Разлика между версии на „Отмерени отношения“

Текуща версия към 20:39, 17 август 2011

Младежки окултен клас - ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1939-1940)

КНИГА: Смяна на състоянията

Отмерени отношения

„Отче наш“

Имате ли зададена тема? „Имаме.“ Може да четете. (Прочете се темата „Най-малкото постижение“.)

Тогава пишете върху най-малкото лишение.

Мислите ли, че всякога най-малкото постижение е добро и най-малкото лишение е едно зло? Пишете тогава върху най-малкото добро лишение.

В тази линия кое е постижението и кое – лишението? При топлината снегът се топи, лишава се снегът. Но когато изгрее слънцето, кой придобива най-първо светлината? Високите върхове най-първо получават светлината, при тях иде най-първо. Ако те огрява светлината, лишаваш ли се от нея? Тогава високите върхове се осветляват повече, по-рано, а долините по-късно се осветляват. Защо тогава ниските места са по-топли, а високите – по студени?

Кои хора имат повече топлина? Здравите имат по-малко топлина, болните имат повече. Щом се разболее някой, най-първо, страда от изобилие на топлина. Всичкото лечение се свежда към това, да се намали малко топлината. От богатството на топлината страдат хората, а пък здравият по някой път страда от недоимък на топлина. Някои здрави хора трябва да се разболеят, за да станат по-здрави. Здравият човек, който се е лишил от топлината, за да стане по-здрав, да му се даде повече топлина, трябва да мине през пояса на болестта. Защото болестта е долина. В качването и слизането има едно здравословно качване и едно болезнено качване, има и едно здравословно слизане и едно болезнено слизане. Човек, за да стане по-здрав, трябва да придобие известно количество топлина.

Топлината може да бъде механическа, органическа и психическа. По какво се отличава механическото движение, органическото и психическото? В едно механическо движение няма никаква чувствителност. Запример вашият нокът, колкото и да го стържете механически, той е прикрепен. Имате известни части, които са прикрепени към вашия организъм механически отгоре – както и да ги пипате, нямат тази чувствителност, те са механически прикрепени. Значи в механическите процеси съзнанието е отвътре, едно колело, което е отвътре. Едно колело, което се движи, не усеща никаква болка. Мислите ли, че когато се счупи едно колело, то страда? Или да кажем, че съзнанието на човека е в предната част на мозъка. Там има известни бели влакънца, в които, като се разглежда биологически мозъкът, в тях се явява съзнанието на болка. Значи, когато организмът е свързан с тия центрове на предната част, чувства болка. Ако се прекъсне тази връзка, целия крак на човека може да изгориш, и той няма да чувства болка. Запример, когато някой човек стане безчувствен, известни болки никак не усеща.

У някои хора се усилва чувствителността, а у други се намалява. Кое е по-добро, когато се намалява чувствителността или когато се усилва? Някой път, когато се увеличава, е добре. Някой път, когато се намалява, е добре. Ако чувствителността чрезмерно се увеличи, човек не може правилно да функционира вече на физическото поле. Учените хора, пък и другите, се отличават по това, че като пращат децата, които са високо организирани, в училище, след като свършат училище, стават по-чувствителни, отколкото, когато не са свършили гимназия. Туй зависи от мозъка – едновременно с развитието на мозъка се развива и неговата чувствителност. Ако чувствителността не се развие, и неговите способности, и те няма да се проявят.

Запример, ако не се увеличи човешката чувствителност, невъзможно е да различаваш цветовете. Тогава какъв художник ще бъдеш? Или ако не се развие чувствителността на слуха ти, какъв музикант ще бъдеш? Ако не се развие чувствителността на езика ти, какво ще различаваш? Някои от вас нали сте опитвали каква е чувствителността на пръстите ви? Едва да докоснете кожата, да може да познаете кожата мека ли е, или е корава. С допиране направете някой път опит едва да се допрете, да видим какво ще бъде вашето впечатление: гладка ли е кожата, или не е гладка; мека ли е, или корава; дали тялото е студено, или не; как ще реагира върху вас? Когато чувствителността е нормална, тогава, като пипа човек, нему му е приятно.

За да познаете дали сте здрав, или не, пипнете някой камък. Разни камъни пипате. После пипнете някое дърво отгоре. Някой от вас, ако сте болен или неразположен, можете много пъти да си помагате, ако идете при някое дърво и само го пипнете – едва да се докоснете, да видите какво влияние ще упражни това докосване и пипане. С дясната или лявата ръка едва да го докоснете, не да прегърнете дървото, да го стиснете. Направете някой път опит, когато сте неразположени духом, нещо тъмно ви е. Идете при някое дърво, череша или слива, или каквото и да е дърво. Но да е дърво, към което имате разположение. Ако не обичате това дърво, не го пипайте. Някой път някои от вас не сте разположени към някое дърво, към дървото нямате особено разположение. Някои обичат повече череши, други – сливи, не само плодовете, но и дървото обичат повече.

Сега във вас може да се зароди мисълта: „Защо ще правим този опит?“ Не питам защо правите опита да носите златен пръстен. Казваш: „Защо ще бутам това дърво?“ Вие сте учен човек. Има учени хора, които носят пръстени. Тогава пръстена го носят на първия пръст, на средния или на третия, а някои носят и на малкия пръст. Или някой обича да носи черно голямо копче, някой обича пъстро, някой обича бяло. И мъже, и жени имат някои работи, наричат ги амулети, обичат да ги носят. Или някой носи брошка. Какво ще допринесе някоя брошка? Или някои обичат да носят някой син камък или червен, или портокален, или виолетов, или черен.

Цветовете са свързани със състоянието на човека. Разните цветове са свързани с разните състояния на човека. Когато човек е активен, тази активност иде от червения цвят. То е негативната страна на една сила. Червеният цвят е етикет на активността на живота. Ако държиш в ума си червения цвят, ще привлечеш онази сила в природата, която ще ти придаде активност. Той е средата, през която енергията минава. Ако не държиш тази енергия в ума си, тази жизнена енергия не влиза в човека. Или по някой път, да кажем, се е набрала някоя анормална енергия в тебе, ти си раздразнен. За да премахнеш туй чувство на раздразнение, трябва да държиш в ума си синия цвят, той ще ти даде успокояване. Когато човек се дразни, това се дължи, нему че му липсва нещо. Липсва някой път, но тази липса не може да се задоволи.

Вземете простото впечатление: ученик сте, вие съзнавате, че нямате пари, пък ви трябват пари за книги, трябват за храна. Гостилничарят без пари не ви кредитира. Онзи книжар, от когото трябва да вземете книгите, и той не ви дава книги на вересия. Какво е тогава състоянието ви? Какво състояние вие сте имали? Безпаричието. Нали сте го усещали? Как сте го усещали, може ли някой да ми опише? Нали сте имали такива моменти на безпаричие, какво сте чувствали? Безпаричието е липса на зеления цвят. Когато зеленият цвят липсва, безпаричието иде. Онова, чрез което се събират парите, е синият цвят. За да добиеш парите, непременно трябва да бъдеш спокоен.

Силният човек е винаги спокоен. Слабият човек е винаги неспокоен. Когато дойде вятърът, когато задуха, кого тревожи повече, канарите ли, или листата? Листата, като дойде вятърът, се люлеят. Питам, тази тревога на листата за тяхно зло ли е? Голяма тревога всички имат. Престане вятърът – всички утихват. Обаче, когато тия ветрове духат, канарите са спокойни. Но питам, кой сега приема повече влага от природата, малките листа или канарите? Листата приемат в дадения случай повече.

Сега аз говоря за онзи закон, който съществува в света и по който човек се развива. Едновременно в три посоки се развива: механически, без да съзнава; органически, като чувства; психически, има вече самосъзнание. Психически развитието седи в самосъзнанието. Ти, като съзнаваш, в туй самосъзнание имаш две чувства: едното, че се радваш на известни придобивки; някой път съжаляваш, че не си придобил нещо. Съзнаваш някъде, че имаш известна сила; другаде съзнаваш, че нямаш сила. Някъде съзнаваш, че си направил нещо добро; някъде съзнаваш, че си направил нещо зло. Постоянно се менят тия състояния. Някой път си разположен, някой път не си разположен.

Сега според вас от какво зависи разположението? От синия цвят. Човек, на когото липсва синият цвят, той е неразположен, има недоимък. Синият цвят съдържа тази психическа енергия на вътрешното богатство. Човек, като съзнава, че има вътрешно богатство в себе си, той е доволен. Емблема е синият цвят, че имаш придобивки. Вярата, когато се развива у човека, тя има синия цвят. Но не е той единствен в света. Синият цвят показва силата на вярата. Приложението на вярата, когато усещаш в себе си светлина, има една мека светлина в ума – тогава синият цвят вече е там. Светлината показва, че туй, което имаш, можеш да го прилагаш.

Някой път имаш вяра, не може да приложиш вярата си. Чувстваш едно вътрешно задоволство, да кажем, чувстваш, че можеш да пееш, но си мълчиш, не се проявяваш. Но в себе си кой как пее – ти ги оценяваш. Мислиш, че много знаеш – да те накарат да пееш, не можеш. Ти може да оценяваш. Казваш: „Този не може да свири.“ Тебе да те накарат да свириш, не можеш. Идеш някъде, оценяваш една картина, но ти да я нарисуваш, не можеш, пък си даваш мнението. Не можеш да пееш, но си даваш мнението. Човек, който не може да рисува, той не може да има устна представа.

Опитвали ли сте се вие да нарисувате някой път едно меко око? Мекотата на окото от какво зависи? Вие, ако махнете клепачите на човека, никога не можете да познаете по окото дали един човек е мек, или не. Мекотата зависи от клепачите. Онези хора, които са меки, образуват известни линии на горния клепач. Ако сега ви накарам да нарисувате един мек човек, да създадете едно чувство на мекота? Искате да бъдете меки. Огледайте се в огледалото, ще видите каква форма имат очите. Щом създадете туй състояние във вас, клепачите веднага ще се нагласят, съобразно с тия чувствания ще вземат известна форма. Или искате да създадете едно весело чувство във вас, да се покажете весел. Не засмян, весел. Щом създадете в себе си туй весело чувство, веднага очите ще ви покажат, ще вземат весело изражение, състояние. И устата ще вземе участие. И в мекотата устата взема участие.

Когато човек е много активен, ноздрите често се подвижват, постоянно се движат ту на едната, ту на другата страна, неволно се повдигат. Ако носът престане да се движи, то е вече болезнено състояние. Но да се движи едва, да има тези, едва фините трептения на носа – да бъдат хармонични. Някой път са дисхармонични, някой път едната страна на носа се движи повече от другата. Щом се движи едната страна повече от другата, два принципа има – едната част показва мекота, другата показва сила на носа. Когато човек става силен, груб, движи се едната страна. Когато е по-миролюбив, движи се другата страна. При миролюбивия и войнствения човек се мърда и устата – на миролюбивия по един начин се мърдат, на войнствения по друг начин се мърдат. В движенията на един човек, който вярва, и един човек, който не вярва, има разлика в движенията. Вярата се изразява чрез известно движение, безверието се изразява чрез известно движение. Запример, когато се уплашите, най-малкия страх как ще го покажете? Някоя мишка минала, някой паяк минал или някой се приближил с една игла да ви убоде. Някой път не се дърпате. Трябва да имате самообладание, но все таки правите една конвулсия на тялото си. Той взема една пръчица – страхливият се оттегля, а пък смелият взема една поза да се брани.

Питам сега, от какво произтича страхът в човека? Най-малкият и най-големият страх на какво се дължат? Страхът във физическо отношение винаги иде от едно чувство. Представете си, че вие седите и нямате страх. Докато вие седите, имате равновесие. Докато пазите туй перпендикулярно положение, туй равновесно движение във вас, вие сте смел. Но при най-малкия усет, че вие изгубвате опорната точка в себе си, във вас вече идва страхът, че може да паднете в една или друга страна. Запример някой човек чувства, че му припаднало. Тогава, в този вътрешен страх, придобива конвулсии и после взема известни мерки. Какво прави, когато мисли, че е припаднал? Започва да кляка, да седне. Сядането на болния е много малък страх. Този болен не се спира, тогава страхът се увеличава. За да се избави, вече ляга. Ако падне на лицето, то е пак страх, то е един вид страх. Ако падне на гърба, то е друг вид страх. Какъв е страхът на този, който пада с лицето на земята?

На бойното поле има едни, които са умрели с лицето към земята, има други, които са умрели с лицето към небето. То не е произволно. Този, който гледа нагоре слънцето, е по-силен. Затова се обърнал. Този, който паднал с лицето към земята, той повече е свързан със земята и казва: „Ти сега ще ми помогнеш.“ Който се обърнал с лицето към земята, очаква своята помощ от земята. Който гледа нагоре, очаква помощ отгоре да дойде. Единият лежи на гърба, другият на корема. Умрелите ги заравят с лицето нагоре – очакват възкресението, идването на Христа.

Вие сега, като се плашите, надолу гледате, защото имате страх. Когато ученикът не си знае урока, има един страх, понеже в този страх влиза скритността – не иска учителят да го познае, че не знае – наведе очите, тури очите надолу. То е признак на скритност, понеже е събудено неговото честолюбие. Знае, че го е страх. Той гледа надолу, да го не познаят, че не знае. Той взема една поза, то е пак един вътрешен страх. Да кажем, явява се в тебе страхът, че не знаеш. Учителят ще си промени за тебе мнението, че не си способен, тогава веднага ще гледаш надолу. Какво трябва да правите с туй състояние? Какво трябва да правите? Непременно трябва да задоволите вашата жажда. Представете си, че вас ви е страх. Една спънка в живота: вие сте нерешителен. Някой път човек страда от голяма нерешителност. Имате плюс и минус.

По какво се отличават двама души: единият, който е решителен, и другият, който не е решителен? Винаги в решителните хора главата долу е по-широка. В страхливите е по-тясна. На решителните главите са по-широки, при нерешителните главите са тесни. Публикувано изображение Да кажем, имате четиринайсет сантиметра широчина на главата, имате и петнайсет сантиметра широчина – нормално е това. Или имате шестнайсет сантиметра, или седемнайсет сантиметра – то е вече глава на престъпник. Такъв човек може да убие човека и пет пари да не даде. Този, който има четиринайсет сантиметра широка глава, той десет пъти да ти каже, че ще те убие, и сто пъти да ти каже, няма да го направи. Този, който има седемнайсет сантиметра широка глава, веднъж каже, и ще го направи. Не трябва да чакаш десет пъти да ти казва този със седемнайсет сантиметра широка глава. Като ти каже, че ще ти услужи, ще го направи. Този с четиринайсет сантиметра, като ти обещае, ще каже, че условия нямало, времето било дъждовно или времето било облачно. Този със седемнайсет сантиметра широка глава, той кал до колене да има, той ще прегази калта, и ще го направи. Смел е навсякъде този със седемнайсет сантиметра широчина на главата.

Тази широчина на главата, тази широчина може да бъде механическа, органическа и психическа. Три степени има. Тия три степени в числото седемнайсет, те са крайно устойчиви енергии: каквото кажат, правят, имат достатъчно енергия всякога. Те са машини, пълни с пара, с въглища, никога не се спират на пътя си. Тези с четиринайсет сантиметра минават за много миролюбиви. Понеже имат малко енергия, казват: „Не си струва да се бием, трябва да пестим енергията.“ Онези имат излишна енергия, навсякъде я изразходват. Затова онези, които имат четиринайсет сантиметра, трябва да дружат с тези, които имат седемнайсет сантиметра, да може да стане една обмяна на енергиите, понеже едните, като са много мощни, другите са много кротки, обменя се енергията, че се уравновесява:

14 + 17 = 31, 31 : 2 = 15,5.

Уравновесяват се, широчината става петнайсет и половина сантиметра. В дадения случай се уравновесяват диаметрите им.

Та казвам, енергиите се разпределят равномерно. Ако и двамата имат по четиринайсет сантиметра, и двамата ще се колебаят – седят, спорят се. Единият ще каже: „Да идем.“ Другият ще каже, че времето не е хубаво. Спорят се двамата. Най-после нищо не свършват. Този със седемнайсет сантиметра казва: „Да идем!“ и свършва работата. Тези с четиринайсет сантиметра – като народно събрание – веднъж обявяват закона, четен е два пъти, десет пъти, и не могат да дойдат до разрешение. Четиринайсет взело надмощие. Военните в едно заседание в двайсет и четири часа разрешават въпроса, широки глави имат. Демокрацията няма широки глави. При военните в двайсет и четири часа се прокарва проектът в държавата. В другите – месец, два, три, и ще се отложи до следното събрание.

По някой път и вие във вашите събрания отлагате. Искате да направите нещо, и го отлагате. Запример казвате, че трябва да правите гимнастически упражнения, но отлагате, казвате: „Чакай да дойде март, когато времето е хубаво… В април или май… Другояче, зимно време, трябва да се простудя.“ Сега този, който има седемнайсет сантиметра, като каже, и в март, и във февруари, и в януари ще излезе и ще ги направи. Но за да направите това, трябва центърът на вашия мозък да се мени, в даден момент широчината на главата ви всякога да може да стане еластична, да се разшири, широчината на вашия мозък да се разширява, психически да се разширява. После, като мине, пак трябва да стесните. Нали гайдата, като свири на нея гайдарджията, се разширява. След като свърши, гайдата се смали, той я прибира, тури я под рамото.

Казвам, психически постоянно трябва да се разширява мозъкът ви, за да бъдете устойчиви. Широчината на мозъка дава устойчивост на характера. Дължината на мозъка дава инициатива. Хората с широките глави са устойчиви, на тях може да разчиташ. Като кажат нещо, устояват, не се колебаят. Хората с широки глави издържат голяма обсада. Три години можеш да ги обсаждаш, те издържат. Запример един човек с широка глава двайсет години може да се сърди, издържа. Един с четиринайсет сантиметра след два–три дена ще се примири, казва: „Кой ще се сърди?“ Казвам, ако е за обсадно положение, турете хора със седемнайсет сантиметра. Ако е за миролюбие, турете хора с четиринайсет сантиметра.

Казвам, тия с четиринайсет сантиметра имат статическо положение. Тия хора не могат много да свършат. Може да имат много хубави идеи, но те трябва да дойдат до приложението на техните идеи.

Сега тия числа са свързани с ред други числа. Четиринайсет сантиметра, то е свързано с друго едно число. Да кажем, каква е широчината на вашето чело? Каква е задната широчина или горната широчина на главата? Има няколко числа, които трябва да се вземат в съображение. От всяко психологическо гледище какъв капитал има човек, какъв материален, органически и какъв психически капитал има човек?

Казвам, тия числа, които разглеждаме, зависят от наследствените черти, от ред поколения, които са живели, защото месоядните са развили широчината на мозъка. На всички месоядни главата им е широка. Във всички тревопасни животни главата им е тясна, но е по-дълга. Всички тия тревопасни животни по-голяма инициатива имат. Месоядните са по-подвижни, по-енергични само когато са гладни. Щом се наядат, чорбаджии стават. Щом се нахрани, разположение има. Вземете един лъв – щом се наяде, седи. Котката, като се нахрани, седне и си прави тоалета, гледа, наблюдава наоколо. Лъвът, щом се нахрани, който и да минава, не става да го гони.

Казвам, тогава същият закон е. Казвам, във всички миролюбиви хора напречният диаметър на главата е по-тесен. У енергичните хора, малко лошите по характер, главата им е широка. Но то е общо казано, има изключения. Нормално е, което съм намерил в моите изследвания, главата да е широка петнайсет сантиметра. Някъде е четиринайсет, тринайсет, дванайсет сантиметра – много миролюбиви хора са те. Някъде е шестнайсет–седемнайсет сантиметра. В моите изследвания само на няколко души македонци съм намерил седемнайсет сантиметра широчина на главата. Главата е сплесната отзад, а отстрани – широка. На един кукушанин главата беше седемнайсет сантиметра широка. Казвам му: „Ти претрепваш човека, без да ти мигне окото.“ „И оттатък минавам.“ Казвам: „Главата ти показва, че може да претрепеш човека.“ „Хич, казва, няма да ми мигне окото.“ Някому главата е четиринайсет сантиметра, много миролюбив е, отстъпчив. Казва ми: „Откъде го знаеш?“ Казва: „Аз по натура съм такъв.“ Аз виждам, че има четиринайсет сантиметра. Вземам човека в зряла възраст. На един човек на двайсет и една години като се измери главата, има четиринайсет сантиметра. Ако е на двайсет години или деветнайсет, или осемнайсет, или шестнайсет, мярката има друго съотношение.

Казвам, то е сега механическата страна. Може човек да има четиринайсет сантиметра широчина и може да я измени. Може да се развие, защото има и психическо развитие. Той в даден случай, когато иска да стане активен, може да развие диаметъра на своя мозък, сам може да си създаде условия. Сега, ако ви накарам да пеете, някои ще запеете, пък някои няма да запеете. Зависи. Човек трябва да има тази подвижност на ума си – психическа и органическа подвижност. Другото е статическо положение. Когато човек е в едно статическо положение, той, след като учи дълго време, десет–двайсет години, употребява мозъка си. Като кажеш: „Помни, помни“, то е като грамофон, като завъртиш, пее. Пуснеш плочата, изпее песента, спре. То е механическата страна. Онези хора, които имат органическа и психическа подвижност, те имат всякога разположение. Прогресът на човека е в това.

Сегашните хора едва са минали в органическото развитие. В тях няма органически подтик. Има голямо колебание за някакво постижение. Даже в човека подтикът е чисто материален. Онзи, като тури в ума си да печели пари, става певец. Като няма подбудителна причина парите, не пее. Малко музиканти има, които са идеалисти, парите на второ място да ги държат, или художници – да имат чисто идеална цел. Някои от вас учите, но причината не е психологическа, науката. Засега имате друга причина – да си уредите живота. А пък то, вашия живот какво ще го уреждате. Най-първо, всяко същество, което е родено на земята, неговият живот е уреден. Въздух имате – уреден е животът. Светлина имате, вода имате, малко хляб – като поработите няколко часа, ще го имате. Единствената спънка е само хлябът. Някой път имате спънка за обуща. Искате да имате обуща от четиристотин–петстотин лева. Защо да нямате цървули за десетина лева? Само вземете кожа, и си направете цървули, колко ще ви струва? Може да имате обуща за десет–двайсет лева.

Казвам, ние си създаваме някои излишни работи в живота – те не са необходими.

При сегашните условия, за да бъдете сполучливи в живота си, не се приближавайте един до друг. Пазете онзи закон в света. Публикувано изображение В една слънчева система пътищата са определени. Трябва да се пазите с някои хора, дето ще имате среща. По някой път усещате, че сте далеч, някой човек е в орбита дошъл в противоположна посока. Някой път вие казвате: „Много ми е далечен.“ То е в реда на нещата. Не искайте да бъдете винаги близо. Какво ще се ползвате, ако сте близо? Природата обича всичките неща да бъдат на определена дистанция. Ако един предмет го турите в неговия фокус, може да ви бъде приятен; щом се мести фокусът, не е така приятен. Като дойде до един човек, имате най-хубавото мнение за него, нито крачка по-близо да не отивате. Когато за някого давате много лошо мнение, вие сте дошли наблизо, отдалечете се. Нали някой път някои хора, които вие не ги обичате, отбягвате ги, гледате да седите далеч от тях. Физически се отдалечавате, психически седите близо, постоянно ги държите в ума си. Отдалечете се малко, турете го малко надалеч, понеже, като го турите надалече, тия грапавини, които ги има, няма да ги виждате. Планината се вижда отдалеч много идеална. Художниците, като рисуват планината, представят я такава, каквато не е. Отдалеч планината се вижда идеална. Художниците не представят планината такава, каквато е, турят ония меките линии. Казваш: „Колко е хубаво да иде човек на планината да се разходи.“ Знаете колко са опасни планините? Едно малко подхлъзване някъде може да ти коства живота.

Сега всички вие седите и казвате: „Нямаме дарби.“ То е едно самозаблуждение. Някой казва, че не е талантлив. Тия таланти, които има, не ги развива, иска Господ да му даде повече. Как ще развие тях? Допуснете, че един човек обича да се кара, допуснете, че той обича да прави свади. За какво употребява тази си дарба? Някои са много майстори да свадят двама души. Има хора, които, като влязат някъде, веднага ще свадят, непременно ще объркат работата. Какво казва този човек, който скарва хората? Той, като влезе, казва, че много близко са дошли, той ги скарва, да се отдалечат малко. Той влезе, намира, че бащата е подчинил сина, не го пуща; майката много обича сина, че го държи. Той, като влезе там, започва да му разправя за хубостите на света, научно внася една идея. След туй синът желае, иска да излезе навън. Дотогава не искал да ходи в странство да се учи, сега казва: „Ще ида в странство да се уча.“ Някой път този, който прави раздори, е на място, но някой път може да направи някой раздор да не е на място. Психически съзнава, че човек може да напусне някое състояние.

Сега, някои от вас, като говоря, какво имат предвид? Някои от вас имате хубаво разположение на духа, мечтаете… Туй положение, в което мечтаете, нищо не може да направите. Трябва да дойде някой, да те разбърка. Разбърка те, че изгубиш равновесието си. Казваш: „Взеха ми мира.“ Ти, като изгубиш мира си, ще започнеш да мислиш. Дотогава ти си седял захласнат: „Колко е хубаво, всичко туй свети!“ Като дойде едно вътрешно страдание, започваш да мислиш.

Та казвам, тези смени, които стават в природата, вие ги считайте за добро. Вие по някой път сте неразположени. Туй неразположение е на място. Някой път неразположението не е на място. Когато се смени едно разположение с едно неразположение, то е на място. Когато едно неразположение задълго се задържа, тогава е вредно. Когато едно неразположение задълго се задържи, то е опасно. Богатият, който има богатство, той разчита на богатството. Сиромахът, който изгубил вярата в богатството, разчита на своя труд, впрегнал ума си на работа.

Сега аз ви говоря по този начин, понеже минавате през тази зона. Всички ще минете, няма да остане ни един, който да не мине. Някои от вас искате да мине светът без страдания. Някои от вас ще минете през много страдания, някои – през по-малко. Който мине през много големи страдания, ще има по-големи придобивки. Който минава през по-малки страдания, ще има по-малки придобивки. Който минава през по-големите радости, по-големи придобивки ще има. Който минава през по-малки радости, по-малки придобивки ще има. Защото придобивките зависят от две неща: зависят от голямата радост и зависят от голямата скръб. Никога след една малка радост няма да дойде една голяма скръб. След една голяма радост иде една голяма скръб и след голямата скръб иде голямата радост, по-голяма, отколкото е била скръбта. След една голяма радост ще дойде винаги една голяма скръб. Редуват се, равновесие има. Малките скърби се редуват с малките радости. Това са сили вътре в света. Радостта носи една сила, скръбта носи друга сила.

Да ви обясня. Скръбта, това е един необработен материал, радостта е един обработен материал. Скръбта е един неузрял плод, а радостта е един узрял плод. Скръбта е един окапал цвят, а радостта е един цвят, който сега цъфти. Това са закони вътре в природата.

Та казвам сега, както и да мислите, вие не може да измените реда в природата, който съществува. Този ред трябва да го разберете, тъй както е. Вие може да имате всички теории за живота, но теориите трябва винаги да се съобразяват с фактите. Фактите са една истина, която не търпи възражение. Следователно, ако вашето разбиране за живота не съответства на фактите, ако вашите теории влизат в стълкновение с фактите, вие трябва да коригирате теориите. Винаги коригирайте вашите мисли, вашите желания с фактите, които стават. Един факт, това е един резултат на една мисъл, на едно чувство на едно възвишено същество, което минало по този път. Ползвайте се от опитността на тези, които са минали. Един минал реката и казва: „Тази река е дълбока, има два метра дълбочина.“ Ти искаш да минеш реката, нямаш представа за нейната дълбочина, че може да се удавиш в нея.

Всички хора са много заети със своя личен живот. Може някои да се смущават. Най-голямото смущение произвежда храната, най-голямото смущение произвежда жаждата, най-голямото смущение произвежда въздухът, светлината, движението на въздуха. После вече се раждат ред други, по-второстепенни. В живота тия работи са предвидени.

Ако вие имате един другар, който е предприемчив, нахален, казвате: „Той е нахален.“ Друг пък е много скромен, срамежлив. Питам, срамежливият какво ще направи? Ако пратите един срамежлив човек на фурната да ви вземе хляб и друг, който не е срамежлив, кой ще донесе хляба по-скоро? Срамежливият целия ден ще седи да чака. Седи, срам го е. Вие по някой път имате някои убеждения, но ви е срам да си изкажете убежденията. На място е срамът, но да се срамуваш целия ден да кажеш? Знаеш да говориш един език, но някой път не искаш да се покажеш. Знаеш много добре да говориш езика, и те е срам. Мълчиш, срам те е да кажеш, че знаеш да говориш френски. Един българин и един французин не могат да се разберат. Ти знаеш френски, но те е срам да се намесиш, да станеш един преводчик, за да се разберат двамата.

Онова, което радва хората – вие се радвайте на това, че имат нужда един от друг. Всичките хора имат нужда един от друг. Природата е надарила хората различно, две същества не е направила еднакви, те се различават. Всяко едно същество носи такова качество, което другите нямат. Другите носят такива качества, които другите нямат. Двама, като се съединят, една хармония се явява. Ако хората нямаха нужда един от друг, те щяха да бъдат разделени.

Сега въпросът е: ние не трябва да влизаме в орбитата на една комета, която иде в пространството. Да бъдете в един организиран свят. Всякога след препятствията в живота ще дойдат и благоприятните условия. Поне вие тук, които живеете в умерения пояс, зимно време нямате условия, но напролет, след като минат три месеца, след като минат декември, януари, февруари, дойде март, от двайсет и втори март започва вече пролетта, условията се проявяват.

Сега ще ви запитам като един гръцки свещеник, който запитал своите пасоми. На една задушница, като взел хляба и го наредил на една камара, попитал хората: „Братя селяни, виждате ли ме?“ „Виждаме те, дядо попе. Виждаме те, дядо попе – малко калимавката.“ „Идната година никак да не ме виждате.“ Никак да го не виждат изказва користолюбие. Ако вие искате да не ви виждат хората, то не е скромност.

Казвам, човек не трябва да се показва. Ако искате, като този поп да се не показвате, да ви не виждат никак хората от камарата хляб… Какво трябва да каже? Трябваше да каже: „Искам идната година да ме виждате повече, не само калимавката, но и главата.“ В психическия свят другояче е никак да ме не виждате – тази калимавка да бъде по-висока, да поспадне това, което взел, да раздадете богатствата, които имате във вас. Мнозина държите методите на свещеника – идната година да се не виждате, богатството да се подигне, че никак да ви не виждат. Всички искате да бъдете видени като свещеника. Нали вие сте виждали как се прави задушница. На едно дълго платно натурени жито, хляб, всичко туй. Някой път по четирийсет–петдесет жени се събират и свещеникът ходи, обикаля, после отрязва от питите, взема си по един дял. Значи, преди да е опявал, иска да го знаят. Като опява, дойде до хляба, понеже за него остава. Той казва: „Да ме не виждат, понеже всичкото, каквото имаш, да си го взема.“ Туй схващане е чисто материалистическо.

Някой път казвате: „Човек не трябва да се показва.“ Човек да се показва намясто. Ако знаеш да пееш, пей на хората, защото, като пееш, другите хора се ползват. Ако знае да се покаже навреме, всички ще се ползват. Всяка една мисъл, която се проектира в света, образува известни трептения. Аз, като ви говоря тук, вие се явявате по този механически начин. По някой път вие седите и мислите по някой въпрос. Проблесне ви една мисъл отвътре. Тази мисъл дошла отдругаде. Човек трябва да мисли по психологически начин, да възприема. Запример туй, за което сега съм ви говорил, ако мислите, ще дойде друга, по-голяма светлина. Вие, като слушате, казвате: „Тази работа е неразбрана.“ Според вас кои неща са неразбрани? Туй, което можеш да направиш, е разбрано. Щом може да пееш, то е разбрана работа. После при разбраните работи знаеш откъде да започнеш и къде да свършиш. Те са двата принципа – началото и краят. Когато знаеш един предмет, ти имаш началото, краят е в твоята воля. Щом едно нещо можеш да започнеш добре, може и да свършиш добре, ти го знаеш.

Щом започнеш добре и свършиш зле, по човешки е. Щом започнеш зле и свършиш добре, по ангелски е. Щом започваш добре и свършваш добре, по Божествено е. По човешки добре започваш и зле свършваш. По Бога добре започваш и добре свършваш. Човек трябва да мине в трите степени: да започне добре и да свърши зле, да започне зле и да свърши добре и да започне добре и да свърши добре. То е смисълът на живота сега.

Та казвам, страданията и радостите, това са двата живота, които текат. Тогава отношенията между ангелите и хората – там, дето хората започват добре и свършват зле, човек дето свършва, ангелите започват. Ангелите идат да помагат, те поправят. Там, дето ангелите свършват добре, там хората вземат от тях, има какво да им дадат. Бог съединява: добре започва и добре свършва. Тогава на хората, които свършват зле, дава им доброто и на ангелите, които започват зле, дава им доброто. Той примирява тия два свята.

Сега вие живеете в света на постоянното разочарование. След туй очаквате някой да дойде да го поправи. Да кажем, направите някоя погрешка, кой ще я поправи? На коя способност трябва да разчитате? Направил един една погрешка, на какво трябва да разчита? Трябва да разчитате на вашето състояние, на вашата съвест. Трябва да разчитате на причинността във вас, да мислите върху причини и следствия. В разбирането да сте прави и в приложението. Онова, което сте разбрали, да приложите. Трябва да разчитате на вашата смелост, трябва да разчитате на вашата твърдост и трябва да разчитате на вашето постоянство.

Казвам, човек трябва да изучава себе си, в даден случай да апелира към онези чувства и способности, които може да му помогнат да постигне нещо. Той, за да бъде смел, за да бъде устойчив, има известни чувства, на които трябва да разчита. Трябва да разчитате на някои ваши способности. Вземете един художник, който добре знае своето изкуство. Взел кутията бои, знае как да си служи. Взема една боя, маже. Който не знае, ще прави опити, ще цапа. Казва: „Нищо не излезе.“

Вашите чувства и вашите способности са боите. Ако знаете как да ги предизвикате, ще нарисувате нещо хубаво. Ако не знаете, само ще нацапате платното. После казвате: „Нещо не става.“ Някой път и платното отива, и боите отиват.

Каква основна мисъл остана във вас? Щом някой ви обича – нито крачка напред, нито крачка назад. Вие сте дошли до едно място – този, който ви обича, иска да ви каже нещо – нито една крачка по-близо. Ако някой художник ви рисува, както ви постави, вие не трябва да се мърдате, за да ви нарисува. Ако се мърдате, не може да ви нарисува. Ако поставите пясък в едно шише, ще има пясък между песъчинките. Листата на едно дърво – всяко седи на мястото си, може да се допират, но всяко седи на мястото си. Песъчинките в шишето са много близо, но има само търкане, никаква органическа връзка няма; има една близост, няма никакво сродство. Казват: „Много се търкат.“ То е механическо.

Казвам, туй помнете: този, който обича – нито крачка напред, нито крачка по-назад.

Тогава – нито напред, нито назад. Тогава ще вървите по пътя на вашата орбита и не бойте се.

„Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.“

Четвърта лекция на Младежкия окултен клас 3 ноември 1939 г., петък, 5 ч сутринта София – Изгрев

Бележка на стенографките: На 20 и 27 октомври 1939 г. Учителят не държа лекции.