Разлика между версии на „Пътища на Любовта“

Версия от 10:22, 9 април 2009

ПЪТИЩА НА ЛЮБОВТА

Съвременните хора не разбират живота в неговата същина. Те говорят и за истината, без да я разбират. Истината има отношение към живота. Дето е животът, там е истината. Дето няма живот, там няма истина. Религиозните хора пък изпадат в друго заблуждение. Те мислят, че като се приближат до Бога, всичко ще знаят. Не е така. Когато люби, човек може да има всичко, но не и знание. Любовта се придобива по един начин, а знанието – по друг. Едно дете се ражда в царски палат, като царски син. Той има на разположение всичко, каквото пожелае, но за да се развива, за да се пробуди съзнанието му, той сам трябва да работи, да учи. Ако иска да учи музика, той ще влезе в музикална академия и ще учи ката обикновен ученик. Ако иска да напредва, да се отличи от другите ученици, той трябва да пее и да свири добре. Щом сте дошли на земята, било като царски синове, било като обикновени хора, вие трябва да учите, да знаете, какво ви предстои да придобиете. Човек сам трябва да се проверява, да се изпитва, какво знае и какво не знае. Хиляди години стоят пред човека, но той все има какво да учи. Знанието, което придобива, ще го повдига и постепенно ще го приближава до Бога. Значи, човек може да се приближи до Бога от различни пътища.

Веднъж дошъл на земята, човек трябва да изучава пътищата на любовта. Дали е на този, или на онзи свят, той трябва да придобие това знание. Мнозина си представят онзи свят подобен на земния. Ако онзи свят беше подобен на физическия, тогава нямаше нужда да се ходи там. Тук или там, целта е човек да учи. Щом няма какво да учи на онзи свят, човек няма защо да отива там. Тъй щото, когато не знае нещо, човек трябва да признае невежеството си, а не да говори, каквото му дойде на ума. Щом не знаеш нещо, ще бъдеш като малките деца, готов да слушаш, да възприемаш и прилагаш. Понякога и детето може да знае повече отколкото някой виден философ. Един знаменит писател, като изучавал френология, констатирал в себе си слабо развит математически център. Той си казвал: Ако всичките ми способности са тъй слабо развити, както математическите, аз щях да бъда идиот. Наистина, когато трябвало да реши някоя проста задача, той се обръщал за помощ към жена си. В друго отношение той бил отличен мислител и писател. Всеки човек в едно отношение е добре развит, а в друго – слабо развит. – Защо ме е създал Господ такъв? – Господ не те е създал такъв, но в дадена област ти не си работил достатъчно, вследствие на което си изпратен днес да работиш, именно, в това направление. Не е математик онзи, който знае само да работи с числата, без да разбира смисъла им. Числата трябва да оживеят в него. Красиво нещо е музиката, но човек трябва да знае да пее. Красив е животът, но човек трябва да го разбира. Какъв е смисълът на живота? Ако искате да разберете смисъла на живота, изувайте пътищата на любовта. Всеки ден мислете по пет минути за непозволеното, за да се домогнете до тия пътища. – Какво нещо е непозволеното? Кое е непозволеното, за което трябва да се мисли? – Това всеки сам ще намери. – То е различно за различните хора. Важно е за вас да мислите за непозволеното, за да се освободите от мъчнотиите си. Когато мислите за непозволеното, в ума ви се събуждат ред контрасти. Истината пък се намира между контрастите. Мислете за непозволеното, за забраненото и не се страхувайте. Ако Адам беше мислил за забраненото дърво, той нямаше да сгреши. Понеже не мисли за него, той забрави дадената от Бога заповед и сгреши. Затова, именно, той излезе от рая. Щом излезе от рая, Адам изгуби добрите условия на живота. За него настанаха лоши условия: глад, болести, старост, мъчнотии и страдания.

Христос казва: „Аз съм истинната лоза". Коя е истинната лоза? – Която дава грозде. Който яде от тази лоза, той има живот в себе си и не остарява. Който има живот в себе си, той има условия да учи. Човек е пратен на земята да учи. Той знае много неща, но едни от тях трябва да забрави, а други – да разшири, да разработи. Щом сте пратени на земята, вие трябва да мислите и върху непозволеното. – Защо трябва да се мисли за непозволеното? Да питате, защо и за какво нещата стават по един, а не по друг начин, това не е наука. Да се задава такъв въпрос, то е все едно да питате, защо огънят разтопява твърдите тела? Има научни обяснения върху този въпрос, но кои са дълбоките психологически и органически причини за това, сега не може да се говори. Благодарете, че огънят разтопява твърдите тела. Какво би станало в света, ако нямаше огън, който да смекчава коравите, твърдите тела? Купувате въже, но гледате да е здраво, да не се къса. Добре е въжето да не се къса, но в едно отношение само – когато вадите вода от кладенец. Обаче, ако с това въже трябва да обесят един човек, не е ли по-добре да е слабо, лесно да се къса?

Сега, вие трябва да изучавате живота така, както се проявява. Хората не разбират още, какво нещо е животът. Това се вижда от факта, че младият не се интересува от стария и прави, каквото разбира. И старият не се интересува от живота на младия. И той прави, каквото разбира. Това са частични разбирания за живота. Въпреки това, всеки човек мисли, че разбира живота, че е намерил истината. Който е намерил истината, той е свободен в мислите, в чувствата и в действията си. Истината не е нещо механическо. Тя е жива и, дето влезе, всичко преобразява. Колкото и да се е домогнал човек до истината, хиляди години да живее на земята, все има какво да учи. Мнозина задават въпроса: Истината ли седи, по-горе или любовта? На този въпрос може да се отговори с друг въпрос: Майката ли седи по-горе или детето? Майката влиза в детето си, вследствие на което детето съдържа всичко, което и майката съдържа. Какво ще разберете, ако ви кажа, че истината е любов, и любовта е истина?

Като слушате да се говорят такива неща, вие считате, че те са отвлечени, не можете да ги разберете. Щом не можете да ги разберете, казвате, че сте невежи. Не бързайте да се произнасяте за себе си. Като не разбирате нещо, ще мислите, ще учите, докато един ден го разберете. Само така човек може да расте и да се развива. Само ученият човече може да ви каже, дали сте музикдлен, дали сте религиозен; изобщо, ученият може точно да определи, какви способности имате. Човек носи всичко в себе си. Когато учи и прилага, той сам ще провери, за какво е способен и за какво не е способен. Човек се ражда с известни способности и дарби, за които му са дадени условия да ги развива и обработва. Като знаете това, работете върху себе си, да развивате доброто, което е вложено у вас. Така ще изразите и любовта си към Бога. Когато ученикът изучава и прилага всичко, което учителят му предава, с това той изявява своята любов към него. Колкото по-добре ученикът учи и прилага, толкова повече учителят го обича. Любовта между учителя и ученика представя вътрешна връзка между душите им. Ученикът не трябва да се заблуждава, че ако научи днешният си урок, той е спечелил вече любовта на учителя си. – Не, той трябва да учи непреривно. Ако днешният си урок е научил, а утрешният не е научил, връзката на любовта се прекъсва. Ще кажете, че Бог е Любов. Така е, но любовта се поддържа, само когато ученикът учи и прилага наученото.

Христос казва: „Аз съм истинната лоза, а вие – пръчките". С този стих Христос определя отношението, което трябва да съществува между Бога и хората, между Учителя и учениците. Божественият огън в човека трябва непрекъснато да се подклажда. У съвременните хора този огън още не е силен. Тази е причината, задето те не могат да издържат на големи външни и вътрешни напрежения. Щом се намерят пред някое голямо изпитание, те се провалят. За тази цел те трябва да работят усилено върху себе си, да се калят в мъчнотиите и страданията. Ако разчитате само на външни благоприятни условия, вие нищо не можете да направите. Вътрешна работа се иска от човека. Турете вълка между добри, благородни хора, той пак вълк ще си остане. Турете овцата между лоши хора, тя пак овца ще си остане. За да се оправдаят за злото, хората казват, че условията на живота са ги направили лоши. Не е така. Вземете, запример, гълъба. От хиляди години насам той е веге-тарианец, храни се изключително със зрънца. През каквито условия и да е минал, добри или лоши, той е запазил своите идеи. Никой не е в състояние да застави гълъба да яде месо. Той гладен ще умре, но няма да наруши своя принцип. Заставите ли гълъба насила да яде месо, той непременно ще умре. Животът на някои птици е изопачен по единствената причина, че когато са били в лоши условия на живота, те не са издържали на своите идеи. Птиците трябва да изправят живота си, да се върнат в това положение, в което някога са се намирали. Нищо не може да извини тяхното отклоняване от правия път. Какво ще прави орелът, ако влезе в среда, дето не е позволено да се яде месо, нито да се нападат живи същества? Ще не ще, той ще се принуди да стане вегетарианец. Ще кажете, че Господ е наредил работите да стават по един или по друг начин. – Не, Господ не е направил всички неща. Не се извинявайте с Него. Има неща, които хората са направили, и сами страдат от собствените си произведения. Бог е дал свобода на човека, да се проявява, както разбира, но Той не е причина за злото в света. Като погладува два-три деня, човек прибягва до кражба и после се извинява, че бил гладен и трябвало да задоволи глада си по някакъв начин. Човек може да е гладен, няколко деня да не е ял, но това не му дава право да краде, да си служи с насилие. Много начини има, по които човек може да изкара прехраната си. Когато си служи с кражба, с насилие, с лъжа, това показва, че той е изгубил равновесието на своя живот. Без да има желание да греши, той сгрешава и сам се чуди, как е сгрешил, как се е поддал на изкушение. За да греши човек, има ред причини. Наистина, за всяко нещо има причина, но причината не оправдава греха и грешките на човека. Глад съществува в живота, и той става причина някои хора да крадат, а други – усилено да работят. Гладът е стимул в живота. Съществува не само физически, но и духовен глад, който се изразява във вътрешен копнеж към духовното.

Като не могат да разграничат нещата, хората смесват физическия живот с духовния, вследствие на което са недоволни от живота си. Те трябва да разграничат тези два живота в съзнанието си и тогава ще видят, че сегашният им живот е добър. Те не могат да намерят по-добри условия от сегашните. Мнозина се стремят към богатство, искат да спечелят много пари. – Какво ще направят с тия пари? Някой казва, че като стане богат, ще направи няколко къщи, да живеят бедни хора в тях. Той може да направи няколко къщи по различни съображения: от любов към себе си, от любов към хората и от любов към Бога. Това са три различни положения с три различни резултата. Обаче, основа на всички неща е Божията Любов. Четири неща има, с които се определя проявата на тази любов. Казано е: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила и с всичката си душа". Значи, за да прояви Божията Любов и да я възприеме, човек трябва да има разбиране в ума, в сърцето, във волята и в душата си. Без тези разбирания любовта не може да се прояви в своята пълнота. Това са четири пътища, чрез които любовта се проявява. Следователно, когато хората не се разбират, причина за това е ограниченото проявление на любовта.

Втората заповед, според която човек трябва да изяви любовта си, гласи: „Да възлюбиш ближния си като себе си". Думата „себе си" е мярка, с която човек определя любовта към своя ближен. Той познава себе си най-добре. Ближния си ще обича като себе си; ще го обича и чрез сърцето, и чрез ума, и чрез силата, и чрез душата си. Това значи: ще учиш и с ума, и със сърцето, и с волята, и с душата си, за да познаеш Бога и да Го възлюбиш. В силното желание на човека да учи, да познае Великия в света влизат всички елементи, с които той може да изучи любовта – не само като чувство, като сила или като принцип, но и като носителка на истината. Казано е в Писанието: „Истината ще ви направи свободни". Същото може да се каже и за любовта: „Любовта ще ви направи свободни". Хората търсят любовта заради свободата, която тя съдържа в себе си. В това отношение любовта седи по-горе от свободата. Който има тази любов в себе си и се жертва за нея, той може да бъде истински свободен човек. Той е свободен, но същевременно дава свобода и на другите хора. Съвременните хора искат да бъдат свободни, но като не могат да придобият свободата, която търсят, отегчават се от живота. Някой е търговец на дрехи и казва, че се е отегчил от тази работа. Той не знае, че с тази работа, именно, ще се благослови. Какво по-голямо благословение за него от това, да продаде една нова дреха на някого, да се разговори и обмени с него? Друг някой се отегчава, че е бакалин. И той не разбира, какво благословение се крие в неговата работа. Какво искат тези хора? Те искат да заемат високи положения в обществото, да заповядват на хората. Те не знаят, че в това положение, именно, ще изгубят всички възможности за познаване на истината. И тогава, за да ги освободят от положението на хора, които имат власт и заповядват, невидимият свят ще им изпрати някаква тежка болест, да полежат четири-пет месеца на легло. Тогава те ще се нуждаят от тия хора, които по-рано са считали невежи, слаби. Те ще им помогнат и ще им покажат, че нито са невежи, нито са слаби. Следователно, дръжте в ума си мисълта, че Бог се проявява във всяка мисъл, във всяко чувство и във всяка постъпка на хората и следи, доколко те се изявяват правилно. Човек чувства нещата правилно, но всякога не постъпва добре, защото се ръководи от свои лични интереси и разбирания.

Съвременните хора са живяли и живеят според законите на непроявения Бог, Който никого не съди. Той оставя хората свободни, да правят, каквото искат. Обаче, проявеният Бог иска да научи хората да живеят правилно. Като види, че някой не постъпва добре, Той му казва: Ти не постъпваш добре, трябва да мислиш, да изправиш живота си. Проявеният Бог регулира всички неща в живота. Като не мислят много, с един замах само хората разрешават всички трудни въпроси. Те бързат във всичко, затова и решенията им не са прави. Те прилагат любовта в живота си, но въпреки това трудните условия не се смекчават. Любов, която не може да смекчи тежките условия на живота, е слаба любов. Тази любов е без истина, т. е. тя е в разрез с Божията истина. Когато истинската любов влезе в човека, тя ще го застави да измени своите криви възгледи за живота. Тя ще го застави да възлюби истината. Ще възразите, че вярвате в Христа. Целият свят вярва в Христа, но външно. Вие можете да вярвате, че някой човек е красив, но тази вяра не е в състояние да ви свърже с него.

И тъй, веднъж дошли на земята, вие трябва да съзнавате, че каквото вършите през деня, това са задачи, които правилно трябва да решите. Срещате, запример, човек, който ви дължи една голяма сума. Как ще се справите с него? По два начина: или с насилие, или с любов. Ако сте по-силен от него, а същевременно и неразумен, ще го набиете. Ако сте разумен, ще му кажете благо, братски, че той ви дължи и трябва да изплати дълга си. Както вие постъпвате с хората, така и Бог постъпва спрямо вас. По отношение на Бога, всеки човек е длъжник. Ще кажете, че Бог е Любов. Така е, но въпреки това хората страдат. Как си обяснявате противоречията? Отваря се война, хиляди и милиони хора отиват да се бият и се връщат с изпочупени глави, крака, ръце. Казваме, че в любовта няма страдания, а при това хората страдат. Много просто! Хората страдат, защото не живеят според законите на любовта. Казвате: Ние не разбираме тия неща, но един ден, когато отидем в другия свят, между ангелите, тогава всичко ще ни стане ясно. Ако отидете при ангелите със сегашните си разбирания, те няма да ви погледнат. Ще минат и заминат покрай вас, без да ви кажат дума. За тях вие сте мъртви същества. Те не могат да влязат в общение с вас. Каква връзка може да има между вас и един умрял вол? Като минете покрай този вол, вие гледате час по-скоро да го отминете, да не ви смущава с миризмата си. Ангелите имат на разположение цели светове, върху които работят. Те не са свободни да се занимават с всеки, който е минал или минава покрай тях.

"Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът. Всяка пръчка в мене, която не принося плод, отрязва я; и всяка, що дава плод, очиства я, за да даде по-много плод". Следователно, ако не приносяте плод на лозата, вие не сте от умните пръчки. Вие трябва да бъдете разумни пръчки, да приносяте много плод. Тук думата „плод" е употребена в преносен смисъл. Човек трябва да разбира живота, за да се развива всестранно, да принося много плод. Това значи да работи човек за Бога, да бъде полезен, както за себе си, така и за своите ближни. Единствената работа на човека, която остава на вековете, това е работата за Бога. Когато човек работи за себе си и за своите ближни, това са условия, които му се дават, за да свърши определената работа за Бога. Като знаете това, не трябва да правите различие в работата. Бог прониква във всички работи, във всеки живот и кара всички същества, малки и големи, да работят така, както Той е определил. Щом изпълнявате волята Божия, както Бог е определил, вие имате право да кажете: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът." Докато не сте изпълнили и не изпълнявате тази Висша воля, вие не можете да се уподобите на тази лоза. Веднага ще ви запитат: ти видял ли си тази лоза? – Ама искам да се обърна към Бога. – Ти изучавал ли си законите на това обръщане? Бог слуша ли те, отговаря ли на твоите молитви? Казано е в Писанието, че Бог слуша само праведните, които имат прави разбирания за живота и за любовта. Когато Духът на истината дойде, Той ще научи останалите хора, какво да правят, как да живеят. Човек има един учител, който го учи отвън. Но когато Духът на истината дойде в човека Той ще го учи отвътре. Докато е жив, човек все има какво да учи. Отвън или отвътре, той непрестанно трябва да учи. Разумният се учи от всичко. Неразумният, обаче, всякога се заблуждава. Ако някой му даде пари, с цел да му услужи, той взима парите и казва, че не са дадени с разположение. – Ако, наистина, той е убеден, че парите не са дадени с разположение, защо ги взима? Според мене, той подозира само, че парите са дадени без разположение, но не е напълно убеден в това. Този човек се намира в положението на болен, който постоянно е недоволен. Дават му едно ядене, не го харесва. Дават му второ ядене, и него не харесва. Де е причината за това? Причината е в самия болен, в неговия изопачен вкус. Следователно, за да има прави разбирания, човек трябва да познава законите, които регулират живота. Тъй щото, ако разбирате законите на живота, вие ще познавате хората, ще знаете, кой как се проявява – по човешки или по Божествен начин. Запример, виждате, че един човек се сърди. Вие трябва да знаете, защо се сърди и какво е неговото сърдене. Той може да се сърди, когато се нарушават Божествени закони. Това сърдене е на място. Той може да се сърди, когато неговите лични интереси се накърняват. Това е човешко сърдене и не е на място. Сърденето е подобно на забиване на гвоздеи. Когато забива гвоздей, човек трябва да удря силно върху главичката му, да го набие добре, да върши работа. Сега, за да се ползвате от живота, който ви е даден, вие трябва да разсъждавате правилно, да се учите. Вие сте добри, но не сте проявили добротата си, както трябва.

Вие имате дарби, но още не сте ги проявили. – Защо? – Защото търсите лек път. Някой казва, че обича да учи, да работи, но нямал време за това. Този човек прилича на онези богати момци, които не искат да свършат никаква работа на баща си. Те всякога се оправдават с това, че имат важна работа. – Каква е тяхната важна работа? – Да се срещат с красиви моми. Не е лошо да се срещат с красиви моми, но тия моми ги отклоняват от правия път. Следователно, всяка мисъл, всяко чувство, които отклоняват човека от правия път, са такива, именно, красиви моми, които отклоняват момците от пътя им. Младите моми са предметно обучение за момците. Чрез тях човкк се изпитва, докъде е дошъл в развитието си. Мислите и чувствата на човека са на мястото си, когато той разбира техния вътрешен смисъл. Пред вас стои велика работа, в която всеки трябва да вземе участие. Всеки трябва да изработи нещо ценно в себе си, което да го отличава от другите хора. Ценното в него е капиталът му, силата му, с която той работи при всички мъчнотии и изпитания. Такъв човек лесно се справя с трудностите в живота. За него няма лоши хора. Той познава хората, разбира ги и се съобразява с тяхния характер.

„Аз съм истинната лоза, а вие – пръчките". Христос казва за себе си, че е истинната лоза, на която хората трябва да бъдат пръчки, способни да се развиват и дават плод. С други думи казано: Хората трябва да учат, да познават волята Божия и да имат готовност да я вършат. Само при това положение животът им ще се развива правилно и на земята, и на небето. „Аз съм истинната лоза".

8. Съборна беседа, държана на 30 август, 1936 г. 5 ч. с., София. – Изгрев.

• Йоан 15 гл.