Разлика между версии на „Възпитание на детето“

Текуща версия към 20:30, 22 септември 2012

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Книги със спомени за Учителя

Акордиране на човешката душа - том 2

ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕТЕТО

През училищните ваканции мнозина от нашите братя и сестри, по професия учители, идваха на Изгрева, за да се потопят в общия идеен живот, и това им даваше духовен устой през учебната година, често прекарана в някои отдалечени села, където, верни на своите възпитаници, те работеха безкористно и пълнеха душите им с нови идеи и мисли. Ето някои педагогически въпроси, които Учителя засегна през една великденска ваканция пред няколко учители, дошли от провинцията.

Като учители трябва да станете вдъхновители. Имате широка област за работа. Понеже в обществото се е събрала доста инертна и сгъстена материя, трябва да турите фитил и да палнете, но ще гледате какво изисква от вас Разумната природа за Новия живот. Един хлебар знае какъв хляб очакват хората и с това се съобразява. Новото пазете отвътре, да не пият много от него, та то да остане в известна своя част недосегаемо. Това, което хората сега правят, вие няма да го вършите – устави, членски вноски, организации, правилници и прочие. Каквото вече е изучено, няма да го повтаряте. Има съществена нужда от онова, което хората все още не са изучавали – Природата, която е много умна. Трябва да се научим как да се отнасяме с нея. Тя е тъй разумна, като скрива някои неща от нас, за да ги изнамерим в тяхната същност. Като е правила опити, Природата е намерила, че с малки работи могат да се достигнат големи постижения, т. е. с малко можеш да постигнеш много. Казвам ви не да се обединявате, но да поддържате обединение, защото то съществува. Връзките съществуват и трябва да се подкрепят. Връзките трябва да се поддържат спонтанно. Ако търсите организации, светът се е организирал и ако искате да създадете нещо, подобно на светските неща, ще срещнете реакция; вие трябва да направите нещо ново. Почти в цялата култура Новото е начертано в главните си черти. Днес се търси Новото и новите идеи си имат темп, по който вървят. Нещата, които се развиват в най-големите мъчнотии, устояват, а за онези, които се развиват при най-благоприятни условия, е въпрос дали ще устоят. В Божествените неща Разумният свят взема участие.

Днес във възпитателната система липсват някои елементи. Животът е достатъчно усложнен и затова старите методи вече не са валидни, както електрическата инсталация за лампите превъзхожда газената. На учителите може да им се предоставят новите педагогически начини, но за да преподават по тях, трябва да им се дадат упътвания. Като се работи между учителите, те ще дойдат до Новото учение, понеже, като идейна и будна част от нашата интелигенция, те са готови да възприемат новите идеи.

Въпрос: „Какво значение има майката при възпитанието на детето?”

След като се родят децата, много мъчно се възпитават. Необходимо е да се възпитават преди раждането. В бъдеще майките още в утробата ще внушат на децата си да не влизат във война, да не воюват и да работят за мира. Пчелите хранят личинките за царици с най-хубава храна и те стават царици. Значи, за да родиш една гениална мисъл, трябва да я отхраниш с най-хубави мисли и чувства, с Любов. Светът ще се поправи, само когато семейството се поправи. Хората трябва да имат ясна представа за семейството. Бащата и майката свършват главната възпитателна работа, а после идват училището и обществото. Между аурата на родителите и детето има връзка. Невидими конци съединяват аурата на детето с аурата на родителите и е нормално, когато то е в бащиния си дом до двадесет и петата си годишнина. Ако някой от тях е далече нейде, трябва да изпраща своята мисъл към семейството.

Сега ние не можем да се освободим от старите възгледи. Майката е като извор, който извира, и което е в нея, тя го предава на детето. Божественото, което е в майката, тя предава на детето и във време на бременност, и после – след раждането. Това е непреривен процес у майката – влива се нещо в рожбата от нея. Обмяната между майка и дете не е само външна, но и вътрешна: става преливане. И в трите свята майката играе тази роля и тя трябва да се подготви.

Посети ме една майка, чието момиченце има туберкулоза на гръбначните прешлени. Казах ѝ, че то няма генетична наследственост нито от нейна страна, нито от страна на мъжа ѝ, но че това е в резултат на един психологически процес. Когато е била бременна, като лекар е лекувала подобен случай и мисълта, която е имала, е оставила върху плода своето влияние. Не е лесно да стане човек майка. Във време на бременност тя не бива да гледа лоши и грозни картини, защото всичко се отпечатва върху плода и му влияе. След това дадох на майката метод за лекуване.

Майката трябва да учи най-първо децата как да се хранят, как да дишат добре, как да спят и пр. Когато майката се ядоса, млякото се разваля, пълно е с отрови и детето заболява, повръща го. И най-малките отрицателни емоции на майката се отразяват върху млякото. Това са факти. Майките не са подготвили както трябва млякото. Да бъдеш слуга, това значи да знаеш. Майката слугува, т. е. тя знае какво да прави. Слугинята не може да замести майката. Виждал съм как слугини бият малките деца, после гледат през прозореца своя възлюбен и си казват: „Откъде ми се падна това чуждо дете да ме мъчи“. Не бих препоръчал детето да се остави на слугиня. Затова много са прокопсали хората, понеже прислужници са ги возели с колички. Деца, които не са отглеждани от майка, добиват груб характер.

Наскоро на едни младоженци казах: „Молете се да ви дойдат напреднали души!“ Дарбите зависят от Любовта. Ако майката има Любов, ще роди велик, гениален син. Ако няма Любов и живее повърхностен, дребнав, лекомислен живот, ще роди обикновен син, подобен на нея. Докато майката не е излъгала детето, то не се гневи. Излъже ли веднъж, то вече се гневи. Когато влезеш в една къща, по децата ще познаеш какви са бащата и майката.

Първият и вторият възпитателен период – до 14-годишна възраст – са много важни. Тогава се насаждат в децата семенца, които после ще поникнат и ще дадат своя плод. Защо някои в дълбока старост стават мъдри, а други се вдетиняват? При първия случай още в детска възраст са посадени красивите семена на възвишени идеи и после те дават своя плод, а при втория случай през детството и юношеството е имало безидеен живот и тогава няма и какво да поникне. Бъди умно дете, за да си умен старец.

Когато детето е тръгнало към училище, не му купувайте кукли, а книги. Хубаво е, че децата почват с играчки и игри, с което се обръща внимание на обективния ум. Но децата трябва да се занимават с музика и изкуство, за да имат леки преходи към духовното. Ако се приложат новите методи във възпитанието, то ще се опрости и ще стане десет пъти по-лесно. Първо, нека децата имат допир с реалността, да разглеждат нещата и да опознаят тяхното естество, за да ги възприемат с Любов, и чак след това да учат теория. Новото изисква първо да се опитват нещата и после да се говори за тях. Така постъпва и Природата: първо разкрива нещата и после ги обяснява. Не занимавайте децата с отвлечени работи. Но това не означава, че не трябва да се даде храна на детското въображение. Въображението е противоположният полюс на обективния ум.

Въпрос: „Каква работа трябва да се създаде на децата?”

През зимата децата да чистят пътеките от сняг и да правят пъртини. Хубаво е да има училищна градина, в която децата да работят, да садят овощни и медоносни растения. Децата да знаят да присаждат и култивират, да учат пчеларство. Ако аз възпитавам децата, ще кажа всяко едно от тях да си избере по няколко ябълкови дървета, да се грижи за тях и да мисли, че идната година ще родят много ябълки. Ако няма градина в училището, да се използват горите и полянките, които дават лесни възможности за работа. Децата всякога са готови да оказват помощ на птички и на болни животни. Изворите и растенията действат по-благородно върху децата, отколкото животните. Изобщо, децата трябва да се занимават с Природата: да наблюдават как расте дървото, на колко клони се разклонява и колко клончета има един клон. Така децата неусетно ще научат да смятат с четирите аритметични действия. Ето един повод за смятане: нека целият клас преброи колко зърна има един царевичен кочан, нека сравни колко семена има един житен, един ечемичен и един овесен клас.

Важно правило при възпитанието на децата в началното училище е да се започне с физическия свят. Чрез малки изисквания трябва да се създаде работа за децата. Един-два часа физически труд на ден би било за тях голямо удоволствие, а на най-малките деца един час физически труд е достатъчен, и то разделен на няколко части, а не наведнъж. В училищната градина децата да приготвят малки лехи, да пренасят пръст от едно място на друго, да посаждат плодни дръвчета. Учителите да ги извеждат и на Витоша, за да чистят пътеките от камъчета, сухи листа и клончета. Гората ще се разлисти, а сухите клончета ще бъдат употребени за огън, т. е от непотребните неща те ще произведат динамична сила. Това за тях е едно нагледно упражнение и от друга страна пътищата ще бъдат чисти. В дадена местност нека чистотата на изворите да бъде поддържана от децата и те да посадят в околностите ѝ плодни дръвчета. В дръвчетата има духовни сили. Когато детето посажда, то не разваля. Когато се работи с Любов, става обмяна между жизнените им тела. Ако тази система се внесе в образованието, то България за десет години ще бъде покрита с плодни дръвчета, пътищата ще бъдат почистени и децата ще бъдат възпитани по съвсем нов начин.

Децата трябва да се учат на природосъобразен живот. Има закон, че каквото работим отвън, това се съгражда и отвътре; нека това да се приложи в педагогиката. От чистенето на пътя ще се дойде до морала. Този път означава Животът, по който върви човек. Клечки и камъчета по пътя – това са слабостите. Когато се учи човек да чисти пътя от клечки, камъчета, той по същия начин ще чисти и своите мисли и чувства. По начина, по който детето чисти пътя от клечки, ще познаеш дали душата му е готова. Ако то чисти пътя, както трябва, това дете и в живота ще постъпва така, а ако не чисти пътя, както трябва, то и в живота ще му липсва нещо.

Въпрос: „Трябва ли детето да се занимава с машини и кога?”

До 14-годишна възраст целта е детето да бъде сред Природата, да се занимава с растения и да употребява малки ръчни инструменти. Когато се събуди умът, тогава да се занимава с машини, т.е. когато мине 14-годишна възраст. Ако почне отначало с машини, ще стане бездушно. Събудим ли един център в мозъка преждевременно, тогава е вредно. Трябва да се работи с прости и естествени форми, за да няма голямо напрежение на мисълта, тъй като многото мислене е изхарчване на енергия, с която детето не разполага в мозъка си. Детето трябва да започне и с геометрия, и с аритметика, но пак във връзка с живата Природа. Най-напред ще участват сетивата – то да разглежда формите и отношенията им като големина и тегло, цвят и звук, ред и последователност. Тези центрове са подредени все долу, над веждите.

Най-първо детето трябва да почне с работа всред Природата, после – със смятане, и след това – с рисуване. Ще рисува предметите, които има наоколо. Рисуването ще влезе в геометрията, т. е. ще дойде като следствие при наблюдаване реда на нещата. С боите после.

Ако бях учител, щях да туря едно момиче с едно момче на чин – момичето от лявата страна на момчето, а някой път обратно, за да има хармония между темпераментите. Ще наредя така децата, че между тези, които са на един чин, да има три допирни точки. Или мога да ги наредя по друг начин: две момичета заедно, но едното да бъде такова, което върви по бащина линия, а другото – по майчина. Или може да седнат момичетата отпред, а момчетата – отзад, и никога не трябва да се нареждат момичетата отзад.

Децата трябва да се възпитат на чистота. Трябва да им се дадат песни с движения за чистота, защото образното пеене с движения много влияе на човека. Трябва да се внесе хигиена в училище, преобуване и преобличане, щкафче за принадлежности. Преди хранене децата трябва да си мият ръцете, а след това да си измиват устата и всички събрани отпадъци да се изхвърлят на специално място. Учителите имат една голяма задача: преди всичко да създадат навици към чистота. Радостта, щастието и здравето зависят от чистотата. Трябва да се внесе красота в чистотата, да е приятно и естетично, защото в Природата има идеална Чистота. Ако бях учител, нямаше да им говоря теоретически, а щях да ги заведа при един чист поток с гладки камъчета и там да преподавам за чистотата. Ще им покажа как всичко е чисто сред Природата.

Хубаво е учителят да е облечен всякога спретнато и чисто, без нищо излишно, защото децата всичко забелязват. Учителят ще бъде образец в това отношение. Природата е създала всички пособия за възпитание. Ако бях учител, през цялата година нямаше да остана без круши, ябълки, сливи, череши, грозде – всичко това ще внасям в клас. Ще занеса в клас и саксии с цветя. Ще занеса и някоя хубава роза; децата много обръщат внимание на това. Това е предметно учение.

Веселите деца са като огън в класа, всичко запалват. Учителят трябва да настани децата с усмихнати лица така, че песимистичните да ги гледат. Има деца, на които учителят не може да се сърди – когато се усмихне детето, изменя се и неговото настроение, защото има нещо магическо в тях. Заради щастливите, заради любимите деца учителят прощава и на останалите. Самите ученици са предметно учение за учителя и той постоянно се учи от тях. Най-първо трябва да се възпитат момичетата, защото известен брой момчета се влияят от тях; а ако е обратно, ако известен брой момичета се влияят от момчетата, тогава ще възпитава момчетата и ще има резултат. Тук не се изисква голяма мъчнотия, но трябва да има разнообразие.

В бъдеще цялото възпитание ще се измени, по съвсем друг начин ще възпитаваме децата. Сега с големи усилия имаме много малък резултат. Ти мислиш, че можеш да възпитаваш детето, обаче всичкото ти възпитание след известно число години рухва. Например то навърши 20 години, накриви шапка и знанието, което си искал да му дадеш, се изпарява.