят голями желания, и обратно: но малко тяло – малки желания. Никой философ не може да докаже, че голямата форма се задоволява с малко. Това е невъзможно. Научните наблюдения не са. съгласни с това.
Какво, в същност, представя науката? Тя е съзнателна сила, която посочва на човека истинския път на живота. Науката внася светлина в човешкия ум и го кара да търси причините и последствията на нещата. Затова всички хора искат да бъдат учени. Като изчисляват разстоянието на земята и на другите планети от слънцето, те ще си обяснят в бъдеще, защо, именно, земята трябва да стои на такова разстояние от слънцето, а не поблизо или по-далеч от него. Значи, близостта или далечината на земята от слънцето определя качествата на хората. Ако турите един човек на Юпитер или на Меркури, той ще измъни качествата си. Затова, именно, някои хора се отдалечават от известен човек, а други се приближават. При близост на човека до слънцето, в него се развиват едни качества и разположения, а при далечината – други. В това отношение, природата поставя всеки човек на такова разстояние от слънцето и от другите планети, каквото е нужно, за да се развият известни качества и способности. Този закон е верен не само за хората на земята, но за всички същества, за жителите на Юпитер, на Венера и т. н. По качествата, които имат различните същества, познавате, от коя планета идат те – от Юпитер, Венера, Сатурн или от Меркури. В бъдеще всички същества ще се съберат на Слънцето, да образуват нов тип. Слънцето е центърьт, в който се събират всички същества, носители на доброто и на светлината. Това е обикновено твърдение, което, за да стане научно, трябва добре да се обоснове и докаже.
Учете, без да се обезсърчавате. Кажете си: Аз съм клон от дървото на живота, има кой да се грижи за мене. Дръж се за дървото, и не губи връзката си с него. Каже ли си човек, че е клон от дървото, т. е. частица от общия, целокупен живот, разбираме, че животът на частите образуват Цялото, и Цялото обединява всички части.
За да разберете идеята за частите и за Цълото, първо трябва да я посадите в ума и в сърцето си, да изникне, израсте, да даде плод. Имайте търпение, докато тя даде плод и го опитате.
- Божията Любов носи щастие.
- Божията Мъдрост носи пълното щастие.
- Божията Истина носи всичкото щастие.
17. Лекция от Учителя, държана на 21 декември, 1928 г. София. – Изгрев.