Разлика между версии на „За цветовете - други източници“

Версия от 08:48, 2 ноември 2011

УИКИПЕДИЯ

Уикицитати

За цветовете

За цветовете - други източници

• Краските - Изворът на доброто
• Краските ББ - Акордиране на човешката душа - том 1
• Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992
• ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
• Веригата на Божествената Любов - съборни срещи 1903–1915 г.

• — Нито един от композиторите не е познавал Божествената Любов. Някои от тях са станали жертва на човешката Любов. Моцарт е весело, палаво дете. Музиката му благоухае и в нея преобладава синия цвят. Той не е разбрал Божествената Любов. Името му значи: „мо" — значи черен, смърт, „царт"

— значи цар. Обратното взето, в детинството си е живял като цар. Свирел е в дворците на императори и князе, а края на живота си е живял в черна мизерия.

• — Учителю, ами ангелите имат ли бои, цветове?

— Ангелите са розови, сини, аметистови, жълти и блестящо бели, по блестящи и от Слънцето.

Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992

• Човек може да се изучава не само по чертите на лицето, но и по цветовете, които го обкръжават. Това е достояние на ясновидеца, а не на обикновения човек. Например, ако някой човек поддържа в себе си възвишени, благородни чувства, той ще бъде потопен в нежнорозов цвят. Колкото повече чувствата приемат низш характер, цветът потъмнява. Не само чувствата имат специфични цветове, но и мислите. Опитният ясновидец чете по цветовете като по книга.

По цветовете може да се съди за степента на човешката интелигентност. Ако човек е любещ, около сърцето му ще видите особена, нежна краска с розов цвят. Същевременно тя излъчва приятна мека топлина. Като дойдете до волята, от човека излиза бяла светлина - цвят на добродетелта. Между трите цвята - светъл, бял и розов, се преплитат останалите цветове. Това преплитане на цветовете представлява човешката аура. По аурата ясновидецът познава докъде е достигнал човек в своето духовно и умствено развитие.

• Ако развиете в себе си ясновидството, когато някой ви говори истината, ще видите, че от него излиза един прекрасен син цвят, който с нищо не може да се сравни. Също ще видите, че от него излиза един прекрасен бледожълт цвят. Ако ви лъже човек, ще видите, че от неговата аура излиза тъмнина, заобиколен е с мрак.

• Ако зрението ви се увеличи, ще забележите, че от очите на много хора излизат неприятни тъмни лъчи, които са в състояние да напакостят на всеки, към когото се насочват. Това са червени пламъци, подобни на тези от някоя нагорещена пещ.

• Човек ако стане много чувствителен и отправи погледа си на 45 градуса нагоре, ще вижда възвишени духове, а на 45 градуса надолу ще вижда как в почвата прониква един тъмен цвят, в който се движат нисшите същества.

Ясновидецът, за да издържи на виждането на заминалите отвъд, трябва да издържи техните вибрации. За да издържи техните вибрации, трябва да ги счита за живи Същества.

• Често тези, които се занимават с развитието на ясновидството, имат следната опитност: виждат пред себе си една светла топка с разни цветове. Тя се издига нагоре и като дойде до едно място, превръща се в едно красиво ангелско лице, което се усмихва, след това се изгубва. Ангелът казва: "Иди да се учиш. Аз ще уча на друго място. Сбогом."

"Изворът на доброто"

Сетивата

• Тези пет ленти представляват пет цвята. Ще ги видите: розова, жълта, синя, портокалена и зелена лента. От тях розовата означава Божествената Любов, жълтата – Божествената воля, синият цвят означава Божествения Дух. Останалите две ленти, с портокаления и зеления цвят, представляват човешката душа: портокаленият цвят представлява физическото тяло, а зеленият – сегашното развитие на човека.

"ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО"

Веригата на Божествената Любов - съборни срещи 1903–1915 г.

• От зелената краска зависи успехът, в нея влиза и освежаването. От недоимъка на зелената краска се ражда сиромашия, а когато е в изобилие тази краска, развива се любостежанието и скъперничеството. Затова когато зелената краска стане чрезмерно голяма, трябва да прибягваме до червената, за да реагира над нея. Чрезмерните желания в този свят образуват зелената краска. Отричане от себе си значи това, което на нас не е потребно. И ние аслъ не трябва да желаем това, което не ни трябва. Прочетените стихове, когато съчетаем с известни лъчи на Слънцето, тогава се добива полза. И вярно е, че щом се съединим с цветните лъчи, започваме да творим.

Земята тук е едно училище, в което трябва да се научим. Някой казва, че не може да обича и люби – това показва, че има недоимък на червената краска и затова такъв трябва да намери човек със зелената краска. Вие тук сте събрани в безсистемност, но Господ ви събира не по знание или по изобилие на вашите чувства, но има нещо друго, което отличава човека. Следователно трябва да намерим един брат, комуто можем да дадем и да направим обмяна. Много пъти ни трябва да употребяваме зелената краска; например трябват ли ви пари, положете зелената краска. Причината да търсим да обичаме е, че имаме излишък от зелената краска. В зелената краска е органът на развитието, на растежа. Когато ние искаме да растем, тази краска трябва да я преминем във всичките степени. И така, всичките спорове са в недостатъчността на краските. Та който мрази, има недоимък на червената краска. Нека ние използваме Светлината, защото всичко зависи от Светлината, която е необходима за Живота. И през него ще прекараме всичките краски и тогава ще се обединят седемте духа и човек ще се върне към първоначалния източник. Затова и Исус Христос слезе, за да научи човека. Сега вие трябва да употребите тия уроци – Христос иска по един много прост начин да употребите тия краски. Да кажем пак, че някой от вас мрази; той ще прочете тая краска, тия стихове, които ще му доставят Любов. Само че трябва да знаем как да употребяваме тия стихове и краски. Защото много пъти употребяваме смирението например, но не сме имали закон да се ръководим. И сега Христос иска по този прост начин да ни научи да съчетаваме нещата и да се ползваме. По Светлината изобщо слизат всичките добри Духове, Божествените духове, и то слизат сутрин, а вечер по същия път отиват при Бога. По всичките ваши желания и мисли вечер се привършват сметките и в Небето знаят дали имате да вземате, или да давате. Така трябва ние да разбираме Христовото учение: Христос духа и това духане се преобърнало на Светлина, а пък Светлината – на Живот. Тъмночервената краска рисува активността. В духовния Живот винаги трябва да посаждаме и ако всеки ден посаждаме по нещо, тогава ще получаваме. Всякой ден да използваме случаите, защото много пъти Божествените черти се реализират. И Христос дохожда да ни посочи тоя прост начин на приложение за наше улеснение. Той дойде в света да донесе Новата светлина, да озари умовете на хората, които все Нему дължат за всевъзможната просвета и култура. Числото 7 е навсякъде преобладаващо и винаги е Божествено. Библията е една книга, повидимому, като че ли разхвърляна, но ние нямаме друга книга като нея. Защото в нея имаме всичките цветове, за които ще има да стане дума в книжката, която ще се отпечата. Тя даже ще съдържа и три други кольора. Някой човек казва например: „Не мога да обичам“, но като му дадем червената краска, ще видим, че неговото състояние се изменя. От това се обяснява и обстоятелството, че като четем тая книга, тя задоволява по един чуден начин копнежите, които имаме.

• За синята краска хората още не са готови, а само когато са в нещастие, тогава гледат. Синята краска е на Духа и Истината. Само синята краска е, която може да ни даде понятие за хубавото и тия, които притежават тая краска, обичат хубавото. Само чрез синята краска вие ще можете да изпълните стиха: „Което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е доброхвално – това размишлявайте!“252

Има неща положителни в тоя свят и затова вие трябва да ги гледате. Защото под думата реален аз считам нещо изменчиво, а нещо, което се изменява, то не е реално. Реалността е зад изменчивостта и затова не може да се каже, че Реалността е сянка. Сянката е нещо временно. Ние сме носители на желанията на Природата. Щом ние противодействаме, ние получаваме също противодействия и злото винаги произвежда лоши отпечатъци. Не може да имаш лоши чувства и да очакваш да станеш красив. За да станеш красив, трябва да имаш най-благородни чувства и разположения. Тук например четем: „Очите ти ще видят царя в красотата му.“ Защо ние страдаме в тоя свят? Защото се уповаваме на хора, които са като нас изменчиви. А като се уповаваме на Господа, Господ ще даде заповед на Своите слуги, които ще изпълнят волята Му. Който е маловерен, прочее, нека предизвика синята краска в себе си и тогава ще се махне маловерието. По-нататък имаме виолетовата краска. С нея се извърши спасението на човечеството. Силата произтича от виолетовата краска. Към виолетовата краска принадлежи благостта и без тази краска човек не може да бъде благ. Смирението тоже може да се причисли към виолетовата краска, почитта също (чете съответстващите стихове за краските). Аметистовата краска – тя е Духът на благодатта и има по-високи вибрации от виолетовата и е тоже краска на смирението (чете подходящите стихове). Винаги, когато Господ иска да очисти човек, прекарва го през страдания, за да го приготви, и тия страдания ние не можем да избегнем. Радостта е плод на аметистовата краска. Светостта принадлежи на същата краска. И когато тази краска преодолее в нас, ще примири петте ни чувства, които сега са в явно противоречие (чете). Египет в мистическо отношение представлява физическият свят, Асирия представлява Умственият човек, а Израил – чисто Духовният човек. Нека ви обадя, че с тия последните краски много мъчно може да се работи, та затова вие ще започнете с петте краски, защото, виждате, ние имаме пет пръста. А за да можем да работим с последните краски, трябва да имаме по-високо организиране. Духът винаги гледа да използва по-ниския живот, за да го предаде на по-високи вибрации.

• Най-важните краски са розовата, портокалената, жълтата, синята и виолетовата, също и аметистовата, диамантената. На физическото поле Небето представлява свръхсъзнанието, Земята – съзнанието, а морето – подсъзнанието. Когато влезете в съгласие с всички тия стихове, у вас ще се образува нова сила и през тая година с тия прости стихове ще почнете да ги прилагате; което, разбира се, можете, защото има стихове за краските, за които някои от приятелите не са готови.

Акордиране на човешката душа

• Червеният цвят има разни нюанси. Известен негов нюанс означава борба и ако преобладава в теб, ти имаш желание да воюваш. Червеното е марсов цвят, възбужда и се отнася до човешката воля. Щом някой е ленив, да тури дреха с червен цвят. Червеният цвят прави човека активен. Тази краска означава Живот и нека я носи онзи, който е анемичен. Който е болен, да тури кърпа или шал, червен като пламък. Червеният цвят действа на сърцето. Розовият цвят е на Любовта.

• Портокаленият цвят е цвят на човешкото Аз и на индивидуализирането. Когато ти е смачкан фасонът, когато си омърлушен, съзерцавай в съзнанието си портокален цвят, за да добиеш чувство за собствено достойнство.

• Жълтият цвят е на Мъдростта и означава интелигентност. Ако в теб преобладава жълт цвят, ти искаш да работиш умствено. Ако искаш да мислиш добре, носи дрехи с жълт цвят и ще се развиеш умствено. Той е цвят на нервната система, дава простор, урегулира, уравновесява.

• Зеленият цвят е свързан със сетивата и повече успокоява. Той е магнетичен цвят, чрез него се образува растеж.

• Синият цвят е на Вярата и на Истината. Ако нямаш хубаво разположение, тури пред себе си синия цвят; той внася енергия и Мир, успокоява. Дрехи от син цвят тонират. Синият цвят е за духовния живот на човека. Тогава можем да растем духовно. При Вярата имаш син цвят в своята аура. При Вярата ти приемаш и без нея ти не можеш да служиш на Бога. Служенето на Бога се състои в следното: ще служим на Бога с това, което ни е дадено от Него.

• При тъмносиния цвят ще почувстваш малко скръб. Това е в запас и трябва да се разредява.

• Виолетовият цвят е на Духа. Означава Сила и носи Сила. Той е юпитеров цвят. Отнася се до човешката воля и до човешкия Дух.

• Черен цвят да носи онзи, който е нервен, а за онзи, който е здрав, бялото е хубаво. Шапки, чадъри и пр. да не бъдат черни. Който носи черен цвят, става користолюбив. При белия цвят даваш, а при черния – вземаш. Белият цвят означава Чистота, при него има интензивен вътрешен живот. Ако искаш вътрешно да работиш, тури белия цвят за основа. Поетът описва едно цвете, защото зад цветето седи нещо разумно. Бялото цвете ни казва: „Бъдете чисти!“ Моравото цвете ни казва: „Бъдете силни!“ Жълтото цвете ни казва: „Мисли добре, бъди разумен!“ Червеното и розовото цвете ни казват: „Употребете Любовта!“ Човек да има цветя с различни краски в градината си.

• Вие обичате някого заради червения цвят или розовия цвят в аурата му. Обичате едного заради жълтия цвят, другиго – заради вярата му или за синия му цвят, трети обичате заради силата му или за виолетовия цвят, понеже ви го предава. Та вие обичате другите за това, което могат да ви дадат. И хората ви обичат за това, което можете да им дадете. Когато човек обича някой цвят, той има нужда от него и нека да го носи.

• Изобщо, като правило: колкото една краска е с по-светъл цвят, толкова има по-голямо и по-добро духовно влияние. Има краски електрически и магнетични. Например червен, жълт, ясносин и виолетов – биха могли да бъдат електрични, а портокаленият, зеленият, тъмносиният – магнетични. Успокоителни цветове са ясносиният, яснозеленият и ясножълтият.

• Днес в медицината се употребява лекуване с краски – т.нар. хромотерапия. Обаче тук важи един окултен закон, че при лекуване умствените краски действат по-силно от физическите. Човек може да се лекува с краски по-добре като си ги представи умствено, отколкото с физическите краски. Например, ще облива умствено цялото си тяло или болния орган със сноп лъчи от дадена краска. С мисълта си човек действително създава мисъл-форма със съответната краска и тя действа по-силно, понеже има по-къси вълни.