Разлика между версии на „Вземане и даване - ББ“

Текуща версия към 05:58, 7 септември 2011

Книги със спомени за Учителя

Акордиране на човешката душа - том 1

Вземане и даване - ББ

В началото на нашето заселване на Изгрева заедно с Учителя направихме една чешмичка зад градината Дианабад – край горичката, която после стана Ловен парк. Учителя откри един извор, около който имаше мочурляк, но това се изчисти и се построи чешма, пред нея се направи една площадка, постлана с камъни. На предния край на площадката се поставиха два стълба с каменни саксии за цветя. На чешмичката се тури надпис, даден от Учителя: „Обществото пази чистотата. Обществото съхранява доброто. Божието благо е благо на всички.“

Веднъж, докато работехме, мина един стар селянин, който се оплака от болки и немощ. Учителя му каза да направи през лятото няколко дъждовни бани, за да бъде здрав. Каза му да го измокри дъждът за кратко, да се върне вкъщи и веднага да се преоблече и изпие няколко чаши гореща вода, за да върне изгубената топлина.

Учителя правеше чешмите винаги в разни стилове, в това отношение имаше голямо разнообразие. Каква разлика имаше между стила на чешмичката при Цигов чарк в Родопите, близо до с. Ракитово, дето Учителя прекара с голяма група братя и сестри през лятото на 1921 г. и тази при Дианабад или пък при Второто рилско езеро, или при Петото, или при Шестото.

Веднъж, след свършване на работа, определена за чешмичката при Дианабад, поостанахме да я поразгледаме и да ѝ се възхищавахме, че изникна на това пусто място. Почна разговор и в него Учителя каза следните мисли:

Бог изисква вие да бъдете носители на Неговите блага и да ги раздавате на други. Той не иска вие да му давате, но иска да раздадем това, което ни е дал. Като разберем колко е щедър Бог, ще влезем в правия път. Ние нямаме за Бога едно право понятие. Ако всички се научите да давате, законът работи. Но щом разсъждаваш за икономия и пр., това са човешки изобретения. Щедростта е качество на Бога. Хората само изявяват Неговата щедрост. Някой е скържав, значи не изявява Божията щедрост. Закон е: всяко благо, което получаваш, трябва да го споделяш с другите. При вас може да дойде и някое животно да вземе нещо от вас. Закон на вземане и даване трябва да съществува в света. Който мисли да живее без да дава, не може. Човек не трябва да чака Бог да прати бирниците.

Казано е: „Даром сте взели, даром давайте.“ Това, което си взел, не го задържай. Това е закон вътре в Природата и е голямо нещастие, че сегашният свят не разбира основния закон. Ако си щедър, като отидеш при някого, ще му предадеш своята щедрост. Докато не дадеш на нивата, тя няма да даде. Ако си скържав към нея, и тя ще дава скържаво. Ако спреш това, което Бог ти е дал, то те разрушава. Аз не казвам, че правя добро, но казвам: „Проявявам щедростта, която е вътре в Бога.“

Който малко дава, малко се благославя, а който много дава, много се благославя. Или по-точно може да се каже така: малкото и многото, като го даваш от сърце, еднакво се благославят.

Не спирай в себе си Божественото, дай го, защото ако го спираш, ще си причиниш нещастие. Не задържай излишните неща. Закон е да не лишаваме себе си от най-необходимото, а останалото да раздадем на другите то ще се благослови. Имах един портокал; дойде един човек и му го дадох. Той ми каза: „Ами Вие? Ще останете без портокал!“ Отвърнах му: „То моето е лесно.“ И наистина додето беше още при мен, дойде един друг човек и ми донесе панерче с три портокала. Казах: „Ако не бях дал, другите не щяха да дойдат.“ Има закон за скачени съдове. Като пожелаеш да дадеш, и в други хора се проявява желание да дадат. Не бива да задръстваш крана. Като не даваш, ще дойдат разбойници с парабел и няма как – ще дадеш. За онзи, който дава, се отваря място и приижда ново. Когато дойде време за възприемане и не възприемеш, ще страдаш. И когато дойде време да даваш и не даваш, пак ще страдаш.

Идването ви на Земята струва повече, отколкото всичко друго, което придобивате материално на нея. Само опитността, която можеш да добиеш на Земята, това ти остава. Защо Слънцето е учено, защо е умно? Защото навсякъде дава. Скържавостта замразява, а щедростта – размразява. Няма по-хубаво нещо от това да се научи човек да дава, но да знае кога да дава. И ученият нека отиде при тези, които нямат знание и да им го даде. Даването не е само в материалното, но и в добрите мисли. Пожеланието е също даване. Например, като кажеш някому добра дума, то е пак даване. Има външно даване – чрез постъпки и като говориш някому полезни неща; обаче има и вътрешно даване, което е изливане на благословение от твоята душа към другите.

Щедро дете е това, което като му дадат една ябълка, ще я сподели със своите другари. Когато дойдат черешите, срещнете ли някой приятел, дайте с шепи от тях. И с ябълките можете да направите същото. Когато даваш на някой приятел някои неща, дай му и не ги искай. Щом ги държиш в ума си, ти ще се ограничиш. Ти си дал за Господа, за да изпълниш длъжността си като негов слуга.

Да кажем, че ти имаш много ябълки и то доста хубави, но някой ти даде една малка и набръчкана ябълка. Приеми я, защото той е вложил в нея нещо ценно, което ще ти донесе голямо благословение. Ако откажеш, ти отхвърляш своето щастие. Не му казвай: „Аз имам много и нямам нужда.“ Всякога, щом един човек е почнал да раздава, това показва, че той е тръгнал нагоре към Слънцето. А щом не дава, той отива надолу.