Разлика между версии на „Сравнителният биологически процес“

Версия от 18:47, 30 октомври 2011

Други книги

В царството на живата природа

Сравнителният биологически процес

аналогии и заключЕния — новитъ хора. Развитието на цялото човечество се извършва по строго определени природни закони. Това което виждаме отъ неколко години насамъ да става въ живота на съвременните народи, не е нищо друго, освенъ неизбеженъ резултатъ отъ приложението на тия закони. И ако ние изучимъ внимателно тези последните, целото развитие на човечеството, още отъ създаването на човека досега, ще ни бжде ясно и нема ни най-малко да се очудваме на големите и разрушителни катаклизми, които се извършватъ. Първичниятъ факторъ на съвременното чове¬чество е тъй наречената клетка, т. е. онази видима форма, отъ която започва животътъ. Тази клетка минава презъ неколко стадии на развитието си, като постоянно мени своите състояния. Туй дви¬жение се нарича кареокинезисъ, отъ гръц¬ките думи: „карионъ", която значи ядка, и „кине- зисъкоято значи движение. Отначало клетката се намира въ почиваще състояние, въ което тя се приготовлява за по-нататъшната си велика работа въ живота. Въ това й състояние силите работятъ вжтре въ нея, безъ да се виждатъ отвънъ. Следъ това настжпва едно изменение въ вълнообразно или колелообразно състояние, при което клетката почва да определя своите пжтища, по които ще се раз-

1 / вива. Въ тргтото й състояние, въ клетката се явя- ватъ два центъра, въ четвъртото — тия два центъра приематъ звЪздообразни форми, слЪдъ което се съединяватъ и образуватъ една звезда, въ петото — отъ тая звезда се образува друга, двойна звезда (диастъръ) и въ шестото — самата клетка се раз- деля на две. Сега човечеството прЪтърп^ва такъво деле- ние въ биологическия процесъ на развитието си: то прекарва последния фазисъ, тъй като първичната човешка монада, отъ която е образувано, е къмъ ' последния, шестия, периодъ — да се раздвои. Това се нарича въ окултната наука явяване на ше- стата р3аса. Но понеже тази дъщеря е отъ по- високо произхождение, за нейното идване ставатъ и по обширни приготовления: всевъзможни месте- ния, размествания, разрушения и съграждения въ народите и между народите. Това, обаче, не треба да ни смущава или плаши: туй, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите отъ едно състояние въ друго. За примеръ, вие разрушавате една планин- ска скала, която е била украшение на една цела местность, но това правите, за да построите пжти- щата и градовете си. Пукотътъ, който се произ- вожда при разбиването на тая скала, може да внесе тревога у всичките околни овчари и те биха поми- слили, че става нещо неестествено, но гражданите на съвременната култура, които искатъ да си построятъ пжтищата и зданията, намиратъ смисъль въ пукота и разрушението, понеже чрезъ техъ ще се създадатъ материалите за постройките. Но и тия материали, ако само се пренесатъ и се натрупатъ 2

18 на купове, безъ да се турятъ въ работа, биха съз¬дали други мжчнотии. Затуй гЪ требв© да се натро- шатъ на дребни камъчета, да се настелятъ по пжтя, да се насипятъ съ пЪсъкъ, да се прЪкаратъ валма, за да огладятъ пжтя, да бжде достжпенъ за съоб¬щение и се пазятъ хората отъ големите калове, които спиратъ движението. Въ градовете пъкъ, отъ купчините материали трЪба да сз подигнатъ кра¬сиви здания, удобни жилища, училища и тЬмь подоб¬ни помещения, нуждни за културата. — Следовател¬но, туй, което става въ външния свЪтъ, е изразъ на скрития животъ на поменатата човешка монада. По сжщата аналогия ние виждаме, че художникътъ, за да пристжпи да нарисува нЪкоя велика картина, трЪба да е обработилъ зародената идея въ ума му, а слЪдъ това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвжтре навънъ. Когато великиятъ художникъ започне работата си, той не е облечень въ празнични дрехи, не е обутъ съ обуща отъ последнята парижка мода, нема мини-стерски цилиндъръ на главата си, а съвсемъ про¬сто е облЪченъ: съ една дълга бела дреха, препа- санъ е съ малъкъ поясъ, обутъ съ меки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси, и тогава съ една четка въ десната си ржка, а въ левата — съ боите, той вторачва погледа си въ белото платно, стоеще предъ него подобно на първоначалната клетка въ почиваще състояние, и започва да измерва състоянието на платното, да прави бели колелца, следъ туй разпределя своята картина на две отде¬ления, туря основните черти на картината и опре¬деля местото на сенките. Въ четвъртото положе¬ние той превръща двата центъра на една звезда,

19 жоято и пуска своите лжчи въ всички направления, зко художникътъ рисува едно лице въ профилъ, ще тури само едно око, което е първата звезда, ча пъкъ ако иска да го нарисува еп ^асе — петото състояние, което се нарича диастрално — ще тури двгЬгЬ очи, а въ шестото — той ще определи цялата форма на фигурата и ще отдали тази фигура отъ бЪлото пол^ на платното. Това именно стааа сега: този великъ худож- никъ, който е почналъ да върши своята огромна работа, вече зацапва белите полета на хората, зацапва техните закони и четците вече не могатъ да четатъ правилно законите, става една вжтрешна промяна въ човешката душа, а поради това онуй, което човЪкъ по-рано е виждалъ, сега не го вижда, и което по-рано е имало смисъль за него сега остава безъ смисълъ. Разбира се, то е само привидно, както сж привидни, споменатите по-горе пукоти и разрушения «а канарата за озчарите. Въ науката това наричатъ «ара жд а не. За примеръ, ако нагорещимъ водата, тя се превръща въ парообразно състояние и най- после става невидима. Израждането е процесъ на превръшане оть едно състояние въ друго. И съвре¬менното човечество, по сжщия законъ, минава въ процеса на своето развитие отъ едно състояние въ друго. Сега хората скоро ще се намерятъ въ поло¬жението на пеперудата, която не се радва вече отъ листата като отъ единъ обектъ за храна, за какъвто ти е считала по-преди по необходимость, а вече ниролюбиво кацва на листа, безъ да му причини никаква вреда, както и върху цветовете — те по¬преди, когато е била гжсеница, сж били за нея -предмети безъ сждържание, но като е напуснала това състояние и е влезла въ новото, те ставатъ

20 обектъ на нейния животъ. Следователно, ние просто требва да признаемъ факта, че въ света е влезли една нова сила, която действува по единъ много чувствителенъ начнъ. Промената, която става, ще ни се уясни, като с** послужимъ и съ примера за сътворението на човека^ Когато Богъ го направилъ отъ пръсть, човекътъ, билъ безъ животъ или можемъ да го уподобимъ наг движещъ се автоматъ, а когато Богъ вдъхналъ въ, ноздрите му диханието на животъ, човекътъ станалъг жива душа т. е. въ съзнанието му се явила чувст- вителностьта, съ която могълъ да различава раз¬ните състояния и промените въ проявленията на> човешкия духъ. Значи, човекътъ оживелъ, •като придобилъ съзнание, а съ нег<% веднага почналъ да> се отличава отъ животните по ума и сърцето си^ и по действието на своята воля. Тогава започналъ. новата си култура—градинарството, като нгсаждалъг плодните растения, това именно човекътъ училъ въ. райската градина, А следъ като излезълъ отъ раяь той се научилъ да оре земята, да сече дърветата^ да чупи камъни и да гради кжщи. Въ това сн състояние той е дошълъ до последния си пределъ*. опиталъ всичките положения на живота, споходилъ, е въ това малко езерце, въ което е живелъ, всич¬ките места, изялъ и изпилъ всичко въ това езерце- и като немало по-вече съ какво да се храни, той се изложилъ на съвременния гладъ, който се опо¬вестява съ появяването на болестьта неврастения:^ тя не е нищо друго, освенъ духовенъ гладъ. Въг разните състояния на тази болесть липсватъ за човека всички ония елементи, въ които правилни» животъ може да се проявява. Такъва е промената* .която е станала съ човека, като индивидъ.

21 Следователно, и нашите понятия за света, адашите схващания за индивидуалния и обществения .животъ, за религията, за семейството, за учили¬щето, за църквата и пр. требва да претърпятъ коренни промени въ своята форма, въ своето съдър¬жание и въ свол смисъль. Ако ние сме разумни, тия •промени ще дойдатъ по естествения начинъ на -еволюцията, т. е. безъ никакви сътресения и ката-строфи, но ако ние вьздействуваме на техъ съ сила, тЬ ще станатъ, по закона на необходимостьта, насил¬ствено. Ние виждаме, че и природата си служи по сжщия начинъ: когато човекъ боледува, природата ту казва, че треба да погладува няколко време, докато се възвърне естественото състояние на силите, които функциониратъ въ човешкия организъмъ. Но «®<о човекъ престжпи тия прости правила на при¬родата и се наяде въ това болезнено състояние» непременно ще настжпятъ лоши резултати. И съвре¬менното общество, което е погълнало много не-здравословни елементи и боледува, ще треба да ги *тгвърне и ги отдели отъ себе си, за да оздравее. Ако продължимъ аналогиите и съответствията, тце видимъ, че когато силите въ клетката минаватъ «стъ първоначалното й почиваще състояние въ вто¬рото, колелообразното състояние, тогава се турятъ вървите съединителни нишки между живите части -«а клетката, те се групиратъ и разпределятъ труда си, за да знае всека часть каква функция й пред¬стои да изпълнява. Това съответствува на състоя¬нието, въ което човекъ е миналъ, а именно отъ жи¬вотинското въ човешкото или отъ подсъзнани¬ето къмъ съзнанието. Колелообразното състоя¬ние е, следователно, подсъзнанието. Третото състо¬яние е: въ клетката се явяватъ*две ядки, които въ

22 бждеще ще образуватъ двата центъра и впослед¬ствие — двете клетки. Това съответствува на поя¬вяването на съзнанието у човека, въ най-простата* му форма: познаване на доброто и злото, което включва и падането му. Въ четвъртото състояние на клетката или звезаообразното (астралното) се съ¬държа по-високата й организация и деЧность, а то съответствува на самосъзнанието у човека^. Двойно-звездното или диастралното състояние на& клетката съответствува на появяването на висше¬то съзнание у човека, което пъкъ е проблесък*ь<. на божественото. Най-сетне, шестото състояние, или, разделянето на клетката на два индивида, съответ¬ствува на мжжа и жената въ света. Както казахме*, частите, въ тая първоначална клетка сж разпредели¬ли труда си: едни отъ техъ сж образували храносми¬лателните органи, други — дихателните, трети — мо¬зъчната система, четвърти — симпатическата нервнав система, пети—мускулите и лигаментите и шести — костите, и ние имаме по тоя начинъ появяването на> съвременния човекъ въ сегашната му форма. Таз*г сжецата клетка, частите на която така сж разпреде¬лили труда си, и сега още поддържа сжщия редъ* на нещата и превожда човешкия организъмъ в*ь> по-0исока форма. Тя е именно първоначалната монада^ която е организирала целото колективно човечество^ По сжщия начинъ въ него сж се явили разните, съсловия, които работятъ специално за образува¬нето на разните органи на човечеството: земледел- ците и търговците образуватъ стомашната му си¬стема, жлезите и кръвоносните сждойе; сждиите и? другите правосждни служители образуватъ диха^ телната система, пр;Ъчистватъ кр^вьта, като отстра- «аватъ неправдите въ света; военните и полицей¬

23 ски*гЬ служители организиратъ мускулите и костите, значи въдворяватъ реда въ този организъмъ, за да може да се държи на краката си и да работи съ ржцете си, които сж емблема на човешка воля; бащите, майките, свещениците, учителите, писате¬лите и моралистите организиратъ мозъчната система, а братята, сестрите и приятелите образуватъ съеди¬нителните връзки между мозъчната и симпатиче- ската нервна система и пр. Така става ясно, че физическиятъ светъ има най-простите движения, следъ него иде процеса на появяването на жизне¬ния принципъ, на чувствата и най-сетне появява-нето на мисъльта. И така, целокупното човечество, т. е. сборътъ на всичките индивиди, представлява диференцира¬нето на първоначалната монада, която е минала презъ всичките състояния и е образувала всички сегашни форми. Всека форма представлява и начинъ за проявлението на нейната енергия въ областьта на физическия светъ, на жизнения светъ (света на силите), на чувствения и на мисловия. Расите, наро¬дите, обществата, домътъ, индивидътъ — всички сж тесно свързани помежду си. Туй, което става въ расата, става въ по-малъкъ размеръ ЕЪ народа, това, което става въ народа, става въ по-малъкъ размеръ въ обществото, това, което става еъ обще¬ството, става въ по-малъкъ размеръ въ дома, а това, което става въ дома, сжщото става въ по малъкъ размеръ и въ индивида. Проявлението на енергията не е еднообразно, а разнообразно. Когато ние искаме да сведемъ всички сили на природата въ еднообра¬зни действия, произвождаме зло у нея, а когато образуваме разнообразие, произвождаме добрЪ. Отъ туй гледище, неморални неща сж всички едно¬

24 образни неща, а добри — всички, които сж разно¬образни. Въ това положение нЪма никакво проти- вор Ьчие, защото очевидно е, чз ако много хора говорятъ едновременно едно и сжщо, ще се обра¬зува само шумъ и ние н^ ще можемъ да разберемъ смисъла на думите имъ. Но ако сжщите хора въ единъ оркестъръ изпълняватъ разнообразни парти¬тури отъ една и сжща пиеса, ще образуватъ хар¬мония. И съвременните хора сж станали неморални, именно защото говорятъ и искатъ едновременно едно и сжщо нещо: пари, пари и пакъ пари. За професоръ се училъ некой, а все за пари говори, свещб:никъ е станалъ, за пари ламти, учитель, сждия и пр. — все къмъ сжщия идеалъ се стремятъ. Це- лото човечество говори сега за едно и сжщо нещо: за пари. А те образуватъ еднообразието въ света, но тоза не е смисъль на живота: то е само едно пре¬ходно средство или форма въ развитието на човека. Слеарв., ако ние дадемъ на една форма по-голема стойность, стколкото природата е вложила въ нея, създаваме зло. Сжщата идея можемъ да пояснимъ и по след-ния'начинъ: всичките хора говорятъ за Бога, безъ, обаче, да изпълняватъ Неговата воля — сжщо както за единъ милионеръ, т. е. само по отношение на неговите пари. Прицелната точка не е милионерътъ, а парите му. Ние, като говоримъ за Бога, подраз¬бираме само Неговата сила, отъ която се нуждаемъ, б^зъ да Го разбираме като любовь, отъ която про¬изтича животътъ. Вместо да се стремимъ да изпол¬зуваме само силата Му, необходимо е да вникнемъ въ съдържанието и смисъла на Неговата любовь, която е извора на всички блага. И тогава Богъ ще ни се изяви въ всичкото си разнообразие и величи?.

25 ОгЬдов., въ съвременното общество тръба да дадемъ •съвършенно друга насока на своето развитие, като лрЪмахнемъ еднообразието въ неговите прояви и внесемъ разнообразие. За да изяснимъ тази си мисъль, ще приве- .демъ следния примеръ: ако ние седимъ посто¬янно въ една добре построена масивна кжща, по¬добна на единъ средневЬковенъ замъкъ и само мина¬ваме отъ една стая въ друга, какъвъ смисълъ мо¬жемъ да намеоимъ въ такъвъ живзтъ? Най-после, 4 9 този замъкъ ще ни стана отекчителенъ и у насъще зароди желание да излеземъ отъ тази ограни¬чаваща ни среда. А за тая цель треба да наме- римъ вратата му, която ще ни покаже пжтя къмъ живата природа. Тамъ, въ разнообразието на тази -природа, ние ще почерпимъ всички елементи, необ¬ходими за повдигането на ума и сърцето ни и за проявлението на нашата воля. И сега ние уподобя¬ваме процеса на развитието на клетката като мина¬ваме отъ една стая въ друга на замъка — отъ почи- ващето състояние въ колелообразното, т. е. въ пър¬вата стая на замъка, после — въ центровото състо¬яние на клетката, т. е. въ втората му стая, пона- татъкъ — звездоподобното състояние, т. е. въ тре¬тата аая, двузвездното (диастралното) състояние, т. е. въ четвъртата, а разделянето на клетката показва, че ние сме изходили замъка и сме дошли до вратата, която води къмъ живата природа. . Този замъкъ на бялата раса, съ всички свои народи и общества, е вече изходенъ и сега става разделянето, което ни показва пжтя къмъ живата .природа. Туй разделение въ съвременния европей¬ски животъ се изрази въ двата политически съюзи: на централните сили и на съглашението, остава по¬

26 следната фаза: клетката да се раздали на двЬ, за да се открие на всички народи пжтя къмъ живия Богъ на любовьта. И сега борбата, която става, е пр-ЪдвЪстникъ за прЪкжсването на последните ниш¬ки, които държатъ двете нюклиозни клетки, а съ това прекжсване ще се появи новото човечество — хората на любовьта, които ще преобразятъ съв¬ременния животъ и ще покажатъ, че може да се жизее и по другъ начинъ, т. е. чрезъ споразуме¬ние и взаимна подръжка между народите — по-голе¬мите народи да покровителствуватъ по-малките, а и всредъ самите народи да се въдвори взаимно- разбиране и любовь.