Разлика между версии на „Влизане“

Версия от 21:43, 11 февруари 2009

Влизане

„Ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие." *1)

Ще прочета 8 гл. от Посланието към римляните и ще я свържа с 5 стих от Евангелието на Йоана, 3 гл.: „Ако се не родите от вода и Дух." – Раждането е велик процес, подобен на създаването на нов свят. Това, което внася радост и веселие в живота, което създава идеал и стремеж на човешкия дух, е законът на раждането, на възраждането. Буквата „Р", с която започва думата „раждане" е йероглифен знак и означава ръката, която хваща, държи нещо. Нима видният писател или поет, като взима перо в ръката си, не държи нещо велико? Нима знаменитият философ, като взима перо в ръката си, не държи нещо велико? Нима прочутият и славен пълководец, като държи сабя в ръката си, не мисли за нещо велико? При все това, обаче, има една голяма опасност за човека, да не изпадне в дребнавостите на живота, които произтичат от проявите на неговото животинско съзнание. Всички хора не разбират еднакво свещените книги. Това зависи от много обстоятелства: от устройството на човешкото тяло – от неговия мозък, от някои наследени черти на родителите, както и от закона за прераждането или от закона за кармата. Кармата е закон, създаден от самия човек, вследствие отклонението на човешкия дух от орбитата на неговия път. За да се разбере, как става това отклонение, изисква се дълбока мисъл. Разрешението на този въпрос не е за деца, нито пък за хора, които се хранят още с мляко, или се занимават са обикновени работи в живота. Той е философски въпрос, който не се отнася до хората, които мислят само да се осигурят. Всеки човек, който е дошъл на земята, все мисли да се осигури по някакъв начин, но той трябва да знае, че мисълта за осигуряване се дължи на велик вътрешен импулс в съзнанието.

В човека има нещо Божествено, което иска да го осигури и го тласка в известна посока, но той, като не разбира това, изпада в положението на онзи индуски философ, който се разговарял с хората чрез движение на ръцете си. Обаче, когато трябвало да се разговаря с някого, нито той разбирал движенията му, нито него разбирали. Този философ живял във времето на един от древните царе. Царят на държавата . в която живял философът, бил брамин. Като се научил, че в царството му имало такъв човек, който могъл да се разговаря и разбира по движения на ръцете, царят повикал един от своите жреци, служител на Брама, и му казал: „В моето царство живее един философ, който може да се разговаря с хората и да ги разбира само по движенията на ръцете им, затова искам да намериш някой, подобен на него, с разбиране на това изкуство, за да се поразговорят и двамата пред мене. Ако не намериш такъв човек в царството ми, ще изгубиш моето благоволение." Замислил се жрецът, де ще намери такъв човек. Един ден минавал покрай една бръснарница. Бръснарят, като го видял толкова замислен, спрял го и му казал: „Братко, защо си толкова замислен?" – Остави ме, то не е твоя работа. – Отде знаеш, може би ще ти помогна с нещо? Кажи ми само, какво те мъчи. Жрецът му разправил всичко. – Не се безпокой аз мога да се разговарям с хората чрез движение на ръцете и ги разбирам; ще мога да се разбера и с този: философ. Жрецът се зарадвал и се върнал при царя с радостната вест, че намерил човек, който можел да се разговаря чрез движения на ръце. Царят извикал бръснаря и философа и ги накарал да застанат на известно разстояние един от друг и оттам да се разговарят. Разговорът започнал: философът дигнал единия си пръст нагоре, а бръснарят – двата. После философът дигнал едната си ръка нагоре, а бръснарят му отговорил с двете си ръце, като поставил едната над другата. След този разговор царят запитал философа; „Какво каза на бръснаря с дигане единия пръст на ръката си?" – Казах му, че има само Едно същество в света, което управлява всички работи. – Ами той какво ти отговори? – Той ми отговори, че две същества управляват света: Бог и царят. – Ами после какво му каза, като си подигна ръката нагоре? – Казах му, че ще вали дъжд, а той ми отговори с двете си ръце, че след дъжда трева ще поникне. Тогава царят казал: няма какво да се мисли повече., добър философ е този човек. След това той се обърнал към бръснаря и го запитал: какво ти каза философът, като дигна пръста си нагоре – Той каза, че ще ми извади едното око. – Ти какво му отговори? – Че ще му извадя и двете. – После като дигна ръката си нагоре, какво разбра от философа? – Че като ми извади окото, пет души ще дойдат в негова защита. – Ти какво му отговори? – Като извадя и двете му очи. десет души ще ми дойдат в защита.

Казвам: някои от съвременните религиозни хора се намират в положението на бръснаря и философа. По същия начин и много мъже и жени, учители и ученици изпадат в подобно положение и тълкуват нещата по своему. Питам: как разбирате света – като философа, или като бръснаря? Днес целият свят е пълен с бръснари. Те казват: обесете този човек, обесете онзи човек! Най-лесният занаят е бръснарството. Повикате бръснаря дома си, и той веднага снима брадата ви. Какво изкуство има в това? Наточи бръснача си, намаже лицето със сапун и снима всичките косми. Питам: бръснарят по този. начин разрешава ли въпроса за никненето на космите? – Не. Напротив, колкото повече се бръсне брадата, толкова по-дебели и груби стават. космите й.

„Ако не се роди някой от вода и Дух." – За да се разбере смисъла на раждането, изисква се човек с висока култура, а не с разбирания като на бръснаря. Хора, с разбирания като тия на бръснаря, казват: няма нещо особено в процеса на раждането. Всяка майка ражда. Това е повърхностно схващане на нещата. И затова, именно, често се употребява следната поговорка: „жени мома да не е дома". Или, когато искат да похвалят някой момък, казват: „левент момък, като планина". Това са иносказателни изречения. Те са хубави, но ако се тълкуват буквално, губят своя дълбок смисъл. Духът на. някой момък може да бъде като планина; мисълта му може да бъде велика и мощна, но той; сам, по форма, не може да бъде като планина., При процеса на раждането духът засяга мощното, великото в човека. Всеки, който иска да върви в Божествения път и да стане „човек" в пълния смисъл на думата, най-първо трябва да бъде безстрашен. Второто качество, което трябва да притежава, е смирението. Наблюдавайте: животните и ще видите, че смирението не съществува в тяхното царство. Значи, то е качество само на човека. Срещате някое куче, вирнало опашка – върви. Виждате някой пуяк, разперил опашка, върви гордо и казва: знаете ли, кой съм. аз? Знаете ли, какво мисля? Гледате някой петел, качил се на бунището, кукурига и си мисли: няма друг певец като мене! Дали точно така мисли петелът, не зная, това е мое тълкувание. Значи, две положения може да има тук: или петелът е прав, че като него певец няма, или моето тълкувание не е право. Трето качество, което характеризира човека, като истински човек, е справедливостта. При това, за да се застъпи човек за известна Истина, той трябва да бъде смел. Страхливите хора не могат да бъдат справедливи. Човекът на Истината, на Правдата, предполага абсолютно безстрашие. На страхливия човек не може да се разчита. Дойде ли до някое опасно място, той веднага ще избяга. Страхливият момък, преди да се ожени, казва на своята възлюбена, че я обича, че е готов на всякакви жертви за нея. Обаче, щом се ожени не минават две години, и той избягва, не издържа на обещанията си.

Ще ви разправя един пример, да видите; доколко страхливият момък може да издържи в своята вярност и безстрашие. Един млад българин, много страхлив, се влюбил в една млада, хубава мома. Един ден и двамата тръгнали на път, но трябвало да минат през една; голяма, гъста гора. Той й казал: Не се страхувай, на мене разчитай! Аз съм силен, безстрашен човек, няма да те оставя сама, при каквото положение да изпаднем. По едно време насреща им се задала една мечка. Момъкът веднага се качил на едно дърво и оттам казал на своята възлюбена: Не се плаши, не мърдай, аз оттук ще цъкам! Неговата възлюбена била умна мома. Тя веднага се простряла на земята и се пристроила на мъртва. Мечката се приближила до нея, подушила я и казала: Слушай, не се жени за своя възлюбен. Aз дойдох да те избавя от него.

И сега, някой казва: аз имам висок идеал. Питам: как постъпваш със своя висок. идеал – на дървото отгоре ли го закачваш, или го заравяш в земята, да израсте, да се развие да цъфне и да даде плод? Кое е по-хубаво: да оставите житното зърно да седи в хамбара, или да го заровите в земята? – По-хубаво е да го заровите в земята, отколкото да го оставите в хамбар. Идеалът на житното зърно не е да седи в хамбара. Ако посаденото зърно или семе израсте и устои на всички бури, на всички снегове и дъждове, то има висок идеал.

Често ние уподобяваме външната, видимата природа, на разумния невидим свят, чрез който Бог въздейства на нашите души. Сега някои питат: Вярваш ли в Бога? – В кой Бог? В света има много богове. Още от най-стари времена хората си създавали богове, пред които падали на колене, молили им се, тамян им кадели но те не ги чували – никакъв отговор не получавали на молитвата си. Днес, същите хора, със своите атавистически мисли, казват: молим се на Бога, но Той не ни чува. Казвам: молят се тези хора, но на някой от многото богове, които не са живи. Ухото на Живия Господ е толкова чувствително, че ако Му се помолите от сърце, с пълно смирение, с вътрешна чистота и благоговение, каквото духовният човек трябва да има, вашата молитва непременно ще бъде приета. Обаче, молите ли се на Бога, а същевременно мислите, как да използвате този – онзи, молитвата ви няма да бъде приета. Това не е човещина; това и животните вършат. Сегашното състояние на човека е резултат на три велики принципа, които са действали някога в миналото, действат в настоящето, ще действат и в бъдещето. Първият принцип е обикновеното човешко съзнание, което работи за смекчаване на твърдия елемент в човека. В това съзнание има само две точки: едната, от която човек излиза и втората, към която отива. В това съзнание човек пътува само вечерно време, като се ръководи в пътя по втората точка. Щом дойде до нея, той се спира и казва: свърших работата си вече! А по-нататък, какъв е външният свят, какви условия за развитие има, това не влиза в кръга на обикновеното съзнание, което се изразява с права линия. Правата линия представлява граници на плоскостта или отношения между две разумни същества.

Вторият принцип представлява преходно състояние от обикновеното съзнание към самосъзнанието, което се изразява чрез плоскостта. В това отношение животните имат съзнание, но нямат самосъзнание. Следователно, съзнанието, което представлява живот на правата линия, не се движи изключително в границата на правата линия, но се движи в посоки извън правата линия, като образува плоскост. Тази плоскост граничи пак с прави линии. Щом човек излиза извън възможностите на правата линия и образува плоскост, той минава вече към самосъзнанието. Самосъзнанието може да се уподоби на зима, когато всичко е покрито със сняг. При това положение, дето и да отиде човек, той вижда навсякъде сняг, не намира условия за работа. Такова е положението на съвременния човек. Такива са условията, при които той днес живее. Някой казва: ледено е сърцето ми, нямам условия за живот. Защо? – Зима е вън. Погледнеш

от прозореца, всеки се свил в стаичката си, нарязал си малко дръвца, постоянно подклажда огъня си и за никого отвън не мисли. Отвън се издават закони, проповядват се учения, а отвътре – всеки влязъл в себе си и само за себе си мисли. И след всичко това, иди хлопай по чуждите врати. Някъде ще те приемат, а някъде, и десет. пъти да хлопаш на вратата им, нито ще те чуят, нито ще ти отворят. Имаш нужда от нещо, минеш покрай някой човек, помолиш му се, той казва: махни се оттук! С това той иска да каже: аз разрешавам само своя въпрос, а не и твоя. Донякъде този човек е прав. Всеки сам трябва да разрешава въпросите си. Когато казваме, че трябва да правим добро, ние не подразбираме закона на самосъзнанието. В живота на самосъзнанието съществуват само понятията за добро и за зло, но там не съществува правене на добро. Човек, който живее в самосъзнанието и прави добро някому казва: аз ще ти направя едно добро, ще ти дам пари на заем, но с 25% лихва. Трябва да знаеш, че аз съм добър човек, не ти искам 30% лихва, както другите хора, но само 25%. – Да, това са пари, взети със сложна лихва. Питам: в какво седи доброто? То е все едно да имаш само 10000 лв. дълг за къщата си, който след време нараства толкова много, че продават къщата ти. Наблюдавайте, например, как живеят съвременните хора, какви отношения се завързват между тях, на каква база се поставят и разрешават най-сериозните въпроси. Някоя мома иска да се жени. Какво правят близките й? Харесат един момък и гледат, дали той е здрав, снажен, дали е богат, има ли къща, пари и т. н. Ако момъкът отговаря на тези условия, казват: отличен човек е този момък! Когато избират мома, също тъй гледат, дали е здрава, снажна, богата и т. н. Ако и тя отговаря на тези условия, казват: отлична е момата! В тези разбирания за живота няма никакъв морал. В живота на самосъзнанието човек се учи чрез страданията. Само чрез страданията той познава, че в света има още по-велико състояние от това, в което днес се намира. В това състояние, именно, човек може да разреши великите проблеми на живота. Днес могат да дойдат най-велики поети, учени и философи да говорят на света, но с това въпросите не се разрешават. В умовете на съвременните хора трябва да стане велика вътрешна промяна. В умовете на майки и бащи, братя и сестри, учители и ученици, трябва да стане коренно преобразуване. Не е достатъчно човек да съзнава само, че е грешен, че се е опетнил, че е ял и пил, че е паднал в локва и се окалял. Съзнае ли, да изправи погрешката си! Това е важното. Някой казва: аз съзнавам, че съм грешен, признавам греховете си. Кой лихвар не знае, че взима лихва повече, отколкото трябва? Кой мъж не знае, кога се отнася зле с жена си, но казва: жена е тя, трябва да се подчинява на мъжа! Когато някоя жена има дълъг език, не знае ли тя това? – Знае. Обаче, каквото мъжът й донесе, тя все недоволна остава. Човещина ли е това? В какво се проявява благородният човек? И след всичко това, когато им дойдат гости, мъжът казва: добра е моята жена. Жената пък казва: добър, благороден е моят мъж. Това са думи, които се говорят само пред гостите. Щом си отидат те, жената пак не е добра, и мъжът пак не е благороден. Жената започва: моят мъж е малко захласнат. Дойде ли Нова година, Коледа, или Великден, той нищо не ми купува, никъде не излиза с мене – нехранимайко. Така се оплаква жената пред съседките си. Коя е подбудителната причина, за дето тя говори лошо за мъжа си? – Крайното користолюбие. По този начин тя иска да предизвика съседките си да отидат при мъжа й, да го бутнат оттук – оттам,. да го заставят да й купи нещо ново. Де е моралът в тази постъпка? Ако мъжът трябва. да се кара с остен да изпълни задълженията си, както заставят вола с остен да оре нивата, де е тогава разликата между човека и животното? Де е моралната стабилност в човека?

Казвам: като изнасяме и лошите, и добрите страни на живота, с това не го упрекваме. Ние трябва да знаем, че това са преходни състояния на самосъзнанието. Самосъзнанието е процес на чистене. Да съзнаваш нещо, значи да се чистиш, да изплащаш дълговете си, да уреждаш разбърканите си работи и да се приготовляваш за новия живот. Ето защо, животът на самосъзнанието е преходен. Някой казва: аз съзнавам, че имам дълг към своя народ. – Какъв е този дълг? Да отидеш да се биеш за народа си. Като отидеш да се биеш за него, ще го освободиш ли? Кажете ми, от толкова хиляди години насам, кой народ се е освободил чрез войни, чрез бой и насилие? Трябва да се бием, но как? Хората трябва да предприемат едно велико сражение, една велика война! Кога? – Когато всички, като безброй малки реки от разни посоки се слеят в едно голямо, велико море, или в една мощна, пълноводна река, която дето мине, всичко напоява в света. Това значи война.

Време е вече човек да влезе в третия принцип на живота, да мине от самосъзнанието в Божественото съзнание или в космическото съзнание. Според езика на Евангелието това значи да се роди човек от вода и Дух. Тук думите „космическо съзнание" са заместени с думите „ще им отнема каменното сърце и ще го заместя с ново". С други думи: Бог ще ни отнеме каменното съзнание и ще ни даде ново, космическо съзнание, което разрешава въпроса на безсмъртието. В самосъзнанието, като живот на плоскостта, ние представляваме страна на някакво тяло. Казват за някого: той е страна. – На какво? – На куба, например. Какво е кубът? – Тяло, с определена форма, големина, твърдост, с определен обем и т. н. – Да, но въпросите не се разрешават с твърди тела. Какво разрешава днес златото? Какво разрешават къщите? Какво разрешават параходите автомобилите и аеропланите? Те разрешават нещо малко, но не разрешават същността на нещата; те не разрешават великия идеал, към който се стреми човешката душа. За в бъдеще, обаче, когато човек ще живее в космическото съзнание, той ще дойде до правилно разрешение на въпросите. Тогава няма да чакаме да дойде някой аероплан, да се завърти колелото и да тръгнем на път. Питам: с какво пътува слънчевата светлина? По какъв начин се пренася слънчевата енергия през пространството? Учените хора казват, че светлината произвежда известен род трептения. Съгласни сме с това, но кой произвежда тези трептения? И как се произвеждат те? Учените казват още, че светлината пътува с грамадна бързина и вследствие на това между частиците й се образува известно търкане. И това е вярно, обаче, трябва да се знае, че движението на всеки предмет, на всяко тяло се обуславя от участието на разумни същества. Колкото разумността е по-голяма, толкова и движението, предизвикано от тази разумност, е по-интензивно.

И тъй, когато говорим за Любовта, за Мъдростта, за Истината, за Правдата, за Добродетелта, ние подразбираме Вечното Начало, Космическото съзнание, което обхваща всичко в себе си и към което всеки трябва да се стреми. Само в Неговите условия нашето тяло ще се оформи и пресъздаде. Апостол Павел казва: „Сега имаме плътско тяло, но когато дойде космическото съзнание, ще се създаде духовното ни тяло". Каква разлика има между плътското и духовното тяло? – Плътското тяло умира, а духовното не умира; плътското тяло страда, а духовното не страда, противоречията в живота съществуват за плътското тяло, а за духовното тяло няма никакви противоречия. Духовното тяло живее във вечна радост, в разбиране дълбокия смисъл на живота. То живее във вечния Живот.

Сега, според законите на самосъзнанието ние казваме, че земята се върти. Питам: колелото на аероплана вечно ли се върти? – Не, колелото се върти, само когато аеропланът пътува. Знаят ли тогава съвременните учени, кой пръв завъртя колелото на земята, да тръгне на път? Преди колко милиарди години земята излезе от своето пристанище и тръгна да пътува из пространството? След колко милиарда години ще стигне в друго пристанище? Когато се говори за пристанище на земята, ние разбираме, че тя е тръгнала от пристанището на обикновеното съзнание и се стреми към космическото пристанище, дето ще пусне котва. За сега земята е дошла до средата на своя път. Още много път има тя да изминава, докато стигне в космическото съзнание. Мнозина ще кажат: значи, много има да се чака. Няма защо да се чака, но с нея заедно ще се пътува. Човек, който чака, той не работи. За обяснение на мисълта си, ще ви представя следния контраст: това, което е настояще за обикновеното съзнание, е минало за самосъзнанието; бъдещето за самосъзнанието пък е настояще за космическото съзнание. Следователно, ако някой човек седи и чака реализиране на своите идеали, без да работи, може да чака милиони години, но те няма наготово да дойдат. Всеки, който схваща тази идея и живее според нея, той има условия да се подигне, той може да влезе вече в новия живот. Очите му веднага ще се отворят, телефоните му веднага ще заработят. Който влезе в космическото съзнание, ще се намери пред един свят абсолютно жив. Слънцето за него няма да бъде само едно светло тяло, но ще живее, ще му проговори на негов език. То ще почука на телефона му. – Кой е там? – Елате да чуете последните важни новини от слънцето. Това не са измислени, невъзможни неща, но действителни факти. Съществата, които живеят на слънцето, са разумни, те се движат в космическото, в Божественото съзнание. Тия разумни същества, именно, са облекли слънцето в светла, хубава дреха и постоянно се движат около него, да не би някои същества от по-низък уровен се опитат да влязат в него. Опитат ли се да влязат в слънцето, те ги изхвърлят навън. И нашата земя е едно от съществата, които слънцето е изхвърлило навън. Някога, в миналото, тя се е разбунтувала против слънцето, и то я изхвърлило вън от себе си. И всички планети, които днес са извън слънцето, са изпъдени от него. Учените хора създават разни теории за образуване на планетите, но аз казвам, че слънцето ги е изпъдило някога от себе си и днес ги учи. Има планети, които са на разстояние милиони километри от слънцето. Какви закони ги държат в пространството? – Законът на земното притегляне. Да, има нещо, което привлича хората към един общ център. Този център е космическото. Божественото съзнание, чиято дейност е непреривна.

Значи, всички тела във вселената са свързани помежду си и представляват един общ, велик организъм. Всички планети, които се подчиняват на този организъм, същевременно са и абсолютно свободни. Между мравката и човека няма никакво подобие, но има някаква вътрешна връзка. Съвременните хора не виждат тази вътрешна връзка между всички същества, понеже съдят за нещата от гледището на самосъзнанието и казват: защо сме се родили, и ние не знаем. Създал ни е Бог, но ни е забравил. – Не се знае, кой кого е забравил: дали Господ ви е забравил, или вие сте Го забравили. Човекът в миналото се е проявил като непослушно дете, заради което Баща му го изпъдил вън, да се учи и да работи. Цялата съвременна бяла раса днес е в положението на блудния син. Християнството дойде в света, за да покаже пътя, по който бялата раса трябва да върви, да я научи на закона на жертвата, чрез който може да се върне към Бога. Блудният син се върнал при баща си, но кога? – Когато видял, че господарят, на когото служи, се отнася с него по-зле, отколкото със свинете си. Той не му давал да яде даже и от рожковите на свинете, които пасял. Питам: кой е доволен днес от положението си? Сегашният свят е пълен само с недоволни и болни хора, Ако отидете в някои от съвременните болници и клиники, там ще видите хиляди болни, от какви ли не болести, нервни, органически, които лекарите не знаят, вече как да именуват. Днес лекарите се виждат в чудо: излекуват една болест, две се явят; излекуват две болести, четири се явят и т. н. След всичко това те казват: ние имаме. пред вид всички хигиенични мерки да не заболяват хората, да намалим процента на смъртността. Да, ако в едно отношение хората не умират, в друго отношение умират. Ако само физически се подобряват, в друго отношение се влошава положението им, сърцата им се ожесточават, умът им губи своето равновесие. И след всичко това хората казват: светът се много наплоди. Какво да правим? – Да отворим война! Отварят една война, като сегашната, в която избиха около 25 милиона хора. После започват да търсят виновника на войната. Кой е виновникът на войната? – Човешкото самосъзнание, или казано на друг език: човешкият егоизъм. Човек иска да устрои живота си вън от Бога. Обаче, за разумните хора, разрешението на всички въпроси седи в космическото съзнание. Всеки човек има допирни точки с космическото съзнание. Щом дойде в съприкосновение с тях, веднага у него се заражда един. вътрешен потик да се обърне към Бога, но не по начина, както съвременните богослови учат. В него се заражда велик импулс към самоотричане от всички материални блага и желания да служи на хората от любов към Бога, да носи навсякъде радост и веселие. Да допуснем, че някой човек е свършил четири факултета, но след време в него се явява желание да служи на Бога. Скоро след това му дохожда противоположна мисъл: защо съм толкова глупав? Нима затова съм свършил четири факултета, да слугувам на Ивана, на Драгана? Трябва ли да: слизам от висотата на положението си и да ставам слуга? Ето как се изгасват проявите на Божественото съзнание в човека!

Сега ние говорим за Божествените импулси, които се явяват у нас. Някой казва: щом заживеем Божествен живот, всякаква култура всякаква наука ще изчезне. Не, тогава, именно, ще дойде истинската култура, истинската наука музика, поезия. Ние не казваме, че всичко ще дойде изведнъж. Светът не може да се поправи механически. Това, което имаме днес, е добро, но ако останем още известно време в това добро, ще умрем. То е толкова добро, колкото е добро положението на някой баща, който, за да достави средства на дъщерите и синовете си да живеят добре, е заложил всичкия си капитал при лихваря. Един ден този лихвар ще дойде, ще изнесе навън всичко, каквото имате, и ще каже: всичко това е мое. Вие сега идете и работете! И външният закон му дава право да постъпва така. Какво ще кажете вие тогава? Ние не критикуваме сегашните закони. Това не се отнася към нашия предмет, но казваме: ако не се съобразявате с Великия Закон на живота, бирникът, лихварят ще дойде, ще опише всичкото ви богатство и ще го занесе навън. Този лихвар е смъртта.

Йоан казва: „Ако не се родиш от вода и Дух". Това значи: ако не живееш в космическото съзнание, няма да влезеш в Царството Божие. Този е изходният път в живота. Първото важно нещо за човека е да бъде справедлив. Имаш ли да даваш някому нещо, ще му го дадеш. Ама имал си всичко десет лева в джоба си – ще му ги дадеш. Щом дойде кредиторът да иска парите си, ще извадиш, каквото имаш в джоба си и ще му го дадеш, а ти можеш и да погладуваш малко. Само по този начин ще опиташ своята сила, своето достойнство като човек. Мислиш да пътуваш през някоя; гъста гора и си казваш: не ме е страх, аз вярвам в Бога. Щом вярваш в Бога, ще тръгнеш през гората, без нож, без каквото и да е оръжие. По-силно оръжие от вярата има ли? И мечка да срещнеш, ще я погледнеш само, и тя ще си замине. Вие не сте опитвали още, какво може да направи човек с вярата. Това, което измъчва съвременните хора, са онези наследени качества от деди и прадеди, които прекарали един неестествен живот. Този живот се пробужда сега и в съвременните хора, като неестествени желания, копнежи и чувства, които не носят нищо добро за тях. Щом се породи едно от тези желания в някой съзнателен човек, той започва да се критикува, да се самоосъжда; защото не знае, отде произтича това. Невидимият свят, обаче, постоянно регулира тези неестествени прояви в хората, като им изпраща ред страдания. Чрез страданията разумните същества от невидимия свят казват на хората: не е този пътят, по който трябва да вървите. Някой казва: не знам, какво да правя. Станал съм много чувствителен, много нетърпелив, подозрителен. Кой каквото направи, аз мисля, че е насочено против мен. Как да се избавя от това кошмарно състояние? Казвам: тези състояния се дължат на незадоволени човешки желания. Има желания у човека, които с нищо не могат да се задоволят. Мислите ли, че виното може да задоволи жаждата на пияницата? Мислите ли, че соленото ядене ще задоволи жаждата му за вино? Колкото вино и да пие, жаждата за пиене все повече ще се увеличава. Голямото употребление на вино ще разстрои само храносмилателната му система – и нищо повече. Чрез пиенето природата го поставя в положение на самозабрава, да заспи и да забрави всичко. На другия ден, обаче, като се събуди, той всичко си спомня и пак отива да пие, да забрави, да завърши започнатото. Но все пак остава нещо недовършено.

Някой казва: обидиха ме! Аз ще им дам да разберат! Питам: като им дадеш да разберат, с това разрешава ли се въпросът за обидата? Как се лекува обидата?

Някоя мома обича едного. Той е любезен, внимателен. Каквото пожелае тя, той го изпълнява; иска еди – какви си дрехи, обуща, и той всичко й доставя. Оженя се, пак върви добре. Един ден тя се скара с него, обиди го нещо. От този момент силата на неговите чувства към нея се намалява с 10 %. От втората лоша дума чувствата му се намаляват с още 2 % и след 10 – 15 години целувките престават, нови дрехи, шапки и обуща не се купуват, мъжът почти не се свърта в къщи и започва да говори: моята жена стана много лоша, нетърпима е вече. Казвам: дойде ли жената до това положение тя трябва да се обърне към космическото съзнание и да каже: Господи, моят език беше много дълъг, много невъзпитан, с него тикнах мъжа си в лошия път, но помогни ми да изправя погрешката си! Как може човек да изправи една своя погрешка? Според Божественото съзнание човек може да бъде чешма, от която постоянно да тече вода. Тече ли вода, тя ще измие всички нечистотии наоколо си. Обаче, тази чешма ще тече само тогава, когато е свързана с Великия Извор на живота. Кой въздига чешмата: камъните от които е направена тя, или водата, която тече от нея?. – Водата, разбира се. Значи, цената на човека се определя от великия живот, който протича през него. И когато животът на космическото съзнание влезе у нас, ние ще имаме нова философия, нова мисъл. И тогава, дойде ли някой при мене, да ми чете свои произведения, аз няма да го критикувам, но ще взема такова участие в неговата работа, като че той и аз сме едно и също нещо. Днес, като дойде някой човек да ви чете свои съчинения, вие казвате: хубави работи са вашите произведения. Щом излезе този човек навън, вие казвате: не са толкова хубави произведенията му, но нека намажа малко колата му, да се порадва. Кое положение е по-хубаво: да слушам някой да ми свири, или аз да свиря, а други да ме слушат? И двете положения са необходими. Някога ще слушам, някога ще ме слушат. Не може да се нарече човек този, който не знае да слуша. Първото качество, необходимо за човека, който иска да влезе в космическото съзнание е послушанието. В живота на самосъзнанието има подчинение, робство, а в живота на космическото съзнание има послушание. Който не знае да слуша, нищо няма да придобие. Когато обичате някого, как го слушате? Слушате го, без отегчение, и усещате, като че във вас се влива някакъв елексир, който ви ободрява и съживява. Като си замине любимият ви човек, казвате: много нещо ми остави този човек. Това значи да любите и да ви любят.

Много от съвременните християни казват: ние сме християни от рождението си още. – Това само не е достатъчно. Истинският християнин ще вземе своя инструмент и ще засвири, ще предаде Божественото изкуство, както си е. Не е достатъчно само да нарисуваш една гарга, но така да я нарисуваш, че който я види, да се учуди, да не може да познае, рисунка ли е, или естествена. Ще ви приведа примера за двамата гръцки скулптори, които показали своето изкуство един пред друг. Първият от тях направил един. грозд, който бил тъй майсторски изработен, че измамил птиците, които дошли да го кълват. Вторият пък изваял един воал, с който покрил образа на една от гръцките богини. Другарят му, като видял воала, приближил се към статуята, с намерение да дигне воала. Той се обърнал към скулптора с думите: не ме заблуждавай, дигни воала на богинята! Първият, измамил птиците, а вторият – човека. Да можеш да предадеш вярно нещата, в това седи истинското изкуство. Голямо изкуство е като говориш, да можеш да предадеш това, което се крие в душата ти, да можеш да изразиш своята любов. Говори ли ти някой, не казвай, че той те залъгва. Ако работата е за залъгване, от 8000 години насам хората все си говорят и все се залъгват. Грешката не е само в този, който говори, но и в този, който слуша. Ако вие сте човек, който се стреми към безсмъртие, към космическото съзнание, като ви говори някой безсмъртен човек, вашият живот моментално ще се измени, и ще се намерите обиколени от много братя и сестри. Ще кажете: кой знае дали е така! Докато живеете на плоскостта, ще казвате „кой знае", но когато дойдете в положението на хора, родени от вода и Дух, нещата ще бъдат за вас точно определени. Духът ще донесе абсолютната справедливост; водата ще донесе мекотата и чистотата; чистотата ще донесе здраве, а здравето – светлина. Тогава животът ви няма ,да бъде мъчение и труд, а работа и наслаждение.

„Ако се не родите изново от вода и Дух". Някои от вас сте едва заченати; други сте по на един месец; трети сте по на два месеца; четвърти – на три месеца, а малко хора има, които са на девет месеца. Но всеки, у когото Божественото се е заченало, трябва да го пази. Дълъг период се изисква, докато се родите изново от вода и Дух. Ако вървите по закона на самосъзнанието, това раждане е въпрос на далечното бъдеще; ако вървите по закона на космическото съзнание, то може да бъде в настоящия момент. За самосъзнанието разстоянието от земята до слънцето е милиони километри, когато за космическото съзнание това разстояние може да се вземе само за осем минути. Ако пътувате с крилата на самосъзнанието, трябва да имате един бърз трен, с който ще изминете разстоянието от земята до слънцето за 250 години. Това не е за осъждане, нито за самоосъждане. Задачата на човечеството е да се чисти всеки момент и да върви напред. Няма какво човек само да признава греховете си, но той трябва да: се обърне към Бога, да възприеме Неговата Любов, Мъдрост и Истина по новия начин, по начина на космическото съзнание и да ги приложи в живота си. Човек не трябва за вечни времена да остане твърдо тяло, нито пък страна на някое тяло, но да има отношения с хората, като души, които живеят в едно тяло, т. е. във вечна хармония. Когато една душа живее в космическото съзнание, тя може навсякъде да бъде приета. Ако живее на земята, тя може временно да я напусне, да отиде на слънцето, да се разговори със своите любими и после пак да се върне на земята. Тази душа е свободна да се разхожда, дето иска из слънчевата система. От гледището на самосъзнанието ще кажете: може ли човек да пътува до слънцето? – Може. Има вътрешно, духовно пътуване. По физически начин не може да се отиде до слънцето, но по духовен начин – може. Когато се говори за живота, ние имаме пред вид неговата външна – физическа страна и вътрешна – духовна страна. От материално, физическо гледище, нещата стават мъчно, изисква се вечност, едно число с 15 нули – денят на Брама. Щом изтече това число, ще изтече и Божественият ден, след което ще настане Божествената нощ, пак същото число с 15 нули. Изчислете, колко милиарди години правят тези числа. Денем Бог твори, а нощем, когато спи, Той образува новите светове в себе си. Тъй щото в Бога има постоянен, вечен процес на творчество и създаване.

Следователно, щом Бог постоянно твори и създава, по същия начин и ние трябва да създадем в себе си нов свят. На съвременните хора липсва нещо идейно. Те търсят своето спасение отвън. Те чакат като просяци пред вратата на някой богат човек да им даде нещо.. Срещате някой беден човек, проси от вас. В този момент вие може да нямате пет пари в джоба си, но ако бръкнете в неговия джоб, ще намерите не по-малко от 200 лева. Защо пази тия пари? Той гледа да се осигури отвън, на другите хора се надява, от тях очаква спасението си. Този човек трябва да намери някакъв начин сам да се прехранва. Чрез просия човек не може да се изправи. Тя е само един метод. От духовно гледище само горделивите хора са осъдени на просия. Някога те са били много горди и затова са изпратени на земята, като просяци, да се смирят. Когато сиромахът започне да разбогатява, главата му отчасти се деформира. Деформира ли се главата ви, молете се да изгубите богатството си, да осиромашеете и по този начин да се смирите. Гордостта сваля човека надолу. Когато някой човек достигне високо духовно положение и започне да мисли, че няма подобен на него, той е осъден на падение. Каже ли поетът или музикантът, че няма подобен на себе си, той се намира на лъжлив път. Дарбите на човека зависят от тези, които го слушат, които го обичат. Те дават сила за проявление на неговите таланти. Ако говориш пред хора, които те обичат, ти ще говориш повече и по-красноречиво; ако говориш пред хора, които не те обичат, ти ще говориш по-малко и по-лошо. Следователно, дарбите зависят от Любовта. Ако майката има любов в себе си, тя ще роди велик, гениален син. Ако няма любов в себе си и живее повърхностен дребнав, лекомислен живот, тя ще роди обикновен син, подобен на нея. Когато някоя майка иска да роди нещо велико, тя трябва да е подготвена за това, да съзнава своето предназначение. Човек не може да роди една възвишена идея ако той сам се занимава с дребнавостите на живота. Хората сами създават възвишените идеи; те сами създават и обикновените идеи. Да служим на Бога, това е велика Божествена идея. Да служим на хората със своя ум, със своето сърце и със своята воля, и това са Божествени идеи. Обаче, да продадем на хората своя ум, своето сърце и своята воля, това вече не е Божествено. След всичко това, може ли човек, който се продава, да съди онзи, който служи на Бога? Ако той го съди, ще му кажа: вземи цигулката си и свири! Аз ще дойда да те слушам. Който съди, трябва да даде образец. Днес човечеството не се нуждае от религии, то не се нуждае и от храмове. Ако е въпрос за храм, по-хубав храм от небето няма. Дигни очите си нагоре към небето, погледни звездите и кажи: Господи, благодаря Ти за всичко, което Си създал! Ако и след това искаш нещо хубаво, обърни внимание на бубулечиците, на птичките, на растенията, на чистите кристални извори и нека в тебе се зароди велико вътрешно желание да се позанимаеш с тях, да научиш, защо са създадени те. От всичко това ти трябва да изпиташ красив трепет на своята душа.

Питам: какво правят съвременните хора? Като се намерят пред някой чист планински извор, изведнъж натопяват вътре калните си обуща, да ги измият. Не, приятелю, намериш ли се пред такъв извор, ще се спреш при него с благоговение, ще свалиш шапката си, ще измиеш лицето си, ще пиеш от водата му и ще кажеш: Господи, помогни ми да изчистя сърцето си и да просветя ума си, като водата на този извор. Изворът е жив. От хиляди години при него седи някой възвишен дух и работи, изпълнява своето предназначение. Затова отидете ли при някой извор, пийте от водата му, измийте се и благодарете. Казвате: вярно ли е всичко това? Питам: вярно ли е, че ме слушате сега да ви говоря? Вярно ли е, че сте българи? Има реални неща в света, но има и нереални. Реалните неща нямат начало, нямат и край. Казвате: апостол Павел е проповядвал някога в миналото Христовото учение. Не, той не е проповядвал само в миналото; той проповядва и сега. Ние не гледаме на Христа и на Неговото учение, като на минало нещо; ние не гледаме на Христа и на учението Му, като нещо, което ще дойде в бъдеще; ние гледаме на Христа и на Неговото учение, като на етично настояще. Казвате за някого: този човек се мисли за нещо по-горе от Христа. Така може да мисли само този, който живее в закона на самосъзнанието. Ръката не може да се отдели от тялото и да каже, че тя седи по-високо от него. Всички трябва да знаете, че съставлявате едно цяло, в което всеки заема своето определено място. Ние знаем, кое място в цялото заема Христос, кое – апостол Павел, кое – Буда, кое – Шекспир, кое – Бетховен и т. н. Ние точно знаем местата на всички хора и поставяме всеки на неговото определено място – нито по-горе нито по-долу от това, което им е дадено и което те заслужават. Например, никой до сега не е дал на Бетховена това място, което ние му даваме. За в бъдеще ще дойдат музиканти, които ще създадат нещо повече от Бетховена. Ще кажете: възможно ли е това? Ако вашето дете днес къса буквара си, когато стане възрастен човек, на 33 години, той ще създаде нещо хубаво, велико. Той може да стане велик музикант, или велик поет, или велик художник. Когато човек стане на 33 години, когато създаде нещо хубаво и велико в своя живот, той може да се нарече вече истински човек.

И тъй, млади и стари, всички трябва да се освободим от заблужденията и да разберем,; че живеем в настоящето. Някой казва: не мога да търпя! – Ще търпиш. – Не мога да бъда милостив. – Ще бъдеш милостив! – Слаб съм. – Ще станеш силен! Щом влезем в космическото съзнание, ние ще придобием качества, необходими за бъдещето положение или за Синовете Божии, които ще могат да преодоляват всички мъчнотии. Казано е: „Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е". Ако живеем по плът, ще умрем; ако живеем по дух ще придобием Вечния Живот. Вечният Живот, новият живот включва всичко в себе си. Всички религии водят до вратата на космическото съзнание. Всички вярвания, с които до сега сме били облечени, ще останат настрана. Казано е в Писанието: „Ние няма да умрем, на ще се изменим." Това подразбира, че като влезем в космическото съзнание, ще се облечем с нови дрехи, ще се изменим. Новите дрехи представляват новите разбирания, новите вярвания, с които нашето сърце, нашият ум и нашият дух ще се облекат. Щом се облечем с тия нови дрехи, тогава ще бъдем „братя" в пълния смисъл на думата и ще се познаем. Можеш да имаш брат само в живота на космическото съзнание.

Сега всички трябва да работим за своето самоусъвършенстване. Готовите души за нов живот трябва да влязат в космическото съзнание, за да отворят място на другите. Този е пътят, по който ще дойде спасението на човечеството. Когато хората възприемат новото учение и заживеят в космическото съзнание, омразата, завистта, недоволството – всички отрицателни черти в живота на човека ще изчезнат. Това се разбира в стиха: „Господ ще заличи всичките ни грехове." Всичко отрицателно, което носим от живота на съзнанието и самосъзнанието, ще се заличи и вече няма да бъдем хора, прегърбени от тежестите на живота, изтощени от неуспехи и недоразумения. Сега гледаш някой. върви отчаян, замислен. – Какво си се замислил? Мисля, как да изкарам прехраната си. Значи, самосъзнанието разрешава въпроса за прехраната, а космическото съзнание разрешава въпроса за любовта към Бога. Разрешим ли този въпрос, любовта ще донесе своето изобилие, от което ние ще се храним. Тогава цялата земя ще се превърне в райска градина, в която ще има работа за всички. Кой каквито дарби или възможности има ще се прояви. Някой може да пише, ще му дадат условия да напише най-хубавата си работа. Сега, седите без работа, без импулс в живота и казвате: остаряхме вече. – Защо сте остарели? От много грижи, от безверие. Вие не вярвате в настоящето, а вярвате в бъдещето, което носи смърт. Не, в настоящето ще вярвате! Ще вярвате в Отца си, както Синът вярва в Него и приема Неговия живот. Щом вярвате в Отца си, и Той ще живее във вас. Всеки, който живее в космическото съзнание, само той може да разбере, какво значи да имаш съприкосновение с Бога. Най-малкото докосване до съзнанието на Бога донася такава радост за душата, за която Павел казва: „Щастието, което ни очаква за в бъдеще, не може да се сравни с богатствата на целия свят". Само по този начин животът ни ще бъде песен и музика. Мисълта ни ще бъде като Божията мисъл; чувствата ни – като Божиите чувства, действията ни – като действията на Бога. Вземем ли перото, от него ще се изливат велики, свещени мисли и който прочете написаното, ще каже: благословена да бъде ръката, която е написала тези Слова! Благословена да бъде устата, която е изрекла тези слова! Питам: този живот няма ли смисъл?

Казвам: досега вие всички сте имали само предчувствие за това велико съзнание. Пожелавам на всинца ви да преживеете поне един такъв ден! Ако не можете цял ден, поне за един час, или за една минута, или най-малко за една секунда да имате съприкосновение с Божественото съзнание! Този кратък момент ще донесе блага на душата ви за хиляди години. Незабравим момент е той! Велико събитие за целия космос е да се приближи Бог до някоя душа! Всички същества, и висши, и низши, ще отправят всичкото си внимание към тази душа и ще я питат: какво ти каза Господ? Този е най-тържественият ден в живота на душата. И ангели, и богове, и светии – всички ще се заинтересуват от нея. Всяко докосване на Бога до една душа, означава откриване на нов, велик свят. Този човек може вече да каже: аз живея в Божията Любов; дишам светлината на Божията Мъдрост, движа се във великата Божия Истина, която носи свобода и простор за душите, като раздавам всичко, което Бог ми е дал. Човекът на Истината разполага с неизчерпаемо богатство. Той живее в изобилието на Божията Любов.

Пак ви пожелавам да преживеете този велик и славен момент, който представлява идването на вашия възлюбен. Дойде ли този момент, всичко старо, всичко преходно ще се обезсмисли. Този момент може да бъде още днес, в настоящето, в което се движите и живеете. Само този момент е в сила да смекчи човека, да измени лицето му и да го облагороди. Влезете ли в живота на космическото съзнание, всякаква лъжа, всякаква неправда ще изчезне от вас. Тогава вие няма да приличате на онзи богаташ, който се скривал от всички посетители, които отивали при него за материална помощ. Отива един беден поет при този богаташ да му иска някаква парична помощ, но той казва на слугата си: кажи, че ме няма в къщи! Един ден богаташът има нужда от поета и отива в дома му. Поетът излиза сам пред богаташа и му казва: днес не съм у дома си, не мога да Ви приема. – Как тъй, нали този, с когото говоря сега, сте Вие сам, поетът, когото търся? – Не вярвате ли, че не съм у дома си? Как аз можах да повярвам на вашия слуга, че Ви няма в къщи, а Вие не вярвате на мене? – Нали Вие сте поетът? – Да, аз съм, но не съм за Вас. Казвам: така се приемат хората, когато живеят в самосъзнанието. Обаче, когато влязат в космическото съзнание, те ще отворят широко вратата си за своя приятел с братска усмивка, със светъл ум и с чисто сърце. Какъв по-хубав прием от този може да очаквате? Няма по-хубаво нещо от това, да разполага човек с вътрешен мир и доброта! Какво по-хубаво от това, да виждаш навсякъде Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина? Няма подобри условия за работа от този живот.

И тъй, пожелавам на всички да преживеете момента на съприкосновение с Бога, Който ще събуди в душите ви непреодолимо желание и силен копнеж за постигане на новия живот – живота на Божественото, космическото съзнание!

Беседа от Учителя, държана на 2 Януари 1927 година в гр. София.

• ) Йоан 3:5