Разлика между версии на „Страж на човека“

Текуща версия към 05:44, 10 септември 2011

Книги със спомени за Учителя

Акордиране на човешката душа - том 1

Страж на човека

Някой казва „Няма да се моля вече“, като че ли Невидимият свят има нужда от неговата молитва. Каквото правиш, на себе си го правиш. Например обленяваш се да станеш за молитва, стаята е студена, уморен си, неудобно ти е да се помолиш навреме. Ако не се помолиш, изгубил си момента. Знаеш ли, че с тази молитва не на Бога допринасяш, а на себе си. С тази молитва ти ще избавиш от много големи страдания и нещастия себе си и другите. Затова не се обленявай; дори и да е студена стаята, стани и се помоли. Много нещо ще спечелиш.

Ако в даден момент човек може да вярва, че в света съществува едно Висше съзнание, което прониква през умовете на хората, и ако отправи мисълта си към това Съзнание, всичките му мъчнотии и страдания ще изчезнат, но не изведнъж, а постепенно, както слънчевите лъчи постепенно разтопяват снега и леда. Мислите на света изпълват въздуха и ако човек не е буден, ще навлязат в него, ще го превземат и тогава той ще почне да мисли както светът мисли. Светът е една вълна, която ще завлече човека, ако няма постоянно будно съзнание. Тази будност иде с молитвата. Молитвата е страж на човека. Тя не трябва да отслабва. И почне ли да отслабва, човек трябва да я засили. Молите се; има лоши духове, които ви обкръжават и гледат на всяка цена да скъсат връзката ви с Бога, да ви причинят нещастие. Хората трябва да бъдат будни, непрекъснато да държат връзка с Бога, за да идват добрите духове и да им помагат.

Един американец бил в джунглата, наоколо му пристъпвали и ръмжели зверове, съскали змии, но поради електрическата мрежа, която имал, увита около себе си, бил ограден. Човек трябва да има наоколо си една предпазителна мрежа, трябва да има на какво да разчита. Съдбата дебне човека всеки момент. Като знаете това, постоянно се молете. Без молитва не сядайте да ядете. Молете се на Бога да ви пази от лошата съдба, която всеки момент ви преследва. Когато човек не се моли, челото му почва да става все по-ниско и едновременно ритва назад. Също така и брадата постепенно намалява и отива назад, т.е. волята отслабва.

Докато не предадете всичко в Божиите ръце, никога няма да се освободите. Докато не се молите, никога няма да се освободите! Казано е: „Молете се един за друг.“ Когато един се моли за други и последните се молят за него, тогава Цялото почва да се проявява чрез тях. За всички се молете. По този начин ние обръщаме внимание да се заинтересува Небето от някого, който страда. Разбира се, едновременно с това ти ще направиш за него всичко, което е възможно. Като станеш сутринта, кажи: „Да се даде помощ на нуждаещите се, сто училища да се съградят и пр.“ Кажете: „То ще стане!“ Не питайте кой ще го направи, но каквото можете да направите, направете го. Можеш да помагаш външно на хората, но да се молиш за тях, това струва колкото много дни външно помагане. Освен това, радвайте се, че другите успяват.

Когато един наш брат беше болен, неговата жена ми каза: „Децата са още малки. Нека Бог да го остави, докато пораснат!“ Като влязох при болния, видях, че се моли, затова разбрах, че няма да си замине. Ние трябва да кажем така: „Този човек има да върши тук Волята ти, Господи, нека остане тук да си свърши работата!“, а не да казваме: „За децата, за нас да остане.“

Когато някой отиде да работи за Бога, то другите трябва да се молят за него, защото може да го изкушават. Ти, като се молиш за някого, благото му от Бога към него ще премине през теб. Начинът на молитвата не трябва да се казва на другите. Молитвата може да бъде с вълни къси, дълги и средни. За да бъде молитвата с къси вълни, не трябва да има никакво противодействие от човека. Ако молитвата е с къси вълни, тя отива много далеч, отива в Божествения свят. Много молитви, които имат дълги вълни, остават тук, не могат да се издигнат нагоре. Молитвата има къси вълни, когато мисълта е чиста и възвишена и когато има повдигнато състояние на ума, сърцето, душата и духа.

Онзи, който трябва да говори на едно събрание, нека по-рано да се свърже с Невидимия свят чрез усилена молитва. И щом влезе в събранието, още преди да отвори уста, ще премине сила през хората, всички ще почувстват подем. Ако в събранието има само един, който да е прекарал тъкмо преди това в молитва, съвсем друга ще бъде атмосферата и той ще измени разположението на всички останали. Тогава ораторът ще говори с вдъхновение. А иначе ще се чувства хлад, речта му ще бъде бледна. Преди речта си ораторът трябва да призове Бога на помощ, като каже: „Боже, дай ми твоето Слово, Ти говори чрез мен!“ И тогава ще говори със сила и ще си казва: „Това, което говоря, не е мое, но е на Бога.“ Ако каже, че е негово, ще има спънки.

Също и когато човек ще отива да говори с някого, да урежда нещо; преди това дълго време трябва да се моли. Христос през нощта се оттегляше и се молеше дълго време, защото работеше в една груба среда и с тази молитва Той хармонизираше душите, върху които работеше. Човек, като се моли, и без да мисли специално за сказката си или за лицето, с което ще говори, възприема в себе си Божественото и после то изпълва атмосферата и това, което говори, дълбоко действа на душите. Тук става следното: когато човек подготви нещата така, то Ангелите, които ръководят душите, предават по вътрешен път онова, което той им говори.

Каквато и работа да възприемеш, тя трябва да се предшества и придружава от молитва. Тогава не си сам. Тогава се премахват пречките и се привлича съдействието на Небето. Тогава привличаш благоприятните условия. Когато човек се моли, известни сили в Природата влизат в действие. А когато не се моли, тези сили в Природата не работят. Трябва концентрация, съсредоточаване. За да се научи човек да се концентрира, нека бъде по-близо до хора, които се концентрират. Един от друг хората се ползват.

Когато човек падне на планината и се хлъзне, като се концентрира, ще стане господар на движенията си и ще се спре. Ще извикаш Разумното в Природата, то ще ти помогне. Концентрацията трябва да се опита. При всички неща трябва да има концентриране. Една малка тежест, която можеш да дигнеш с мисълта си, е една малка мъчнотия.

Човек трябва да знае кое отвлича ума му. Несъществените работи отвличат ума на човека. Дивата коза, като скача от десет метра разстояние, каква концентрация има – скокне и върху една педя от стръмното ще забие копитца.

При неправилно развитие, когато човек не се упражнява в молитва и концентрация, теченията в него, вместо да отиват към горните чакри, отиват надолу и така се подпушват или се спира техния живот. Ще работите по този начин, че енергията да отива нагоре. Ще дам методи за това. Това става чрез концентриране на ума върху вечни Божествени идеи. Като мисли човек върху някой въпрос, събужда се човешката душа. Но нейното събуждане трябва да стане постепенно, не изведнъж.

Всички огньове са скачени с Огъня горе. Нашите мисли и чувства са скачени с Божиите мисли и чувства. Трябва една вътрешна Школа, трябват работници. Има милосърдие, което е физическо и не допринася нищо. Например човек се моли и иска да принуди Бог да заплаче. Това са външни ефекти, за физическия свят важат, но иначе нищо не допринасят.

Един брат запита: „Каква е връзката между дишането, от една страна, и размишлението и молитвата, от друга? Хубаво ли е да има размишление и молитва, придружени с дишане?“

Дишането е спомагателно средство и улеснява размишленията. Въздухът улеснява мисълта и чувствата, защото чрез него приемаме Божествения елемент.