Разлика между версии на „Спирайте се върху общите принципи“

Текуща версия към 06:41, 2 октомври 2012

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Книги със спомени за Учителя

Акордиране на човешката душа - том 2

СПИРАЙТЕ СЕ ВЪРХУ ОБЩИТЕ ПРИНЦИПИ

В неделя на 4 юли 1926 г., в 5 ч. и 45 мин. духовната група се събра на Изгрева в присъствието на Учителя.

Изпълнихме следния ред:

Тайна молитва.

Евангелие от Йоана, глава 3, ст. 3

Беседи, Първа серия, 20 стр.

Послание към римляните, глава 9, ст. 10

Беседи, Втора серия, 3 стр.

Евангелие от Лука, глава 18, ст. 21-22

Започна разговор, в който Учителя каза между другото:

Сравнете вашия живот с живота на растенията: те имат диаметрално противоположния процес. Всяко растение отива към центъра на Земята, отива надолу, а след това със своя стрък отива нагоре. И когато човек се реши да служи на Бога, по закона на растенията, понеже съзнанието му не е будно още, ще направи една погрешка – у него ще се зароди желание да слезе надолу и като вижда, че няма да постигне нищо, той пак се връща нагоре. Слизането надолу вие го наричате падане и страдание. Та опитността, мъчнотиите, страданията, които сега изпитвате, това са страданията на растенията. Вие изпитвате вашия растителен живот на миналите векове; сега изпитвате тези страдания. Страданието не е нищо друго, освен слизане от някое планинско място. И казваш: „Защо ми трябваше да слизам, че сега пак да се качвам нагоре“. Това усилие всякога произвежда едно недоволство в човека. Желателно е да намерите аналогията между физическите и духовните прояви. Те си приличат, но същевременно и се различават. Нали казват, че плодовете винаги се явяват по клонките. Обаче има плодове и долу, в почвата, например фъстъците. Когато се заражда голямо страдание в човека, както при Йов, че ти идва до гуша, тогава плодовете са долу, затрупани с пръст. Нали при големи страдания се казва: „Придобих един плод“.

На всинца ви трябва голяма Вяра. В този живот, ако придобиете Вяра, съмнението ще изчезне. Вяра, която преодолява всяко съмнение, е силната Вяра. Забелязали ли сте колко от това, което ви се внушава отвън, е вярно? Някой човек ти е обещал да ти донесе хляб или друго нещо; вие виждате, че иде един човек, и си казвате: „Той е, носи хляба“. Обаче този човек мине, не се спира при вас, не е той. Кой как мине, вие все казвате: „Този е“. Значи не може да оцените кой е истинският човек, когото чакате. И най-после се обезсърчите и казвате: „Той няма да дойде“. И ето, той идва, потупа те по гърба, погледне те и се усмихне. Когато ти си се обезсърчил, той е дошъл. Значи Божественото ще се яви в края на всички мъчнотии. Това, казано на обикновен език, е следното: когато хората и Ангелите не могат да помогнат на една душа и тя казва: „Свърши се тази работа“, тогава се явява Божественото и ти казва: „Не бой се! Има още един изключителен случай, не е всичко изгубено“. Не може всичко да се изгуби. Тъй щото и при най-големите мъчнотии, когато няма никакъв изгоден път, ще знаете, че има още един изключителен случай, който никога не съгрешава. Човешките мрежи и ангелските може да не те хванат, ти все отиваш надолу, обаче има една мрежа, в която няма изключение. Ти ще паднеш в тази мрежа, ще те хванат и ще те извадят навън. Но като влезеш в тази мрежа, ще имаш една специална опитност.

Тези мъчнотии са и за вярващите. Да вярваш или да не вярваш, все ще минеш през тази опитност. Няма друг изходен път. Едно растение и то ще мине през всичките фази, ще се смалява, ще се отрече от своята голяма форма, ще се превърне на една малка прашинка. Значи след като е добило голяма форма като растение, трябва да се откаже от нея и да се превърне в едно малко телце и оттам пак ще започне да расте, вече като животно. След това и животните трябва да се откажат от своята форма, докато добият човешка форма. Колко пъти човек трябва да се отказва, докато премине през всички форми! От кристалите се е отказал един път, като растение пак се е отказал от своята форма. И като животно, и като човек пак трябва да се откаже. Сега животното в човека още не е премахнато.

Вие, като изучавате беседите, спирайте се и върху общите принципи, които са прокарани там, и върху методите. Във всичките беседи аз съм разхвърлил нещата, тъй както е в Природата. Изобщо, във всички свещени книги материалът е все разхвърлян. Вземете и Библията: и там всичко е все разхвърляно.

Представете си, че вие ще посрещнете своя брат, когото очаквате десет години, но същия ден сте изгубили десет хиляди лева. Ще можете ли да посрещнете брата си радостно? Там е изкуството. Всичкото си имане сте изгубили и не сте видели брата си десет години. Той иде, как ще го посрещнете? Същия пример мога да ви го изнеса по следния начин: да кажем, че брат ви е хванат от разбойници, вие продавате всичкото си имане и го освобождавате. Той се връща при вас и вие му се радвате. Сега, в този случай, вие ще считате ли, че сте загубили имането си? Не, вие ще считате, че сте купили с тези пари брата си. А ако си тъжен при посрещането на брата си, значи вие мислите за изгубеното си имане. Законът е такъв: тази физическа загуба ни най-малко да не повлияе на вашето сърце.

Да кажем, че имаш хубава дреха, но някой те оцапа с кал и ти веднага изгубваш настроението си, не си същият. Трябва да имаш самообладание, всякога да бъде будно съзнанието ти. Ако съзнанието ти е будно, тогава всякога може да си радостен. Когато добиеш духовното съзнание, каквото и да става, ти ще бъдеш вътрешно радостен, ще имаш дълбок Мир.

Когато ние си определихме среща за днешния ден, не изчислихме какво ще бъде времето сега. Някой път времето е лошо; правя си своите изчисления и тръгвам, не вземам нито чадър, нито мушама и казвам: „Времето ще се оправи“. Някой път времето е хубаво; аз се екипирам хубаво. Не искам да изменя реда на нещата в Природата, ще изразходвам много енергия. Знам, че ще е студено, и вземам вълнени чорапи. Всичко това аз го знам, но не се противопоставям. Всичко е за добро.

Сега малцина от вас има, които могат да предсказват какво ще бъде времето идната неделя: слънчево или дъждовно. Ако нашата мисъл е интензивна, ако всички, които отиват на Мусалла, насочват мисълта си, можем да отбием едно отрицателно течение. Но работа се иска, колективен труд се иска. А пък ако един мисли едно, а друг – друго, освен че няма да се оправи времето, но ще се влоши.

Станете сега! Ще произнесем тихо:

“В безграничната Божия Любов има радост и веселие за всички души“.

Три пъти тихо произнесохме тази формула полугласно. Учителя беше обърнат на юг, а ние – към него. Часът е 6.30 . Времето в началото на събранието беше дъждовно, но стана смяна.