Разлика между версии на „Психологически синтез“

Текуща версия към 20:44, 17 август 2011

Младежки окултен клас - ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1939-1940)

КНИГА: Смяна на състоянията

Психологически синтез

„Отче наш“

Имате ли зададена тема? „Нямаме.“

Пишете върху психологически синтез. Най-първо, мислете и после пишете. После пишете и върху следната тема: „Произходът на дългите и късите носове“.

Като Дарвина ви трябват десет години, за да докажете тази тема. Доста труден въпрос е все таки. Като помислите малко върху дългите и късите носове, все е полезно.

Сега какво ви интересува? Днес кое ви интересува най-много? Изобщо какво ви интересува? Една тема: кое е онова, което занимава ума ви? Има работи важни. Гладен е човек, занимава го гладът. Или жаден е, занимава го жаждата. Или някого може да го занимава безпаричието. Може да ви занимава невежеството. Учен човек е някой, пък го занимава невежеството. Той е учен в някои отношения, пък е невежа в други. Един учен човек е учен в една област, но е невежа в друга. Учен е, но му се скъсат дрехите, не знае как да ги зашие. Психологически въпроси разбира, но не знае много други работи. Психология знае, но като му се скъсат гащите, намира се в чудо. Този човек ще намери някой невежа в неговия бранш, да го ориентира. Учен човек е онзи, който оценява труда на знаещите.

Сега трябва да имате съвсем друго понятие. Човек не може да носи цялата земя на гърба си. Може да носи едно камъче, може да носи вода. Пък и цялото човечество да го впрегнете, с всичките сили не може да носи всичката вода на гърба. Мислите ли, че двата милиарда и сто милиона хора, които ги има на земята, както ги изчисляват, ако всеки човек носи по трийсет–четирийсет килограма вода, колко вода може да носят? Може да се сметне колко години ще им трябва, да пренесат водата на Великия океан.

Сега по някой път в живота вие искате да разрешите някой въпрос, който е толкоз мъчен, колкото въпросът може ли двата милиарда и сто милиона хора да пренесат водата от Великия океан в Индийския или Атлантическия. Намираме се в едно голямо противоречие.

Искате да бъдете богати, но знайте закона на богатството – то е обосновано на три принципа, то е резултат на три принципа. Богатството е обосновано на човешката воля. В този смисъл, както съществува богатството, то е един резултат. После, ако човек е богат, той трябва да знае как да употреби богатството си. Богатството вече е потенциална сила, той трябва да знае как да я използва. Богатството вземете в умствено отношение, как да се използва това богатство? Не само обикновеното богатство – натоварен човек, да кажем, със сто или с двеста, или с няколко милиона златни монети, то е материално богатство. Туй богатство трябва да знаеш как да го употребиш. Ако не знаеш как да го употребиш, ще си създадеш някоя беля. Или богатството може да е обосновано на човешките чувства. Ако ти не цениш богатството, не можеш да бъдеш богат. Или богатството се дължи на твоята воля. Ако ти нямаш сила във волята си, ти това богатство не можеш да го добиеш.

Тогава, като не разбирате принципа, ще правите разлика: той е богат, той е сиромах. Казваш: „Защо Господ така направил света?“ Господ ни най-малко не го направил – богатството и сиромашията, както ние ги разбираме, те си имат причини, но те са резултат. Има ли някакво зло, че си сиромах човек? Има ли някаква добродетел, че е богат човек? Да допуснем, че богатството е подобно на знанието, сиромашията е подобна на невежеството. Да бъде човек невежа грях ли е? Що е невежеството? Има ли някаква престъпност в невежеството? Вие виждате един сиромах човек и казвате: „Сиромах е.“ Вие го подценявате. Видите някой богат човек, облечен хубаво, веднага инстинктивно се заражда едно чувство на уважение. Видите невежия, не го оценявате, казвате: „Невежа е.“ Вие нямате една ясна представа за отношенията, които съществуват. Паякът е невежа по математика, но е специалист по предачество, има една специалност. Може вие да кажете: каква полза ние имаме от неговата паяжина? Ти имаш знание. Казвам, каква полза има светът от твоето знание? Каква полза имат паяците от твоето знание? Или каква полза имат птиците от твоето знание?

Ученият човек за пръв път е започнал да мисли за рибите, държи ги в ума си. То е вече любов. Той изучава техния живот, наблюдава ги, образува една връзка, ходи по брега, наблюдава, хвърля хлебец. Ученият човек образува връзка между себе си и рибите. Невежият не е стигнал дотам. Какво има във водата, него не го интересува. Той казва: „Мене тази работа не ме интересува какво има във водата. Мене ме интересува моето изкуство, което имам.“ В какво седи неговото изкуство? Неговото изкуство е, че той ходи в гората да събира сухите клечки; прави вързопи от тях, занася ги вкъщи, наклажда огън, казва: „Много е хубаво, грее.“ На другия ден пак излезе из гората, пак събере, пак ги донесе, накладе огън, казва: „Много хубаво.“ На третия ден пак: „Много хубаво.“ Но един ден той се разболее, не може да иде в гората. Седи при камината, не може да каже: „Много хубаво е.“ Не е добре, защото ги няма сухите клечки. Защо Господ направил света така? Кой е виновен сега, кажете?

Туй разсъждение сега какво е? Този вид разсъждение в психологията как го наричат? Нали има някои от вас, които са свършили философия.

Вие толкоз години идете в петък и казвате: „Всеки петък идем, каква полза?“ Аз питам, този ученият човек, който седи, каква полза има? Има някаква полза, но той трябва да направи запознаване със сухите клечки. Ако той знаеше езика на сухите клечки и кажеше да дойдат, и болен като стане, те сами ще дойдат на огнището. За да дойдат клечките, знаеш каква трудна работа е. Той ходи, събира клечките, но не е изучавал езика на сухите клечки. Сухите клечки страдат от голяма сухота. Тъгата им за вода е толкова голяма, че пискат, плачат. Като идеш в гората, сълзи текат от очите им. Казват: „Изгоряхме, жадни сме.“ Вие, освен че не влизате в тяхното положение, но сушите ги още повече. Турите ги на огъня, запалите ги и им причинявате най-големите страдания. Вие на страданията им се радвате.

Има нещо вярно в това, но то не е на физическия свят. Те са явления, които произхождат от физическия свят. Едно време тия клечки бяха на дървото, после изсъхнаха. И сега на сухите клечки клетките са живи. Вземете този орган – клетките в дървото са живи и те сега живеят един културен живот. Даже ако дойде друга дъска, тази на органа е културна. Повече от четиринайсет–петнайсет години е тук, университет свършил по музика. Ако питате този орган, той много разбира от музика. Но това са разсъждения. Органът е само предметно учение. Органът в този смисъл е музикант, но не е във физическия свят. Ако вземете тия клетки оттам, отдето са слезли първоначално, причината не е тъй, както вие виждате. Тук нямат никакво отношение към вас.

Аз като разсъждавам така, казвате: „Как е възможно да бъдат учени, че страдат от голяма сухота.“ Но тази сухота е потребна за тях, те пият особена вода. Като седне един музикант при органа… някой път един музикант може да свири много добре на един орган, на едно пиано. Тогава разсъждавам по следния начин – той свири много добре, излизат много добри тонове, понеже има влага в себе си. Излиза влага от него, и те като пият тази влага, тоновете стават много хубави, приятно им е. Те се ползват от тази влага. Като дойде някой музикант, който е сух, тоновете не са така хубави, не свирят хубаво. Те казват: „Този музикант не струва. Малко влага трябва да има.“ Но тук всички страдаме от голяма сухота.

После да вземем кой да е бранш. Вие трябва да размишлявате, да имате един синтез, да си зададете задачата какъв е смисълът на живота? Имате едно тяло, един ум, едно сърце. Имате една воля. Какво е предназначението на вашия ум? Какво е предназначението на вашето сърце. Какво е предназначението на вашата воля? Какво е предназначението на вашия живот като един синтез? Животът, който произтича от ума, животът, който произтича от сърцето, и животът, който произтича от вашата воля, какъв синтез има? Туй е малко неопределено.

Под думата мисъл подразбираме синтез на ума, разбираме светлина, която произвежда умът. За какво ще употребите тази светлина? Или топлината, която произвежда сърцето, за какво ще употребите тази топлина? Или вашата воля произвежда сила, за какво ще я употребите тази сила? Силна е волята, която произвежда сила. Добро е сърцето, което произвежда топлина. Добър е умът, който произвежда светлина. За какво употребявате умствената светлина? Трябва да знаете при какви условия да употребите светлината на ума си.

Ще направя едно сравнение. Представете си, че вашият ум произвежда една светлина, която се равнява на десет вощеници. Някои умове произвеждат светлина, която се равнява на сто вощеници, някои произвеждат за хиляда, други – за десет хиляди. Има умове, които произвеждат за сто хиляди, има умове, които произвеждат за няколко милиона. Питам, ако вие с вашите десет вощеници на вашия ум дойдете при един, който произвежда сто хиляди свещи, вашата светлина ще изчезне, тя ще се погълне от другата. Тогава хората ще обръщат внимание на онзи, който произвел силната светлина, те имат нужда. Но има едно противоречие. Силната светлина, която произвел този ум, тя е вредна за очите. Ако турите в салона светлина от десет хиляди или от сто хиляди свещи, няма да може да издържите силното напрежение, което е в светлината. Ще свиете очите си или ще излезете от салона. Ще гледате да се отдалечите от нея или да се приспособите. И в знанието трябва да се приспособите, да развивате вашата нервна система и да образува светлина.

Да кажем, някои от вас имате чувството, искате да бъдете уважавани и почитани. Не само това, но някои искате да бъдете обичани. То е намясто. Кои са намясто, за да бъдеш ти почитан и уважаван, кои са методите? За да бъдеш почитан и уважаван, ти трябва да бъдеш велик художник. За да бъдеш почитан и уважаван, ти трябва да бъдеш някой велик музикант или да бъдеш някой велик скулптор, или трябва да бъдеш някой велик писател, или някой велик психолог, да познаваш хората. Сега представете си, че вие сте един велик психолог. Кое е най-великото в психологията? Или вие сте един велик художник. Кое е най-великото в художеството? Или вие сте музикант. Кое е най-великото в музиката?

Те са ред разсъждения. Те ще станат ясни, но понеже сега сте далеч от туй, за което аз ви говоря, не са ясни. Някои неща в изкуството са хубави, ако дойдете да ги гледате от известно разстояние. Гледате някоя планинска верига. Ако я гледате отдалеч тази планина, няма да има никаква красота. И отблизо ако я гледате, пак няма да има никаква красота. Ако се поставите на известно разстояние, да видите ония криви линии, отношенията на тия планински върхове с всичките вътрешни видоизменения, тогава се образува една художествена линия. Запример някоя линия на планината ще произведе меко чувство, някоя ще произведе сухота. Гледате – някои скалисти планини не ви привличат. Казвате: „Не е за качване горе.“ Вие се страхувате. Някой връх е толкоз хубав, че във вас се заражда желание да се качите, колкото и да е опасно. Някой път, и пари да ви дават, не се качвате.

Казвате: „Не е лесна работа да се качи човек на един висок връх.“ И не може да се качат, има големи препятствия. Големите препятствия произтичат от ветровете, които духат в една или друга посока, от ветровете, които идат от Индийския океан. Всички онези, които са се качвали горе, онези ветрове ги духат. Има промеждутък от няколко дена, когато не духат и искат да го използват, да се качат някой път, но не могат да сполучат този промеждутък да го намерят. Експедициите остават без резултат.

Да оставим тия работи. Сега е въпросът кое е най-ценното на вашия ум, кое е ценното на вашето сърце и кое е ценното на вашата воля. Ето въпросът. То е синтез вече. Планината е предмет, от който трябва да минем. Планинското място е човешкият ум. Долините, това е човешкото сърце. Туй, което става в планините и долините, то е човешката воля. Защото, ако цялата земя беше равна, нямаше тия планини, тогава не щеше да има никакво течение. Ако няма планини, и реки няма да има. Ако всичката земя е валчеста, няма да има този порядък. Вие по някой път не искате да имате противоречия в живота, вие искате вашият живот да бъде валчест като земята, всичко да бъде равно, че да няма долини и планини, всичко да е равно. Вие не искате да имате противоречия ни в ума, ни в чувствата, ни във волята, всичко да ви бъде гладко. Знаете ли какъв свят ще бъде? То е едно голямо противоречие. Вие, най-първо, в този свят не може да се движите. Той ще бъде еднообразен, толкова еднообразен, че вие ще се отегчите да живеете в него. Вие живели ли сте в някоя пустиня? Трябва да идете в Сахара, да видите. Като вървите по тая пустиня, вятърът подига пясъка.

Казвам, както е сега, вашият живот има голямо разнообразие. Вие не изучавате живота си. Дойде някое страдание, вие сте или в някоя долина дълбоко, или на някой връх. Противоречие във вас има. Вие сте в някоя река, която тече. То е волята. Там, дето има движение, има и сила. Обаче, ако разгледаме живота от три становища или най-малко от две, по закона на наследствеността, по закона на прераждането, както се обяснява, вие носите един живот, който е резултат на минали съществувания. В миналите съществувания не сте мислили, сега сте дошли да мислите. Като сте дошли в този живот, не сте взели всичките мерки, които са необходими. Запример, когато отидоха русите на северния полюс да го изучават, проучиха, най-първо, условията и приготвиха си дрехи, взеха предвид температурата каква е. Ако тия руси не бяха отишли приготвени, а бяха отишли с тънки дрехи, както обикновените хора, щяха да се върнат. После си направиха аероплани. Ред години трябваше да ходят, да проучават, да се приготвят. След това отидоха, видяха, че няма суша, а само вода. Отидоха на едно място на полюса и след седем, осем, девет месеца течението на океана ги докара на две хиляди и петстотин километра далеч от северния полюс. Какво постигнаха? Правиха научни изследвания. Следователно този материал, който те придобиха, ще го обработят, ще се ползва цялото човечество. Ти ще идеш на северния полюс и мислиш да намериш земя. Навсякъде само сняг има. Те там трябваше да измерват дълбочината на океана, има ли животни и какви са. След туй – да измерват течението, което става, колко духа. После – да измерват температурата. Взеха данни до магнетическия полюс за магнетизма.

Сега от тия работи ние ще извадим полза – каква е, ние, като идем на северния полюс… Сега и вие имате по един северен полюс, вие имате по един южен полюс. Те са направили приспособления, аероплани, взели са всички мерки. Дошло е времето, когато хората да изучават полюсите – северния полюс и южния полюс. Има един американски писател, доста учен човек, който доказва, че раят е бил на северния полюс. Като изпъдил Господ хората из рая, турил снега, че никой да не може да иде. Раят е горе на северния полюс. Русите ходиха там, но ги изпъдиха из рая. Те отидоха в рая, но като влязоха, изпъдиха ги навън. Сега понеже не можаха да влязат в рая през тези врати, сега отиват в южния полюс, да влязат в рая от другата врата.

Южният полюс е слънчевият възел. Ръцете и краката са южният полюс, главата е северният полюс. Главата е студено място, голям студ има в главата. Човек, който трябва да се занимава със своя ум, трябва да е много добре екипиран, понеже студеният ум няма никаква топлина. Дебели ръкавици трябва да има. Ако така не е екипиран, неговите ръце ще измръзнат. Много хора, които се занимават с умствен труд, стават инвалиди. Като свърши университет, казва: „Защо ми е това знание, какво ще правя с него?“ Певецът, след като пее, казва: „Защо ми е туй пеене? Кому ще пея?“

За бъдеще истинският певец ще пее не на хората, той ще пее на дърветата. Сега може да ви кажа нещо, което е от „Хиляда и една нощ“. В древността имало един ученик, който изучавал окултните науки, избрал музиката за своя специалност. Отива при хората, никой не иска да го слуша. Учителят му казва: „Иди пей на хората.“ „Не ме слушат.“ „Ако хората не те слушат, иди пей на дърветата. Дърветата са най-добрата публика, ще те слушат.“ Той отишъл и пял на дърветата. След това дошъл един голям вятър, зашумели дърветата: „Шу-шу-шу.“ „Това е ръкопляскането – казал учителят му. – То е ръкопляскането на вятъра. Дърветата се въодушевяват от твоето пеене.“ Първият път като отишъл, имало шу-шу-шу. Като отишъл втори път, нямало шу-шу-шу, всичко било тихо. Попитал го учителят какво имало при второто пеене, той казал, че имало тишина. Учителят казал, че дърветата мислят: „Този човек веднъж пя на нас, ние само казахме шу-шу-шу, не го нахранихме, нищо не му платихме.“ Сега дърветата започнали да мислят какво да направят с този певец, който за пръв път дошъл на дърветата да дава концерт. Те започнали да мислят как да му се отплатят. Всичките мълчат, нищо не казват. Третия път като отишъл да им даде концерт, всички дървета проговорили, казали: „Браво!“ Третия път не ръкопляскат, не мълчат, но казват браво. Върнал се той при учителя си и му казал, че дърветата му викат: „Браво, браво, браво!“

След като викат дърветата браво, какво придоби певецът? Най-първо, имаше шу-шу-шу, после мълчание, а сега – браво. Вие, ако бяхте певец, какво щяхте да направите? Тогава, на четвъртия път като дошъл да направи концерт, излязъл един старец с брада и казва: „Ти, синко, на тия дървета направи голяма услуга. От тези дървета излиза един нектар, от който хората имат нужда.“ Завежда го при едно дърво, напълва му едно шишенце, казва: „Иди да го продадеш.“

Казвам, докато не държите четвърти концерт на дърветата, старецът няма да дойде. Най-първо, ще има шу-шу-шу, после ще има мълчание, след това – браво, и най-после ще дойде старецът. Нектара трябва да извадите, който съществува в тия дървета. За да живеете по-дълъг живот, трябва да разбирате живота на растенията. Дотогава, докато човек се хранеше с ония сокове, които излизат от растенията, той беше безсмъртен. Докато човек се хранеше от дървото на живота, от този нектар, той беше безсмъртен. Дървото на познанието на доброто и злото, то е сухото дърво, сухите клечки. Изгорят дървата, имаш само временна топлина, после пак останеш на сухо. А при дървото на живота имаш този сок на безсмъртие.

Казвам, всички ония чувства във вас, които са сухи, те са от дървото на познанието на доброто и злото; всички сухи мисли, те са от дървото на познанието на доброто и злото и всички постъпки, и те са от дървото на познанието на доброто и злото. Който е поет от вас, може от тази тема да напише една поезия, да видим какво ще турите в стиховете. Като идвате при дърветата, първо ще има шу-шу-шу, ще има мълчание, браво и най-после – нектар. Ще напишете тази поезия и ще я издекламирате музикално на дърветата един път, втори път, трети път, четвърти път, докато дойде дядото. (Учителят настройва цигулката си.)

Знаете колко мъчно се свирят тези класически песни. Обикновените песни лесно се пеят, но са много сухи. Обикновените песни са много сухи. Какви са класическите песни? Какво искате сега? (Учителят пее: „Когато бях в планината, моето име беше кокиче. Ходих при реката да слушам гласа на водата.“ Учителят свири много тихо и нежно.)

Това е една класическа песен, може ли да я изпеете? Изпейте „Тъги, скърби“.

Учителят изсвири и ние изпяхме „Тъги, скърби“.

Учителят изсвири и ние изпяхме няколко пъти „Време е да вървим“. Публикувано изображение Образува цял един кръг. Висшите трептения, които слизат от висшите светове, минават през центъра на земята, и като излизат, образуват музикални вълни с дълги вълни. То е басът – A. Веждите са големи. Отгоре иде сопранът – B. Имаме изменение на баса, превръща се в тенор – D, сопранът се превръща в алт – C. Това са полюси. Сопранът и басът вървят към центъра, тенорът и алтът вървят към периферията. Най-първо, трябва да се съсредоточавате в себе си, да мислите върху това, което пеете. Тенорът излиза от центъра и върви в посока D, към периферията.

Сега вие си туряте мисълта, че аз не мога да пея. Щом не можеш да пееш, ти нищо не можеш да постигнеш. Да не можеш да пееш, то е все таки да кажеш: „Аз не мисля, не чувствам…“ Ако не можеш да мислиш, ако не можеш да чувстваш, ако не можеш да милваш… Всяко едно движение, което човек прави, е музикално. Всичко в света е музика. Всичко разумно в света е музика, само че тази музика произтича от разумни същества. Някой път ти сам не можеш да се движиш, движението някой път иде отвътре. Вие, да кажем, имате едно хубаво чувство. То е един резултат на разумни същества, с които си дошъл във връзка.

Казвам, в мисълта си трябва да бъдете във връзка с разумни същества в света, тогава вашата мисъл работи. Сърцето трябва да бъде във връзка с разумни същества, тогава сърцето ще чувства. И волята ви трябва да бъде във връзка с тези разумни същества. Защото всяка една мисъл, всяко едно чувство е резултат само на тази връзка. Туй, което сега наричат в света условия – условия трябва да има. Условията представят разумни същества. Когато ние мислим и чувстваме за тях, ние ги чувстваме като една сила в природата вътре. Да направим връзката. Туй, което ви говоря, е философия, но една практична страна.

Туй колело се движи. По какво се познава един тенор? Тенорът е брат, и алтът е сестра. Басът е бащата, сопранът е майката. Имате цяло семейство. Музиката си има свой баща. Бащата, понеже е на земята, майката – отгоре, бащата и майката носят тия материали. Сопранът обработва материала, натънко преде. Дъщерята е доста невъзпитана, бащата я учи отдолу, майката – отгоре. Много малко алтове има. Чували ли сте концерт само от алт? Майката често държи концерти. И бащата дава концерти, и братът, но алтът – в музиката сестрата е останала малко назад.

Вземете „до“. (Учителят пее: ) „До“ – напрежение, „ре“ – движение, „ми“ – умиление. Умиление щом има, вече се спирам. В музиката трябва да има умиление. На „фа“-то можете да турите забавление, понеже „фа“ е богатство, забавлява се. Работиш с подтик, книги четеш, то е „фа“.

„Фа“-то е забогатяване, „сол“ е обличане, цъфтене, „ла“ е зреене. (Учителят пее: ) „Аз живях горе в планината, в планината, в планината. Самотен бях аз горе в планината. При мене дойде един стар дядо и започна да ми разказва своята сладка приказка. Аз го слушах, понеже бях самотен. Казвай, дядо, твоите сладки приказки, аз ще те слушам. Аз съм малкото кокиче.“

„Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.“

Седма лекция на Младежкия окултен клас 24 ноември 1939 г., петък, 5 ч сутринта София – Изгрев