Разлика между версии на „Развитие на добродетелите“

Текуща версия към 05:31, 10 септември 2011

Книги със спомени за Учителя

Акордиране на човешката душа - том 1

Развитие на добродетелите

След лекцията пред Младежкия окултен клас и след гимнастичните упражнения се върнахме в салона. У всинца бяха живи идеите, които Учителя бе поднесъл. Той говори за Добродетелите, които ученикът трябва да развие, за да има постижение и за да се разгърнат силите и дарбите на неговата душа. Една сестра каза: „Учителю, благодарим за днешната лекция. Тя хвърли светлина върху една от задачите на ученика.“

Трябва да се знае откъде да се започне при развитието на една Добродетел. За да имаш Кротост, откъде ще започнеш? Или искаш да бъдеш милосърден; откъде и как ще започнеш? Много е трудно да се започне. Преди всичко ученикът трябва да има безкористие в Школата – когато отиде да учи, да няма користолюбива цел. Изобщо, когато отиваш някъде, да нямаш користолюбива цел. Минете в свръхсъзнанието. Бъдете безкористни, понеже всичко, което има човек, вътрешно му се дава. Той трябва да го пази, но да не мисли, че това от него зависи; утре ще му дадат повече или по-малко.

Друго качество на ученика е Разумността. Добрите желания, щом не са обмислени, са най-опасни. Разумен ли е човек, и Небето е с него. Под думата Небе се разбира Разумното, с което нещата стават. Близо до разумността е съобразителността. Трябва един вътрешен баланс. По сърце човек трябва да бъде Божествено дете, а по ум не трябва да бъде никакво дете.

Друго качество на ученика е Мекотата. Бъди мек като водата, без да си вода. Бъди мек като въздуха, без да си въздух. Като блъснат някого, той се развиква: „Не ме ли виждаш, че се блъсна отгоре ми?“ Не така, обърни се с Мекота. Бог е навсякъде, Той е тази Мекота. Ние живеем и се движим в Мекотата. Всичко ще дойде, ако дойде Мекотата. Някой няма служба; когато дойде Мекотата в него, и службата ще дойде. Нямаш това-онова; щом дойде Мекотата в теб, ще дойде това, което нямаш. Защото Мекотата е добрата почва, на която всичко хубаво вирее. За да имаш нормална Топлина, в която Животът расте, трябва да бъдеш мек. Искаш да бъдеш добър; мек бъди. Искаш да обичаш; мек бъди. Добротата, Смирението са Божествени семена, които растат в почвата на Мекотата. При мекотата ти си долина, всичко се събира там. Смирението е семе, а Мекотата – почва. С това правило много противоречия, които имате, се разрешават. Някой направил погрешка; прояви към него Мекота. Той сам вече се е осъдил, какво ще го съдиш? Към падналия прояви Мекота, превържи го и му кажи, че няма нищо. Това е една философия, едно учение, което може да се приложи. Който не го знае, ще ходи навсякъде да го търси и ще каже, че не е могъл да го намери. Ако слушаш Мекотата, тя ще те направи добър, умен и справедлив. А пък ако не я слушаш, ще ти каже: „Иди си и прави каквото искаш!“ Старият с Мекота се подмладява, а младият без Мекота остарява. Мекота е, когато човек отговаря добре на онзи, който го обижда. А кротък е онзи, който вътре в себе си не го засяга това. Бурите не го засягат. Кротостта е по-дълбоко състояние. А Смирението е още по-дълбоко от Кротостта. Казано е: „Кротките ще наследят Земята.“ Със смирения никой не воюва. Ти не можеш да воюваш с него. При обида кроткият се пита в какво стои причината и урежда добре работите, а пък смиреният няма никакви препятствия.

За да приеме човек възвишеното, Божественото, трябва да има Мекота. Мекотата е условие за да станеш възприемчив към възвишеното. Затова човек трябва да проявява Мекота, нежност, никаква грубост и рязкост. Ти не мисли да направиш нещо, ако нямаш Мекота. Един служащ в пощата бил груб и по пътя все го биели. Той казвал: „Аман от тия хора!“, оплакал се на едного и онзи го посъветвал да измени своите обноски – меко да посреща хората. Така и направил и след една година всички изменили своите отношения към него.

Друго качество на ученика е да оцени важността на малките работи. Човек, който не може да направи малките работи, какво остава за големите.

Важно качество на ученика е точността. Невидимият свят не обича да обещаваш много неща, които не можеш да изпълниш. Каквото обещаеш, направи го. Природата е велика в малките работи, много е точна и затова се радва, като види, че някой е точен в малките работи.

Друго качество, което ученикът трябва да развие е отстъпчивостта. Адвокатът Бъчваров се провинил, лежал четири години в Софийския затвор, там чел Евангелието и станал религиозен. Като излязъл от затвора, имал да взема много борчове и казал на едного: „Ти готов ли си да дадеш дължимото без лихва?“ – „Готов съм.“ – „Добре, дай.“ Питал друг, а той казал: „Не мога, но мога една трета.“ – „Тогава дай една трета.“ Питал трети: „Ти готов ли си да дадеш половината?“ – „Готов съм.“ – „Дай.“ И тръгнало му всичко наред. Нямал спор с никого. И казвал: „По-рано спорех, давах ги под съд, но влезе Мир в душата ми и тези хора ми станаха приятели. По-рано ме считаха за кожодер, а сега казват, че съм се изменил.“

Има едно шише чиста вода, ала двама души искат да отпият първи от едничкото му гърло. И там се ражда злото. Който вземе вода пръв, ражда злото, а другият, който е недоволен, поддържа злото. Трябва взаимно да си отстъпят един на друг. За един хляб има спор между теб и някой друг; ти му дай целия, тогава той ще те погледне и ще ти даде един резен. Не се бий за този хляб. Няма спор, който да няма материален повод. Друго качество на ученика е Самоотричането. Не считай, че имаш само един брат и една сестра, това е заблуждение. Христос казва: „Един е вашият Отец, а всички вие сте братя.“ Тази е Истината, която трябва да проникне в душата. Самоотричането трябва да се обясни в нова светлина. Човек мисли, че със Самоотричане ще изгуби личността си. Да се самоотречеш, значи да придобиеш това, което никой в света не може да ти даде. Ако се самоотречеш като млекопитаещо и започнеш да живееш като човек, това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш като човек и се качиш в по-висока област, в областта на Ангелите или други Висши същества, и това самоотричане има смисъл.

Друго важно качество на ученика е щедростта. Казваш: „Трябва да бъдем щедри!“ Но какво е щедростта? Една тръба има три сантиметра диаметър, тогава казваме, че нейната щедрост е три. Ако имаме тръба с шест сантиметра в диаметър, тогава щедростта ѝ е шест. Такава е инсталацията. Така че най-първо трябва да изправим инсталацията в ума, в сърцето и във волята, да направим мисълта, чувствата и постъпките си щедри. Има закон: към щедрия идат притоци отвсякъде. Щедрост, но не разточителност! Природата не обича да се харчат неразумно нейните енергии. Всички хора, които харчат безразборно, тя ги държи отговорни. Всяко нещо трябва да принесе известна полза и да бъде на място. За да измиеш краката си, приготвени са 10 кг вода и ако похарчиш 20 кг, държат те отговорен.

Друго качество на ученика е Обновяването. Обърни внимание на новото, което днес Бог е вложил в теб. Всеки ден Той влага по нещо ново във вас. Всеки ден да се обновявате. Понеже Животът е училище, постоянно трябва да се изменят методите. Методите от няколко хиляди години са се изменили. Трябва да се сменят много стари възгледи, които сега препятстват. Някога те са били верни, но днес не са. Ние сме за абсолютно новото! Като говоря по този начин, влизате в стълкновение с вашите вярвания. Свирили сте с години Цвете мило, цвете красно. Старото, което ви е дотегнало, оставете го настрани. Освободете се от старите си дрипи.

Важно качество за ученика е обходата. Търси и цени Божественото в човека. Спри се върху Божественото в него, а щом търсиш погрешките му, то е човешко. Размишлявайте върху следното изречение: „Когато търсиш скъпоценните камъни, трябва да знаеш тяхната естествена форма и начина, по който те пречупват светлината.“ Скъпоценните камъни са човешките души, т. е. Бог в тях. За да познаеш Божественото в един човек, трябва да знаеш кои са отличителните черти, които Бог е вложил в него. Кое е специфичното Божествено, което Бог е вложил в него? Да ви дам едно правило за обхода: във всеки човек да виждате хубавото, да му дадете подтик и да не изгубите случая, в който да го забележите. Когато видиш лошото в някого, ти си в ада, а като видиш доброто – ти си в Рая. Някой казва: „Бъди добър!“ Как ще бъдеш добър, ако не виждаш Бога и Доброто навсякъде? Едно правило при среща с някой човек: първо говорете с Бога в него и после със самия него. Трябват вътрешни връзки и когато обичаш, подбудителните причини трябва да бъдат абсолютно безкористни. Тогава Любовта е устойчива. Но когато има користолюбие, последното е като един червей, който разрушава. Всякога можем да определим колко дълго време е устойчива Любовта. Например един беден човек обикне някой богат; доколко време ще трае любовта му? – Докато богатият има пари. Щом обеднее, няма любов; причината била в богатството. Или обичаш някого, който е на власт, но щом напусне властта, любовта ти изчезва. Това са повърхностни причини. Та най-първо човек трябва да установи причините на всички чувства, които се зараждат в него. Когато имаш един приятел, трябва да намериш в него една от най-благородните черти, за която ще го обикнеш. Ако не можеш да намериш тази добра черта, ти не можеш да издържиш в любовта си. Намериш ли я, можеш да образуваш отношения с него. Иначе ще се образува едно посредствено сдружаване. Като отиваш при един човек, намери една добра черта в него, дръж я в ума си и ще имаш една отворена врата.

Няма по-хубаво нещо от това, да знае човек да се обхожда. И Невидимият свят ще ти тури бележка как се обхождаш и ще види докъде си стигнал в своето развитие. Ти срещаш някой човек и виждаш само подвързията на книгата, не си я разгърнал да я прочетеш. Има нови начини, чрез които трябва да се създадат отношения между хората. Тези нови начини почиват на Любовта. Обходата почива на Любовта. Ние не сме тъй внимателни: някое цветенце е цъфнало на пътя, но мине някой и го стъпче. Това не е обхода. Аз се спирам при цветенцето, разговарям с него и после си отминавам. Казвам му: „Колко време си тук? Кои са братята и сестрите ти? Как е вашият господар? Полива ли те навреме?“

Не трябва да заявявате на хората, че сте от Новото учение, но от обходата, която имате, да ви познаят.

Не говорете лошо за някой човек, Бог го е създал. За тези думи след два-три дни може да платите с живота си. Много сте отговорни, когато се произнасяте зле за някого. Всеки човек е една картина, която Господ рисува. Картината не е довършена и не я цапайте; когато тя се довърши, ще бъде красива. Когато някой ти говори, не бързай да отговориш, но мълчи известно време и след дълго обмисляне, като разбереш работата, тогава говори или направи нещо. Окултният ученик много трябва да мълчи, да не бърза да говори, но да помисли и чак тогава да се изкаже. Изведнъж не казвай мнението си.

Като пратиш една мисъл към кучето и то си отиде, тогава си ученик. Ако разгневиш кучето с камъни, тогава постъпваш както другите. Когато ни обиди някой, злото минава най-първо през него, първо той се опетнява. В обходата влиза и следното: когато човек е между хората, да бъде най-малко на 35 см разстояние от тях.

Друго качество на ученика е да чувства единството на всички същества. Колко е хубаво човек да вижда себе си в другите. Като видиш един добър човек, да видиш себе си и да се радваш и като видиш един лош човек, пак да видиш себе си.

Едно от важните качества на ученика е Послушанието. И това значи да се вслушваш в себе си, да чуеш какво ти говори Бог отвътре и да го изпълниш. Ученикът трябва да има Послушание спрямо Божия глас, говорещ му отвътре, трябва да възприема Божиите мисли и да изпълнява Волята Божия.

Друго качество е постоянството. Вие сте ударили деветдесет и девет пъти един камък, казвате, че няма да се отвори и сте готови да си отидете, а пък ако ударите още един път, ще се отвори камъка и ще влезете в Новия живот. Човек трябва да бъде устойчив. Всеки ден трябва да изпридате по един тънък конец – по една хубава мисъл. Който може да изприда един тънък конец, може да направи и дебело въже, понеже всички дебели въжета са все от тънки конци. Човек трябва да бъде твърд, непоколебим, че нищо да не го измества от неговата идея. Такива са били светиите. Някой се въодушевява за един момент, но скоро това чувство го напуска. Постоянното въодушевление е Божествено състояние.

Друго важно качество на ученика е Търпението. Първото нещо, което ще научите, е Търпението. В сегашния век рядко ще срещнете Търпение, много малко хора го имат, а и затова неволята ще я срещнете навсякъде. Търпеливият човек е съобразителен, откъдето мине не предизвиква никакво противоречие. Някой път Невидимият свят ще ни тури на такова място, където да учим Търпение. Търпението е нещо съзнателно. Вие ще дойдете в Школата на търпението и ще ви дадат мъчни задачи, не е лесна работа. Христос мина през Школата на търпението. Има силни души горе на Небето, но като дойдат на Земята са по-слаби. Търпението иде от съзнанието, че всяко нещо иде навреме. Онзи, болният, при Овчата купел е учил търпение тридесет и осем години. Това е било Посвещение. Търпението е за силните хора. Една жена ще търпи лошия си мъж заради Господа. Ако не го търпи, няма и Любов към Бога. Към добрия мъж е лесно да бъде добра. Когато ви се каже една горчива дума, вие се докачате и се сърдите; това показва, че сте слаби. Когато се разговаряш с някого, съблечи личността си и я тури на гвоздей. Търпението е първото стъпало, на което се стъпва, за да се дойде до Любовта. Една английска фирма е губила десет години, на единадесетата спечелва толкова, че всичките ѝ загуби били покрити, плюс това имала и големи печалби. След това почнала постоянно да печели и добила име. Само свободният може да има търпение. Праведникът е свободен, той има търпение, а грешникът носи неволята. Търпелив си към онзи, когото обичаш и не си търпелив към онзи, когото не обичаш. Щом се раздразниш, губиш силата си. Противникът гледа да раздразни, а търпеливият няма от какво да го е страх. И тъмният дух се страхува от търпеливия. Щом си търпелив, тъмният дух стои настрана, гледа да те залиса, та да изгубиш търпение и тогава да те нападне. Ти речеш да направиш нещо и казваш: „Няма да я бъде тази работа“; тогава изгубваш търпение. Вие казвате, че сте търпеливи; чакайте, че Търпението е бъдещият идеал на човечеството. Търпението е цяла наука. С милиони години сме го учили, не сме го научили и още ще го учим. Всеки човек, който изгубва Търпение, умира. Някой казва: „Не мога да търпя вече!“ Търпението ще го имате за идеал. Неволята не е Търпение. Търпението е за разумните хора. Аз говоря за Търпението, при което да бъдеш господар на всички условия. Търпението е на разни степени.

Доста мъчно е човек да има Търпение. Има много хора, които търпят, но има едно привидно търпение. Човек трябва да надмине обикновения морал. Докато плуваш в една вода, която е до колене, е едно, но като плуваш във вода, която е четири-пет боя и си над нея, тогава си истински плувец. Сега вие сте добри, понеже ви е плитка водата, в която плувате.

Когато сте нервен, разпръсквате вашето щастие! Ще трябва да бъдете търпеливи. Ще гледате да не се нервирате. Някой път за нищо и никакво се дразните и се нервирате. Тези, които са били спокойни, са завършили училището и ги турят на служба. Вие все още не сте завършили училището. Някой човек иска нещо, което не подхожда за него. Това, което ти искаш, изведнъж не може да стане. Има един процес, който е нужен, за да се реализират нещата. Търпението, това е равновесие. Змията, която е вътре в човека, той трябва да я победи. При мъчнотиите ще имаш Търпение. Мъчнотията – това е едно налягане, което може да ти даде разширение. Защото мъчнотията ти дава задача и ако нямаш тази задача, няма да имаш тази опитност и няма да имаш случай да я разрешаваш.

Във всичко човек трябва да бъде много търпелив, за да се реализиращ работите му. Има шанс и за него, и неговият ред ще дойде. Ти питаш какво ще стане от теб след хиляда години. Стипчивият плод ще стане сладък. Трябва да имаме Търпение и да чакаме нещата да узреят. Да чакаш, додето получиш това, което Бог е определил, е Търпение. Търпението произтича от вътрешното разбиране на Живота. Това разбиране се придобива, когато във всички и навсякъде виждаме Бога. Бог се е скрил в нещата, но вие трябва да Го намерите.

Друго необходимо качество за ученика е приложението. За да се стопи захарта, трябва вода. Ако водата е вледенена, трябва огън. Нека се изучат законите на приложението. Всяко нещо, което учиш, трябва да се прилага. Много работи съм дал в беседите и лекциите, които не сте приложили. Четете, проучвайте това, което вече е казано, и направете усилие да прилагате. Малките правила са важни. Човек като се стреми малкото да приложи, след това ще дойде и голямото. Като се прокопае едно място, то отначало реката ще почне да тече с малко вода, но после ще дойде и голямата вода. Силата е в приложението на една Божествена мисъл. Трябва да се посее едно семе и не само да се посее, но трябва да знаем и кога да го посеем. Всяка хубава мисъл, която ви дойде, посейте я. Всяка красива мисъл, която дойде в теб, изпълни я. А пък хората казват: „И без това може.“

Не бива да ти наложат приложението по закон, изпълни го по свобода. Малкото знание, което има човек, винаги трябва да има приложение. Когато някой ме хвали, аз ще му кажа: „Ти нали харесваш това Учение? Тогава помисли с какво можем да помогнем на този брат?“ Той харесва това Учение, а не е готов да направи най-малкото приложение на идеите. Трябва да се работи разнообразно. Да се приложи Разумността в яденето, в дишането, в гледането. Всичко се дължи на труд, на работа. Няма нищо постигнато без усилие. Да не мислите, че ей така, без работа, ще постигнете нещо. Всички, които са имали постижения, много са работили. Още днес може да влезете в Царството Божие с приложение на методите, които ви давам. Най-хубавите работи са много трудни. Там са скрити много скъпоценности, но понеже не ги виждаш, не ги и оценяваш. Трима ученика слушали своя Гуру; щом свършил, първият отишъл да му благодари и да изкаже възторга си, вторият оценил, че онзи, който се е научил на тези работи, е щастлив и си тръгнал, а третият нищо не казал, а само отишъл да работи за Божието дело. Третият е на правата страна. Всяко нещо, което се знае и не се прилага, то е в ущърб на човека. Каквото сте научили, прилагайте една десета от него. Ние говорим много, а изпълняваме малко, а пък трябва да говорим малко и да изпълняваме много. Това, което приложите, то е печалбата. Беседите и лекциите съдържат начини за приложение на Новото. Всички говорят за Новото, а прилагат старите методи. Правете опити със законите и методите, които съм ви дал. Не може да говори човек за това, което не е опитал. Вярата трябва да се обосновава на един реален опит. Да има една Школа за практически правила. Досега каквото сте учили, то е само приемен изпит. Има известни практически правила и методи, които тепърва ще учите.

Прилежанието е качество на ученика. Бог обича прилежните. Можеш да правиш погрешки, но Бог гледа прилежен ли си. Падаш и ставаш, падаш и ставаш, но Бог вижда, че си се трудил.

Друга Добродетел на ученика е „Без отлагане.“ Сега като си отидете в къщи ще кажете: „Това е така, то е хубаво, отлично, но не може да се приложи днес.“ Днес хората си служат само с политика на отлагане. На младия ще кажат: „Рано е, я си поживей, ожени се, че после виж как стоят нещата.“ Не, когато имаш вдъхновение, когато ти се пее или свири, не отлагай – пей или свири. Също така, когато ти дойде мисъл за молитва или за каквато и да е друга Божествена работа, направи я, не отлагай! Човек не трябва да чака най-хармонични, изрядни условия, за да работи върху себе си, но трябва да използва условията, в които се намира. Например ще носиш със себе си книга и когато посред другата работа ти останат няколко минути свободни, ще ги използваш, за да прочетеш малко. Човек нека навикне и в най-големия шум и глъч да може да се съсредоточва. Та като работим за вдълбочаване във вътрешния си живот и за подобрение на вътрешните условия, тогава ще се променят и външните. Трябва да знаем, че външните условия са зависими от вътрешните. Всеки казва: „Аз още не съм готов.“ Кога ще бъдеш готов? Ако не си готов, закъснял си! Не се колебай и не казвай: „Чакай да уредим живота си, че тогава.“ У младите се забелязва една хубава черта – веднага възприемат и са готови да приложат. Младото поколение, което тръгва по духовния път, трябва да работи, няма какво да чака да остарява и тогава да търси Бога. От изгрев до залез имаш всички възможности, това е цял един живот – милионите години, които си живял, този ден ги съдържа в себе си. Всеки ден представлява нов живот. А човек отлага с години и там му е погрешката. Като че това, което отлага, ще го чака.

Друго качество на ученика е самостоятелност. Всички хора днес се влияят от мислите на другите и не са самостоятелни. Един човек не може да се откаже от месото изведнъж, понеже среща противодействие от мислите на околните. Когато човек се определя към едно учение, за което трябва да даде известна жертва, трябва да бъде много внимателен. Мислите на хората се блъскат като мухи. Някой път приемаме техните мисли като вълни, които трябва да превръщаме.

Друго качество на ученика е издръжливост. Хората си причиняват обезсърчение един на друг. Това не е от Бога. Днес имаш радост, утре си я изгубил. Хубаво е човек да има качеството на дъба – да издържа, и на бора – да има стремеж нагоре.

Важно качество на ученика е самообладанието. Избухването много пъти е несъзнателно. В дадения случай като замълчиш, печелиш. Да кажем, че някой те е обидил; ти си му казал тази обидна дума в миналото и сега той ти казва същото. Някой като ти каже обидна дума, и ти – готово, кипваш. Да не им даваме оръжие, още повече – да ги обезоръжим, като им покажем добър пример. С добър личен пример ти сменяш техните състояния. Най-мъчното е да смениш състоянието на някого. Когато те обидят, ще мълчиш, никому недей казва това, само ти го знай; философия има в това.

Една сестра попита Учителя: „Какво трябва да правим, когато ни обиждат?“

Когато някой говори против теб, той те връзва с въжета. И ако ти мълчиш, ако запазиш самообладание и спокойствие, тогава в теб ще слезе един вътрешен свещен Огън, който изгаря въжетата и се освобождаваш и заедно с теб се освобождават още много други хора по Земята. Но ако ти му отговориш, тогава отговаряш на злото със зло и тогава твоите въжета, с които си вързан, остават, така че и двамата сте вързани. И така, от окултно гледище, когато обиждат човека, той трябва да си мълчи.

Да имаш хармонично мислене, за половин час да не те безпокои светът, нито дълговете, нито нищо друго, това е самообладание. Ако един зиант е уморен, ще запали огън, ще стопли вода и ще пие. Онзи, който не разбира, ще пие студена вода. Така прави онзи, който иска с по-малко труд да мине по-лесно. И в живота е същото: някои искат с по-малко труд да влязат в Царството Божие, без много мъчнотии, с малко молитви; но толкова и придобиват. Дойде някой благодетел и ти даде два милиона лева, но после си ги взема обратно; твоето самообладание е да не ти трепне сърцето.

Една сестра сподели: „Аз съм импулсивна и когато някой върши нещо лошо, произнасям думи, за които съжалявам.“

Най-първо се постави на неговото място, за да видиш какво трябва да се направи. Един Ангел видял, че някой човек греши и казал на Господа: „Как го търпиш?“ Господ го пратил на мястото на човека и Ангелът направил два пъти повече погрешки.

Необходимо качество на ученика е спокойствието. В света идат големи противоречия, но да не се смущавате от това. Живеем и се движим в Бога, всичко зависи от любовта и обичта ни. Когато отидеш на гости при турци, те имат един хубав обичай – ще ти събуят обущата и ще ти дадат удобни пантофки. Същият закон важи и за вътрешния живот: когато влезеш в скришната си стаичка, в стаята на своя ум, остави своите обикновени безпокойства и тревоги, не ги внасяй в къщата на своя вътрешен живот. Ще изхвърлиш грижите, ще мислиш, че живееш в един свят на Хармония и на Разумност. Ще се повърнеш към онова детско състояние, към ангелското състояние. Бъди силен, без да бъдеш груб. Бъди любящ, без да бъдеш мекушав. Ще дойде бурята в теб и ще разбереш, че тихото е по-силно, по-мощно. И бурята си има свое място, но онова, което заповядва на света, е тихото. Това тихото, Божественото, то е мощното, то прониква навсякъде. Ако аз бих написал опера, животът бих турил в контрасти.

Ако човек иска да наблюдава звездите, то небето трябва да е чисто, безоблачно. Същият закон е и по отношение на вътрешния живот: нищо не трябва да те смущава, защото, ако имаш облачно Небе, не ще можеш да възприемаш нещата отгоре. Аз бих желал някой от вас да направи опит за два месеца да има радостно лице, без да се натъжава. А вие днес сте весели, ала утре захвърляте оръжието.

Има известни спонтанни движения, които правиш, без да мислиш, и после се сещаш за тях. Трябва да владеем себе си. Някой те дръпне и ти се стряскаш; значи не си станал все още герой. Когато вървиш на улицата, ненадейно избухне бомба, но трябва да си готов, да не те изненада това. Старото, през което си минал, го знаеш, но новото, което иде за теб, не го знаеш. И понеже не го знаеш, то трябва да те интересува. Това, което те безпокои, е миналото, а не бъдещето, понеже бъдещето е светло. Хората се безпокоят за вятъра откъде духа или пък разрешават въпроси, които никой не може да разреши например колко години ще живеят и пр. Не се безпокой за това, за онова. Когато си в една светла дреха или когато си облечен в дрипи, това да не ти прави впечатление, пак да си един и същ. Това качество трябва да притежаваш и не трябва да се безпокоиш, че някои работи не стават, както ти ги искаш. Има закон, който гласи, че щом се поколебаеш малко, не можеш да постигнеш онова, което искаш. Трудно нещо е да намериш в себе си почвата на равновесие, т.е. да пазиш равновесие. Да има нещо насреща ти, което да бъде опорна точка. Няма по-хубаво нещо от това да придобиеш вътрешен Мир. Някой казва: „Ще те оберат!“ Не могат, всичко в света е твое. Ти трябва да вярваш в това. А ти вярваш в обратното – че работата няма да се уреди. Хванеш някоя болест и казваш: „Тази болест няма да ме пусне.“ Много е мъчно да внесеш положителното в човека. Ти се обезверяваш и казваш: „Ще се мре, няма да го бъде.“ Дигни ръката си и кажи: „Ще го бъде!“ Някой счупил стомна и каква полза има да се безпокоиш от това? Лесно се добива нова стомна. Ти не можеш да спреш вятъра, какво се тревожиш? Ти казваш: „Хората не са разбрани.“ Може би някой счита, че и ти си от неразбраните. Коя е праволинейната мисъл? Когато си болен, кажи: „В Божествения свят няма никаква болест, аз ще бъда здрав!“ Нищо повече. Болестта и да се увеличава, кажи: „Аз ще оздравея!“ Ако продължаваш така месец, два, цяла година, тази болест най-после ще офейка. Ако искаш да бъдеш здрав, не мисли за нищо отрицателно, мисли, че си дошъл да извършиш Волята Божия. Така ще мисли окултният ученик и ще се освободи от дрязгите на живота. Всяка вечер си направете равносметка колко спечелихте и колко загубихте. Внимавайте днешните решителни времена да не отклонят вниманието ви от това да бдите над себе си. При сегашните сътресения, бури, катастрофи и бъркотии в живота на народите човек трябва да бъде спокоен и да не се смущава. Тъмните сили ще се стараят да внесат смут в него, за да го отклонят от духовната му работа и от духовното му състояние, но той да не губи вътрешните богатства. При тези събития да не изгубва спокойствие, Любов, Мир, Радост, Вяра; това е една от задачите, които той трябва да разреши правилно.

Престани да се тревожиш, че са ти взели гевречето. Ако ти вземат едно, ще ти върнат пет; ако ти вземат осем, ще ти дадат шестнадесет. Едно нищо и никакво нещо – само за пет пари, а ти причинява мъчение. Внимавайте, защото докато сме ту в радост, ту в скръб, ние занемаряваме Божественото и не можем да получим онова, което трябва. Това прилича на думи, написани на морския бряг, които вълните заличават. На пътя ти е легнал някой камък; няма как да не се спънеш, ако се блъснеш в него, но ако го заобиколиш, няма нищо, вървиш си напред без сблъсъци. За посветените Животът е светъл, а за непосветените – тъмен. Непосветеният казва, че му е дотегнал вече животът, а посветеният казва, че се радва на Живота.

Едно важно качество на ученика е Безстрашието. Да имаме смелост, решителност, Безстрашие. Християнството отучва хората от страха. Докато трепериш от страх, ти не можещ да се развиваш правилно. Мъчнотията е да се отучим от страха! Човек да има безстрашие и Вяра, да разбира нещата. Страхът е едно животинско състояние. Няма по-опасно нещо от това да живееш при страх. Писанието казва: „Нечестивият бяга, без да има кой да го гони.“ Като се увеличават греховете на хората, те стават страхливи. На смелия Бог помага. Страхът трябва само да е една предпазителна мярка – със страха почва човешкото съзнание, съвестта. Сега трябва да бъдете юнаци, да не се плашите от мечките. Под мечка аз разбирам някое страдание. После, в Невидимия свят ще срещнеш някое Светло същество, един Ангел, който ще ти каже: „Аз бях мечката, която те уплаши.“ Радвайте се на това, което имате, колкото и да е малко. Ако не бяхте минали по този път, по който сте минали, не бихте имали това богатство, което сега имате.