Разлика между версии на „Новите типове“

Версия от 22:42, 22 февруари 2009

НОВИТЕ ТИПОВЕ

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"

Размишление

Желая от всички ви да извадите основните принципи или положения, за които сме говорили през цялата година. Това ще ви бъде задача през ваканцията – от всички лекции основната мисъл, и после върху тези принципи има ли нещо, което може да се приложи. Ще направите изводи.

Сега временно ние ще преустановим лекциите, за да започне приложение върху онова, което се е говорило. За изяснение, допуснете тука – имате една малка река, живее в нея една разумна рибка, какви ще бъдат нейните възгледи?

Да кажем, между В и С има сто метра широчина, какво понятие ще има тази рибка за външния свят? Тя ще отива от единия бряг до другия, и пак назад. Сега вие може да разглеждате окултната наука, всичко, което аз съм говорил, като тази рибка между двата бряга. Ще каже някой: „Ама да се самоотречем." Да се самоотречеш,

309

значи да излезнеш извън водата. Ала щом излезне вън от водата, ако не е научила основния закон на живота, какво я очаква? Страдание. Страданието е импулс, който подтиква съзнанието, пробужда съзнанието. Страданието е Божествен остен, който пробужда всички спящи същества.

Ако вие разбирате, съзнанието ви е пълно с такива посторонни образи, които го сковават. Запример седите, почесвате си главата и казвате: „Да свърша училище, да свърша университет", после: „Да бъда министър", после: „Да имам един автомобил." Е, свърши, стана министър, имаш автомобил, хубави неща са, но изводът какъв е? Посееш растение, изниква, виждаш – цъфнало, но плод не завързва. Човешкият живот има плод. Кой е първият плод на човешкия живот? (Една добродетел.) Коя е първата добродетел? (Послушанието/) Е, то, послушанието, отпосле идва. Някой от вас ще каже: „Аз не съм способен." Какво подразбира? Вълкът способен ли е? Вълкът аз го наричам нехранимайко – да удушиш една овца. Ама казваш – овцата била кротка, а ще я натисне насила. Нито една овца не е дошла доброволно да каже – ос-трижете ме, или млякото си да даде. Все насила й вземат. В какво седи добротата на овцата? Вън от това, което се оценява руното, вълната на овцата става проводник на магнетични сили. Онова, което ползва хората, не е вълната, а онова, което излиза от вълната. От влакната на вълната излиза една мощна сила, която е потребна на човека.

Следователно – да имаш силата на вълка, без да си вълк, да имаш добротата на овцата, без да си овца. Да обясня, имате, да кажем, една спермацетна свещ. Какво може да ви служи сама по себе си? Къща може ли да си съградите? Кого може да задоволите? Какво може да направите с една хубава бяла свещ, без да я запалвате? Обаче ако я запалите, светлината, която излиза от нея, може да ви ползва. Откъде

310

идва тази светлина? Спермацетът в дадения случай е само условие, да се прояви светлината. Светлината от спермацета, тя е, която е потребна, на нея можем да четем в тъмна нощ, може да ни покаже пътя, да ни избави от големи нещастия и пакости. И аз ви казвам, мозъкът ви трябва да се запали и гори. Да имате енергиите на вашия мозък. А по някой път вие го изгасяте. Страхът изгасва свещта. (Безверието изгася свещта/)

Сега тези работи ги вземете обективно, те не са само ваши. Вий сте наследили черти, които са общи на цялото човечество, и има да се борите, да изучавате себе си разумно. Вий представяте богат материал за изучаване. Вий още не сте проучили какво е сърцето ви. Вий още не сте изучили вашия живот, че какъв богат материал – да се прострете 5-10 хиляди години назад, да видите какъв е животът ви и как сте оживели. Сега всичко туй е покрито с мрак и тъмнина. Сега казвате: „Аз живея." Тъй както една рибка живее между двата бряга на реката.

Първото нещо, с което ще се посрещнете в бъдеще или когато и да е, то са вашите съществувания. И тогава, като проучите вашите съществувания, ще забележите тези закони на еволюцията и инволюцията, ще видите. Ще видите как са били преплетени разните ви съществувания, ще видите защо някои неща са били сложени по един начин, други – по друг. Ще видите известни способности и чувства кога и как са се развили. Че туй е наука. Сега седите и си казвате: „Аз не зная!" Чакайте! Вземали сте един лотариен билет и чакате. Не искате да вземете мотиката. Тя ще ви принесе голяма печалба. При мен идва един младеж, иска да служи на Бога. „Двадесет години търся аз пари, миналата година един километър ров изкопах." Двадесет години е работил, копал е земята. Питам го: „Колко пари си намерил!" „Две хиляди рубли." „Е, казвам, ако от двадесет години би посял едно лозе от шестдесет

311

декара, твойто имане щеше да бъде най-малко 5-6000 лева златни." Казва: „Кажи ми сега къде да намеря." Казвам: „И да зная, няма да ти кажа." Разправи ми той един сън. Като мислил все за имане, молил се, молил се, идва най-после при него един ходжа и му казва: „Ти толкова време се моли, аз ще ти покажа едно място, където има много пари, върви след мене." Но не щеш ли, тъкмо пристигат до мястото и ходжата ще му показва парите, идва един негов съсед, на когото имал да дава 2000 лева, и го задължава да му даде парите и докато се разправяли, събудил се.

И в живота е така. Дойде една велика идея, дойде да те поведе към една велика посока – човек да станеш, идва една малка мъчнотия в света, задържа те. Малките мъчнотии в живота стават причина да загубите вашето богатство. Ти може да се молиш, но този съсед пак ще дойде, ще ти иска парите. Ти трябва да си платиш парите по-рано – та ходжата щеше да ти покаже къде са парите, туй е един факт. Защо се явява неговият съсед в самия момент – остава една загадка.

Питам тогава, може ли човек, без да страда, да има страдания? Може ли да се радва, без да има радости? (Не може.) Тогава, щом има страдания, защо иска да не страда? То е съвременно възпитание. Съвременните хора имат едно фалшиво схващане за живота, за благото. Понеже нещата не стават тъй, както те искат, туй е едно страдание заради тях. Всякога като велик закон е: всяко едно страдание подтиква човешкото съзнание. И в страданието човек има една малка придобивка. Няма страдание в живота, което да не е внесло една малка придобивка в човешкото съзнание и всичкия прогрес, който сега има човечеството, се дължи все на неговите страдания. То е един естествен закон. Път, по който човекът върви. Аз не говоря за случайните страдания, в страданието има идея.

Да страдаш без идея, то е глупаво нещо. Един мъченик, един учен човек, баща, майка, приятел, мо-

312

же да има страдание. Страдания, в които няма идея, това не са страдания. Когато казвам, че страданията трябва да ги понасяме, разбирам идейните страдания. А безидейните страдания остават за ваша сметка. Казва: „Много страдах!" За идея ли? „Не, направих една глупост." Ще плащаш на кръчмаря. Както този с ходжата. Ще си платиш дълга.

Първото, всички лекции – колко лекции имате тази година (Трийсет и две.) – за идната седмица (след ваканцията) ще извадите кой каквото е запомнил. Бележки нали имате. Общо, само основните положения на всяка една лекция. Две или три положения от лекцията. Те са главните. Толкова методи съм ви препоръчвал, колко от тях сте прилагали. Например неразположен си някога, да си туриш гърба при някое голямо дърво. Колцина от вас са привили този опит – някое дебело дърво? Според вас кои дървета действат най-хубаво? (Борът.) Брястът за разположението на духа действа най-хубаво. Тази светлина, която минава през тези листи, е незаменима. Когато някой път някой от вас е неразположен духом, тъй отпадне, нека се разходи десетина пъти по тази алея (брестовата), ще му мине. Отлично действа светлината на бряста. И формата на листата е красива, те са остри, а пък борът, той е шило. Туй, което излиза от бора, то е само неговият нектар. Под него никаква трева не расте. При бора трябва да бъдем в будно състояние. От нектара излиза известна жизнена енергия, тя е, която ползва. Трябва да имаш същото разположение на бора. Тоест, ако идейно си повдигнат към Бога, борът помага. Но ако не си повдигнат идейно, борът не помага. Материалистите не обичат да се изкачват при боровете. От боровата гора те бягат. Питам, мечките живеят ли в боровите гори? Не сте правили изследвания при какви места прави мечката своите жилища? (При елхови дървета. В клековете се среща.)

313

Как може човек да изучава своите състояния? Най-първо ще седне тъй, спокойно. Виждали ли сте как учените правят своите изследвания. Когато дойде някой професор по геология, как започва своите изследвания? Как се домогва до онези големи събития на земята, кой им ги казва? Намира някои измрели мидички, таралежи, вкаменени дървета, но какво право има да заключва той от туй вкаменено дърво, че туй било епоха, няма някои живи сили. А пък геологията може да се изучава от живите растения много по-добре, отколкото от вкаменелости. Но туй е един метод за бъдеще. А засега този е хубав. Трябва значи, ако един геолог е мислил дълго време и е дошъл до известни заключения за миналото, по същия начин ще мислите, ще мислите, докато най-после ви хрумне една мисъл. Няма изключително да се занимава човек само с това, да се отдаде на тези размишления.

Вий не сте правили опит, да кажем, когато имате свободно време, не знаете какво да правите, наместо да прекарвате времето безполезно. Някой път, като ви хване скука, нищо не искате да правите, хванете си показалеца с вашата дясна ръка и наблюдавайте какво едно малко променение ще настане в съзнанието ви. То е един научен метод, после – средния, безименния... после и на другата ръка. След това казвате тъй, хващате с палеца и средния пръст на лявата ръка -хващам, пускам, хващам, пускам. (Теглим поред всички пръсти.) Когато ноктите почнат да се скъсяват, то е един признак на нервност. Човек става нервен, нетърпелив. Всички хора с къси нокти са сприхави, когато хора с дълги, хубаво оформени нокти, показват интелигентност. Широките нокти показват устойчивост, смелост, решителност. А тесните показват един човек, който не иска да се бори с външните условия. Всеки човек според характера си – ноктите му показват. Човек, като му погледнеш ноктите, ще видиш колко е смел и решителен. Гледам някой, ноктите му малки,

314

казва: „Ще търпя." Ще търпиш, на ноктите ти е означено, че нямаш търпение. Някой казва: „Ще ида до Витоша." Пък аз виждам, че той е страхлив. Ноктите показват, че няма да отиде – когато на някого крайко-жието на ноктите е неравно, разхвърлено е очертанието. (Ноктите на моралните хора са добре сложени.) А вий постоянно го чоплите. С това не се подобрява работата. Отвътре да го чоплиш, а не отвън.

Ти ще измениш характера си отвътре, а тъй, както е сега, пръстите ти показват, че са разхвърляни мислите ти. Ноктите на моралните хора са добре сложени. Когато човек почне да загрубява, неговият палец почва да се скъсява и става топчест. А когато се развива човешката воля, развива се правилно първата фаланга. Не само това, но ако човек живее дълго време, този мощен живот, преди той да е дошъл още, цялата окръ-жающа среда ще бъде хармонична, съобразна с неговото естество, и той няма да среща противодействие. Човек трябва да е работил с хиляди години, цялата среда да му съдейства. А вий сте дошли, нито сте орали, нито сте копали, казвате: „Лоши са условията ни." Казвам, ще се стегнете да работите. Сега, ако ви кажа в миналото прераждане какво сте правили, учители ли бяхте, земледелци ли бяхте, ще кажете: „Не зная. Е, сега какъв трябва да бъда?" Някой бил учител, иска -земледелец. Кой е по-горе, учителят ли, или земледе-лецът? Там е груба работата и земледелието поглъща голяма част от енергиите на тялото. Неговият ум не може да бъде тъй свободен. А при учителя, който не работи, се натрупва толкова излишна енергия, че се образуват миазми, заболява от охтика. Учителят го е страх от праха, който учениците вдигат.

Аз, като стана един учител, ще отворя всички прозорци от единия край до другия, да има проветрение и в стаята ще направя един самовар; двадесет ученици ще имам малки деца в класа, по една чаша топла вода: проветрение ще има и няма да изстине никой.

315

Пък и аз ще бъда свободен. То не може сега, не могат да си го представяш, но то може да стане. Трябва дълго време да разправяш на инспекторите за здравословните причини, които седят в тази чаша топла вода.

Правили ли сте опит да спите на силно течение, без да се простудите? Сега ще започнете от физическата страна, която е свързана с умствения живот, и ще имате една определена мярка. В някои отношения може тялото да набира повече енергия, отколкото ти трябва, в някои отношения може да дадеш повече, отколкото трябва – и двете са крайности. Ще приемаш толкова, колкото ти трябва, и няма да даваш повече, отколкото трябва. Мнозина от вас се отварят, цъфнат, и не завържат.

Природата обича ред и порядък. Ще даваш толкова, колкото трябва, ще вземаш толкова, колкото трябва. Според този закон, за да образувате вашия характер, най-мъчното нещо, което може да направи човек, то е следното: някой ви е обидил, вие ще кажете: „Той трябва да говори с мен разумно, той не трябва да ме обижда." Вземете друго положение. Някой те обиди, и замине за Америка, не можеш да го хванеш. Какъв метод ще избереш? Наказание не помага, тогава? Ще намериш един човек и ще постъпиш с него тъй, както би искал той да постъпи с тебе. Ще ти мине. Обиден си. Отиди, на другите постъпи тъй, както искаш да постъпят с тебе. Ще го питаш: „Ти доволен ли си от мен? Моето поведение, от мене доволен ли си?" Но кой от вас може да го направи. И тогава ти можеш, този от Америка може да го извикаш да се върне пак назад.

Най-мъчният урок в света е да дадеш един пример, когато си раздразнен. Като дойде някои при теб, не да кажеш: „Махни се!", а да кажеш: „Какво обичате, аз съм на ваше разположение." Обидил те някой, срещнеш един човек, превива се под тежка кошница, вземи му кошницата, услужи му. Кажи: „Аз се

316

радвам, че мога да ви услужа." А ти ще кажеш: „Как, обидил ме, а аз да нося!?" Ще се върнеш, кошницата, кажи: „В света е тъй, човек все трябва да скърби и аз съм носил тези страдания, и сега ги нося, но то ще се оправи." Той ще погледне, оставиш му коша, казваш: „Друг път пак аз съм на ваше разположение." Веднага ще проникне онзи морален принцип у този човек. Може никога да го не срещнеш, ти ще получиш един урок, който никой не може ти предаде. Но докато го направиш, е въпрос.

Вий ще кажете, той, Учителят, тъй казва, но я да го направи сам. Ако аз постъпя тъй, аз ще се ползвам, вий какво ще се ползвате? Ако аз ям, то е заради мене. Но и вие трябва да ядете. Онова, което вие може да приложите в живота си, то важи за вас, не туй механично приложение, но онова идейно приложение. Някой път направете този опит. Когато сте най-скръбни, не знаете какво да правите, направете една услуга някому, но да е будно съзнанието ви. Приложете го, както аз съм казал сега, може да го направите и денем или в мрачно време, че да не ви видят хората, може и на обед, когато, когато и да е, направете го. Представете си, че вий сте един студент, който току-що е свършил, и ви среща вашият професор, когато носите коша на един просяк. Какво ще каже професорът? „Онзи, мръднала му е дъската, на един циганин носи един кош." Затуй ще избереш мрачна нощ и ще се ретуши-раш (дегизираш) малко, никой да не те познае. Когато правиш този опит, да не те знаят хората.

Желая всеки един от вас да развие онези специфични качества, които се крият. Като активен, да станете разумен, без да давите овцете, и да бъдете овца -но една разумна овца, която сама ти донася млякото и сама го издоява. Може ли овцата сама да издои млякото в буквален смисъл? Не може, но в преносен смисъл може. Окултното знание да бъде само един плюс към знанието, което светът притежава.

317

Следующия път ще имате едно събрание за половин час мълчание, може и да си четете някоя хубава книга избрана или нещо хубаво, ще седнете тук половин час мълчание, нито дума. Тъй влезнеш, седнеш на мястото си, тишина половин час, кой, като завърши, ще си излезне, ще замине, нищо няма да каже, нито дума, може само да се поздравите, и няма да говорите и като излезнете, ще заминете, и пак нито дума. През деня може да говорите, колкото искате, но дойде ли седем и половина-осем часа неделя вечер -нито дума. Човек е разрешил всичко в света и гледа онази велика хармония, която съществува.

Седя при един болен, той плаче, казва: „Не ме ли съжаляваш?" Аз го гледам. Казва: „Не ме съжаляваш." Аз седя спокойно, размишлявам, три пъти като духна, ще стане, болестта ще си замине. Дойде някой просяк, аз размишлявам, три пъти като духна – дойде някой, тури му в ръцете. Ама не да ви видят. Аз отвътре духна. Да стане туй, което казвам. Вътре, в мълчанието, има тази положителна страна, будно съзнание, човек е доволен. Човек може да направи един красив опит. Сега тези опити ще ги правите, понеже ще срещнете мъчнотии. Да кажем, някой от вас събира абонамент за някой вестник – има хора, които от десетина години не плащат абонамента си. Ще се спреш, духнеш един, два три пъти, той извади, дава парите. Той е бан-керин, има пари, ала не дава. То е едно изкуство, направете го.

Красивото в живота, това са мъчнотиите, това са разумни препятствия, за да опитат твоята интелигентност. Колкото препятствията са по-големи в пътя ти, толкова си заобиколен с една разумна среда. Допуснете, преди години припкали сте по някое поле, нямало е никакъв товар. Сега, след двадесет години, навсякъде – тук се натъкнете, там се натъкнете на ред препятствия. Значи тук има разумни същества, ще заобикаляш, има определени пътища. Препятствията в

318

живота показват, че сме се натъкнали на разумна среда, на разумни условия. Няма да скачаш като кон, ще постъпваш съобразно с тази среда. Щом сте в такава една разумна среда, има условия за вас да се проявите, има условия да добиете нещо. Ако влезнете в някое село населено, гладни може ли да умрете? Не може, но в пустинята – там няма никакви препятствия, може навсякъде да ходите, но гладен може да умрете. Значи при мъчнотиите човек гладен не може да умре.

Сега аз говоря за туй разумното. Пред вас третирам страданията, които са поставени от Бога, те са едно благо. Когато Бог обича някого, поставя му мъчнотии на пътя. Ама че то е много естествено. Може ли вие да направите един кораб, а да го не натоварите със стока? Може ли вий да направите някоя каруца, и да не турите нещо в нея? Може ли да имате торба, и да не турите нещо в нея? Да имате кесия, и да не турите нещо в нея? Може ли да имате инструмент, и да не свирите върху него. Че туй търкане на лъка върху тези струни, какво страдание е то? „Какво иска от нас?"

Затова трябва да бъдете разумни, ще работите. Ако вие, хората, пеете и свирите, по-малко мъчнотии ще имате. Има някои по-висши същества, ти си една струна на Божествения инструмент. Започне ангелът отгоре с лъка, казваш: „Трепери ми сърцето, боли ме." Той свири, и ти ще пееш, тъй ще се въодушевяваш. Щом престане концертът, ще дойде едно успокояване. В небето говорят само за страдащите хора, а за онези, които се радват, нито помен не става за тях. Писанието казва: „Онези вече са приели своята радост на земята, а онези, скърбящите, които са приели страданията долу, заради тях мислят, да им дадат някое благо." Туй е една положителна философия. Може да правите малки опити, да се закали характерът ви, не да бъдете посредствени. Аз искам от вас да бъдете нови типове.

Тази вечер срещам една госпожица, студентка, мисля да е от четвърти семестър, с червена шапка,

319

ходи тъй, напето, с достойнство, на шапката – и козирка, тропа с краката, казва: „Аз живея за България." Червената шапка отгоре я въодушевява. Тя за една обикновена идея казва тъй. Похвалвам я. Приятно впечатление прави, с идея върви, тъй грациозна, идея има. Сега и вие ще турите вашия каскет. Тъй ще кажете: „И аз имам идея." Ще бъдете идейни, тъй че, като излез-нете, да знаят хората, че във вас има идея. Всякога, когато срещнете един идеен човек, усещате, че има пълнота в него. А като го срещнете без идея, усещате една черупка като на охлюв.

Искате ли вие да бъдете пълен? И всеки един от вас може да бъде пълен. Не само да говорите, всичко може да се направи. Желая да бъдете нови типове. Нови типове! Нищо повече! Тези типове може да се създадат.

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"

Тридесет и втора лекция

на Младежкия окултен клас

27* юни 1926 г., неделя, 19 часа

София – Изгрев

На 20 юни 1926 г. лекция не е държана. – бел. изд.

320