Разлика между версии на „В дома на Симона“

Версия от 17:20, 23 март 2009

В дома на Симона

„А Исус като беше във Витания, в дома на Симона прокаженаго." *)

„В дома на Симона прокаженаго". Истината посещава не само праведните и свети хора, но и грешните. Тя влиза не само в домовете на богатите, но и в домовете на сиромасите. Истината се намира навсякъде. Казано е в стиха, че Христос бил в дома на Симона прокаженаго. Днес считат за прокажен всеки човек, който страда от някаква тежка, неизлечима болест. Страшно е да се каже за някого, мъж или жена, че е прокажен. Когато Христос влязъл в дома на Симона, последният оздравял. Значи, Христос го излекувал от проказата му.

Като се говори за страдания и за болести, за радости и скърби, хората търсят смисъла на живота и казват, че смисълът на нещата е във формите им. Всъщност не е така. Говори се за красиви очи, за красив нос, за красива уста, за красиво тяло, но красотата не е в самите очи, нос, уста, тяло, но в това, което излиза от тях. Нещо невидимо излиза от очите на човека, което ги прави красиви. На същото основание, казвам, че смисълът на живота не е в неговите форми, но в невидимото, което излиза от тях. - Затова, именно, хората се запитват, какво всъщност, представя човек. - Досега никой не е дал точно определение за човека. Ако ви запитат, какво представят мъжът, жената, майката, бащата, детето, по-лесно може да се намери някакво специфично качество, с което да си отговорите на въпроса. За човека, обаче, като общо понятие, мъчно можете да си дадете някакъв отговор. Ако ви запитат, какво нещо е река, веднага ще кажете, че тя представя вода, която тече. Ако водата седи на едно място, не се движи, не тече, тя не може да бъде река. Какво нещо е изворът? – Вода, която извира. Ако не извира, не може да се нарече извор.

„В дома на Симона". Там бяха се събрали Христос, учениците Му и още, много хора да слушат Словото Му. Една жена се приближи при Него и започна да налива на главата Му скъпо миро. Някои от учениците възнегодуваха, защо се разлива това скъпо миро, когато може да се продаде, и парите да се раздадат на бедни. Някои от народа пък търсеха случай да хванат Христа и да Го предадат на съд. Значи, много хора бяха събрани около Христа, но всеки имаше различен интерес. Не можете да срещнете двама души, които се интересуват от едно и също нещо. Някои религиозни дотолкова, се влюбват в Бога че всичко забравят. Когото срещнат, веднага започват да му говорят за Бога. Те мислят, че всички хора се интересуват от едно и също нещо. Представете си, че един такъв религиозен срещне на пътя си гладен, беден човек и започне да му разправя за Господа. Какво ще му каже бедният човек? Той ще го погледне и ще му каже: Гладен съм, помогни ми! Може би аз повече от тебе съм слушал за Бога, но сега искам, в името на твоя Бог, Който живее в тебе, да ми помогнеш. Ще кажете, че този човек мисли само за хляб. За какво друго ще мисли? Щом е гладен, първо ще мисли за хляб. Като задоволи глада си, ще мисли за други неща. За какво мисли проповедникът? И той мисли за хляб. За да изкара прехраната си, той вади стихове от Евангелието, тълкува ги и по един или по друг начин, изкарва цяла беседа. Колкото по-добър проповедник е той, толкова по-скъпо му плащат. Има видни проповедници в Америка, на които плащат по 10–12 хиляди долара месечно. Това са 50 хиляди лева български пари! Красноречиви са тези проповедници, добре говорят. Как да не проповядваш за такъв Господ, който плаща толкова много? Докато този Бог е богат, всички, проповядват за него. Щом осиромашее, и проповедите престават. Истинският Бог не осиромашава, както хората, но Той не се занимава с материални работи. На избранниците си Той не дава големи богатства. Понякога прави изключение, но само когато иска да изпита човека. Тогава Той му дава големи богатства, къщи, красива жена, но, в края на краищата, този човек се е повече понижил, отколкото повдигнал. Ако жената на някой мъж е красива, той я ревнува и не й дава спокойствие. И той не е спокоен, но и тя няма спокойствие. Ако жената има красив мъж, и тя ревнува. Ако ревнивият мъж е учител, ще се дразни лесно, ще се кара на учениците си, няма да бъде доволен от отговорите им, ще пише много двойки. Както постъпва с учениците си, така и природата постъпва с него, да му покаже, че и той е невежа като тях. Той къса учениците си, а природата къса него. Тя му изпрати една треска, хвърли го на легло, за да научи урока си добре. Ученикът може да е беден, но учителят му го къса. Учителят може да е богат, но природата не обръща внимание на богатството му, тя му праща някаква болест, да извлече поука. Дали беден, или богат човек боледува, за природата е безразлично.

Две сестри трески се събрали една вечер под един мост, да си поприказват и да решат, как да прекарат лятото. Те се оплаквали от хората, че били много затворени, никой не ги приема и са принудени да гладуват. Най-после едната треска казала: Аз реших това лято да отида на планината, дето един овчар пасе овцете си. Ще вляза в млякото, което дои вечер и, като тури първата лъжица мляко в устата си, ще се настаня в него и ще започна да го треса. Той е здрав, млад момък, има какво да получа от него. Втората треска казала: Аз пък познавам един богат, тлъст кадия, ще вляза в него и ще го обера. Овчарят минал в това време по моста и, като чул разговора на треските, спрял се да послуша, какво се разговарят. Той разбирал езика им и, като чул, че треската се готви да го нападне, решил да вземе мерки, да се запази. Като отишъл при овцете си, видял, че една от тях умряла. Одрал кожата й, изчистил я, изсушил я и направил от нея мях, в който турял издоеното мляко. Треската била вече при него. Като видяла, че той доил млякото, тя веднага влязла в мяха. Овчарят бързо завързал мяха и го оставил настрана. Цяло лято треската тресла мяха, но нищо не могла да извади от него. На есента овчарят отворил мяха, излял млякото, измил го добре и турил в него сирене за зимата. Отслабнала и гладна, треската се върнала пак под моста, да се срещне със сестра си. Като я видяла толкова мършава, сестра й запитала: Сестро, какво ти стана, че си толкова слаба? Тя разказала, как прекарала на планината; оплакала се, че овчарят я изиграл. Втората треска казала: Аз използувах добре кадията. Той беше тлъст човек, обичаше да яде богати яденета, имаше какво да взема от него. Но не се безпокой, аз познавам още един кадия, също тлъст и богат. Ще отидем двете при него. Един ден ти ще го разтърсваш, на другия ден – аз, докато вземем всичкото му богатство.

Това е приказка, от която човек може да се поучи. Изобщо, всяка реч има за цел да застави човека да слуша. Ден след ден той привиква да слуша. Каква е целта на дишането? Какво се постига с една вдишка и издишка? – Нищо особено. Една вдишка и издишка не разрешават въпросите, обаче, непрестанното дишане води човека към известна цел. Непреривното мислене, чувствуване, дишане, хранене разрешават задачите, за които човек е дошъл на земята. Не е въпрос да накарате всички хора да вярват в Бога. Никой не може да накара ближния си да вярва в Бога и да разбира живота като него. Всеки човек разбира живота по своему. В това отношение, никой никого не разбира. Видни учени, философи, писатели, реформатори са останали неразбрани от близките си. Мъжете не разбират жените, но и жените не разбират мъжете. С други думи казано, нито сърцето разбира ума; нито умът разбира сърцето. На това неразбиране се дължат противоречията в живота. Когато мислите и чувствата, умът и сърцето са в хармония, човек е свободен от противоречия. Това се постига, когато Божественото начало в човека вземе надмощие.

Мнозина подържат мисълта, че всичко, което става в живота, е Божествено. Ако е така, защо хората се оплакват едни от други? Защо страдат? Други пък твърдят, че в живота цари пълно единство. По принцип тази мисъл е вярна, но по проявите на живота, изявен във всички форми, не е така. Животът, вложен във форми – растения, риби, птици, млекопитаещи, хора, ангели е различен. Всички същества правят усилия да изменят своите форми, с цел да подобрят живота си. В промените, които стават с тях, се заключава тяхното спасение. При сегашните човешки форми никой не може да бъде щастлив. Като изучавате хората, виждате, че във всяка човешка форма има нещо изкривено или недоразвито: някъде очите са криви, другаде – носа, на трето място – устата, на четвърто – ушите, ръцете, краката, тялото и т. н. Рядко ще срещнете човек с нормално развити удове, или напълно хармоничен – все има нещо деформирано в него. За да се изправят, хората трябва да възстановят връзката си с Бога, да Го познаят. Познаването на Бога внася хармония в човешките мисли и чувства. Ние знаем, че хармонията постепенно изправя нещата. Затова, именно, един от гръцките философи е казал: „Познай себе си!" Това значи, познай Божественото в себе си, познай Бога.

Как можете да познаете Бога? Питам: как момъкът се запознава с момата, която харесва? Като я срещне, той тръгва след нея, да научи, къде живее. След това започва да обикаля къщата й, да разбере, къде ходи, с какви хора дружи, как се облича. Като се домогне до тези данни, той иска да се запознае с нея, да чуе, как говори, как мисли, какви възгледи има за живота и т. н. В края на краищата, той казва, че я познава. Не трябва ли и ние по същия начин да проследим проявите на Бога чрез всички живи същества и да ги изучаваме? Само по този начин ще намерим Бога навсъкъде в живота и ще Го познаем.

Какво, всъщност, представя Бог? – Любов, която прониква във всички форми и осмисля живота им. Бог прониква във всички красиви и възвишени форми. Дето е Бог, там е животът, там е любовта. Затова е казано: „Бог е Бог на живите, а не на мъртвите". Дето Бог присъствува, няма смърт. Външно формата може да е мъртва, но вътрешно е жива. Докато клетките на предметите и на тълата са събрани в едно цяло, тялото е живо. Щом се разпръснат, настава смърт. В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен момент на нарушаване вътрешното равновесие между клетките. Човек умира, само когато се скъса връзката между душата му и Първата Причина, но и тази смърт е частична, а не пълна.

Човек не може да бъде щастлив, докато не разбира законите на живота и на смъртта. Момъкът не може да бъде щастлив, ако мисли, че, като се облече и докара, ще намери своята възлюбена. Той може да намери някоя мома, но тя не е неговата възлюбена, която го разбира и обича. Това е механическо, външно познаване, но когато дойде до вътрешния живот, момъкът ще се натъкне на големи мъчнотии. Който се ожени за мома, която случайно срещнал на пътя си, цял живот ще носи последствията на своята погрешка. В едно от преданията за Адама се казва, че първата му жена била някоя си Левита, кабалистическо име, с която не могъл да живее. На Левита, на нейното поколение се отдават всички нещастия в света. Дали е съществувала такава жена, не се знае. Също не се знае, дали и Ева е била такава, каквато я описват в Библията. Изобщо, много неща се пишат, но доколко са верни, не се знае. Много неща са написани добре, но не се разбират добре. Една задача е написана добре, но важно е, как ще се реши. И небето е написано добре, но малцина разбират написаното по него. От хиляди години слънцето грее, изпраща светлина и топлина, дава живот, но какво всъщност представя то, малко хора знаят. Луната грее, пълни се и се изпразва, но и за нея малко се знае. Даже и за земята, на която живеем, малко знаем. Едни казват, че вътрешността на земята е твърда, други – течна, трети – огнена. От трите твърдения кое е вярно? Каквото и да се говори за земята, тя е такава, каквато е, ние не можем да я изменим; но друг е въпросът, ако знаем истината такава, каквато е в действителност.

Съвременният човек трябва да изучава условията и положението, в което днес се намира, да ги използува разумно, а не да мисли само за бъдещето. Ако днес работи съзнателно и разумно, и в бъдеще го чака добро. Ако не може да изиграе добре, днешната си роля човек изпада в положението на Дон Кихота или Санчо Панса: или, като идеалист, ще живее с непостижими идеали, или, като материалист ще мисли само за осигуряване на живота си.Сегашните хора са повече материалисти, отколкото идеалисти. Даже и религиозните гледат материалистически на живота.Те вярват в Бога, но очакват от Него да ги осигури, да им даде богатство, високи служби, да ги направи видни хора. Те вярват в Бога, но мислят за себе си, да имат средства да си поживеят добре, да си хапнат и пийнат. В това отношение те приличат на онзи момък и на онази мома, които са решили да се женят, но търсят добър случай да се наредят добре и да се осигурят. Момата казва: Ще се оженя, но ако намеря някой богат момък, макар и глупавичък. И момъкът търси богата мома, макар и глупавичка. Какво ще постигнат само с богатството? Ще ядат и ще пият, ще живеят спокойно, докато дойде една болест, която ще ги държи четири – пет години на легло и, след като вземе всичкия им капитал, те казват: Какво разбрахме от живота? След големи страдания и мъчнотии те разбират, че са били на крив път и казват, че животът няма смисъл. Това е криво разбиране. Животът има смисъл, но за онези, които живеят разумно. Ти може да си философ, но ако не разбираш живота, философията не може да ти помогне. Истинска философия е тази, която оправя пътя първо на самия философ. Ако на него помага, ще помогне и на другите. Понеже всички същества взаимно си влияят, стремете се да живеете в областта на възвишената и светла мисъл. С вашата мисъл вие ще влияете на много същества, ще им покажете правия път в живота.

Първата задача на човека, е да изучава себе си. Само по този начин той може да работи за развиване на онези чувства и способности, които са в зародишно състояние в него. В българина, например, религиозното чувство е слабо развито. Той има вяра, но религия няма, затова горната част на главата му, дето се намира центърът на религията, е сплесната. Отсъствието на религиозно чувство му създава големи нещастия. Религиозното чувство в него е свързано с чувството на благоговение, на почит и уважение. Съвестта в българина е добре развита, но му липсва мекота. За да развие религиозното си чувство, българинът трябва да намери специфичен научен метод. И американецът не е религиозен. Религиозното чувство е развито добре в германеца, руснака и евреина. Никой народ не пази така религията си, както еврейският. Обаче, колкото евреинът е религиозен, толкова е и материалист. Тази е причината за голямата вътрешна борба, която преживява. Българите са изпратени на Балканския полуостров между славяните с единствената цел, да развият религиозното си чувство и любов към Бога. Религиозното чувство се нуждае от специални условия и специална храна за развиването си. Когато някой момък реши да се жени, добре е да избере мома, в която религиозното чувство е силно развито, за да се предаде то на бъдещето поколение. Време е вече, хората да излязат от гъстата среда, в която живеят, и да влязат в по-рядка. Това значи: да излязат от материалния свет, и да влязат в духовния. За това са нужни специални органи. Както рибата не може да живее във въздуха, докато не развие специални органи за това, така и човек не може да влезе в духовния свят, ако не се пригоди към неговите условия. За тази цел са създадени различни религиозни системи, които учат хората, как да живеят, за да се повдигнат над обикновените условия, да минат в по-рядка среда. Който не е готов за новите условия и преждевременно влезе в тях, ще се задуши. Той ще се намери в положението на някои европейци, които искат да подражават в дишането на индусите, но не могат да издържат. Има индуси, които са постигнали големи резултати в дишането. Те могат да задържат дишането си до един час. Това говори за голяма сила, за голямо търпение. Някои европейци едва издържат до три минути. Минат ли три минути, те губят съзнание. Някой казва, че е търпелив, но не е опитал търпението си. Ако иска да знае, колко е търпелив, нека се опита, колко време може да задържа дишането си. Ще каже, че задържа дишането си 30 секунди. Това не е търпение, с него нищо не може да постигне. Търпеливият човек трябва да задържа дишането си поне две минути. Без търпение нищо не се постига.

„В дома на Симона прокаженаго". Когато Христос дойде във вашия дом, както в дома на Симона прокаженаго, не казвайте, че сте грешни, че не сте даровити, но говорете истината. Пред вас стои една велика задача за разрешаване. За да я решите правилно, приложете вярата си като наука, която може да ви помага във всички трудни моменти на живота. Момък и мома, които се женят, трябва да имат вяра един в друг. Само при това положение, те могат да се надяват на добър живот.

Сега, като ви говоря, някои се отнасят с недоверие към всичко. Те слушат и се дърпат назад, страхуват се да не изгубят това, което имат днес. Няма защо да се страхуват. Ще знаете: който се държи за човешкото, рано или късно, ще го изгуби; при това, човешкото ще му причини такива страдания, за каквито никога не е мислил. Човешкото е преходното в живота. Обаче, който приеме Божественото и му даде условия да се прояви, той ще осмисли живота си. Страданията ще бъдат благо за него. Той ще расте и ще се развива, ще се радва на доброто в света. Следвайте Божествения път, и не се страхувайте. С Божественото и на този, и на онзи свят ви очаква радост. С човешкото на всякъде ви очакват страдания. За да влезете в духовния свет, между ангелите и възвишените същества, вие трябва да знаете техния език. Някой казва, че знае български език и българската граматика. И това знание е на място, но то има отношение само към България и българите. Ако отиде в Германия, във Франция, в Англия или в Русия, за да бъде разбран, трябва да знае техния език. Само с български език нищо не може да постигне. На същото основание, казвам:3а да се разберете със светиите, трябва да знаете техния език; за да се разберете с ангелите, трябва да знаете ангелския език. Без знание никъде няма да ви приемат. Светията и ангелът ще минат край вас, като че не ви виждат. Как постъпва философът с мравката? Тя се качва по него, но той нито я вижда, нито я чува, продължава своята научна работа.

Мнозина живеят с илюзията, че представят някакво величие. Обаче, като умрат, тогава виждат, какво величие са били. Тялото им се разпада, мускулите окапват и от тях остава едно голо съзнание, че са били нещо, но какво, и те не знаят. Много философи и учени взимат празните черепи на тия величия и ги изследват. Който разбира да чете по човешката глава, той чете по нея, като по книга. Каквото мисли и чувствува човек и както постъпва, всичко се пише на главата му.

Преди години бях в Рилския монастир, дето видях черепи на калугери, живели преди много години. Поисках да ми дадат няколко черепа, да прочета нещо. Взех един череп, турих вътре една запалена свещ, да го освети добре, и започнах да чета: Този калугер е бил груб, жесток човек, обичал да се кара, да се бие с хората. – По какво познаваш? – Костта на центъра около ушите му е много тънка, и светлината прозира ясно. Това показва, че той е изразходвал силите на този център поради което костта на това място е изтъняла. Взимам друг череп и казвам, че този калугер имал голяма слабост към жените. – Възможно ли е това? Той е живял в монастир, служил е на Бога. – И в монастир е живял, и на Бога е служил, но не е могъл да измени своя вътрешен стремеж. Не се изменя лесно човешкият характер. Юда живя при Христа, беше Негов ученик, но, в края на краищата, Го предаде. За да измени характера си, човек трябва да работи съзнателно върху себе си. Съзнателната работа подразбира работа с любов и знание. Какво представя любовта? Как се изявява тя? Когато двама души се обичат, те едновременно трябва да се развиват в телесно, и в сърдечно, и в умствено отношение. Това значи, да има хармония между тях. Обаче, ако единият се развива добре, а другият всеки ден слабее, между тях няма хармония. И двамата трябва да цъвтят и да се развиват хармонично. Ще кажете, че единият ще помага на другия. Това е невъзможно. Любовта помага и повдига човека. Ако любовта им не може да направи това, сами те нищо не могат да направят. Майката носи временно детето си на ръце. Щом заякне, тя го оставя да пълзи, да се изправя на краката си, докато пристъпи. Щом пристъпи и започне само да ходи, тя не го носи вече. Тя се радва, че то постепенно расте, започва да говори, да се разбира с нея. Детето разбира вече, какво нещо е майката, а оттам то разбира и Бога. Следователно, любовта възраства, повдига и укрепява човека. Очаквате ли от човека да направи това, вашата работа е свършена.

Някои искат да знаят, какво е мислил Бог, като създавал човека. Те искат да знаят, каква е била целта Му, за да създаде света и живите същества. Това не ме интересува. Аз искам да зная, защо съм дошъл на земята и какво се иска от мене. Щом си задам този въпрос, веднага си отговарям: Аз съм дошъл на земята, да възлюбя Онзи, Който ме е създал, и да се интересувам от това, което е направил. Той ме обича, и аз ще Го обичам. Той се интересува от мене, и аз се интересувам от Него. Той е вложил в моя ум и в моето сърце част от своя капитал, и аз трябва да благодаря, разумно да го използувам. Ако след всичко това човек отрича Бога и мисли, че сам, без Неговата помощ, се е домогнал до известни знания и опитности, той сам се поставя на крив път, сам се спъва. Ако ти, роденият от майка и от баща, си позволяваш да ги отричаш, да отричаш капитала, който те са вложили в тебе, ти сам се осъждаш на смърт. Какво ще стане с тебе, ако те оттеглят капитала си от твоя ум и от твоето сърце? Друг е въпросът, ако ти си роден без баща и без майка. Щом си роден от майка, която е вложила част от капитала си в твоя ум, и от баща, който ти е предал характера си, ти си длъжен да ги признаваш.

И тъй, вложете новото в своя живот, за да се свържете с разумната природа. Всеки ден природата влага по нещо ново, както в себе си, така и във всички същества. Всяка секунда, всяка минута, всеки ден носи нещо ново в себе си. Отворете сърцата и умовете си да приемете новото, което иде отгоре, от слънцето, от великия и възвишен свят. Вие сте потопени в този свят. Бъдете будни да се ползувате от благата, които той носи, да не кажете някога : „Вода газя, жаден ходя". Работете съзнателно, вървете напред и не се спирайте да разглеждате, кое учение, или коя религия е права. Всяко учение, всяка религия носи нещо ново, но човешкият дух и човешката душа стоят над всичко. Те създават и науката, и религията, следователно, те са факторите в живота. – Защо? – Защото чрез тях се проявява Бог. След духа и душата идат ума и сърцето, също фактори в човешкия живот. И чрез тях се проявява Бог. Затова казваме, че грънчарят е фактор, а не грънците. Науката и религията са средства за човека, а не цел. Благодарете им, без да ги боготворите, без да им се кланяте. Някои турят на първо място в живота си религията, а други я отричат. Първите казват, че не може да се живее без храмове, вторите не ги признават. Питам: Ако Бог живее в тебе, имаш ли нужда от храмове? Направете тялото си чисто и свето, да бъде храм, в който Бог да живее. Който не умира, има ли нужда от паметник? Там, дето Бог живее, няма смърт. Затова Христос казва на учениците си: „Идете и проповядвайте в света, и аз ще бъда с вас до скончанието на века". Какво показва този стих? – Че Христовите ученици и до днес живеят и проповядват Словото Божие по света. И Христос не е престанал да проповядва. И до днес още Той проповядва и в Америка, и в Англия, и във Франция, и в Германия, и в Русия, и в Япония, и в Китай. Словото Му се чува по целия свят. Има хора, които са виждали и апостолите, и Христа и се разговаряли с тях. Христос обикаля всички държави, дохождал е и в България и си е заминавал. Чудно се вижда това на хората, защото те очакват Христа да дойде отгоре, от облаците, придружен с ангели. На когото очите са отворени, той вижда нещата. Който не вижда, той очаква Христа да слезе на земята в плът, да се яви между хората и тогава да повярват. Сега, да оставим настрана въпроса, как ще дойде Христос на земята. Ние не говорим за невидимия Христос, но за онзи Христос, Когото всички могат да видят. Ние говорим за реалния Христос. Ние не се занимаваме със сънища и с видения на хората. Какво виждат хората, какво сънуват, това е тяхна работа. Важно е, всеки човек да познава себе си, своя живот, да знае в какъв свят се движи и какво прави. Понеже живеете в разумната природа, трябва да изхвърлите от ума си невежеството и от сърцето си – проказата, да очистите тялото си. След всички блага, които ви са дадени, вие се осмелявате да питате, обича ли ви Бог. Това е все едно, да питате, обича ли ви майка ви. Щом ви е родила, тя не може да не ви обича. Следователно, ако Бог не ви обичаше, нямаше да ви изпрати на земята да се учите. Някои разбират любовта на Бога само в придобиване на блага. Затова чувате някой да казва: Щом Бог ме обича, нека ме направи цар, или поне велик човек – философ, учен, поет. – Всичко можете да станете, но всяко нещо се обуславя от способностите и възможностите, с които разполагате. В този живот ще искате само това, за което сте способни. Как може да станете философ, ако нямате философска глава? С тази глава, която имате днес, каквито усилия и да правите, никакъв философ не може да станете. Ако сте написали някакъв философски трактат, това не значи, че сте философ. Философът се ражда такъв, поетът се ражда поет, учителят се ражда учител, майката и бащата се раждат такива. Много майки и бащи има в света, но не всички отговарят на понятието майка и баща, не са родени такива. Бащи има и между птиците, и между млекопитаещите, но истински баща е онзи, който може да предаде на сина си поне една от своите характерни черти; при това, между сина и бащата трябва да съществуват любовни отношения, те трябва да имат помежду си взаимни отношения на почит и уважение. Ако синът и дъщерята не отговарят на родителите си с любов, те не са техни деца. Не е ваш син онзи, който няма нищо общо с вас по мисли, чувства и разбирания. Същото се отнася и до дъщерята. „В дома на Симона прокаженаго". В който дом влезе Христос днес, пак ще говори същото, каквото е говорил в дома на Симона. Какво ще говори Христос, знаете, но вие какво ще отговорите? Трябва ли да се оплаквате на Христа, че сте бедни, че нямате къщи, гориво и дрехи за обличане? Трябва ли да се оплаквате, че децата ви са голи и боси, че нямате добра служба? Това ли е най-важното, което можете да говорите? Защо сте в лишения? Къде останаха материалните блага, които Бог ви даде? Къде остана богатството ви? Вгледайте се в себе си и ще видите, че богатството е в самите вас. Човек не може да придобие по-голямо богатство от това, което носи в себе си. Не всеки милионер може да стане милиардер. Точно определено е, колко милионери могат да станат милиардери. Който няма достатъчно злато в кръвта си, не може да стане богат; който няма достатъчно философски идеи в главата си, не може да стане философ; който не носи поезията в себе си, не може да бъде поет; който не носи музиката в себе си, не може да бъде музикант; който няма любов към Бога, не може да бъде последовател на Христа.

В какво се заключава учението на Христа, което и до днес още се проповядва? – В добрия живот. Наистина, да живееш добре, това е велико изкуство. Ако човек не се научи да живее добре, мъчно ще се домогне до другите изкуства. Който се научи да живее добре, всичко може да постигне – и поет може да стане, и философ, и музикант, и учен, и богат, и здрав, и силен. Каквото пожелае, може да го постигне. Който не може да живее добре, и да придобие никакво изкуство, лесно ще го изгуби. Тази е причината, поради която религиозни хора губят вярата си, учени – губят знанието си и т. н. Това не е за упрек, защото хората нито са светии, нито ангели. Отсега нататък те ще придобият това, към което се стремят. Всеки човек може да постигне толкова, колкото са възможностите и условията му. Ще кажете, че за да успява, човек трябва да се моли. Да се моли и да получава отговор на молитвите си, това значи, да знае небесния език. Ако отидеш в Англия, трябва да знаеш английски език. Иначе, можеш да умреш от глад. Ако разбираш учението на Христа и се свържеш с Него, Той ще ти помага. Всяка искрена, сърдечна молитва се приема. Много примери от живота ни уверяват в това. Вярата е вдигнала много болни и умиращи от леглата им. Всеки сам може да опита силата на вярата. Тя е искра, която може да произведе голям огън.

Следователно, днес от всички хора се иска да имат само една искра от вярата, за да запалят огъня си и да се стоплят. Искрата на вярата представя свещта, която гори в човешкия мозък. Колкото по-доброкачествена е материята на вашата свещ, толкова по-пълно горение става. Колкото е по-добре устроен човешкият мозък и колкото по-фина е материята на човешкото тяло, толкова по-пълно и силно е горението на вашата свещ. При това, силната светлина се предава на далечни разстояния. И тъй, много неща може да постигне човек, но в зависимост от силата на неговите мисли и желания. Запример, някой е болен, дават му се методи за лекуване, но той казва: Ако Бог желае, ще оздравея. Не се говори така. Първо ти ще желаеш, а после Бог. Ако силно желаеш да оздраввеш, и Бог ще има силно желание да ти помогне. Обаче, ако оставиш всичко на Бога, ти си на крив път. Какво особено си направил за Бога, че очакваш Той да се занимава с тебе? Вложете всичката си вяра и упо-вание в Бога, за да постигнете желанията си. При това положение, през каквито мъчнотии, страдания и болести да минавате, всичко ще мине и замине, като че нищо не е било. Който не вярва в Бога, и най-леката болест може да му отнеме живота.

„В дома на Симона прокаженаго". Какво е говорил Христос в дома на Симона? – За новото, което иде в света. Който приеме Христовото учение и го приложи, той се домогва до една съвършена наука. Той се свързва със съвършенните същества, които са завършили своята еволюция и помагат на човечеството. Те искат да го освободят от заблужденията, в които се намира. Те искат да поставят всеки човек на мястото му и да оправят обърканите работи на хората. Който е роден за проповедник, да заеме мястото си; който е роден за учен, за професор, да заеме мястото си. Онези, които са заели места незаслужено, трябва да ги отстъпят и да намерят своите места. Човек може да бъде полезен на себе си и на ближните си, когато заеме онова място, което му е определено от самата природа. Ако днес хората страдат, това се дължи на обстоятелството, че са объркали местата си. Време е вече да се тури ред и порядък в света. Това ще се постигне, когато Божественото Начало вземе надмощие над човешкото. Тогава човек сам ще се изправя. Щом направи погрешка, той ще знае, че човекът в него е сгрешил. Като изправи погрешката си, Божественото в него се проявява. Когато мрази, човекът се проявява; когато люби, Божественото се проявява. Турете животинското, човешкото и Божественото на местата им, за да възприемете новото и да го приложите в живота си.

седма секция

Едно се иска от човека: да бъде искрен в своето верую, никога да не му изменя. За кое верую говоря? – Което има за основа Божията Любов. Държи ли се за любовта, човек ще бъде верен и на своя ближен. Велико нещо е да вярваш в доброто, което се крие в ближния ти. Някой иска да знае, какви слабости се крият в него. Това не е наука. Според мене, наука е да познаваш доброто, което се крие в човека, а не злото и слабостите. Доброто е вечно, а злото – временно. Който иска да знае, какво лошо се крие в него, да пита окръжаващите, те знаят по-добре от него. Не е там въпросът. Човек не трябва да говори нито за злото в себе си, нито за доброто; той не трябва нито да се подценява, нито да се надценява. Има нещо добро и красиво, вложено в човешката душа, но, за да се прояви доброто и красивото, умът и сърцето трябва да се освободят от всички препятствия. Смирение се иска от човека, да не изисква повече от това, което може да направи от себе си, или от своя ближен. Ако очаква повече, отколкото може да получи, той се гневи, сърди се и на себе си, и на окръжаващите. Никой не е виновен за вашите неуспехи. Затова, ако се разгневите, впрегнете гнева на работа. Ако дойдат съмнението, подозрението при вас, и тях впрегнете на работа. Не се подавайте на отрицателни състояния. Дръжте се за положителните сили, за обичта. Няма по-лесно нещо от това, да обичаш. Не може изведнъж да обикнеш всички хора, но постепенно. Първо ще обикнеш един човек, после още един, след това – трети и така ще се разширява кръгът на твоето сърце, докато един ден се обединиш с всички хора и станеш едно с тях.

Сега ще ви представя един образ на любовта, но не от хората, които са я изопачили. Представете си, че имате една свещена книга, която обичате. Всеки ден отваряте по един лист от нея и четете. Като прочетете цялата книга, вие я затваряте и така чиста, запазена, давате на други да я четат. Вие носите в себе си благодарността, че сте имали възможност да научите нещо от нея. Само като си помислите за книгата, вие се изпълвате със свещен трепет и благодарност. Ако всички, които четат книгата, постъпват по същия начин, това показва, че любовта им е чиста, Божествена. Книгата ще се предава от човек на човек, без да се осмели някой да откъсне един лист от нея, или да я нацапа. Не можете ли така да обичате жената или мъжа? Както книгата не е собственост на едного, така никой човек не може да бъде собственост на кого и да е. Човек принадлежи на Бога. Следователно, всеки има право да чете от книгата на своя ближен и да се поучава от него, без да къса листата му, без да го цапа. Така трябва да разбира новото поколение любовта. Така трябва да гледа мъжа на жената и жената на мъжа. Срещнете ли един мъж в гората, не се страхувайте от него, считайте го за свой брат. Стремете се да бъдете братя и сестри един за друг, а не мъже и жени. Само по този начин човек ще дойде до безсмъртието. Задачата на новото учение се заключава, именно, в това, да освободи човешкия дух, да направи човека безсмъртен. От какво трябва да се освободи човек? – От миналото си. Свърже ли се със спомени от своето минало, той се намира под тяхното влияние така, както често изпада под влиянието на престъпници, с които се е срещнал, или по чиито стъпки е попаднал. Колкото по-чувствителен е човек, толкова повече се влияе от чуждите мисли и чувства, но той трябва да знае законите да се огражда и да познава, отде идат влиянията. Той трябва да различава, кое е негово и кое – чуждо. Хората са свързани така, че не могат да се освободят от влияние, но, въпреки това, могат да не се подават на лошите влияния. Лошите влияния могат да бъдат като морските вълни, които бушуват вън от парахода, без да проникнат вътре. Да се справя човек с влиянията, това е велика наука, която Христос преподаваше на учениците си.

Следователно, задачата на майката е да пази дъщеря си от лошите влияния; задачата на бащата е да пази сина си; духовенството – да пази своето паство; учителите – своите ученици и т. н. Христос остави на човечеството ред правила и закони, как да живеят правилно. Тези закони и до днес още не са приложени. Ще кажете, че Христовото учение е неприложимо. То е приложимо, но се иска жива, разумна вяра, която да свързва човешката душа с Бога. Само при такава вяра хората могат да се обединят в едно цяло; да няма разлика между общества и народи – всички да станат едно общество, един народ. Това е великото, новото, което иде сега в света. Изведнъж то не може да стане, но трябва да се работи в тази насока. Ще минат стотици и хиляди години, но човечеството ще се обедини. Тогава няма да има бедни и грешни хора; няма да има ваши и наши, всички ще бъдат братя и сестри. Днес земята е пълна с мъртавци, тогава няма да има гробища и паметници. Умрелите ще изпращат на луната, а на земята ще останат живите, които могат да изпълняват Божия закон и Неговата воля.

„Влезе Христос в дома на Симона прокаженаго". Когато Христос влезе и във вашия дом, запитайте Го да ви каже нещо ново, с което да изправите живота си. Той или ще ви говори, или ще изпрати някой да ви поучава, или ще ви покаже, в коя библиотека да отидете и какви книги да четете. Докато християнският свят не намери Христа, новата наука няма да се приложи. Днес милиони хора вярват в Христа, но още не са Го намерили. Христос казва: „Моите овце познават моя глас и ме следват". Ако християнските народи се бият едни с други и не чуват Христовия глас, следват ли Го? Докато християнските народи се измъчват едни други, вярват ли в Христа и в Бога? И в това има нещо добро – главите на хората ще узреят. Като минат страшната война, повече няма да помислят за воюване. Пророците на миналото са предсказали, че в бъдеще хората ще употребят оръжията за рала и мотики.

„В дома на Симона". Христос е решил да посети всички Симоновци. И в България ще дойде. Достатъчно е да посети няколко Симоновци, за да повярват всички в Него и да кажат: Видяхме Христа! Новото човечество, не може да се създаде, ако нито един човек не е видял Христа. Една свещ трябва да се запали, за да се запалят още много свещи. Бих желал между вас да има поне един човек, който да каже на другите: Видях Христа и се разговарях с Него. Вие познавате ближния си дотолкова, доколкото сте се разговаряли с него и споделили своите разбирания. Само така мъжът познава жена си, и жената – своя мъж. Само така учителят познава учениците си, и учениците – своя учител. Няма ли споделяне във възгледите и разбиранията, няма никакво познаване. Следователно, ако човек не е готов да пожертвува живота си за Христа, в широк смисъл на думата, за да възприеме Неговия живот, той не Го разбира и познава. Такава готовност трябва да има човек и към всеки, когото обича. Той трябва да отвори сърцето си за него и да бъде готов на всички жертви. Ако обичаш Христа, и Той ще те обича. Ако обичаш слънцето, и то ще те обича.

осма секция

Какво представя любовта? – Връзка на човешката душа с Бога. Който обича Бога, и хората ще го обичат. Ако не обича Бога, а хората обича, никой няма да отговаря на любовта му. Тази е причината, дето някоя жена обича мъжа си, а мъжът й нито я разбира, нито отговаря на нейната любов. Същото се случва и с мъжа. Той обича жена си, но тя не отговаря на любовта му. Защо? – Защото той не обича Бога. Възлюбете първо Бога, а после хората. Направите ли това, близките ви ще ви обикнат. Възлюбете Бога, за да станете силни, да издържате на всички условия. Любовта на човека към Бога е тил, който го пази от всички изпитания и изкушения. Христос казва: „Който ме люби, и Отец ми ще го възлюби".

„И влезе Христос в дома на Симона прокаже-наго".

45. Беседа от Учителя, държана на 6 юлий, 1930 г. София. – Изгрев.