Разлика между версии на „Търпение 1941“

Текуща версия към 06:09, 13 август 2011

Утринни слова - Десета година (1940-1941)

КНИГА: Съгласуване на мислите

Търпение

Добрата молитва

В начало бе Словото

Ще прочета 13 глава от Първото послание към Коринтяните.

Вие сте чели тази глава. Като писал тази глава апостол Павел имал предвид физическия живот, тя не е глава за другите светове, тя е за физическия живот. Започва най-първо с търпението, какъв трябва да бъде човек. Търпението е потребно за земята, при всичките най-големи неприятности. В другите светове няма какво да търпи човек. Като не се спогаждаш с някого, в другия свят няма да го виждаш какво ще бъдеш търпелив. Тук го виждаш, искаш да се махне, той не се маха, ти го виждаш все около тебе. В другия свят кого ще търпиш, няма го. Като четат, някои мислят, че в оня свят е потребно търпение. Няма нужда от търпение в оня свят. Ще прочета 13 глава, като глава за този свят. Ще го снемем долу. Говоря за любовта: „Ако говоря с човешки и ангелски езици...“, апостол Павел взел едно изречение. Казват: Говори като ангел. На земята като говориш като обикновен човек и като гениален човек, трябва знание, да знаеш, то е за земята, а пък ако любов нямаш, речта ти няма да бъде силна. (прочете 1, 2 и 3 стих). Ти ще дадеш тялото си на изгаряне, но то не е твое. Тялото ти е дадено на заем. Чужда дреха ти ще я продадеш. Казва: Дал си дрехата. То не е голяма добродетел да си дадеш дрехата. Щом си дадеш дрехата, съжаляваш, че си я дал. Слушал съм мнозина да казват, че били глупави едно време, правили добро на хората. Ти ще му дадеш своята дреха. Не, ти ще му изтъчеш нова дреха и ще му я дадеш, че и ти ще имаш дреха и той да има дреха, нищо повече. Казват: Съблякъл дрехата си, че я дал от любов. Не зная доколко е вярно това. Като го заплашат, съблича дрехата си все от любов. Някой път от страх съблича дрехата си, минава за праведен и казва: От любов. „Любовта дълго търпи“. Вземат парите разбойниците, ще търпиш. Насочил дулото на револвера насреща ти, ще търпиш, какво ще правиш. Та сега казва, че любовта дълго търпи. Много алегорично е казано. Любовта всякога дълго търпи, ами ние? Казва: „Любовта дълго търпи“. Хубаво, значи вземете поука от любовта. Както любовта дълго търпи, така и ти ще търпиш. Любовта дълго търпи, благосклонна е. Когато обичаш един човек, ти не му виждаш погрешките. „Любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобраствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло.“ Всичко туй е за земята. (прочете 6, 7, 8, 9 и 10 стих). Значи ние сме в един живот, отчасти не сме в съвършения живот. „Като бях младенец, като младенец говорех“, туй е на физическото поле. „Като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах, но откак станах мъж“ – като станах духовен започнах да мисля. То е духовният свят. „Напуснах, което е младенческо.“ Значи напуснах физическите работи. (прочете глава 13 до края)

Изпяхме Духът Божий.

Разправяше ми един българин, баща. Казва: Решил бях да възпитам децата си по новия начин. Бях чел Евангелието и мислех с любов да възпитам децата си. Казва: Мислех си, че всичко ще върви по мед и масло. Понякога разправям на детето си, разправям му, то не взема от дума и току му кресна. То ме разбере, но мене ми стане мъчно, че съм креснал и по стария начин съм постъпил. Детето ме разбира, но мене ми стане мъчно, то ще свърши работата. Седна аз и започна да се съдя: нали щеше по новия начин да възпитаваш, защо кряскаш, защо не му говориш по закона на любовта? Разбрах, че като кряскам на децата си, само себе си възпитавам, че причината не е в децата, а в мене, аз не мога да търпя. Казвам си: Слушай, тия деца ти ги създаде такива, защо кряскаш. Ти си грънчар, като кряскаш на гърнетата, те ли са виновни, ти каквато форма си им дал, такива са, за какво се сърдиш, за какво кряскаш? Разбрах, че е много мъчно да се възпитава човек.

По някой път ние възпитаваме сами себе. Аз съм дошъл до едно положение: Каквото Господ е вложил в тебе ти го прояви, не ти трябва нищо друго. Слушам две сестри да разправят. Едната казва: Той, Учителят, е много мек, много добър. Другата започва да се учудва, казва: Той не е бил толкоз мек. В какво седи добротата? Във физическия свят ти не можеш да бъдеш мек, понеже имаш четири качества, направен си от твърда материя, от жидка, от въздухообразна и от огнена материя. С твърдата част, ако засегнеш един човек, ще го охлузиш, с водната материя, ако го засегнеш и той е от захар, ще го разтопиш, той ще бъде недоволен. Ако е от въздух, духаш много, ако човек сее брашно, ще дигнеш брашното. Ако е от огън, дето влезе, ще запалиш някоя къща, ще направиш някоя пакост. Не че искаш, но това е в натурата ти. С огнената част като докоснеш някого, ще го опариш. С водната ще го намокриш, с твърдата ще го нараниш. Някой човек се много докачил. Казвам: Човекът се обърнал и ме засегнал със своя въглерод; поомокрил ме със своя водород; поизгорил ме тук там, кислородът се показал. Както човек постъпва в света, той създава вече своя бъдещ живот. Свободата на човека седи в неговите постъпки. Следователно, човек върви по два пътя. Човек от Бога излязъл свободен, но върви по един път, с който се ограничава сам и върви по един път, по който сам се освобождава. Вземете някои хора са много скържави . Да допуснем, че някои хора са много щедри за себе си. Има една щедрост, която хората проявяват към себе си, те имат средства и ядат, пият, автомобили имат, каквото поискат, дават си, няма нищо, което да не е задоволено. Тия желания не са в съгласие със законите на природата. Следователно, за в бъдеще Господ ще остави всичките тия желания. Може да имаш слава, дрехи, шапки, обуща, видиш някой човек, не му влизаш в положението, казваш: Нека носи своето бреме, мене сега Господ ми е дал туй. Той да си носи бремето, да се учи, аз няма какво да се уча. Всичките тия желания за в бъдеще ще останат в друг един живот. Тогава ще се изменят условията. Желанията Бог във вас ги оставя, пък ви взема условията. Вие искате да бъдете добре облечен, а скъсани дрехи имате, недоволен сте. По-напред в царска мантия си ходил, на всичките хора си обръщал внимание, почитали са те, уважавали са те, сега ти се мъчиш. В миналото си пил винце, ракийца, сега пари нямаш, никой нищо не ти дава, оттук те изхукат, оттам те изхукат. Желания имаш, пък никой нищо не ти дава. По-напред дето идеш те приемат, сега идеш в някой хотел, изпъдят те. Хотелите са страноприемници. Казват: Имаш ли пари? – Нямам. Изпъдят те. Отидеш на друг и оттам те изпъдят, казват: Ние не искаме човек без пари. Някой беден човек седи и съжалява, че няма, понеже като види някой по-беден човек, казва: Да ми даде Господ къща ще му направя, дрехи да му купя, да пратя децата му в училище, казва: Братко! Той на този дава, на онзи дава. Заради доброто му желание, Бог ще му даде най-хубавите условия. В този живот нищо не е могъл да направи, всичко прави, но мислено: църкви прави, училища прави, на всички дрехи купува, но нищо не е направил. За бъдеще Бог ще му даде условия за доброто му желание. Ето един човек, който върви напред. Аз искам за бъдеще да ви върви напред. Ако държите първото, ще се ограничите, ще имате желание, пък условия няма да имате. Неумолим е този закон. Каквото и да казваме в това отношение, ние някой път се възмущаваме. Като те види, че грешиш, Господ ще се поусмихне, вижда че има обратна реакция. Туй, на което ти се радваш, туй, за което ти Му благодариш, един ден може да дойде обратното положение, пък да роптаеш. Когато казваме, че Бог е дълготърпелив разбираме, всичките погрешки, които хората правят в света. Той е дълготърпелив спрямо тях. Често казват: Как Господ го търпи? Какво трябва да го направи?

Разправяше ми един своята опитност. Казва: Бях много сприхав, честолюбив до немай къде. Направиха ми едно модерно палто, но не го направили, както аз исках, и изведнъж като кипнах, турих палтото в собата вътре и го изгорих. Сега питам себе си: Ти като изгори палтото, поправи ли го? Нахуках дрехарина. Човекът казва: Дай ще го поправя както искаш ти. Ако не може да се поправи, ще взема палтото, ще взема друг плат и ще го направя. Защо ще гориш дрехата? Аз искам да му дам морал, че дрехата трябва да бъде хубаво направена, като на някой цар. Всяка една дреха може да се поправи. Всичко в света, което ни се случва е за добро, и добро и зло е все за добро. Най-неразбраната работа е това.

Някой път някои казвате: Дяволите Господ да ги гори. Има една индуска философия: Дяволът като съгрешил, понеже бил много горделив, турил го Господ, че го горил хиляда години. Извадил го Господ и той казва: Не те признавам. Аз съм такъв, какъвто и ти. Още хиляда години го горил и пак същото казвал. Огънят не го хваща. Не се плаши от огъня. Тогава Господ обърнал друго: държал го хиляда години гладен и започнал дяволът да се клати, поомекнал. Като го държал още хиляда години гладен, казва: Признавам, ти си ми баща, няма какво да се прави. Дяволът като го турят на глад, той човек става. Мислят сега, че дяволът во веки веков ще мъчи хората. Какво значи во веки веков? Два пъти ще го умножиш – сто по сто прави десет хиляди. Значи десет хиляди години като го държат гладен, дяволът ще омекне, ще дойде като блудния син, ще се разкае и Господ ще му прости. Понеже големите братя са причина за нашето съгрешаване, големите братя ни изкараха от този път, видяхме те какво правят. Господ наказва тях и казва: По пътя на братята си няма да ходите. Онези са братовчеди.

Единственото нещо, което е хубаво е спокойствието. Защо човек да не бъде спокоен? Знаете какво нещо е спокойствието. Вие мислите, че един човек, който плаче, че той има страдание. Аз съм проучвал хората. Те нямат много страдания, техните страдания не са толкова големи. Не че нямат страдания, имат, но страданията им не са големи.

Разправяше ми пак един българин, от доста благородно семейство. Казва: Като бях малък, бях направил една доста голяма пакост, пък баща ми беше много строг. Всякога не бие, веднъж бие, но като бие, много бие. Бях направил една погрешка, че трябваше да ме бие. Измислих, че съм болен. Разболях се, че ме хвана треска. Майка ми ме зави под юргана. Иде баща ми и пита: Тук ли е Атанас. Болен е, казва майка ми. Баща ми откри юргана, че ме гледа, гледа, поусмихна се малко и нищо не ми каза. Като се поусмихна тури юргана отгоре ми. Аз казвам: Направиш една погрешка, усмихни се малко, тури юргана и поправи погрешката. Да допуснем, че един майстор техник турил колелото наопаки. Срамота е да каже, че не може да поправи тази погрешка. Ако е майстор да го тури наопаки, какво му костува да вземе да отвърти винтовете, да извади колелото и да ги завърти наново. Всеки, който направи една погрешка, той е майстор. Да обърне колелото и да го постави направо, че да свърши работата. Направиш една малка погрешка поправи я. Всичките погрешки са малки.

Та казвам: Когато дойде да се проповядва, лесно се проповядва. Ако бих казал, че човек трябва да дава повече отколкото той дава, колко повече трябва да дава. Вие ако искате да станете търпеливи, трябва да станете бакали. Ако искате да бъдете търпеливи, станете чиновник, дето се продават марки или някои книжа, или станете един стражар, пътя да показвате на хората. Или, ако искате да станете търпелив, станете раздавач на писма. Някой път като раздавач носиш едно писмо, с което съобщават, че убили баща му. Такъв е законът: ако му занесеш два–три пъти подобни писма, казва: Иде онзи, той пак носи някаква беда. Ти, раздавачът започваш да ставаш виновен за писмата, които носиш. Ако носиш писма, в които съобщават, че някаква голяма сума му изпращат, веднага се развеселяват хората. Щом не носиш хубави писма, не си виновен ти, ти не си написал тези писма, трябва да ги носиш. Често в света вие сте такива раздавачи на писма. Считат ви виновни, че носите такива писма. Какво ще правиш с такива писма? Ето аз как разрешавам въпроса. Като станеш раздавач, носиш едно писмо, че умрял баща му. Ти като разбереш, ще идеш да възкресиш баща му, ще оживиш баща му и тогава ще занесеш друго писмо, че баща му оживял. Някой път носиш писмо, че парите са изгубени. Ти ще идеш, ще намериш парите, ще ги наместиш, и в писмото ще пишеш, че парите са спечелени. Няма да носиш писмо за умрелите. Дойде писмо, в което пише, че някой умрял, ще кажеш: Не раздавам такова писмо. Аз ако съм, така ще постъпя, то е заради мене. Трябва да има раздавач специален, който да носи писма за умрелите. Или като дойде едно писмо за гладуване, ще кажеш: Не раздавам такова писмо. Ще нося писма, които носят само най-хубавото. Вие в себе си туй не може ли да го направите? Занесете на себе си най-хубавите писма. Щом има лоши писма, оставете ги вън. Идеш от вън, от града, ще носиш писма вкъщи да ги четеш. Жена имаш, деца имаш, всичките писма навън дръж, не ги внасяй вкъщи. Че някой те обидил, защо ще носиш тази обида вкъщи какво са ти казали. Аз съм забелязал тук и навън от Изгрева, току ми разправят как го обидили, какво му казали. Сега ви казвам: Онези, които разказвате, даже и на себе си не казвайте. Казва: Да мълчиш. Вие ще се намерите в положението на онези две съседки, които били от двете страни на една река, едната от едната страна, другата от другата. Едната била търпелива, другата сприхава. Започват да се карат за своите кокошки, за яйцата. Едната казва най-лошите думи, другата все си мълчи. Не, че тя е толкова търпелива, но тя търси начин да я ухапе на място. Онази ѝ казва: Кажи мари нещо, ще се пукна. Тя говори, онази мълчи.

Помнете едно нещо. Физическият свят не може да се реформира, както хората искат. То е невъзможно. Ние не можем да реформираме света. Аз може да реформирам себе си, както искам. Няма нещо невъзможно. Сиромах съм. Ще тръгна със сиромашията си, ще намеря други сиромаси, ще тръгна с тях и ще започна да се шегувам. Като погледна дрехите им, ще кажа. Тези са модерни дрехи, вентилации има. Досега нечист въздух имахме, сега чист въздух влиза; отвсякъде вятър влиза. По-напред в тъмнина живееше тялото, сега през дупките е просветнало. По-напред главата в тъмнина беше, сега нямаме шапки, светлината дошла, че какво лошо има. Ами, че едно време, ако човек не носеше шапка, смяташе се срамно. Сега вече културни хора, дипломати тръгнали без шапки, боси, само една подложка под краката им, без палто, само по риза, турена под сакото. Ние не трябва да държим. Измени се този възглед. Казвам: Какъв трябва да бъде възгледът на духовните хора? Ние казваме: Оня свят. Че оня свят, то е разбраният свят, в който хората живеят. Запример, вкъщи, аз не мога да имам затвор за децата си. Държавата може да има затвор, тя може да разполага, то е оня свят, дето казват, че отишъл богатият и Лазар. Тук то не се отнася до моя свят. Във вашия свят за децата си затвор няма да имате. Във вас болница няма да има и лекар няма да има. Но във външния свят лекар може да намериш. Във вашия дом свещеник няма да имате. В кой дом има свещеник или учител? Учителите са отвън, децата от нищо не се нуждаят. То е онзи закон, дето в Писанието се казва, че всички ще познаят Господа. Ще Го познаят тъй, както децата познават баща си и майка си.

Та казвам: В себе си ние може да имаме един свят без затвори, без погрешки, без престъпления. Като погледнеш да видиш, че никъде не си направил една погрешка. Срещнеш един човек, който е красив, радвай му се. Срещнеш един грозен човек, пак му се радвай, и на него се радвай. Защото красотата и грозотата са два полюса. Ако няма грозота, не може да има и красота. Грозотата е сянка на красотата. При грозотата красотата изпъква. То е философия сега. Злото е сянка на доброто. Доброто без злото не може да се прояви. Ти не можеш да разбереш това добро, ако нямаш сенките. Туй е в умствения свят. А пък отвън злото, което правят хората, то е само на физическия свят. Да се прави добро е една необходимост. Добро има само на физическия свят. Казвам: Един човек е добър, когато ти даде хляб. Един човек е добър, когато ти даде вода. Един човек е добър, когато ти даде дрехи, обуща, книги, пари ти даде – изключително материални работи.

Та казвам: По какво ще се отличават новите хора? Ще кажеш: Господ това ми каза, онова ми каза. Вие изследвате живота на проповедниците. Господ много работи казал на проповедниците, но тия проповедници каквото Господ им каза много малко са приложили. Първата заповед, която Господ им даде, да не ядат от дървото на познание на доброто и злото, те не послушаха. Адам получи първата заповед и той даде първата заповед на Ева, но тя не послуша.

Сега в 13-та глава четем: Постъпвате тъй, както вие знаете. Каква е мярката? Мярката е следната: Един човек, който те е лъгал 99 пъти, имаш право на стотния път да му се скараш. 99 пъти като те лъже, ще му вярваш, като те излъже сто пъти, ще го изтласкаш из къщи и нищо няма да му дадеш. На 99-ия път, като че не те е лъгал, на стотния път ще го изхвърлиш. Някои от вас изхвърляте още на първия път; като ви излъжат – вън от къщи. Някой на десетия път, на 20-ия, 30-ия, а правилото е на 99-ия път, но на стотния път ще го хванеш и ще го изхвърлиш навън.

Та сега въпросът седи в търпението. Като те излъже някой не на първия път, не на втория, но 99 пъти ще търпиш, като те излъже 100 пъти, тогава само можеш да го изхвърлиш навън. Тогава е на място. Казвам: Ако има един от вас, когото 99 пъти да са лъгали, че е вярвал, искам да го видя, да се разговоря с него. Досега съм срещал хора, които са ги лъгали един път, 2,3,4,5,10,20,30,40,50 пъти съм срещал. От 50 пъти нагоре по-малко съм срещал. Тогава оправдавам постъпката на Христа. Евреите го лъгаха, лъгаха го и на стотния път направи бич от върви, изпъди ги навън, масите прекатури. Каза: Кой ви дал правото този дом да го правите разбойнически? Но 99 пъти те го лъгаха. Помнете търпението е до 99 пъти. Дойде ли сто, камшикът вече иде. Камшикът ще дойде не на 2,3,10, но по Бога ще дойде след 99 пъти. Тогава вече камшикът е на място. По еврейски ще бъде. Сега то е закон. Колко има още да се учим. Търпението е във всяко едно отношение. Колко хиляди години Бог ни търпи и изпраща слънцето да ни грее, изпраща ни блага и добрини и на най-лошите хора. Все ще намери нещо да даде и на най-лошите хора. Даже повече храни лошите. Вие не разбирате. Аз по някой път не искам Господ да ме храни много. Знаете ли какъв е законът? Господ е добър, но ако аз не съм добър! Някоя овца много добре я хранят, угоят я, дойде господарят, пипне я намери че е охранена. Ако аз съм от тези неохранените, повече ще живея, щом съм от охранените по-къс живот ще живея. Аз съм богат човек, ще ме оберат. Кого обират, богатия или бедния? Богатите са изложени много повече на страдания и страх да си изгубят живота. При сегашните условия богатството носи много страдания. И сиромашията носи страдания. Да говориш истината, това може да ти донесе страдание. Направиш една погрешка, чиновник си, казваш: Ще говоря истината, както е станало ще кажа. Може да пострадаш. Разправяше ми един български майор: Бях решил да говоря истината. Бяха ме поставили в полка домакин на конете и магаретата, да се грижа за тях. Едно магаре както било завързано се увило и се удушило. Питат ме как се е удушило магарето. Аз разправих как се удушило, полковникът ме арестува за три дена. Аз се обърнах и му казах: Господин полковник, аз досега веднъж реших да говоря истината и три дена ме арестувахте, бъдете уверен, за бъдеще никога няма да се опитвам да кажа истината как е умряло магарето. Погрешката къде е? Никога не ставайте домакин, като не знаете как трябва да се отглеждат магаретата. Ако магаретата са в едно естествено състояние, не са вързани с въже, ами сами ходят, няма опасност. Но щом са свързани с въже има опасност да стане някаква погрешка. Ето къде е причината. Ето къде е погрешката. Ние туряме юлар на животните. Правилата, които туряме на себе си, толкоз правила, връзки навсякъде. Ако си някой чиновник, банкер, касиер, дойде някой твой приятел и ти се примоли да му дадеш една сума от десетина хиляди лева. Обещае, че след два–три дни ще ги даде. Ти изведнъж си щедър, дадеш парите, но след два–три дена не ти ги връща. Случи се, че дойдат и ти направят ревизия. Или трябва да лъжеш, или трябва да кажеш как се е удушило магарето. Щом кажеш, веднага уволнение, глобяване и затвор може да има. Говоря за света всичко. Аз ще оставя света. Вземам тия положения от света, понеже в света всичко както върви, е много хубаво наредено. По-хубав свят не може да стане от този. Но мога да създам в себе си един идеален свят. Аз съм ясновидец, виждам, че иде един да ме ругае, аз ще взема, ще ида на друго място, не му давам възможност да ме срещне. Зная му слабостта, иска да ме ругае, че 25 лева не съм занесъл навреме. Аз му изпращам 50 лева. Пратя му ги с едно писъмце, като го види, вече няма да ме ругае. За 25 лева ще ме наругаят на общо основание. Какво ще му давам възможност. Ако нямам пари, ще ида в гората някъде. Няма да му дам възможност да ме ругае. Че ми дал 25 лева според моите разбирания, тия пари не са негови. Аз съм виновен, че не съм предвидил, виновен съм, че съм взел 25 лева, мен не ми трябваха 25 лева. В дадения случай ми трябваха 25 лева само за хляб. Понеже исках да се осигуря, взел съм повече, взел съм 25 лева. Колко ми трябват за днешния ден? За утрешният ден Господ ще се погрижи. Това е закон заради мене, не е закон заради другите. Заради мене е този закон. Пет лева ми трябват само. За другите хора какво трябва, това е тяхна работа. За мене в бюджета чета, че пет лева ми се изпращат за хляб. Тези 5 лева ще ги имам. Но ако аз си позволя един лев повече да взема, то остава за моя сметка. Тогава идат всичките погрешки.

Сега да ви приведа друг пример. С какви обуща се обуват птиците? Не ходят ли боси? Но хвъркат. Значи, ако птиците можеха да разрешат въпроса за обувките, защо ние да не можем да го разрешим? Има един начин на разрешение. Има и други противоречия в природата. Една пеперуда, която е хубаво облечена, носи царска дреха, която струва милиони, нито една царска дъщеря не е носила такава дреха, хубава като пеперудата. Дъждът е потребен за растенията, но този дъжд не е потребен за тази хубаво облечена пеперуда. Ако тя си позволи да лети, когато има дъжд, цялата дреха, която струва милиони, ще ѝ отиде. Но тя не пита, тя е метеоролог, знае кога ще се развали времето, като някой геометър, намира някой лист, ако не може да намери някоя дупка да се скрие, ще намери някой лист, под който ще се скрие така, че накъдето да го върти вятърът, да не я намокри. Защо аз като пеперудата да не мога, като иде някоя голяма беля, защо да не се подслоня под някой лист, че откъдето и да иде дъждът, да не капне нито една капка на дрехата ми. Ако една пеперуда може да си спаси дрехата, защо аз да не мога да спася моята?

Сега аз мислех да прочетем тук лекцията „Закони на Доброто“ от книгата със същото заглавие, но вие ще си я прочетете вкъщи.

Няма нищо, което да е невъзможно за човека. Аз зная, че когато човек има прави отношения към Бога, Бог го благославя. Всеки ден той няма да бъде в лишение. Туй се отнася до човека, отнася се до обществото. Много добре хората знаят тия връзки. Ако един народ страда, хората нямат еднакво отношение към Бога. Бог изисква всички да имаме еднакви отношения към него, думата му на две да не правим. Каквото кажем, трябва да изпълним.

От вчера имам един пример. Седя с дрехата си отвън. Забелязах, че има леке, мислех да намеря нещо да изчистя дрехата. Някой път сапунът не чисти, има други прахове. Идва една сестра и казва, че хумата чистела. Една млада сестра гледам ѝ дрехата, и нейната дреха оцапана. Казвам: Ти трябва да си изчистиш дрехата, да идеш да купиш хума да изчистиш дрехата, пък и за мене да купиш. Тя казва: Днес не искам да ида, в понеделник ще ида. Аз мълча. После ѝ рекох: Хумата, която ще купиш в понеделник, тя не чисти; хумата, която купиш днес, тя чисти лекетата. Казвам: Ако днес не купиш хумата, не чисти. Казва: Не искам. Казвам: Искам да ми направиш една малка услуга, като купиш за себе си и за мене ще купиш. Ти отлагаш за понеделник, но и аз ще отложа моята работа. Като казах, че ще отложа работата, изведнъж тръгна. Другата сестра казва: Сестрата разбра закона. Иде сестрата, носи хумата, дали ѝ правилото как се чисти с хумата. Каже ли ти Господ да купиш хума, да изчистиш дрехата, не отлагай за понеделник. Всяка една работа навреме свърши. Никога не отлагай. Една малка мисъл, която ти дойде на деня, не я отлагай. Отложиш ли ти вече нямаш условия. В момента, в който ще изпълниш тази мисъл, в дадения момент, за дадения случай трябва да изпълниш. Отложиш ли за другия ден, въпросът е друг. Сега ще кажете: За бъдеще може да бъде добре. В деня онова, което ми се дава, малкото, трябва да го направя. В туй е свободата. Не от страх доброволно трябва да го направи, за себе си. Аз казвам на сестрата: Аз ако съм на твоето място и аз ще ида. Тя още като упорствуваше, казвам: Не искам да бъда такъв. Щом трябва хума, ще ида веднага. Щом направя една погрешка, да не отлагам след 4–5 дена или няколко месеца, но в същия момент, като направиш погрешка, изправи грешката, не отлагай. Направиш някаква погрешка, прическата ти е разчорлена, или яката ти е вдигната, този закон навсякъде работи; искаш да идеш някъде, поправи яката, иди пред огледалото, поправи погрешката. Не мисли, че нищо не знаем, и че е малка погрешка, че яката е изкривена. Поправи погрешката. Имаш едно малко леке, казваш: Друг път ще го изчистя. Сега вземи, че го изчисти. Каквото си видял, не го оставяй. Малко косата разрошена, вземи гребен вчеши косата си. Тази малката работа, ако сега не поправиш, за бъдеще ще причини голяма дисхармония. Вземи гребена, вчеши се, измий лицето си със сапун да е чисто. Казвам: Духовните хора ходят разгащени, чорапите паднали, лекета по дрехите, за Бога мислят. Не, не може по старому. Новите хора в света трябва да са спретнати, косите вчесани. Може да имате сто ями по дрехите, но всички да са чисти, да няма никакво леке отгоре. То е закон заради вас. Не можете да го наложите на света, вие може да го приложите, има си приложение. Казвам: Ако вие го приложите, ще имате много по-добри резултати от други философии.

Една сестра иде при мене, правила едно резюме да ми го чете. На една от моите беседи правила резюме, не го харесвам. Казвам: Това резюме, сестра, не ми харесва, както го правиш. Каза: Учителю, десет пъти още ще опитам. Втори път ми чете пак, не ми харесва. Давам ѝ от Толстой да прочете няколко разказа, казвам: Направи го тъй, както Толстой пише. Тя като прочела, носи ми книгата и казва: Той е гениален човек, майсторлък има там. Като пише човекът тъй хубаво, че никого не засяга, изнася факти. Излага обективно, като четеш, виждаш, че не може другояче. Не дава никакви коментарии. Рекох: Сестра, не върви. Туй резюме ще го оставиш, намери друга лекция и направи едно резюме. Носи го. Казвам: Това горе-долу. Когато правите едно резуме, направете го като свят. Когато казвате един стих, кажете го както трябва. Не го изопачавайте. Когато казвате една Божествена истина нищо не отнемайте и нищо не притуряйте. Може да притурите, но Божествената истина не търпи. Кажи истината тъй, както си я разбрал. Нито я смалявай, нито я увеличавай. Да се благодарим, че за в бъдеще имаме условия да проявим по-добре любовта. Ние ще дойдем до положение да разберем любовта. Когато я разберем, да не се страхуваме. „Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго, истинаго Бога и Христа, Когото Ти си пратил.“ Ти не можеш да познаеш един човек, докато не го обичаш. След като го обичаш, ти ще го познаеш.

Идва една друга сестра и на нея ѝ дадох едно правило и на вас ще го дам. Две правила ѝ дадох: Слушай, сестра, че ти ме обичаш, това е твоя работа. Аз не се меся в твоята работа. Че ти възприемаш моята любов, то е пак твоя работа. Ти като ме обичаш, ти печелиш, понеже ти се облагородяваш. Ти като ме обичаш, ставаш проводник на Божественото благо, Божественото като мине през тебе, ти се ползуваш. Ако аз съм обект на твоята любов, аз съм последният човек, който ще се ползувам от твоята любов. Онова, което приемам от твоята любов, ти не искай да знаеш как аз оценявам твоята любов. То е моя работа. Понеже аз, както оценявам, така ще се ползувам. Ако оценявам добре, добре ще се ползувам; ако оценявам зле, аз ще губя. Казвам: Аз не се интересувам, как ти приемаш моята любов. Ако я оценяваш, ти се ползуваш от нея, ако не я оценяваш, ти губиш. Ако ме обичаш, ти се ползуваш, ако не ме обичаш, ти губиш. Ако аз оценявам любовта ти, аз печеля. Може да ме питаш: Ти обичаш ли ме? То е много общо казано. Като идете в къщи и свещите са запалени, питате ли: Горят ли свещите? Ти сам ги виждаш, запалени ли са свещите. Има неща, за които не трябва огън да гори. Ти имаш огън, ти го виждаш този огън. Туй, което не виждаш, питай за него. Това, което виждаш, кажи: Радвам се, че огънят гори, радвам се, че свещите светят много добре. Казва: Свириш ли добре? Аз не искам коментарии. Ухото, което Бог ми е дал, като слуша, казва: Много хубаво свири, много ми харесва свиренето. Аз зная като свири, че огънят гори добре. Няма да я питам, добре ли свирите. То е нейна работа, не моя.

Онова, което Бог ви е дал, оценявайте го. Той ни е дал добър, отличен ум. Дал ни е такъв ума, дето не сме го оценили. Казвате: Да ми даде Господ друг ум. Ума ни Господ не го иска, но Той иска нашите сърца. Казва: Дай сърцето си. Господ иска да ни даде други сърца. Кое ще приемем? Писанието казва: „Сине мой, дай си сърцето.“ Господ иска това сърце, от което сме недоволни. Ние не го искаме и него. Господ иска да Му го дадем. Ние искаме Господ да ни даде други сърца. Казва се в Писанието: „Ще им отнема каменните сърца и ще им дам плътски сърца и ще напиша закона си на тях и ще ме познаят от голям до малък.“ Ако имаш каменно сърце, как ще разбереш света? Ще разбереш, че всички хора са направени като тебе. Каквото и да правят ти ще знаеш едно. Щом Бог ти даде едно сърце от плът, ще познаеш, че всички хора имат плътски сърца. Казвам: Такъв е законът: Щом аз обичам хората, ще мисля, че всички хора са добри; щом не ги обичам, мисля, че не са добри. Ако обичаш, всичко е добро в света, ако не обичаш всичко е зло в света.

Та казвам: Приложете любовта в себе си. Светът днес е оправен. При обществото, ако чакате, хиляди години ще минат, докато обществото се оправи, докато стане това, което търсите. Хиляди години ще вземе, хиляда, две, три хиляди години, докато то дойде. Три хиляди години като те турят като дявола на изпитание, ще кажеш: Господи, без Тебе не мога. Без любовта ти не мога. Трябва три хиляди години да те горят на огън, три хиляди години да гладуваш, 6 хиляди години да минат, за да кажеш: Господи, без любовта нищо в света не може. Шест хиляди години са минали, даже две хиляди години са надминали повече. Осем хиляди години как Адам излезе из рая. Вие сте закъснели с 2000 години. Който не е приложил закона да го приложи вече. Аз ви извинявам. Някои сте спали дълго време, не сте чули обявленията. Сега, който е чул това обявление, да приложи закона. Приложете го вътре в себе си, за да ви тръгне всичко напред. „Бъдете съвършени, както е съвършен Вашият Отец небесен.“

Законът е: Обичайте хората, както Бог ги обича. Праща слънцето на земята, направил земята, предвидил всичките блага. И когато на Господа Му говорят нещо, че някой е сбъркал, Той казва: Ще се поправи, ще се поправи. Когато ни укоряват пред Господа, Той казва: Ще се поправят. Кой каквото и да каже, Той казва: Ще се поправят. Кой каквото и да каже, казва: Ще се поправят, ще се поправят. Всякога, когато укоряват някого пред Господа, Той само се поусмихне малко.

В един от разказите си Толстой разправя, че един ангел като направил една погрешка, изпратили го на земята. Докато живял този ангел три пъти се усмихнал. Като разбрал първата си погрешка, той се усмихнал, понеже познал погрешката си. Видял, че Господ му е простил. Втори път и трети път се усмихнал, когато Господ съвършено му е простил. Когато Господ се усмихва, Той прощава. Всемилостив е Господ. Милостив е и прощава всичките погрешки. Този ангел дошъл на земята да поправи погрешката си, шил най-хубавите обуща, Толстой както го разправя. Като дошъл един руски помещик да му направят най-хубавите обуща, този ангел му скроил чехли за погребение, не направил обущата. Обущарят мислил, че е голямо нещастие. Но след половин час казват, че не трябват хубави обуща, а само обуща за погребение. Обущарят го попитал: Братко, аз те видях три пъти да се усмихнеш, защо, на какво се дължи това? Ангелът тогава му разправя своята погрешка и защо е дошъл на земята и защо само три пъти се усмихнал.

Когато Бог ти прощава погрешките, Той се усмихва. Щом не се усмихва, погрешката е останала. Ще дойде някой твой приятел и ти се усмихне, Господ е простил. Всеки брат, който ви се усмихва, Господ ви е простил вашите погрешки. Вие искате да знаете, защо ви се усмихнал. Във всяка усмивка, който и да ви се усмихне, Господ ви е простил една погрешка.

Ще станем добри, аз виждам това.

Отче наш.

13. Утринно слово 16.II.1941 г. Неделя 5 ч. с. София – Изгрев