Разлика между версии на „Любов към Бога ББ“

Текуща версия към 05:45, 9 септември 2011

Книги със спомени за Учителя

Акордиране на човешката душа - том 1

Любов към Бога ББ

На 23 септември 1941 г. тръгнахме за Черни връх. Екскурзията беше четиридневна – до 26 септември включително. Първо бяхме деветима, но във втория ден дойдоха още и станахме дванадесет души. Следобед стигнахме на върха и се настанихме в наблюдателницата, където много любезно ни прие наблюдателят Гошо и майка му, баба Мария. Учителя бе поканен в тяхната стая, а всички други заехме съседната обща стая. На заранта се упътихме за Резнъовете – два върха, намиращи се на около 20 мин. разстояние от Черни връх. Гъста завеса от мъгла скриваше всичко от погледа ни. Прекарахме известно време в размишление и молитва. След това почна разговор. Ето главните мисли, които каза Учителя:

Любовта към Бога заема най-високото място в човешката глава. Най-издигнатият връх в човешкия мозък е чувството на Любов към Бога. Когато някой човек мисли само за себе си, трябва да знае, че той е някъде долу. Центърът на личността е по-назад от центъра на Любовта към Бога и е по-низък. Съвестта, справедливостта и милосърдието също така се нареждат след това. У някои хора центърът на твърдостта седи по-високо, отколкото този на Любовта, и това положение е неестествено. В душата на всички хора върхът на Любовта е най-висок.

Любовта, която имат младите хора, е най-ниския връх; след това любовта на майката към детето е по-висок, приятелството е още по-висок, а в Божествения свят по-висок връх от Любовта към Бога няма. След този връх се нареждат върховете на Вярата, Надеждата, милосърдието и пр. и между тях се образуват долини. Такива върхове са на брой четиридесет; всъщност, на главата има до 120 върха в подразделенията си, а и заедно с тях още 120 долини. Виждате, че пред вас стоят за проучване широки пространства и ще се радвате, че и когато се раждате, и когато умирате, все ще учите. Любов към Бога е велик подтик. Бог е най-високият връх, от където всички други течения възприемат своето направление. Трябва да се повърнем към разумното, което е в Природата, но трябва да има някой, който да ни покаже пътя натам. Ако искаме да се изкачим на най-високия връх, някой, който е ходил там, трябва да ни покаже откъде да минем. Англичаните искаха да изкачат връх Еверест, носеха кислородни апарати и пр., но начинанията им не успяваха, докато монасите от Хималаите не им дадоха наставления.

Ние сме за следното: направо да се влезе в общение с Бога. Човек трябва така да обича Бога и така да се изпълни с богатство и Живот чрез Любовта си към Него, че да няма нужда да търси някои хора да го обичат. Той, като обича Бога, обича всички и всичко. С тази Любов не чувства празнота, която този или онзи да запълни в него, понеже се намира в изобилието. Щом съзнаеш, че има нещо по-горе от теб, ти не можеш да не обичаш Бога. Да обичам Бога е най-голямата привилегия, а хората могат да ме славят, че съм написал нещо; това са мимолетни работи, т.е. външни. Най-голямото благо за мен е, че обичам Бога! Като виждам Слънцето и се ползвам от лъчите му, тогава могат ли да ме ползват хилядите свещи, които хората ще запалят? Има един важен въпрос, който трябва да разреша -каква трябва да бъде любовта ми към Бога. Ето важният въпрос! Голяма е радостта на Любовта. Без да я изказваш, ще се радваш. Обичаш Бога -тайната е там! Че не могат всички да се обичат, това е вярно. Но че могат всички да се обичат, и това е вярно. Задача ни е да кажем на хората, че като имаме Любов, всичко имаме. Да обичам Господа, това е единствената права мисъл, с нея държа правата посока. Винаги трябва да се започне с Любов към Бога, иначе нищо не се постига. Както светлината и топлината са необходими за физическия свят, така и Любовта е една вътрешна необходимост. Едно нещо ви трябва – вложете Любовта като основа или притурям: люби Бога, вярвай в ближния си и се надявай на себе си! Всичкият капитал е Любовта.

Следният закон е много верен: когато човек призове Бога от всичкото си сърце, Бог ще му се обади отвсякъде. Един познат ми разправяше: „Пътувах в горещ ден, минавах през ниви, нямах нищо за ядене. Спрях се при една круша да си почина, гледам клоните обрани, пък ми се искаше да има поне 2-3 крушки. Дойде ветрец, разлюля дървото и 7-8 круши паднаха долу. Като че ли мен чакаха! Това ми направи силно впечатление. Чел съм много аргументи, задоволи ми се желанието. Крушите ми паднаха като мед. Бяха сладки круши.“ Неверието е осакатило хората. Осакатеният човек не вижда и почва да вярва, че не вижда. Той е повредил очите си. Трябва да се възвърне неговото зрение.

Планината, въздухът, житото, водата са резултат на Разумните същества. Като ядем хляба, ние сме във връзка с тези, които са го произвели. Като пием вода, ние сме във връзка със Съществата, които са я произвели. Затова ще пиеш най-хубавата вода, за да влезеш във връзка с тях. Ти като погледнеш една картина, свързваш се с художника. Също така като четеш това, което е казал Христос, влизаш във връзка с Христа. Така трябва да схващате нещата. Първото нещо, което се изисква за Вътрешната школа, е всеки да се стреми да образува връзка с Първия Принцип в света. Първото проявление на тази връзка е Любовта. Ученикът трябва да има връзка и да не се смущава от нищо, което става наоколо. Да изчезне всеки страх! Човек да се научи да обикне първом Бога; тогава ще може да обикне всичко. Човек трябва да е най-първо носител на Любовта на Бога, Като обича Бога, той ще познае, че Бог го обича и ще прояви Любов към всички същества. Ако той уповава на хората да го обичат, тогава се отстранява от Бога. Не че е лошо да го обичат хората (нека да го обичат и да се радва на това, защото Бог се проявява), но първом трябва да уповава на Божията Любов. Сърцето ви трябва да бъде свободно, не го залагайте никъде. Да подарите сърцето си на Бога! Който иска от твоята стомна, можеш да му дадеш, но едновременно ще го пратиш и на извора в планината. Ти ще обичаш някой човек, но едновременно ще го пратиш при Бога, за да приеме Божията Любов и да стане неин носител, инак не се постига целта.

Когато човек размишлява върху Любовта, нека измени цялата постановка на съзнанието си. Ако при размишление скъса всички връзки със земното, душата му ще се издигне нагоре. Това трябва да става при размишление върху Бога и върху Любов към Бога.

Постави в действие първия закон – Любов към Бога, после любов към ближния и накрая любов към себе си. Най-първо ще работим за Бога, после за ближния и най-после за себе си. А сега светът е обърнат обратно. Това е погрешен път. Един англичанин мисли най-първо за англичаните и после за другите народи. Същото правят и българинът, сърбинът и пр. Това не е лошо, но ще дойде време, когато един англичанин ще мисли така за другите народи, както за своя народ. Същото ще се случи и на българина, сърбина и пр.

Когато Христос е казал да се отречеш от баща си, от майка си, брата си, сестра си, това значи, че не трябва да ги обичаш повече от Бога. Христос каза на онзи богат момък: „Едно ти не достига. Иди раздай всичко на сиромасите и ела, та Ме последвай!“ Богатият момък не се съгласи, любовта му към богатството беше по-голяма, отколкото любовта му към Христа. За Христа може да работи само един силен човек, а силният трябва да има знания. За да има знания, трябва да учи. А за да учи, трябва да има Любов. Според степента на Любовта иде всичко в човека.

Като обичаме Бога, ще Го познаем. Трябва да преминем към това, което свързва всички разумни души в едно цяло и което осмисля Живота, а това е Бог. Ще дойде един ден, когато хората ще познаят Бога, така както трябва. И само Любовта е средство, чрез което можем да познаем същината на Живота – Бога. Нещо, което не обичаме, остава непознато за нас. Като не обичаш едно същество, как ще го познаеш? И като не те обича, как ще те познае? Ако познаваме Бога, придобиваме Вечния живот, понеже той излиза от Него. Казано е в Писанието: „Когато Ме потърсите с всичкото си сърце, ще Ме намерите.“ Под израза когато Ме потърсите с всичкото си сърце се подразбира когато възлюбиш Бога. За да познаеш Бога, трябва да Го възлюбиш. Като познаеш Бога, ще познаеш и хората. И щом познаеш хората, ще ги възлюбиш.

Бог те обича, а ти, като не Го обичаш, значи не отговаряш на Божията Любов. Щом те обичат, и ти трябва да обичаш. Казва се: „Всяко дърво, което не дава плод, се разкопава и пр., за да се види дали ще даде плод и ако не даде, отсича се.“ Значи дават се на човека условия да даде плод, а плодът е да люби. Ще обичаш Онзи, който ти е дал всички тези подаръци, които имаш. Когато обичаш много хора, всъщност обичаш само Едного. Хората са прозорци, чрез които виждаш Бога – чрез техните души Го виждаш. Когато погледнеш едно същество, около което има огледала, то ти го виждаш на много места, но то е едно. Това е Бог.

Човешката душа е безплодна, когато не я изпълва Божията Любов. Докато Божията Любов и Духът Божи не изпълнят човешката душа, човек е странник, чужденец на Земята. Да благодарим за днешния ден, да благодарим за Божествения Дух, който слиза и се вселява в хората. Бог е намислил да спаси цялото човечество, да тури Мир, ред, Светлина в умовете и хората да заживеят в Любов, а не както досега – във война. Когато слизат Божественият Дух и Любовта, която ще спаси света, тогава всичко става. И тогава всичките ни мисли, чувства и дела се благославят. Всичко, каквото правите, правете го за Слава Божия.

След това изпълнихме гимнастическите упражнения и се упътихме към наблюдателницата, където спряхме. По отношение на мъглата Учителя каза:

Това време е като млада булка. Няколко дена стои с було, след това се разбулва. Утре непременно ще се разбули. Тези камъни тук съществуват от милиони години и могат да разкриват историята. Те са слезли отгоре, понеже по-рано върховете тук са били по-високи.

В борбата между двете ложи Бялата побеждава. Сега се викат новобранци за Новата култура. В Невидимия свят новобранците са на фронта, а тук новобранците са в тила.

След това влязохме в наблюдателницата. Водеше се разговор по разни въпроси. Учителя каза:

Ако някой е бил 20-30 години разбойник и след това се разкае, то признаците на разбойничеството му по главата и по лицето изчезват, но на ръцете остават. Най-мъчно се променят там.

Когато Сатурновата линия излиза от Лунния хълм, други са факторите на човешкия живот, а когато излиза от средата, отдето излиза Животната линия, тогава предимно самият човек е фактор на своя живот.

Няма защо човек да страни от физическия свят, но трябва да се хармонизира с него. От очите излизат невидими лъчи. И ако те са насочени надолу, човек е материалист, а ако са обърнати нагоре, човек има стремеж към Бога. Дясното и лявото ухо не са напълно еднакви. Ако дясното ухо е по-голямо, това показва по-голяма активност днес. Лявото ухо показва миналото, а дясното – настоящето. Има два вида престъпни типове: единият са го създали условията, а другият е роден престъпник. Това са две различни неща. Онзи престъпен тип, който не е роден такъв, той по-лесно може да се измени, защото престъпността у него е по-повърхностна.

Пред Учителя сложиха паница с круши. Той раздаде на всекиго по един резен и похвали Съществата, които са създали тези форми, и каза, че разбират от всичко. После стана дума за земетресенията.

Преди земетресение, ако ще бъде силно, раците излизат от водата и се разбягват по сушата. Кучетата напускат градовете и петлите престават да пеят. Тези животни имат много фини, чувствителни органи за възприемане на електромагнитни смущения в атмосферата преди земетресение. Преди да стане земетресение, няколко дена по-рано, и вие усещате едно голямо безпокойство, което престава, щом отмине. Има разумни сили зад всички тези процеси. Континентите се движат. Също като гледаме тези витошки камъни, мислим, че са произволно разхвърлени, обаче те са си точно на място и ако се разместят, ще има причини за това. Всичко се променя; например скованият Сибир има бъдеще, понеже климатът там ще се стопли.

Поради гъстата мъгла прекарахме следобеда в наблюдателницата и продължихме да разговаряме.

Някой се оплаква, че не е видял светъл ден и че няма кой да го обича. Не, Бог го обича. Светлите същества идват при човека, помагат му и след това си отиват. Има архив за всички същества. Ръководителите на кармата, като видят един човек, който ще се въплъщава на Земята, че има нужда от повече мекота, нареждат като дете да получава повече от майката, а ако му трябва повече твърдост – от бащата. Предопределението никак не ограничава нашата воля. Само когато човек направи зло, сам се ограничава и чувства, че е направил нещо, което не е в съгласие със законите на Природата. И после трябва да дойде до голямо страдание, за да се отучи от един свой вече архаичен навик. Сведенборг казва, че тези, които живеят в Първото небе, не могат да видят тези, които живеят във Второто. И тези, които живеят във Второто небе, не могат да видят тези, които живеят в Третото. По-висшите слизат при по-низшите. А по-низшите, като рекат да отидат по-нагоре, не могат да издържат.

На следния ден отидохме пак рано на Резньовете. Черни връх е висок 2 286 м, а големият Резен е с 4 м по-нисък от него. Нямаше никакви мъгли. Небето беше идеално чисто и имаше чуден изгрев. След размишлението, молитвата и песните почна разговор, в който Учителя каза следните основни мисли:

Докато човек не знае Божията Любов, не може да бъде полезен нито на себе си, нито на другите. Обикнете Бога и почнете да мислите така, както Той мисли, и постъпвайте така, както Той постъпва. Ако обикнем Бога, ще обикнем и всички същества. Любовта има отношение с Божественото, но не е тази любов, която днес се прилага. Докато хората обичат този или онзи, не са достигнали още до Любовта и не могат да имат резултат. Но пак е добре, защото ще стигнат, но по-късно. Нека човек да обича Бога! Като види една форма, да види в нея Божественото, да изпрати една любовна струя и да си отмине. Ще отправиш Любовта си към планината, ще отправиш Любовта си към красотата.

Всичкото зло иде, когато любовта към себе си е по-голяма и всичкото добро иде, когато Любовта към Бога е по-голяма. Щом определим отношенията си към Вечната Любов, ние се интересуваме вече и от всичко онова, което Бог е създал. Под любов към себе си се разбира Любов към Божественото в човека. Под любов към ближния се разбира Любов към Бога, който работи в другите.

Някой каза: „Как ще намерим Бога?“

Че Бог е много близо до човека. Трябва да обичаме Бога, за да приемем от Него Любовта и после да отидем да я приложим. За да обичаш хората, трябва по-рано да отидеш при Бога, инак нямаш капитал. Като обичаш някого, той и след хиляди години държи в съзнанието си, че го обичаш. Ще обичаме този Бог, който се проявява във всички хора. Вярата е път към Бога, а при Любовта имаме общение с Бога. Имаме ли Любов към Бога, ние възприемаме Божественото и ставаме негови носители. Като възлюбим Бога, заедно с Него ще слезем и Той ще ни научи как да любим. Казано е: „Всички ще бъдат научени от Бога.“

Ако вложите в себе си идеята за съществуването на Бога, пред вас стои едно велико бъдеще. Стани тръба, чрез която Бог да помага на своите деца, на твоите ближни. Хората мислят, че се обичат един друг. Аз вярвам в тяхната любов само, ако обичат Бога. Ако не Го обичат, любовта им към хората е подобна на огън, който е ценен докато се е разгорял и щом изгори, нищо не остава от него.

Бог е най-високият идеал, към който човек се стреми. Христос казва: „Вам е дадено да разберете, а не на другите.“ А сега е дадено на повече души, отколкото тогава. И след още две хиляди години ще бъде дадено на още повече души. Това е за посветените: Любовта е врата за Мъдростта и Истината, Истината е врата за Любовта и Мъдростта, а Мъдростта е врата за приложение на Истината и Любовта.

Някои се грижат да бъдат обичани и страдат от това. Да обичат Бога и ще ги обичат – това е тайната! Един англичанин нали е почитан, защото е член на английската държава? Ако обичаш Бога, ти си член на Царството Божие и има кой да ти е тил. Ако отношенията ти към Бога са правилни, тогава всички други отношения ще бъдат правилни. Мен не може да ме убеди никой, че, без да обича Бог, може да обича някого. И дето се разлюбват хората, се дължи на това. Защото ако седи Името на Бога в моя ум, аз няма да се дразня от хората. Ние постоянно имаме заблуждението, че не ни обичат. Възможно е, но това ни най-малко не трябва да ни спъва. Основният принцип е, че Бог ни обича. А другият въпрос сам по себе си ще се уреди. Ти никой път не можеш да заставиш хората да те обичат, понеже още у тях това съзнание го няма. Другият закон е: каквото е твоето отношение към Бога, такова ще бъде отношението на хората към теб. Не можеш да обичаш Бога и хората да се отнасят зле с теб. Ако имаш един неприятел, ти си го създал, не го е създал Бог. Измениш ли своето отношение към Бога, обикнеш ли Бога, и този човек ще се измени – няма да те мрази. Мрази те, понеже ти нямаш правилно отношение към Бога. Има една Истина, в която, като се убеди, човек ще има една непоклатима основа. Всеки ден да отиваме при Бога, да чуем една дума от Него и тогава ще бъдем весели и ще свършим най-хубавите работи. Ще се молиш, додето чуеш една дума от Бога. Когато човек обикне Бога, тогава всички цветя, треви, дървета, всички същества ще му се усмихнат. Щом нямаш Божественото, всеки ще те изпъди; имаш ли го, всеки ще те посрещне. Казано е: „Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Бог го примирява с всичките му врагове.“ Ако не си примирен с другите, значи пътищата ти не са благоугодни.

Един брат попита: „Как да се разбират думите на апостол Яков: „Как ще обичаш Бога, когото не виждаш, когато не обичаш тези, които виждаш?“

Апостол Яков е говорил това на светски хора, а не на напреднали ученици. Той е говорил на онези, които били съвсем далеч да разберат мистичните идеи. С любовта към себе си и към ближния, човек отчасти разрешава въпроса. Тези, които имат любов към ближния, имат добро сърце. Естествено е, че хората не могат да направят скок от старата любов към новата. За да премине към Новата любов, човек трябва да държи в себе си Бог като висок идеал и да работи за Него.

Една сестра попита: „Защо няма образци на идеалната Любов на Земята?“

Често причината да няма реализиране на тази Висша любов са външните влияния, пък и самите хора. Преди всичко трябва да има готови души. Ако при най-големите изпитания, които сполитат човека, той издържи, без да накърни с нищо своята Любов към Бога, това показва, че неговият изпит е сполучлив. Любовта на човека към Бога се познава при най-големите изпитания, страдания и нещастия, които го сполетяват. Човек е готов всяка друга идея, всичко да пожертва заради Любовта към Бога; без нея има разочарование, щастието му е в любовта към Бога.

В разговора стана дума за прощаването.

Когато простиш някому и ти е неприятно да го срещаш, това не е прощаване. Дали заслужава или не, това ще го оставиш настрана, за Бога ще го обичаш. Някой ти е неприятен, но за Господа да ти е приятен. Ако хората те дразнят и ти не можеш да превъзмогнеш това, тогава не си разбрал. Разреши тази малка задача. С пет пари можеш да я разрешиш, а после става трудно, че и с хиляди левове не можеш да я разрешиш. Дойде при теб някой недоволен и внесе своята мисъл, а ти трябва да имаш силен вътрешен живот, че да внесеш своята мисъл в него. Трябва да се приложи една опитна философия.

Вашите страдания са малки. Вие не сте опитали големите. Минал съм през тях и ги знам. Зная какво е страдание и зная как се разрешават тези въпроси. Страданията за едни са за изправление, а за други – за изпитване на онова, което учат. Целият Живот е една Велика школа. Като видиш червей, не го презирай. Той е едно същество, което иска да изучи Живота чрез тази форма. Тук на Земята почитаме големите хора, а горе почитат малките същества.

След това се върнахме в наблюдателницата. През деня обикаляхме околностите и посрещахме гости от Изгрева. На 26 септември, изпълнени с благодат, тръгнахме надолу. При слизане се спирахме на някои места за почивка и разговор с Учителя. Привечер бяхме на Изгрева.