Разлика между версии на „Възможни условия“

Версия от 12:12, 19 април 2009

Възможни условия

Съвременните хора говорят за младост и старост без да разбират дълбокия им смисъл. Човек трябва да бъде млад, т. е. всякога да се подмладява. – Защо? – Защото само младият е готов да учи. Искате ли да накарате стария да учи, вие ще се намерите в чудо. Той може да ви даде различни съвети, но не можете да го заставите да учи. Искате ли съвет от младия, той ще ви причини ред пакости и неприятности, от които с години не можете да се освободите. Младият може само да учи, но не и съвети да дава.

За да бъде всякога млад, човек трябва да даде път на Божественото в себе си, т.е. на любовта. Обаче, за да се прояви Божественото в човека, нужни са съответни условия. Докато не му се дадат тия условия, то не може да се прояви. Хиляди години могат да минат, но Божественото ще чака онзи момент, когато човек му създаде благоприятни условия, да се прояви. Прояви ли се веднъж, Божественото започва вече своята работа. – Как познаваме, че Божественото работи в човека? – Човек започва постепенно да се подига и придобива онова, към което се е стремял. Той придобива наука, любов, щастие. От ден на ден той става по-здрав и готов за работа. Не даде ли път на Божественото в себе си, човек с изложен на големи противоречия. Това се отнася не само за отделния човек, но и за обществата, за народите, както и за цялото човечество.

Като не разбират закона на щастието, хората преждевременно искат да бъдат щастливи, богати, силни, учени, красиви. Това е невъзможно. За да придобие щастие, човек трябва да е приложил любовта в живота си. Без любов никакво щастие не съществува. Хората искат да бъдат здрави, никога да не боледуват. И това е невъзможно. Единственият, Който никога не боледува, това е Бог. Докато е бил в Бога, човек не е боледувал. Щом излязъл от Него и се обособил като отделна единица, болестите започнали да го следват. Болестите са човешко изобретение. Единственото нещо, което от хиляди години насам човек е могъл да създаде, това са болестите. Големи усилия е употребил той, докато ги създаде. Следователно, дойде ли ви някаква болест, не се оплаквайте, не търсете виновници вън от себе си, но почнете да се разговаряте с нея. Погалете я малко, поразгледайте я и кажете: Добре дошла при мене. Какин усилия съм употребил, докато те създам. Моля те, като се нахраниш добре, иди някъде да се разходиш! Като ви посети някоя болест, не се плашете, но изучавайте характера й. Има болести с груб характер. Дойде ли такава болест у човека, тя го заставя да вика, да се сърди, да удря и т. н. Има музикални болести. Такава болест заставя човека да пее. Той се обръща ту на едната, ту на другата си страна и пее. Като заболее някой човек, той става мек, внимателен. Това показва, че болестта, която го е посетила има мек характер. Той се обръща към близките си с мек глас: Моля, ако обичате, услужете ми, дайте ми малко водица, или супица.

Какво представя болестта? – Неорганизирана материя. – Какво представя здравето? – Организирана материя. – Какво е болестта? – Неорганизирана сила. – Здравето? – Организирана сила. – Що е болестта? – Неорганизирана мисъл. – Здравето? – Организирана мисъл. – Коя мисъл е организирана? – Която има основен тон. Вземете ли основния тон на дадена мисъл, тя става разбрана, ясна и приемлива. Мисъл, на която не можете да вземете основния тон, е неорганизирана. Такава мисъл всеки момент може да избухне и причини експлозия, както парният котел. Запушите ли парния котел, да не излиза парата навън, той непременно ще се пръсне.

Като не разбират своя вътрешен живот, мнозина казват, че ще се пръснат от мисъл. – Не, човек може да се пръсне от желания, които наклаждат силен огън под неговия парен котел, но не от мисъл. Когато неестествените желания на човека се изявят в форма на мисли, те причиняват големи нещастия. Запример, желанието на човека да бъде богат е добро, но това желание може да му причини ред нещастия. – Защо? – Защото всички хора искат да бъдат богати. Станете ли богат, без да искате, вие се явявате като препятствие в техния живот. Всеки, който ви срещне на пътя си като препятствие, търси начин да се освободи от вас. Има смисъл да бъде човек богат, но когато богатството иде в живота му като резултат на разумна деятелност и правилен живот, а не като резултат на някаква амбиция в човека, да бъде богат, да бъде знатен. Богатства, пари, злато в света има повече, отколкото хората предполагат. Който е заслужил богатство, той ще го придобие по честен път. Който не го е заслужил, и той може да го придобие по някакъв начин, но ще плати с живота си. И апашът забогатява, но може да изгуби и свободата си, и живота си. Какво богатство е това, което се изкупва с живот?

Съвременните народи се стремят към богатство, към придобиване на земи, но в края на краищата скъпо плащат. Те се разговарят помежду си с бомби, с куршуми, и вместо да получат нещо добро от този разговор, връщат се по домовете си куци, слепи, осакатени. Когато хората се бият помежду си, невидимият свят наблюдава, какво правят. Войните на хората са представления за тях. Когато умира някой, съществата от невидимия свят казват, че един от актьорите на земната сцена се преоблякъл, т. е. свалил една дреха, за да облeче друга. Не правят ли също и актьорите в представленията? Виждате един актьор в първото действие с една дреха, а в второто – с друга. Като поседи известно време в невидимия свят, отново го пращат да слезе на земята. Той започва да търси нови майка и баща, които да го облекат в нова, чиста дреха. Колкото повече човек слиза на земята, толкова повече условията му се подобряват. Той намира все по-добри майка и баща, братя и сестри, които му създават добри условия за растене и за развиване.

Съвременните хора трябва да изменят своята мисъл, да станат хора на новите идеи. Днес светът се нуждае от нови хора. Няма по-опасно нещо за човека да мисли по един и същ начин за нещата и никога да не измени мисълта си. Този човек е лишен от движение на своята мисъл, вследствие на което е изложен на катастрофа. Работа се изисква от човека и в умствено, и в духовно, и във физическо отношение. Всеки човек трябва да знае поне два езика, да може да влезе във връзка с другите народи, да се запознае с техния живот и култура.

Като ученици, вие трябва да разглеждате всичко, което ви обикаля, да го изучавате в неговия естествен вид. Запример, като гледате местностите, които ви обикалят, виждат ви се разхвърляни, без никакъв порядък. Причината за тази разхвърляност се дължи на факта, че вие ги гледате отблизо. За да имате истинска представа за тия места, вие трябва да ги гледате от невидимия свят. Там Рила е микроскопическа в сравнение с тукашната, но е много красива. Там можете цяла да я обхванете с погледа си. На физическия свят всички неща са увеличени и разхвърляни. Тази е причината, поради която хората често изпадат в противоречия. Стане ли въпрос за любовта, те си я представят нещо грамадно, което обхваща само големите неща. – Не, любовта работи с най-малките величини. Ако проникнете в атома, и там ще видите любовта. Като разберете любовта, вие ще разберете и Бога. Като познаете Бога, вие ще имате правилни отношения към Него и ще знаете, какво да искате. Някой иска милиони, да забогатее. Ако разбира смисъла на голямото и на малкото, човек би предпочел да има едно житно зърно, отколкото няколко милиона лева. Житното зърно, посадено в добра почва, след години може да изхрани целия свят. Милионите, обаче, могат лесно да изчезнат. Те не съдържат в себе си онези условия за живот, каквито житното зърно съдържа. Милионите представят материалната страна на живота, а материалните, механическите работи не разрешават въпросите. За да се разрешат въпросите, нужно е нещо съществено. Съществените неща крият в себе си условия за растене и развитие. Механическите неща не растат и не се развиват, а органическите растат, развиват се и плод дават.

Съвременните хора се нуждаят от ново разбиране на нещата, с което да преустроят мозъка, дробовете, стомаха, както и мускулната си система. Докато не преустрои своите удове, човек не може да възприема правилно светлината, която иде от слънцето. Дали вярвате в това, или не вярвате, то е друг въпрос. Как ще вярвате, че в една стая има хубава библиотека, инструменти и красиви мебели, ако не е осветена? Обаче, като отворите ключа на лампата, вие ще проверите, дали това, което ви казвам, е вярно. Да вярва човек в нещо, което не е опитал, това значи, да живее в тъмнина. Да вярва в това, което е опитал, това значи, да живее в светлина. Значи, вяра без опит има отношение към тъмнината; вяра с опит има отношение към светлината, към знанието.

Сега, като разглеждате белите камъни на планината, ще знаете, че те ви учат на безкористие. Светът ще се оправи, когато хората станат напълно безкористни. Черните камъни говорят за голямото користолюбие на хората. Писанието казва, че човек трябва да се научи да дава. Като се научи да дава, и на него ще дават. Ако взима само, и от него ще взимат. Даването и взимането са два велики процеса в живота. Досега хората са взимали повече, но отсега нататък трябва да се научат да дават. Как разбирате стиха от Евангелието, в който Христос казва, че човек трябва да раздаде всичко? Да раздаде човек всичко, това може да се уподоби на водата, която дава от себе си само парата, излизаща от нагорещения котел, но не и самата вода в котела. Сегашните хора са щедри, но на скъсаното, на непотребното, на нечистото. Що се отнася до ценните неща в живота си, те едва сега започват да се учат на щедрост. Ако е въпрос за старото, за непотребното, за скъсаните ви дрехи, аз съм готов да ги купя, но след няколко години ще ви ги върна нови. Аз имам способност да превръщам обикновените камъни в скъпоценни. На същото основание, аз мога да превръщам старите и скъсани дрехи на хората в здрави, нови, чисти, които струват много повече от първите. Като казвам, че аз имам тази способност, подразбирам Онзи, Който седи зад мене. В това отношение всеки човек представя посланик на Бога, както всяка държава изпраща свой посланик в чуждите държави. Зад всеки посланик стои държавата, която го изпраща. Той върши това, което държавата му заповядва. Следователно, в готовността си да изпълнява волята Божия, човек трябва да слуша, какво Господ му казва, и да изпълнява. Той трябва да се въоръжи с търпение, да чака момента, когато Божието благословение ще го посети.

Сега, като ученици, от вас се иска права мисъл. Да мисли човек право, това значи, да превръща лошото в добро, отрицателното в положително. Ако се намери между десет души, които говорят лоши неща, той трябва да ги превърне в добри и тогава да ги отправи към ушите си. Кои неща наричаме лоши и кои добри? Лоши неща са тия, които са близо до нас, вследствие на което дразнят нашия слух. Добри неща са тия, които са далеч от нас. Слънцето, запример, се намира на разстояние 92 милиона мили от нас, поради което ни изпраща своята приятна светлина и топлина. Ако по някакъв начин слънцето дойде до нас на разстояние няколко пъти по-близо, отколкото е днес, органическият живот на земята коренно би се изменил.

Следователно, рече ли човек да се приближи до някои тела повече, отколкото природата го е поставила, той се натъква на страдания и противоречия. Ако турите една златна монета близо до очите си, вие нищо няма да виждате пред себе си. Макар и малка, тази монета закрива всичко пред вас. Турите ли я далеч от очите си, светът ще се разкрие пред вас. В този смисъл, ние наричаме зло всяко нещо, което човек е приближил до очите си. То закрива неговия простор и му пречи да мисли право. Иска ли да мисли свободно, човек трябва да отдалечи от себе си всички неща, които е турил много близо до очите си. Запример, да мисли и да се тревожи човек за утрешния ден, това значи, да е турил мисълта за себе си близо до своя ум. Трябва ли човек да се безпокои за утрешния ден? Той е пътник на земята, тръгнал от някое пристанище и пътува за друго. Кой откъде е дошъл и къде отива, не се знае. Обаче, капитанът на парахода, в който сте се качили, има грижа за всички свои пътници. Той е написал имената им, отде идат и накъде отиват и когато стигнат на определеното пристанище, той ще ги предаде там, дето трябва, заедно с документите им. Всички пътници пътуват безплатно в парахода, въпреки това, всеки се бори за своето място, иска да го обсеби, да го направи частна собственост. Достатъчно е, че за всеки има определена каюта и легло в парахода. Какво повече му е нужно? – Ама искам това легло и тази каюта да бъдат собствени мои, никой друг да не влиза там. Докато няма частна собственост, хората се движат свободно от едно владение в друго. Обявят ли нещата за собствени, веднага поставят телени мрежи между тях и започват сами да се спъват. Частната собственост носи нещастие за човечеството.

Какво представя страданието и нещастието за човека? Какво представя радостта? Страданието и радостта представят пробен камък за човека. Чрез тях се изпитва любовта, устойчивостта на човека. В Америка, когато направят една машина, първо я изпитват как работи, колко е устойчива, и тогава я пущат в търговията за продаване. Ако пуснат някоя машина в работа, без да са я опитали, тя може да причини някаква пакост. Машините, с които работят, се опитват почти всека година. Същият закон се отнася и до човека. Човек се изпитва чрез страданията и радостите. Когато намерят, че е готов за работа, пущат го в света. Не е ли изпитан, има опасност да причини ред пакости. Не само един път се изпитва човек, но почти всяка година. Страданията и радостите са реални величини, чрез които разумните същества работят. Чрез тях те изпитват, изучават човека, да видят, какво му липсва, за да има добър, правилен живот. Щом видят, че условията на живота на някой човек не благоприятствуват за изправянето му, те веднага се притичат на помощ. Не е лесно да се изправи живота на човека, Не е лесно той да придобие богатство, знание, сила, доброта. Човек не може да стане богат, учен, силен, добър, красив, ако не го обичат добрите хора, ангелите и Бог. Без обич, без любов човек не може да бъде щастлив. Ако има нещо, с което човек може да се похвали, това е любовта. С плътта си човек не може да се похвали. Ако с плътта си може да се хвалите, тогава най-високите и най-едри хора първи трябва да се похвалят. – Не, ръстът не определя добродетелите на човека. Водите ли се по ръста, непременно ще изпадате в грешки.

Трима американци се разхождали из Лондонските улици и случайно прочели едно обявление, в което се съобщавало, че някой англичанин ще държи сказка за американците. Те се заинтересували от тази сказка и отишли да чуят, какво ще говори сказчикът за американеца. Като излязъл на трибуната, сказчикът започнал да описва характерните черти на американците и между другото, казал нещо за техния ръст. Той казал, че американците са ниски, дребни, нервни хора. В това време, един от тримата американци, висок 1.95 м., излязъл пред публиката и казал: Господа, аз съм американец. След него излязъл вторият, който бил два метра висок, и казал: Господа, и аз съм американец. Най-после излязъл и третият, който бил над два метра висок. Всички присъстващи започнали да се смеят, и сказчикът се принудил да напусне залата. Значи, тримата американци опровергали сказката на англичанина. Често теориите на учените се опровергават само с явяването на двама-трима души пред публиката.

Следователно, за да не изпада в положението на този сказчик, човек трябва добре да познава свойствата на предмета, върху който говори. Запример, съвременните хора се произнасят лесно върху сиромашията и богатството, без да ги познават. Те казват, че сиромашията е нещастие за човека, а богатството – благо. Според мене, неразбраното богатство е толкова голямо нещастие за човека, колкото и неразбраната сиромашия. Обаче, разберат ли се, и сиромашията, и богатството представят велики блага за човека. Който познава сиромашията и я обича, той открива в нея знание, сила, благородство. Тя е готова да го учи. Не я ли обича човек, тя се отказва да го учи. Външно сиромашията е облечена със скъсани дрехи, а лицето й е грозно. Обаче, тя е маскирана. Махне ли маската от лицето си и скъсаните си дрехи, тя се явява като млада, красива мома, облечена в коприна. На главата и на ръцете й светят диаманти. Това показва, че зад сиромашията се крие голямо богатство. Тя разкрива богатството си на онзи, който я обича и познава. Същото може да се каже и за злото. Зад злото се крие голямо богатство. Тъй щото, човек може да се ползува от богатството на сиромашията и на злото, само когато ги познава. Те са пробен камък, чрез който Провидението изпитва човека. Един персийски светия имал много последователи – млади и стари. Един ден той решил да ги постави на изпит, да види, каква е вярата и любовта им към Аллаха. За тази цел той им казал: Аллах е решил да ви заколи. Утре в 11 часа елате всички пред къщата ми, дето един след друг ще бъдете пренесени в жертва. На определения час всички били събрани пред къщата на светията, разговаряли помежду си, какво означава тази жертва, защо е нужна, но никой не се решавал да влезе вътре. Двама млади, момък и мома, които се обичали и мислели да се женят, казали: Хайде да се пожертвуваме двамата. Вместо да се женим, нека се предадем на Аллаха. След решението им да се пожертвуват, и двамата влезли при светията, но треперели от страх. – Къде са другите? – запитал светията. Само вие ли се решихте да се принесете в жертва на Аллаха? Те мълчали и чакали момента, когато светията ще ги заколи. Той взел един нож и, вместо да посегне към тях, забил ножа в един овен, който лежал на земята пред краката им. Кръвта от овена потекла навън. Последователите на светията, които чакали отвън да видят, какво ще стане с двамата млади, видели кръвта и веднага избягали. Младите, които останали при светията, получили неговото благословение. Той им казал: Идете сега по домовете си и живейте. Вие сте достойни ученици на Аллаха. Той ще ви благослови.

Сега, желая ви да получите Божието благословение, да отидете в света като двамата последователи на светията, да живеете и да работите в името на любовта. Ако остане нещо, което сами не можете да свършите, Бог ще ви помогне. Всички ваши напреднали братя ще ви помогнат в доброто, което искате да направите. Малкото добро, направено с любов, винаги се умножава. Идете в света да работите, да изучавате себе си, ближните си и Бога. Ще кажете, че ония, които се предали в жертва, са били двама и се обичали, а вие не сте в същото положение. Всеки човек може да намери един, когото да обича, с когото да се разбира и заедно да се пренесат в жертва. Да се пренесат в жертва, това значи, да приемат с радост страданието. Приемат ли страданието с радост, те ще получат Божието благословение.

В любовта между хората, между растенията, между животните има нещо свещено. Разбере ли човек свещената проява на любовта, той е разбрал смисъла на живота. Любовта зло не прави. В любовта хората живеят. Любовта носи живот, а не смърт. Като се обичат двама души, те ще се съединят с други двама. Четиримата ще се съединят с други четири и ще станат осем. Осемте ще се съединят с други осем и т. н. Така съединени, хората заживяват в Божията Любов, в която, именно, човешката душа расте и се разширява. Цялото човечество върви към тази любов. То се намира на границата между тъмния и светлия век, между старото и новото време. Земята се движи към пристанището на любовта. Тя влиза в нова област, дето действат други сили. Влязат ли хората в тази област, всички спорове, недоразумения, борби престават. Сега е краят на века. Свърши ли се този век, хората ще дигнат бели знамена, ще дойдат до границата на Царството Божие и ще кажат: Да живее любовта! Да живее мъдростта! Да живее истината! Всички хора ще си подадат ръка и ще заживеят в мир и любов, в братство и свобода.

Божията Любов носи великото благо на живота.

31 юли, 10 ч. пр. об.