Разлика между версии на „Трудни задачи“

Версия от 11:27, 10 декември 2008

Трудни задачи

Размишление върху силата на доброто.

Сега ще прочета 4 гл. от книгата на пророк Данаила. За следващия път всеки сам да прочете тази глава и да си извади кратки бележки от нея. В тази глава цар Навуходоносор се обръща към всички народи, племена и езици, които обитават земята, със следните думи: „Мир да се умножи на вас!“ Това е било обръщението на един езически цар към своя народ. Как се обръщат съвременните царе в манифестите си към своя народ?

Сегашните хора лесно разрешават задачите си. Като се намерят пред някакво затруднение, те се чудят, откъде им е дошло това затруднение, когато са толкова добри и кротки. Че някой човек е добър или кротък, това още не разрешава задачите на живота. Ти си добър човек, но гърнето е счупено. — Аз не съм го счупил. — Намери тогава виновника. — Няма го, избягал е някъде. — Ако виновникът е избягал, ще хванат онзи, когото намерят в къщата. Той е добър човек, затова трябва да направи ново гърне на мястото на счупеното.

Сега, като на учени хора, ще ви дам следната задача. Представете си, че някой ви подари един автомобил, който се движи с бързина сто хиляди километра в минута. При това, дадена ви е задача, с този автомобил да пропътувате цялата земя, с право да спрете само на десет станции по пет секунди. Направете изчисление, за колко време ще обиколите земята с този автомобил. Ще кажете, че това е невъзможно. За онзи, който не разбира законите на движението, не е възможно с автомобил да пропътува земята. Обаче, за онзи, който разбира тия закони, той знае, че е възможно. Той знае, че човек разполага не само с външни, но и с вътрешни средства, чрез които може да пропътува не само земята, но и цялата слънчева система. Това може да постигне човек с автомобила на своя ум — с мисълта си. Наистина, с мисълта си човек може да се движи с бързина, по-голяма от тази на светлината. Направете изчисление, да видите, за колко време светлината може да пропътува цялата слънчева система. След това направете изчисление, за колко време човешката мисъл може да пропътува същия път. Като имате тези данни, направете сравнение между тях, да видите, каква е разликата в бързината на автомобила, на светлината и на човешката мисъл.

В древността, в царството на Соломон-Ра, съществувал закон, според който, всеки престъпник се наказвал с десетгодишен строг тъмничен затвор, а на краката му туряли златна верига, тежка десет килограма. По това време желязото не било известно, затова си служили със злато. Царят сам подписвал всички присъди, като давал възможност на поданиците си в известен срок да представят някакви мотиви за оправдаване на престъпника. Първият човек в царството на Соломон-Ра, върху когото трябвало да се приложи присъдата, бил един от видните философи по това време. Обвинението му се заключавало в това, че в едно от своите съчинения той написал името Божие с проста буква. Ако съчинението му било печатано, лесно би могъл да се оправдае, като каже, че погрешката е в печатането. Обаче, по това време печатници не съществували, вследствие на което погрешката била негова. Като писал съчинението си, по незнание, вместо с главна буква, той написал името Божие с проста буква. Поданиците на царя чули за издадената присъда към техния любим философ и започнали да търсят начин да го освободят. По това време за всеки престъпник правили специална верига. Следователно, и за философа трябвало да направят специална. Неговите приятели се изредили при майстора, който правил златните вериги, да го молят да се откаже, да прави верига за философа. Майсторът не могъл да задоволи молбата им понеже му било заповядано от царя да прави златни вериги. Като не могли да успеят тук, те се обърнали с молба към един от учениците на философа, да се откаже да заключи веригата на философа. Според тогавашния закон, винаги избирали някой гражданин, който да заключи веригата на престъпника. Тази тежка участ се паднала на един от добрите ученици на философа. Той мислил дълго време, какъв предлог да намери, да не изпълни царската заповед. Дошло му на ума най-после да претегли веригата, да види, колко тежи. Голяма била радостта му, като видял, че веригата тежи десет грама повече от определеното тегло. По закон, тя трябвало да тежи точно десет килограма, нито грам повече или по-малко. По този начин ученикът освободил учителя си от затвора.

Съвременните хора и до днес търсят начин да се освободят от затвора. Те трябва да се сетят, да претеглят веригата, която слагат на краката им. Ако се укаже един грам по-тежка от определеното тегло, ще бъдат свободни. Какво ще правят, обаче, ако теглото на веригата излезе точно толкова, колкото е определено? Те ще се намерят пред нова задача за разрешаване.

Сега, като изучавате живота, вие ще дойдете до заключение, че днешните ви прояви имат отношение към миналото ви, от една страна, и към бъдещето — от друга. Който съзнава това, той казва, че отношенията му към хората не са нищо друго, освен връзки на миналото му. Едни от връзките му са силни, а други — слаби. Обаче, това зависи от будността на човешкото съзнание. Колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова по-здрави са връзките му с хората. Колкото по-слаби са връзките му, толкова и съзнанието му е по-заспало. Кога една връзка е силна? Ако се говори за сила на въже, лесно можете да определите силата му. За да бъде силно, здраво, въжето трябва да бъде направено от здрави конци и много на брой. Колко конци трябва да влизат в едно въже? При това, конците трябва да бъдат равни, т.е. еднакво дебели и дълги.

Какво се разбира под думата равенство? В обикновения живот, под думата равни величини, разбираме величини, които съдържат поне еднакво количество енергии. Във висшата математика, обаче, т. е. в живата математика функциите на малката частица могат да бъдат равни на функциите на цялото. При равенството на такива величини е от значение работата, която се извършва, а не енергията, която се изразходва. В този смисъл, малката величина е равна на голямата, защото, ако тя не извърши работата си, както трябва, голямата величина, т. е. цялото ще прекрати своята дейност.

Сега ще напиша отношенията 1:2 и 2:4, като задачи за решаване. Числото три означава закон на растене. Числото четири означава разпределяне на материалите в природата на четири категории. За да има здраво тяло, човек трябва да разбира отношенията на числата от 1 — 4. Единицата пък дава право на човека да живее на земята и да има отношения към всички живи същества. Числото две е закон на противоречие, на контрасти в живота. Някога човечеството е живяло в числото едно, което представя северното полушарие. Сега животът на цялото човечество се е пренесъл в числото две, т. е. в южното полушарие. Това показва, че твърдостта трябва да се превърне в мекота, т. е. от единицата да мине към двойката. Като ученици, вие трябва да разбирате отношенията на числата 1:3, 2:3 и т. н.

Мнозина мислят, че като са свършили университет, знаят много неща и няма какво повече да учат. Достатъчно е само да отворят книгата на живота, да видят, колко задачи им предстои да решават. В невидимия свят и децата решават тия задачи, но на земята и най-големите философи и мъдреци се затрудняват от тях. Много работа се иска от човека, докато реши задачите на живота си. Запример, как бихте решили задачата, да влезете в една гостилница, да не искате да ядете и да излезете навън? Гостилничарят ще ви съди за това, че влизате в гостилницата му и не искате да ядете. Казвате, че яденето не ви харесва и си излизате. Гостилничарят ще се обиди от постъпката ви и може да ви даде под съд. Той е свършил специално по готварство, задоволявал е вкуса на видни хора, князе, министри, а вие се осмелявате да не ядете и напущате гостилницата му. Според мене, разрешението на тази задача седи в следното: щом не сте готови да ядете от яденето, което гостилничарят ви предлага, не трябва да влизате в гостилницата му.

Следователно, човек не трябва да отива на места, за които не е готов. Велико изкуство е да знае човек, как да постъпва. Когато рисува, художникът трябва да поставя всяка линия на мястото й. Когато пише, поетът трябва да туря всяка дума на нейното място. В царството на Соломон-Ра, всеки художник, поет, философ или музикант се наказвал с десетгодишен строг затвор даже за една малка погрешка в работата си. Така постъпва и природата. Тя наказва човека за малките прегрешения повече, отколкото за големите. Природата си служи с малки величини. Когато изпраща малки страдания на хората, тя прави това с цел, да ги предпази от големи страдания, от големи злини. Защо Навуходоносор се обръща с думите „мир към всички племена и народи“? — Защото е опитал голямото зло. Като минал през тази опитност, той придобил голямо смирение и научил, как трябва да живее. Искате ли да избегнете опитността на Навуходоносора, издайте манифест към всички клетки на тялото си, поданици на вашата държава, за мир и съгласие помежду им. Мислете върху думите: „Мир да се умножи на вас!“

Красиво нещо е да мисли човек върху въпроса, как да живее правилно и на всяко време да знае, какво да прави. Човек започва да остарява, когато се убеди, че няма какво да прави и няма защо да живее. Чудно нещо! Малкото дете знае, че трябва да иска от майка си да суче. Като израсне, то знае да играе на камъчета, с пясъка и т. н. Юношата знае да играе на хорото. Младият момък знае, че трябва да се ожени. Бащата знае, какво трябва да прави за своя дом. Щом дойде до пределна възраст, човек казва: Не зная, какво трябва да правя. Умът ми не стига вече. Такъв виден философ бях, толкова трудни задачи решавах, но какво стана с мене, че не мога да решавам и най-простата задача? Не мога повече да нося това безчестие. — Какво става най-после с този философ? — Умира. Следователно, дойде ли до положение да не може да решава задачите си, човек умира.

Т. м.

35. Лекция от Учителя, държана на 17 април, 1929 г. София — Изгрев