Разлика между версии на „Ти си!“

Версия от 00:02, 28 януари 2009

Ти си!

И отговори Симон Петър и рече: „Ти си Христос, Син на Бога живаго“. (Матея 16:16)

Съзнателният живот се изразява в питания и отговори. Тия запитвания не се отнасят само до външни лица, но някой път ние запитваме и себе си. Често, слушам, някой седи и се запитва: сега какво мислиш да правиш? Сутрин домакинята, като стане, запитва се: какво трябва да сготвя днес? Като се запита, отговаря си: това ще сготвя, онова ще сготвя. Често, един запитва – друг отговаря.

Сега апостол Петър се намира в положението на ученик. Той отговаря на Учителя си, че го мисли, да е Христос, Син на Бога живаго. Питам: след като ученикът отговори, какво е спечелил? Човек може да отговори правилно, а при това туй е само начало на една работа, която трябва да се извърши. Учителят може да запита ученика, как може да стане известна работа, или как може да се разреши известна задача. Ученикът казва: задачата може да се разреши така и така. Но, след като ученикът е казал, как трябва да се разреши задачата, тя още не е решена. Следователно, ученикът сам трябва да излезе и да започне разрешаването на задачата.

Често, като ви срещнат някои на пътя, запитват ви: вие какво мислите за Христа? Такъв маниер имат всички евангелисти. Те ще ви запитат: ти какво мислиш за Христа, как вярваш в Него, за какъв го мислиш? Ако се окаже, че ти мислиш тъй, както е тяхното верую, считат те за правоверен и можеш да общуваш с тях. Това е начин, метод. В училищата всеки си има метод за преподаване.

Сега, какво означават думите „Исус и Христос“? – Това са две названия, две имена. Някои казват: трябва да признаем, че Исус Христос е Син Божий. Много добре, съгласен съм с това, но има две положения в света, в практическия живот, които човек трябва да разреши. Аз слагам пред вас два самуна хляб, направени от най-хубавото пшеничено брашно и казвам: какви са тези самуни? Някой отговаря: Учителю, това са самуни хляб, направени от най-хубавото пшеничено брашно. Казвам: право отговори. Питам по-нататък: след като позна, че тези самуни са от най-хубавото пшеничено брашно какво спечели? Ти отговори правилно, но самуните седят при мене. Добре, тези самуни са на трапезата, и ще ги опиташ, да видиш, дали отговорът ти е прав, или не. Той сам трябва да опита, дали твърдението, което дал за тези самуни е право, или не. Та въпросът има и друга една страна: не е достатъчно човек само да познае, че Исус Христос е Син Божий, но и да опита това. Под думата „Син Божий“, ние превеждаме думите „любов и живот“. Тия думи, тъй както се употребяват, още не са самите думи. Как трябва да възприемем Любовта? – Любовта трябва да я възприемем чрез волята. Мнозина искат да възприемат Любовта само чрез ума. Не, Любовта чрез ума не може да се възприеме. Любовта е само слуга, и затова, когато иде в света, трябва да се възприема чрез волята. Следователно, всички онези хора, които имат Любов, са все волеви натури. Когато човек има известно желание, той света ще преброди, но ще го постигне. Това няма защо да ви го доказвам, вие имате хиляди аргументи, хиляди доказателства в живота. В света има толкова силни доказателства за това, вие сами може да ги проследите.

„Ти си Христос, Син на Бога Живаго“.

Сега, може да ви запитам: вие мислите ли, че Христос, който дойде преди 2,000 години действително беше Син Божий? Вие може да ми дадете един положителен, а може да ми дадете и един отрицателен отговор. И единият, и другият отговор остават без последствие, без резултат. Защо? Защото има много хора, които отричат, че Христос е Син Божий, а при това живеят един добър живот, съобразно Христовото учение. Има много хора пък, които не отричат въпроса, положително твърдят, че Христос е Син Божий, но не живеят съобразно Неговото учение. Силата не е в твърдението или отричането, но в самия живот.

Сега, в християнския свят, поддържат, че само онези хора ще се спасят, които вярват в Христа, а онези външните, езичниците няма да се спасят. Питам: на какво се обосновава това твърдение? Бил ли е някой съветник на Бога, та да знае, кой се спасява, и кой не? Кой от тези богослови, философи, учени, проповедници са били в това време, когато Бог е създавал света? Когато Бог е решил да направи човека, създал го, но съветвал ли се е с някого? Може ли някой от светиите да каже, че бил в това време при Бога? Всички ще кажат: предполагаме, но нищо не знаем. Турците казват: олабелир – възможно е. Знаете ли, колко са смешни тия заключения? Един от турските султани поискал да се явят най-умните хора при него и да му кажат нещо, което не може да бъде, т.е. нещо, което султанът не може да повярва, някоя лъжа. Той определил едно голямо възнаграждение на онзи, който му каже една отрицателна истина. И започват да се изреждат учени философи от разни краища. Идва един турски философ, който му казва: „Царю ефенди, майка ми насади едно паче яйце, но като се търкулна това яйце, от него излезе една камила“. „Олабелир – възможно е“, казва султанът. Този философ си заминава. Значи султанът не отрича тази истина. Идва друг един философ и казва на султана: „Баща ми изтръгна един косъм от брадата си, направи го на мост, който постави на Дунава, и всичките наши войници минаха по него“. „Олабелир“ казва султанът. Трети, четвърти философ се изредили, кажат нещо на султана, той им каже „олабелир“, и те си заминават. Най-после идват няколко души хамали, носят един голям, празен кюп, който може да събере 400–500 кг. злато и го слагат пред султана. Този философ, който намислил да му каже една истина, каквато султанът искал, разказва: „Царю ефенди, баща ти отвори война на московците и взе на заем от баща ми този кюп пълен със злато. Сега идвам да си го взема“. „Не може да бъде!“ – Казва султанът. Защо казва, че не може да бъде? Защото, ако каже олабелир, ще трябва да си плати дълга.

ВТОРИ РАЗДЕЛ

И тъй, когато някой път ни поставят в едно противоречие, в което трябва да платим, ние казваме: туй е лъжа, това не може да бъде! А за всеко нещо, което не ни засега, за което немаме отговорност, казваме: олабелир! – т.е. това може да бъде.

Христос не е една отялечена личност в света. Под думата личност, ние не подразбираме един обикновен човек, едно обикновено съзнание. Под думите Исус Христос ние разбираме едно велико, всеобемляще проявление на Божия Дух, от който изтича Любовта. От тази Любов се ражда живота, който ние търсим. Христос не е едно верую, Христос е живот. Христос не е една философска система, затова не може да се разбере с ума. Преди всичко, сърцето трябва да разбере Христа, а после ума. Вие може да направите едно малко възражение: защо първо сърцето трябва да разбере Христа, а после ума? За мене това нещо е много естествено. Сърцето, в дадения случай, е ученикът, който трябва да разбира, а не учительт. Умът е учительт, затова не той трябва да възприеме Любовта. Сърцето е, което трябва да възприеме Любовта. В сърцето липсва Любовта. Следователно, тази велика сила – Любовта – трябва да се възприеме чрез сърцето, за да укрепне то. Некои не могат да разберат това и питат: защо не можем да възприемем Любовта чрез ума? Законът е такъв. Кой трябва да яде, ситият или гладният? – Гладният. Кой трябва да пие вода? – Жадният. Кой трябва да се учи, ученият или невежият? Ученият човек може ли да се учи! Не може. Невежият само може да се учи. В света има два вида хора: едни, който се учат от другите, и втори, който се учат сами от себе си. Един велик дух от небето сам се учи. Нему Бог дава цела една слънчева система да я управлява, и от резултатите на своята работа той изважда изводите си и сам се поправя. Докато този дух оправлява тази слънчева система, до тогава ще съществуват хората, до тогава ще се учат, ще се бият, ще разискват, има ли граждански права, или не, дали трябва да съществува България, или не, трябва ли да съществуват другите народи или не и т.н. Всички хора спорят, считат, че са много важни фактори. Действително, хората са важни фактори за света, но този дух, който ръководи целата слънчева система, се учи от тези толкова важни фактори, прави си своите изводи, и след като заверши целия процес на своето велико развитие, явява се пред Бога, и казано на ваш език, дава отчет за всичко, което е сторил. Той казва: еди-къде си моето знание проработи добре, еди-къде си не проработи добре. Като дойда втори път, ще го поправя. Има хора, който дълго време трябва да ги убеждаваш, че са на кривата страна. На някой човек трябва дълго време да му разправяш, че греши. Той казва: не, аз съм на правата страна. Сега всички съвременни хора са все на правата страна, а при това има известни криви положения в живота.

Апостол Петър, за когото се говори в стиха, е човек бърз по натура, сантеиник. У човека има една чърта, с малко труд, много нещо да добие, и като добие нещо, той го държи за себе си, консерватор е. Той казва: аз не обичам да дигам много шум, да дигам мотиката. Спечеленото трябва да се държи. Консервативните хора наричам хората на малкия труд, а либералите – хора на чрезмерния труд. Те много работят, но и много харчат – ядат, пият и казват: ще работим и ще си платим дълговете.

И тъй, всеко едно твердение в света трябва дълбоко да се възприеме в човешкото съзнание. Човек все трябва да има нещо в живота си, на което да се осланя. Човек трябва да има една преобладающа идея в живота си която да го подтиква. Тази преобладающа идея ще бъде най-високият верх, от който той ще измерва всички други положения. Някой може да те пита защо трябва да имаме една идея? – Тя е една необходимост. Защо трябва да обичаме? – Обичьта е една необходимост. Защо трябва да живеем? – Животът е една необходимост. Защо трябва да се учим? – Учението е една необходимост. Защо трябва да работим? – Работата е една необходимост. А сега, някой казва: аз не искам да живея, искам да се самоубия. Самоубийството не е една необходимост. Представете си, че живеете в един свет, непоносим за вас и искате да се хверлите от една висока скала надолу, да се самоубиете. Но онези висши, разумни същества изменят вашето твердо вещество в въздухообразно, и вие падате от скалата, като едно леко перце, не можете да се убиете. После, искате да се хверлите в някоя нагорещена пещ, там да изгорите. Но тия същества превръщат материята ви в огнеупорна, и вие не можете да изгорите. Навсекъде търсите смъртта, но не можете да се самоубиете. Питам: защо не можете да се самоубиете? – Не зависи от вас. Някой път е благословение човек да умре. Защо човек иска да умре? – Всички хора, които искат да умрат, то е затова, защото имат желание да ликвидират с старите си дългове. И действително, те забравят дълговете си, като умрат, но законът е такъв, че след като дойдат втори път на земята, пак ги хващат. А дали приемате прераждането, или не, това за природата нищо не значи. Някой откраднал от българската държава 10 милиона и избегал в странство. След 20 години отново се връща в България. Властта забравила ли е това? Не, ще го пипне веднага. Как? Изминали са се вече 20 години. Тия 20 години не обезличават ли 10-те милиона? Не обезличават. Ако властта не прощава, природата е още по-строга в своите изисквания.

Сега, да се поверна към мисълта си. Вие се намирате на земята, искате лесно да решите своите задачи. Всеки иска да живее добре, но за да живее добре, трябва да има условия. Какви условия? – Външни и вътрешни. Аз ще ви обясня, какви са външните условия. Хамбарът ти е пълен с жито. Това са външните условия. След като стомахът ти приеме туй жито, ще бъде ли в състояние да извади от него нежните сокове за работа? Това са вътрешните условия. Вие може да възприемете всичкото жито, а стомахът ви да не позволява да се преработи: може пък стомахът ви да работи, но да немате жито. Ето защо, казвам: за вашето развитие, външните и вътрешните условия трябва да съществуват едновременно. Външните условия са от Бога, а вътрешните условия – от нас. Такъв е законът. И ако ние, съвременните хора, сме хилави, ако ние имаме такива изопачени възгледи за живота, ако нашето сърце е така изопачено, това са вътрешни условия, за които ние сме причината. За това нещо няма две мнения. Това няма да го доказвам. Ако го доказвам, то ще бъде губене на време. Вследствие на това, идват и външните условия на живота. Често некои казват: мене хората не ми помагат. Защо не ти помагат? Защото в тебе вътрешните условия са изопачени. Защо някой човек не помага на друг? Лежат двама души в болницата, болни от някоя тежка болест – и двамата не могат да се мръднат от леглата си. Единият казва на другия: моля ти се, помогни ми да си обуя чорапа! Той не може да обуе своя чорап, а другарьт му иска помощ от него. Смешно е това положение! Ами ти защо не си го обуеш сам? – Не мога. Че и аз не мога. Тъй се разговарят и двамата, но това е игра на думи. Болен на болен не може да помогне. Може да се разговарят, може да се утешават, но физически не могат да си помогнат. Следователно, съберат ли се двама души болни те не могат да си помогнат. Нашите възгледи за живота, и в ума, и в сърцето ни трябва да бъдат еднакви. За сега, ние не страдаме от умствени изопачавания. Умът не е виновен за нашите погрешки, сърцето е виновно. Сърцето го наричат мекия принцип. Ако питате съвременните хора, всеки иска да живее охолно, всеки иска да живее без труд, всеки иска баща му да му остави наследство от 5–10 милиона лева, да има автомобили на разположение, всеки иска да има на готово ядене, пиене, а той да ходи като царски син. Всички желаят това, но възможно ли е? Не е възможно. Всички искат да бъдат милионери. Възможно ли е? Не е възможно. При условията, в които живеем на земята, няма толкова злато, а при това, ако всички станем толкова богати, кой ще ни слугува? И, ако се намерите в положението на богатите, на силните хора в света, знаете ли какво ще бъде? Вие още не сте опитали положителната страна на богатството, на властта. Знаете ли, че властта е хиляди пъти по-опасна, отколкото сегашното положение, в което се намирате? Ако човек има власт да направи това, което иска, знаете ли какво може да причини и на себе си, и на другите?

ТРЕТИ РАЗДЕЛ

Ще ви приведа един пример за един учен философ. Това е един разказ с много вариации. Този философ живел в древността, изучавал природата, с цел да намери онзи алхимически камък, с който, каквото бутне да го превърне на злато, за да може да подобри живота си. И най-после му се удало да намери този философски камък, тъй се предава в разказа. За да го открие, обаче, той работил дълго време, и един ден му се явява един от гениите на природата и му казва: „Вие проучихте ли този въпросъ“? – Проучих го много добре. Тази сила, която ще ви се даде, можете ли да я употребите правилно и на место? – Мога, аз ще я употребя за своето благо и за благото на човечеството – дава той своето обещание. Тогава геният му дава една пръчица и казва: ще държиш скрита тази пръчица и ще я изваждаш, само когато ти потребва. Каквото пожелаеш, ще бутнеш с тази пръчица, и всичко ще стане според твоето желание. Връща се той в къщи, започва да хлопа с пръчицата на масата, за да се сложи яденето, обаче каквото пипнел, всичко се превръщало в злато: чинии, чаши, вилици, лъжици, ножчета, всичко се превернало в злато. Слугите донесли яденето му, но бутнал с пръчицата си, и яденето се превернало в злато. Донесли му хлеб, бутнал го по некакъв начин с пръчицата, и той се превернал в злато. Дошли жена му, децата му, приятелите му около него, той не си изказва тайната; те, обаче го прегърнали, но по некакво нещастие, доближили се до пръчицата му и се превернали в злато. При това нещастие той си казал: а, пропуснах един велик факт. Сега, мнозина от вас си казват: е, Господ да ми даде тази или онази сила! Казвам: проучил ли си въпроса, как да манипулираш с нея? – Проучил съм, разбира се. Да, и ти като онзи философ ще превърнеш целия свет само мумии от злато. Питам: какво ще правиш, когато и яденето ти ще се превърне в злато и не ще можеш да ядеш? – Гладен ще бъдеш. Съвременните хора толкова обичат златото и париците, че всички мислят само за тех, но не знаят как да превернат тази жажда за злато в жажда за друго нещо. Тази алчност, тази жажда за злато трябва да се превърне в жажда към нещо велико, неизменно. Какво нещо е великата любов? – Тя е една сила, недостъпна за хората. Всички говорим за Любовта, но тя е недостъпна. Любовта като сила, трябва да се превърне в живот, в най-малката сила, и после, да можеш по косвен начин да превърнем Любовта в злато. Днес майките и бащите представляват една велика лаборатория, в която се изучава Любовта. И майките даже не знаят какво нещо е любов. Какво изучават майките? Те изучават любовта в една от нейните прояви. Сега, гледам, мнозина се запалили, казват: гори ми сърцето. Да, но горението не е любов. То е едно проявление на любовта. Любовта не е горение, любовта не е и живот. Защо? – Защото в живота всекога има едно ограничение. В живота има и радости, и скърби. Някой казва: ако не бех любил, немаше да имам скърби. Не, условията в живота произвеждат и радостите, и скърбите. Щом си се наял, пипнеш коремчето си и казваш: е, добре ми дойде тази печена кокошка. Това разбирам живот! Но утре в коремчето ти няма печена кокошка, няма никакво ядене, няма винце, казваш тогава: мъчи ме страданието. Не, животът изисква съвсем друго нещо. Ние разрешаваме много лесно тия въпроси – икономическите условия лесно ги разрешават. Всека държава от хиляди години развива тия икономически условия. И Адам разрешаваше този икономически въпрос, за което го изпъдиха от рая. След като разреши този въпрос, жена му каза: да сключим един земен заем! Тази змия, която се беше обвила около дървото, беше един посланик, изпратен да сключи договора за заема. После Господ запита Адама: „Ти ли си този, който правеше заеми? Вън скоро! В Божията държава не се позволява никакъв заемъ“. Заемът е нещо изкуствено. В Божието царство всички неща са предвидени. В Божията държава всички закони, всичко онова, което е необходимо за нашия ум, за нашето сърце, за нашето тело, всичко е предвидено в Божия бюджет, до най-малките подробности. Сега, некои казват: това търпи доказателства. Да, търпи доказателства. Това е една математическа вероятност която може да се докаже по дългия път на опита, а може да се докаже и изведнъж. Запример, по закона на разсъждението, може да познаете, дали един човек е добър, или лош, след много години, а по закона на интуицията, може скоро да познаете, дали един човек е добър, или не. Дали ще може да вершите работа с него, или не. Някой ще каже: как е възможно това? Ще обясня идеята си, за да стане достъпна за вашия ум. Представете си, че аз трябва да посетя слънцето. Как? Допуснете тази вероятност, че жителите на слънцето ме канят да им направя едно посещение. Има два начина за отиване на слънцето. Аз трътеам за слънцето с бързината на светлината и в осем минути съм там. Друг един господин, мой приятел също е поканен да отиде на слънцето, но той трътеа с най-бързия трен, който пътува с бързина 150–200 клм. в час. Как мислите след колко години този господин ще стигне на слънцето с този бърз трен? – Ще му вземе най-малко 200 години. Аз ще стигна само след осем минути, ще поразисквам малко с жителите на слънцето и скоро ще се верна на земята. Туй пътуване с бързия експрес е нашият разсъдък. Някой казва: ние разсъждаваме. Да, ще стигнеш до слънцето след 200 години. Затуй хората казват, че опитността учила хората. Да, опитността на дългия път. Това е до начина на движението. У некои хора съзнанието се движи полека, а у други хора съзнанието се движи бързо. Че, ако вие четете Сведенборга, един съвершен човек, у когото религиозните чувства са силно развити, ще видите, че той разправя за работи, за който вие бихте казали: дали всичко това е верно, или не; дали този човек е с ума си, или не. Не, това са истински неща. Той разправя, какви са ангелите, как живеят, какво мислят. След туй описва всички хора на земята, в Англия, в Франция, в Африка и другаде, описва ги най-подробно, разправя, че ходи при тех, че се разговаря. Какво ще кажете вие на всичко това? Сведенборг казва: „Ако вашите чувства са развити тъй, както моите, вие ще можете да проверите тия неща“. За да ги провери човек, изисква се един организъм малко по-другояче устроен от сегашния. Един човек който обича материалния свет, не може да влезе в небето, защото неговата материя, неговото съзнание не може да се трансформира тъй лесно. Вземете запример хора, който от 2,000 години верват в Христа, а щом дойде някой при тех, те го запитват: ти верваш ли в Христа, и как верваш? Другият казва: по този въпрос аз имам малко по-друго мнение. Току видиш, скарали се, спорят – не се разбрали. Гледаш ги, в обикновения живот и двамата живеят по един и същ начин. Те се различават само в възгледите си, иначе единият дава пари с 15% лихва, а другият – с 20%. Христовото учение в това нещо не се бърка. Христовото учение изключва лихвите. Лихварството не е наука, лихварството не е една необходимост. Ще каже някой: ами от къде трябва да преживеем? Тогава и земеделецът може да каже: ако аз не ора и не сея нивите си, как ще се прехраня? Ще гладувам. Ако пък ора и сея, стомахът ми ще бъде пълен, хамбарът ми ще бъде пълен. Питам: когато Господ създаде света, имаше ли в бюджета си предвидени банкери и лихвари? Не, банките и лихвите, това са случайни единици, временни, палеативни средства, както в търговията, вземаш пари срещу една полица, после от тук вземаш да я посрещнеш, от там вземеш, от 4–5 места вземеш, докато най-после фалираш. Питам това наука ли е? Ако отидете в Америка, или където и да е из съвременния свет, ще видите, че светът навсекъде е майстор в уреждане на такива полици. Казват за некого: а, той е голям финансист. Вътре в шест месеца той от тук ще вземе пари, от там ще вземе, ще направи два, три пъти превръщания, оборот, но най-после казва: е, изчерпи се кредитът аз ликвидирам. Това е човешката страна на въпроса. Да кажем, че някой човек ми дължи 20,000 лв. В същност, този човек дължи ли ми? Какво съм дал некому? – 20,000 лв.! Че това злато не е мое. Тогава ще мязаме на онзи българин там в провадийско, който дава на един турчин осем крини жито на заем и след осем години турчинът му го изплаща заедно с лихвите. Обаче, българинът като си направил по своему сметката, намира, че турчинът има да му дава още 80 крини. Питам: как тъй? Каква е тази философия, която е залегнала тъй дълбоко в живота? Когато дойдем до онова вътрешно разбиране, ще видим, че Бог ни е изпратил в света бедни, защото Той изисква нещо от нас. Никой няма право да залага своя живот. Никой няма право да изопачава своя ум! Никой няма право да изопачава своето сърце! Защото, ако човек ги изопачи, той ще страда, ще отговаря за това нещо. От какво произтичат страданията? Страданията в света не са нищо друго, освен знак, че ние сме нарушили един закон на разумни същества. Туй показва, че ние сме заобиколени с разумни същества, и когато престъпим техните закони, те спират своя бюджет по отношение към нас, ние започваме да страдаме и болестите идват. Забележете, щом човек прави грехове, болестите идват. Престане ли да прави грехове, реши ли да води един абсолютно изправен живот, болестите престават да го посещават. Грехът е най-ужасната болест, която може да зарази човека. Запример, аз мога да мина покрай вас и да ви кажа, че ви обичам! Мога да ви заколя и опеча една хубава кокошка; мога да ви наточа от най-хубавото старо вино, но туй винце, тая кокошка не са мои неща. Туй винце най-първо беше сладко, и човекът после го направи кисело. Сегашното вино, това са човешки сокове. Ще те черпи човек от своите сокове, че ще прокопсаш. Бих желал да срещна един човек, който като е пил вино, да е прокопсал. Защо? Защото това са човешки сокове. Ще пиеш това кисело ферментирало вино, че ще прокопсаш! Е, какво да правя тогава? – Ще ядеш гроздето тъй, както е създадено, то е сладко в този естествен вид. Следователно, ние можем да направим нашия живот горчив и кисел, каквото е самото вино.

Ние, съвременните хора, не мислим сериозно върху живота. Имаш да вземаш от некого и постоянно мислиш за това. Така животът ти вкисва. Вкисва животът и на другия. Кажи: заради Бога, заради Любовта тегля чърта отгоре и задрасквам този дълг. Това да сториш не за да покажеш, че си щедър, но да постъпиш съобразно Божия закон – заради Бога, заради Любовта. Тогава и Бог няма да те остави сиромах. Забележете, в целата окултна литература в целата религия, няма пример, дето човек да е живел съобразно Божиите закони и да е умрял сиромах. Такъв човек всекога е бил богат. Някой ще каже: ще умра гладен. Не, ако живееш според Божиите закони, ако вершиш волята Божия, ти ще имаш изобилно от всичко.

Сега ви моля да не си правите бързи заключения, да не мислите, че това може да стане лесно. За да можем да приложим Божиите закони, изисква се една абсолютна вътрешна чистота. Ние, съвременните хора, който сме нечисти, не трябва да съдим, да казваме, че еди-кой си не живее чист живот. Не, за да можем да съдим другите хора, за да им помогнем, най-първо ние трябва да бъдем абсолютно чисти и по ум, и по сърце. Щом имаме тази чистота, тогава ще имаме знания, тогава ще бъдем богати.

В природата има много ресурси за забогатяване. Ако българите беха по-умни хора и беха решили да живеят по Бога, не тъй както сега живеят, но истински, както трябва, те в една година отгоре щеха да платят дълговете си и никакви репарации немаше да има. Сега ще кажете: кажи ни как да си изплатим дълговете, че тогава да живеем за Бога. Не, тези неща са опитвани, опитвани. Бог е опитал всички народи, всички религиозни хора и се убедил, че те са пословични с своите лъжи и неиздържани обещания. Книгата в небето е пълна само с лъжи и с неизпълнени обещания. Едва тукъ-таме ще срещнете единици, които, като са обещали нещо са го изпълнили. Някой живел добър живот 5–6 години, но после казва: е, ще си поживея малко. Някой пък живел през целия си живот разгулно, свободно, но после, 2–3 години към края на живота си започва да живее добър, чист живот. Не, приятелю, откак си се родил, докато умреш, ще живееш един чист и свят живот. Ама може ли? – Може! То не е в време и пространство. И Христос казва: „Това плът и кръв не са го открили, Отец ми в тебе го открил. И ти след време ще разбереш тази велика Истина. И казва му още: аз ще ти дам ключовете“. Вие ще кажете: на Петра дали ключовете. Не, само онзи има ключовете на рая, който има Любовта. На всеки едного от вас Господ може да даде ключовете от рая, стига да имате Любов, стига напълно да сте отдали в служене на Бога своя ум, своето сърце и своята воля. Всеки такъв човек ще има ключовете на земята и на небето. Ще кажете: а, уреди се вече въпросът. Какво ще уреждате? Какво, мислите, означават ключовете? Апостол Петър от 2,000 години изучава все този закон. Господ му дал да държи ключовете, но той си взел такава беля на главата с тех. Той едва сега започва да разбира този закон, защо Господ му даде да държи ключовете. Понеже небето желае да помогне на хората, даде на ап. Петра ключовете, та постоянно да слиза, да упътва хората към Любовта. Той наистина отваря вратата, но не за онези, които влизат в рая, а за тези, които слизат от небето за земята. Ти като отиваш от земята за небето, можеш да хлопаш и 10 пъти на вратата на ап. Петра, но няма да го видиш, той няма да ти отвори, но ако слизаш от небето, той ще бъде първият, който ще ти отвори. Онзи пък, който отваря вратата на ада е Христос. Той отваря на онези, които влизат в ада и излизат от ада. Апостол Петър отваря на праведните, а Христос – на грешните. Некои казват: да запалим една свещица на апостол Петра. И 100 свещи да запалите, нищо няма да ви ползува. Не, ще запалите тази свещ в вашето сърце и ще пожертвувате живота си за вас, и за вашите ближни. За кои ближни? – За онези, които Бог обича, на които Бог иска да услужи. Ще кажете: ами защо Господ не ни каже, какво иска от нас. Бог изисква от нас служители. Вие заставяте хората да ви служат с стражари, с камшик, а Бог изисква от нас служители с любов, с онази вътрешна преданост, без никакъв ропот. От такива работници се нуждае Той! Не че Бог сам не може да оправи света, но Той опитва нашите умове, ние какво можем да направим. Той сам може да оправи света, но иска и ние да вземем участие в делото Му, за да получим дел. И в посланието апостол Павел казва, че ние сме съработници с Бога. И в това е величието на Бога, че той ни допуща да вземем дел в туй велико дело. А какво по-велико дело от това, да опитаме Божията Любов? Аз зная, че много от вас имат опитности от любовта, но питам ви, задържали ли сте я за дълго време? Аз виждам, че некои могат да задържат любовта за 1–2 минути, или за 1–2 секунди, или най-много половин час и след това и любовта изчезва. Вие знаете ли на какво мязате? – На онези дами, които се пръскат с тия хубавите, миризливи парфюми. Срещнеш някоя дама, хубаво облечена, нагиздена, поусмихва се и от далеч мирише на парфюм. Дойде възлюбленият при нея, казва: колко хубаво мирише! Не мирише тя, теменужката мирише. Казвате: колко хубаво мирише – на розичка! Не мирише тя, розата мирише. Не се лъжем ние от тези възгледи! Ако тази теменужка, ако тази роза е могла да изкара един толкова хубав аромат, че ние искаме да го обсебим за себе си, защо, по същия закон, ние да не можем да култивираме един такъв жив аромат за нашата душа? Защо ние да не можем да култивираме тази роза в нашето сърце и да имаме този аромат? Можем да обработваме тази роза вътре в нас и да използваме нейния аромат. Аз не съм против ароматите, но има мъртви аромати, има и живи аромати, които произтичат от самия живот.

ЧЕТВЪРТИ РАЗДЕЛ

Ап. Петър казва: „Ти си Син на Бога Живаго“.

Тогава, Христос като влезе в нас, ние трябва да вземем Неговия образ. Ап.Павел казва на едно место: „На мъки съм, докато се преобрази Христос в мене“.

Сега, човек може да напусне обществото, може да раздаде имането си, може да направи хиляди добрини, но с туй няма да разреши въпросите. Ако обаче той възприеме в себе си Божествената Любов, ако възприеме Божията Мъдрост и ако най-после, в дълбочината на душата си възприеме Божията Истина, той съществено е разрешил въпросите, подготвил се е за тия дълбоки истини. Аз мога да ви разправям за тия работи, те не са отялечени, даже много близки са за вас, но като ме слушате, ще си кажете: умът на този човек не е на местото си. Ами че и аз като ви гледам, виждам, че и вашият ум не е на местото си. Ами че аз виждам някой от вас след две години ще бъде в затвор; друг някой след една година на ръце ще го носят, свещеници ще го опеват, надгробна реч ще му държат! Виждам, че трети някой ще изгуби целото си имущество. Защо? – Вие мислите, че сте осигорени, че имате обществено положение. Не, вие се лъжете. Обществено положение има само онзи, който люби Бога; обществено положение има само онзи, на страната на когото са ангелите, светиите. Онези, които немат гребен, които с треска се чешат, както казва едно силно българско изречение, те немат никакво обществено положение.

Та, запитват сега: по кой начин трябва да оправим живота си? Христос, този велик Божествен Дух, и днес хлопа на сърцата на хората и казва: не наживехте ли се на вашите глупости? Е, някой седнал там, пише цели томове, цели теории върху некои въпроси; друг някой пише за буболечките; трети пък изследва газовете, пише нещо върху тех. Христос хлопа на сърцето на историка и пита: ти сверши ли своята история? Хлопа на сърцето на тоя, който се занимава с бубулечките. И пита: ти сверши ли въпроса с бубулечките? А ти там, сверши ли въпроса с газовете? Некои пък имат още много хиляди, милиони левове и тех пита: вие свершихте ли с парите? А те все пишат, пишат, бързо сметат. Некои от вас казват: Господи, всичко е добро в този свет, но ние сме много бедни. И всички днес все парици искат от Христа. В църквата като отидеш, пари искат; където и да отидеш пари и все пари ти искат, и ние вече сме се убедили, че не можем без пари. Действително, тъй както сме направили живота си, тъй е, но трябва да внесем в него един нов елемент – да внесем Божествената Любов в сърцата си, да направим парите слуги на Любовта, да видим, какъв ще бъде резултатът. До това време, парите нека седят на местото си.

Днес, като отидеш при някой търговец и извадиш кесията си, той казва: аз имам доверие в тебе, честен човек си. Имаш ли къща, честен човек си; имаш ли ниви, честен човек си. Казвам: доверие имат на кесията ти, на къщата ти, на нивите ти, но не и на тебе, а щом изгубиш нивите си, къщите си, никой няма доверие в тебе. Тогава някой дойде, казва: аз вервам, че ти си добър християнин. Защо си добър? Защото си богат.

Сега Христос задава въпроса: какво мислят хората за мене, кой съм? Защо ме обичате, затова, че ви давам всичките си блага, или малко по-другояче? Питам ви и аз: защо обичате Господа? Защо Му се молите всеки ден? – За парички – нищо повече! Аз бих желал да срещна някой, който се моли безкористно. Някоя мома е горда, но възлюбеният ѝ я разлюби. Трътеа тя тогава по църкви, моли се пали свещи. Защо? – За да я залюби отново. Някой изгубил нещо – моли се, плаче. Аз бих желал да срещна някоя душа, която да се моли безкористно, вън от всички материални несгоди, вън от всички тревоги, та и като я сполетят всички нещастия да има благородство в себе си, да лъха от тази душа аромата на розата, на теменужката и да каже: Господи, благодаря Ти! Това значи да познаваме Христа. Вие казвате: ти искаш да ни научиш да станем сиромаси. Няма защо да ставате сиромаси, вие и без това сте сиромаси, вие сте роби в Египет, камшик има определен за вас. Жена ти възстава, децата ти възстават. Защо? – Да работиш. Ако не работиш, камшик има. Казваш: аз съм трудолюбив човек. Трудолюбив си, защото иначе камшик ще има. Друг закон има в света, според който ще работиш за жена си, за децата си, за държавата, за всички, но от любов! Любовта да стане като един мощен принцип, като един двигател в живота ви, та всички тия сили, които създават злото в света, да се превернат чрез любовта в добро.

И тъй, Христос запитва Петра: „Ти какво мислиш за мене?“ Петър Му казва: „Ти си Син на Бога Живаго“.

Аз бих желал да се развие у вас съзнанието, да дойдете до туй ново схващане, да вземете туй ново направление в живота си, та всека тъга, всеко страдание да се разтопи, за да могат новите условия да влезат в вашия живот.

И в съвременната наука има един омагьосан кръг. Ние изучаваме много неща, но в това изучаване няма такова единство, чрез което да дойдем до едно коренно разрешение на въпросите, чрез което умът ни да се просветли за възприемане на Божественото учение. Сега има спор между религия и наука. Никакъв спор не трябва да има. Ние произвеждаме спора. Ако религията се превърне на Любов, тя е на местото си; ако науката се превърне на Мъдрост, тя е на местото си. Религията аз наричам забавачница за хората, а науката – учителка за възрастните деца. Ако дойдем до църквата, тя е забавачница за хората, а държавата – учителка. Това са общи положения, общи принципи, които като схванем, ще видим, че не може да се явява никакъв спор. Сегашният ни живот трябва да се преобрази. Как? – Като променим възгледите си за живота, а това ще стане, като вложим в него принципите на Любовта, Мъдростта и Истината. Щом дойдете в свръзка с Бога, Той ще ви даде сили да сторите това.

Сега, аз желая да се запознаете с Христа. Вие познавате Христа, но само външно, вътрешно още не сте Го познали. Да викате некого у дома си на гости, това не значи, че го познавате; да живеете 10–15–20 години заедно с него, и това още не значи, че го познавате, но когато два живота се слеят в един, да стане сливане, то значи познаване. Това нещо в будическото поле се казва сливане. Тогава всички противоречия в света изчезват. Човек вече не вижда злото и започва да работи тъй, както Бог работи. Трябва сливане в Бога на два живота, на четири живота, на осем живота, на шестнадесет живота и т.н., до като животът на целото човечество се слее в едно. Тогава ще се образува тази хармония, която сегашните народи очакват.

И тъй, за всички е нужно сливане и познаване на Христа вътрешно като Любов, познаване на Христа вътрешно като Мъдрост и познаване на Христа вътрешно като Истина. Това е дълбокият смисъл, който трябва да залегне в всеки ум, в всеко сърце, в всека душа и в всеки дух.

Беседа, държана от Учительт, на 7 декември, 1924 г. в гр. София.