Разлика между версии на „Разумното Слово“

Версия от 15:43, 24 май 2009

Разумното Слово

"Вначало бе Словото, и Словото бе у Бога."*)

Всичко, което съществува в природата, е проява на Словото. Стремежът на човешкия дух е да изучава природата. Тя се изучава по външен път, от нейните прояви. Защо е създадена природата, кои са подбудителните причини за това, не знаем. То ще остане една от великите тайни за нас. Онези, които търсят вътрешния смисъл на живота и на природата, приличат на домакинята, която от люспите на лука иска да разбере неговия вътрешен смисъл. Какво ще научите от люспите на лука? Също така и учените, по външните прояви на живота, искат да разберат, защо и как е създаден светът. Така разсъждава и детето. И, като го питат, защо майка му сварила сладко, то отговаря: Сладкото е за мене, за моите братчета и сестричета. Има нещо верно в този отговор. Ако майката нямаше пред вид първо децата си, само за гости не би варила сладко. В случая, децата са подбудителната причина. Варенето на сладкото показва любовта на майката към децата. От големината на гърнетата със сладко децата съдят за любовта на майка им към тях. Колкото по-големи са гърнетата, толкова по-голяма е любовта на майка им. И вие, като децата, казвате, че светът е създаден за вас. Светът е голямо гърне, пълно със сладко. Учените хора бъркат в гърнето със своите лъжици, да извадят нещо. Под "учен" разбирам човек, в когото работи разумното начало. Той свободно бърка в гърнето със сладко, вади си от него, опитва го и казва: Хубаво е това сладко. Когато ученият ни разказва за света, той прилича на детето, което разправя, как майка му е сварила сладкото: колко плод турила, колко захар, колко вода и колко време го е варила. Обаче, ние не се интересуваме от тези подробности. Ние се интересуваме само от едно – от сладкото.

"Словото бе Бог. И всичко чрез Него стана." Словото е единствената реалност, с която ние сме свързани. От Словото, т. е. от Разумното Начало е излязъл животът. От живота е излязла светлината, която озарява всеки човек. Животът съдържа всичко, което ние възприемаме. – Що е животът? – Сладкото, което постоянно ядем. Природата е турила това сладко в голямо гърне. Всички живи същества – животни и хора – мъже, жени и деца, учени и прости, велики и обикновени, бъркат в гърнето със сладкото, и всеки иска да вземе, колкото може повече. Като се наядат, оставят лъжиците и казват: Стига толкова, нахранихме се. Приятно е да ядеш от това сладко. Наистина, като минат няколко часа, пак бръкнеш с лъжицата, хапнеш малко сладко и казваш: Ще отида да работя. Днес ядеш, утре, други ден, но гърнето не се изпразва. То е гърне, което никога не се изпразва. Страшно е, обаче, да преяждаш, както и да не си дояждаш, да оставаш гладен.

Като слушам философските разсъждения на учените, виждам, колко те са преходни. С такива учени и философи са пълни гробищата. Там е написана историята на философските разсъждения. На тях се дължи унищожението на държавите. – На какво се дължи съществуването на гробищата? – На преяждането. Никой човек, никое същество не е умряло от глад. Обаче, всички хора, всички живи същества умират от преяждане. Ако една машина работи непрекъснато, ще се развали по-скоро, отколкото ако се употребява отвреме-навреме. На същото основание, ако стомахът работи повече, отколкото трябва, скоро ще заведе човека в гробищата. Ако сте ясновидци, ще видите, че стомахът, дробовете и мозъкът работят непрекъснато, като воденици.

Питате: На какво се дължи съвременната економическа и психическа криза? – На чрезмерното производство. На който пазар отидете, ще видите чрезмерно производство на човешки мисли, чувства и желания. Пазарите са пълни с храни от всички светове – от физическия, духовния и умствения, но няма пласимент. Майките раждат деца, но няма с какво да ги хранят – криза настанала. Бащите раждат деца, но няма къщи, няма де да ги подслонят – пак криза настанала. Сърцето на момата се запалило, гори от четири страни, но не може да намери момък да я обича – криза настанала. Момък търси мома да го обича, но и той не може да намери – криза настанала. Мъжът на някоя жена умрял – криза настанала. Жената умряла – пак криза настанала. Като не разбират законите, хората казват: Светът е създаден така. – Това е неразбиране на живота. Кризата се дължи на счупените гърнета. Те говорят за един изопачен свят. Мнозина казват, че светът е красив. – Красив е светът, но не човешкият. Както виждам, човешкият свят е пълен с развалини: де покриви счупени, де подове разрушени, де прозорци счупени. Като падали тухли, керемиди, стъкла, тревата смачкали, цветята пречупили – навсякъде развалини. Всички поточета и порои, които се спущат отгоре, това са развалени канализации. Така гледам аз на човешкия свят. Учените гледат другояче. Аз виждам навсякъде разрушения и се чудя, защо стават, коя е причината за това. Учените казват, че развалините и разрушенията в света се дължат на разместване на земните пластове. Те търсят причините на тези размествания в различните геологически периоди. Така те обясняват и набръчкването на земната кора. Това нас не ни интересува, както не ни интересува и набръчкването на човешкото лице. Всеки човек е изложен на външни и вътрешни промени. И параходът, колкото да е здрав и силен, като се намери в океана, вълните ще го клатушкат на една, на друга страна, и той ще се огъва под техния напор. Той не може да се освободи от сътресения. Като говорите за човека, казвате, че той трябва да бъде спокоен. Питам: Как може да бъде спокоен човек в бурния океан? Как може да бъде спокоен, като живее между хора, които не мислят? Как може богатият да бъде спокоен, когато стотици и хиляди хора тропат на вратата му да искат помощ? Как ще бъде спокойна майката, пред която плачат гладните й деца? Как ще бъде спокоен бащата, който не може да отгледа децата си? Как могат да бъдат спокойни онези вярващи, които са изгубили вярата си? И между религиозните има криза. Страшно е човек да изгуби вярата и упованието си в Бога! Той преживява голяма криза. Светлите му мисли, благородните и възвишени чувства изчезват. Той пита: Де е истината? Само онзи знае, де е истината, който се е свързал с Разумността – с Разумното Слово. Реалният свят е разумен. Той не се променя при никакви условия.

Учените имат задачата, да покажат на хората, в какво отношение науката и религията могат да им бъдат полезни. Не е въпрос да ги забавляват. Съвременният човек не се нуждае вече от забави. Той трябва да знае истината, каквато е. Ако се мъчи, да знае, защо се мъчи; ако се труди, да знае, защо се труди. Ако учи или работи, да знае, защо прави това. И сега, като ме слушате, трябва да знаете, защо сте дошли, какво очаквате. Казвате: Искаме да чуем, какво ще каже Учителят. – Какво ще кажа? Като отидете на концерт да слушате някой виден музикант, какво ще кажете? Ще слушате да свири нещо от Бетовен, от Моцарт или от Бах и после ще се произнесете, как е свирил. Ще кажете, че цигуларят свири много добре. – Така е за онези, които разбират от музика. Обаче, има хора, които нищо не разбират и казват, че цигуларят свирил добре. Кое харесвате на музиканта? Вие се произнасяте за неговото свирене, както се произнасяте за хубавото ядене на добрия гостилничар. Значи, има известно отношение между добрия гостилничар и видния цигулар, както и между онзи, който се нахранил добре и който слуша видния цигулар. И двамата са имали вътрешен глад: първият за ядене, а вторият – за музика. Приятно е да слушаш майстори – музиканти. Без да знаеш нотите, ти изпитваш приятност от хубавата музика. Добрият музикант владее магията на изкуството. Има области в природата, вратите на които се отварят само тогава, когато човек владее магията на музиката. Без цигулка или какъв да е инструмент, с дни и години може да обикаляте тези области, но никоя врата няма да се отвори за вас. Ще носиш цигулката си, ще свириш и, ако те удобрят като музикант, ще те пуснат да влезеш поне в една от тези области. Ако не знаете да свирите, идете там с някой музикант. Той ще спаси положението. Като

ш

се отворят вратите за него, и вие ще надзърнете малко.

В един мит се разказва за един княз, голям скъперник, който живял в една планинска местност,, далеч от хората, и невидим за всеки, който минавал през тази област. Каквото придобивал, все за себе си задържал. По това време имало добри цигулари по света, които свирели отлично, по-добре от сегашните видни цигулари. Цигулките им се отличавали от сегашните по това, че имали пет струни. Веднъж един от тези майстори – цигулари попаднал в местността, дето живеел князът, и започнал да свири. Князъг, силно увлечен от свиренето на особения цигулар, решил да се яви пред него, да му благодари за чудната музика. Той го поканил да седне при него и му приготвил отличен обяд. Както виждате, добрият цигулар можа да отвори тази врата, която всякога била затворена. Той бил първият човек, пред когото князът се явил. – Защо му отворил вратата си? – Защото свирел отлично. Който свири, всякога мисли. Дето е мисълта, там е Разумното Слово. Само човекът на Разумното Слово мисли право. Само той може да бъде музикант, да свири добре. – Искам да бъда музикант. – За да бъдеш музикант, трябва да носиш Разумното Слово в себе си. – Ама искам да бъда музикант. – Ако е само да биеш тъпана и да стържеш с лъка, това не е никаква музика. Който носи Разумното Слово в себе си, той има условия да стане гениален. Дето е Разумното Слово, там има творчество. Който не разбира това, казва: Няма цигулар като мене. – Като тебе хиляди цигулари има, но като Разумното Слово няма. То е истинският цигулар. То е Учителят в света.

Питаш: Знаеш ли, кой съм аз? – Кой си? Един обикновен ученик на този, който свири. Ти можеш да бъдеш обикновен цигулар, талантлив и гениален. Аз разглеждам свиренето в широк смисъл. За да развива речта, т. е. говора си, човек трябва да се учи да свири и пее. Докато не свириш и пееш, не можеш да мислиш право. Разумното Слово се изразява чрез музика и песен. Каквото представя пръстта за тухлата, такова нещо са музиката и песента за правата мисъл. За да изрази словото си, човек се нуждае от методи. Без музика и песен нищо не се постига. На какъвто инструмент да свириш, знай, че без музика никъде не можеш

112

да отидеш. Или ще пееш, или ще свириш. Нещастията на човека се дължат, именно, на това, че той нито пее, нито свири. Той очаква наготово, да дойде някой отвън, да му свири или пее. Като търсите музика, обърнете се към първия цигулар в природата – Слънцето. Първият слънчев лъч сутрин е първата ария. Животът, който иде на земята, се излива чрез Слънцето. Като не разбирате това, вие стоите пред Слънцето, но очаквате друго нещо, друг цигулар да ви свири, друга музика, друго слово. Ако наблюдаваш изгряването на Слънцето, без да чувствуваш неговата музика и слово, ти си в положението на онзи финансист, който по цели дни събира и вади числа, прави изчисления, без да придобие нещо. Като се върне у дома си, той носи спомен за милионите, които изчислявал, но джобът му е празен, нищо не е придобил. Вечер, като се приберат у дома си, майката, бащата, децата затварят тев-терите си, като финансиста, само си спомнят, какви загуби и печалби са имали през деня. Че слънцето изгрява, че светлината му е приятна, това е минало и заминало край тях, без да остави спомен.

Смисълът на живота не се заключава в смятането и изчисленията. То иде отпосле. Докато живее на физическия свят, човек не може без смятане. Обаче, другите светове изискват други неща, а именно: ще минеш през света на мислите, през света на чувствата и най-после ще дойдеш в света на материята, т. е. до физическия свят, който е свят на резултатите. Когато се говори за слънцето} за звездите, аз гледам на тях като на резултати от дейността на разумни същества, живели преди милиони, милиарди години. Например, има,същества, които са живели преди 25 милиона или 250 милиона години, или 2,500 милиона години. Това е едно и също число, минало през своето развитие. Значи, числата 25, 250, 2,500 и 250,000 милиона години, вървят по една и съща линия, но с различни резултати – резултати на разумния живот. Този живот е предшествувал нашето съзнание. С нашето ограничено съзнание ние още не разбираме благата на живота, т. е. не можем да ги използуваме, както трябва. Дали човек съзнава нещата, или не, това е друг въпрос. Казваш: Какво ме интересува другия свят? – Не може да не «: интересува, защото стремежът на човешката душа се

113

дължи на разумни същества от другия свят, с по-високо съзнание и култура от твоята.

Съществуват две философски твърдения: едното подържа мисълта, че трябва да се създаде нещо ново в света, а другото твърди, че не може да се създаде нищо ново. Който се опитал да създаде нещо ново, сам се убедил,, в противното. Човек може да преобразява нещата, но не и да ги създава. Като говоря за творчество, за създаване, разбирам разработване на създаденото. Когато посаждаш крушата, създаваш ли я? Когато детето се ражда, създаваш ли го? Детето само се развива в утробата на майката, но не се създава. Следователно, ние можем само да развиваме формите, които Бог е създал. Тази е истината. Затова е казано, че няма нищо ново под небето. Как ще създадеш религията, как ще създадеш науката? Колкото и да е високо съзнанието на даден човек, то трябва да се освободи, да- се очисти от наслояванията на миналото. И тогава можем да говорим за чисто съзнание, но не и за ново. Чистото съзнание вижда ясно нещата и не пита, има ли, например, любов, или няма.

Какво разбираме под „любов"? Любовта е неопределена идея. Тя подразбира Разумното Слово, от което сме излезли. Разумното Слово е резултат на Разумното На-- чало в нас. Под „Разумно Начало" разбираме Бога, Когото поставяте на едно или на друго място. Всъщност, на кое място поставяте Бога? Оттам се явява и въпросът, на кое място е душата. Всеки човек може да си отговори на тези въпроси. Затова се казва, че душата може да се постави на всяко място: в сърцето на човека, в мозъка, в дробовете, в симпатичната нервна система. Дето и да се постави, тя е временно там, няма постоянно жилище. Душата е разумно начало. Тя не може да се утвърди във временното, преходното човешко тяло. Тя пребивава в телото само около една стотна част от секундата и след това, наново го напуща; после пак дохожда, пак го напуща. Ще кажете, че това са неразбрани неща. – Много естествено. Сама по себе си, душата е неразбрано нещо. Какво ще разберете от едно число, съставено от единица и 15 нули? Можете ли да си представите, какво е това число? Какво ще кажете, обаче, за едно число от единица к 39 нули? Ако това е дълг, кога ще се изплати? Как-

8

114

вото и да прави човек, такава сума не се изплаща. За да се изплати тази сума, трябва всяка минута, в продължение на 2,000 години да се внасят в^ банката такива големи кълба злато, колкото е голяма земята. Колкото е възможно това, толкова постижими са известни ьдеи за човека.

Мнозина се питат, какво е предназначението на човека. – Предназначението на човока е да се свърже с Разумното Слово. – Кой е пътят към щастието? – На този въпрос лесно мога да отговоря, но общо, за всички. Казвам: Правият път води кьм щастието. Като дойде някой лично при мене и ме пита за пътя към щастието, нищо не мога да му кажа. Аз виждам, че той върви в крив път. Първо трябва да го убедя в това и после да му кажа, кой е правият път, който води към ~ щастие. Обаче, каквото да му кажа, той няма да вярва. Ще каже: Как така да съм в кривия път! Щом не вярва, казвам му: Върви напред, ти си в правия път. Това не е истината. Ако искам да кажа истината на човека, трябва да бъда искрен. Ще му кажа: Приятелю, пътят, по който вървиш, води към гробищата. – Ама аз зная, че правият път е през страданията, през Христовия кръст. – Това е относителна истина, а не абсолютна. Ако искаш да вървиш направо, следвай Разумното Слово. Страданията са закон за необходимостта, но не са зйкон на свободата. Ако веднъж са те 'разпъвали, трябва ли и втори път да те разпъват? Каква нужда има да те разпъват всеки ден? В такъв случай, по-добре е човек веднъж завинаги да умре и да се свърши с него, отколкото постоянно да го разпъват, да го свалят от кръста и пак да го разпъват. Какъв смисъл има в това? Хората и доднес още държат Христа закован-на кръста, понеже постоянно се питат, наистина ли Той беше разпнат и наистина ли възкръсна. Престанете вече да задавате този въпрос. От две хиляди години досега хората още дър'жат Христа на кръвта и се съмняват, наистина _ли ,е бил разпнат, защо са Го разгшали и т. н. Ще кажете, че така било писано, да разпнат Христа. Такова нещо не съществува. Ако искате да знаете, какво беше писано да стане, казвам: Определено беше да дойде Христос на земята, да прояви Божията Любов, хоратаГ да я приемат и да дойде Царството

По

Ьожие на земята. Че разпнаха Христа, това беше човешка^ воля, а не Божията.

– Защо идат страдавията в света? – Отговорът е прост: Страданията и нещастията в живота идат по причина на това, че хората не приеха Христа. Той дойде между своите си, но те не Го приеха. Човек не може да се спаси чрез вярвания и суеверия. Той може да се спаси само по пътя на Разумното Слово. Като приеме Словото в себе си, човек има условия да стане и светия, и адепт, и гений. Разумното Слово е сила, която върши чудеса. Каквото и да се говори на хората, те казват, че било определено Христос да бъде разпнат. – Не, определено беше Христос да страда, но не да бъде разпиат на позорния римски кръст. Ще кажете, че било определено Христос да умре. – Това е друг въпрос. Кога умира човек? Кога се събаря една къща? – Когато не е направена според правилата на природата, както и според изискванията на техниката. При тези условия, тя непременно ще се разруши. Ако детето се зачене при неблагоприятни условия, то не може да живее дълго време. В това отношение, природата е крайно взискателна. Тя не иска съзнателно да мъчи хората, но иска те да бъдат разумни.

„Вначало бе Словото, и Словото бе Бог." Този стих се отнася до Разумното Слово, до истинската вяра. – Ние нямаме ли вяра? – Имате, но не абсолютна. Вярата е неопределена величина. Казваш, че вярваш в Бога, в Христа, а дохождаш при мене да искаш хиляда лева на заем. Как е възможно ти, вярващият, да нямаш хиляда лева в джоба си? Аз считам истинска вяра тази на Данаила, когото хвърлиха в рова на лъвовете, и те не го разкъсаха. Аз наричам истинска вяра тази на тримата младежи, които хвърлиха в огнената пещ, и те не изгоряха. Каква вяра е тази, при която лъвовете могат да те разкъсат, и огънят да те изгори? Апашът, който краде, има ли вяра? Той отива да краде с вяра, но като дойдат изпитанията, никаква вяра няма. Хвърлили един апаш във варница с току-що изгасена вар. – Какво станало с апаша? – Изгорял. Като наблюдавали изгарянето му, видели, че светлината на варницата се увеличила – станала някаква химическа промяна. Обаче, вярата на апаша не могла да го спаси. Човек, като гори, издава особена свет-

116

лина. Дърветата^ също издават особена светлина: дъбът, букът, чамът горят по особен начин. Това са процеси, които заслужават да се изучават. Това е наука.

Изучавайте влиянието на различните храни върху организма, да знаете, каква храна ви подхожда. Ще кажете, че се храните с житен хляб, значи, първата ви храна е зърнена. Някои пък се хранят повече с царевица, сьщо зърна. Обаче, има разлика между житото, царевицата, ечемика, овеса и другите зърнени храни. Не е все едно, дали ще употребяваш жито, царевица или овес. Енергиите на житото се коренно различават от енергиите на останалите зърнени храни.-Който иска да стане идеалист, да се храни с овес. Ако искаш да бъдеш здрав, дь придобиеш мускули, сила, яж жито. Засега най-силната и здравословна храна е житото. Ако земеделецът знаеше, в какви дни да разорава нивата си и кога да сее житото, щеше да има такива резултати, каквито не е очаквал. Ако хората постъпваха разумно, те щяха да използуват грамадната енергия на земята за добро. Докато се оре земята с железни плугове, хората ще продължават да се бият и самоизтребват. Земята не търпи никакво желязо. То съдържа груби енергии, които се предават на хляба. И човек, като яде този хляб, с него заедно приема енергиите на желязото. Докато копаем земята с мотика и бел, докато се бием със саби и ножове, не можем да очакваме по-мека и възвишена култура.

Сегашното човечество се намира още в железния век на плуга. – Какво трябва да се прави, за да се освободим от железните рала? – Новата култура, която иде сега, ще освободи хората от желязото. Знае се, че някога в Египет съществувала п.о-висока култура от сегашната. До това време реката Нил текла в друга посока, различна от тази, в която тече сега. Значи, хората са й дали ново направление. Тогавашните културни египтяни напояваха с реката неплодородната Сахара и я направиха по-плодородна. Те обработваха нивите си без железни рала, и те донасяха повече плод, отколкото сега. Докато египтяните спазваха правилата на тогавашната висока култура, Египет цъвтеше. Щом потъпкаха тези правила и наложиха користолюбието, Египет изгуби силата си. Съвременните хора ще се самоунищожат от вътрешната

117

алчност да забогатяват все повече и повече. Центърът на алчността, т. е. на користолюбиего се намира около слепите очи. Ако човек посвети целия си живот на това чувство, да го задоволи, той ще печели милион след милион, но пак няма да бъде щастлив. Каквото да прави човек, алчността всякога остава незадоволена.

Един голям милионер, англичанин, се връщал от Африка за отечеството си, за да присътствува на коронясването на краля. Още в парахода той си правел сметка, дали ще може да се справи със своите 365 милиона английски лири, които имал ка разположение по случай коронясването. Като направил сметката си, видял, че парите няма да му стигнат. В един момент стойността на парите се обезценила в неговия ум, и той не могъл да издържи и се хвърлил в морето. Това показва, че многото, изобилието не може да направи човека щастлив. Който разбира закона на великото малко, той ще се радва на едно житйо зрънце толкова, колкото и на пълните чували със жито. Това значи гениален човек. Ако изгу-. баш способността да се радваш на малкото, ти губиш цената си кдто човек. На хората, които не се радват на малкото, казвам: Вие сте обикновени хора, от които не се счаква много. Вие- не разбирате закона. Ако е въпрос за химия, физика, економика, житното зърно знае повече от човека. То лесно се справя с мъчнотиите." Ако някого от вас поставят при условията на житното зърно, нищо няма да направите. Като ядеш житното зърно, кажи: Господи, научи ме,1 как да придобия изкуството на житното зърно. Ако търсите Христа, ще Го намерите скрит в житното зърно. Затова Христос казза: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето." Житните зрънца са малките со-мунчета/слезли от небето. И след всичко това, очаквате да слезе Христос от небето. Той е слязъл, и всяка година слиза в милионите зрънца, които ние ядем. Възможно е Христос да дойде и по този начин, по който хората Го очакват. Често хората казват: Това жито не струва. Като не го оценяват, хората започват да го мелят, да го превръщат в брашно, да хвърлят люспите му като нехранителни и т. н. Обаче, някои учени казват, че хранителността на житото е и в люспите. Ето защо, като ги хвърлят, хората се лишават от тяхната хранителност,

118

Вътрешността на житото е определена за по-благородни и добри хора, които мсгат правилно да го използуват. За да се разбере това, нужни са учени хора, които да работят за благото на човечеството.

Време е вече да се отдели религиозният живот от обществения. Ще кажете, че религиозният живот е остарял вече. Религиозният живот е1 стар в едно отношение, общественият живот – в друго отношение, научният живот – в трето отношение. Науката е в противоречие с религията. Ако се говори за формите на религията, както и на разумния .живот, те трябва да бъдат строго определени. – Какво означава религиозният живот? – Служене на Бога. Човек трябва да се подчини на закона на служенето и да работи не само за своето усъвършенствуване, но и за усъвършенствуване на своите ближни. Общественикът ще-работи за подобрението живота на своите ближни. Ученият ще работи за подобрение на външните условия на човешкия живот. Аз мога да докажа на учените, че Христос е скрит в житното зърно. '– Как ще се докаже това? – Ще взема едно житно зърно, ще го поставя на силно увеличение и ще видите, че в него е скрит зародишът на човека. Който знае законите и условията за развитието на човека, като постави това зърно при тези условия, от него ще излезе, какъвто човек искате – талантлив, гениален или светия. Знание е нужно за това. Външно погледнато, с обикновеното човешко око, житните зьрна не се различават едно от друго. Всеки момент човек може да се ражда и преражда, а не само един път. Всяка нова фаза в човешкия живот е новораждане. Човек живее, докато се ражда и новоражда, Щом престане да се ражда, той умира вече.,–■ Кога умира човек? –• Когато не може да се ражда. Раждането, като процес, не трябва да бъде откъснато от другите явления в природата. Освен това, между едно и друго раждане трябва да има тясна, неразривна връзка.

Христос казва: „Ако не се родите изново, не можете да влезете в Царството Божие." Аз превеждам този стих в следния смисъл: Ако не се раждате всеки ден, всеки момент от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие. Този стих, взет в еднократна форма, се от-надя до децата, а не до възрастните. Ще се раждаш всеки

119

момент. Само така ще разбереш смисъла на Разумното Слово и ще го приложиш. Ако днес ей обикновен човек, утре можеш да станеш талантлив; ако днес си талантлив, утре можеш да станеш гений. Ако нямаш възможност да се новораждаш, ти завинаги ще останеш обикновен човек, или невежа. Значи, новораждането е многократен процес. Като се новоражда, човек може да се развива. Само така, той ще разбере смисъла на стиховете: „Вначало бе Словото, и Словото бе у Бога." Това еа закони и методи, чрез които човек се развива; така, именно, той се освобождава от трудните условия на живота, единично и колективно. Ако не разбира тези закони, и цялата^ земя да се обработва, и житото да се подобри, човек няма да се освободи от мъчнотиите. Не е в многото жито, не е в изобилието. Важно е да се повдигне съзнанието на човека. Какъв смисъл има в това, земята да се напълни с жито, а хората да продължават да се карат. При сегашното изобилие, нито богатият може да яде, нито бедният. Бедният не си дояжда, а богатият – преяжда. В края на краищата, от недояждане бедният удължава живота си; от преяждане богатият повръща всичко, което е ял, и преждевременно умира. Гова са мои твърдения. Според моите наблюдения, аз не съм срещал нито един беден, който да е умрял от глад. Всички бедни са умрели, както бога ги г*, от преяждане.

Сега, като говоря така, т не искам да приемате нещата догматически, нито да вярвате, както аз вярвам. Това, в-- което аз вярвам, остава за мене. Обаче, ако и аз, и вие вярваме в едно и сьщо нещо, ние имаме общи допирни точки. Какво ще излезе от мояга и от вашата вяра, гова е друг въпрос. Мояга вяра е важна за вас дотолкова, доколкото може да донесе нещо добро, както чаетно за вас, така и общо за всички. Ако моята вяра ви обърка, дръжте се резервирано. Какво ще посгигна, като ви кажа да раздадете имането си на~ бедните, и вие първо ме послушате, а после съжалявате? Защо съжалявате? Защото сте раздали богатството си на бедни, които не са истински бедни. Значи, трябва да различавате, кой е истински беден, и кой – истински богат. Има бедни, които играят ролята на бедни; има и богати, които играят роля на богати.

120

Събрали се стотина американски милионери и решили да изиграят ролята на бедни хора, да се представят като бедни. За тази цел, те се облекли в скъсани дрехи, хвърлили шапките, обувките си и тръгнали в такъв вид из града, да видят, как ще се почувствуват в положението на бедни и просяци. Като се поглеждали едни-други, те се смеели. Това е животът, дето хората играят роля на бедни и богати. Умрелият не е ли беден? Той е фалирал търговец, изгубил всичкото си богатство. Като гледате на умрелия, като на фалирал търговец, кой няма да му се смее, щом» го види с окъсани дрехи, бос и гологлав? Всички умрели, които занасят на гробищата, са все фалирали търговци. – Тогава да се откажем от този живот. – Не е въпрос да се откажете от живота, но умни да бъдете. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила, и да възлюбиш ближния си като себе си." Да бъдеш умен, значи, да любиш. Не можеш да любиш, ако не носиш Разумното Слово в себе си. То дава мощ на човека. Без Словото любовта не може да се прояви. Любовта е мощна сила, чрез която всеки момент можеш да работиш, както ученият работи със своите уреди и инструменти. Любовта урежда и най-обърканите работи. Любовта укротява и най-свирепите животни. Казано е: „Бог е огън всепояждащ." Понеже Бог е Любов, значи, Любовта е огън всепояждащ. Тя не ^изгаря, но смекчава и стопява и пай-твърдия метал.

Мнозина, в алчността си, приличат на онези разбойници, които нападнали един учен маг, с желание да го оберат. Като разбрал намерението им, той ги запитал: Какво искате? – Дай ни, кесията си, искаме да ни дадеш всичките си пари. – Елате с мене, аз ще ви дам, колкото злато искате. Аз имам малко пари, те няма да ви задоволят. Разбойниците тръгнали след учения. Той ги завел до една пещера, вдигнал камъка, и пред тях се открило голямо количество злато. Той им казал: Вземете си, колкото искате злато. Като го видели, разбойниците се спуснали към него и си взели по 20 – 30 кгр. злато. Турили го на гърбовете си и тръгнали. От тежестта на златото, те се уморили, изпотили и започнали да изостават. По едно време те огладнели толкова много, че не

121

могли повече да ходят. Спрели да си починат, но нямали хляб да задоволят глада си и _да възстановят силите си. Вървели ден - два, все гладни и не знаели, отде да намерят хляб. С тях заедно бил и магът. Като видял отчаяното им положение," той казал: Вървете"с мене, аз ще ви заведа на цруго" място. Гладни, изнемощели, разбойниците тръгнали след него. Той ги завел при друга пещера. Тропнал с пръчицата си и пред тях се открила богата трапеза с вкусни ястия. – Седнете да се нахраните и после ще продължим пътя си. Те гледали маса и си казвали: Чудно нещо, този човек не носи нищо 'на гърба си, а има всичко, каквото пожелае. Магът, със своето знание, доказал, че в живота не са нужни само пари. Най-после, той казал на разбойниците: Оставете парите на мястото и си вървете.

Питат: Кое е същественото в живота? – Разумното Слово. – Кое е същественото още? – Вярата. – Обаче, не е важно, в какво вярва човек; важно е, какво може да направи човек със своята вяра. Казваш: Аз направих едно добро. – Не е достатъчно да направиш само едно добро. Доброто е непреривно. Добрите дела са свързани едно с друго, като верига. Всеки ден, всеки момент трябва да правиш добро. Мислите, чувствата и' действията на човека трябва да бъдат свързани едно с друго. Това е неговият идеал, неговото щастие. Има начин, по който човек маже да постигне своето щастие. – Какъв е този начин? – Елате с мене, аз ще ви покажа. Аз ще ви заведа при пещерата, отдето всеки може да си вземе, колкото иска. Разстоянието до тази пещера е 500 километра. То трябва да се мине пеш. Всеки трябва да си помисли, може ли да извърви това разстояние. Дали вярвате в това, или не вярвате, то е ваша работа. Ако вярвате, ще видите, че е верно;' ако не вярвате, не е верно. Ог гледището на природата, това е* факт, който всеки сам може да провери.

Един мой познат, като бил в Англия, се натъкнал на особен случай. Една вечер той присътствувал на интересна сказка, държана от един виден проповедник – негър. Той доказвал на англичаните, че на всеки човек са дадени условия за подобряване на живота. От него се иска само едно: да бъде разумен, да използува дадените условия. След сказката, от- публиката излиза един млад човек,

122

който се отправя към проповедника с думите: Ето, аз имам музикални дарби, искам да ги развия, но нямам средства. Как ще развия дарбата си? Проповедникът му отговорил: Който те е надарил, Той си има грижа затова. Вярвай, и ще се убедиш в моите думи. В това време, един -богат англичанин се обадил: Аз имам възможност да помогна на този млад човек. Готов съм да се грижа за него, като за свое дете. Ще го подържам, докато свърши. Младият човек благодарил на своя благодетел с думите: Сега вече вярвам в силата на този закон. И на вас казвам: Вярвайте в Онзи, Който ви е дал дарбите. Той ще ви даде условия за тяхното развитие. Съвременните хора живеят в еднократните процеси, затова не успяват в живота си. Срещам един познат, който ми казва: Едио време бях религиозен, но нищо не остана от моята религиозност.

– Щом твоето верую може да се явява и изчезва, ти никога не си бил религиозен. Ти нямаш нещо постоянно в себе си. – Ами тоза, което ти проповядваш, истина ли е? – Не само, че е истина, но аз живея в истината, която е вечна и неизменна. Ако не живея в истината, нищо няма да остане от мене; аз ще се превърна в прах и пепел. Всичко добро и възвишено в мене се дължи на истината. Аз живея в тази истина, в която човек не може да се съмнява." Тя дава мощ и дух на всеки, който я из повядва, безразлично, дали той е прост или учен, богат или сиромах. Не е важно, как е облечен човек. Важно е съдържанието и смисълът, които човек носи в се"бе си.

Какво се иска от човека? – Да даде възможност на своята душа, ум, сърце и воля да се проявяват. – Има ли човек душа? – Има, разбира се. Не се съмнявай в себе си. Ще кажете, че сърцето е орган, който пулсира.

– Верно е, че сърцето пулсира, че пулсът е свързан с дейността му. Умът пък е свързан с дейността на мозъка. Дойдем ли до душата, не можем да намерим мястото й в човешкия организъм. Хиляди години да живее човек на земята, мъчно може да определи, какво представя душата. Тя е онова мощно, велико, възвишено начало в човека, за което е казано, че око не е видяло, и ухо не е дуло това, което се крие в него. Неизброими са възможностите на душата. В обикновения живот се казва, че като умира, човек предава душата си на архангел Михаил. Това са

123

поетични приказки за обикновените хора. Обаче, не е така и за мъдреца. Той знае,' че душата е нещо живо, мощно, необятно. В нея е човекът, а не тя в него. Това, което осмисля човешкия живот, което внася възвишени потици в човека, е неговата душа. Казвате: Да спасим душичките си. – Щом става въпрос за спасение на душата, това не е душа. Душата не се нуждае от спасение. Телето може да се спасява, но не и душата. Тя представя гениалното, свеюто в човека, което служи На Бога. Като знаеш това, обърни се към душата си със следните думи: Понеже ти служиш на Бога, аз съм готов да направя всичко за тебе. Досега аз съм ви говорил само за любовта, но ако река да говоря за душата, само за предисловието върху този въпрос са нужни хиляди години. Тя е разумното начало в човека. Казано ес „В начало бе Словото." Словото е душата, наречена още ангелска или Божествена душа. Тя представя едната страна на Словото. Душата е разумността, която се проявява в света. Вън от душата, вън от Бога никаква разумност, никаква реалност не съществува. Доброто е реалност. Злото, обаче, не е никаква реалност. Вън от доброто, никаква реалност не съществува. Щом злото произхожда от доброто, то е ограничено. Злото е ограничено, а доброто – неограничено, вечно. Следователно, само неограничените неща имат условия да преживеят времето си. Ограничените неща нямат възможност да преживеят себе си.

И тъй, вън от душата, вън от Словото нищо друго не съществува. В душата се крият и умът, и сърцето, и волята. Тя се проявява чрез тях. В душата се крият всички дарби и способности на човека. Щом те се ограничават, душата се скрива, не изявява своя живот.

"В начало бе Словото. Всичко чрез Него стана." Чрез Словото се проявява и животът, и светлината, която осветява всички човеци.

7. Беседа от Учителя, държана на 12 октомври, 1930 г. София.–Изгрев.

• ) Йоана 1:1,