Разлика между версии на „Тънки и дебели линии“

Версия от 14:33, 6 февруари 2009

ТЪНКИ И ДЕБЕЛИ ЛИНИИ

Т. м.

Човек трябва да разбира проявите на Природата да разбира линиите, които тя чертае. Всеки може да начертае една линия. Ако видите една безкрайно дълга линия, може ли да познаете къде е началото й и къде – краят? Как пишете вие: от дясно към ляво или от ляво към дясно? Западните народи пишат от ляво към дясно, източните – от дясно към ляво, а китайците – от горе на долу. В Природата лесно се познава началото на нещата – там всякога е по-тънко, отколкото краят. Много хора постъпват като Природата: започват тънко и колкото по-надолу отиват, толкова повече надебеляват работите. Следователно, когато нещо надебелява, ще знаете, че то е към края си. Същото се отнася и до страданието. В началото страданието е тънко. Колкото по-голямо става страданието, толкова повече надебелява. И като наближи краят му, то става много дебело и изчезва. Докато е тънко, страданието е младо; щом започне да надебелява, казваме, че страданието остарява. Същият закон важи и за радостта. В началото радостта е млада и тънка. Колкото наближава краят й, тя става по-дебела и остарява. И човек в първо време е тънък и млад. Постъпките му са неустановени, променливи. Колкото повече расте, той става по-дебел, по-установен, докато един ден остарее. Той очаква края на живота си.

Казваш: Установен човек съм. Отговарям: С тебе всичко е свършено. Установеното и неустановеното са противоположности на живота. Неустановеният започва, установеният свършва. – Къде е животът? – В противоположностите. Казва се, че животът е добър и лош, щастлив и нещастен. Всъщност животът не е нито добър, нито лош; нито щастлив, нито нещастен. Той се движи между полюсите. Добър и щастлив е твоят живот, защото си постигнал желанията си. Лош и нещастен е животът ти, защото не си постигнал желанията си. Дойдете ли до съзнателния живот, там има една вътрешна максима, с която се мерят нещата. Като знаете това, не се стремете към установения живот. Дойдете ли до установеното, животът ви е към своя край – става постепенно надебеляване, остаряване и краят иде. И в музиката има начало и край на нещата: сопранът е начало, басът – край; тенорът е начало, алтът – край. Който пее бас, скоро ще свърши; по-долу от баса не може да се отиде. И от сопрана по-горе не може да се отиде. Тенорът е начало, алтът – край, заключение. – Какво значи да приключиш една работа? – Това значи да свършиш една работа и да започнеш друга.

Мнозина имат установени възгледи за нещата. Не е важно да имаш установени възгледи; важно е, като започнеш една работа, да дойдеш до известно заключение, до известен резултат. Ако дървото не даде плод, то не е дошло до никакво заключение. Всяко заключение, т.е. всеки резултат, се повтаря, но в различна форма. Следователно всяка мисъл, всяко желание, всяка постъпка, които не водят до правилно заключение, показват, че си попаднал в установения ред на нещата. – Защо? – Защото те не могат да се проявят отново. Значи всяка мисъл трябва да роди нова мисъл, всяко желание – да роди ново желание и всяка постъпка – нова постъпка. Установените неща не водят към естествения път на живота. Какво се разбира под "установен характер"? Какво се разбира под "установен тон"? Това не значи само да се произведе един тон, но в цялото си траене тонът трябва да бъде еднакво чист. Ако тонът се мени, той не е еднакъв, не е установен. Чрез музиката всеки може да определи доколко е установен. Човек познава своята установеност и по движенията си. Ако мислите, чувствата и постъпките ти са колебливи, ти се движиш неравномерно, колебливо. Това показва, че не си установен човек. Най-малкото колебание в гласа на певеца показва, че той няма установен характер. Най-малката промяна във възгледите на човека се отразява върху неговия характер. Ако си певец и станеш голям материалист, гласът ти спада, става бас; ако си идеалист, пееш сопран. Бедният човек има сопран. Богатият пее бас. Бедният е начало на живота, а богатият – край. Бедният казва: Аз съм в началото на живота, имам бъдеще. Богатият казва: Нищо не чакам вече. Той е бас и по-долу не може да слезе.

Казвам: Младото поколение трябва да има ясна представа за живота, да знае какво иска. Някой студент минава за идеалист, но иска да стане бас, да забогатее. Богатството е край на живота. Какви идеали има в него? Като край на живота богатството не носи никакво бъдеще. Хората не намират смисъл в бедността. Аз пък намирам голям смисъл. Бедността е начало. Следователно, каквито грешки и да направиш, има време да ги коригираш. В богатството като край нямаш време за нищо. Каквото си придобил, с него оставаш. Богатият се радва, че е разрешил нещо. – Не се радвай на крайните резултати. Те имат смисъл, ако в тези резултати има условия за нова работа. Направиш едно движение, от което ръката ти отмалее, и казваш: Не искам вече да се движа. – Защо не искаш? – Остарях. – Не искам вече да пея. – Защо не искаш? – Остарях, няма за какво да пея. – Така е, нямаш вътрешен подтик. Ако водата има хоризонтално положение, колкото и да искаш да се движи, не може. Дадеш ли й най-малък наклон, тя ще започне да се движи. Дадеш ли наклон на въздуха, вместо надолу той отива нагоре.

И тъй, не губете мярка за естественото положение на нещата. В живота има три посоки, по които можеш да се движиш: в посоката на водата, на въздуха и на светлината. Имаш наклон да станеш бас, но трябва да знаеш, че по-долу от баса не можеш да отидеш – бас ще си останеш. Ако си тенор и желаеш да станеш алт, ще знаеш, че алт ще си останеш. Трябва да знаеш как да сменяш енергията си. Ако искаш да смениш енергията на сопрана с енергията на баса, ще изпаднеш в сянка. Басът е сянка на сопрана. Желания, които имат за основа баса, са лишени от всякакъв идеализъм. Те клонят повече към материалното. Под "материализъм" разбирам неустановени форми, зад които нищо не се намира. Каквото намираш в люспите на лука, това ще намериш и в материалните форми на живота.

Често младите казват: Като станем възрастни и остареем, ще разберем живота. Питайте старите разбрали ли са живота. Колкото младите са разбрали живота, толкова и старите са го разбрали. Младият иска да стане стар, а старият иска да се върне в младостта си. Старият минава за богат, т.е. за материалист. Какво придобива той със своето богатство? Ще кажете, че богатият яде много. Дали много ядеш, или малко ядеш, нищо не придобиваш. Ако ядеш много, вратът ти ще понадебелее и устата ти ще стане по-червена. Ако ядеш малко, ще бъдеш сух като чироз. Обаче голямата пълнота и голямата сухота нищо не допринасят. Много пълните хора лесно умират, също и много слабите. Има едно естествено състояние на равновесие, което трябва да се спазва. Младите имат условия за по-дълъг живот; те са в началото на живота си, а старите са в края на живота си. И болестите биват млади и стари: малката болка е млада; тя има още да живее. Голямата болка е стара; тя е към края си. Следователно, когато казвате, че не можете да търпите някои неща, това показва, че те са към своя край.

Сега и вие като млади трябва да изпълните една служба и да придобиете нещо от нея. И старите изпълняват известна служба. Човек може да бъде млад или стар, но животът не може да бъде нито млад, нито стар. Младият боледува, но и старият боледува. Ако младият започва със здраве, трябва да свърши със здраве. Така ли е всъщност? Онези, които са разбрали живота, казват: Животът трябва да започне с Любовта и да свърши с Мъдростта. А за да влезеш във вечния живот, дето няма никакви промени, трябва да носиш Истината в себе си. Тя трансформира енергиите на Любовта. Да намериш Истината – това значи да не остаряваш и да не умираш. Истината прави човека безсмъртен; тя го освобождава от преходните състояния. Тайната на подмладяването се крие в Истината. Тя внася широта и простор в човешката душа.

Като говорим за Любовта, Мъдростта и Истината като велики принципи, казвам: Любовта е начало на живота, Мъдростта – край на живота, а Истината – начало, което определя стремежа на човешката душа. Като извадиш Истината от Любовта и Мъдростта, ти обезсмисляш своя живот. На това се дължи фактът защо младият, след като е свършил няколко факултета, намира, че нищо не е придобил. Старият, който минавал за учен, дохожда до състояние да отрече всичко, което е придобил. Той вижда, че има учени, които стоят по-високо от него. Ученият си въобразява, че е небесно тяло, около което обикалят няколко планети. Като се движи, натъква се на друго тяло, по-голямо от него, и без да иска, започва да се движи около него. Следователно, ако искаш да бъдеш учен, силен, богат, това показва, че разчиташ на почитта и уважението на хората. Който иска да бъде физически силен, ще се развива на дебелина; главата му ще расте на широчина. Ученият развива челото си на височина. Колко високо може да бъде челото? – Най-много десет сантиметра. Освен височината на челото от голямо значение е и интензивността на мозъчната дейност. Челото подразбира мисловния полет на човека. Като живее на земята, човек използува условията за развиване на своя мозък. Колкото и да работи, човек мъчно може да си представи геометрически четвъртото измерение. Как ще си представите доброто, красотата? Колкото и да се говори за тях, мъчно могат да се обяснят. – Защо? – Защото не разполагаме нито с език, нито с време и пространство. И Любовта не се предава с думи. Започнете ли да я разглеждате, да я човъркате, тя веднага изчезва. Това са форми, които не се поддават на обикновено разглеждане.

Сега, като говоря за изгубване на знанието, силата и богатството, не казвам, че животът няма смисъл. Напротив, животът има дълбок вътрешен смисъл. Има един свят, отдето човек може да види и разбере смисъла на всички неща. Дойде ли до мисълта, колкото и да е отвлечена, тя има определена форма в ума и в сърцето. След време тези форми представляват препятствие за самия човек. Какво прави малкото дете, като сгреши? Докато не е сгрешило, то прегръща, целува майка си. Щом сгреши, то изгубва свободата си. Мисълта за грешката му създава особен образ в него, който се явява като препятствие в неговия живот. Като иска да скрие грешката си, то изопачава живота си. Изопачаването на живота показва, че в ума и сърцето на човека минават ред неестествени мисли и желания, които създават неустойчива среда. В децата на бялата раса, макар и да стоят по-високо от културата на китайците и черните, има още много неустановени идеи. В тях има нещо дисхармонично. Природата обича установените неща. Тя има предвид Любовта и знанието като разумни сили. Между знанието и Любовта трябва да има вътрешна връзка.

И тъй, Истината внася в човека подтик към знанието и светлината. Ако нямате подтик към Любовта и знанието, към Истината и свободата, не може да имате нищо установено. В древността, когато адептите изучавали законите на дългия живот, те имали пред вид законите на свободата. Да бъдеш безсмъртен, това значи да владееш силите на живота. Без това няма постижения. Истината освобождава човека от противоречията, от израждането, което причинява бесът.

Днес всички хора се стремят да разрешат социалните въпроси. Тъй както живеят, те не могат да дойдат до никакво разрешаване. Ще разрешат нещо, но както досега са разрешавали: младите ще станат стари, а старите ще отидат на оня свят да си починат. – Какво е смъртта? – Пенсиониране. Някои искат да се пенсионират, че след това да работят върху себе си. Аз не съм срещнал пенсионер да стане герой. Работи, докато не си пенсиониран. Остане ли да работиш след пенсионирането, нищо няма да направиш. Не се плаши от естествените мъчнотии на живота. – Защо? – Защото създават условия за растене. Неестествените мъчнотии отклоняват човека от правия път. Не става ли същото и със светлината? Когато минава през по-гъста среда от въздуха, тя се пречупва и отклонява. По ъгъла на отклоняването ученият съди за пътя, т.е. за средата, през която минава. Мислите и чувствата на човека също минават през различни среди и се отклоняват.

Като ученици вие трябва да разбирате живота, себе си и окръжаващите. Само така ще знаете истинската причина защо човек постъпва по един или друг начин. Като знае причината на нещата, той сам може да си помогне. Всеки човек се нуждае от хармонична среда, да постигне своите желания. – Ако не ги постигне? Закон е: Всяко желание трябва да се постигне. – Как? – Природата разполага с ред методи за това. Тя съдействува на човека. – Защо? – Това е в неин интерес. Желанията не принадлежат на самия човек, но на обществото и на цялото човечество. Ето защо ще знаете, че кога и да е желанията ви ще се постигнат. Ако не се тревожите, ще се постигнат по естествен път. Искате да бъдете добри. Това не е само ваше желание. Всички същества на земята искат да бъдат добри. Всяко нещо, което се постига, е добро. Всяко нещо, което не се постига, е зло. С други думи казано: Доброто съдействува за постигане на желанията, а злото ги спира.

Сега, като става въпрос за постигане на желанията, хората прибягват и до религиозните, и до философските си възгледи. Важно е да се постигне едно желание. Едни от възгледите съдействуват за постигане на желанията, други не съдействуват. – Кога човек не постига желанията си? – Когато разбърква местата на нещата. Всяко нещо в Природата има свое определено място. Например имаш числото 123. Можеш ли да туриш единиците на мястото на десетиците или стотиците? Ако ги разместиш, ще получиш друго число. Тъй щото дали се говори за единици, десетици, хиляди, десетохиляди, всички се подчиняват на известен порядък. Имаш да ми даваш един лев. Ако туря единицата на мястото на десетицата или десетицата на мястото на стотицата, аз ще увелича дълга си. Не е все едно дали ти дължа един лев, десет лева или сто лева. Казвам: Не е все едно де ще поставите своите мисли и чувства. Ако ги поставите на мястото на десетиците и стотиците вместо на единиците, вие ги повишавате, а за всяко повишаване се плаща повече. Ако обичате някого много, ще плащате много; ако обичате малко, ще плащате малко. – Искам много да обичам. – Много ще плащаш. – Малко ще обичам. – Малко ще плащаш.

Питам: Защо искаш да обичаш някога много, а някога малко? Защо някого не обичаш? Всички обичат здравия, силния, богатия, защото могат да вземат нещо от него. Докога обичаш някого? Докато се натъкнеш на някакво противоречие. Обичаш професора си, доволен си от него, защото преподава добре. Посещаваш редовно лекциите му. Един ден той те поставя на изпит и като види, че нищо не знаеш, туря ти слаба бележка. Ти си недоволен вече от него, не го обичаш. Това е в реда на човешката любов. Обаче редът в университета е такъв, че като преподава професорът, студентът трябва да учи и да знае. Измени ли се редът, изменят се и отношенията. Такива са отношенията и в Природата. И там има ред и който не го спазва, ще се натъкне на противоречия. Природата е жива, разумна, а не както вие гледате на нея като на нещо мъртво. Природата е първият професор на човека. Тя го учи, възпитава и изпитва. Ако знае уроците си, пише му добра бележка; ако не знае, пише му двойка. Че бил болен, неразположен, тя не иска да знае.

Да се върнем към основната мисъл, която трябва да остане във вашия ум. Когато мислите, че сте дошли до края на една работа, до дебелите линии, ще знаете, че свършвате с живота си. Радвайте се на тънките линии и на малките страдания. Вие се страхувате от малките страдания повече, отколкото от големите. Голямото страдание е към края на живота, а малкото – в началото. Като знаете това, радвайте се на големите страдания, а скърбете за малките. Обратно: Радвайте се на малките радости, защото при големите може да скърбите. Значи ще се радвате и ще оценявате големите страдания и малките радости. Апостол Павел казва: „Радвам се на немощите си.” Това значи: Радвам се на слабостите си, защото, когато съм слаб, тогава съм силен. Младият има условия да свърши университета, да стане учен, но старият дядо – никога. Когато е бил млад, и дядото е учил, но сега като стогодишен нищо ново не може да научи. – Защо учи човек? – Да не остане глупав. – Според мене има два вида глупави хора: едните са глупави за човешкото знание, а другите – глупави за Божественото знание. Първите и като учени са пълни кесии, нищо ново не можеш да вложиш в тях. Много от тях минават за философи, каквито са били някои от гръцките. Те казвали, че слънцето е голямо като Атина. Днешните учени се смеят на това твърдение. Другите глупави и като учени са готови да възприемат. В техните кесии всякога има място за новото. Колкото влагаш, толкова повече място се отваря. Първите са стари, а вторите млади. Какви искате да бъдете: млади или стари; установени или неустановени? По-добре е човек да бъде неустановен. Гледайте небето и се радвайте на неговата красота. Всички небесни тела са неустановени: Сега са на едно място, следния момент – на друго място. На небето всичко е в движение. Там телата нямат частна собственост както на земята. Там е вечна младост. Ако искате да бъдете вечно млади, не се придържайте към установените възгледи. Не казвайте, че знаете всичко, че искате да бъдете учени. Всякога ще учите, без да се мислите учени. Установените възгледи водят към преждевременно остаряване.

Стремете се към придобиване на истинското знание. Има интересни неща в науката. Например, в математиката извличат квадратен, кубичен, n-ти корен на числата. Какво значи да извлечеш квадратен корен от едно число? Колко е квадратният корен на девет? – Три. Значи ти довеждаш деветката до онова число, от което е излязла. Тройката е начало, т.е. единица на деветката. Това е семейството: майката, бащата и детето. Майката и бащата са дали подтик на детето. В него се развиват силите. Трите единици, съединени в едно, дават едно число. Когато търсиш квадратния корен на едно число или на дадена единица, трябва да намериш нейния произход. Имаш една слабост – много говориш. Извади квадратен корен от нея. Как си проявил слабостта си? Срещаш един човек, който ти дължи нещо. Някога си му дал девет лева с условие да ги върне скоро, но той не издържа на обещанието си. Понеже обичаш да говориш, без да мислиш, ти му казваш девет обидни думи. Ако си умен, ще извадиш квадратен корен от деветката и ще му кажеш три добри думи. Понеже си много словоохотлив, ти го наругаваш. Сега той трябва да бъде умен: да плати сумата, която дължи, и да те покани на чай у дома си. Ще си поговорите приятелски и работата ще се оправи.

Какво се иска от сегашните хора? – Прилагане. Те знаят много неща, но прилагане им липсва. И окултните ученици имат много знания, но са слаби в прилагането. Вие изучавате френология, физиогномия, хиромантия, астрология, но малко прилагате. Например някой обича да отлага нещата. Иска да направи нещо, но казва: Утре ще го направя. На другия ден пак отлага. Ден след ден отлага, докато един ден се обезсърчи, че нищо не е постигнал. Така остават задачите нерешени. Казвам: Щом намислиш да правиш нещо, направи го веднага, не отлагай. Имаш желание да свириш: започваш и прекъсваш. Искаш да отидеш на екскурзия: тръгнеш, вървиш до едно място и се връщаш, не стигаш до определената цел. – Защо? – Спъва те нещо. Махни това, което те спъва. Ако не го махнеш, всякога ще започваш и никога няма да свършваш. Ще стигнеш до едно място и ще кажеш: По-нататък не отивам. Според някои спънките са в реда на нещата. – И те имат смисъл, но ако се преодоляват. Учените го оправдават с наследствеността. Казват: Това е наследствена черта. – Какво от това? Щом съзнаваш, че тази наследствена черта те спъва, извади я навън. Ако е в петата, извади я оттам; ако е в някой мускул, и оттам я извади. Всяко чуждо нещо в организма трябва да се извади навън. Спъва те една мисъл, извади я навън; спъва те едно чувство, извади го навън. – Има причини за това. – Махни причините. – Спъва ме нещо в характера ми. – Извади навън това, което те спъва. Това е една от работите на окултния ученик.

Снощи дойде при мене един от приятелите и ми казва: Не зная какво става на Изгрева. Всички работят, носят вода, но нищо не оставят на място. Сега липсват 12 стомни. Този взел стомна, онзи взел стомна, но никой не връща, не ги оставят, отдето ги вземат. Трябва да тичаш по целия Изгрев, да ги намериш. Всички слушат лекции, говорят за окултизъм, а каквото вземат, не връщат. Други трябва да тичат след тях, да търсят загубеното. Казвам: Като вземеш една стомна, услужи си и я върни на мястото є. Пълна си я взел, пълна я върни. Имаш право да си услужиш, но да я оставяш празна и да караш другите да я търсят, нямаш право. Особено младите имат тая слабост: вземат стомните, изпразват ги и не ги връщат на мястото им. Много стомни на Изгрева са взети и невърнати. Това не е грях, но трябва да бъдете изправни. Днес вземеш нещо и не връщаш, утре вземеш друго нещо, докато придобиеш лош навик. Днес кажеш една лоша дума, утре кажеш друга, докато дойдат лошите последствия.

В заключение на всичко това казвам: Развитието е общ процес. Ако всички хора работят хармонично, в едно направление, може да се постигне нещо. Сам човек мъчно може да постигне нещо. Ако той твори, а другите рушат, нищо не се постига. Ти мислиш право, но дробовете и стомахът ти се отказват от тебе. Какво ще излезе от твоята права мисъл? Ако си болен, а умът, дробовете, стомахът и краката ти работят за твоето оздравяване, ти веднага ще оздравееш. Всички удове в човека трябва да имат един и същ стремеж. Каквото направление взима умът, в тази посока трябва да работят и останалите удове. Дробовете, стомахът, ръцете, краката трябва да поддържат ума. Това значи правилен живот. Ако всички останат на особено мнение, и животът се обърква. Мислите, чувствата и постъпките ви трябва да бъдат в пълна хармония. В това отношение Изгревът трябва да бъде образец. Като дойде някой отвън, да се радва на този модел. Всички стомни и кофи трябва да се турят по местата. После, който носи вода с бурето, да избира равен път, да не става сътресение, да се чупят колелата. Учете се да пазите чуждото като ваше. Всичко принадлежи на Природата, то е нейна собственост.

Разбрахте ли сега какво нещо е кривата линия? Ако вземеш стомната и я върнеш на място, това е тънка линия; вземеш ли я и не я върнеш, линията е дебела. Ако носиш пълно буре с вода, без да го счупиш, линията е тънка; щом го счупиш, линията е дебела. Не е въпрос, че едно буре се счупило. Не е въпрос, че един параход потънал в един от каналите. Важно е, че задръстил пътя и движението спира – другите параходи не могат да минават по този път. Грешката на едного спира развитието на целия разумен свят. Ако твоят параход не може да върви и пречи на движението, тури го на друго място – да отвори път на останалите. Не грешете, за да не спъвате развитието на другите. Ако твоята грешка, колкото и да е малка, спира правилния развой на живота, не трябва да грешиш. Всяка грешка трябва да се изправи. Тя нищо не допринася.

Едно се иска от вас: Да бъдете млади и да не грешите. Това е първото условие да бъдете ученици. И тогава, като учите, каквото знание и да придобиете, не се гордейте с него; не мислете, че знаете много. Вашето знание е написано на морския бряг. Като дойде прилив, ще го отнесе. Като знаете много, кажете ми колко тела има на небето? Колко жители има на слънцето? Ще цитирате каквото казват учените. – Това е предположение. Важно е какво знаете вие. От вас се иска да бъдете изразители на красивото и великото в живота и в Природата, както и на нейните прояви. Срещате един човек и казвате, че ви е неприятен. – Не бързайте да се произнасяте. Намерете една добра черта в него или една добродетел, за която да го обикнете, да ви стане приятен. Лошото, което виждате в него, може да е отвън, сянка на неговия живот. Ако вървите по старите пътища, ще имате стари резултати: ще се ограничавате, ще се обиждате, ще се делите на учени и прости, добри и лоши, силни и слаби. Трябва да имате отношение помежду си: ученият да помага на простия, добрият – на лошия, силният – на слабия. В едно отношение доброто и злото са противоположни сили, а в друго отношение те взаимно се допълват. Често злото иска да владее доброто, да му отнеме всичко, каквото е спечелило. То иска да живее наготово. Доброто му казва: Иди в света, там да се научиш да работиш. Като види малкото зло, доброто го поканва на обяд и после го учи. Никога доброто няма да даде богатството си на злото. Колкото и да обичаш един човек, никога няма да му дадеш всичко, което имаш. Най-много може да му дадеш половината от това, с което разполагаш. Постъпвайте така, че да задоволите и себе си, и окръжаващите. Никога не може да задоволите всички – поне две трети. Ако задоволите две трети, вие сте на правата страна. Една трета може да остане незадоволена.

Като се разхождате из Изгрева, бъдете внимателни, поддържайте реда и чистотата. Виждаш една книжка на земята, наведи се, вдигни я и я тури настрана. – Нали има кой да се грижи за това? – Така не се разсъждава. Който види книжката, той ще я вдигне. Ако очаквате на другите, това е старият ред на нещата. Виждаш нещо счупено или развалено. Спри се да го поправиш. – Има кой да се грижи за това. – Ти си го видял, ти ще го поправиш. Добре е, когато всеки чисти и поправя нещата.

– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

– В Истината е скрит животът.

35. Лекция от Учителя, държана на 2 август 1931 г. в София – Изгрев.