(Нова страница: ==Възможни условия== Съвременните хора говорят за младост и старост без да разбират дълбокия ...) |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
==Възможни условия== | ==Възможни условия== | ||
| − | Съвременните хора говорят за младост и старост без да разбират дълбокия им смисъл. | + | Съвременните хора говорят за младост и старост без да разбират дълбокия им смисъл. Човек трябва да бъде млад, т. е. всякога да се подмладява. – Защо? – Защото само младият е готов да учи. Искате ли да накарате стария да учи, вие ще се намерите в чудо. Той може да ви даде различни съвети, но не можете да го заставите да учи. Искате ли съвет от младия, той ще ви причини ред пакости и неприятности, от които с години не можете да се освободите. Младият може само да учи, но не и съвети да дава. |
| − | За да бъде | + | За да бъде всякога млад, човек трябва да даде път на Божественото в себе си, т.е. на любовта. Обаче, за да се прояви Божественото в човека, нужни са съответни условия. Докато не му се дадат тия условия, то не може да се прояви. Хиляди години могат да минат, но Божественото ще чака онзи момент, когато човек му създаде благоприятни условия, да се прояви. Прояви ли се веднъж, Божественото започва вече своята работа. – Как познаваме, че Божественото работи в човека? – Човек започва постепенно да се подига и придобива онова, към което се е стремял. Той придобива наука, любов, щастие. От ден на ден той става по-здрав и готов за работа. Не даде ли път на Божественото в себе си, човек с изложен на големи противоречия. Това се отнася не само за отделния човек, но и за обществата, за народите, както и за цялото човечество. |
| − | + | Като не разбират закона на щастието, хората преждевременно искат да бъдат щастливи, богати, силни, учени, красиви. Това е невъзможно. За да придобие щастие, човек трябва да е приложил любовта в живота си. Без любов никакво щастие не съществува. Хората искат да бъдат здрави, никога да не боледуват. И това е невъзможно. Единственият, Който никога не боледува, това е Бог. Докато е бил в Бога, човек не е боледувал. Щом излязъл от Него и се обособил като отделна единица, болестите започнали да го следват. Болестите са човешко изобретение. Единственото нещо, което от хиляди години насам човек е могъл да създаде, това са болестите. Големи усилия е употребил той, докато ги създаде. Следователно, дойде ли ви някаква болест, не се оплаквайте, не търсете виновници вън от себе си, но почнете да се разговаряте с нея. Погалете я малко, поразгледайте я и кажете: Добре дошла при мене. Какин усилия съм употребил, докато те създам. Моля те, като се нахраниш добре, иди някъде да се разходиш! Като ви посети някоя болест, не се плашете, но изучавайте характера й. Има болести с груб характер. Дойде ли такава болест у човека, тя го заставя да вика, да се сърди, да удря и т. н. Има музикални болести. Такава болест заставя човека да пее. Той се обръща ту на едната, ту на другата си страна и пее. Като заболее някой човек, той става мек, внимателен. Това показва, че болестта, която го е посетила има мек характер. Той се обръща към близките си с мек глас: Моля, ако обичате, услужете ми, дайте ми малко водица, или супица. | |
| − | + | ||
| − | + | Какво представя болестта? – Неорганизирана материя. – Какво представя здравето? – Организирана материя. – Какво е болестта? – Неорганизирана сила. – Здравето? – Организирана сила. – Що е болестта? – Неорганизирана мисъл. – Здравето? – Организирана мисъл. – Коя мисъл е организирана? – Която има основен тон. Вземете ли основния тон на дадена мисъл, тя става разбрана, ясна и приемлива. Мисъл, на която не можете да вземете основния тон, е неорганизирана. Такава мисъл всеки момент може да избухне и причини експлозия, както парният котел. Запушите ли парния котел, да не излиза парата навън, той непременно ще се пръсне. | |
| + | |||
| + | Като не разбират своя вътрешен живот, мнозина казват, че ще се пръснат от мисъл. – Не, човек може да се пръсне от желания, които наклаждат силен огън под неговия парен котел, но не от мисъл. Когато неестествените желания на човека се изявят в форма на мисли, те причиняват големи нещастия. Запример, желанието на човека да бъде богат е добро, но това желание може да му причини ред нещастия. – Защо? – Защото всички хора искат да бъдат богати. Станете ли богат, без да искате, вие се явявате като препятствие в техния живот. Всеки, който ви срещне на пътя си като препятствие, търси начин да се освободи от вас. Има смисъл да бъде човек богат, но когато богатството иде в живота му като резултат на разумна деятелност и правилен живот, а не като резултат на някаква амбиция в човека, да бъде богат, да бъде знатен. Богатства, пари, злато в света има повече, отколкото хората предполагат. Който е заслужил богатство, той ще го придобие по честен път. Който не го е заслужил, и той може да го придобие по някакъв начин, но ще плати с живота си. И апашът забогатява, но може да изгуби и свободата си, и живота си. Какво богатство е това, което се изкупва с живот? | ||
| − | + | Съвременните народи се стремят към богатство, към придобиване на земи, но в края на краищата скъпо плащат. Те се разговарят помежду си с бомби, с куршуми, и вместо да получат нещо добро от този разговор, връщат се по домовете си куци, слепи, осакатени. Когато хората се бият помежду си, невидимият свят наблюдава, какво правят. Войните на хората са представления за тях. Когато умира някой, съществата от невидимия свят казват, че един от актьорите на земната сцена се преоблякъл, т. е. свалил една дреха, за да облeче друга. Не правят ли също и актьорите в представленията? Виждате един актьор в първото действие с една дреха, а в второто – с друга. Като поседи известно време в невидимия свят, отново го пращат да слезе на земята. Той започва да търси нови майка и баща, които да го облекат в нова, чиста дреха. Колкото повече човек слиза на земята, толкова повече условията му се подобряват. Той намира все по-добри майка и баща, братя и сестри, които му създават добри условия за растене и за развиване. | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | Съвременните народи се стремят към богатство, към придобиване на земи, но в края на краищата скъпо плащат. Те се | + | |
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
| − | + | ||
Съвременните хора тр-вбва да изм-внят своята мисъл, да станат хора на нови-т-в идеи. Днес светът се нуждае от нови хора. Няма по-опасно нътцо за човека да мисли по един и същ начин за н-вща-та и никога да не изм-вни мисълта си. Този човек е лишен от движение на своята мисъл, вследствие на което е изложен на катастрофа. Работа се изисква от човека и в умствено, и в духовно, и в физическо отношение. Всеки човек тр-вбва да знае по- | Съвременните хора тр-вбва да изм-внят своята мисъл, да станат хора на нови-т-в идеи. Днес светът се нуждае от нови хора. Няма по-опасно нътцо за човека да мисли по един и същ начин за н-вща-та и никога да не изм-вни мисълта си. Този човек е лишен от движение на своята мисъл, вследствие на което е изложен на катастрофа. Работа се изисква от човека и в умствено, и в духовно, и в физическо отношение. Всеки човек тр-вбва да знае по- | ||
Версия от 11:26, 19 април 2009
Възможни условия
Съвременните хора говорят за младост и старост без да разбират дълбокия им смисъл. Човек трябва да бъде млад, т. е. всякога да се подмладява. – Защо? – Защото само младият е готов да учи. Искате ли да накарате стария да учи, вие ще се намерите в чудо. Той може да ви даде различни съвети, но не можете да го заставите да учи. Искате ли съвет от младия, той ще ви причини ред пакости и неприятности, от които с години не можете да се освободите. Младият може само да учи, но не и съвети да дава.
За да бъде всякога млад, човек трябва да даде път на Божественото в себе си, т.е. на любовта. Обаче, за да се прояви Божественото в човека, нужни са съответни условия. Докато не му се дадат тия условия, то не може да се прояви. Хиляди години могат да минат, но Божественото ще чака онзи момент, когато човек му създаде благоприятни условия, да се прояви. Прояви ли се веднъж, Божественото започва вече своята работа. – Как познаваме, че Божественото работи в човека? – Човек започва постепенно да се подига и придобива онова, към което се е стремял. Той придобива наука, любов, щастие. От ден на ден той става по-здрав и готов за работа. Не даде ли път на Божественото в себе си, човек с изложен на големи противоречия. Това се отнася не само за отделния човек, но и за обществата, за народите, както и за цялото човечество.
Като не разбират закона на щастието, хората преждевременно искат да бъдат щастливи, богати, силни, учени, красиви. Това е невъзможно. За да придобие щастие, човек трябва да е приложил любовта в живота си. Без любов никакво щастие не съществува. Хората искат да бъдат здрави, никога да не боледуват. И това е невъзможно. Единственият, Който никога не боледува, това е Бог. Докато е бил в Бога, човек не е боледувал. Щом излязъл от Него и се обособил като отделна единица, болестите започнали да го следват. Болестите са човешко изобретение. Единственото нещо, което от хиляди години насам човек е могъл да създаде, това са болестите. Големи усилия е употребил той, докато ги създаде. Следователно, дойде ли ви някаква болест, не се оплаквайте, не търсете виновници вън от себе си, но почнете да се разговаряте с нея. Погалете я малко, поразгледайте я и кажете: Добре дошла при мене. Какин усилия съм употребил, докато те създам. Моля те, като се нахраниш добре, иди някъде да се разходиш! Като ви посети някоя болест, не се плашете, но изучавайте характера й. Има болести с груб характер. Дойде ли такава болест у човека, тя го заставя да вика, да се сърди, да удря и т. н. Има музикални болести. Такава болест заставя човека да пее. Той се обръща ту на едната, ту на другата си страна и пее. Като заболее някой човек, той става мек, внимателен. Това показва, че болестта, която го е посетила има мек характер. Той се обръща към близките си с мек глас: Моля, ако обичате, услужете ми, дайте ми малко водица, или супица.
Какво представя болестта? – Неорганизирана материя. – Какво представя здравето? – Организирана материя. – Какво е болестта? – Неорганизирана сила. – Здравето? – Организирана сила. – Що е болестта? – Неорганизирана мисъл. – Здравето? – Организирана мисъл. – Коя мисъл е организирана? – Която има основен тон. Вземете ли основния тон на дадена мисъл, тя става разбрана, ясна и приемлива. Мисъл, на която не можете да вземете основния тон, е неорганизирана. Такава мисъл всеки момент може да избухне и причини експлозия, както парният котел. Запушите ли парния котел, да не излиза парата навън, той непременно ще се пръсне.
Като не разбират своя вътрешен живот, мнозина казват, че ще се пръснат от мисъл. – Не, човек може да се пръсне от желания, които наклаждат силен огън под неговия парен котел, но не от мисъл. Когато неестествените желания на човека се изявят в форма на мисли, те причиняват големи нещастия. Запример, желанието на човека да бъде богат е добро, но това желание може да му причини ред нещастия. – Защо? – Защото всички хора искат да бъдат богати. Станете ли богат, без да искате, вие се явявате като препятствие в техния живот. Всеки, който ви срещне на пътя си като препятствие, търси начин да се освободи от вас. Има смисъл да бъде човек богат, но когато богатството иде в живота му като резултат на разумна деятелност и правилен живот, а не като резултат на някаква амбиция в човека, да бъде богат, да бъде знатен. Богатства, пари, злато в света има повече, отколкото хората предполагат. Който е заслужил богатство, той ще го придобие по честен път. Който не го е заслужил, и той може да го придобие по някакъв начин, но ще плати с живота си. И апашът забогатява, но може да изгуби и свободата си, и живота си. Какво богатство е това, което се изкупва с живот?
Съвременните народи се стремят към богатство, към придобиване на земи, но в края на краищата скъпо плащат. Те се разговарят помежду си с бомби, с куршуми, и вместо да получат нещо добро от този разговор, връщат се по домовете си куци, слепи, осакатени. Когато хората се бият помежду си, невидимият свят наблюдава, какво правят. Войните на хората са представления за тях. Когато умира някой, съществата от невидимия свят казват, че един от актьорите на земната сцена се преоблякъл, т. е. свалил една дреха, за да облeче друга. Не правят ли също и актьорите в представленията? Виждате един актьор в първото действие с една дреха, а в второто – с друга. Като поседи известно време в невидимия свят, отново го пращат да слезе на земята. Той започва да търси нови майка и баща, които да го облекат в нова, чиста дреха. Колкото повече човек слиза на земята, толкова повече условията му се подобряват. Той намира все по-добри майка и баща, братя и сестри, които му създават добри условия за растене и за развиване.
Съвременните хора тр-вбва да изм-внят своята мисъл, да станат хора на нови-т-в идеи. Днес светът се нуждае от нови хора. Няма по-опасно нътцо за човека да мисли по един и същ начин за н-вща-та и никога да не изм-вни мисълта си. Този човек е лишен от движение на своята мисъл, вследствие на което е изложен на катастрофа. Работа се изисква от човека и в умствено, и в духовно, и в физическо отношение. Всеки човек тр-вбва да знае по-
195
не два езика, да може да вл^зе в връзка с другите народи, да се запознае с техния жи-вот и култура.
Като ученици, вие трябва да разглеждате всичко, което ви обикаля, да го изучавате в неговия естествен вид. Заприм-вр, като гледате местноститт>, които ви обикалят, виждат ви се разхвърляни, без никакъв порядък. Причината за тази разхвърляност се дължи на факта, че вие ги гледате отблизо. За да имате истинска представа за тия мъхта, вие трябва да ги гледате от невидимия свтуг. Там Рила е микроскопическа в сравнение с тукашната, но е много красива. Там можете цяла да я обхванете с погледа си. На физическия свят всички нътца са увеличени и разхвърляни. Тази е причината, поради която хората често изпадат в противоречия. Стане ли въпрос за любовта, те си я представят нещо грамадно, което обхваща само голямите н-вща. – Не, любовта работи с най-малкитт> величини. Ако проникнете в атома, и там ще видите любовта. Като разберете любовта, вие ще разберете и Бога. Като познаете Бога, вие ще имате правилни отношения към Него и ще знаете, какво да искате. Някой иска милиони, да забогатее. Ако разбира смисъла на голямото и на малкото, човек би предпочел да има едно житно зърно, отколкото нтзколко милиона лева. Житното зърно, посадено в добра почва, след години може да изхрани целия свят. Милионит,
196
обаче, могат лесно да изчезнат. Те не съ-държат в себе си онези условия за живот, каквито житното зърно съдържа. Милионите представят материалната страна на живота. а материалните, механическите работи не раз-решават въпросите. За да се разрешат въпросите, нужно е нещо съществено. Съще-ственитт» неща крият в себе си условия за растене и развитие. Механическите нътца не растат и не се развиват, а органическите растат, развиват се и плод дават.
Съвременните хора се нуждаят от ново разбиране на нещата, с което да пре-устроят мозъка, дробовете, стомаха, както и мускулната си система. Докато не преустрои своите удове, човек не може да възприема правилно светлината, която иде от слънцето. Дали вервате в това, или не вервате, то е друг въпрос. Как ще вервате, че в една стая има хубава библиотека, инструменти и красиви мебели, ако не е осветена? Обаче, като отворите ключа на лампата, вие ще проверите, дали това, което ви казвам, е верно. Да верва човек в нещо, което не е опи-тал, това значи, да живее в тъмнина. Да верва в това, което е опитал, това значи, да живее в светлина. Значи, вера без опит има отношение към тъмнината; вера с опит има отношение към светлината, към знанието.
Сега, като разглеждате белите камъни на планината, ще знаете, че те ви учат на
197
безкористие. Светът ще се оправи, когато хората станат напълно безкористни. Черните камъни говорят за голямото користолюбие на хората. Писанието казва, че човече трябва да се научи да дава. Като се научи да дава, и на него ще дават. Ако взима само, и от него ще взимат. Даването и взимането са два велики процеса в живота. Досега хората са взимали повече, но отсега нататък трябва да се научат да дават. Как разбирате стиха от Евангелието, в който Христос казва, че човече трябва да раздаде всичко? Да раздаде човече всичко, това може да се уподоби на водата, която дава от себе си само парата, излизаща от нагорещения котел, но не и самата вода в котела. Сегашниттз хора са щедри, но на скъсаното, на непотребното, на нечистото. Що се отнася до ценните нъчца в живота си, те едва сега започ-ват да се учат на щедрост. Ако е въпрос за старото, за непот ребното, за скъсанитв ви дрехи, аз съм I отов да I и купя, но след няколко години ще ви ги верна нови. Аз имам способност да превръщам обикновените камъни в скъпоценни. На същото основание, аз мога да превръщам старите и скъсани дрехи на хората в здрави, нови, чисти, които струват много повече от първите. Като казвам, че аз имам тази способност, подразбирам Онзи, Който седи зад мене. В това отношение всЬки чов^к представя посланик на Бога, както всЬка дър-
198
жава изпраща свой посланик в чуждит държави. Зад всЬки посланик стои държавата, която го изпраща. Той верши това, което държавата му заповядва. Следователно, в готовността си да изпълнява волята Божия, човек трябва да слуша, какво Господ му казва, и да изпълнява. Той трябва да се въоръжи с търпение, да чака момента, когато Божието благословение ще го посети.
Сега, като ученици, от вас се иска права мисъл. Да мисли човек право, това значи, да превръща лошото в добро, отрицателното в положително. Ако се намери между десет души, които говорят лоши нъща, той трябва да ги преверне в добри и тогава да ги отправи към ушит% си. Кои н%ща наричаме лоши и кои добри? Лоши нътца са тия, които са близо до нас, вследствие на което дразнят нашия слух. Добри нъща са тия, които са далеч от нас. Слънцето, запри-мър, се намира на разстояние 92 милиона мили от нас, поради което ни изпраща своята приятна светлина и топлина. Ако по н"Б-какъв начин слънцето дойде до нас на разстояние няколко пъти по-близо, отколкото е днес, органическият живот на земята коренно би се изм-внил.
Следователно, рече ли човек да се приближи до някои тела повече, отколкото природата го е поставила, той се натъква на страдания и противоречия. Ако турите една златна монета близо до очит1> си, вие
991
нищо няма да виждате пред себе си. Макар и малка, тази монета закрива всичко пред вас. Турите ли я далеч от очите си, све-тът ще се разкрие нред вас. В този сми-съл, ние наричаме зло всбко нещо, което човек е приближил до очите си. То закрива неговия простор и му пр"Ьчи да мисли право. Иска ли да мисли свободно, чо-въчс трябва да отдалечи от себе си всички неща, които е турил много близо до очш- си. Запример, да мисли и да се тревожи чо-век за утрешния ден, това значи, да е турил мисълта за себе си близо до своя ум. Трябва ли човек да се безпокои за утрешния ден? Той е пътник на земята, тръгнал от нъ-кое пристанище и пътува за друго. Кой от-къде е дошъл и къде отива, не се знае. Обаче, капитанът на парахода, в който сте се качили, има грижа за всички свои пътници. Той е написал имената им, отде идат и накъде отиват и когато стигнат на определеното пристанище, той ще ги предаде там, дето трябва, заедно с документите им. Всички пътници пътуват безплатно в парахода, въ-пръки това, всЬки се бори за своето място, иска да го обсеби, да го направи частна соб-ственост. Достатъчно е, че за всЬки има опредтзлена каюта и легло в парахода. Какво повече му е нужно? – Ама искам това легло и тази каюта да бъдат собствени мои, никой друг да не влиза там. Докато няма частна собственост, хората се движат сво-
200
бодно от едно владение в друго. Обявят ли нъчцата за собствени, веднага поставят телени мрежи между тЬх и започват сами да се спъват. Частната собственост носи нещастие за човечеството.
Какво представя страданието и нещастието за човека? Какво представя радостта? Страданието и радостта представят пробен камък за човека. Чрез тях се изпитва любовта, устойчивостта на човека. В Америка, когато направят една машина, първо я изпитват, как работи, колко е устойчива, и тогава я пущат в търговията за продаване. Ако пуснат някоя машина в работа, без да са я опитали, тя може да причини нъка-ква пакост. Машинит-в, с които работят, се опитват почти всека година. Същият за-кон се отнася и до човека. Човек се изпитва чрез страданията и радостите. Когато намт>рят, че е готов за работа, пущат го в света. Не е ли изпитан, има опасност да причини ред пакости. Не само един пжл се изпитва човек, но почти всЬка година. Страданията и радостит са реални величини, чрез които разумните същества работят. Чрез тях т' изпитват, изучават човека, да видят, какво му липсва, за да има добър, правилен живот. Щом видят, че условията на живота на някой човЗзк не благопри-ятствуват за изправянето му, тб веднага се притичат на помощ. Не е лесно да се изправи живота на човека, Не е лесно той да
201
придобие богатство, знание, сила, доброта. Чов^к не може да стане богат, учен, си-лен, добър, красив, ако не го обичат добрите хора, ангелите и Бог. Без обич, без любов човек не може да бъде щастлив. Ако има нъчцо, с което човтж може да се похвали, това е любовта. С плътта си чо-втзк не може да се похвали. Ако с плътта си може да се хвалите, тогава най-високите и най-едри хора първи трябва да се похва-лят. – Не, ръстът не определя добродетелите на човека. Водите ли се по ръста, непременно ще изпадате в грешки.
Трима американци се разхождали из Лондонските улици и случайно прочели едно обявление, в което се съобщавало, че някой англичанин ще държи сказка за американците. Тт. се заинтересували от тази сказка и отишли да чуят, какво ще говори сказчи-кът за американеца. Като излезъл на трибуната. сказчикът започнал да описва характерните чърти на американците и, между другото, казал нътцо за техния ръст. Той казал, че американците са низки, дребни, нервни хора. В това време, един от тримата американци, висок [-95 м., излезъл пред публиката и казал: Господа, аз съм американец. След него излезъл вторият, който бил два метра висок, и казал: Господа, и аз съм американец. Най-после излезъл и третият, който бил над два метра висок. Всички приежтетвуваши започ-
202
нали да се слгЬят, и сказчикът се прину-дил да напусне залата. Значи, тримата американци опровергали сказката на англичанина. Често теориит на ученитв се опровергават само с явяването на двама-трима души пред публиката.
Следователно, за да не изпада в положението на този сказчик, чов^Ьк трябва добре да познава свойствата на предмета, върху който говори. ЗапримЪр, съвременнитъ-хора се произнасят лесно върху сиромашията и богатството, без да ги познават. Тб казват, че сиромашията е нещастие за човека, а богатството – благо. Според мене, неразбраното богатство е толкова голямо нещастие за човека, колкото и неразбраната сиромашия. Обаче, разберат ли се, и сиромашията, и богатството представят велики блага за човека. Който познава сиромашията и я обича, той открива в нея знание, сила, благородство. Тя е готова да го учи. Не я ли обича човтж, тя се отказва да го учи. Външно сиромашията е облъчена с скъсани дрехи, а лицето й е грозно. Обаче, тя е маскирана. Махне ли маската от лицето си и скъсаните си дрехи, тя се явява като млада, красива мома, облечена в коприна. На главата и на ръцет й светят диаманти. Това показва, че зад сиромашията се крие голямо богатство. Тя разкрива богатството си на онзи, който я обича и познава. Същото може да се каже и за злото. Зад злото се крие голямо
203
богатство. Тъй щото. чов^бк може да се ползува от богатството на сиромашията и на злото, само когато ги познава. Т^ са пробен ка-мък, чрез който Провидението изпитва човека. Един персийски светия имал много последователи – млади и стари. Един ден той решил да ги постави на изпит, да види, каква е вярата и любовта им към Аллаха. За тази цел той им казал: Аллах е решил да ви заколи. Утре в 11 часа елате всички пред къщата ми, дето един след друг ще бъдете пренесени в жертва. На опред-вле-ния час всички били събрани пред къщата на светията, разговаряли помежду си, какво означава тази жертва, защо е нужна, но никой не се решавал да влъзе вътре. Двама млади, момък и мома, които се обичали и мислели да се женят, казали: Хайде да се пожертвуваме двамата. Вмъсто да се женим, нека се предадем на Аллаха. След решението им да се пожертвуват, и двамата вл-взли при светията, но трепер-вли от страх. – Къде са другит? – запитал светията. Само вие ли се решихте да се принесете в жертва на Аллаха? Те мълчали и чакали момента, когато светията ще ги заколи. Той взел един нож и, вместо да посегне към гЬх, забил ножа в един овен, който лежал на земята пред краката им. Кръвьта от овена потекла на-вън. Последователите на светията, които чакали отвън да видят, какво ще стане с двамата млади, видели кръвьта и веднага из-
204
бъгали. Младите, които останали при светията, получили неговото благословение. Той им ка-зал: Идете сега по домовег си и живМте. Вие сте достойни ученици на Аллаха. Той ще ви благослови.
Сега, желая ви да получите Божието благословение, да отидете в света като двамата последователи на светията, да живеете и да работите в името на любовта. Ако остане нт^що, което сами не можете да свершите, Бог ще ви помогне. Всички ваши напреднали братя ще ви помогнат в доброто, което искате да направите. Малкото добро, направено с любов, винаги се умножава. Идете в сверта да работите, да изучавате себе си, ближните си и Бога. Ще кажете, че ония, които се предали в жертва, са били двама и се обичали, а вие не сте в същото положение. Всвки човтж може да нам-ври един, когото да обича, с когото да се разбира и заедно да се пренесат в жертва. Да се пренесат в жертва, това значи, да приемат с радост страданието. Приемат ли страданието с радост, т' ще получат Божието благословение.
В любовта между хората, между растенията, между животнит има нътцо свещено. Разбере ли човтзк свещената проява на любовта, той е разбрал смисъла на живота. Любовта зло не прави. В любовта хората живеят. Любовта носи живот, а не смърт. Като се обичат двама души, г ще се съединят с Други двама. Четиримата
205
ще се съединят с други четири и ще станат осем. Осемте ще се съединят с други осем и т. н. Така съединени, хората заживяват в Божията Любов, в която, именно, човетиката душа расте и се разширява. Цялото човечество върви към тази любов. То се намира на границата между тъмния и светлия в"бк, между старото и новото време. Земята се движи към пристанището на любовта. Тя влиза в нова област, дето дей-ствуват други сили. Влъзат ли хората в тази област, всички спорове, недоразумения, борби престават. Сега е краят на века. Сверши ли се този вФзК, хората ще дигнат бъ\яи знамена, ще дойдат до границата на Царството Божие и ще кажат: Да живее любовта! Да живее мъдростта! Да живее истината! Всички хора ще си подадат ръка и ще за-живеят в мир и любов, в братство и свобода.
Божията Любов носи великото благо на живота.
- 31 юлий, 10 ч. пр. об.