Разлика между версии на „В любещите ръце“

Текуща версия към 05:35, 16 август 2011

Утринни слова -Дванадесета година (1942-1943)

Плодовете на любовта, том 2

В любещите ръце

„Добрата молитва“

„91 псалом“

„Молитва на Царството“

„Сила, здраве е богатство“

Ще прочета четвърта глава от първото послание Петрово, една опитност на старите християни в първите времена.

„Духът Божи“

Размишление.

„Благост“

Трудно е по някой път човек да се справи със старите дрехи. Когато има здравина в тях, когато има здраво нещо... Но когато няма здравина, се чуди какво да ги прави.

Тази мисъл да се преведе. Казва се: „И тъй, понеже Христос пострада...“ Що е страдание? Преминал е вече от греха. Казвате: „Защо трябваше да пострада Христос?“ Питам, кога страда майката за едно дете? Преди да го е родила, зачева го, влиза туй дете, и тогава са страданията. Казвам: слушай, майка ти е страдала заради тебе. Да не мислиш, че тия страдания са малко? Девет месеца те е носила в утробата. Знаеш какво нещо е това. Ако злоупотребиш с туй страдание, знаеш колко ще изгубиш. Сега казваме: „Христос пострада.“ Не разбираме какво нещо е страданието. Ще преведеш. Майката, която носи детето, носи го от любов. Често майките се чудят защо децата не ги обичат и по някой път те стават своенравни. За мене това е ясно, толкова ясно, като бял ден. И за вас по някой път е ясно. Има неща, които не са ясни. Майката, която е носила детето, дошла ѝ мисълта и си казва: „Що ми трябваше това дете?“ После остави тази мисъл. Но по някой път ѝ дойде наум, че можеше и без него, да го изпъди навън, да си върви някъде. Що ще ѝ главоболи? Тя пак изхвърли тази мисъл. Пак си казва: „Що ми трябваше това дете? Лишава ме от свобода.“ Много бели създава това дете на младата майка. Тя на хорото не може да играе, като има дете.

Детето изисква спокойствие. Както, когато подквасиш млякото, трябва да го оставиш спокойно. Или когато тъчеш на стан, трябва да туриш всичко равномерно, геометрически. Кросното равномерно да бъде, да не бъде изкривено на една или друга страна. Совалката да върви добре. Нищелки, после върви отдолу има, такива подложки – много работи се изискват. Вие казвате: тъкане. Тъкането е много сложна работа. Я вас да ви накарат да сновете на дванайсет глави, как ще го насновете? Някои стари хора не знаят да четат, но знаят да насновават на дванайсет глави, знаят да смятат хубаво. Те разбират нещо от математика, и то потребното за живота.

Сега често във всичките религиозни учения опасността е там, че някой път ние повтаряме нещата. Представете си, във време на идолопоклонството човек ще си направи един идол, едно божество, направено от дърво, някой път от камък, някой път от злато, от каквото намери, и на този идол постоянно кади тамян, оплаква му се, моли му се, а той седи тих, спокоен. Иска да го умилостиви, коли жертви, казва му: „Чуй ме.“ Питам сега, какво е реалността? Вие казвате: „Реално е туй, което пипам, хващам.“ Туй, което хващам, реално ли е? Реално е, разбира се, но тази реалност не може да ти помогне. Ти го прегръщаш, и то казва: „То е твоя работа да ме прегръщаш.“ „Ти защо не ми помагаш?“ „То е моя работа.“ Сега често вие питате: „Защо този така постъпва, защо не ме обича?“ То е негова работа. На какво основание да ви обича? Искате да ви обича? Защо? Хубаво е, ако ме обича. Да те обича, няма нищо, то е най-хубавата работа, която някой може да направи заради мене. Когато аз обичам някого, то е най-хубавата работа. Казвате: „Той да я направи.“ Знаете ли колко мъчно се прави една мъчна работа? Сега вие казвате да ви обичат, но това е резултатът. Искате резултата, но този резултат да стане, е трудна работа.

Всяка работа, от която вие не се ползвате сами, не може да ползва и другите хора. Казва: „Аз да му кажа нему.“ Какво ще му кажеш? Ти рисуваш една картина от природата. Или рисуваш някой човек. Знаеш ли колко време взема, колко наблюдателен трябва да бъдеш? Как ще туриш ония качества на доброта, ония качества на справедливост, ония качества на благородство, онези черти на постоянство, на твърдост, онези черти на мекота, онези черти на честност, онези черти на красота, как ще ги туриш? Мислите, че е лесна работа. Гледам колко им липсва на художниците. Казвате: „Отлична картина.“ Някой път са хубави, но съществените черти ги няма вътре. Мислите ли, когато се направи един човек от восък, че същественото на този човек му липсва? Всичко има, но същественото го няма. Художникът всичко е направил, но живот няма. На този човек сърцето някак си не върви, дишането не е правилно, мисълта не е правилна.

Най-първо, всичката ви погрешка е в сърцето. Когато дойде някой човек при мене, аз отдалече чувам сърцето му, тупа както не трябва. Някой път хората ме безпокоят с биенето на сърцето си още от половин километър. По радиото си го чувам някак си да бие, а като дойде вкъщи, цяла врява вдига: „Туп, туп.“ Постоянно ние вдигаме една врява в света. Не си ял добре, и цял въпрос правиш. Другарката ти или гостилничарят сложил малко сол, и ти казваш: „Много сол турили, много пипер турили.“ Българите и англичаните обичат повече люти работи. Американците попска яхния не правят. Каквото ще тури в яденето, ще го тури в отделни чинии: доматите отделно, соса отделно, маслото отделно. За българина това не е така практично. Десетина блюда наредят.

Та казвам, най-първо, художникът трябва да се радва на своите картини. Ако той сам не се радва, как ще се радват другите? Той сам не се радва, и казва, че не му харесва и пита другите как мислят за картината му. Точно тъй, както и той мисли. Има нещо, което не харесвам, не достига на картината; както ти не знаеш, така и аз не зная къде е. Но казва: „Не харесвам, има нещо, което не ми харесва на окото. Този фокус на зрението не е поставен добре.“ Казва художникът: „Има нещо, което не ни харесва.“ Той иска да го направи като ясновидец или светия, но направил този светия, погледът му надолу да гледа. Светия, който надолу гледа, не е светия. Турците казват: „Който надолу гледа, той изгаря душите на хората. Ере бакан.“ Ере значи ера. В бакан думата бак значи вижда. Който гледа на земята надолу, той изгаря душите на хората. Как ще изгори, душата може ли да се изгори? Дето казва турчинът, криво е. Ние имаме яка. Яка значи гори, не значи да направиш нещо добро. Ако нещата не влагат нещо добро на врата, охлузват врата. Не че изгаря, но думи не им стигат. Когато казва, че изгаря душата, разбираме, че безпокойство има в душата, това е изгаряне. Или някоя мома казва: „Изгори ми сърцето.“ Не ѝ е изгорил сърцето, но онова, което дал, написал ѝ едно римско писмо, което не е хармоническо, поетическо, че като го чела, безпокойството дошло. Туй нарича вътрешно безпокойство – изгори ми душата. Има думи, които съдържат големи киселини, съединения правят; пък има думи, които означават условия, съединения правят. Някои думи са кисели, някои са сладки.

Толкоз години съм говорил за любовта, и ви казвам, че за любовта още не съм говорил. Ако аз започна да говоря за любовта, трябва да престанат всичките страдания в света, нищо повече. Ако аз започна да говоря за любовта, всичката сиромашия в света трябва да престане. Ако аз започна да говоря за любовта, всичките недоразумения между хората трябва да престанат. Тъй аз уподобявам. Сега казвате, че говоря за любовта. Аз говоря за сянката на любовта. Мине някой поп, и падне сянката, ти поп няма да станеш. Мине някой владика, и падне сянката, ти владика няма да станеш. Мине някой цар, и падне сянката, ти цар няма да станеш. Мине някое говедо, ти говедо няма да станеш. Паднал си под сянката на някое дърво, ти дърво няма да станеш. Паднал си под сянката на някой голям камък, голяма канара, ти като нея канара няма да станеш. Трябва разбиране сега.

Често мене ме цитират какво аз съм казал. Той ми цитира какво аз съм казал в беседата. Аз съм говорил за сенките, същественото не съм казал още. Мислите ли, че когато привеждам един пример, че съм показал някому щастието? То е вярно, вие предполагате, възможно е. Но може и има три начина за даване на пари: някой път нямам пари, и пак давам. Ида при бедния човек, и му туря един наполеон, мислено му туря. За мене е реално, за просяка не е реално. Сега да видя, като туря този наполеон мислено, какво ще му турят в паничката. Мине някой, наполеон не туря, някой туря пет лева, някой два лева тури в копанята. Сега аз турих нищото, въображаемият наполеон е нищо в копанята. Туй нищо, по закона като се превърне четири пъти, става реално. Реална единица. Аз седя да видя дали тия хорица схващат, че съм турил нещо. „Аз, казва, минах и турих един наполеон на човека.“ Вие вземате буквално и казвате, че нищо не съм турил. Какво съм турил, може да кажа, че съм турил и двайсет наполеона. Често в религиозните работи всичките тия идеи имат такива неразбрани работи. Казва: „Аз много го обичам.“ Че кой не обича черешите? Какво се ползва черешата, след като я изядеш?

Христос искаше да опита Своите ученици и им каза: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Ако ядеш един човек с любов, то е най-добрата работа, която е с любов направена. Няма по-голямо страдание, да ядеш един човек без любов. Казва: „Изяде ме.“ Или друг казва: „Изядоха ме.“ Изяли го, пък той още ходи. Как ще го разберете? Българинът тълкува, казва изядоха ме, но казва и доядоха ме. Казва, че го дояли, но той още ходи. Тогава какъв е смисълът на тази дума? Думите ял и ал са близки. Думата ял значи много взеха от мене, повече взеха, отколкото трябваше. Много взели, не както ние разбираме, да го изядат съвършено. Та учениците казват: „Как? Той иска да ни мъчи да ядем човешко месо?“ Тежка е тази дума и седемдесет и двама от учениците Му казват, че туй учение не е за света. Да учим хората да ядат човешко месо?

Сега често в любовта се препоръчва търпение. Какво значи любовно търпение? Дошъл един брат, обрал брата си и казва: „Търпи.“ Но туй не е учение. Няма какво да го търпи, казва: „Колко ти взе брат ти?“ „Двайсет английски, последните ми пари взе.“ Аз му давам двайсетте английски, които му взел. Някой не му дава парите, но казва: „Търпи.“ Аз му давам двайсетте английски, но той отива на друго място, и там казва: „Знаеш, брат ми ми взе двайсет.“ И онзи му дава двайсет. Отиде на друго място, и там разправя за своята полица. Изважда другият брат, и той му дава. Значи стават шейсет. Докога ще разправяш, че брат ти те обрал? Брат ти ти е направил едно благо, ти вече имаш шейсет. Ако не ти беше взел двайсет, и шейсет нямаше да имаш. Като извадиш двайсет от шейсет, четирийсет имаш печалба, то е двеста процента лихва, какво имаш да се оплакваш, кажете ми? Научното схващане на нещата е това.

Ние искаме да построим живота си. Всичките съвременни хора строят живота си, както не трябва да се строи. Ние всички сме в строеж, ние още не сме направени. Ако имате схващане как е построен човек, човек е още много недоправен. Хиляди неща има на човека, които трябва да се приложат, за да бъде направен. Главата му не е доправена, лицето му не е доправено, очите му са недоправени. Ръцете му, пръстите му не са доправени, краката му не са доправени; гръбнак има, не е доправен. Гушката му, гърлото не е доправено. Казвате: „Много зле говори.“ Не е доправен. На някой орган колко време трябва да проверяват тоновете? Някое пиано се е разгласило и казват: „Не говори хубаво.“ Ще го тонираш. Ние изискваме от нас, като че ли сме съвършени, изискваме туй, което не е доправено. Аз нямам право да изисквам от вас да живеете като съвършени хора. Може да ви кажа, но то е невъзможно: „Искам да бъдете съвършени.“ Но ето аз какво разбирам в дадения случай. Искам да ядете сладко за вас. Ако ви казвам да ядете сладко, то не е заради мене. Казвам, сладко яжте. Второто, от което се ползвате, е следното: че като ядете сладко, няма да ми мърморите; ако не ядете сладко, ще ми мърморите. Аз трябва да уреждам тая работа. Казвате: „Дадохме пари.“ За едно ядене сто лева не стигат нищо. Аз трябва да изяждам сто лева. Искам сладко да ядете. Хубаво, казвам, радвам се. Защо се радвам? Защото от джоба парите няма да излязат. По този закон, щом се оплаквам, трябва да ти помогна. А щом се радваш, че сладко си ял, и аз се радвам, че си ял сладко, понеже нищо не давам. Пък и аз се радвам, че сладко си ял. Казвам: и аз сладко ядох, и двама сладко ядохме. Ти си ял, но си недоволен. Аз давам сто лева и тръгваме двамата. Казвам, още веднъж при тоя гостилничар, дето не си ял сладко, да не ходиш. Втори път идеш при друг гостилничар, и той направи същата погрешка...

Един турски гостилничар някой път има двайсет и пет тенджери, наредени като ученици, ще идеш там, и всичкото ядене е разнообразно. Ако идеш пръв, още когато е сготвено яденето, е най-хубаво. Масло има достатъчно. Но ако идеш после, когато остане на дъното, яденето е вече изгубило тази хранителност. Ти очакваш масло, пък масълце няма, пък масло трябва да има в яденето. Защо трябва да има масло? Маслото внася мекота. Яденето без масло прави хората груби, мъже стават тогава. Що е мъжът? Мъжът е човек, който има само ум. Що е жена? Която има само сърце. Те са функции в дадения случай. Що е жена, която има само сърце? Сърцето постоянно бие. Що е мъж? Той е впрегнал мозъка си на работа, мисли за една идея, втора, трета. Някой път дошло му наум да се жени. Мислите, лесна работа е да се жени? Ходи в едно село на хорото да гледа, второ, трето. Хване се при тази мома, тури ръцете си при колана ѝ – българинът казва: „Излиза нещо от момата“ – не я харесва. Иде, и тя го хване, и тя не харесва. Отива на второ място, трето, четвърто, една година търси, две, три, не може да намери, не е лесна работа. И то е работа.

Един английски реформатор, Веслей, който искаше да преобрази Англия, усърден християнин, дошло му наум да се жени. Двайсет години работи свободно, сестри му пишат писма, ходи навсякъде, добре дошъл е. Намерил една англичанка и намислил да се ожени. Мисли, че тя ще му донесе нещо. След като се оженил, след три дена, среща един приятел и му казва: „Не си струва човек да се жени.“ Защо не си струва човек да се жени? Тя го вика и му чете един морал: „Слушай, тия сестри ще ги оставиш. Тази сестра да ти пише: „Любезний Учителю, милий Учителю, драги Учителю, аз съм готова да се жертвам заради тебе...“ – такива да ги нямаме. Няма да ходиш с други жени.“ „Не, не – казва. – Аз не мога нито една стъпка да отстъпя, на Бога ще служа.“ Един ден му чете морал, тя била по-силна и понеже няма брада да го хване, бръснат се англичаните, не може да го хване за брадата, хваща го за косата, влачи го из къщи и казва: „Ти ще слушаш или няма да слушаш?“ Сега ще оставим това. Този, който описва живота на Йоан Веслей казва: „Учителю благи, намислих да се женя.“ „Тъй ли? Да не ти пати главата?“ Казва: „Намерих много добра сестра.“ „Тази сестра е много добра, тя с Христа може да живее, но не и с тебе.“

Казвам, ние с Христа можем да живеем добре, но един с друг мъчно живеем. Мъчнотията седи в това, че има един недоимък в нас. Представете си, че съм цигулар и искат от мене да свиря, искат не само да свиря, но искат хубаво да свиря, искат ми някои класически песни от Бетховен, от Бах, от Шуберт. Представете си, че не съм учил Бетховен и свиря някоя българска песен. Българинът казва: „Посвири ми музика. Не може ли да свириш?“ Казва: „Не знаеш ли да свириш в дадения случай?“ На всеки човек трябва да дадеш туй, което иска. Музикантът казва: Бах – Бах, Бетховен – Бетховен, българска – българска да свириш.

Вие казвате: „Божията любов.“ Много неразбрана е Божията любов. Божията любов седи в това, че Бог се занимава с най-дребните неща в света. Да ви кажа какво значи да се занимава с най-дребните работи в света. Ако една къща увеличиш колкото цялата земя, един протон ще бъде още невидим. След като увеличим мухата колкото цялата земя, протонът ще бъде невидим и ще трябва след това да го увеличим още две хиляди пъти, за да стане видим. С тия малки работи Бог се занимава и ги обича. Как ще обичаш един протон? Представете си, че вие сте в едно протонно състояние, то е непонятно за вас. Единият е доста голям, може да не съответства на някой малък човек. По някой път има момци, той е висок два метра, и обича една малка мома, като види, приятно му е. Има мъже, които са малки, те обичат тя да е голяма. Като я погледне, приятно му е тя да е отгоре: мъжка Гана. Тия работи ги казвам само за изяснение. Те не са реални, те са сенки на нещата. Същината не седи в големината на човека. Че малките и големите работи са силни, то е така вярно на земята, че в действителния живот малките работи са силни, както големите. Една искра огън може да произведе един резултат, както голям огън, то е въпрос само на време. Малката семка цяло дърво става, като се увеличава милиони и милиони пъти. По Бога, ако живеем, трябва да се интересуваме от малките неща. Човек иска да се научи да управлява езика си, да знае как да огъва езика си. Някой път огъваш езика си несъзнателно. Да дойдеш до едно състояние, че като изкажеш една хубава дума, да усетиш една сладчина, една мекота. Думите носят известно благо. Туй благо трябва да го опиташ, и тогава да ги разправяш. Всичките думи, които произнасяме, те влияят и на другите. Много работи в света изпращаме, без да сме ги опитали. И всичкото нещастие седи, че целият живот седи от неопитани идейни работи. Понеже не разбираме живота, се явява критиката. Казва: „Ти не живееш добре, ти не правиш добре.“ Казва: „Ти не ме обичаш. И ти не говориш добре.“ Че не говоря добре, не говоря. По човешки говоря много добре, говоря като другите. Казва: „Набих го хубаво.“ Ако вие биете житото, мислите ли, че правите нещо лошо? Туряте на хармана житото, прекарвате отгоре конете, върхат. Освобождавате житото, овърхавате го. Ако не вършее житото, ще кажете, че този човек е несретен, нескопосан. Ако овършее житото, казвате: „Аз го набих.“ Да набиеш човек, значи да му дадеш потребното. Сега ние какво разбираме да набием един човек? Казва: „Защо ме бие, и аз не зная.“ Често в училището ученикът напише някое число, и учителят му плесне плесница. Туй плясване е в началото само един досег. Ако учителят разбира добре, той може да не го плесне, но само като замахне и допре по лицето, да предаде своята енергия на ученика и ученикът ще се сети да направи задачата хубаво. Учителят, като плесне ученика, той забравя, което е знаел. Това не е преподаване.

Във варненската гимназия, може да е преди повече от четирийсет години, имаше един господин Белчев, не го зная дали е жив, един много сериозен човек, но имаше един хумор, като извади един ученик, хване го за главата, и му казва: „Абе, нищо не знаеш.“ След като го хване за главата, ученикът решава задачата. После той му казва: „Казах ти, че нищо не знаеш, пък ти си знаел.“ Дава сложни задачи, той диктува, а ученикът пише. Най-първо, казва: „Нищо не знаеш.“ И го бута по главата. Като реши ученикът задачата: „Брей, ти си знаел.“ Дава да разрешават в класа задачи, ходи между учениците. Някой сбъркал, побутва го и му казва: „Ти нищо не знаеш.“ Казва, нищо не знае, но му показва грешката. Ученикът се поправи и вече знае нещо. По някой път извади тефтерчето си и казва: „Какво да ти пиша? Единица?“ Ученикът трепери, а той не единица, а пет или шест му писал. Всичките ученици го обичаха, защото преподава добре и знае математика. Като започне да разправя, разправя хубаво и още като го видиш, има нещо хармонично. Казва: „Едно време и аз бях като вас, много знаех, но сега знам повече.“

Ще кажете, че така не се постъпва. Но как трябва да се постъпи? Някои хора казват, че трябва да имаш обхода на владика, да ходиш като владика. Мислите ли, че владишкото ходене е хубаво? По-тромаво ходене от владишкото няма. Аз, който съм изучавал ходенето, казвам, че по-тромаво ходене от владишкото няма. И аз мога да ходя по владишки. Кой не може да ходи по владишки? Ако човек дълго време седи вкъщи, четири–пет месеца да седиш вкъщи и да не ходиш, като владика тогава ще ходиш. Като се движи човек, има известни движения, които произвеждат топлина. Има известни движения, които произвеждат светлина и сила. Който, като ходи, не може да произведе известна малка светлина, известна малка топлина и сила, този ход не е правилен. Тогава как трябва да си държим главата, ръцете? Ораторът, като излезе, не знае как да си държи ръцете. Като започне да говори, не знае някой път какво да прави с ръцете си. Защото ръцете са проводници на известни сили. Понеже искат да излязат, ние усещаме опасност. По някой път държим ръцете си затворени, да не излезе нещо из ръцете навън. Има хора, от ръцете на които изтичат лечебни свойства. Като положи ръката си такъв човек, болестта, която имаш, ще изчезне. Има хора, на които погледът е лечебен. Той, като те погледне, веднага престава главоболието. Някой път сърцето те боли. Като те погледне, престане болката. Известна сила излиза от очите. Има хора, като идеш при тях, те само като насочат ухото си към тебе, болката престава. Ти, като разправяш на такъв човек, казваш: „Олекна ми.“ То не е, както ние мислим. Ухото е проводник на известни Божествени сили. Окото, устата, носът, ръцете, всички органи са проводници на известни сили, всяка частица е проводник на сила. Всичко в нас трябва да функционира по Божественому, не по човешки, то е съвършеният човек. Но то е една колосална работа. Ние сме още малки. Аз не се безпокоя, че не може да свиря, пък някой свири хубаво. Един ден и аз ще свиря като него. Някой казва: „Може ли да бъда ангел?“ Ще бъдеш. Осемнайсет милиона години хората живеят на земята и още работата им не е довършена, не се е построило човешкото тяло както трябва. Хората, тъй както са идвали, сега в своето развитие те са на десет години. До двайсет години се изисква още толкоз време и една година отгоре, за да станат пълновъзрастни. Някой ме пита: „Какво ще бъде в оня свят?“ Като иде в оня свят, ще бъде непонятен, нещо извън времето и пространството. Една точка е без пространство. Тази точка, като се проектира на земята, става пространствена, безпространственото става пространствено, става права линия. Ние искаме да живеем един правилен живот, правилният живот е най-мъчното. Да живееш по права линия, то е свойствено само на Бога.

Само Бог е, Който от нищо прави нещо. Ние от нищо може да направим нещичко. Бог от нищо прави нещо. А пък ние от нещо правим нищичко. Колко време ни трябва, за да направим от нищо нещо? Ние от нещо може да направим нещичко.

Казвам, вие приложили ли сте любовта си? Колко жени са приложили новото разбиране? Имате един мъж, да постъпите, тъй както трябва. Колко мъже постъпват, тъй както трябва, като мъж от гледището на християнството? Колко учители има, които постъпват с любов към учениците си? И колко ученици има, които са постъпили с любов към учителя? Колко майки са постъпили с любов към дъщеря си? Колко бащи са постъпили с любов спрямо сина си? Колко господари са постъпили с любов спрямо слугите си?

Някой път ми казвате, че ви е дотегнало да ме слушате. Хубаво, прави сте. Ако ви е дотегнало, и аз мога да кажа, че и на мен ми е дотегнало. Защо ви е дотегнало? Понеже онова, което съм ви казал, вие сте го турили в торбата, напълнили сте торбата си, и тя е станала много тежка. Тази торба, която ви дадох, трябваше да извадите семената и да ги посеете. Вие събрахте тия семена, и ги продавате. Казвате: „Нашият Учител тъй казал, инак казал.“ Какво е казал Учителят, оставете, но вие какво изваждате от онова, което е казано. Вие сега искате Господ да ви говори. Когато Господ ми говори, аз спирам. Като ми говори Господ, казвам: „Чакай, Господи, не ми говори повече, да го направя.“ Много малко говори Господ, казва ми: „Бъди добър.“ Престане да говори. После ми каже: „Бъди справедлив.“ Престане. „Бъди снизходителен. Прощавай.“ Прощавам. Не очаквам Господ да ми каже два пъти прощавай. Втори път ще ми каже в друга форма, трябва да разбера.

Всяка дума иска приложение. Там, гдето сме приложили нещо, всичко върви много добре. Сега може да питате как говори Господ. Вие как говорите? Ами как мисли Господ? Вие как мислите? Вие говорите тъй, както Господ говори. Вие мислите тъй, както Господ. От Него научихте този говор. Този говор го научихте, както Той никога не е произнасял. Вие как произнасяхте любовта? Невидимият свят е далече от нас, понеже нашият говор тук, на земята, е като гръмотевица за тях. Някой път с говора си вие произвеждате сътресение. Ангелите се поставят надалече. Един ангел да те слуша, ще бъде на хиляди километри далече от тебе, като говориш като по радиото. Той никога няма да дойде наблизо. После от всинца ни излиза едно ухание, което ангелите не обичат. От тебе излиза едно ухание и носът не е развит, и ангелите стоят далече.

Та казвам, ние още не сме от онези, красивите цветя, да миришат хубаво. Срещаме някой, казва: „Страдам.“ Казвам: „Ти не си станал още цвете, да издаваш хубаво ухание.“ Преди вас вашите деди и прадеди са живели и вие сте наследили едно наследство. Някой път се намирате в задънена улица. Хиляди неща има, които трябва да се направят. Ще направите едно малко кътче в себе си, отгдето трябва да започнете. В къщата си, като се гради къщата, направи си едно огнище, дето да се кладе огън, и там да готвиш. В тялото да има едно място, дето любовта да има олтар. Свещен огън трябва да има и на този огън ти само може да готвиш. Като готвиш на човешкия огън едно ядене, то ще бъде човешко ядене, ако го сготвиш на Божествения огън, ще бъде Божественото ядене. Огънят, който произтича от човешката любов, изгаря, гори. Огънят, който произтича от Божията любов, не гори. Не че човешката любов гори, но огънят, който се образува от нея, гори. Резултатите, които излизат от човешката любов, горят. В Божествената любов, огънят, който излиза от Божествената любов, не гори, то е живот.

Та казвам, разрешението за всичките хора е да вземат подкваса. Всякога вземайте подкваса от Божествения огън. Човек всякога сутрин, като стане, трябва да се подкваси с Божествения огън. Някой път ние взимаме подкваска от човешкия огън. Запали се огънят, и всичко по човешки върви. Като вземе Божествения огън, по Божествено върви. Казвам, какъвто огън имаш, така цял ден ще бъде. Влизали ли сте някой път в къща, гдето камината не върви хубаво, кадеж има, когато собата не тегли? Мислиш ли, че ти, който си недоволен от себе си, че хората ще бъдат доволни от тебе? Някой път ние се заразяваме с недоволството на хората. Недоволството се пренася, то е една заразителна болест като проказата, сифилиса. Хората не трябва да са близко един до друг. Ние, съвременните хора, не трябва да се приближаваме. От грешните се предават всичките лоши склонности, които имат. От един грешен човек ти трябва да бъдеш малко надалеч, да се не заразиш от болестите, които има.

Та казвам, аз ви говоря, понеже, като се събираме на събрания, ако сте се запалили с Божествения огън, ще си предавате всичките добри благословения, които идат. Ако сте се запалили по човешки, предавате си лошите работи, казвате: ние не живеем добре, има спорове. Тогава обществените събрания не ползват. Тогава и сам да живее човек, не ползва. И двама да живеят, не се ползват. По човешки като живеем, не се ползваме. По Бога като живеем, и сами да сме, и по двама, и по трима, и в събрание да сме, е благословение. Колкото повече хора има, толкова по-добре. И нас Христос ни е носил със Себе Си. Казвате: „Ние живеем в Бога.“ Какво значи страданието? Живеем и се движим в Бога, значи Той ни носи, Той ни държи в своята утроба. Някой път ние в утробата Му вдигаме шум. Това не се позволява. И отвън, като излезем, пак сме непослушни.

Казвам, понеже Бог ни е носил, тогава да се въоръжим с любовта и да изпълним волята Божия на земята. Затова казвам, да изпълним волята Божия, понеже само Той ни е носил в утробата Си. Целият свят, в който живеем, е една утроба. Той е дълготърпелив да изпълним Неговата воля. Без това Той е недостъпен. Човек не може да направи нищо, ако не е готов да изпълни волята Божия. Една мисъл имаш да кажеш. Какво ти коства да кажеш една сладка дума? Аз забелязвам, правил съм опити. Някой път не искам да поздравя някого, направил някаква погрешка, не искам да му кажа добър ден. Има желание в мене да мина и да обърна гърба си. Другото, Божественото, казва: „Кажи му добър ден. Какво ти коства да му кажеш добър ден?“ Да му кажа, ще падне достойнството ми. Кажи му добър ден, казва Господ. Че ще падне твоето достойнство, няма нищо, но ако му кажеш добър ден, Божието достойнство няма да падне. Ако не кажеш, няма да урониш Божието достойнство. Нека се урони твоето достойнство, Божието достойнство да не се урони. Добър ден, кажи му нещичко. Не се изисква да му направиш нещо, не се изисква да му помагаш. Казваш: „Не може да каже добър ден.“

Така и тези, които страдат по Божията воля, да предават душите си Нему, като на верен Създател добротворение. Така тези, които страдат по любов, да предават душите си в любещите ръце на Бога. Тъй както е казано: „Така тези, които страдат по Божията воля, да предават душите си Нему, като на верен Създател на добротворството“, е хубаво, но в сегашното понятие е така: тези, които страдат по любов, да предават душите си на тези, които любят. Та казвам, аз бих ви попитал, вие в кои ръце предавате душите си? Вие, като седите, в кои ръце са вашите души? Вие мислите, че душата е свободна, някой път душата е вързана с букаи. Много души има, които са вързани, и дрънкат букаите. Като дойде любовта, трябва тия вериги да паднат и да се освободи душата от всички връзки. Освобождението в света е да освободим душите си. Душите са заробени с миналото на нашите деди и прадеди. Душите са заробени с наследствените мисли, наследствените чувства. Сега дрънкаме, и искаме да се приложи любовта. Не може да се приложи учението без любов. Като дойде онзи ангел в затвора при Петра, сто и двайсет души християни се молеха за него. Ако те не бяха се молили, ангелът не щеше да дойде. Ангелът дойде и освободи Петра. Казва: „Стани.“ Бутна го. Петър стана и веригите паднаха. Казва: „Излез навън.“ Той тръгна и казва на Петра: „Върви подир мен.“ Дойде до затворената врата, простря ръката си и отвори вратата. Казва: „Да се не връщаш, втори път да не те намирам тук“, на наш език казано: няма да седите в затвора да ви екзекутират.

Та казвам, аз ще ви направя едно добро. Намислил съм да пратя по един ангел във вашите затвори. Някой път, когато дълбоко спите, ще дойде този ангел. Веригите, които сега имате, ще паднат. Каквото ви каже този ангел на любовта, направете го. Стани, облечи си дрехата. Тази дреха Петър още не беше я облякъл. Петър не беше си облякъл още дрехата на любовта. Защо вечерно време се събличате? Защото нямате любов. Човек, който добил любовта, той нито се съблича, нито се облича, той е всякога облечен. Човек, който няма любовта, постоянно се облича и постоянно се съблича. Или казвам, да ме разберете, невидимият свят, Божественият свят е решил да изпрати по един ангел във вашия затвор. Като ви бутне, ако се събудите, добре; ако не, той ще ви бута, бута и ако се събудите, ще станете, веригите ще паднат. Той ще каже: „Облечи се, върви подир мене, иди в Божествения свят и работи.“ Та казвам, сега да бъдете готови всички, като дойде този ангел, да го чуете. Кога ще дойде, не зная, Бог си има Своите разпореждания. Вие казвате, че вярвате. Че вярвате, е друг въпрос. Апостол Петър вярваше в Христа, Негов ученик беше, но се намери в затвора. В затвора се намери апостол Петър, за да види любовта на онези братя, които се молеха и поради силата на любовта им ангелът дойде. Като излезе от затвора, Петър не беше този, който влезе в затвора вътре. Когато Христос казва на Петра: „Тази вечер три пъти ще се отречеш от Мене“, той казва: „Не, Господи, всички може да се отрекат, но не аз.“ Той нямаше любов, а мислеше, че има любов. После се отрече три пъти и като го погледна Христос, казва: „Петре, как е тази работа?“ В този поглед, с който Христос го погледна, паднаха от нозете му оковите, и той излезе навън и плака. Казва: „Колко съм бил слаб, колко нещо съм обещал, и не съм направил.“ Колко пъти обещаваме, и отлагаме? Като излезе вън, петелът кукурига.

Трябва да се върши волята Божия. Ходим и казваме: „Болят ме краката.“ Като те болят краката, ще кажеш: „Трябва да се върши волята Божия.“ Болят те ръцете – трябва да се върши волята Божия. Боли те гръбнакът – трябва да се върши волята Божия. Не знаеш нещо – трябва да се върши волята Божия. Навсякъде трябва да се върши волята Божия. Вършенето на волята Божия ще премахне всички тия недъзи, които ги имаме. Някой път тук-там губиш своето равновесие: внимавай, не вършиш волята Божия. Будно съзнание трябва. Погледнеш един човек както не трябва, не вършиш волята Божия, не искаш да му кажеш добър ден. Кажи на човека добър ден, на дървото добър ден, на някое животно добър ден. Когато минавам, някои мрави се карат, аз изваждам трошици, хвърлям им. То е добър ден. Или зрънца им хвърля, за да се занимава с нещо. На растенията казвам добър ден. Когато видя, че времето е сухо, ида и ги полея с вода. Навсякъде трябва да дадем нещо, да станем проводници на великата воля Божия, която е създала света. Заслужава да живеем за Бога. Вижте земята, слънцето, цялата вечност. Туй трябва да ни радва сега.

Та вие сте хванали най-мъчния път, върнете се от този път, по който сте вървели. Никой не е успял. Вие сте хванали десетина, дванайсет души хора да работят за вас. Напуснете тази работа. Дотогава, докато хората работят заради вас, трябва да им плащате. Искате без пари да ви работят. Единственият, който може да работи без пари, то сте вие. Аз съм единственият, който искам да работя без пари. Ако аз работя, кой ще ми плаща? Ако аз очаквам да ми плащат, аз не съм свободен. Ако няма кой да ми плаща, и работя, аз съм свободен. Щом в любовта има кой да ти отговаря, то е плащане, ти не си свободен. Ако любиш, и няма кой да те обича, ти мислиш така – какво по-хубаво от това човек сам себе си да обича? Тази идея, сам себе си да обича човек, е непонятна. Ние искаме, като обичаме хората, и те да ни обичат. Там е нашата погрешка. Да обичаме себе си, значи да обичаме Бога. Да обичаме себе си, подразбира се да обичаме Бога в нас, Който ни е дал всичко, да Му служим, то е най-естественото положение. Ако аз не разбирам, че Бог е в мене и искам себе си да обичам, тъй както съм, то е неприложимо. Казвам, обичайте Онзи, Който живее във вас, и бъдете готови да изпълните волята Му. Или бъдете готови да изпълните волята на Този, Който направил целия свят, Който почита всичките хора, и всичко в света става по Неговата воля. Някой път вие ще кажете: „Аз не искам.“ Волята Божия по два начина се изпълнява: единият начин е по закона на любовта, а другият начин е по принуждение. Щом е по принуждение, ние и сега я вършим, тогава имаме човешки живот. Ако вършим волята Божия по закона на любовта, ще имаме Божествен живот, ще влезем в закона на онзи свят, дето ще се освободим от връзките, от всичките връзки на противоречията. Предавайте душите си в ръцете на Онзи, Който ви е обичал.

„Отче наш“

Двадесет и седмо утринно слово 16 май 1943 г., неделя, 5 ч. сутринта София – Изгрев