Разлика между версии на „Като себе си“

Текуща версия към 13:46, 9 ноември 2010

Неделни беседи

Неделни беседи - 1919 г.

Великите условия на живота (1919)

4. Като себе си

4. Беседа от Учителя, държана на 2 февруари 1919 г. София.

„Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила, а ближния си като себе си.“ (Матея 22:34, 38, 39)

На всички е позната истината, че хората не обичат старите неща. Когато бащата и майката остареят, синът и дъщерята са недоволни от тях, искат час по-скоро да останат свободни. Те гледат на старите като на препятствие в живота си. Всъщност, старите хора са на мястото си. Една българска пословица казва: „От стара коза яре“. Изобщо, старите хора носят в себе си всички условия, при които детето може да се роди и отгледа. В първоначалния език думата „стар“ имала съвсем различно значение от това, което днес й отдават. За да се развива правилно, младият трябва да служи на два велики закона: любов към Бога и любов към ближния. Без любов нищо не се ражда. Любовта подтиква човешката душа към движение и творчество. Да се говори за любов, това не значи да имаме предвид човешката любов, която води към разочарования. Ние говорим за любовта, за която апостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършеното, това, което е отчасти ще се прекрати.“ Съвършеното е любовта. Абсолютната, Божествена истина се изявява чрез съвършеното знание, чрез любовта.

Христос казва, че любовта се изявява чрез два велики закона: Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила, а ближния си, като себе си. Когато се говори за любов към Бога, някои мислят, че Той е вън от тях, невидим. затова казват, че никой не Го е видял. Който иска да намери Бога, трябва да Го търси в брата си, т.е. в своя ближен. Как ще любиш Бога, ако не си възлюбил своя ближен, когото виждаш? Който люби, той вижда Бога. Затова е казано: „Бог е Любов“. Този стих изразява външния и вътрешния смисъл на понятието Бог. Любовта не се вижда, но се чувства, затова Бог е достъпен за всички умове, сърца и души. Достатъчно е човек да се отвори за любовта, за да я познае. Живот без любов не съществува. Няма сърце, ум и душа, които да не са опитали любовта. Дето любовта прониква, там има топлина. Затова всички същества я носят в себе си, в малка или в голяма степен, като нисша или висша проява.

Казано е: „Да възлюбиш Господа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила.“ Дето се проявява сърцето, там има чувства и желания, т.е. материал, чрез който любовта работи. Който дава ход на чувствата и желанията си, без да работи с тях, скоро се насища на любовта и казва, че няма смисъл да люби. Има смисъл всякога да любиш, но правилно. Телесната топлина на човешкото тяло е между 36-37 градуса. Повдигне ли се над 37, човек започва да боледува. Колкото по-висока е температурата, толкова по-големи усложнения настъпват в организма. Дойде ли до 40 41 градуса, болният заминава за другия свят. Значи на физическия свят любовта може да достигне най-висока температура до 41 градуса. Същия закон има отношение и към обществения живот. Докато общественикът се движи между 36-37 градуса температура, всички го считат за нормален човек. Повиши ли се температурата му, той започва да бълнува, говори несвързани неща и веднага го завеждат в лудница. – Защо? – Защото е имал такива прояви, които са вън от физическия свят. Всъщност, мъчно може да се постави граница, докъде стига нормалния и докъде – ненормалния живот. Когато угоявате прасето, вие намирате, че това е нормално. Казвате, че прасето трябва да се угои, да има повече сланина. Пуснете същото прасе в гората, при естествени за него условия, и вижте какво ще стане със сланината му. Тя ще се стопи, и прасето ще дойде в нормалния си вид. Следователно, понятията нормален и ненормален са относителни. Какъв е бил човек в миналото, какъв е днес и какъв трябва да бъде в бъдеще, това са три различни неща, три реалности. Истински реален живот е този, който включва миналото, настоящето и бъдещето. Който носи в себе си и трите живота, наричаме човек на любовта. Той се ръководи от три велики закона: закон на необходимостта, закон на свободата и закон на природата. Законът на необходимостта разрешава 25 на сто от човешките мъчнотии; законът на свободата разрешава също 25 на сто от мъчнотиите, а законът на природата – 50 на сто. Трите закона заедно разрешават сто на сто от житейските мъчнотии. Ако болният приложи и трите закона, в скоро време ще оздравее. Според първия закон, той си е сам лекар, затова ще си помогне 25 на сто; според втория закон, ще прибегне до лекар, който ще му помогне още 25 на сто. И най-после, като се остави на природата, тя ще го лекува 50 на сто. По този начин той ще оздравее напълно. Ако болният се остави сам на себе си, или само на лекаря, ще се излекува отчасти. Обаче, болният и лекарят трябва да призоват на помощ и природата; тогава лекуването е сто на сто рационално.

Същия закон има отношение към семейния, към обществения и към общочовешкия живот. Когато двама млади се женят, момъкът трябва да вземе участие за добрия живот с 25 на сто от своите сили и възможности; момата също с 25 на сто. След това и двамата трябва да се обърнат към Бога, да искат Неговото участие в живота си. Той ще им помогне с 50 на сто от своите сили, и животът им ще бъде сто на сто нормален. Съвременните семейства не почиват на здрава основа, защото единият от младите дава 25 на сто от себе си, а очаква от другия 75 на сто. Всеки човек може да даде от себе си само 25 на сто. Останалата част до сто трябва да се очаква от ближния и от Господа. Не се ли поставят семейният и общественият живот на този принцип, всякога ще липсва нещо, поради което хората ще се разочароват едни от други. Прилагайте и трите закона, за да опитате тяхната сила. Служите ли си само с единия или с двата, всякога ще бъдете недоволни. Причината за смъртността в домовете, за болестите, за бездетството се дължат, именно на прилагане на закона на необходимостта и свободата, а отричане участието на Божествения принцип в живота, или на разумната природа.

„Да възлюбиш Господа с всичката си душа“. Под „душа“ Христос разбира път, условие за движение на любовта. Движение има в цялата природа. Всички езера, реки, морета се движат. Дето има растене, там всичко е в движение. То е условие за развиване на душата. Ето защо, казваме, че движението е необходимо и в човешката, и в ангелската, и в Божествената любов. Спре ли се движението, спира животът, а оттам и любовта. Понеже в любовта има движение, човек трябва да обича всички живи същества, които се изпречват на пътя му. Само така, той дава възможност на Бога в себе си да се прояви. Това значи, да чувстваш пулса на живота. Това значи, да чувстваш величието и красотата на природата, както и могъществото на Твореца. Само така човек може да разбере и приложи стиха, в който Христос казва, как трябва да възлюбим Бога. Без стремеж към красотата, любовта не може да се прояви.

„Да възлюбиш Господа с всичката си сила.“ Силата подразбира интензивност. Това значи, да възлюбиш Господа така, че да си готов да преодолееш всички мъчнотии и препятствия. Любов, която отстъпва пред препятствията, не е истинска; користната любов не е истинска. Любовта изисква велики жертви. Всички велики хора са дали жертва първо за любовта. Мнозина се съмняват, дали, наистина, са съществували или съществуват хора, готови на пълно себеотричане за любовта. Могат да се съмняват, но съмнението не разрешава въпросите. Едно ще отречеш, друго ще поддържаш и доказваш. Как ще отречеш светлината? Как ще отречеш живота? Животът се доказва чрез смъртта, а смъртта – чрез живота. Щом има живот, има и смърт; щом има смърт, има и живот. Казано е в Писанието, че ние живеем и се движим в Бога. Следователно, докато си свързан с Бога, всякога ще живееш, безразлично, дали си на този, или на онзи свят. Заминаването на човешката душа за онзи свят наричат смърт; обаче, в абсолютния смисъл на думата, смърт не съществува. Че човек умира и изчезва, това е крив възглед, останал от деди и прадеди. Всъщност, смъртта е сянка на живота. В горещи, летни дни, човек се крие под сянката на дърветата. Умрял ли е той? Не, скрил се е само под сянка. Казано е в Свещените книги, че смъртта е почивка. Значи, който е работил и работи, има право да седне под сянката на някое дърво да си почине. Каже ли се, че някой умрял, това подразбира, че той се е скрил на сянка, да си почине. Според мнозина, смъртта е конвулсия, гърчене, агония, мъчение и т.н. Това са фиктивни неща. Физическата дреха на човека се отделя от духовната, но това не е смърт. Може да внушите на някой човек, че умира, и той ще преживее всички прояви на агонизиращия, без да умре в действителност. Като се освободи от чуждата мисъл, той сам ще се убеди, че е жив и здрав. Може ли след това да се мисли, че е възкръснал? Колкото е умрял, толкова и възкръснал. Това показва, че смъртта е процес на човешката мисъл. Като дошъл на земята и разбрал, че всичко, което го обикаля, е Божие създание, човек пожелал да направи нещо, и, в заключение, работил за създаване на смъртта, т.е. на почивката. Сегашният човек се страхува от смъртта, без да се замисля върху нея, като свое изобретение. Как може да се страхува човек от собственото си изобретение? Той казва, че след смъртта идат страдания, огън и вечно мъчение. Кой ходил на онзи свят се е върнал оттам, за да опише, какво има и какво го очаква? Нека дойдат учените, философите, които говорят за онзи свят, да се разберат помежду си, да видят, на какъв език пишат и обясняват истината.

В далечното минало, в Индия някъде, в дома на тогавашния шах, живял един виден философ, който изучавал тайните на природата. Покрай големите философски познания, той научил изкуството да се разговаря с движения на ръцете. Шахът се интересувал от това изкуство и, за да види, как могат хората да се разбират само с движения, казал на философа да потърси някой познавач на това изкуство, с когото да се разговаря. Философът не познавал такова лице, затова шахът възложил тази задача на един от своите учени брамини, като му казал: Искам да намериш човек, който да се разговаря с движение на ръце, като философа. Ако не намериш, ще напуснеш двореца ми. Браминът се стреснал от заповедта на шаха. Потърсил такъв човек, но не намерил. Замислен и тъжен, той напуснал двореца и се вглъбил в себе си. Един ден той срещнал своя бръснар, който го запитал: Защо си толкова замислен? Не мога да ти кажа. Ти не си в състояние да ми помогнеш. – Кажи, какво те мъчи, ще намеря някакво разрешение на твоята мъка. – Шахът ми възложи задачата да намеря човек, който да се разговаря с движение на ръцете, но никъде не се оказа такова лице. Понеже не можах да изпълня желанието му, напуснах двореца. – Не се безпокой, аз зная това изкуство. Ще се разговарям с философа в присъствие на шаха, да покажа и аз моето изкуство.

Шахът определил деня на сеанса, и разговорът започнал. Философът вдигнал едната ръка и единия си пръст, а бръснарят – двете ръце и двата пръста; философът спуснал едната си ръка отгоре, с разтворени пръсти, а бръснарят изнесъл ръката си, с разтворени пръсти нагоре. Шахът запитал философа, какъв разговор водил с бръснаря, и той отговорил: С вдигането на ръката и на единия си пръст, аз казах, че само едно същество управлява света – Бог. Бръснарят вдигна две ръце и два пръста, с което искаше да ми каже, че две същества управляват света – Бог и цар. Със сваляне на ръката си надолу, с разтворени пръсти, аз исках да кажа, че в скоро време ще вали дъжд. Бръснарят противопостави по същия начин срещу ръката ми своята, с което искаше да каже, че след този дъжд иде голямо плодородие. След това шахът запитал бръснаря, какво разбрал от разговора си с философа. Бръснарят отговорил: Когато философа вдигна единия си пръст нагоре, искаше да каже, че ще ми извади едното око. Аз вдигнах двата си пръста, за да му докажа, че съм по-силен, ще извадя и двете му очи. Когато простря ръката си във въздуха, с това искаше да каже, че ще излезе срещу мен с пет души, да ме накаже. И аз прострях ръката си във въздуха, да докажа, че ще му се противопоставя с пет души по-силни от неговите. Шахът се усмихнал и си казал: Това ми било разбиране! Така се разбират много от съвременните религиозни и светски хора. Така се разбират хората в семействата, в обществата, благодарение на което идат нещастията и страданията.

Христос говори за вечния живот. С това Той изключва смъртта. Вечния живот подразбира познаване на Бога и на Христа. Познаването почива на истинско, вътрешно разбиране. Който люби Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила, а ближния си като себе си, той е придобил вечния живот и не се страхува от смъртта. За мнозина понятието „вечен живот“ е отвлечено. Много неща, много понятия са отвлечени. Думата „отвлечен“ има двояк смисъл: външен и вътрешен. Казва се, че нещо е отвлечено, т.е. задигнато. Често младите се оплакват, че любовта им е отвлечена, задигната. Момък плаче, страда, че някой отвлякъл, т.е. задигнал възлюбената му. Докато била при него, той бил щастлив. Щом я отвличат, той става нещастен. Това е неразбиране. Никой не може да отвлече любовта на човека, освен той сам. Щом се усъмни в любовта си, тя сама го напуща. Значи, съмнението, подозрението в човека става причина за отвличане на неговите красиви и възвишени идеи, на неговата любов. Той губи своя вътрешен мир и търси причината за нещастието си вън от себе си. Причината за всичко е сам той. Човек определя, както своя живот, така и живота на семейството и обществото. Каквото е състоянието на индивида, такова е и на цялото общество. Индивидите образуват обществата, обществата образуват народите, а народите – цялото човечество. Човечеството пък има връзка с ангелския свят. Следователно, всичко зависи от индивида. Той съгражда човечеството, а не човечеството индивида. Под „индивид“ разбирам Божественото начало в човека – неговата душа.

За мнозина е противоречие да се говори за индивид и душа, като идентични понятия. Противоречие е да се каже, че 10 е равно на 1. Обаче, купувате един килограм ябълки, преброявате ги и виждате, че са десет на брой. В случая 1 е равно на 10, или 10 е равно на 1. В този смисъл, индивидът, в който живее душата, е единица – в нея се крият всички условия и възможности за създаване на цялото човечество. Житното зърно крие в себе си условия за създаване на стоте житни зърна. Това е философско разбиране на нещата. Така трябва да се разбират хората, а не както философът и бръснарят. Не е права мисълта на онзи, който се счита за нищожество, за грешник и търси причината в майка си и баща си. Майсторът, който е градил твоята къща, може да не е знаел законите на съграждането и, вместо голяма, здрава къща, да е излязла колибка, но трябва да знаеш, че колибката и ти сте две различни неща. Сегашната ти къща може да е малка, нехигиенична, но, въпреки това, ти можеш да се проявиш; ти можеш да пуснеш светлината в къщичката си и да проявиш любовта си. – Малка е любовта ми. – Колкото и да е малка, прояви я, не затваряй сърцето си за Бога и за своя ближен. Дай път на любовта си, за да се разшириш. Не се страхувай от промените в живота. Живот и смърт са две състояния, през които човек неизбежно минава. Те са промени, които водят към реалността. Ще живееш и ще градиш, ще разширяваш къщата си, за да изявиш любовта на Онзи, Който те е създал. Ще умреш и ще занесеш със себе си онова, което не гние и не умира. Така ще растеш и ще се развиваш, докато стигнеш до съвършенството, за което Христос казва: „Аз и Отец ми едно сме“.

„Да възлюбиш ближния си като себе си“. Това значи, да възлюбиш всяка душа вън от себе си. Ближният ти е бил в тебе и е излязъл вън от тебе. Ако при това положение можеш да го възлюбиш като себе си, ти се изпълнил втория велик закон на любовта. Ще възразите, че не помните ближния ви да е бил във вас и да е излязъл. Това нищо не значи. И житното зърно не знае, че от него са излезли всички житни зрънца на класа. Следователно, ти трябва да любиш ближния си, като свое дете, което е живяло и живее в тебе. Както Бог живее в човека, така и ближният живее в него. Ближният, който живее като душа във всеки човек, не се е проявил още, защото не са му дадени условия. Дайте му условия, и той ще се прояви. Колкото и да е малък, все ще излезе нещо красиво от него. Всеки се стреми към красивото и съвършеното. Това е естествен закон. Сегашните хора не могат още да се похвалят с онази красота и свобода, към която се стремят. Свободният човек издържа на всички изпитания. Говори се за свобода, за любов, но, ако ви подложат на няколкодневен глад, веднага ще се откажете от идеята, която преследвате. С такава любов и свобода не се постига безсмъртие. Само онзи може да говори за свобода, който е скъсал веригите на смъртта. Докато е неин роб, нито свободата му е свобода, нито любовта – любов.

Съвременните религиозни и светски хора говорят за любов, а повече прилагат омраза, завист. Как се обяснява омразата между майка и дъщеря, между баща и син, между приятели? Не е достатъчно да дадете научно обяснение на въпроса. Всеки лекар знае, как се лекуват различните болести, но не може да лекува всички хора. Следователно, истинското обяснение на омразата е това, което може да я превърне в любов. Омразата е проказа за човешкото сърце. Ако днес може да излекувате тази проказа поне 25 на сто, вие сте постигнали много нещо. Това значи, да настане мир и радост в домовете. Обаче, работа се иска от човека – вътрешна, съзнателна работа. Затова казваме: Не чакайте помощта да дойде отвън! Впрегнете се всички на работа! Всички хора, семейства, общества и народи очакват външна помощ, отгоре да им се помогне. Силата и благоденствието е в отделния човек. Ако частите на едно цяло са в изправност, и цялото ще работи добре. Частите трябва да разчитат на онези блага, които природата дава, а не на преходни, временни неща. Каква култура ще дойде, ако не вали дъжд и не грее слънце? – Какво общо има между дъжда, слънцето и човешката култура? – Има нещо общо, което жителите на слънцето знаят. Достатъчно е да отидете за момент на слънцето, между слънчевите жители, да видите, колко много се интересуват те от земята. Ще се възрази, че земята е мъртва. – Жива е земята. Тя обича хората – своите деца, и постоянно се грижи за тях. Земята изпраща любовта си на хората всеки момент, но любовта на слънцето е още по-голяма. Ако слънцето отнеме любовта си от хората само за момент, те веднага ще почувстват любовта и безлюбието, веднага ще разберат, отде иде животът, развитието и културата.

Христос говори за двата велики закона на любовта, като за нещо реално. Любовта се проявява и в най-малките частици, като енергия, като импулс. Учените наричат тази енергия „притегляне, сродство, теготение“. Както и да я наричат, тя е една и съща – любов на частите и любов на цялото. Няма атом, йон, молекула, които да не съдържат енергията на любовта. Малък е атомът, но крие в себе си цялата вселена в миниатюр. Който познава свойствата и състава на атома, той познава цялата вселена. Затова се казва в духовната математика, че частта е равна на цялото. Това е законът на еволюцията, според който малкото се стреми към голямото. Обаче, според Божествения закон, голямото се стреми към малкото. Значи, два закона действат в природата: закон за разширяване и закон за смаляване. При смаляването човешката душа прониква в дълбоките тайни на природата. Смалява се смиреният и кроткият, а не гордият. Затова Христос казва: „По-лесно може камила да мине през иглени уши, отколкото богатият да влезе в Царството Божие.“ Този стих има отношение към жертвата. Само онзи може да влезе в Царството Божие, който е готов да се отрече от себе си и се самопожертва. Да любиш Господа, това значи, да се смириш; да любиш ближния си, това значи, да се разшириш. Следователно, човек трябва едновременно да се смалява и разширява т.е. да става малък като атома и голям като вселената. Който люби, става велик; който не люби, страда. Като знаете това, не питайте защо боледувате. Болестите са признак на безлюбие, или на малко любов в човешкото сърце. Ако искате да бъдете здрави, вложете любовта в ума, в сърцето, в душата и в цялото си тяло. Дето е любовта, там няма недоразумения, омраза, завист, болести и мъчения. Без любов в сърцето ще приличате на човек, който вода гази, жаден ходи; хляб носи, а гладува. Любовта иска дела, а не думи. Много говорене води към нещастия. Изобщо, стремете се към малките величини, но добре разбрани и приложени.

Днес много се говори за любовта, но, въпреки това, резултатите са слаби. – Защо? – Защото не се говори на съответен език. Ще говорите на хората по три начина: или с езика на въздуха, или с езика на водата, или с езика на слънцето. Езикът на въздуха има отношение към дишането, т.е. към пречистването на кръвта. Ще говориш на този език и ще мислиш за чистия въздух, за кислорода, за цялата дихателна система. Като говори с езика на въздуха, човек трябва да мисли право, да съгласува своята мисъл с Божията. Не съгласува ли мисълта си с Божията, той непременно ще страда. Като мисли право, човек превръща умствената си енергия в електрична и магнетична и така създава условия в себе си за здрав, нормален живот.

Да говориш с езика на водата, това значи, да проявяваш нейните свойства, т.е. да бъдеш пъргав, енергичен, чист като нея. Дето минаваш, всичко да напояваш и оросяваш, а твърдите вещества да разтваряш и препращаш като хранителни сокове за всички живи същества. Езикът на водата има отношение към храносмилателната система.

Да говориш с езика на слънцето, т.е. с езика на светлината, това значи, да превръщаш нисшата енергия във висша и да я препращаш направо в мозъка, като динамична, творческа енергия. Колкото повече светлина прониква в човешкия мозък, толкова по-чист и светъл е животът на човека, толкова по-чисти и възвишени са неговите дела. Езикът на светлината има отношение към артериалната кръв, която се разнася по цялото тяло и го храни. Любовта към Бога има отношение към венозната кръв, а любовта към ближния – към артериалната. Следователно, ако се отегчиш от живота, и кръвта ти стане нечиста, потърси ближния си. Щом го възлюбиш, ти се разширяваш, и кръвта ти се пречиства. Вярвай в ближния си като в себе си. Колкото по-силна е вярата ти, толкова по-силна ще бъде любовта и надеждата ти.

Какво представят любовта, вярата и надеждата? Любовта е Бог, вярата – ангелите, а надеждата – цялото човечество. Облечете се с одеждите на любовта, вярата и надеждата. Само така ще оправите живота си. Как ще се оправи обществото? – Като не нарушава Божествения план. Ако искате да излекувате раната на ръката си, очистете я, превържете я и не я бутайте повече. Колкото повече я чоплите, толкова по-бавно ще оздравее. Не се бъркайте в Божествените работи. Както в организма се крият всички условия за лекуване, така и в Божествения план са предвидени всички условия за изправяне на цялото човечество. Всичко, което става в живота е предвидено, нищо не е случайно. Взети са мерки за оправяне на обърканите работи. След 1945 година работите на цяла Европа ще се оправят, но до това време пътниците ще повръщат, както онези, които минават с параход през Атлантическия океан. Виждали сте, как тръгват пътниците, които ще пътуват по море, и как слизат по пристанищата. Близките им ги изпращат, поднасят им букети, всички са радостни. Щом се качат на парахода и навлязат в морето, разположението им се загубва. Те пребледняват, започват да повръщат и един след друг лягат на креватите. На втория ден състоянието им се влошава: не им се яде, не им се говори. На третия ден положението им е още по-лошо, но надеждата им за подобрение се усилва, защото наближават някое пристанище. Щом слязат на сушата, всички се усмихват, стават весели и разположени и започват да се разговарят, като че нищо не са преживели. Всички ги питат, как са минали морето, и те разправят със засмени лица за морската болест.

И тъй, каквото преживяват пътниците в морето, това преживяват и хората на земята. Докато е млад, човек е радостен и весел, обича всички. Той се качва на парахода, и близките му го изпращат. Колкото повече навлиза в живота, т.е. в морето, той става по-сериозен и замислен. Като се ожени, става още по-замислен – параходът навлиза дълбоко в морските води. Раждат му се деца, които не го уважават, и той се обърква съвсем, не може вече да играе ролята си. Синът и дъщеря му са недоволни от него, намират, че е изостанал назад, не може да възприема новото. Като се види в това положение, той слиза от сцената и отстъпва мястото си на новите актьори. Публиката му дава букет и го запитва, доволен ли е от положението си.

„Да възлюбиш Бога и ближния си.“ Това значи, да мине човек безопасно през океана или морето. Който има любов в себе си, ще избере такова време за пътуване, когато морето или океанът е тих, спокоен. Без любов няма успех. Трябва да обичаш поне един човек. Сегашните хора страдат от любов придружена с ревност. Срещате една добра, учена мома, но лицето й обезобразено. – Защо? – Обичал я някой и от ревност напръскал лицето й с витриол. Това не е любов. Ще кажете, че момата и момъкът не трябва да изневеряват на своята любов. Това е друг въпрос. Не упреквам младите, нито старите, но хората трябва да се върнат назад, да изправят погрешките си и да се подмладят. Съвременните хора са остарели преждевременно. Те говорят за старост, без да разбират, какво представя старостта. Само Бог е стар. Човек си туря маска на лицето и казва, че е стар. Старост без мъдрост не е старост. Милиони години още ще минат, докато се яви стар човек на земята. В Откровението се говори за 24 старци, които седят около престола на Бога. Теософите дават различни обяснения за тия старци. Всъщност, те символизират времето, т.е. епохите, през които е минало човечеството. Времето е в Бога, който носи началото и края на нещата. Когато Христос казва, че трябва да станете като децата, Той има предвид, че старият не може да влезе в Царството Божие.

Време е човек да се откаже от кривата идея за старостта и да се подмлади. Иначе, той всякога ще се оправдава, че е стар, не може да работи, да учи, да люби и т.н. На санскритски език под „стар“ разбират същество, което се е проявило, научило е законите на природата и на безсмъртието. Съвременните хора едва сега изучават тези закони. Ще кажете, че старият се познава по белите си коси. – Това не е признак на старост. Вижте, как се дегизират актьорите на сцената. Там младият става стар, а старият – млад, без да са такива всъщност. Достатъчно е да обърнете страниците на вашия минал живот, да видите, колко пъти сте се качвали и слизали от сцената и какви роли сте играли. Били сте в положение на цар и на слуга, на прост и на учен, на беден и на богат. Като изиграете ролята си, слизате от сцената и оставате с неизменното в себе си. Всичко в живота се мени, но Божественото в човека остава неизменно и вечно. Който не познава закона на прераждането, той се чуди, защо някой го мрази. Много просто – направил си му пакост в миналото. Обърни една от страниците на миналия си живот и ще видиш, че си отнел несправедлива къщата на този човек. Сега ще изправиш погрешката си. За да те обикне и прости, не само къщата му ще върнеш, но даже ще я мебелираш. Това значи, да живееш според закона на любовта.

Съвременните хора живеят по два начина: едни от тях говорят за Бога, а постъпват по човешки; други не говорят за Бога, а постъпват по Божествен начин. За предпочитане е човек да живее по втория начин. Да живееш така, това значи да си постоянно радостен и весел. Любовта подмладява, освежава човека и му дава сила да понася мъчнотиите и противоречията в живота. Любовта разрешава всички недоразумения. Любещият вижда във всички хора своя ближен, с когото има три допирни точки: в ядене, в дишане и в живеене. Тук именно, всички хора си приличат. Всички живеят, дишат и се хранят. Разликата е в това, как живеят какъв въздух дишат и с какво храна се задоволяват. Едно е важно: Всички хора трябва да живеят разумно, да дишат чист въздух и да приемат чиста, здравословна храна. Само така човек ще свърши работата, за която е дошъл на земята. Всичко живо се движи и работи. В човешкия стомах има десет милиона клетки, които работят за пречистването на кръвта. Между всички клетки съществува известна хармония, затова те вършат добре своята работа. Какво ще стане с човека, ако клетките се откажат от службата си? човек престава да съществува. Дисхармонията води към разрушаване и смърт.

Мнозина не успяват в живота си, защото живеят със своето минало величие. Вместо да погледнат реално на настоящето, те казват: Знаете ли, какъв съм бил в миналото? – Не е важно миналото, важно е какъв си сега. Миналото и бъдещето са само условия, а реалността е в настоящето. Като мине през миналото и настоящето, човек дохожда до закона на необходимостта и свободата, които водят към любовта. Тя е път към доброто и разумността. Дето е любовта, там е правата мисъл и разсъждение. Безлюбието води към криви възгледи и разсъждения.

Един ден лисицата се разговаряла със себе си: Хората ме преследват несправедливо. Обвиняват ме, че съм нападала кокошките, и затова ме убиват. Има нещо вярно в това, но те забравят, че аз постъпвам с кокошките по-добре, отколкото котката с мишките. Аз поне събличам дрехата на кокошката, а котката яде мишката с дрешката й заедно. Ето едно крива разсъждение. Криво е, защото е лишено от любов. Положението на кокошката и на мишката е едно и също. Щом попаднат в устата на неприятеля, за тях е безразлично, дали дрехата им е запазена, или не. Важно е, че и в единия, и в другия случай животът и на кокошката, и на мишката е отнет. Ще дойде ден, когато лисицата ще осъзнае погрешката си и ще изправи своя живот. Много оскубани кокошки има днес, на които в бъдеще ще се възстанови животът. Оскубаните кокошки са бедните хора, на които положението ще се подобри.

Помнете: природата си служи със символи, които трябва да се изучават. Реките, цветята, дърветата, рибите, птиците, млекопитаещите, хората са символи, с които природата изразява своите тайни. Който разбира езика на природата, ще чете в нейната книга миналата, настоящата и бъдещата история на човечеството. И лекарят, като постави ръката си върху пулса на болния, веднага определя състоянието му. Значи, пулсът на човека е език, по който лекарят познава здравословното състояние на болния. После той отваря очите, устата на болния, да види, в какво състояние се намират стомаха и и черния му дроб. Виждате, че някой мълчи и казвате, че той размишлява. Външните неща определят вътрешното разположение на човека. Какво представя размишлението? Човек размишлява, а говедото преживя. Следователно, както за преживянето говедото се нуждае от храна, така и човешкият мозък се нуждае от мисли, за да размишлява. За какво мисли мъжът? – Как да запази любовта на жена си. И жената мисли, как да запази любовта на мъжа си. Това е мъчна задача, с две неизвестни. Трудна е тази задача, но има разрешение. Ще кажете, че тя може да се реши на небето. Къде е небето? Небето е на земята. От вас зависи да живеете едновременно на небето и на земята. – Възможно ли е това? Възможно е. Как живеят бубата и пеперудата заедно на земята? Пеперудата се храни с нектара на цветята, т.е. с добри мисли и желания, а бубата – с листа, т.е. с нисши мисли и желания. Кога човек е като пеперудата? – Когато дава място на Духа, т.е. на Учителя в себе си. Той се нарича „служител на любовта“.

Какво се иска от човека, за да служи на любовта? – Пълно себеотрицание. Животът е пълен с примери на себеотрицание. В далечното минало, в едно руско село, се извършило голямо престъпление, но не могли да намелят виновника. Вместо него обвинили една бедна вдовица, с четири малки деца. Съдът решил да я изпратят в Сибир на заточение. Присъдата трябвало да се изпълни в 24 часа. Един младеж от същото село чул за присъдата на вдовицата и се ужасил от мисълта, на кого ще останат четирите малки деца. Той си казал: Аз съм без баща и майка, минавам за нехранимайко, на никого не съм нужен. Ще отида в съда и ще кажа, че аз извърших престъплението. Същия ден още той се явил пред съда и казал на прокурора и съдията, че престъплението е негово дело, а не на вдовицата. Така той освободил нещастната майка от затвора и поел нейната съдба върху себе си. След десет години един свещеник изповядвал един умиращ. Последният открил тайната, която носел десет години на съвестта си: признал си, че е истински виновник за престъплението., направено преди десет години. Веднага властта се разпоредила да освободят младия момък от затвора, но се оказало, че той е вече умрял. Значи, този млад човек е живял по човешки, а постъпвал по Божествено. Външно, този младеж носел дрехата на нехранимайко, на апаш, но вътрешно той работел върху себе си, облагородявал своята душа. Заслужава човек да се възхищава от подобни герои, които са готови на жертва. Те са смели, решителни, със стремеж към великото и възвишеното.

Да възлюбиш Бога и ближния си, това са два велики закона, чрез прилагането на които човек може да се освободи от мъчнотиите и противоречията в живота. Ще кажете, че като дойде Христос втори път на земята, животът ще се подобри изведнъж. Няма защо да чакате това време. Христос може да дойде след две хиляди години. Не трябва ли да работите през това време? И да дойде на земята, Христос не би могъл да обиколи всички градове и села, да държи навсякъде по една беседа. Значи, ще се възползват от Неговата беседа само онези, които ще я чуят. Какво ще правят останалите? Вие очаквате невъзможни неща и губите времето си. Знайте, че Христос е в светлината, която възприемате; във въздуха, който дишате; във водата, която пиете; в храната, която ядете. Христос е и във вашите мисли, чувства и постъпки – навсякъде ще го срещнете. Използвайте тези блага съзнателно и не отлагайте нещата. Бъдете добри платци. Щом дойде срокът на полицата ви, веднага плащайте. Ако отлагате, лихвите се увеличават. Смисълът на живот е в любовта – да вършиш всичко с любов. Докато е млад, човек живее с вяра и с любов, готов е на всякакви жертви. Щом изгуби вярата и любовта си, той казва: Мина хубавото време.

Днес повечето хора страдат за изгубената си любов. Прави са. Любовта е сила, която повдига човека. Както едно престъпление може да опорочи живота на човека, така в един момент любовта може да го очисти и повдигне. Както смъртта в един момент може да окоси хиляди глави, така и животът в един момент може да възстанови падналите глави. Животът е по-силен от смъртта, а любовта – по-силна от омразата. Като знаете това, поддържайте страната на живота и на любовта. Който е силен, само той има право понякога да се излежава под сянката на смъртта и омразата. Външно омразата е грозна, страшна като вълк, а вътре има нещо благородно, меко. Който мрази, той може и да обича. Който не мрази, не може да обича. Омразата е пак любов, облечена с чужда дреха, с цел да изпита какво се крие в човешкото сърце. Просякът хлопа на вратите на хората, за да изпита тяхното милосърдие. Външно той е окъсан, прашен, но вътрешно е облечен с чиста, хубава премяна. Видите ли много добре облечен и нагизден човек, ще знаете, че той не е онзи, когото душата ви търси. Истинския човек ще намерите в окъсания, беден, страдащ човек. Истината, любовта се обличат в стари, окъсани дрехи. Който искрено ги търси, ще се научи да различава доброто от злото и няма да се лъже от външните неща, т.е. от опаковката им.

Прилагайте Христовото учение, за да разберете, защо трябва да любите и защо да мразите. Ако искаш да любиш, трябва да знаеш да мразиш. Не можеш да любиш, ако някога не си мразил. Любовта и омразата са две сили, които работят едновременно в природата. Любовта е магнетизъм, а омразата – електричество. Сегашната омраза е бъдеща любов, а сегашната любов е бъдеща омраза. Това е закон на поляризиране. За да избегне този закон, човек трябва да се отрече от себе си. Усетиш ли, че омразата прониква в сърцето ти, отречи се от себе си. Затова Христос казва: „Който не се отрече от себе си, не може да бъде мой ученик“. Приложете себеотричането, да видите, какъв ще бъде вашия живот.

Един баща умрял и оставил голямо наследство, да се разпредели между четирите му сина. Те започнали да се карат, кой повече да вземе. Най-малкият син схваща положението и, за да избегне раздора, отрича се от своя дял и казва на братята си: Вземете моя дял и го разпределете помежду си. Аз предпочитам да имам вашата любов, отколкото да се караме. Не се минало много време, останалите братя се помирили, и дялбата станала по мирен и любовен начин.

Забелязана е, че когато любовта между двама души е активна, и двамата стават положителни и се отблъсват. Ако са мъж и жена, те остават бездетни. Това е закон на физическия свят. Когато мъжът и жената станат отрицателни, раждат им се деца, но не могат дълго време да живеят. Следователно, в любовта между двама души, единият трябва да бъде положителен, а другият – отрицателен; единият да създава, а другият да гради. Ако и двамата създават, не могат да раждат. Този закон има отношение и към обществото, и към държавата. Когато се явят двама души кандидати за един и същи министерски пост, работите на държавата не вървят добре. Ако държавата иска да успява, половината от нейните поданици трябва да бъдат положителни, а другата половина – отрицателни, т.е. едните да създават, а другите да градят, едните да слугуват, а другите да господаруват. Не е добре човек да разваля. Това не е наука. който само руши, не е научил закона на създаването и съграждането.

Един от великите закони на Битието изисква от човека или да гради, или да създава. Този е начинът, по който човек може да даде ход на Божественото Начало в себе си и да изпълни предназначението, което природата му е определила. Много вярвания може да има човек, но нека опита и Христовото учение, което преобразява нещата. За мнозина Христовото учение е старо, отживяло времето си. Не е така. Христовото учение е толкова старо, колкото и ново. Ако считате, че е старо, радвайте се, защото старата майка ражда разумни, добри деца. Ако е ново, пак се радвайте. Младата майка ражда деца, с любещи сърца. Приемете учението на Христа с любов, приложете го и бъдете радостни и щастливи.

Христос казва: „Да възлюбиш Господа и ближния си“. Това значи: съвременните хора се нуждаят от повече светлина, повече въздух, повече влага, повече храна. Това показва и днешното слънце. Грижете се за мозъка, за белите дробове и за стомаха си.

Слушайте гласа на разумната природа, свързвайте се с Бога, и светлото бъдеще ще е на ваша страна.

4. Беседа от Учителя, държана на 2 февруари 1919 г. София.