Разлика между версии на „Възкресение, ангел и синовете Божии“

Текуща версия към 20:28, 22 септември 2012

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Книги със спомени за Учителя

Акордиране на човешката душа - том 2

ВЪЗКРЕСЕНИЕ, АНГЕЛ И СИНОВЕТЕ БОЖИИ

На 30 януари 1928 г. бяхме на екскурзия на Витоша. След гимнастическите упражнения започна разговор.

Докато човек не мине през тази Школа, не може да разбере живота. Една душа може да живее при най-хубави условия и пак да се мъчи. Човек е един лист на дървото и ако той, щом някой му се поусмихне насреща, вземе и напусне клончето, тогава изоставя най-хубавото положение.

Сега човек трябва да дойде до Възкресението. После да бъде Ангел и накрая да бъде от Синовете Божии. Само на Божественото можем да се подчиним, а на човешкото не можем.

В човека има нещо животинско. Когато те хване тигърът, вече си в неговата власт. Когато се казва, че човек трябва да е господар на себе си, се подразбира, че той трябва да подчини животинското си естество. Две естества има в човека.

Щастието в този живот не може да се постигне. Като казвам „този живот“, имам предвид при сегашните разбирания. Щастието ще се постигне при новите разбирания. И сега хората могат да живеят и в Онзи свят, но Божественото учение трябва да се приложи. Молете се така: „Научи ме, Господи, как да приложа Божественото учение“. Човек трябва да си изработи план за приложение. Всеки трябва да избере един начин за приложение. Нека цялото поколение да се възпитава в този дух – да има съзнание, че служи на Бога. И хубаво е, че сега ще приложите, каквото можете, а другото тепърва иде.

Тъмните сили са турили по пътя, по който сте тръгнали, автомати с опулени очи, изкуствени мечки, тигри, змии и навиват пружината, за да ви плашат, но вас да не ви е страх. Работете! Като отидете в една къща, спретнете се да шетате. Така ще направите цял преврат в дома. После направете същото и другаде. А сега ние искаме да се отделим някъде, но по този начин не може, той е механически начин. Често едно Същество от Невидимия свят, след като поседи в Небето, решава да посети някой дом и излива в душите на обитателите му Светлина, благославя ги, та всички да станат весели и радостни; цял ден То е между тях. После жителите на тази къща споделят колко хубаво са прекарали през този ден, но кой е работил през всичкото време върху тях?

Един брат каза: „Някои наши приятели искат да правят комуна. Кое е главното условие, което трябва да спазват, за да процъфти тя?“.

Ще разрешите основния въпрос: Любов към Бога. И тогава всичко друго може да се приложи, тогава следващите въпроси вече са лесни. Толстой13 е дошъл до една хубава мисъл: попитали го в какво е Учението Христово и той казал: „В една бурна нощ, като потропаме на една врата, да не ни приемат и да благодарим. И навсякъде, където похлопаме, да ни приемат и ние да знаем как да се отблагодарим. Това е Христовото Учение“. Ако Бог царува и не ни приемат хората, има причина и не трябва да се ожесточаваме. Бурята вилнее, аз треперя, но и хиляди същества има, които са се сгушили – птиченца, мушички и хора.

Когато станете сутрин, хубаво дишайте, хубаво мислете и хубаво чувствайте и след това Духът да ви дойде на гости.

Има мисли, които са влезли във вас атавистично. По някой път с дни и седмици ви обсебва някоя отрицателна мисъл и трябва да се справите с нея. Сега започнете с една нова страница. Ще отворим нов клас за учениците, в който ще дойдете до приложението. За влизане в този клас най-първо трябва да се научите да мислите. А мисълта, че сте стар, трябва да напусне главата ви. В това училище косата ви ще стане, каквато вие поискате – черна или кестенява. Имате бръчки, но те ще изчезнат. Ще се правят опити, но който влезе тука, няма да говори в света, като риба ще мълчи. Това е едно Учение на опита. Има посветени, които владеят силите на Природата. Те могат да приемат каквато форма искат. Например някой посветен ще се представи като старец, ще влезе в едно село, ще говори с хората. После ще излезе оттам и скоро ще се върне като красив момък. Селяните го посрещат: „Тук беше един дядо, който ни каза много мъдрости!“. Момъкът ще им отговори: „Той ще се върне, но остави при мен за известно време торбата си“. Ще го питат: „Я ни кажете нещо за този дядо“. Момъкът им проповядва за дядото и те слушат. А сетне им казва: „Ще ида да намеря дядото“. И се връща с бяла брада. Това е изкуство: да бъдеш и дядо, и млад, когато трябва. Дойдете ли до тези работи, като риба ще мълчите.

Трябва да се освободим от атавистичните форми. Лицето трябва да бъде така красиво, че да изразява всички добродетели. Никога няма да се оплаквате.

Ще бъде, ще бъде, ще бъде!

Учителя се обърна към един брат, който страдаше от някаква болест.

Трябва да пеете. С пеене ще се лекувате.

Той отговори: „Когато пея, едни студенти, които живеят в същата къща, казват, че хората от Братството все пеят“.

Ще им кажете: „Чакайте, ние се упражняваме в пеене, още не пеем“. Идеята в тези думи е, че занапред ще дойде истинското пеене, за което се приготовляваме.

Стана въпрос за храненето. Учителя каза:

Когато по отношение на твоя физически и духовен растеж не си имал резултат от храненето, тогава не си ял, а си внасял отрова в организма. Когато ядеш, ще благодариш и ще растеш. Ще ядеш малко, но най-чиста храна. Хлябът да е чист, не от брашно, смляно преди четири-пет месеца, но от прясно брашно. Колко болести идват от храната! Ще платиш повече за хляба, но да бъде от прясно брашно.

Една сестра каза: „Учителю, Вие в една от последните лекции казахте, че Любовта носи всички постижения, отваря път за всички възможности“.

Човек трябва да стане проводник на Божията Любов. Тя трябва да мине през душата. Щом се говори за Божията Любов, не мислете, че човек трябва да се отрече от света, да стане калугер. Калугерство, женитба, всичко това трябва да си го минал, че тогава да дойдеш до Божията Любов; тя не е в тези работи. Когато станеш неин проводник, хората пак ще ти станат мили – щом ги видиш, ще ги познаваш, а сега ги подозираш. Мечката ще тръгне след теб, ще лиже краката ти. Който те види, ще се чуди, че подир теб са тръгнали четири-пет мечки. Значи има нещо друго, на което те се подчиняват. Бог е, на Когото всички се подчиняват. Понеже ние не се подчиняваме на Божия закон, затова и животните не се подчиняват на нас.

Когато обичаме един човек, ние събуждаме неговия Господ. Казва се: „Не угасяй Духа“. Той е изгасил Духа, а ти ще запалиш неговата свещ. Трудна наука е това. Но днес вие сте по-готови за това.

Една сестра нарисува пейзаж от Витоша и го показа на Учителя. Всички разгледахме картината. Един брат каза: „Учителю, кажете нещо за изкуството“ .

Най-първо се наблюдават формите и взема участие само наблюдателният ум. В главата центърът на формите е поставен при веждите – това е материалната страна в изкуството. След това идва възприемането на цветовете, което е втората степен, и най-после – въображението или дълбоката страна на картината. Гледаш една картина и търсиш какви са подбудителните причини, за да я нарисува художникът. Докато не е плакал човек, той не може да нарисува една велика картина – с четири реда сълзи да е плакал.

В хода на еволюцията по-велико нещо от човешкото лице няма – по-красива форма и по-голям синтез от него няма. Това е едно съчетание: целият Космос се отразява в човешкото лице. Всичко, което става в Природата, се изразява на лицето. Някой схваща лицето като нещо обикновено; не, то е един велик свят. Има нещо Божествено в лицето. Когато го погледнеш, ще видиш къде си, дали си в Млечния път, или на Земята. Всеки трябва да се стреми да има най-хубавото лице, за да може душата постепенно да се изявява.

Една сестра прочете едно свое стихотворение, написано по време на екскурзията. Учителя каза:

Центърът на речта е под очите, към скулите. Има друг център – на красноречието – горе на челото, отстрани. Поетът трябва да си служи със сравнения. На сегашните поети им липсват думи. Не че им липсват думи в буквален смисъл, но тези, които употребяват, в своето съчетание не произвеждат никакви цветове от окултно гледище. Не бива да се допускат несъвместими думи. Поетите са слънчеви типове, но трябва да имат влияние и от Луната. Но ако им влияе само тя, ще излязат извън реалното – в областта на фантазията. Хората на изкуството – поети, музиканти, художници – се раждат такива.

Шекспир14 е употребявал петнадесет хиляди думи, Милтън15 – десет хиляди думи; а Омир16 – четиридесет хиляди думи. Този факт за Омир трябва да се провери дали е верен, това е голямо богатство. Мъчно се чете „Илиада”17, и за един грък е мъчно читаема тя. В нея има дълбоки символи. Вие трябва да прочетете и „Ведите”18, епичните произведения на Индия, те са хубави. Ведите са тридесет тома, преведени са на английски от Макс Мюлер19. Той има своя теория, че гърците са взаимствали от Египет, от Индия и пр., а единственото, което е тяхно, било ваятелството.

Като влезете в този клас, за който ви говоря, вечерно време ще оставите тялото си, ще намерите „Ведите“ в Англия, ще ги прочетете, ще си вземете бележки и сутринта ще си дойдете. И във Ватикана ще идете.

Другите да не знаят, че вие сте стигнали до такива дълбоки неща. Представете си, че вие сте един царски син и ви е дадена една задача да ходите инкогнито между народа. Ще се пазите, ще мълчите, да не знаят, че сте княз.