Разлика между версии на „Качества на силния човек“

Текуща версия към 06:04, 12 август 2011

Утринни слова - Осма година (1938-1939)

Изпитът на любовта, том 2

Качества на силния човек

Добрата молитва

91 Псалом

Молитва на Царството

В начало бе Словото

(Учителя прочете 10 глава от Евангелието на Матея до 10 ст.)

На друго място Христос казва: Аз ви казах да не вземате тържик, нито обуща, нито тояга, нито злато, нито сребро. А сега ви казвам: Който няма кесия, да си я вземе; и който няма нож, да си вземе; който няма обуща, да си вземе; и шапка и пр. Така че, условни са тези работи. Мома, преди да се е оженила, да си вземе само дрехата и своите забрадки и хубавите дрехи, а пък всичко друго ще остане вкъщи. Не ѝ трябва друго. А пък щом се ожени, другояче става. Така че, първото е за младата мома, която ходи като млада мома. Това учение важи за нея. А пък щом мине областта на моминството и влезне в материалния живот, тогаз ѝ трябват тия неща. (Учителя прочете от 11 ст. до края на главата.)

Духът Божий

Какво е тесният път? Често вие говорите за широкия и тесния път. Онези, които изследват физиологически капилярните съдове, те знаят, че последните се отличават по това: тези малките клетчици, които отиват да помагат, минават през капилярните съдове. Но вратите на капилярните съдове са толкоз тесни, че само по една клетчица може да мине, там не могат да минат по две. Само една може да мине. Та казвам: В пътя, в който вие сте тръгнали, другар не може да имате. И разговор не може да имате. Щом се разговаряте всички по пътя, вие сте по широкия път. И никаква работа не може да излезне. А пък щом тръгнете по един път, никой да няма подир вас. Човек, за да се опита колко е силен, той сам да тръгне. Докато тръгвате с множество, вие сте слаб човек. И за да покажете, че сте силен, трябва да тръгнете сам. Другото положение. Понеже се говори за обща работа, трябва едно разбиране на света. Реалното в света е неделимо. То не може да се раздели. В цялата природа има едно усилие реалното да се раздели. И досега най-учените същества в света са се мъчили да разложат реалното. Сегашните учени сполучиха да разложат атомите и са успели, но законът е, че реалното не може да се раздели. Например, при дишането вие взимате част от въздуха и го задържате, искате да го направите част от себе си – ваша собственост. Но после го изпущате. И после пак друг въздух влиза и излиза. Не може да го задържите. И ако го задържите за половин час, ще се прострете на земята. Във вас има желание да заповядвате на хората, да заповядвате един на друг. Можеш да заповядваш. Обикновени хора заповядват на въздуха, но за 10 секунди. Като влезне въздухът в дробовете, човек му заповядва 10 секунди – държи го. И после въздухът излиза. И като влезне друг въздух, пак 10 секунди му заповядва. Въздухът не те слуша повече. Какво е това заповядване за 10 секунди? Какво можеш да направиш за 10 секунди? Сега искате да заповядвате. Какво разбирате под думата – „заповядване“? Заповядване е, каквото кажете на едно същество, да го направи. И ако кажеш и не го направи, ти господар ли си?

Та най-после, защо не заповядаш на Божественото си, на ума си, и на сърцето си? Като искате да бъдете господари, ето какво да направите. Дойде една болка на сърцето ти, на стомаха ти, кажете: Аз заповядвам да си върви тази болка. Дойде ти безпаричие, кажи: Аз заповядвам да си върви безпаричието. Дойде ти едно неразположение, кажи: Заповядвам да си върви неразположението. Защо не направите така? Някои от вас имате такава грандомания, че искате да заповядвате на Господа. Това се нарича религиозна грандомания. Такъв човек казва: Какво ще казвам на Господа, Той слуша. Тогаз ще ви приведа следната аналогия. Може ли гърнето да заповядва на грънчаря? По отношение на Бога човек е едно гърне. И ако той мисли, че може да заповядва на Бога, той се заблуждава. После, де ви е силата? Вие сте недоволни от живота. В какво сте недоволни? Какви са причините на вашето недоволство? По какво се отличавате вие от другите? Даже ви е дадено повече, отколкото вие заслужавате. И недоволството ви в какво се състои? Всякога недоволството ви се дължи на преизобилието, което имате. Ако вие нямахте ум и сърце, щяхте да бъдете доволни. Но понеже вие имате ум и сърце, затова сте недоволни.

Сега онова, което ви казвам, вие не може да го свършите. Ще кажете: Какво трябва да правим? Наскоро имаше един пример в Америка. Някой си хипнотизатор, мисля, някой йога – светът така нарича индийските йоги, направил един практически опит. Някоя си млада мома не вярвала в хипноза и казала: Аз не вярвам в тези работи. Йогата казал: Вие ме обиждате, елате, аз ще направя опит с вас. И при нея бил нейният възлюблен. Тя казала: Аз не вярвам. Отива при хотела, дето живеел този индус, и той я приспива за 24 часа. Казал да се оттеглят всички и излязъл да се разходи. Като излязъл от хотела, блъска го един автомобил и го убива. И в Америка сега пращат учени хора да събудят тази мома. Та двама кандидати има в България – една сестра и един брат, които искат да я събудят. Те си мислят, че е лесна работа. Ще се прочуят, ако я събудят. Та сега и за вас ще дадат голямо възнаграждение – за онзи, който я събуди. Та цялото човечество е така приспано, както тази младата мома. И първият опит, който се направи, беше в райската градина. И вече 8 хиляди години откак от невидимия свят работят да събудят човечеството от неговото хипнотическо състояние, в което се намира то. И когато Христос дойде на земята, дойде да събуди тези заспалите, които са хипнотизирани. Не мислете, че човек сега е буден. Душата се намира извън тялото си и не може да влезе – ходи и обикаля около него и не може да влезе.

Един англичанин, мисля че беше професор, отива в Швейцария със слугата си и иска да се качи на Алпите. Някой път англичаните обичат удобствата. Той си носел цяла една кокошка сварена. Тръгва, а слугата му носи чантата. Отива до едно високо място и пада на земята прежълтял. Слугата, като го видял, казал: Отиде той, умря. Той носел и малко винце – шампанско. Изважда слугата шишето, изяжда кокошката, изпива винцето. И като се поразвеселил, почнал да бута господаря си. Мислил си как ще го свали долу. Като го бутал, англичанинът се събудил и казал: Защо изяде кокошката и изпи виното? Слугата от страх умрял. Та казвам: Този умрелият, като е бил извън тялото си, той видял какво става. Той изглежда като умрял, а пък отвън наблюдава всичко, каквото става.

Та сега се изисква изкуство човек да се пробуди по правилен път. А правилният път е сложен. Всичките души са свързани с тялото си с една много тънка нишка. Някъде под дробовете има една нишка, която държи вашата връзка. Когато излезе душата от тялото, се вижда как този конец е свързан с душата. И по този конец тя се връща в тялото си. Та някой път могат да се преплетат нишките. И тогаз ти няма да можеш да влезеш в тялото си и трябва да дойде някой майстор да помогне. Например, не сте ли виждали вие тия гъгалки? Турят ги на двете ръце и ако се оплетат, с часове им взема, докато се разплетат. И трябва някой много голям майстор. Гледал съм, турят игли и изтеглят, докато се разплетат жичките. Човек всякога може да се уплете. Вие може да се уплетете в нишките на една физическа мисъл. Може да се уплетете във вашите неестествени желания или във вашите неестествени постъпки. Тези неща стават все отвън, не стават вътре в тебе. Отвън стават. Хората ги премазват, когато са из улиците на София, а не когато си седят вкъщи. Като се движиш по улиците на София, лесно може да те прегази някой автомобил, ако не внимаваш. Та имайте предвид, че светът е място на движение. И когато вие сте в себе си, когато живеете във вашия свят, това е едно нещо. А когато излезете извън себе си, тогаз трябва да вземете всички предпазни мерки и да се съобразявате с всички закони. В София или в Америка, не може да ходиш дето искаш. Ще ходиш отдясно, има надпис. Стражарят бди и ако не се подчиниш на тия правила, ще се намериш в участъка. После, в Америка ще видите цяла тълпа, която се движи като море и стражарят като си вдигне ръката, цялата тази тълпа ще се спре и ще премине от една улица в друга да направи път. И след това стражарят пак знак ще даде и тази вода пак ще потече. Чудят се как Мойсей разделил Червеното море. В Америка, в една широка улица от 40–50 метра стражарят като си вдигне ръката, всичката тази тълпа се спира. И ще минат някои по Червеното море. И след това стражарят пак спуща ръката си. Това става на всеки няколко минути. И ще чакаш. Като си вдигне ръката стражарят, всичко се спира. Вие мислите, че се намирате в един свят, дето имате право да правите каквото искате. Вие се намирате в един свят на такива големи противоречия! Никой няма право да постъпва както иска. Всеки ще постъпи според Божествения закон. Направите ли най-малкото опущение, непременно ще ви държат отговорни. Вие може да живеете без закон, но щом дойде до закона, той ви държи отговорен за всички ваши постъпки, които сте правили без закон. Ако няма закон, не мислете, че няма престъпление. Има престъпление. Но щом няма закон, не ви съдят. А щом дойде законът, то за всички престъпления, които сте правили без закон, ще ви държат отговорни. Знаеш, не знаеш, законът като дойде, казва: Защо направи тези работи и защо не се научи?

Започнете от себе си. Изучавайте себе си. Не се впрягайте. Светът, в който живеете, е един разумен свят, но всички същества нямат еднаква мисъл. Всички те са свободни да мислят и да действат както искат. Но всички същества – от най-малките до най-големите, са отговорни. Има един закон, пред който са отговорни. И не мислете, че не сте отговорни. Както и да постъпвате, един ден все ще ви намери законът. Нали Писанието казва: „В съдния ден“. Всякога има по един съден ден. Ще има едно голямо съдене на всички, когато няма да има нищо покрито, което да не се разкрие. И казвам: Когато човек замине, тръгне за другия свят, тръгват и всичките му погрешки подир него. Сега вие нямате опитност от тези работи. И всичките ви добродетели, и добри мисли и желания – и те ще тръгнат с вас. И едните, и другите ще вървят. В едно уредено общество тези, които имат да ви дават, ще дойдат да ви дадат, а пък тези, които имат да вземат, и те ще дойдат като гости да похлопат. Само че първите ще се извинят, че са закъснели малко и ще се поизпотят, а пък другите, които имат да вземат, ще дойдат господарски. Ще кажат: Как така, вие защо сте закъснели?

Сега ние се спираме и казваме: Защо светът е такъв? Ако искате, дайте нова програма какъв трябва да бъде светът. Ако не сте доволни, то онези от вас, които сте тук от най-умните, нека дадат един план как трябва да се направи светът. И ще го приложат този план. Дайте един план за себе си. Вие сте недоволни. Дайте един план как искате да живеете. Но да не капне нито капка кръв от врата на една кокошка. Да не капне нито капка кръв от врата на едно агне. Тогава дайте един план, при който да не носите кожени обуща. Птиците разрешиха този въпрос за дрехите си. Птиците са по-праведни, отколкото хората. Ти ще вземеш вълната от овцете, когато птицата не взима никаква вълна от овцете. Те изучиха този въпрос и дрехите им израстват от кожата. Те сами си ги създават. И фабриките така създават дрехите. А човек това изкуство го няма.

Та казвам: Имаме сега известни социални въпроси, вътрешни, върху които трябва да се спрете. Ако вие сте в Германия, няма така свободно да ви се позволи да изповядвате каквото и да е учение. Ако сте в Германия, ще кажат: Да живее Хитлер. И ако речеш да проповядваш, ще се намериш в затвора. В Австрия един пастор бил затворен. Идва при него един английски проповедник и му казва: Как си в затвора? Защо си затворен? Онзи казал: Аз се чудя как ти не си в затвора. Онзи пита защо е в затвора, а другият се чуди защо и онзи не е в затвора. Вие често питате: Защо този човек страда? А пък той ще попита: Ти защо не страдаш?

Светът, както е сега, не може по никой начин да създаде нова философия. Отчасти могат да се дадат известни примирителни положения, но светът във всичките свои противоречия не може да се обясни. И трябва да го приемете такъв, какъвто е, нищо повече. И ако речем да го изясняваме, ще си изгубим времето. Дойде ти приятна мисъл и искаш-не искаш, не можеш да я задържиш. Нито едно приятно чувство не можеш да го задържиш в себе си. И някой ден вие сте разположени, като че ли сте разрешили въпросите си. Но не се мине половин час и всичко това се съсипва и не знаете защо. Та често вие, ако се наблюдавате, с вашите мисли вие сами се разрушавате. С вашите чувства вие се разрушавате. И с думите, които изговаряте, вие сами се съсипвате. В бъдещата култура езикът трябва да бъде цяла една магия. Трябва да бъде едно вълшебно изкуство. Един проповедник, един сказчик днес с една дума, с едно изречение, с едно изражение може да разруши целия свой живот. И ако в Германия кажеш една обидна дума за Хитлер, ще те затворят. Ако накрая на речта кажеш една лоша дума, ще идеш в затвора. Само ако кажеш „Аз не искам да зная нищо за Хитлер“, ще намериш затвора. А пък вие тук всички казвате: Аз за този не искам да зная. Аз за тебе не искам да зная. И тогава загазвате. Е, за какво трябва да знаем сега? Всичките хубави работи се ядат, а пък всичките лоши работи не се ядат. Ти ядеш една кокошка, защото я обичаш, нищо повече. Защото яденето на месото е любов. Какво има, че си изял този, когото обичаш? И всичките хора не могат да живеят помежду си, защото се обичат. Щом се обикнат, хората вече не могат да живеят добре. Защото в любовта всеки иска да изяде другиго, нищо повече. Като дойде Христос на земята, той знаеше това и казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.“ Той не каза: Който ми изяде главата, няма да види бял ден, но каза: Който не ме яде, няма да има живот вечен. И горко на онзи, който не ме изяде! – Това е по отношение на човешкото съзнание.

Та казвам: Не може ние да изядем нещата по никой начин, понеже Бог е създал всичко, и ако ти изядеш кокошката, ти изядаш Бога. А пък щом Го изядаш, ще имаш живот в себе си. И хората живеят, и Бог се проявява. Като изядеш, ти ще намериш Господа. Ти си бил безбожник и като Иона ще бъдеш погълнат от рибата и ще се молиш, и Господ пак ще те изпрати навън и ще ти покаже закона, че всичко, каквото Той праща, трябва да го приемеш на радо сърце. Мислите ли, че няма да ни ядат? Ще ни опапат на общо основание. Че я вижте, че като заровят някого, ще се прекомандироват при него в гроба му вътре и ще видите какво угощение ще има. Те са насядали там със своите вилушки и с кърпичките си и като го опапат, останат само костите. И си заминат гуляйджиите, които са били там вътре. Това е един факт. И всеки един човек така ще бъде опапан на общо основание. Но не само това – и с живия човек ще стане това. Вземете за пример какво е охтиката. Живия човек го изядат. Влязат тези неканени гости в дробовете и започнат да го ядат, и го изядат. После виждате болестта рак в стомаха на човека. И ракът започва да го яде и го изяда. Ако не искаш да те ядат, тогава ще туриш една огнена стена, ще прекараш силни токове и ще имаш силен мозък, пълна батерия. Ще пратиш на болното място това електричество и ще започнеш да обстрелваш. Неприятелите ще си идат с артилерията.

Предстои на вас не един миролюбив живот. Миролюбив е силният човек. Слабият човек не може да бъде миролюбив. Той е страхлив. Силният човек, който може всичко да направи, той е миролюбив. Например, някой си дигне ръката, силният го хване и го постави на мястото му. Ако някой иска да направи нещо, то силният ще го хване и ще го вдигне във въздуха, ще го превърти и после ще го сложи на земята. Вие казвате: Знаете ли, че Господ може всичко да направи? Господ може да направи всичко, но ти какво можеш да направиш? Аз ви давам право на всинца ви – като хванеш някого, въртиш го и го сложиш пак на земята. Аз веднъж гледах един господин, едно куче се затича да го хване. Той, като го хвана за опашката и го завъртя, въртя го и като го пусна, кучето веднага избяга. Обърна се отдалече да го гледа – накара го да мисли. После, преди всичко когато искате мир, трябва да бъдете силни. В бъдещата религия в света, в бъдещото човечество човек трябва да бъде силен. Силен по ум, както е създаден той – силен по сърце и силен по воля. Силни трябва да бъдете всички! И всеки трябва да познава своите неприятели. Не подценявайте вашите неприятели.

Аз съм ви привеждал онзи анекдот. Един говорил лошо по адрес на дявола. Дяволът няколко пъти му казвал: Не ме обиждай. Ти нямаш право да ме обиждаш. Онзи му казал: Ти си такъв, ти си такъв. Един ден дяволът турил в сърцето му желание да си има едно хубаво магаре. И му турил в ума формата на магарето – да бъде гладичко, тлъстичко. Един ден излиза на пазара и вижда едно магаре, както той го иска. А пък това магаре било, в което влезнал дяволът. Купил го много евтино. Връща се и казва на жена си: Хубаво магаре купих и много евтино. Отсега нататък ще живеем щастливо. И много хубаво работило магарето. И завежда го на чешмата с две курни. И пило, пило магарето, и влязло в курните. И виждал само ушите му. И чуди се той как може да влезне магарето в курните. И казал на другите: Чудя се как магарето ми влезе в курните, отиде то! Казали му: Ти диване ли си? Как може това? Ти си шашкънин. Той казва: Влезе магарето! – Набиват го. Идва друг, и на него разправя. И казва: Виждам, виждам, но бой има. И не казва вече. Това показва, че противоречията в света, каквото и да кажем, не могат да се изгладят така лесно. Да уподобя магарето: някой те обиди и ти виждаш ушите на магарето. Казваш: Обиди ме той. Казваш на този човек, но той не може да влезе в твоето положение как те е обидил онзи. И казва: Празна работа! Ти казваш: Кръвно ме обиди. Казваш на този и на онзи. – Не купувай такова магаре, което влиза в курната. Тогаз съм ви привеждал друг пример. Един българин и един турчин се къпят в турско време в банята. Турчинът бил турски бей. Седнал българинът. Теляци има наоколо. Българинът си показва тялото и казва: Това тяло никой не го е бутал! И му е приятно. Турчинът кипнал: Как така българина никой не го е бутнал! И казал: Махай се оттам, гяурино! Българинът казал: Буйрунус! И махнал се оттам и отива на друга курна. И пак му казва турчинът: Махни се оттам! И така българинът обикаля курните и все казва: Буйрунус! Турчинът казал: С този език никой няма да те бута. Щом седиш на банята, беят ще ти вика на общо основание, нищо повече!

Аз съм виждал малки деца в селата, някой път голямото дете бие малкото. Малкото казва: Я ме удари! И удря го още веднъж. То го набива и малкото казва: Ти като дойдеш в нашата махала, ще те науча. То и във вашата махала като дойде, пак ще те набие. В която и махала да бъдеш, щом си слаб, ще те бият. Силен трябва да бъдеш. Но не само да предполагаш на думи, но трябва да бъдеш силен и по тяло, и по сърце, и по воля, и по ум. Във всяко едно отношение трябва да бъдеш силен. А пък ако физически си слаб, не казвай: Я ме удари! Кажи: Ти си много силен. Такива силни хора в света са едно благословение. Светът се нуждае от тях.

Сега, казва се там, че Христос дал власт. Власт се дава само на хора, които са силни в трите свята: силни на физическото поле, силни в духовния свят и силни в Божествения свят. Власт само на такъв може да се даде. На слаби хора власт не може да се даде. И ако оставите детето в дома ви да управлява, какво ще стане? Власт се дава, когато децата израснат. Аз ви желая на всинца ви да се упражнявате и да станете силни. Вие да чувствате силата си и да правите опити отвън. Правили ли сте вие опити малки да спрете една малка вадичка? Не трябва една голяма река. Идете при една малка вадичка и я спрете. Опитайте силата си да спрете малка вадичка. Вие може да направите един опит. Идете при едно плодно дърво, което е израснало малко и му кажи: Аз искам за идущата година да израснеш една педя, 2, 3, 4, 5 педи – и това дърво да израсне. Да видим дали разбирате законите на природата. Да видим дали, каквото кажете, може да стане. И тогаз да влезете в света да учите хората. Защото инак с всичкото учение, с което ние можем да научим хората, ние само ще ги позлатим. Отвън ще турим един тънък пласт злато и утре, като дойдат мъчнотиите, то ще се изтърка и ще остане простият елемент. Трябва да имате знание да направите всичко вътре в себе си златно. Това трябва да го направите. Ако вашите мисли, чувства и постъпки са златни, всичко сте уредили. Но ако вашите мисли, чувства и постъпки са медни, трябва да ги калайдисате. И после, може да става отравяне с яденето. Ще кажеш: Как да го направим? Ще го учиш. Вие спирали ли сте се да мислите по това? И колко пъти сте се спирали? Нито един не се е спирал да мисли. Кажи си: Ще кажа нещо, но да го кажа ли, или не? И като го кажа, ще стане ли, или няма да стане? И после, аз каквото мисля, реално ли е то или не? Така ли е или не? Но ако аз мисля и не са така работите, както мисля? Всички неща, които мисля, трябва да са в природата приблизително така, както мисля.

Тази младата мома не трябвало да позволява да я хипнотизират. Казвам ви: Човек сам себе си може да хипнотизира, но като се хипнотизира, той трябва да си внуши – такъв е законът. Заспиваш по закона на самовнушението, кажи си: След два часа искам да се събудя. И след два часа се събуждаш. Но ако ти се хипнотизираш и не туриш време за събуждане, тогаз няма да се събудиш. И когато искате да направите нещо, турете точно времето. Ще направиш нещо. Казваш: Еди-къде си ще отида. Къде ще отидеш? – те питат. Казваш: Във Варна. Ти никога не можеш да кажеш дали ще отидеш до Варна. Не знаеш какво ще се случи. Но кажи така: Отивам до някъде. Но като отида, ще ви кажа. И за да бъдеш положителен, трябва да бъдеш едно с Бога, да не препятстваш на Неговата воля. Но ти имаш съвсем различни цели. Например да кажем, вие вярвате в Бога, за да се подобри вашето положение. Вие следвате Бога за някакви користни цели. Сега както хората вярват, всичко това има користолюбива цел. Не е безкористно. Ако аз изяждам кокошката от любов, то е от любов, но не към кокошката, а към себе си. Първо съм аз и после кокошката. А пък в истинската любов не е така. Някой път ето как може да се справи човек. Отивам при кокошката, тя ми казва: Не ме изяждай. Скоро ще снеса едно яйце, изяж яйцето вместо мене. И тогаз аз отстъпвам и вместо кокошката изяждам яйцето. Отиваш при някое плодно дърво. И щом поискаш да отсечеш ябълката, тя казва: Не ме отсичай, аз през годината ще ти дам много плод да ядеш. – Остави това дърво, не го сечи!

Та в тази прочетена глава се казва, дал им всяка власт. Всички вие се влияете от лошите духове. Във вас има същества, които ви влияят. И цялото човечество се жертва. Всички насилия стават все от неразумни същества. Някои от тях са доста съобразителни. Аз забелязвам от ред години тук, че всякога на мен се е случвало във вторник вечер, в четвъртък вечер и събота вечер ще дойдат да ми направят някой скандал. Все ще се намери благовиден повод. Аз държа една статистика. Те идват и мислят, че са по-умни от мене. Аз ги разбирам. Те дойдат и направят пакостта, но те не знаят, че имам един капан. Те се качат по капана и мислят да изядат това, което е в него. Но щом влезнат в капана, той се затвори и ги пращам на работа. Дето има смет, да я изнесат. Да изнесат кофите с нечисти работи. Да изчистят. Втори път като дойдат, пак са умни. Турям друг капан. Първия капан го изменя. Друга форма му давам и друга храна турям вътре. Това не е баш така, вие не знаете как ги хващам. Ти хващаш огъня, но с дилаф. И ако речете с ръката си да го хванете, ръката ви ще изгори. Та казвам, като чухте това, във вас ще се яви мисълта: Ние не живеем добре. Какво подразбирате под тези думи? Аз поставям въпроса така, аз казвам така: Бог проявява живота в съвършен смисъл, но аз не съм изучил живота както трябва, за да се съобразявам с него. Отде произтича спорът между двама? Всички спорове на земята произтичат на физическото поле. Всичките причини са все материални. Един ден ще влезнем в духовния свят. И там ще дойде стълкновение. Сега стълкновенията са просто физически, та трябва да вземем добри мерки. Трябва да знаете, че щом се разстрои черният ви дроб, веднага ще имате едно неразположение в низшите чувства. За малко ще се дразните. Щом почне да се разстройва черният дроб за нищо и никакво, вземете мерки. Например дразните се, че нещо не е станало както искате. Отивате да отваряте една врата и тя не се отваря. И кипнете, и блъснете вратата. Тая врата казва: Който ме направи, не беше майстор. Не съм аз крива. Ако не се отварям, ме направете както трябва. – И ако на ключа туря малко масло и на тези стоялки, на които е окачена вратата, туря масло, вратата се отваря и не скърца.

Та често понамазвайте вашия ум. Как ще го намазвате? С маслото на Любовта. Има любовни масла. Аз като ходя да ви преглеждам, много малко любовни масла имате. Нямате любовни масла. После, има масло на Мъдростта. Има и масло на Истината. Ти не можеш да бъдеш истинолюбив, ако не се намажеш с маслото на Истината. Ти не можеш да имаш знания, светлина, ако не се намажеш с маслото на Мъдростта. И не можеш да имаш Любов, ако не се намажеш с маслото на Любовта. Това не е фигуративно, това е реално. Ако вземеш хубаво ядене, ти ще имаш разположение, приятно ти е. Та трябва да вземеш хубаво ядене, за да може стомахът да слуша. И като му помагаш, той казва: Слушам, господарю, ти си доста умен, аз имам високо мнение за тебе. Но щом не го нахраниш добре, той казва: Аз си измених мнението за тебе. Ти си малко пооглупял. Знаеш ли, че ти скоро ще фалираш и нищо няма да остане от тебе? Чете ти нотации стомахът. Казвам му: Прав си. Скоро ще имаш хубава, здравословна храна, но и аз му служа на стомаха. Аз ще сдъвча храната добре и ще му служа по този начин. И той, като ме погледне, казва: Доста е поумнял моят господар.

Та сега всички да поумнеете. Приемайте здравословна храна. Сутрин като станеш, малко прясно масло, скоро бито от три дена, да не е от четири–пет дена. Да ви дам едно правило. Никога не яж една храна, която не обичаш. Щом не си разположен, не яж. Като седнеш на масата, яж с разположение. И то малко. И не си дояждай. И благодари на Бога, понеже храната слуша. В храната са скрити все живи души. И те се радват, когато ядем с любов. И тогаз туряме живот в себе си. И тогаз те ще ни дадат това, което Бог е вложил в тях. Една обмяна ще стане между тях и нас. Между онова, което те носят в себе си и онова, което ние носим, ще стане една обмяна. Двама пътници, като се срещнат, извадят си торбите и си дават един на друг. Единият има нещо в торбата и дава на другия, и обратното. И трима души като са, пак си раздават. И храната, каквото има в себе си, в торбата – ще даде. Но и ти ще трябва да извадиш торбата си, и ти ще дадеш. И ако ти не дадеш каквото имаш в торбата си, няма обмяна. И ще имаш лошо храносмилане и неразположение на стомаха. Храна, която е влязла в тебе без любов, ще причини разстройство в организма. А пък храна, влязла с любов, носи своето благословение. Така е и със Словото. Ако вие четете Библията с любов, ще имате резултат. Вие четете думите, тези думи са формата. И ако четете с любов, ще трябва да влезнете в онази реалност, която е съществувала. Например вие четете десета глава. Във вас тогаз като на кино да изникне цялата обстановка, в която Христос се е намирал. Да видите Христа и учениците Му и прочие. А сега четеш – няма никакви образи, а само черните букви. Четеш „Даде власт“, но каква власт – не знаеш. Ако си представиш, ще видиш в дадения случай всичките тези апостоли как са ходили, ще видиш как болните оздравяват, как мъртви възкресяват. А сега четеш и нищо не виждаш. И казваш: Дали е било това нещо или не? Вие ще се намерите в друго противоречие. Нали Христос беше на планината. Че тогаз имаше ученици с Христа. Като дойдоха учениците Му, докараха Му един беснуем. По-рано бяха се опитали учениците Му да го излекуват сами, когато Го нямаше Учителят им. Народът беше много смел и те казаха на учениците Му: Понеже Го няма Учителят ви, вие сте Негови ученици, то направете го вие – излекувайте този беснуем! Те се мъчиха и не можаха. И Той, като дойде, уреди въпроса. И те питаха Христа: Защо ние не можахме да го изгоним? Той каза: Този род не излиза, освен с пост и молитва. Вие не знаете какво нещо е молитвата и постът. С пост вие ще добиете сила. Един човек, който не може да пости 40 дена, не е още силен, не е още господар на тялото си. Четиридесет дена ще прекараш спокоен живот и няма да се безпокоиш. И 80 дена можеш да живееш така. Този човек е силен. Икономично ще се храниш. Има доста мазнина в тялото, 40 дена ще постиш. И молитви трябва, да знаеш как да изговаряш думите. Всяка една дума е динамическа сила. И ако една дума я употребиш намясто, тя ще извърши много нещо. Онзи генерал, като каже „Напред войници!“, какво става? Хиляди войници се спускат напред. Но дойде един, който не разбира и казва: Напред, войници! Но войниците не тръгват. И като кажеш „Напред, войници!“ и никой войник не тръгва, тогаз не сте генерал. Като кажеш в живота така и не тръгнат войниците, да знаеш, че не сте генерал. А като кажеш така и тръгнат, тогаз имаш една реалност в себе си!

Има на английски една книга – отговор на един милион и петстотин хиляди молитви. Той е англичанин, но мисля, че е от германско произхождение и се казва Мюлер. Има си данни той. Той се е молил и е издържал повече от две хиляди деца в едно сиропиталище само с молитви. Като му трябвали пари, той се молел и парите идвали. Един ден се помолил, един англичанин му донесъл 250 английски лири. Той го пита: Имате ли нужда от пари? Онзи нищо не казва. Англичанинът му казва: Кажете и ще оставя парите. Но щом не му казва нищо, той си отива. И пак се връща и казва: Имате ли нужда? Аз съм на ваше разположение. Онзи му казва: Както вие искате. Ако обичате, оставете ги. Той пак си отива. И трети път се връща и казва: Оставям ги, каквото искате ги правете. Вие бихте казали: Я ги дайте! Не, вие не разбирате закона. Вие ще оставите онзи плод сам да капне. В Божествения свят се изисква едно велико самообладание, никаква алчност да няма. Не мислете, че само вие сте факторът. За да се изпълни една ваша мисъл, ако вие погледнете, ще видите, че има хиляди същества, които се намесват в процеса на вашата мисъл. Има безброй същества, които идат и съдействат, за да се постигне вашата мисъл. Това е закон!

Та всичко е възможно само при Любовта – значи, когато обичаме. Всичко е възможно при Мъдростта, когато имаме светлина. И всичко е възможно при Истината, когато сме свободни. Човек, който няма истината, няма свобода. Човек, който няма Любов, няма топлина. Животът в него не може да се прояви. Правете сега малки опити и с тях да се самовъзпитате. Когато кипнеш, ти не можеш да задържиш парата. Нека да се набере пара. Цяла фабрика може да кара тя. С кипването може да карате цяла фабрика. Тая енергия да я изразходвате из пространството безполезно, това е грях. Ще те питат: Защо кипна? Каква фабрика караш? Защо изразходи тая енергия напразно? Вие може да мислите каквото искате, но парата да е свършила много работа. Ти можеш да живееш другояче в живота. Но тогаз ще останете разочаровани от живота. И ако не се самовладате, други ще ви владат. Това е закон! Ако сами не се самоуправлявате, други ще ви управляват. Това е неизбежно. Свобода е дадена. Тя се дава само на онези хора, които се самовладат. А пък робството е за всички онези, които не се владат. Неизбежно е това! И Адам беше оставен в Райската градина, той не се самовладаше – и излезе от Рая. Те изгубиха своята свобода. И сега, след толкова време, ние трябва да се самовладаме, за да придобием първата свобода. Каквото ви кажат хората, слушайте. Но като го изследваш и намериш, че е право, приеми го. Никой не може да ти го натрапи. И щом ти го натрапят, ще приличаш тогаз на заспалата баба в играта „сляпа баба“. Значи ще се оставиш да те вържат с дебели въжета. Но ако е дебело въжето, ти не можеш да го скъсаш. Аз съм виждал стари дядовци, вързани от децата. И въртят се около него и го усукват с конеца 200, 300 пъти и дядото остане така. И дядото казва: Я, дядо, отвържете ме. И детето отвързва и се смее. То е вързало и краката, и ръцете му.

Та днес ще започнете с това: Станете господари на вашата мисъл! Станете господари на вашето сърце! Станете господари и на вашата воля! И тогаз ще ви се даде всяка власт отгоре.

Отче наш

Прочетете от книгата „Двигатели на живота“ стр.45, 56, 67, 99. Като ги прочетете, ще разберете.

6,35 ч. с.

18. Утринно Неделно Слово, държано на 12 февруари 1939 г., 5 ч. с., София – Изгрев.