(Нова страница: Книги със спомени за Учителя Акордиране на човешката душа - том 1) |
Valiamaria (Беседа | приноси) |
||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
[[Акордиране на човешката душа - том 1]] | [[Акордиране на човешката душа - том 1]] | ||
| + | |||
| + | == [[Незнайна Любов]] == | ||
| + | |||
| + | В частен разговор с един брат Учителя каза: | ||
| + | |||
| + | Любовта ни да бъде незнайна. Обичаш някого; обичай го – Любовта не прави зло никому. Ще обичате някого, без да му кажете, че го обичате. Бъди носител на Божията Любов и не се бой, не се плаши от последствията. Не казвай това на хората, нека сами да усетят, че носиш Любов. Ако дойде някой гладен при мен, ще го задоволя. Светията колко е работил, за да дойде до това състояние! Трябва да се вниква все повече и повече в дълбочините на Битието. | ||
| + | |||
| + | Вие знаете, че някой ви обича, но пак го побутвате: „Кажи, обичаш ли ме?“ Като ви каже, че ви обича, с това любовта не се усилва, напротив – остава наполовина, защото много мъчно се произнасят думите „обичам те“. И когато изговориш тези думи, то наполовина силата ти отива там и тогава силата на Обичта се намалява и даже съвсем се губи. Отива си Ангелът на Любовта. Когато един човек почне да се изявява пред теб, че много те обича, най-после свършва с малко, понеже нищо повече не може да даде от това, което ти е казал, и свършва с нищо; това е инволюция в Любовта. А в истинската Любов чувстваш, че най-напред твоята любов към някого е много малка, нищожна и не я изказваш, но тя расте, увеличава се, докато я проявиш един ден в нейната пълнота и сила. Така отиваш към Великата любов, която е реална; това е еволюция в Любовта. Когато попиташ: „Обичаш ли ме?“, ще се родят три противоречия. Ако приятелят ти каже, че те обича, ти искаш да знаеш колко те обича – много или малко. И ако ти каже, че най-много теб обича, в теб ще се роди съмнение. А ако той не изпълни някое твое желание, тогава ще кажеш: „Видя ли, значи не ме обичаш!“ | ||
| + | |||
| + | Като обичам някого, няма да го безпокоя, няма да му говоря за своята любов, но ще отида да му помогна, да му направя някоя услуга. Да помогнеш на човека, когато се намира в нужда, без да му кажеш дума, без да му дадеш вид, че го обичаш, в това стои новото в света. Какво изисква Любовта от човека? Да обича всички, без да знаят за неговата любов. Умният човек трябва да обича всички хора, без те да подозират това. Ако кажеш на едного, че го обичаш, той десет години наред постоянно ще иска проверки да види дали го обичаш или не. | ||
| + | |||
| + | Аз наричам Любов следното: влизаш в къща, в която има изобилна трапеза, всичко е сложено, искаш да ти свирят и се разнася музика, но никого не виждаш. В градината има плодове, цветя, слънчицето грее, но никого не виждаш. Всичко, що желаеш, го има, но никого не виждаш. | ||
Текуща версия към 06:02, 9 септември 2011
Акордиране на човешката душа - том 1
Незнайна Любов
В частен разговор с един брат Учителя каза:
Любовта ни да бъде незнайна. Обичаш някого; обичай го – Любовта не прави зло никому. Ще обичате някого, без да му кажете, че го обичате. Бъди носител на Божията Любов и не се бой, не се плаши от последствията. Не казвай това на хората, нека сами да усетят, че носиш Любов. Ако дойде някой гладен при мен, ще го задоволя. Светията колко е работил, за да дойде до това състояние! Трябва да се вниква все повече и повече в дълбочините на Битието.
Вие знаете, че някой ви обича, но пак го побутвате: „Кажи, обичаш ли ме?“ Като ви каже, че ви обича, с това любовта не се усилва, напротив – остава наполовина, защото много мъчно се произнасят думите „обичам те“. И когато изговориш тези думи, то наполовина силата ти отива там и тогава силата на Обичта се намалява и даже съвсем се губи. Отива си Ангелът на Любовта. Когато един човек почне да се изявява пред теб, че много те обича, най-после свършва с малко, понеже нищо повече не може да даде от това, което ти е казал, и свършва с нищо; това е инволюция в Любовта. А в истинската Любов чувстваш, че най-напред твоята любов към някого е много малка, нищожна и не я изказваш, но тя расте, увеличава се, докато я проявиш един ден в нейната пълнота и сила. Така отиваш към Великата любов, която е реална; това е еволюция в Любовта. Когато попиташ: „Обичаш ли ме?“, ще се родят три противоречия. Ако приятелят ти каже, че те обича, ти искаш да знаеш колко те обича – много или малко. И ако ти каже, че най-много теб обича, в теб ще се роди съмнение. А ако той не изпълни някое твое желание, тогава ще кажеш: „Видя ли, значи не ме обичаш!“
Като обичам някого, няма да го безпокоя, няма да му говоря за своята любов, но ще отида да му помогна, да му направя някоя услуга. Да помогнеш на човека, когато се намира в нужда, без да му кажеш дума, без да му дадеш вид, че го обичаш, в това стои новото в света. Какво изисква Любовта от човека? Да обича всички, без да знаят за неговата любов. Умният човек трябва да обича всички хора, без те да подозират това. Ако кажеш на едного, че го обичаш, той десет години наред постоянно ще иска проверки да види дали го обичаш или не.
Аз наричам Любов следното: влизаш в къща, в която има изобилна трапеза, всичко е сложено, искаш да ти свирят и се разнася музика, но никого не виждаш. В градината има плодове, цветя, слънчицето грее, но никого не виждаш. Всичко, що желаеш, го има, но никого не виждаш.