Разлика между версии на „Божията воля“

Версия от 14:14, 7 май 2009

Божията воля

Ще прочета 1. Псалом.

Малко хора търсят причината на неразположението си. Някой мисли, че е неразположен, защото няма пари. Друг мисли, че е неразположен, защото няма къща. В същност, това не са съществени причини за неразположението. Една от причините, която спъва хората, произтича от факта, че те не приемат достатъчно светлина; не приемат достатъчно въздух – дихание Божие; не знаят, как да пият вода и как да ядат хляб. Светлина, въздух, вода и хляб – ето същественото, от което хората се нуждаят. Искаш да се облечеш хубаво, да имаш нови обувки и шапки – това е мода, не е необходимост. Какво са допринесли на човека обувките и дрехите? Птиците носят ли обувки? Млекопитаещите обличат ли дрехи? С каквито обувки и дрехи дохождат, с такива са отиват. Ще започнете да философствувате върху живота на птиците и млекопитаещите, но философията още не подразбира абсолютната истина.

Казвам: Който говори много, показва своите слабости; който мълчи много, показва своето невежество или темерутство. Правило е: Не говори за неща, които не са станали. Говори за онова, което е предсказано да стане. И, като стане, всички ще го видят. Вие не знаете, какво ще стане; не знаете, коя част от София ще нападнат самолетите. Някой иска да знае, коя част на града ще нападнат. Като стане, ще видите. Сега, при бомбардировките, виждате, колко слабо същество е човекът. В известни случаи той е по-слаб от комара. Комарът е доста издръжлив. Същевременно, човек е страхлив и неустойчив. Той е неустойчив и в мислите, и в чувствата – в любовта си, във взимането и даването. Затова е казано в Писанието: „И разкая се Бог, че направи човека." Често хората уповават един на друг, а после се разочароват. На четири неща може да уповава човек: на светлината, на въздуха, на водата и на хляба. Под „вода" разбирам живота; под „хляб" разбирам Духа Божи, за който е казано: "Аз съм живият хляб, който слиза от небето." Мъчно ще разберете, какво нещо е хлябът, както младата мома мъчно разбира живота. Щом се яви в нея желание да се жени, тя не иска вече да живее в бащиния си дом: майка й, баща й, братята и сестрите й вече не са й мили, и тя ги напуща. Няма по-голямо нещастие за човека от женитбата. Ожениш се, родиш деца, които едно след друго умират.

И кокошката измъти пиленца, на които отрязват главичките и ги изяждат. И тебе, човека, след 120 години най-много, ще те хванат, ще ти оголят костите, ще ти вземат, каквото си спечелил, и ще кажат: Хайде, иди сега да работиш! Ще дойдеш отново на земята, но след време пак ще те оберат, ще оставят само костите ти и ще ти кажат пак да дойдеш да работиш. Ще печелиш, ще те обират – край няма тая история. Казвате : Да си наредим живота. – Как ще го наредите? Момичето, като стане на 19 години, а момчето на 21, започват да мислят да се оженят, да си родят едно момченце или момиченце, и напущат родителите си. Къде остава любовта им към тях? В първо време те се обичат, не могат да живеят един без друг; ако родителите им не позволяват да се оженят, животът им потъмнява. Като се оженят, животът им пак потъмнява и се питат, какво да правят сега. Ще ви кажа една истина: човек може да се ожени или за дявола, или за Бога. Засега повечето хора се женят за дявола. – Как го познават? – Лесно се познава дяволът.

В Ню Йорк, един американец, милиардер, дал обявление във вестниците, че търси касиер. Явили се около 20 младежи с големи препоръки. Той хвърлил поглед към тях и казал: Ще ви имам пред вид. Един ден влязъл в кантората един млад момък, без никаква препоръка, и, още ври влизането си, видял на земята една книжка; навел се, вдигнал я и внимателно я турил на масата. След това се обърнал почтително към банкера и казал: Четох във вестниците, че търсите касиер за кантората си. Аз съм готов да върша всякаква работа, но нямам препоръка. Можете да опитате, дали ще ви задоволя. Банкерът отговорил: Ти носиш най-добрата препоръка в себе си.

Някой религиозен казва: Аз се моля по три пъти на ден. И ученикът казва: Аз уча по три пъти на ден: сутрин, на обяд и вечер. По три пъти чета урока си. – Важно е, какво запомни. Някой чете урока си по 20 пъти, за да го запомни. Учене трябва! Ще четеш урока си, докато го разбереш и запомниш. Като го запомниш, да не го забравяш.

Много пророци и пророчици съм срещал в България, все им казва по нещо Духът, но забравили, какво им е казано. Питам: какъв пророк, или какъв човек си, ако забравяш това, което Господ ти казва? Ще кажеш, че Бог ти открил нещо, но си го забравил. Щом забравяш, твоята кесия е скъсана. Лошо е, когато забравяш. Мома, която има двама кандидати, непременно ще забрава единия. На два коня едновременно не можеш да яздиш. Кой човек може да си тури краката на два коня? Аз имам две идеи в ума си. – Това е невъзможно. Една идея трябва да има човек. Двете идеи раждат злото.

Какво нещо е злото? Аз не искам да определям злото. Само казвам, че методите на доброто и на злото коренно се различават. Дето и да те срещне злото, ще одере кожата ти, месото ти ще направи на пастърма, а най-после и костите ти ще използува. То използува всичко до конец. Ако си овца, ще остриже вълната ти, ще я опреде и изтъче, ще изкара хубав плат, който ще продаде скъпо. Ако след това те срещне доброто и види одраната ти кожа, то знае вече, как да постъпи. Каквото ти е взело злото, доброто ще ти го даде. Това, което връща взетите блага на човека, е добро. Това, което взима всичките блага на човека, е зло. Доброто дава Божиите блага, а злото ги отнема. Щом злото и доброто нямат еднакви отношения към Божиите блага, те представят сили от различен характер. Вземете едва цигулка и наблюдавайте, как е направена. Обърнете особено внимание на математичната линия в средата на цигулката. Ако всичките части но цигулката имат еднакво отношение към тая линия, тя звучи хармонично. Звуковете, тоновете се събират от двете страни на цигулката. Ако това не става едновременно, в тона на цигулката има нещо дисхармонично. Това зависи от майстора, който правил цигулката, а не от цигуларя. Тонът на цигулката зависи и от струните, от тяхното качество и дебелина. От значение за това а е и нагласяването на струните.

Като говоря за тоновете, правя аналогия: тонът „сол" представлява човешкия дух, „ре" е човешката душа, „ла" е човешкият ум, „ми" – човешкото сърце. Според сегашния строеж на човека, „сол" е основният тон на живота. Тонът „сол" дава условия за разцъфтяване на нещата. Без тоя тон човек не може да цъфне. Без тоя тон човек не може и да напъпи. Без тоя тон нищо не може да се посее. Без тоя тон нищо не може да израсте. Следователно, щом дойдете до духа, ще знаете, че без него нищо не може да цъфти. След цъфтенето иде другият процес – разнасянето на уханието из пространството. Насекомите усещат това ухание и влизат в цвета. Това прави душата. Тя възприема уханието, което иде от цвета на духа. Тя отправя насекомите, малките същества, към уханието на красивите подбуди и желания, като естествени цветя. Тя им казва: Търсете уханието и нектара на естествените цветя, а не на изкуствените.

Светът е пълен с изкуствени цветя. Някой туря една Божествена мисъл в заповедна форма и казва: Да се обичаме! Божествена е тази мисъл, но не е турена на място. Със заповед хората не могат да се обичат. Да се обичаме! – това е заповед, закон. Единственото нещо, което не се подчинява на закона, е любовта.– Защо? –Защото тя сама е закон. Ако любовта би повярвала в закона, тя щеше да направи престъпление.

ВТОРИ РАЗДЕЛ

Законът е подчинен на любовта. Тя сама е закон на себе си, няма нужда от други закони. Това, което тя прави, е закон. Казвате: Да се обичаме! Помислете, каква форма трябва да дадете на тая мисъл „Да се", ако буквата „с" присъединим към частицата „да", получаваме немската дума,,das" – това. Предмет ли е любовта? Като говоря за любовта, аз не искам да произведа противоречие в умовете ви. И без това, вие сте пълни с противоречия. Ако река да разбъркам вашите противоречия, само кал ще направя. Ако искам да открия доброто във вас, първо ще се оцапам с калта ви. Вашето добро е покрито отгоре с кал. Много трябва да се ровя в калта, докато дойда до доброто. Казвате: Трябва да дойдеш до дъното. Аз не се интересувам от дъното на кръчмарските бъчви.

Мнозина ме питат ще се познаваме ли в оня свят. Тия хора приличат на оня турчин, който ходил в Багдад и, като се върнал в Дели Орман, разказвал на близките си, че в Багдад прескачал трапове 20 м. широки. Един ходжа му казал: Ефенди, прескочи и тук такъв трап. – Не може, тук хавата не позволява. Невъзможно е да прескачаш 20 м. широк трап. Можеш да прескочиш трап, но не 20 м. широк. Това е преувеличено. Източните народи обичат да преувеличават нещата. Един турчин казал: Имаше около сто милиона по сто милиона войници, събрани на едно място. Един българин му възразил: Това е невъзможно! И орехи да са, пак не могат да се съберат толкова но едно място. Така не се говори. Добре е това, но често хората страдат от крайното преувеличаване на нещата.

Във Варненско, един млад момък дошъл да иска дъщерята на един богат чифликчия. Той казал на момата: Ако се ожениш за мене, ще ти взема две слугини, ще ти купя хубаво кожухче с лисича кожа – ще бъдеш като царица при мене. Тя повярвала на думите му и се оженила за него. Мислите ли, че той изпълнил обещанието си? – Нито слугини й взел, нито кожухче й купил. През целия ся живот тя работила сама, никаква слугиня не й помагала. Двете слугини представляват двете ръце. Тя работила с ръцете си и на тях разчитала.

Следователно дойде ли някой да ви обещава нещо, за да се ожени за вас, отхвърлете тая женитба. Да се ожениш, това значи, да дадеш условия на една душа да се развива. Тя слиза от Бога, иде на земята, и ти трябва да я упътиш. Ще й кажеш : Ела при мене. Ако не иска да дойде, ще чака други условия. Обещават ли й много, ще я излъжат: ще вземат всичките й пари, да й направят къща, но ще ги изядат и изпият. В края на краищата, тя ще остане и без пари, и без къща. И тук, един брат излъга друг. Купи му къщата и обеща да му направи хубав апартамент. Пари не му даде, апартамента и до днес не му направи и го остави на пътя, без пари и без къща. Аз не вярвам в човешки обещания. Вярвам само в онова, което Бог е написал. Как ще вярваш в човешките заблуждения? Дошъл някой реформатор да оправя света. Ще описват неговата външност. Това не ме интересува – самият реформатор ме интересува. Той написал някаква книга. Не ме интересува книгата му; животът му, неговата мисъл ме интересува. Не ме интересува неговото вино, налято в бъчви; интересува ме неговото грозде.

Казва се: Да вярваме в Бога! Какво представлява вярата? Тя е път, който води към Божествената Любов. Питате: ще се познаваме ли в оня свят? Ще постигнем ли своите желания? Ако не зачиташ своя дух, ако не зачиташ своята душа, ако не зачиташ своя ум и ако не зачиташ своето сърце, нищо не можеш да постигнеш. Кое ще ви препоръча в невидимия свят? Само духът, душата, умът и сърцето препоръчват човека. Човек се препоръчва чрез духа, душата, ума и сърцето си. Като отидете в другия свят, никой няма да ви съди за погрешките. Ако сте прилагали закона на насилието, след час ще тръгнат десетки кокошки, агнета и прасета, с отрязани глави. Какъвто живот сте минали на земята, това ще се представи в картини. Давали сте обещания, които не сте изпълнили – и това ще бъде написано. Какво ще правите пред тая реалност? Как ще се оправдавате? Никой няма да ви съди, но делата ви ще вървят след вас – те ще ви съдят. От всички се иска чист живот. Освободете се от нечистите неща в живота си, както чистите лещата. Като заливате лещата с вода и хвърлите водата, тя се освобождава от много примеси и нечистотии. Оризът, обаче се чисти зрънце по зрънце. Не допущайте нито една фалшива мисъл в ума си, нито едно фалшиво чувство в сърцето си, нито една неблагородна постъпка в душата си. Нищо нечисто не допущайте в себе си.

Често цитират стиха от Писанието: „Вълкът и агнето ще живеят заедно." Може ли сега човек да живее заедно с вълка? Ако е вълк, може, но ако е агне, по никой начин не може. Вълк, който не яде агне, не е вълк. Той се е преобразил и започнал да пасе трева, както агнето. Тогава вълкът и агнето могат да живеят заедно. Преди години, във Варненско се яви една голяма пророчица гадателка, която предсказваше па хората много неща. При нея идеха и вълци, и агнета – от двете категории хора. На всички предсказваше, на себе си не можа да предскаже. Една вечер влязоха в кладата й крадци и я обраха. Тя беше събрала много паря; крадците задигнаха всичките й пари.

Питам: Какъв гадател е оня, който не може да оправи своя живот? Аз не вярвам в пророци, които не могат да оправят своя живот. Аз не обичам ония пророци, които говорят лъжи. Всички сте пророци, но не знаете, кога ще бомбардират София. – Ще бомбардират ли София? – Може да я бомбардират, може и да не я бомбардират. Питат ме, защо ходя на планината. – Отивам при Господа. Той е на планината. Ако софиянци са без Господа, зная, какво ще стане със София. Каквото стана със Содом и Гомор, това ще стане със София. Господ не е между грешните хора. Той е на Витоша, като планина. Ако търсите Господа, ще Го намерите на Витоша, на планината. Някои не обичат да се качват по планините, мързи ги, не им се ходи. Други минават за герои, затова ходят. Трети ходят от страх. Не е лесно всеки ден да извървяваш по 18–20 клм. път нагоре и надолу, да се качваш и слизаш от планината. Оставаше ли Христос вечер в Ерусалим? Той отиваше на планината. Всяка сутрин, като отивам на планината, срещам един млад свещеник, който ме поздравлява любезно. Той слиза в София и се чуди, какво правя на планината. Според мене, София е празна кесия. Тя ме интересува дотолкова, доколкото мога да туря нещо в нея. – Трябва да почиваме. – Докато си в почивка, ще седиш вкъщи. Щом се свърши почивката ще излезеш, ще отидеш в духовния свят. – Какво ще стане със София? – Да не изкушаваме Господа. Когато Господ реши да погуби Содом и Гомор, прати ангели при Аврама да му съобщят тая вест. Тогава Аврам запита: Господи, ако има сто души праведни, ще погубиш ли тия градове? – Няма да ги погубя. – Ако има 80? – Няма да ги погубя. – Ако има 50? – Няма да ги погубя. – Ако има десет души праведни? –- Няма да ги погубя. Понеже нямаше десет души праведни, Содом и Гомор изгоряха. Сега някои питат, какво ще стане със София. – Ако в София има десет души праведни, кожата й ще остане здрава. Ако няма десет души праведни, ще й одерат кожата. Лошото, което става в България, е за непослушанието на българите. От 30 – 40 години говоря на българите, но те не са готови да изпълнят Божията воля. Аз им говоря, а те хвърлят кал върху мене. Заблуждавал съм хората. Аз не създадох света. Следователно, всички трябва да се подчинявате на онова, което Бог е вложил във вас – на Божественото. Вие се занимавате с чуждите работи, а своите оставяте настрана. Значи, занимавате се с мъчните работи, а лесните оставяте настрана. Питате се, кого обичам повече. Ако дойде някой болен при мезе, аз го претеглям и намирам, че е доста тежък. Ако олекне, обичам го; ако не олекне, не го обичам. Ти си богат, пак си тежък. Ако олекнеш

ТРЕТИ РАЗДЕЛ

251

обичам те; ако не олекнеш, нз те обичам. Който иде при мене, тр%бва да е доста олек-аал. Аз обичам тежките хора, когато за* ночнат да олекват. Обичам и лекяг хора, когато започнах да натежават. Кое дете носи майката на ръцет си? – Слабото, малкото дете. Коя майка носа на ръцеА си 21 годишния си син или дъщеря?

Срещам един чов^к, който се нуждае от помощ. Мисля си, как да му помогна. С мене върви друг и ми казва: Тоя човек не заслужава никаква помощ. – Защо не заслужава? – Защото той има пред вид друг, на когото яска да помогне. Така не се говори. А той си мисли: Ако дам иа единия, няма да остане за другия, или по-малко ще остане. Кезвам му: Знай, че коакочо дам на единия, толкова ще дам и на другия..

Помнете: Малкитй неща в природата растат и стават голями. Малкото зрънце става голямо. От малката семка става голяма диня. Разчитай само иа онова, което расте-Вейка Божествена мисъл има условия да расте и да се развива. Дали тая мисъл е в духа, в душата, в ума, или в сърцето на човека, не е важно – тя всъкога и навсякъде има условия да расте. Божественото е малко, но може да расте и да става го.жио. Който не разбира Божественото, несъзнателно греши. Той взима човешкото вместо Божественото както неопитният взима фалшивата монета за чиста. Някой забелязва, че са му дали фал.

ш

шиш» монета, но гледа да я прокара нЪкак. Погр^шката му е съзнателна. – Какво трябва да надреви? – Да отд&яи монетата настрана. Таке ще изправите погрйшката на другиА. Попаднете ли на фалшива монета, изгорете я, или я заровете в земята, но не правете опите да я прокарате.

Сега ви казах нещо от моя жнвог, което не обичам. Не е въпрос да кажа, че обичам чов!»ка. Важно е, да видя, какво мо* га да направя за него, да му помогна в това, в което той сам не може да си помогне. Важно е да помогна на човека така, че да се прояви Божественото в него. Аз не мога да сверша всичките щ работи, но мога да съ-действувам, да се проявят дарбит, които Богт» е вложил в него. Всички трябва да си съдействуваме за проява нт онова, което Бог* е вложил в нас. Всеки трябва да помага на ближния си да се ярояви Божественото в него. Ще дойде ден, когато благото на едного ще бъде благо за всички. Всички неща ще стапат общи, а сега са частни. Докато са на нивата, житните класове са. поотделно. Когато земеделецът овершее нивата, всичкитй класове отиват на едно място. Шкога всичките блага ще бъдаг събрани в общи, голями хамбари. Тогава Божииг» блага ще бъдаг общо достояние на всички хора. Докато е на нивата, вст.ки стрък трябвд да расте, да заверже и да даде добър ллод. Ще етрадаш, че вйтър те духал. че дъвдъ

253

или сняг те валйл. Това не трйбва да те смущава. От тебе се иска да си създадеш хубаво зърно. Представя си, че се намираш прзд един чист, планински извор. Трябва лн да напътваш хората, как да пият от неговата вода? Когато човек се намира пред чистия извор, не му давай никакви съвети. Добрйят н чист извор не причинява никакви пакости. При чистия извор ще пиеш толкова вода, колкото трябва. Човек грт>ши, само когато се намира при лош и нечист извор.

Какво трябва да правиш, когато оти-ваш при Бога, като при чист планински извор? Три нт»ща може да направиш: Да про-славиш името Божие. Да црославиш Царството Божие и Неговата Правда. Давьршиш с любов Божията воля.

Преди години ме срещна един свеще-ник от Варненско, умеи, но доста еприхав човек. Той ме епр и нервно запита: Защо разваляш тоя народ? Аз го оставих да се изкаже и спокойно го изслушах. След това му отговорих: Ти мислиш, че аз пакостя на хората. Прав си, ако не съм пре-дал Божията Любов на тоя иарод, ако ие съм предал Божията Правда* ако не съм щ посочил начин за изпълнението на Божията воля. Ако всичко това съм сторил, не си прав. Като се срещнем втори път, ще се разберем но-добре. След иехь-шест месеца той иде нрн мене, матж си малко

254

главата и мн говори но-мвкичко. По-рано говореше строго, зановйдническй, е сега омек-пвл. Какво ля е станало с него? Оказва се, че една ден пмувал за Варна. Той косъл няколко големи куфари. По гшти станало сблъскване на два влака. Сътресението било доста голямо. Куфарите паднели върху главата му и го контузкла силно.

Като ученици, вие трябва да се отличавате е чистотата см, да бъдсте чисто злато. Отеън и да имате кал, това да не ви смущава. Съдържанието на вашия живог по дух, по душа, но ум и по сърце да бъде чисто знато. Давайте от онова, което Бог ви с дал. Н1кой илл се сърдите един на друг, не мо«{ете да се търпите. ~ Защо не се търпите? – Краката ви са нечист», трябва да се нзмият. Ако измиеш краката си и пак не те гьрпяг, погрЪшката не е твоя» > Ако измиеш кравата си, и някой не може да те търпи, иогр^шката е в него. Ако не измиеш краката си, и той ие може да те гьр-па, погрешката е в тебе. Когато отавате в иякой магазпн да си кугтате нвщо, не се пазарувайте. Колкото ва искат, толкова дайте. Ако в» искат десет лева за едно яйце, дайте и благодарете, че сте го намерили. И 20 илй 30 лева да ви искат, дайте и благодарете. В миналата война, когато германската марка пад-ва много, германциА плащаха за едва обйд милиони марки, даже едии мвянврд. Толкова сют бя?ие живогът тогава, че гермапиитъ

255

не можеха да се енравяг, не можеха да опра-вят смйткигй си. Какво представя днес де-сет лева за едно яйце? Тогава едно яйце струваше милиони. Ще възразите, те слойността на лева или на марката е била рсллична от сегашната.

Казвам: Всички хора се различават по нищо. Право е, и музикантите, и пявцигк се различьват. Никой казва, че може да свири и да оЪе. Мо>ке, но има разлика между него и опитните му вканти. Слушаш никой музикакт да свири и на душата ти етва тъжко; продъл-жаваш да го слушаш, тмгата ти изчезва. Слушаш друг музикакт, мисълта ти се прояснява, св&тло ти става в съзнанието; слушаш го още, тъмнина се явява в съзна-наето ти. Добър музикант е оня, който вдига болните о? леглото Те оздравяват и започ-ват да работят. Добрият музикент отваря сърцата на скдшерницит. Те отверят ке* сиите са и започват да довйт. Оня музикант, от свиренето на когото болиите не стават от леглата си и не оздравяааг, бо-гатите не отверят кееиите си к ме давлг, той не е добър,, не свири хубаво. Питам: Колко души от вашето свирене станаха от леглата си, и колко богати резеързаха квеви-

•1% СИ?

Сегашаите хора сами еьздават нещастието сн. Господ те е пратни па земята да посадиш една добра мпсъл, но ите не я по-

еаждаш - мъчмш се. Трябва да крило-

256

жиш едно желание, да се новдягнеш, но не го ирилагаш – мъчиш се. Вложено е нищо в душата ти, което трйбва да реаянзи-раш, но го отлагаш – пак се мъчяш. И слеч това се ошгакваш, че работитй тн не вървят. Много естествено, не изпълнявани, това, което трябва.

Един мой познат ми разправяше следната опйтност : Случи се в жиьота ми нещо, което ме доведе до голяма н&мотия – оста-нах само с един лев в джоба си. Вервя а пипам лева, на него разчитам. Мисля, сн, какво да правя. Как да излаза от това трудно положение? Пак пипна джоба си, да видя, стон ян левът. Седнах в градината на една скамейка и обмислям положението си. Ето, задава се един просяк, иде точно срещу мене. Много богаташи отмина той и право към мене иде. Спр- се, погледна ме, иска помо'щ. Щщо отвътре ми казва: Дай лева на тоя просяк. Не мислих много, бръкнах в джоба, извадих лева и го дадох на иросяке. Последннят ми лев отиде! Нищо не ми остана. Започнаж да мисля и си казвам: Голям нехранимайко съм. Има и&що лошо в мене. В това време виждам един мой прнятел, с когото не бяхме се ерЪщаля десет години. Той дойде при мене, зарадва се и ми каза: Къде се губиш? Откога те търся? Верви е мене! Заведе не у дома си, нагости ме добре и каза: Ако имаш нужда от мене, аа еъм на даое рдоположевие. Пррятда м»

257

е, че те вйдях елед толкова дълга рездйяе.

Кйзвам: Когато извадите последния лее от джоба си и нима на както да умовавате, Господ ще ви се изяви. Д »ка?о уповаси? 2 на последния лев, вие спьвате Б^га, и Той не може да дойде 1*ра вас, Освободете се от,. всичко човеш^о, на което уповавате. Котим Бог ти киже да дадеш н-вщо от сесе си, д »й н ве съжаляв 1Й. Някой каза : Ще раздам всичко, което имач да "печеля доброто мнение «а Господа. Това е изкушение. Не тр4б»^ да ьзьушао «ме Господа. Ако нямпч- пар^, п съм здеав, ще отедч да копая. Щк*- да се мшя I а Господа де ми ппати ! апи, но ще отида да работя и ще сн изкарем хл%Са, Мла-дкят монък нпзва: Отяяе и последното, на което разчктах! Какво ще с*1 нрави? – Ще работа ш!

Ка-о чете*е Стария Заает, натъквате се на стиха: „Да се яе кланяш «а слънцето," Ако се кланяш на слънцето и не работиш1*», грЪшиш. Казано е още да не уподоваш на хорала. Това значи: не прави хората божества, •га да не нзпадаш в нзкушеаие. Обаче, Бог може да ти помогна чрез хората. 1е мислете, че човешката любов е като Божията. Спор мене, само една любов сяицествуве, го в обикновената човек тя «*е яр-л ->ява по един начин, а в добрия н праведния – по друг начин. В делото Вшяр са «чествува <ци^ любов. Дето вд&зе, любов га смекчава ч облаго-гюдегеа. Ако те обтт едно жтотно, то е го

258

тоа® на жертва и а® уелуга за тебе; аке те обикне еди® птичка, и тя е готова на услуги. Когато пророк Илия остана сам в пустинята, гарван му носеше хлйб. Обичаше го тоя гарзан.

Едии българии, в миналата война, ©етанал далеч ох своята част, под неприятелските куршуми. Едва успял ^а се скрие в едча пещера, дето прекарал три деня, ли-шен от парче хлъб. Дошло му на ума да се обърне към Бога, маюф, че не вярв-?л в Него. Той казал: Господи, покажи ми по някакъв начмн, че < жществуваш. Не се минало мио)овреме, едви контена жаба се приближи ю д<> пещерата, оставила хляба, който носела в уст.ла си, и продължила саоя пм. Една костена ж * а го накарала да повярва в Бога. Ачо чя верши Божията воля, зощо чо-вйк да не я верши?

Сега всички се страхуват де не падне отнйкъде някоя бомба, да не ви бомбарди-сат. Когато изхверляте бомби от устата ек, не се страхувате. Една такава бомба може да скара 10–20 души. Да скараш няколко душа семо с една дума, това не е ли бомба? Това не е ли поражение? Казваш за никого: Не вярвай на тоя човек, той е голям лъжед. Това не е ли бомба? Не говори зад гърба на човека. Ако «скаш да му кажеш нищо, бъди смйл, кажи му го в очит. Първо се помоли на Господа да го просвети; после му кажи, юдаото си йемасяил. Кажи му: Не

259

иекам де го»@ря леш© за тебе иред дуугат. Казвам зи накрввв, че юва, кеет® вершиш, не е добро.

Казиьм на всички: Блажени сте, ако познавате мшщата Господни. Днес вотчкй хора са поставени на изпит, сами да разбере», доколко познават Господните пътища. Досега бомбардирала София няколко пъти. Три пъти бяж ш града, едю ежт не Питата и едиз нжт вън о* г|>ада« Ако бея-гарвг б^ха ме послушали, София нямаше да пострада. Не казвам, че мене трябва да слушат – Господа трйбва да слушат, да при-ложат учението на Христа. Да оставим настрана това, което аз говоря. Приложете това, което Христос е говорил, Ако българнт, англичаните рус и А, гермащитй, италианците бяха приложили Христовото учение, нащо лошо нймаше да нм се случи. Божието Слово, преди две хиляди години ш сега, е едно и също. В всички времена и епохи Божието Слово е еднвкво ценно. Божествените нища никога не губят цената сп. Колкото ценни са били едно време, юдкова ценни са к сега. Едно време Божественото е било ижвка, сега е цвЪт, езед време ще бяде зрял плод. Не е въпрос за грЪховет не хората. Аз говори за живия Бог – Бог на яюбоньта. Звдя, че Той е едннетвеният, КоЙто обича гр-кшап-ците. Казано е в Писанието: „Бог н@ съиз-волява е емг-ртта на грешника"»

ЧЕТВЪРТИ РАЗДЕЛ

260

Сега, пред ^мвт на бомбий, всички хора са готови да жертвувал» Стражът*» ги нрава щедри. Човек трябва да б&де една-еъз и в лош :Л, и в добрнт времена. Обещае ли иЬздз, т?Абва да го нзаълня. Трябва ли да приличате на оня циганан, който взвчдил няколко косерчети ог едно гзйздо м, като се явип буря, унлашнл се и обе-щал да са разд&ли коеерчетага с Бога, С?ова той искал да омнлостиви Воге, да не го накаже. Като прест.шала бурите, той слязъл от дъраою а казал: Господи, защо ти са вдеерчега? Жени н&мйш, цигаачетез н!» маш, нгла всички коесрчета озганат за мете.

Доброто, което сге обеадали да гзаправите, иап?нете го без отлагчше. Всяка добра ми» съл и всько добро чувство, конкото и да са газки, прюо^еге ги. Така ще имате една опитност, която никой не може да ви даде. Про-родагй, как.» помагала на кората, минеха през големи изпитания, но придобиха големи опитности. Никой не може да мине но пътя, през който иророцитй са минали. Обвкновеният човек греши и не забелязва, че п нанравил погрешка. Когато пророкът сгреши, той изпитва голямо страдание. Христос казва: „Ако кажа, че не позкавам Господе, ще бъда «о-добек на вас. Аз Го иозлавам и волята Му из!гьлг?явам."

Първата задача на адвека с де изпълни Божията воля по любов, а на по закон. Мкого пйща изпъднават жойвта, ру по за»

2§1

кон, Кой чое&к не е правил милостиня?

Кой не се е женнл? Това яе е Божеегаеко, Млйдйят момък се жени, защото намервя красива, богата и здрава мома, която ще му роди няколт здрачя и красива дчца. Това е користолюб «е. Ако мъж! 1 не нося нищо вкъщи, жената зацочва да се сърдя, недоволна е. Изкуство е, ири това положение, тя да не }гаже нито дума» да счита, че нова е в редя иа нещата и да го приема като гост, да го изпраща като гост. Коя жена постъпва така? Тя се чуят, какво да миеш за него и к&зва: Аз съм разочарована от мажа си, повече нищо очатйж от него. Не «чакзайте хората да рравят по-галямо добро от ваг, Бъде^е в доброто първи, а в злото – последни. Това е правило, което трябва да сказ-вате. Не обичайте вашнт идоли, вашите фа I-шивй мяслп и чувства. Откажете се от тйх, както се отказвете от фалишвяй монети, Възлюбгте духч си, душата са, ума са и сърд-цето си. Любете Бог-з, Който се проявява в вашия дух, в вашата душа, в вашея ума» и в вашето сърдде. Изпълнявайте воляга Му без никакво раздвояване в себе си.

Бъдете внимателни едни към други, без*& да се стремите да угаждате на човешкото. Мнозина угаждат на хората и така взоставят работата си. Дойде никой при тебе, нека да си поговорите, но ти тр&бва да огадеш па нивата. Кажи иа госта си: Хайде да отадем на нивата. Ще вървнм в ще говорвм. – Не

262

може така, остани да си щшрвказваме. – Работата не чака, Друг отива на Витоша; някой го спира, иска да го верне наззд, да му каже нищо. Кажа; Тръгнал съм за Витоша и не мога да се върна. – Страх ля те е да се върнеш? – Не ме е страх, но днес Господ минава през Витоша, искам да Го видя. Бог минава само за момевт, не се спвра. Достатъчно е да Го зърна, да иочуе* стаувам Неговата бдагост и яюбов – поведе не ми трйбва. Казват някои, те Бог праща бомите да възпитавате» хората. Това е заблуждение. Оня, който убява и разрушава, не е Бог. Оня, Който ликува, иомага и повдига, е Бог. Опя, който въже и заблуждава, е е^ин. Оня, Който всякога говора истината, е друг. Едингтвеаият, Който обича, е Бог. Едчнстгеяият, Който дава живот, знание я свобода, е Бог. Дето минава Той, душата усйзда наслада и готовиост 4а ас&какви жертви. Следователно, угаждайте и на хората, но че се отказвайте ог Божественото.

Едив пЪтея нам&рил едно парче сирене, Взел го с клюна сн, качия е® ва едн® дърво и, в момента, когато се готвйд да го изяде, под дървото минала една яиснца. Тя погледна да към пйтела и казода: П&тдьо, много сн краснв! Райска птица си. Канъв ли е гаасъг ти? ПопМ малко, да те чуя. Поласкан ©т думат й, пйте-лът отворил устата си м изкукуригад. Сиренето седнало Шй земята. Лисицата се навела, Ездяа сйренет© и казала на петела: Много хубаво п&-

263

еш. – Хубаво пея, но сиренето отиде в твоята уста, ГЛтвяът научил един урок. На другата

година той пак намЪрил нарче сирене. Ка-

чял се на едно дърво да са го хапне. Лисицата го видЕяа, похвалила го за хубавня му глас, но той първо изял Сиренето и после нзкукуригал. Лисицата казала : Тая година не пееш толкова хубаво, както миналата.

Ейзвам: Първо изпълнете Божкята воля, а иосле угаждайте ва хората. Когато свер-шим работата за Господа, тогава можемг да седям, да нйеч и да се разговаряме. Първо изяжте сиренето, т. е. изпълнете Божията воля. Първо извратете Божествената мгсъл в свита, между хората, а после кажете: Сега съм на ваше разположение. Каквото искате, ще направя.

Да изпълним п-ьрво Божията моля, а после волята на хората,

11. Утринно Слово от Учителя, държано на 26 декемврий, 5. ч. с. 1945 г. София.– Изгрев.