Разлика между версии на „Човешко и Божествено“

Версия от 01:28, 14 февруари 2012

Съборно слово

КНИГА: Да им дам живот

КНИГА: Да им дам живот - Жануа

1936

ЧОВЕШКО И БОЖЕСТВЕНО*

„И там имаше някой си человек болен от тридесет и осем години. Него видя Исус, че лежи, и понеже знаеше, че от много време вече боледува, казва му: Ищеш ли да оздравееш? Отговори му болният: Господине, нямам человек да ме тури в къпалнята, когато се размъти водата, и когато аз дохождам, друг преди мене слезва. Казва му Исус: Стани, дигни одъра си и ходи. 9 И тоз час человекът оздравя и задигна одъра си и ходеше; а този ден беше събота. И казваха юдеите на изцеления: Събота е, и не ти е позволено да дигнеш одъра си.”

Йоана 5:5–10

Съвременните хора се оплакват от страдания и не знаят причината за тия страдания. Много просто! Причината за страданията, нещастията, болестите, през които хората минават, се дължат на факта, че те живеят в неорганизиран свят. Какво трябва да направят, за да се справят с условията, при които живеят? Те трябва да се организират. Организирането трябва да почне от техния ум. За да се организира човешкия ум, в него трябва да се внесе нещо ново. Само новото е в състояние да опресни ума на човека.

Каква е разликата между организирания и неорганизирания свят? В организирания свят всяка част живее за себе си, но живее и за цялото. В неорганизирания свят частите живеят изключително за себе си. В организирания свят хората се познават напълно, а в неорганизирания – отчасти. Следователно, когато частите не са свързани помежду си, тогава се говори за неорганизиран свят. Като проследите личния, семейния, обществения, религиозния, духовния живот на съвременните хора, навсякъде виждате тази неорганизираност, вследствие на което те търсят добър, правилен живот. Добрият живот подразбира разумност. Разумният човек се учи от всичко и търси причината на нещата. Като се намери пред някакви противоречия или неразположения, той веднага търси произхода им, за да може да се справи с тях. Които не разбират причините за нещастията и страданията в живота си, те казват, че условията са лоши, или че обществото е виновно за всичко. Може да е така, но това не разрешава въпросите. Ако водата е нечиста, ти трябва да бъдеш разумен да не я употребяваш в това състояние.

Какво можете да очаквате от един неорганизиран свят? Някой човек бил учен и е недоволен, че хората не го оценили. Той трябва да знае, че в неорганизирания свят, в който живее, хората могат да го оценяват дотолкова, доколкото го използуват. Запример, вие имате един здрав, силен кон. Докато го използувате, вие го цените. Щом конят заболее и не може да ви служи, вие не го цените вече и го пенсионирате. Същото отношение ще срещнете и между хората.

Една от причините за страданията е тази, че хората се надценяват, присвояват си повече права, отколкото им се дават. Те се сърдят, обиждат се, недоволни са, че не им дават тези права, към които се стремят. Щом дойде за техните права, те са готови да се борят до край. Дойде ли до същите права на другите хора, те са готови веднага да ги отрекат. Правото за тебе е право и за другите. Всички неща в живота на хората произтичат от два източника: от разбиране и от неразбиране. Разбирането произвежда хармония, а неразбирането – дисхармония. Някой пее, но няма развит слух да разбере как пее, вследствие на което мисли, че е добър певец. За онзи, когото обичате, вие мислите добре; за онзи, когото не обичате, не мислите добре. Това е неразбиране на нещата, което поражда ред противоречия. Много естествено! Земята, на която живеем, е добре устроен свят, но не е още съвършен.

Това несъвършенство се вижда и във всички народи. По развитие те са на степени. Като пътувате през различни държави, някъде ви посрещат добре, а някъде не искат да ви знаят. Това се случва не само в чужди за вас държави, но и в отечеството ви. Дохожда някой българин между сънародниците си, но те го приемат като чужд, не го признават за свой човек. Казват му: Ти не си от нашите. – Защо? – Защото не могат да го използуват. Докато генералът е на бойното поле, дава заповеди и печели победи, всички го признават за техен човек. Изгуби ли силата си, той вече е отхвърлен от бойната линия, никой не го признава за герой.

Сега аз ви навеждам на неща, които трябва да имате предвид. Нямате ли ги предвид, вие ще страдате. Страданията се дължат на това, че вие пътувате през неорганизирана местност. Въпреки това казвате, че Бог ще промисли за всички. Отчасти сте прави, но не напълно. Не се ли запитвате, защо Бог промисля за едни, а за други не промисля? Един болен се моли и оздравява; друг болен се моли и умира. Един се моли и му се помага; друг се моли и не му се помага. Той даже изгубва всичко, каквото е имал. – Защо става така? – Защото някои неща са човешки, а други – Божествени. Докато си млад, ти си весел, разположен. Щом остарееш, ставаш кисел, недоволен, не ти се живее, намираш, че животът няма смисъл. – Не, животът всякога има смисъл, безразлично дали си млад или стар. Само за тебе животът е безсмислен, защото си слязъл в човешкия свят, дето няма никакво изобилие, а очакваш резултати на Божествения свят. Ти трябва да дадеш ход на Божественото начало в себе си и от него да очакваш резултати. Божественото е вътре в човека, а не отвън. Веднъж дошъл на земята, човек трябва да опита и човешкото, и Божественото. Човешкото е слабо, а Божественото – силно. Човешкото се къса, Божественото не се къса. Човешкото умира, Божественото възкръсва.

Като знаете различието между тези два свята, вие трябва да опитвате нещата, да опитвате хората, кой с какви мерки работи. По този начин ще избегнете страданията и разочарованията. Какво ще се разочаровате от човек, който си служи с величини от човешкия свят? Колкото и да обещава, той никога няма да изпълни обещанието си. Преди всичко, съзнанието на този човек не е будно. То постоянно се прекъсва. Той и в пението, и в свиренето, и в говоренето си образува неправилна линия. Като разглеждате тази линия, вие не можете да очертаете пътя на нейното движение. Тя ту слиза, ту се качва, вследствие на което създава дисхармония в живота на човека. Когато той пее, вие слушате, че песента в началото върви добре. Като дойде до някое място, изведнъж се явява дисхармония, после пак се оправя и т. н. Това е човешко пение. В Божественото пение няма никаква дисхармония. Там линията и да криволичи, пак запазва възходящо направление. Същото се забелязва и в почерка на човека. Буквите на някой човек са правилни, с красиви линии, а на друг – никаква красота, никаква линия.

Съвременните хора говорят за красота, без да знаят какво представя истинската красота. Те казват, че някои неща са гладки, красиви. В какво седи красотата на гладките неща? Всяко нещо е красиво на мястото си. Ако шосето, по което вървите е гладко, неговата гладкост е на място. Но ако планинският връх, по който се качвате, е гладък, това качество не е на място. Щом е гладък, той не може да мине за красив връх. Докато е на земята, човек не знае, през какви места ще мине, какви мъчнотии и страдания ще преживее. Добре е човек да предвижда всичко, което му предстои да мине, но ако не може да предвиди, поне да е готов да се справя с всички изненади, с всички мъчнотии в живота си. Той не може всичко сам да уреди, но има работи, в които никой не може да му помогне. Той сам трябва да ги нареди. Когато не може да се справи с мъчнотиите си, човек се оплаква от живота и от себе си и казва: Чудно нещо, очи имам – нищо не виждам. Уши имам – нищо не чувам. – Така е, зависи с кои очи и уши си служиш. Ако си служиш с човешки очи и уши, работите всякога ще бъдат неуредени. Ако си служиш с Божествени очи и уши, каквото пожелаеш, ще постигнеш. Ако си в човешкия живот, не очаквай постижение на идеалите си; ако си в Божествения живот, всичко можеш да постигнеш. – Ама хората не са щедри, не са благородни. – И ти не си от най-щедрите и благородните. Както ти критикуваш хората, така и тебе ще критикуват. В човешкия свят критиката се отнася до всички хора. – Еди-кой си не живее добре. – Това е в реда на нещата. Този човек няма нужното разбиране, вследствие на което разваля приятелството си с хората.

И тъй, човек е дошъл на земята да се научи правилно да живее и да слуша с Божествените си уши. Той трябва да започне с човешките си уши, а да свърши с Божествените. Човек мисли, че всеки момент Божественото начало е в него. – Не, той още не го е турил в действие. Когато Божественото в човека започне напълно да се проявява, хората ще се разбират добре и всякога ще се обичат. Щом не се обичат, погрешката е или в самия човек, или в окръжаващите. Хората са разделени помежду си, защото имат различни интереси. Всеки гледа да задоволи себе си, жена си и децата си. Не е лошо човек да се грижи за себе си, за своя дом, но по този начин той се ограничава и не дава възможност на Божественото в него правилно и свободно да функционира. Божественото изключва всякаква обида, всякакво докачение. Обидили сте някой човек. Какво трябва да правите? Няма да му се извинявате, но ще търсите случай да му помогнете. Когато го намерите в някакво затруднение, вие веднага ще му се притечете на помощ. Помогнете ли му, той всичко ще забрави. По този начин всякаква обида, всякакво неразположение изчезва. Иначе, колкото и да му говорите, колкото и да се извинявате, нищо не помага.

Съвременните хора искат да подобрят живота си. Те лесно могат да го подобрят, но трябва да се запитат: по човешки начин ли искат да го подобрят, или по Божествен? Човешкият живот изсушава нещата, а Божественият ги опреснява и възкресява. Каквито печалби и да имаш в човешкия живот, най-после животът ти ще се обезсмисли. За да не изпаднеш в това положение, ти трябва сам да осмислиш нещата. Роди ти се дете. Кажи си: Ще се грижа за Божественото в това дете и ще съдействувам за развитието му. – Ама остарях вече. – Докато живееш по човешки, непременно ще остарееш. Щом осмислиш живота си, щом дадеш ход на Божественото в себе си, и старостта ти ще стане приятна. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие". Това значи: Ако не започнете с Божествения живот, вие ще остареете и ще се лишите от условията да влезете в Царството Божие. Човешкото представя опаковка на всички неща в живота, а Божественото – тяхната същина. Като направи една погрешка, човек бърза да се извини. Не извинявайте погрешки, които сами не се извиняват. Не препоръчвайте добродетели, които сами не се препоръчват. Човешкото отблъсква, разделя хората, а Божественото ги привлича и обединява. То е като магнит. Затова, именно, казват за някой човек, че е магентичен, т. е. привлича хората към себе си. – Как се постига това? – Много лесно. Който живее по Божествен начин, той всякога привлича хората. Мнозина не успяват в това, понеже живеят по човешки, а искат резултати на Божествения живот.

Следователно, за да дойдат до Божествения живот, на всички хора предстои велика задача: да работят върху себе си, да се изучават, и във всяка своя мисъл, във всяко свое чувство и действие да различават човешкото от Божественото. Пишеш нещо, виж къде е човешкото и къде – Божественото. Неразположен си, виж къде се е вмъкнал човешкият елемент в тебе. Човешкото прекъсва съзнанието на хората. Те губят връзка с Божественото и търсят начин отново да възстановят тази връзка. Който живее по човешки, той се нуждае от помощта на хората. Който живее по Божествен начин, той помага на хората. Значи, просията е присъща на човешкия живот. И човешкият живот има свои добри черти, но той е временен, не може постоянно да се прилага. Той непременно трябва да се замести с Вечния, с Божествения живот.

Съвременните хора са дошли до най-опасното място – до границата на човешкия живот, дето се правят големи погрешки. Те са в положението на пътници, които се движат по хлъзгава планинска местност. Какво трябва да правят, за да преминат благополучно тази местност? – Те трябва да бъдат будни, досетливи, със силно въображение. Казват: Един живот ще се живее, да го минем, както и да е. – Не е така. Животът има смисъл, когато от човешкия се минава в Божествения. Става ли обратното, животът губи смисъла си. Адам, първият човек, изпадна в това положение. Когато беше в рая, той имаше всички условия да прояви Божественото в себе си, но всичко изгуби. Той виждаше нещата отвън, а не отвътре, вследствие на което не видя погрешката си и не издържа своя изпит. Погрешката му се заключаваше в желанието да има жена. Той вид, че му недостига нещо. Когато недостига нещо на човека, това показва, че той живее по човешки. Как, именно, се е родило желанието на Адама да има другарка, и как се е явила тя, по това са създадени много легенди.

Един еврейски равин изнася следната легенда за създаването на Адам и Ева. Той казва, че първоначално Бог е създал Адам и Ева едновременно. Ева била невидима за Адама. Той постоянно я носил на гърба си като раница, вследствие на което усещал известна тежест. Той молил Бога да го освободи от този товар. Един ден Бог скъсал връзките на товара му. Ева веднага скочила от гърба на Адама и се изправила пред него. Като я видял, Адам се зарадвал, защото усетил голямо облекчение на гърба си, но и той сам не знаел, как и откъде е дошла Ева. Дали тази легенда е вярна, или не, и ние не знаем, но вярно е, че когато хората се оплакват от страдания, от мъчнотии, това показва, че те носят тежести на гърба си и молят Бога да ги освободи, да променят условията си, да влязат в новия живот.

Мойсей пък е писал, че Бог направил Адама от червена пръст, заради което го наричат червен човек – мъж. Ева пък направил от реброто на Адама, заради което я наричат жена. Често слушате жените да казват: Защо Бог ни създаде жени? – Защото е нямало достатъчно червена пръст. Мъжът и жената се различават по естеството на материята, от която са създадени. Това, което е направено от пръст, има едно естество; това, което е направено от ребро, има съвсем друго естество.

Когато казваме, че нещата се различават по естество, ние разбираме, че те се различават по форма, по съдържание и по смисъл. Формата на нещата е човешкото; съдържанието е духовното, а смисълът – Божественото. Смисълът на нещата свързва формата, съдържанието и смисъла. Всяко нещо, което няма смисъл, опорочава и разваля нещата. Смисълът обновява нещата. Божественото осмисля нещата, прави ги свежи, чисти – обновява ги.

Време е вече хората да влязат в Божествения живот, да дадат ход на Божествените идеи в себе си. Тези идеи ще осмислят живота им, а не човешките. Някой иска да бъде богат, силен, учен, но нито богатството, нито силата, нито учеността са в състояние да осмислят човешкия живот. Всяко нещо, което се придобива отвън, не е в сила да осмисли живота. Само Божественото може да го осмисли. Когато животът на човека се осмисли, той вижда вече пред себе си всички възможности за постигане на своите идеали. Това означава стиха от Писанието: „И ще минаваш от слава в слава". Докато минава от слава в слава, човек живее в Божественото. Минава ли от чест в безчестие, той е нагазил в човешкото. Какво трябва да прави този човек? – Единственото нещо, което може да го спаси, е да излезе от човешкото и да влезе в Божественото. Божественият живот е живот на работа. Там всеки работи, без да очаква на другите. Работа и учение – това изисква Божественият живот от човека. Само така той ще разбере неговата същина.

Като изучавате живота, вие сами ще започнете да правите разлика между човешкото и Божественото. Това различие особено ярко изпъква в любовта. Момък обича мома, готов е на всички жертви за нея. Щом се оженят, първата година още животът им се разваля. – Защо? – Защото тя си позволила да погледне друг мъж. Това е човешка любов. Божествената любов не прави такава разлика между хората. И да има някакво различие, то е в формата на нещата, а не в тяхното съдържание и смисъл. При това, в човешката любов има слизане, а в Божествената – възлизане. Когато някой казва, че не може да търпи хората, това подразбира, че той живее още в човешката любов. Докато се отегчавате от хората, вие сте в човешкия живот. Докато умовете ви се помрачават от знания, вие сте в човешката наука. Щастието е само в Божествения живот. Истинската наука е само в Божествения живот. И човешката наука е на място, но в нея липсва онази истинска връзка, която обединява всички факти, всички явления и закони в едно цяло. Тази е причината, задето всички факти и явления в човешката наука са разхвърляни, както предметите в музеите. Ако отидете в някой народен музей, там ще намерите безразборно разхвърляни предмети, от които мъчно може да се възстанови, какъв е бил животът на този народ. Ако отидете в някой музей по естествените науки, там ще видите разхвърляни кости, черепи от различни животни, от които мъчно може да се възстановят техните форми.

Съвременните хора са дошли до по-висока фаза на развитие. По черепите, по костите на предпотопните животни те възстановяват миналите форми от животинското царство. Не само това, но същевременно те изучават главите на хората, и оттам, с най-малки подробности, определят техния характер. В заключение на своите изследвания, те казват, че всички човешки глави не са еднакво правилни. Следователно, когато някой пита какво да направи, за да подобри живота си, може направо да му се отговори: За да подобриш живота си, ти първо трябва да измениш главата си. – Как ще я изменя? – Като влезеш в Божествения живот. Само Божественият живот е в сила да измени човешката глава. Всяка енергия се използува разумно само в Божествения живот. Там и гневът, и обидата са на място. Те са енергии, които се впрягат на работа и дават добри резултати. Същото може да се каже и за добродетелите. Запример, щедрост, приложена на място, може да принесе добри плодове. Щедрост, която не е приложена на място, причинява ред пакости и нещастия. Каква щедрост е тази, която уморява болния? Отивате при един болен и му занасяте много ядене. Той опитва яденето, харесва му и добре се нахранва. На другия ден положението му се влошава. В такъв случай, за предпочитане е да бъдете скържави, отколкото щедри.

И тъй, когато хората се оплакват от страданията си, това показва, че те са още в човешкия живот. В този живот, именно, нещастията и страданията никнат като гъби. Въпреки това, хората търсят щастие. Те са прави, но трябва да знаят пътя, по който щастието може да дойде. Срещате един беден, но талантлив певец. Вие започвате да мислите, как да му помогнете. Той сам може да си помогне. – Как? – По два начина: или като обикновен просяк, или като певец. Ако се постави в положението на обикновен лросяк, той ще подаде ръка на този, на онзи и ще очаква да му дадат нещо. Кой как мине покрай него, ще му подхвърли с недоволство лев-два и ще си каже: Ще му дам нещо, само да се освободя от него. Ако пък се прояви като певец, всеки минувач ще има желание да му даде нещо, като на талантлив певец да му помогне с лептата си. Щом имаш талант да пееш, ти трябва да употребиш своя талант, да придобиеш нещо съществено. Пей, приложи Божественото в себе си за подобряване на своя живот. Ако имаш сила, и нея приложи. Ако имаш търпение, гледай и него да приложиш. Всяко нещо трябва да се приложи на своето място и време. Ще търпиш, но няма да оставиш децата да те бият. Да се оставиш на деца да те бият, в това няма никаква философия.

Сега, изучавайте едновременно и човешкия, и Божествения живот, и каквото разберете, приложете го в своя личен живот. Пазете се от вкисване. Вкисването е свойствено на човешкия живот, но не и на Божествения. В Божествения живот плодовете не вкисват. Там никаква ферментация не става. Човешкото се изправя чрез Божественото. Достатъчно е човек да има силно желание да изправи живота си, за да му се помогне. Възвишени същества от Божествения свят слизат при него и му помагат. – Как става това? – По различни начини: външно – чрез други напреднали хора, и вътрешно – чрез самия човек. Кажеш ли никаква лъжа, веднага ще те коригират. Те ще ти докажат, че човек може да се изправи само чрез истината.

Съвременните хора се стремят към прогрес. Те не подозират даже, че прогресът се заключава в намиране на истината, в дълбоко вътрешно разбиране на нещата. Който има вътрешно разбиране на нещата, той постепенно се справя с мъчнотиите на своя живот. Това значи човек да минава от човешкия в Божествения живот. И тогава, ако е бил слаб, посредствен ученик, той започва да развива дарбите си и става даровит ученик. Обаче, ако някой се връща от Божествения към човешкия живот, той постепенно губи дарбите си и става обикновен, посредствен ученик. За да не изпадне в това положение, човек трябва да бъде буден. Докато човек мисли, че е прав във всичко, което знае и което върши, той е в човешкия живот. В човешкия живот няма щастие. Там човек може да учи, но щастлив не може да бъде.

Някой момък иска да се ожени за някоя красива, богата мома, да бъде щастлив. Какво щастие очаква той от женитба, която не почива на любов? Близките му ще започнат да търсят мома и ще се вслушват, кой ще им препоръча добра, красива и богата мома. Родителите на момата, които искат да се освободят от нея, ще приемат момъка в дома си любезно: ще го, нагостят добре, ще му говорят сладко, докато го излъжат. Щом момъкът се ожени за момата, родителите ще си въздъхнат спокойно и ще кажат: Досега ние я носихме на гърба си, а отсега нататък ти ще я носиш. – Не, така не се избира мома. Когато някой момък иска да изучи характера на момата, която е харесал, той трябва да влезе в дома й като слуга. Като не го познават, като не знаят намеренията му, родителите на момата, както и самата мома, ще се проявят такива, каквито са в действителност. Така и Бог изпитва хората. Той изпраща някой ангел между тях и гледа как ще се отнасят с него. От поведението на хората към този ангел, се познава и техният характер.

Хората се стремят към небето, към Божествения живот, понеже не са доволни от своя живот. Обаче, те виждат, че не могат да постигнат това, което желаят . – Защо? – Понеже имат много грехове, които трябва да изкупят. Наистина, докато не изправят погрешките си, докато не изкупят греховете си, хората няма да напуснат земята. Те трябва да работят усилено върху себе си, да изправят погрешките си, да коригират формите си и тогава да очакват пробуждане на Божественото в себе си. Божественото е нещо неуловимо. Докато го видите един момент в човека, вторият момент вече го няма. Най-малкото отклоняване на човека от правия път е в състояние да затвори пътя на Божественото в него. Разбиране, съзнание се иска от човека, за да схване какво представя Божественото начало. Мнозина мислят, че като влязат в Божествения свят, ще придобият онова, което търсят. – Не, влезете ли в Божествения живот, вие трябва да дадете всичко, каквото сте спечелили. Когато отидете на онзи свят, вие трябва да вземете със себе си всичкия капитал, който сте спечелили на земята, и да кажете: Заповядайте, всичко, което спечелих, е на ваше разположение. Разумните същества ще ви приемат добре и ще ви поздравят с думите: „Добре дошли!" Следователно, когато отидете в Божествения свят, вие трябва да бъдете готови да дадете всичкото си богатство. Щом дадете всичко, ще получите всичко.

„Божията Любов носи пълния живот".

6. Съборна беседа, държана на 26 август, 1936 г. 5 ч. с. София – Изгрев.

* Поради липса на оригинал, беседата е препечатана от първо издание – София, 1936 г., силно редактирано от Паша Тодорова.