Разлика между версии на „Червен и светъл“

Версия от 08:00, 17 май 2009

ЧЕРВЕН И СВЕТЪЛ

Противоречията на хора на се крият главно в физическия живот. Защо? – Защото съвременните хора търсят удобства. Няма ли удобства в живота им лишени ли са от някои свои нужди, те се натъкват вече на големи противоречия. Изобщо, всички млекопитаещи, между които е и човекът, са същества на удобства. Животното, запример, мисли само за ядене. Щом се наяде, то веднага се обтяга на сянка, под някое дърво или под някой храст и заспива. Така живеят и хората, особено богатите. Като се наядат добре, те ще си хапнат някакъв десерт, нещо сладко, ще си пийнат и ще легнат да почиват. Невидимият свят, като вижда, че хората и животните са будни, само когато се отнася до техните физически нужди, изпраща им ред страдания, с цел да пробуди съзнанието им за живот по-висок от физическия.

Сега, злото не се заключава в начина, по който човек живее, но в това, че той не познава себе си, не знае, с какви сили работи. Запример, някой човек гладува, и гладът го заставя да търси храна, но отде произтича гладът, той не знае. Какъв е произходът на глада? Науката е намерила, че глада в човека се дължи на чувството на охотливост в него. Центърьт на това чувство се намира около слепоочната област на мозъка. Колкото по-силно е развит този център в човека, толкова по-голямо е желанието му да яде. Следователно, колкото по-малко храна възприема той, толкова по-голям глад ще изпитва. Ако по някакъв начин тази част от мозъка на човека се извади, той няма да се стреми към ядене, няма да изпитва глад. Събуди ли се този център, човек усеща глад. За да уталожи глада си, той започва усилено да мисли, как да си достави храна. За да задоволят глада си, хората са създали цяла наука – готварството. Дали ще ядат месна или вегетарианска храна, те са измислили ред ястия, с които да събудят апетита си, повече да ядат. Ако отидете в Европа или в Америка, ще видите много начини за приготвяне на месни яденета: някога месото е добре опечено, пържено или варено, а някога го оставят доста сурово, с повече кръв. Същевременно се създават различни теории за предимство на единия начин на готвене пред другия, или за предимство на растителната храна пред месната и обратно – на месната пред растителната.

В пътя на своето развитие, човек се отличава от животните по своя интелект, по своя ум. Когато трябва да се произнесе по някакъв въпрос, човек мисли и дава

138

мнението си. В това отношение животнигк си служат повече с инстинкт. У тях ин~ стинктът е силно развит Когато вълкът се намъфи всръ\ц нтзкое стадо, той започва да души овцете с носа си. Гака той познава, коя овца е слаба, мършава и коя тлъста. Като бутне овцата нЬколко плули с носа си по корема, той разбира вече, има ли смисъл да се занимава с ней или не. Ако е тлъста, той я хваща за врага, занася и лалеч от стадото и я изяжда. Ако е слаба, ой ами и настрана, не се интересува от нея. И трсгопаснш б животни си служаг с носа си. Каш псьаг да зна-ят, коя трева е добра *а ядене, т б я ми-ришат с носа си и ведна! а се произнасят. В млъжопитаещитв животни носьт с шрал и продължава да играе важна роля. 1ои замества интелекта в хората. Пон1.ко1а и чо-ввк си служи с носа, да познае, коя храна е добра, и коя не. От блаюуханието, което се разнася от храната, юи може да каже, дали дадена храна е добра Обаче, не всякога от благоуханието на храната може да се сади за нейното качество. Ако в н-вкое ястие се турят ароматни приправки, I б могат да маскират пръхнотата и доброкачествеността на материалите и да го представят за добро^ В същност такова ядене може да разстрои стомаха на човека. В това отношение чо-вбк лесно може да се заблуди.

Хората се натъкват на заблуждения, не само в физическия, но и в духовния,

139

и в умствения свтуг. Запримъф, ако слушате една цвътиста реч, в която се изнася н-б-какьв велик идеал, вие можете да я приемете като абсолютно искрена, но след време ще се разочаровате и от проповедника, и от неговата реч. Тази реч не е била изпитана. Всъчко нещо се познава само тогава^ когато се постави на опит. Лесно е да се го~ ворят нещата, но те трябва да са опитани. Лесно се говори за любовта, но постави ли се на опит, тя изчезва. Преди всичко хората не знаят, къде е м-бстото на любовта Според нтзкои м-бстото на любовта е в душата. – Любовта иде от духа, влиза в душата отдето през ума слиза в сърцето. Оттук тя обхваща цвлото тбло. Други пък казват, че любовма е движение. – Любовта произвежда движение, но не е движение. Любовта произвежда не само движение, но и разширяване, растене и т. н. Трети пък казват, че любовта е чувствуване. Любовта произвежда чувствуване, но чувствуването не е любов. Деятелността на човешкия дух и на човешката душа се дължи на любовта. Казват още, че любовта е първият потик в живота. – Любовта е първият потик наистина, но не и последният. Последното нещо в света, това е истината.

По отношение на любовта, съвременни-те хора правят ред погръчики. Т^ започват с любовта и се стремят да свършат с любовта. Коя майка е започнала с любов

140

и свърши 1а с любов? Който започва с любовта, той непременно 1рвбва да свърши с истината. Ако не започне с юбоьта и не свърши с истината, вьрху 1лль7та му ще се изсипят такива стра1аиия, каквито не е очак-вал. Човек може да оцени любовта само Т01ава, когато згиючвл с нсл и свършва с истината Истина 1а грьбва д1 бъде тил в човечлкия живот Когато любовта действува в човека, на лицето му се явява червения цввт Той е признак ш любовта Когато истината действува в човека лицето му става святло, защото истинна е сингез на всички лъчи на светлината Окдовател но, ако лицето на човека не с червено и святло, той не е познал нито любов ха ни то истината. Казваме за някого че се с опе-къл, изгорьл – Защо^ – По 1срвеп 1>л е човт^кът. Значи, в червения цв!>1 хората се пекат Червеният цвтт е начало на чувствуванията Без юзи цвбх хората не могат да чувствуват. Докато не ипочне да чувствува, чове-к не може да има представа за любовта. Любовта започва с малък потик, с най малкото чувство. Истината пък е синтез на нъчцата. Ако в пътя на своето развитие, човек не познае себе си, не разбере, с какви дарби и способноехи разполага, той не може да придобие истината. Сега, като казваме, че любовта е нача ло, а истината – край, разбираме, че любовта е начало на живота, а истината – край

141

на недоразуменията в живота. Докато хората ис се обичат, животът им н^ма ни-ю начало, иию край Щом се обикнат, живогът започва и върви към своя край – реализиране на самия живот. Днес всички хора се сгремят към края на живота, кьм неговото реализиране, към освобо ждаване от страданията Кохато човек придобие истината, страданията му ще преста-нат. Любовта носи страдания, а истината ги прекратява. Кога го човек се влюби, страданията трьтеат слсд него като войници. Т кацах върху нею каю мухи Къде има мухи? – Дею има ядене Дело пьма ядене, и мухи няма В това охношение любовта представя богата трапеза, върху която са стожени различни яегия Дето има сложена трепеза с ясаия, там и мухи ще има.

Страданията в живота на хората не са нищо друго, освен хапливи мухи, които ги хапят и насилствено, като с остен, ги заставят да работят, да мислят. Достатъчно е човт>к да направи една погръчнка, за да дойде една хаплива муха да го ухапе. Всвка Погрешка се придружава с ухапване, т. е. със страдание. Колкото вида мухи съществуват, толкова вида страдания има по евтзта. Запримтзр, завистта, злобата в човтжа произвежда един вид страдание, умразата – друг вид Местото на злобата в човека е над ушите. Когато този център е силно развит, човек е много за-

142

вистлив. Този център е силно развит във вълка, вследствие на кое го той е миого же-сток, свиреп. В овца I а този център е слабо развит, и затова минава за миролюбива. Завистта е във вр ь-*кл с личните чувства на човека. Ако се и ш Кри областта на центъра на згобата, ще се ииди, че тя заема пространство от 1 -20 сашимстра най-мно го. Повече оа 20 см. ие може да заеме. Това е крайния 1 и предКл.

Каго юворя и ^лоба^^\, нт пс трябва да се смущавате И в най сллолм степен да се яви, тя все ще покаже пл човека своето съществуванс. Щом любоимл посети човека, и злобата, като в Креп неии сь-пътник, ще проговори. И гьлжбм, или кроткото същество, при извее 1 ни случаи проявява злоба. Когато има две лри ма яки гължбчета, а същевременно мжш нови яйца, гължбицата се озлобява срещу малки: К и едно по едно ги изхвърля вън 01 шКздо-то. Т-К кр-Ккат, пискат вън, доклю дойде бащата да ги утешава. Той им казва Ще извините майка си, тя е неразположена, има много работа, но пак ще ви приеме. Като ги успокои, той ги качва в гн-Кздото. На другия ден майката пак I и хвърля на-вън Същото става и с хората. Ср-Кщате един човек разположен, югов на услуги, на жертви. – Защо? – Той е проникнат от някакво благородно чувсаво. В този мо-мент в него се промъква едно чуждо чув-

143

ство на корисголюбие, на недоволство. Какво става с него? Веднага любовта пристига и изхвьрля навън чуждото яйце – користолюбци о. Любовта не търпи никакво ко-ристолюбис, съмнение, своенравие, нетърпение. Лоидс ли нещо подобно в човека, тя го хвани! *а врата и го изхвърля вън 01 гнъ}дою. Който не разбира отрицателните прояви на своя характер, той казва Жшам ли право да се проявя? Не съм ли чов^к и а * ка ю всички? – Чов^к има право да се проявява, но не в отрицателното. Истински човек с онзи, който проявява положително-ю н себе си, а отрицателното – възпитава и облаюродява.

Човек трябва да помни, че не е той сшьвиновен за отрицателните чърти в себе си. Той не е снесъл яйцата на кори-сюлюбието, на упоритостьга, на злобата и 1. н. Това са яйца, с които други н-бкои сж го насадили, той да ги мжти. Така правят и бьлгарите. Те обичат да турят под н-б-коя квачка различни яйца кокоши, пачи и други. Без да знае, с какви яйца е насадена, кокошката ги мжти. Като се излю-пят всички яйца, тя вижда, че след нея трътеа ц-бл народ. пиленца, патенца, юр-дечета. Жькои от т^х приличат на нея, а други – съвсем не приличат. Чуди се кокошката, тя ли ги е измжтила всички, или не. Както и да е, тя трътеа пред тях да им търси храна. Като дойде до нъжоя река, па-

144

тенцата и юрдечетата влизат във водата, а пиленцата обикалят около нея. Като вижда това несъответствие между еднитоз и дру-гите малки, тя се чуди, как е станала тази работа, но стои на бръга, чака да изл-взат патенцата и юрдечеьиа от водата.

Страшно е положение!о па човека, когато се види каю кокошката, обиколен с подозрение, съмнение, злоба, умраза и т. н. Той седи и се чуди, отде с;к дошли тия лоши чувства в него. Знае, че по естество е добър човек, но отде дойде подозрението в него? Знае, че е добър човек, по отде дойде умразата в него? Са ой гой н мисли какво да прави с тия отрицателни чувства, в себе си, как да се освободи ог Н>х. – гЙма защо да се смущавате 01 I» охрица-телното в себе си, но пазете се (н него да не ви завлече във водата и да се удавите. Не считайте, че всички отрицаюлпи мисли и чувства са все ваши. Не взимай!е стоката на дявола за ваша. Не продавайте стоката му. И в новия живот, да влъзете, изпитанията пак ще ви следват. Каю влезете в новия живот ще видиге, че и там има области, в които можете да се спънете. Млади, и стари могат да се спънат. Учени и прости могат да се спънат. Фи-лософът може да се сиьне н своята философия; моралиегът – в правилата на своя морал. Затова ние казваме, че н-бкои нтоща си морални, а други – не са морални.

145

Кои н 1>ща са морални и кои – неморални? ВсЬки потик, колкото малък и да е,1 който произтича от любов, мъдрост и ис1ина, е морален. Не произтича ли от лк>1 бон!а, мъдростта и истината, той не е морален. Щом потицитъ" на човека са морални, и животът му ще бъде морален. Когато чо-вбк гръшш, причината на това се крие в не-отзивчивостта му към своитв морални по-тици. Бог влага тия потици в чов-вшката душа, в човешкия дух, в Човешкия ум и в човешкото сърце. Щом вложи един потик в човежа, Той веднага се оттегля и гледа, как ще постъпи. Хората се стремят към любовта, а въпреки това се карат, бият. Майката обича детето си, но от време на време го бие. Момък и мома се обичат, на-рлчат се божества, а каго се оженят, започва г да се бият. Братче и сестриче седат мирно и си играят. После се галят, милват, цъугуват. Щом седнат да ядат, братчето удари сестричето, или го хване за косата. После сестричето хваща братчето за главата и го разтърсва. Защо става това?

Една жена разправяше накратко своя живот. Оженила се млада за едного, когото обичала. Цъ\ли десет години живъ\ла с него, но той постоянно я биел. Тя търпъ\ла, нищо не казвала. Един ден той й ударил една плесница, и в нея се събудил такъв гнт^в, че тя моментално се хвърлила върху него и му ударила две силни плесници. От този мо-

146

мент той не посм-бл да дигне ръка върху нел. Поправил ли се с това? Не, след две – три години той умръ\л. М/Тчж, който бие жена си, умира преди нея. Жена, която бие мъжа си, умира преди него. Това показва, че въпро-сигб не се разрешават с насилие. Силата на човека седи във въздържанието, в самообладанието. Въздържанието не подразбира мълчание. Външното мълчание не е и вътреш-но. Когато иска да говори, човек трябва да пита Бога в себе си, да говори или не. На кого трябва човек да говори? Човеж първо трябва да говори на себе си, после на ангелите, да се научи да разсжждава, и най-после – на Господа, да се научи да се моли и да верши само онова, което Бог му е казал . Щом знае да говори на себе си, на ашелите и на Бога, той ще може да говори пл ближните си и ще им бъде полезен .

Каква е вашата опитност в тва отношение? По колко ижти на ден се обръщате към Бога с молба да ви каже, какво да правите? Не зная, колцина от вас се обръщат към Бога за съвет. Щом намислите да правите нъчцо, вие веднага пристъпвате към действие - никого не питате. В невидимия свъчг има разумни същества, които всеки момент са готови да услужват на хората. За онзи, който се обръща за съвет към тях, вевка дума е благословение. Всяка техна дума може да се използува за градеж.

Съвременните хора избътват съвети

147

даже и на разумни същества, понеже са минали ирез школи на различни учители, които са ги учили на нъчца, от които и днес още не могат да се освободят. Н-бкои от тия учители са ги учили, че трябва да бъдат юрди, да пазят достойнството си; други са ги учили, че трябва да бъдат силни, да се борят с всичко в живота; трети са ги учили, че тртзбва да бъдат богати и да се осигуряват. Вие сте опитали всичко това и сте дошли до убеждението, че и горди да бж-дете, и богати, и силни, все пак сте нещастни. Вследствие на това вие сте изгубили вярата си и днес не вярвате на никого. Мойсей е учил: „Око за око, зъб за зъбъ". След него иде Христос и казва: „Ако те ударят на едната страна, обърни и другата". Опитвали сте Мойсея, и повече не искате да го следвате. Христа още не сте опитали, но не се решавате да Го следвате – не вярвате в Него.

Какво разбирате от стиха, който Христос е казал, че ако те ударят на едната страна, да обърнеш и другата? Ако го разберете буквално, вие ще изпаднете в противоречие. Ще кажете: Защо човек трябва да бъде толкова мекушав, да се оставя да го бият? За да разберете дълбокия смисъл на този стих, трябва да знаете, че само разумният, до-брият човек има право да бие. Само прия-тельт има право да бие. – Защо? – Защото той бие с любов. Ако приятельт те

148

удари от едната страна с любовта, дай и другата си страна, да те удари с мж-дростта. Ка<во по-голямо благословение можете да очаквате от това? Казано е в Писанието: «Когото Бог обича, наказва го". – С какво? – С любовта, мъдростта и истината. Какво по-голямо благословение от това? Радвай I е се, когато сьвьршеният ви наказва. Бог е съвершен. В Него няма противоположни чувства, както в хората. Всичките Му постъпки са пълни с любовк Дръжте в ума си мисълта: Каквато плесница ударите на брата си, такава и вие ще получите. Ако го ударите с любов, и вас ще ударят с любов; ако го ударите с мъдрост, и вас ще ударят с мъдрост. Ако ударите ближния си без любов и без мъдрост, и вас ще ударят по същия на-чин. Всъка плесница, нанесена на човека без любов и без мъдрост, кости чупи, мускули разкисва. С една дума, плесница без любов и мъдрост може да умъртви човека. Всъка плесница, нанесена върху човека с любов и мъдрост, внася в него живот, знание и светлина.

Сега, желая на всички да получавате плесници на любовта. Ако тези плесници идъха от ръката на човека, т щъха да бъдат физически. Т идат от добрия ум, от доброто сърце, от добрата воля на човека. Т идат от неговия дух и от неговата душа. Следователно, всъка та-

149

кана плесница носи за човека голямо благословение. Такива плесници Бог постоянно ни дава. Поетит^ възпъ-ват лъхането на въздуха, лъхането на св-втлината. В този сми-съл, лъхането на светлината не е ли една плесница, т.е. милване, галене с реката? Светлината слиза с такава голяма бързина, че удря право в лицето на човтжа. В тази плесница има любов и знание. Като се докосне до лицето на човека, тя започва да го милва. Ако светлината не носи любов и знание в себе си, с бързината си тя би махнала човека от своя път. Ако нямаше любов и знание в себе си, св-втлината би умъртвила човека, но понеже иде с любов и знание, тя го прави енергичен. Аз бих же-лал и вие да бъдете енергични, но като се приготвите отдалеч да ударите на никого плесница, щом дойдете до това м-бсто, веднага да спрете. Тогава енергията ви ще се преверне в любов и знание .Това значи да има човек самообладание. Мъчно е човек да се владее, но той трябва да придобие самообладание. Както се е засилил да удари плесница, веднага да спре. Не е лесно да мисли човек правилно. Не е лесно да обича човек хората правилно. Не е лесно да говори човек истината. Не е лесно всичко това, но не е и много мжлно. Понеже е мъчно сами да го постигнете, затова сте дошли в Школата да учите.

Сега, като наблюдавахте изгрт>ва на

150

слънцето, вие видехте, че имаше червен цв-бт. – Защо? – Защо го започва с лю-бовьта. После слънцето стана святло. – Защо? – Защото свършва с истината. С тт>зи два цвтзта слънцето казва: Започни с лю-бовьта и свърши с истината. Като видите, че слънцето е червено, кажеге си: Желая сърцето ми да бъде пълно с любов. Като го видите светло кажете си. Желая ума ми да бъде пълен с исиина. Желаете ли тия две неща за себе си, вие ще имате Божието благословение. Всеки дсн, при из-гръва на слънцето, пожелавай!е да имате любов в сърцето си и иехина в ума си. Да посрещате всеки ден и *гръва на слънцето с тази мисъл, това шлчи да бж-дете през ц-влия ден радостни и весели. Не можете ли да придобиете нищо 01 слънцето, вие не сте разбрали, какво значи из-гр-вв на слънцето.

И тъй, понеже живеем в свят на противоречия, ние трябва да се свържем с Божествената любов, с Божествената истина и с Божия Дух. Казано с в Писанието: „Не огорчавайте Божия Дух, с Който сте запечатани". Бог е дългогърпелив и милостив, но вевкога бъдете будни, да не огорчавате Божия Дух в себе си. Кажете ли една дума не на място, веднага се коригирайте. Направите ли една погрешка, веднага я изправете. Ако в сърцето ви проникне едно лошо чувство, транс-

151

формирайте го веднага. Каквото изкушение и да ни сполети, стремете се да устоите срещу него. За да се справите с противоречията и изкушенията в света, сърцето, умъг, душата и духът ви трябва да бъдат будни. Само по този начин вие може-1С да се самовъзпитавате. Освен вие сами, никой друг не може да ви възпитава. Рече ли друг някой да ви възпитава, това значи да ви дресира. Обаче, дресират се само коне, кучета, но не и хора. Аз мога да ви поставя ред ограничения, но това не е възпитание, това е робство. Да възпитам един човек, това значи да го огхраня, да стане като ангел. Ако аз нямам любов, и вие нъ-мате любов, нито аз мога да ви възпи-тавам, нито вие можете да се възпитавате. За да ви възпитавам, аз трябва да имам любов към вас, и вие трябва да имате любов към мене. За да ви възпитавам, аз трябва да приложа истината към вас, както и вие – към мене. Като ви възпитавам с любов и истина, мога да ви оставя да живеете при ангелитк Иначе, не бихте могли да живеете при тях. Едно трябва да знаете: докато сте при хората, първо вие трябва да ги обичате, а после те да ви оби-чат. Ако сте при ангелитк, първо те трябва да ви обичат, а после вие. Ако сте при лошите хора, първо вие трябва да ги обичате, а после тъ\ Обичат ли ви първо лоши-те хора, т^ ще ви причиняват големи пако-

152

сти. Ако добрите хора първо ви обичат, те ще ви правят добро.

И тъй, като ставате сутрин, започвайте с червения цв-бт и си кажете: Господи, днес ще покажа Твоята Любов към всичко – към камънитте, към растенията, към животнит. Като дойдете до човека, там ще покажете любовта си в пай-голт>м раз-мъф. Като дойдете до човека, там ще проявите двата цв-вта – червения и светлия, Това е новото, което трябва да приложите в живота си. Вие имате много знания, много опитности, но приложете и новою, което сега ви се дава. гЙкои казват, че са прости, а в същност не са Като видяг н-б-кой учен, те турят своите чувствиаелни везни и започват да го теглят. Те ви-ждат и най-малката му погр-Бшка. Това показва, че са умни хора. В това отношение и мене са ме теглили. Само ме следят, какво ще кажа и как ще постъпя.

Преди години дойде при мене един български светия. Той си турил кръст на челото и току се кръсти. От време на време ме поглежда. Аз седа, гледам го, но не се кръстя. – Защо не се кръстиш? – Аз имам една слабост, кръстя се, само когато имам мъчнотии. Когато съм радостен, забравям да се кръстя. Щом дойде мъч-нотията, веднага започвам да се кръстя и да се уча. Да се кръстиш, това значи да те бият. Щом видя, че бият някого, пи-

15?

там 1 о. Ти носиш ли кръст? Като погледна към него, виждам, че носи кръст на челото си. Когато бият некого, а той търпи, това показва, че се е нагърбил с кръста на търпението. Не се опълчвайте против кръста, защото бой ще има. И Хри-стос опита кръста. Какво направи като Го заковаха? Той се моли, вика да Го отковат, но най-после се убеди, че това е волята Божия и се остави да Го заковат.

Какво представя кръстът? – Кръстът представя две сили, които деиствуват в противоположни посоки. Едната сила е пасивна – хоризонталната линия в кръста. Другата е активна – вертикалната линия. Тя представя човешката мисъл. Тази сила показва, че човек арябва да расте нагоре, а не да се удоволствува. Както семенцата излизат от земя 1а, 1ака и чов^Ьк трябва да расте нагоре. Всичко, което расте, е Божествено, а което не расте, не е Божествено. Следователно, ако растете и побеждавате почвата, това показва, че противодействията, които срещате на пътя си, са по-малки от сили!^, които са вложени във вас. Ако не растете, противоречията са по-гол^ми от силите ви. С други думи казано: Когато лесно се справяте с препятствията, които ср-вщате на пътя си, вие имате в себе си любов, която ви помага. Тогава и вие се радвате, и Бог се радва на вашия усп-вх. Коьио вие побеждавате, Бог се наелгжда-

154

ва. Намирате на пътя си торба с пари. Вие сте беден чове-к, пъ-мате стотинка в джоба си, но отвътре нещо ви казва: Б-вгай, не се изкушавай! Вие поглеждате торбата с пари, усмихвате се и заминавате. Ако някой види, че бътате ог парите, ще мисли, че сте глупав човтж. Невидимият св'вт, обаче, ще ви похвали. По-добре е да спечелите сърцето на един човек, отколкото неговит- нари. По-добре е да спечелите доброто мнение на своя примтел, отколкото да използувате неговата сила. За предпочитане е човгбк да има на страната си Божията Любов, Мъдрост и Истина отколкото всички блага, всички удоволствия на свята. Лишени ли сте от любовта, от мъдростта и от знанието, каквито други богатства и блага да имате, вие сте изгубени.

Сега, желая ви да придобиете новото, което е потребно за съграждане на бъдещия ви живот. Сегашният пи живот трябва коренно да се преустрои. Дълго време трябва да работите, за да преустроите живота си. Погрешката на съвременните хора се състои в това, че те искат едновременно да свършат много работи. Всеки човек трябва да започне една работа, да я свърши добре и тогава да пристъпи към втора. Великият художник започва само една работа. Като я свърши, както трябва, тогава започва втора. Видният поет ще

155

напише само единъ – два стиха за любовта и върху тт^х ще работи дълго време. Като чегете поезията на нт^кой поет вие трябва да правите превод, да й дадете друг смисъл. Заприм-вр, какъв превод ще направите на думите, изказани от П. Славей-ков, за паритт^? Той е казал: „Парице, па-рице, всесилна царице! С тебе в рая, без тебе в ада". Вие можете да преведете тази поезия в следния смисъл: Парице, парице, всесилна царице, все за тебе питах и по св'вта скитах. Но като скитах по света, най-после оглупях. Като се вид-бх в това положение, реших вече за тебе да не пи-там. Като се научите да правите в-врни преводи, вие ще станете истински поети. Като съзнае заблуждението си, човек може вече да пише. Той ртема да възпява парата като всесилна царица, без която не може да живее, но ще пише: Парице, парице, дълго време по тебе скитах и всвкога лъган оставах. Ти ми казваше, че само мене обичаш, но видъх, че на всички едно и също казваш, с всички работиш. Пи-там: Какъв характер може да има чо-в-бк, който, каю парата, навсвкъде се движи, на всички обещава? Парата не предпочита никого: тя еднакво услужва и на праведния, и на грешния.

Съвременните хора се нуждаят от чиста храна, чиста вода, чист въздух и чиста св-втлина. Ттз се нуждаят още отъ

156

чисти мисли и чувства. Това представя Божественото начало в човтжа. Бог не търпи и най-малкото несъвершенство. Това, което мъчи човтжа, е неговото несъвершенство. Дойде ли въпрос до любовга, там чо-в-бк трябва да бъде абсолютно чист. Нт>-

кой се оплаква, че като отишъл на гости при приятеля си, той легнал на мекото си легло, а него оставил да спи на пода. Любов ли е това? Не е любов, но и обратното да стане, гостът да спи на леглото, а домакинът на пода, и това не е любов. Тогава, какво трябва да направи домакинът? Или двамата да спят на пода, или домакинът да купи още едно легло с чисти, нови завивки. Справедливостта изисква да давам на ближния си такава храна, каквато и аз употребявам; да му давамъ

такава вода, каквато и аз пия; да му купу-вам такива дрехи, обуща, каквито и аз нося. Така постъпва и Бог с нас. Той ни е дал своята Любов, своята Мъдрост и своята Истина. Повече от това какво можемъ

да желаем? И ние тртзбва да бздем подобни на Него. За да постигнете това, проучвайте любовта в нейната чистота! Проучвайте знанието в неговата св-втлина! Проучвайте свободата в нейната пълнота! Пожелайте, както за себе си, така и за ближния си, онази свобода, която освобождава душите от вътрешното им ограничаване.

157

Приложете любовта и истината като граници на живота, и Божието благословение ще Олчде винаги с вас.

1. август, 5. ч. с.