Разлика между версии на „Млад и стар“

Текуща версия към 19:11, 9 октомври 2011

Беседи

Младежки окултен клас - ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГОДИНА (1943-1944)

КНИГА: Силите на Природата

Млад и стар

Упражнение за дишане с движение на ръцете.

Като правите упражнения, трябва да изучавате движенията. Всяко движение съответства на една музикална форма. Всяка музикална форма съответства на един поетичен израз. Всеки израз на речта съответства на някаква проява на разума. Като знаете това, правете упражненията бавно, спокойно. При дишането вие правите бързи движения. Всъщност, колкото време употребявате за движението при вдишване, толкова трябва да употребявате и за движението при издишване. Не гледайте на движенията като на проста работа. Казвате, че упражненията са само за младите. Не е така. Всеки трябва да се упражнява – и младият, и старият.

Сега вие минавате за млади, но не знаете, какво представлява младият. Старите не знаят, какво представлява старият. В това незнание се заключава грешката на младите и на старите. Младият не знае, защо е млад; и старият не знае, защо е стар. Ако младият не може да стане стар, нищо не е придобил; ако старият не може да стане млад, и той нищо не е придобил. Ако си млад, трябва да се проявиш, да потекат през тебе всички Божествени енергии. И докато си млад, ще сееш Божествените семена. Не сееш ли, на старини ще станеш последен бедняк. Сей на младини, за да се ползваш на старини от плода на дърветата. Сей житото на младини, за да израсте и даде плод. Всички семена, които съществуват в природата, са скрити в младия. Той трябва само да ги посее. Старият ще прояви това, което младият е посял, т.е. ще даде плод. Следователно, ако младият не сее, а старият не ражда, и двамата са фалирали. Това не е само теория, но действителност. Без сеене и без раждане животът няма смисъл. Казваш: Остарях и нищо не придобих. – Защо не придоби нищо? Защото на младини не си сял. Щом на младини не си сял, на старини нищо не можеш да пожънеш. Ако и двамата са работили, старият ще даде капитала си на младия, а младият ще даде своя капитал на стария. Това значи правилна обмяна между младия и стария. Тази е причината, че старият обича младия, и младият обича стария. Връзката между младия и стария е Божествена и непреривна. Съзнанието на стария се различава от съзнанието на младия, но, въпреки това, връзката им е непреривна.

И така, младият да сее, старият да ражда и жъне плодове. Щом се събудиш от сън, като стар или млад, не скачай изведнъж. Отвори очите си и две-три минути помисли, какво трябва да направиш. Каквото ти дойде на ума, веднага го направи. Защо скачаш? Мечка ли те гони? Защо се стряскаш? Пътят ти е равен, няма да паднеш. Ти си сънувал, че мечка те гони, или че ще паднеш. Това са фиктивни неща. Ти търсиш някой да те пази. Ако дойде такъв човек, той трябва да те пази добре. Той трябва да носи в ръката си меч, а на главата си шлем. Така е било едно време. Днес адвокатът защитава. Той не носи меч, нито някакво модерно оръжие. Той защитава с думи. Според мене, обвиняемият трябва сам да си каже истината пред съдията. Като го изслуша, адвокатът трябва да каже: Господин съдия, обвиняемият е честен човек. Той призна престъплението си. Аз потвърждавам, че думите му са верни. Съдията изслушва и двамата и се произнася за грешката на обвиняемия. Понякога грешката е малка, а понякога – голяма. Често хората правят пакости с цигарата си. Някой пуши за удоволствие, но, по невнимание, може да запали или своята плевня, или тази на съседа си. Той трябва първо да изгаси цигарата си, а после да влезе в плевнята.

Често във вас се явява недоволство, което причинява големи пакости. Понеже не го загасвате навреме, то произвежда огън, от който с години не можете да се освободите. Една малка главня изгаря цялата къща. За да се направи отново, нужни са не само пари, но и материали. Колко време се изисква, докато спечелиш тези пари? Знаете ли, колко мъчно се възстановява доброто разположение, което сте имали? Някой ти казва: Не си културен, не си просветен човек. Ти веднага се обиждаш. Кое е обидното в думите "не си просветен човек"? Аз мога да обясня геометрически, защо човек се обижда. Вземам две затворени криви линии: едната е правилна, и всичките й точки са еднакво отдалечени от централната; тази крива линия е окръжността. Другата крива линия е неправилна, всичките й точки не са еднакво отдалечени от централната.

Следователно, когато някои мисли не са еднакво отдалечени от човешкия разум или от човешкото съзнание, те са неправилни. За да начертаете окръжност, всички мисли трябва да имат еднакво отношение към центъра. Всяка мисъл отива по даден радиус до центъра. Какво представлява радиусът? – Разстоянието от центъра, т.е. от съзнанието до коя и да е точка на окръжността. Думата "радиус" е съставена от думите "рад" и "съм", което означава доволен съм. За да бъдеш доволен от едно плодно дърво, непременно трябва да си взел нещо от него. Доволен си, когато слънцето изгрява, понеже си взел нещо от него. Ти си още по-доволен, ако можеш правилно да приемеш енергиите, които излизат от слънцето, и част от тях да предадеш. Например, като изгрее слънцето, вие поставяте гърба си на него, но лъчите, които аз ще приема, се отличават от лъчите, които вие приемате. – Защо? – Защото тези лъчи не идват от една и съща плоскост, или от един и същ център. Всеки човек може да приеме светлината; важно е, какво ще внесе тази светлина в него. За да се ползвате от благата на живота, още на младини трябва да посаждате в съзнанието си хубави семена, красиви идеали. Съзнанието е нива, в която можете да садите. Един ден тези семена ще израстат и ще дадат добри плодове.

Като пеете, вслушвайте се в тоновете, да видите, какви качества съдържат те. Така ще разберете и формата на всяка песен. Например, песента "Изгрява слънцето" е дадена в най-проста и достъпна форма. По-проста форма от нея няма. Тази песен може да бъде дадена в различни форми, но аз я дадох в най-достъпна форма. Тя започва с тона "си", който означава приготвяне за някаква работа. Всеки тон е семе, което трябва да се посее, за да се прояви. И мисълта е семе, което трябва да се посади в съзнанието, да израсте и да прояви своите качества. Музиката е метод, чрез който нещата израстват. Наблюдавайте бързината, с която слънцето изгрява, и направете изчисление. Всяко живо нещо има пулс, ритъм. И слънцето, като живо същество, има свой ритъм. Той се забелязва в първия лъч на изгряващото слънце. Ако попаднете в ритъма на слънцето, ще изпитате голяма радост в душата си; съзнанието ви ще просветне. От "си" до "ре" в песента има малка терца, която внася разположение в човешкия дух. (Учителят пее "Изгрява слънцето" на друга мелодия). В тази мелодия няма динамика. Обаче, формата, която ви дадох, е ценна в това отношение, че предизвиква събуждане на съзнанието. Пейте така, че сами да бъдете доволни. Дръжте в ума си мисълта да възприемете най-малкото нещо от слънцето. Не се лакомете за много. За вас е важно да получите нещо, колкото и да е малко то. Започвате с тона "си", после взимате "ре" два пъти. Второто "ре" произвежда движение. Важно е това, което приемате от песента, да го оформите в съзнанието си. Първата терца в тази песен представя перпендикуляр.

Като ученици, вие пеете песента "Изгрява слънцето" и намирате, че има смисъл да се пее за слънцето. Как би я изпял българинът вън от школата? Той никога не е мислил, че трябва да се пее на слънцето. (Учителят пее втората част на песента "Сила жива" на друга мелодия). В думите "зум-ме-зум" – "зум" представя затворен интервал. Значи, песента започва със затворен интервал, който накрая се отваря. Всяко същество, от което искаш да вземеш нещо, е затворен интервал. Не е лошо това, но трябва да намериш начин, как да използваш приетото. Ако имаш знание, което не можеш да употребиш, то е затворен интервал. Младият започва със затворен интервал и посажда семената. Старият започва с отворен интервал – дава плодове. Това, което младият посажда, старият го обработва. Младият започва със затворен интервал и завършва с отворен; старият започва с отворен интервал и завършва със затворен.

Като влизаш вкъщи и затваряш вратата. Това означава затворен интервал; като излизаш навън, ти оставяш вратата отворена – това е отворен интервал. Старият влиза вътре и започва да учи. Младият излиза навън, отива на нивата и започва да сее. Той посажда затворените интервали в земята. За младия къщата е празна, а външният свят пълен. За стария светът е празен, къщата – пълна. – Какво ще правя, като остарея? – Ще учиш философията на затворените интервали. Като млад, ще учиш философията на отворените интервали. Така ти излизаш от затвореното съзнание, от невежеството и придобиваш знание. Невежеството е затворен интервал. Ще правиш опити да го отвориш, докато се просветиш вътрешно. Не можеш да пееш дадена песен – това е затворен интервал. Щом я научиш, това е отворен интервал. Човек се учи да мисли, да чувства и да постъпва правилно. Това са отворени и затворени интервали. Отворените и затворените интервали на обикновен език означават влизане и излизане от живота. Човек първо влиза в живота, а после излиза.

Изпейте песента "Аз ще се подмладя." Тя започва от "ла". Старият пее, защото иска да се подмлади. Той изучава закона на затворените интервали. В миналото музиката е била затворена. Тя била достъпна за малцина. Днес е достояние на всички, които се стремят към нея. Сегашната музика се предава добре. Тя се ползва от методите на миналото плюс новото, което носи в себе си. Бъдещата музика ще използва сегашните методи плюс новото, което тя носи. Динамиката се предава лесно чрез музиката, но мъчно се предават нежните, фини чувства. Как ще предаваш музикално светлината? Да предаваш светлината чрез музика, това значи, да съчетаваш тоновете така, че да се произведе светлина. От съчетанието на няколко тона може да се образува и топлина, и динамика. Най-лесно се произвежда динамиката. Дойде ли до топлината и светлината, там музиката спира. В това направление музикантите има още много да учат. Първото условие за произвеждане тоновете на светлината и топлината е вдъхновението. Музикантът трябва да бъде вдъхновен и абсолютно здрав. Може ли да бъде певец онзи, който страда от гърло? Може ли да бъде цигулар онзи, който има счупена ръка?

Като изучавате музиката, вие дохождате до трептенията на тоновете. Всеки тон има определено число трептения, според ключа на гамата. Например, "до" има определени трептения; "ре" също има определени трептения. Естественият, т.е. основният тон, от който започвате, има 256 трептения. Едната половина от тези трептения са положителни, а другата – отрицателни. Едната половина представя планински върхове, а другата – долини, които могат да се обработват и превърнат в красиви плодни градини. Казваш: Сърцето ми трепти. – Голямо богатство се крие в трептенията на сърцето. Всяко трептение се състои от много точки, линии, плоскости, сфери. Всичко това трябва да се изучава. Казваш: Имам трепет, сърцето ми трепти. Това показва, че си в затворена стая, на тъмно. Трепетът ще те изведе навън, на светло, в широкия свят. Там ще видиш много неща: едни ще те задоволят, други няма да те задоволят. Ти искаш да задържиш в себе си това, което те задоволява. Следователно, като имаш трепет, ще излезеш навън, на светло; няма да седиш в тъмната стая, като затворник. Докато седиш в тъмната стая, не можеш да изразиш своя трепет. Той подразбира вътрешен подтик. Човек иска да излезе от своето пасивно състояние, да стане активен. Седиш в стаята си отпаднал, остарял. Излез навън, в широкия Божествен свят, който носи благата на живота. Казваш: Не чувствам никаква радост. – Затворен си в съзнанието си. – Какво да правя? – Моли се да дойде един ангел отвън, да снеме веригите на краката ти, да отвори вратата да излезеш навън. Така стана с апостол Петър. Ангел Господен влезе в тъмницата, свали оковите от краката му, отвори вратата и каза: "Излез навън и повече не се връщай."

Какво дава музиката на човека? – Освобождаване. Чрез музиката човек естествено се освобождава от ограничителните условия на живота. Човек започва живота си с музика. Щом се роди, детето веднага заплаква. То възпроизвежда музикалния тон "уа-а". Този тон е плод, който пада на земята. Когато берат черници, хората друсат дървото, под което има черга, в която падат плодовете. Като слезе от дървото, на което е седяло, детето изпитва страх и започва да плаче. Съзнанието му се разтърсва, и то започва да диша. Ако не се разтърси и не заплаче, детето не може да живее. Животът започва с първия тон "уа", чрез който става дишането. Човек изучава музиката отначалото на живота си докрая. Някои деца започват живота с мажорна музика, а други – с минорна. Добре е, че децата плачат. Ако не плачеха, по-лошо щеше да бъде за тях.

Сега, като говоря за музиката, нужно е разбиране. Само така музиката ще хвърли светлина в човешкото съзнание. Не само музиката, но и науката, и поезията, и изкуството разширяват съзнанието на човека и внасят в него повече светлина. Един ден аз се опитах да нотирам една песен и успях да я напиша. Около мене се събраха няколко ученици, които започнаха да пеят новата песен. Дадох нотите на един от учениците – техник, да ги препише. Той ги изгубил, но и песента забравил. Един ден, като работел около машината, едно от колелата го ударило в главата и силно я притиснало. В този момент песента изпъкнала в паметта му, и той запял. Със запяване на песента - колелото на машината спряло. Значи, песента го спасила от нещастие. Ако ме питате, защо трябва да пеете, казвам: Пейте, за да спрете колелото на машината. Ако не пеете, колелото ще смачка главата ви. Ти се разгневиш, преживяваш някаква горчивина. Как ще си помогнеш? Запей една песен, която има сладки тонове, и горчивината ти ще се превърне в сладост.

Пейте тихо, само за себе си. Ако си изпаднал в мрачно състояние, вземи един светъл тон. Светлината ще смени твоето мрачно състояние. В бъдеще музиката ще открие на хората, какви сили произвеждат тоновете, за да могат съзнателно да се ползват от тях. Засега тя държи тези неща в тайна. Докато ви се открият тайните, пейте, както знаете. Когато майката бие детето си, пак чуваме музика. Детето вдига ръката си и плаче – пази се от ударите на майка си. С вдигането на ръката си, то пее песента "Изгрява слънцето". Майката удря бързо, енергично и пее: "Сила жива, изворна течаща". Като ви бият, пейте песента: "Изгрява моето слънце, праща светлина, носи радост в моя живот." – За кого изгрява слънцето? – За мене, за тебе и за безброй същества. Ако кажеш, че слънцето изгрява само за тебе, това е затворен, ограничен интервал. Ако кажеш, че слънцето изгрява за всички, това е отворен интервал. Щом кажеш "аз", това показва, че съзнанието ти е пробудено; ти си личност, която се разтоварва. Обаче, всички те държат отговорен за това, което ти е дадено да носиш. И коня товарят, но не го държат отговорен за товара – друг то води.

Ти си натоварен с ценни писма, които трябва да занесеш на определено място. Питат те: Занесе ли писмата? Ти си отговорен за товара, който носиш. Пееш една песен – отговорен си вече. Трябва да я пееш хубаво. Ако не знаеш песента, не си отговорен. Дойде някой при тебе мрачен, недоволен, че няма пари. Ти знаеш да пееш. Ще му пееш, докато се развесели. Запей: "Аз зная, че твоята кесия е празна. Знаеш ли, че мога да я напълня? Щом напълня кесията ти, ще бъдеш радостен и весел. Ей, стани!" – С какво ще се напълни кесията му? – Със злато. – Как? – Както пълните празната стомна с вода. Златото е като водата. Онзи, който знае закона, лесно пълни стомната с вода. Който не знае, мъчно я пълни. Запушена стомна не се пълни. Отпушена стомна лесно се пълни.

Някой се оплаква, че няма хляб. – Колко пари трябват за един хляб? – Пет лева. Светът е пълен с пари: видими и невидими. Някога гледате към небето, нищо не виждате – никаква влага, никакво облаче. Небето е чисто, ясно. След малко небето се покрива с облаци, и се излива силен дъжд. Откъде дойдоха облаците? Откъде дойде влагата? – От пространството. Нямаш пари, чудиш се, откъде да вземеш. Твоят приятел има пари в банката. Той изважда един чек, подписва го и веднага получаваш известна сума. Дава ти пари да си услужиш. Щом нямаш пари, обърни се към съществата от разумния свят. Те ще изпратят при тебе някой твой приятел, да ти донесе един чек. Нищо друго не ти остава, освен да го осребриш. Твоят приятел е банката, която ти отпуска известна сума. Без чек нищо не можеш да направиш. Чекът осигурява човека и му дава разположение. Следователно, доброто разположение, радостта не е нищо друго, освен осигурен чек. Ако нямаш чек, радостта те напуска, доброто разположение се сменя с лошо.

Сега, каквото и да се говори на хората, те искат доказателства. Казвам: Още с нагряването на слънцето чековете на всички хора се подписват. Каква по-добра осигуровка очаквате? Щом залезе слънцето, подписването на чековете престава. Като изгрее слънцето, всички възможности се разкриват. Щом залезе, настава почивка. Виждаш слънцето – обнадеждаваш се; виждаш звездите – обнадеждаваш се. Реката тече, вятърът духа, тревата никне, цветята цъфтят – ти се обнадеждаваш. Всичко в природата подтиква човека, събужда неговото съзнание. Всичко, което става в природата, е за добро. Не се страхувай от вятъра. И слаб да си, и болен да си, няма да се простудиш – по-здрав ще станеш. Слънцето, водата, въздухът укрепват здравето на човека.

Как ще изпеете песента за слънцето на български мотив? (Учителят изпя тази песен на нов, български мотив, с ново съдържание). Пеем: "Мила мамо, моето слънце днес ще изгрее, светлика ще ми изпрати, и радост в моя живот ще внесе. Тогава, мамо, аз ще се проявя, готов ще бъда за доброто в света: ще мисля добре, ще чувствам добре, ще постъпвам добре. Ти, мамо, ще имаш добър син. Мила мамо, моето слънце днес ще изгрее." Това е дървото, което ще даде плод. Много време трябва да мине, докато израсте. Понеже морето е развълнувано, не може лесно да се схване песента. Почвата, върху която ще се гради, трябва да се разкопае, да стигнем до канара. Само така ще имаме резултат. Не се гради върху пясък, нито при голям студ, или при голяма горещина. Може да се гради при нормална, умерена топлина.

Защо не можахте да схванете цялата песен? – От страх и предпазливост, да не би да я усвоим криво. – Като пее, човек трябва да бъде свободен. Страхът трябва да влезе в съгласие с разумността. Докато страхът взема участие в музиката, работата не може да върви. Той дава мнението си, как да се пее, кога да се пее. Той казва: Не бързай толкова. Чакай да научиш песента добре, че тогава да пееш. Ако бързаш, ще се изложиш. – Ще пееш без страх, да схванеш първо основното, а после постепенно ще изправяш и добавяш. Ти не си фотография, да схванеш всичко изведнъж. И фотографията не схваща всички неща изведнъж. Колкото и да е съвършена, тя не може да схване най-деликатните черти на лицето.

Като слушате различни певци, забелязвате, че всеки е внесъл нещо свое в песента. Каквото се вложи в тоновете, това съдържат. Независимо своите собствени качества, тонът приема нещо и отвън. Сегашната музика се нагласява според степента на човешкото съзнание. Както я разбира човек, така я проявява. Тя е нагодена според ума, сърцето, душата и духа на човека. Наблюдаваш изгрева на слънцето при ясно, чисто небе. Какъвто е денят, такъв ритъм приемаш от слънцето. Важно е да схванеш ритъма на изгряващото слънце такъв, какъвто е, а не в зависимост от деня. Прави опити в това направление. Ако първият опит излезе несполучлив, не се отчайвай – направи сто опита, докато имаш резултат. Толстой е преписвал някои свои съчинения по три-четири пъти, докато ги хареса. Някой казва, че не обича да поправя работите си. Както ги напише първия път, така остават. Природата обича да коригира нещата. Докато не намери най-добрия метод, тя не туря подписа си. Чувстваш, че някой тон не е правилен. Спри се на този тон, докато го изправиш. – Ще изгубя времето си. – Няма да изгубиш нищо. Ако изправиш този тон, повече ще спечелиш. – И без пеене може. – Не може без пеене. Истински човек е онзи, който има по пет пръста на ръцете и на краката си; той има две очи, две уши, един нос, една уста. Когато предприеме една работа, всички негови удове – пръстите, очите, ушите, носът, устата, трябва да участват в работата. Когато умът мисли, всички удове трябва да вземат участие в мисълта. Когато умът мисли, сърцето, волята, душата и духът трябва да го подкрепят. Това е човекът. Ако мисли само главата, без подкрепата на останалите удове, без участието на сърцето, душата и духа, това не е истински човек.

Мнозина казват: Главата да мисли. Това е нейна работа, не е наша. – Работата на главата е наша работа, и нашата работа е нейна. Нашата работа е на Бог, но и Божията работа е наша. Бог иска и ние да се проявяваме като Него. Дай право на човека да се проявява свободно, но знай, че неговото проявяване е и твое. Отиваш при един майстор - обущар. Не го коригирай, но гледай, как работи. Той трябва да вземе мярка от твоя крак, а не да прилага готови мерки. Оня, Който е създал крака, е главният майстор. Обаче, чиракът трябва да се съобразява с майстора. Ако правиш шапка на някого, ще се съобразяваш с главата му. Шапката е чиракът, главата е майсторът. Ние сме ученици и ще се ръководим от това, което майсторът е направил. Една мисъл минава през главата ти. Ще я накараш да се нагоди на твоя ум, а не умът да се нагажда на мисълта. Значи, формата на мисълта трябва да се нагоди според ума, формата па чувството – според сърцето, а не обратно. Щом постъпваш така, ти си радостен, доволен. Нарушиш ли този закон, ти чувстваш, че нещо не ти достига – между ума, сърцето и душата няма хармония. Пазете хармонията в себе си, да не се изопачите.

Само светлият път на мъдростта води към истината.

В истината е скрит животът.

4. Лекция от Учителя, държана на 29-ти октомври, 1943 г., София – Изгрев