Разлика между версии на „Човешката мисъл“

Текуща версия към 07:02, 18 август 2011

Младежки окултен клас - ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1939-1940)

КНИГА: Пътят към щастието

Човешката мисъл

„Отче наш“

Имате ли тема? „Имаме.“ Каква е темата? „Причини за усилване и за отслабване на човешката памет.“ (Прочете се темата.)

Ако ви попитат от какво човек осиромашава и забогатява, какво ще кажете? Ако е бил богат или сиромах, кои са причините? Ако е бил сиромах и е забогатял, кои са причините? Вие ако бяхте, когато се създал светът, мислите ли, че щяхте да намерите едно отворено ясно небе? На някои от вас паметта ви се намира в космическия хаос: мъгла има наоколо, че нищо не можете да видите. Какво ще видиш в мъглата? Преди години, когато бяхме на Рила, един ден имаше гъста мъгла. Излязохме на изгрев горе на един извор при Бъбрека. Повече от десет–петнайсет души наши приятели потеглиха за София. След като се бавиха дълго време, мислехме, че вече са към Сапарево, виждаме ги да идват в мъглата. Казваме: „Някои нови приятели идват.“ Започнаха да се радват. Виждаме – същите приятели. Като са ходили, ходили, върнаха се на същото място. Трябваше да ги заведем по околен път, за да видят пътя.

В паметта, най-първо, трябва да се научите на самообладание. Може да пишете „Какво нещо е самообладанието“. Трябва да имате едно отчетливо разбиране. Самообладание значи да не ви смущава външният свят. Един ученик, който се самовлада, той всякога се учи добре. Може учителят да му каже: „Ти си невежа. Ти си простак. Ти си това...“ Щом учителят каже простак, той казва: „Има право. Аз съм дошъл да се уча, показва, че съм простак. Затова съм дошъл.“ Ако учителят каже, че ти си много учен, ти при него няма да идеш. Ако си много учен, ти при него няма да идеш, ти ще бъдеш някой професор някъде в някой университет. Та ние по някой път искаме хората да ни казват това, което не сме. Да кажем, вас ви кажат: „Вие сте беден човек. Вие сте беден от знание.“ Вие се докачате. Ако някой ми каже, че: „Материално вие сте беден“, факт е, че аз имам двеста хиляди лева. Може ли човек с двеста хиляди лева да е беден? Или ти каже: „Ти си човек, беден от знание.“ Пак ще му докажеш, че не си беден от знание. В какво отношение си беден? Вие не разбирате от физиология. Ти започнеш да разправяш за разни физиологични процеси. Казваш: „Как мислиш по този въпрос, беден човек ли съм?“ Вие по астрономия нищо не разбирате. Започнеш да разправяш всичко онова, което знаеш по астрономия. Казва някой: „Аз много разбирам от астрономия.“ „Кажи ми нещо.“ Нищо не може да кажеш. Много знаеш, пък нищо не може да кажеш.

Казвам сега – самообладание. Там, дето хората се дразнят, мислите ли, че има самообладание? Да допуснем, вие сте напечатили една книга. Не се продава. Веднага кипнете. „Как не разбират тия хора. То не е човешко. Да прочетат нещо.“ Представете си, че е някоя поетическа или научна, или религиозна, или музикална книга. Не се продава, кипнете. Какво трябва да правите при тия условия? Какво трябва да прави бедният човек, който е сиромах? Какъв е церът за беднотията? Казва: психологически беден си, беден от здраве. Какво трябва да правиш? Отде трябва да започнеш? Отде трябва да започнеш, за да придобиеш здраве? Казва, трябва да се храниш хубаво. Съществена е храната, но не се започва от храната, защото, ако започнеш от храната, тогава детето, което е в утробата на майката, какво ще прави? Зависи от майката. Ако майката се храни добре, и детето се храни добре; ако майката не се храни добре, и детето не се храни добре. Казва, ако детето е в майката, прямо не може да се храни, косвено. Тогава, ако майката се храни добре, и детето ще бъде нахранено добре. Ако майката се храни зле, и детето ще бъде нахранено зле. Някои не вярвате, казвате, човек трябва да яде. На здравето ще кажете: ще започва с дишането. Дишането още не е същественото. Човек трябва да чувства. Чувстването още не е същественото.

Първо, ти ще започнеш с човешката мисъл. Всяка една мисъл започва със светлината. Ти не може да поправиш положението си, ако нямаш светлина. Има една външна светлина, има една вътрешна светлина в човека. Следователно ще започнете вие от светлината. После ще дадете контраст на мислите – дишането. Щом имате правата мисъл, ще имате вие дишането. После идват чувствата, топлината. На чувствата отговаря топлината, а на топлината отговаря доброто хранене. Ако нямаш топлина, ти не може да се храниш добре. Рибите как се хранят? Рибите отвън са студенокръвни, отвътре са топлокръвни. Хората и топлокръвните животни отвън са топлокръвни, а отвътре са студенокръвни. По това се отличават. Сега трябва да се докаже. Сега нали казвате, че студът смразява. Питам тогава, как рибата, която е студенокръвна, така бързо се движи във водата? Защо студът не вцепенява рибата, а е така подвижна? Значи има топлина. Там, дето има движение, има топлина.

Вие като седите сега, какво ви интересува? Всеки един човек какво го интересува? Най-първо, го интересува яденето. Професорът, който предава някъде, проповедникът, който проповядва някъде, свещеникът служи някъде, всичките работят за какво? Трябва човек да си изкара препитанието. Яденето не е до простото ядене, до хляба. Може да кажем, че всичко е ядене. Любовта не е нищо друго, освен процес на ядене. Да обичаш, значи постоянно да ядеш в простия смисъл. Онзи, който обича, не се насища. Има една любов на лакомия, голяма лакомия. Има хора, които страдат от лакома любов. Има една умерена любов, която яде, без да преяда. Когато хората казват: „Не си струва човек да обича“, разбирам, че той е преял някъде. Някой, когато много изпосталял, казвам, не е ял както трябва.

Най-първо, трябва да преведем всичките думи в нашето съзнание, да имат едно съдържание. Да кажем, имате единица – едно просто понятие. Какво представя едното, да кажем, едно житено зърно? Две, значи зърната са две. Или едно житено зърно, или едно пясъчно зърно, или едно ябълчно зърно. Казвате: едно ябълчно зърно, едно житено зърно, един вол, един човек. Тогава едно само по себе си еднаква цена има ли? Като кажем едно житено зърно, колко е цената на житеното зърно? Какво е неговото съдържание? Едно житено зърно съставлява близо една шестнайсетхилядна част от килото. Колко струва едно кило? Дванайсет лева. Дванайсет лева, делено на шестнайсет хиляди, по колко се пада? Какво можеш да направиш ти с едно житено зърно? Повидимому почти никакво съдържание няма. Кажеш: един човек. Имаш един приятел. Единицата вече придобива известно съдържание. Но имаш един човек, увеличава се съдържанието. Имаш един беден човек или имаш един богат човек, или имаш един човек, който е цар. Най-после казваш: имаш само един Бог. Сега, ако събереш единиците, на коя единица трябва да уповаваш: на едно житено зърно, на един вол, на един прост човек, на един богат човек, на един цар или на един Бог? На коя единица трябва да се спреш?

Или в себе си казваш: „Имам едно тяло, имам едно сърце, имам един ум.“ На кое трябва да се спреш – на тялото, на сърцето или на ума си? Едно тяло, едно сърце, един ум, колко станаха? Три единици. Махнем една единица, колко стават? Две. Махнем една. Колко остават? Една. Като махнем и нея, къде остава човекът? Къде е тялото, къде е умът, къде е сърцето? Ако изтриете единицата, тялото изтрива ли се? Като изтриете втората единица, сърцето изтрива ли се? Не. Това показва, че вече в дадения случай, щом напишеш единицата, вече тялото функционира. Щом туриш втората единица, сърцето функционира. Щом туриш третата единица, умът функционира. Това е в първата степен.

Ако направя тази функция тъй – 222: две тела, две сърца, два ума, преведете сега. Може ли човек да има две сърца? Всеки един от вас плаче да има още едно тяло. Никой не иска по едно сърце, иска две сърца. Някой път хората са нещастни, понеже искат две сърца. Някой път те имат два ума. Двама приятели, като се съберат на едно място, образуват два ума. На два ума може ли да разчиташ повече?

Добре, ако сега туря 333: три тела, три сърца, три ума, как може да бъде това, това е един абсурд? В дадения случай разбира се: бащата и майката, и детето. Три тела имате, три сърца – сърцето на бащата, сърцето на майката и сърцето на сина, три ума, значи семейство. Човек е силен. С три сърца е по-силен, с три ума е по-силен, с три тела е по-силен. Повече вие влизате в един свят разумен. Ако вие съберете на едно място три пясъчни зърна, какво ще добиете от тях? Нищо няма да добиете, те винаги си остават три. Това е психологически закон.

Ако вие не разбирате онзи закон, който съществува, има една връзка между всички разумни тела, ако вие не разбирате този закон, тогава вие не разбирате закона на здравето. Ако вие не разбирате онази вътрешна връзка, която съществува между човешките сърца, съзнателна връзка, тогава за вас този духовен свят ще бъде непонятен, вие не може да очаквате никаква сила, никакво съдържание. Ако не разбирате вътрешната връзка, която съществува между човешките умове, вие нищо не може да постигнете.

Често съвременните хора се спират върху отрицателните неща. Умът в този смисъл е сила, която носи светлина. Някой път страдания имате в света. Те произтичат от недоброто схващане на онова, което е създадено в природата. Запример сверили ли сте вие кое ви интересува най-вече? Сутрин, като станеш, най-първо, се запитай кое е онова, което ви интересува. Събудиш се с една мисъл, че не си се наспал, неразположен си, някой сън си сънувал, безпокои те сънят. Питам сега защо те интересува сънят? Сънувал си, че те погнала някоя мечка. Хубаво, какво може да те безпокои една мечка насън? Сънувате сънни мечки. Сънните мечки съществуват. Когато някой човек намисли да направи някаква пакост, в съня ще те подгони една мечка. Туй показва, че в действителния живот една двукрака мечка мисли да те подгони. Ни най-малко мечката в гората не е намислила да те гони. Една разумна жива мечка те взема за прицелна точка. Защо е така? Прицелна точка е. Защо вълкът обикаля една кошара? Даже овците разбират, когато дойде вълкът. Ако овчарят е добър човек, овците ще знаят двайсет и четири часа по-рано кога ще дойде вълкът. Констатира се, че когато овчарят живее един трезв живот, не е пияница, живее добър живот, с години нито един вълк няма да му вземе една овца. Но когато овчарят не е живял добре, често овците изчезват от стадото му.

Та казвам, ако вие не оценявате вашата мисъл, ако вие не оценявате вашето разбиране, ако вие не оценявате вашите постъпки, не сте добър пастир. Говорим за овчаря, разбирам един овчар, който знае как да разполага със своите мисли, да знае да разполага със своите чувства, да знае как да разполага със своите постъпки. Представете си, че дойде един ваш приятел. Той започне да ви се оплаква, казва: „Разбери, че аз се нуждая от храна, мене ми трябват мазнини, трябва ми пищна храна.“ Може да направите един опит, който е верен. Да кажем, че един ден сте били неразположен, искате да се лекувате. Тогава направете си една хубава баница и вижте дали ще престане вашето неразположение. Казвате: без плодове не може. Хубаво. Направете опит. Един ден сте крайно неразположен, яжте и вижте теорията вярна ли е. След като ядете плодове, вижте вашето положение ще се подобри ли? Казвате, че без дрехи не може. Направете пак опит. Казвате: „Не съм разположен.“ Дрехите не са негови. Имате едно лошо разположение, направете си нови дрехи, турете ги, и вижте вашето неразположение ще мине ли. Хубавите дрехи трябва да бъдат образ на една хубава мисъл. Вие, най-първо, трябва да преобразите вашите мисли. Ако нямате една хубава мисъл, каквато и дреха да турите, ако нямате едно хубаво чувство, каквато и дреха да турите, нищо няма да ви помогнат. Ако вашата дреха е израз на вашата мисъл, ако вашата дреха е израз на вашето чувство, тогава ще ви помогнат. Ако вашите дрехи са израз на вашите мисли, чувства и постъпки, щом турите дрехата, веднага ще бъдете весел, може да учите, ще бъдете готов за всяка една работа.

Казвам, вие някой път искате да бъдете богати. Ако вашето богатство е израз на вашата мисъл, парите са намясто. Но ако парите, които добиете, не са израз на вашата мисъл, те са безполезни.

Хубаво, как бихте превели 444? Три по четири колко прави? Дванайсет. Едно и две колко прави? Три.

444 − 12 , 12 − 3 ; 222 – 6 .

От какво е образувано шестте? Две по три прави шест, резултатът на две по три е шест. Или ако кажеш: три по две е шест. На шест места по едно прави шест. Сега вас ви се виждат елементарни тия работи. Корен квадратен или корен кубичен какво означава? Или Питагоровата теорема какво означава? Казвам, числата са понятия. Понятието какво е? Какво понятие имаш за единицата?

Единицата представя физическият свят – Ф. Имате духовния свят – Д. Имате Божествения свят – Б. Ако сте на физическия свят, имате пясъчно зърно, нищо не може да постигнете. Туй пясъчно зърно в духовния свят става житено, разумно. Щом идете в Божествения свят, става човек. Следователно, щом вие сте на физическия свят, имате свят неподвижен, всичките явления са завършени. Вие искате да постигнете богатство. Щом постигнете богатство, със земния живот е свършено. Щом станете богати на земята, ще се спре вашата деятелност. На земята станете учен човек, ще се спре вашата ученост. Всички съвременни хора се спъват. Искаш да бъдеш ти един силен човек на земята. Ще се свърши процесът. Или искаш да обхванеш любовта. Тази любов на земята ако разбирате, както сега, у вас ще се убие стремежът. Физическият свят не е достатъчно голям, достатъчно широк, за да се прояви вашият ум. На земята няма достатъчно простор, обем няма, за да се прояви вашият ум. Земята в сравнение с онзи стремеж е тясна стая. Една тясна стая е физическият свят. Когато човек иска да постигне нещо повече, трябва да влезе в онзи Божествен свят.

Физическият свят значи – вие се движите по една права линия. Това е AB. Духовният свят е квадрат, значи имате второ измерение. В Божествения свят имате един свят с три измерения. Значи линията AB е закон за тялото, плоскостите ще бъдат за сърцето, кубът е свят за човешкия ум. Тези трите съставят пак един физически свят. Тогава имате четвъртото измерение. Петото, шестото измерение съставят духовния свят. Те са физическата страна на Божествения свят. Значи туй, което е най-високо във физическия свят, вие имате физическия свят на духовния свят. Най-високото в духовния свят, което имате, то съставя физическото на Божествения свят.

Сега ние влизаме в една област, дето да се запазите. Да допуснем, че някой човек ви обиди вас. Защо ви обижда? Знаете ли причината на обидата? Всякога, когато се отворите за един човек, той ще ви обиди. Всякога, когато се затворите за един човек, той не ще ви обиди. На вашата врата кой хлопа? Когато вратата е затворена, хората хлопат. Когато вратата е отворена, влизат, без да хлопат. Някой път влизат и казват: „Видяхме вратата отворена и без да питаме, влязохме в стаята ви.“ Следователно, ако не искате да бъдете обиждани, дръжте вратата затворена. Ако искате да бъдете обиждани, дръжте вратата отворена. Щом сърцето се затваря за ума, умът обижда сърцето. Щом умът се затваря за сърцето, сърцето обижда ума. Щом тялото се затвори за ума и сърцето, и умът и сърцето се обиждат. Речеш да се помръднеш, пак обиждаш се, как тъй да се не движиш. Щом краката отговарят на желанието на ума и сърцето, ти се движиш, тогава имаш всичкото желание да се грижиш за краката си.

Вие казвате сега: „Той не се интересува заради мене.“ Много просто, вие сте един затворен свят заради него, следователно той не се интересува заради вас.

Сега хората на новите идеи казват: нови идеи. Ти не може да бъдеш човек на новите идеи, ако не си отворен. Ако слънцето нас не ни грее, не се интересуваме. Щом изгрее слънцето, интересува ни. Отворено е това слънце, изпраща своята енергия. Мислите ли, че ако не сте едно слънце, хората ще се интересуват заради вас? Мислите ли, че ако не сте хубав човек, в когото могат да се сеят и растат хубави работи, че хората ще се интересуват за вас? Ние трябва да погледнем много реално. Ако сме земя, трябва да раждаме най-хубавите плодове. Ако сме едно слънце, трябва да огряваме света, хората ще се интересуват. Казвате: „Не ме обичат хората.“ Щом си едно хубаво дърво, кой няма да те обича? Щом даваш хубаво грозде, кой няма да те обича? Ако правиш добро, кой няма да те обича? Ако мислиш добре, кой няма да те обича? Ако правиш услуги, кой няма да те обича?

Ние искаме да ни обичат другите хора за нищо и никакво. Такова нещо в света не съществува. Обичта винаги е един резултат, онова, което ние правим. Когато ние говорим за Бога като любов, разбираме – Бог е предвидил благата на всичките хора, преизобилно дал. Всичко, което вие мечтаете, Той го предвидил и го дал. Всичко е дадено, но трябва да намерите мястото, къде е вложено. Той вложил всичко в нас, казва: „Във вашата глава е туй нещо.“ Казва: „В сърцето го турих.“ Казвате: „Къде са Божиите блага?“ Във вашия ум. „Къде е Божието богатство?“ „Във вашето сърце.“ Къде е Божията сила? „Във вашето тяло вложена е.“ Вие всичко носите в себе си, и го търсите отвън. Щом имате вашето богатство в главата, тогава търсете богатството на другите, общение ще създадете.

Психологически, ако се изучава окултната наука така разкъсана, както съвременната наука, то нищо не допринася. Запример вие казвате, че не се интересуват от вас. Ако вие сте един добър цигулар, гениален цигулар, как няма да се интересуват?

Казвате: да е гениален човек. Че всички сте гениални, само че онзи гениалният човек е проявен. Вие сте гениални хора, които не сте се проявили. Гениални за в бъдеще, когато разберете, че сте гениални. Сега и да ви кажа, че сте гениални, ще се усъмните, ще кажете: подигравка. Ако ви кажа, че сте простак, ще се обидите. Простак какво значи? Прост е всеки, който протака нещата повече, отколкото трябва. Простак е всеки човек, който протака добрите работи повече, отколкото трябва. Всеки, който не ги протака, навреме ги прави, той е умен човек. Ако протакате, простаци сте. Ако не протакате, учени хора сте. То е смисълът. Става ви ясно.

Желая да не сте простаци, желая да не протакате повече, но да мислите. Казвате, не му дошло времето. Времето дошло, даже няколко секунди минали. Да не протакате повече.

Като станете, кажете:

Вярвам в светлата мисъл, която Бог е вложил в моя ум. Вярвам в доброто желание, което Бог е вложил в моето сърце. Вярвам в силата, която Бог е вложил в моето тяло.

„Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.“

Четиридесета лекция на Младежкия окултен клас 6 септември 1940 г., петък, 5 ч сутринта София – Изгрев

Забележка: Лекцията от 30 август 1940 година е държана на Седемте рилски езера. Публикувана е в съборното томче „Божествен и човешки свят“ (стр. 313–334) под заглавие „Приложение“. В оригиналния каталог на Елена Андреева е регистрирана под номер 3023.