Разлика между версии на „Старото и новото“

Текуща версия към 05:55, 6 юли 2011

Неделни беседи

Неделни беседи - 1940 г., 1940 г.

Като роди дете (1940–1941)

Старото и новото

Отче наш.

Бог е любов.

Ще прочета четвърта глава от Евангелието на Марка от 36 стих до края.

(36) И като оставиха народа, вземат него както бе в ладията: имаше още и други ладии с него. (37) И дига се голяма буря ветрена; и вълните се вливаха в ладията, така щото тя вече се пълнеше с вода. (38) И той беше на кормата заспал на възглавница; и разбуждат го и казват му: Учителю! не те ли е грижа, че погинваме? (39) И стана та запрети на вятъра, и рече на морето: Мълчи! умири се! И престана вятърът, и стана тишина голяма. (40) И рече им: Защо сте така страхливи? Как нямате вяра? (41) И убояха се с голям страх, и казваха си един другиму: Кой е прочее този че и вятърът и морето му се покоряват?

Духът Божи.

Може да не е толкова интересно, разправят, че Христос заспал в лодката и туй време се вдигнала голяма буря. Тези ученици се уплашили, че тази буря може да ги потопи. Казват: Стани, че загазили сме ние.

Ние сме нещастни, понеже поддържаме една философия, която вече е остаряла. Ние носим една сабя, която е вече ръждясала. Носим едно рало, което се е изтъркало. Носим едно перо, което се е изтъркало, че вече не пише, дращи. Носим една дреха, която е износена, една шапка, която не е модна, обущата скъсани – тук бутнеш, там бутнеш, скъсани, едва ги крепим и мода правим. Модата в света се е явила, когато искаме да покрием своите недъзи, тогава туряме мода. Щом вървиш по мода, ти покриваш погрешките си. Щом имаш погрешка, ти ще туриш някоя панделка да я скриеш. Сега някои искат да станат богати, то е мода. Той иска да стане богат, да има уважението на хората. Няма ум и сърце, иска отвън да бъде богат, да има хубава шапка. Някой иска да бъде силен, и то е мода. Ти сега ще станеш силен, че няма да те види никой. Я ми кажете един герой от миналото, който и сега да е герой. Всичките герои се паметници имат, от памти века е така. Това са герои, които са спасявали света. Това не е упрек, но трябва да знаеш, къде е реалността. Има един герой в света, но той никога не умира. Има един богат, но той никога не осиромашава. Този, който осиромашава, той губи силата си.

Сега аз обръщам внимание на личния живот. Туй, което не издържа във вас, то не е сила. Богатството, което не оставя във вас, не разчитайте на него. Разчитай, но знай, че един ден ще се разтопи и ще останеш без него. Много бащи се разочароват в живота, понеже те не разчитат на себе си, но очакват от синовете си на стари години да се грижат за тях. Майката и тя чака дъщерята на стари години да я храни. Ти се радвай, ако тя може да храни себе си. Пък и бащата да се радва, ако синът му може сам да се храни. Ако остане баща му да го храни, той е закъсал вече.

Аз съм за онази реална философия. Не да ви разправям какво ще бъде за бъдеще. Аз зная какво ще бъде за бъдеще. Зная и какво е било миналото. За мене миналото не е капитал и бъдещето не е капитал. Аз разчитам само на настоящето. Настоящето, това съм аз – туй, което е в мене, на него аз разчитам. Това, което в дадения момент имам, туй моето разположение, то е реалното. Не какво ще бъде след един час, но в дадения момент, какво съм, то е реалното, то е, на което аз разчитам. Законът е верен. Ако аз съм добър сега, и следния момент ще бъда добър. Ако сега аз не съм добър, и следния момент няма да бъда добър. Ако сега съм беден, и следния момент ще бъда беден. Ако сега съм богат, и следния момент ще бъда богат. Сега мнозина възразяват, че така не се мисли. Съгласен съм. Именно както аз мисля и както ти мислиш, и двамата съединени в едно образуваме мисълта. Защото ти си черната дъска, на която нищо не е написано, аз нося тебешир и мога върху тази дъска да напиша нещо. Тогава и ти добиваш цена и се изравняваме. Ако тебе те няма, аз не мога да се проявя, ако аз не съм, и ти не можеш да се проявиш. Тъй щото черната дъска е на место и онзи, който пише, и той е на место.

Сега личната философия е, че вие искате изключително вие да бъдете щастливи. Ти вярвай, че когото ти си щастлив, целият свят е щастлив; когато ти си нещастен, и целият свят е нащастен. Със своето нещастие безпокоиш целия свят и със своето щастие внасяш радост на целия свят. Това е философията, че в даден момент да съзнаваш, ти като мислиш умно, целият свят е умен и със своята глупост ще направиш глупав целия свят. Казвате: Така не се мисли. Сега тъй както мислим – понеже тъй не се мисли – като мислим тъй, то е правото, тъй като мислим сега е хубаво. Досега хората са мислили, че са болни. Пък аз мисля вече, че светът не е болен. Ако мога да вярвам, че светът е болен, защо да не мога да вярвам, че светът е божествен? – Тъй не се мисли. – Ако по първия начин се мисли, защо по втория начин да не може да се мисли?

Тогава кой се е родил по-напред – сиромашията или богатството? Доброто ли се е родило по-напред или злото? Любовта или безлюбието се е родило първо? Мъдростта или глупостта? Това са въпроси, които вие сами ще ги разрешавате, и както ги разрешите, такива ще станете. Защото аз съм разрешил за мене си нещата. Каквото разрешавам, зная. Щом аз плача, зная, какво съм. Щом се оплаквам, пак зная, какво съм. Щом не се оплаквам, пак зная, какво съм.

Като казвам аз, аз това е изявление на целокупността, то не е достояние само за мене. Ако казвам: Аз, то е достояние на всичките хора едновременно. Като казвам аз, съзнавам в себе си, че всичките имат това право, което аз имам. Аз съм добрият човек, съзнавам, че и всичките хора са като мене добри. Като кажа, че аз съм лош, съзнавам, че всички са лоши. Кое е по-хубаво: да съзнавам, че всички хора са добри, или да съзнавам, че всичките хора са лоши? Ако мисля, че всичките хора са лоши, за мене по-лошо. Аз като мисля тъй, страдам. Страданието показва, че моята мисъл не е права. Като се радвам, мисля, че съм добър и мисля, че всичките хора са добри. Радвам се на това. Много право мислиш, ми казват другите, и ние сме добри като тебе. Ти като правиш себе си лош, правиш и нас лоши. Казвам: Целият свят е болен, понеже и аз съм болен. Откъде накъде целият свят е болен? Другите хора работят, учат, весели са. Не е право. Тия работи стават, понеже понякога спи Божественото. Някой път Божественото мълчи и оставя човека свободен.

Един баща, учен човек, правил своите наблюдения. Направил един балон, свързал го с едно въже. Детето се качило на балона, отрязало с нож въжето и балонът започнал да се вдига. Като видял това бащата, чуди се какво да прави. Ходи подир балона, гледа да свали сина си. Газът започнал да излиза от балона и благодарение на това, балонът на 30–40 километра кацнал на земята. Другояче той не би могъл да намери сина си. Казва: Синко, какво правиш? – Учен човек исках, татко, да стана като тебе. Не се реже въжето. Бащата не го реже. Той трябваше да се приготви.

Казвам: Ние като малките деца много лесно режем въжето. После се понасяме в пространството. Ние сме в един свят, дето е разумно създаден. Трябва да разбираме законите на мисълта. Казва: Аз мога да мисля, каквото си искам. Не може да мислиш, каквото си искаш. Ти не може да чувствуваш каквото си искаш и не може да постъпваш както си искаш. Казва: Аз мога да правя, каквото си искам. – Не, то е относително. Какво можеш да направиш? Ти земята на гърба си не може да я носиш, понеже тя те носи. Туй, което тебе те носи, ти не можеш да го носиш. Следователно, ще съзнаеш, че земята тебе те носи. Кои са причините, че тази земя те носи из пространството? Сега разправят хората, как е направена вселената. Много проста работа. Господ имал много деца, искал да им направи развлечения, направил кораби, турил децата на тях, започнал да ги върти, пратил ги в пространството да се разхождат. Учените хора имат теории, как са се образували тия параходи. Лесна работа: направил Господ параходите, пуснал ги и сега земята се върти, носи тия деца и те се забавляват. Защото, ако не се върти, децата не може да се радват. Ще каже някой, че това не е научно. Другото, и то не е научно. В миналия век, после 18 век, 80 теории били приети и отхвърлени във французката академия. Навремето всички били авторитет. Сегашната теория за света е друга. Верни са теориите само за времето. Пътувал един параход във Великия океан и като минал в Атлантическия, същият параход е, но не е на същото място. После опитността на хората няма да бъде една и съща. Земята пътува в пространството и вие сте неразположени. Защо? Защото, когато земята минава през някое хубаво място на този въздушен океан, на някое тропическо место, вие сте разположен, като дойде към ледовития океан, вие ставате неразположен, изменяте се. Затова учените хора нищо не говорят. Учените хора не знаят, ние приближаваме ли се към екватора на вселената или се отдалечаваме. Досега сме се отдалечавали от екватора. Сега се приближаваме към екватора на живота. Това е новата епоха, която иде. Приближаваме се към Божествения екватор. Този екватор – то е любовта на живота. Към екватора на любовта се приближаваме. Следователно, цялото човечество го очаква едно велико благо.

Който от вас може да издържи на бурите на морето, като излезе, ще влезе в обетованата земя. Тогава ще го посрещнат с лаврови венци, със знамена, с какво ли не. Там е животът. Няма да умирате, всичко ще имате. И дрехи, и обуща, и шапки, пиано, орган, оркестър, театър, представления, та пеене, та прегръдки, та целувки – какво ли не. Сега вас са ви проповядвали за един свят и досега като четете Милтон и Данте, те са описали оня свят, но по милтоновски и по дантиевски. Ако четете Сведенборг, той разделя ангелите на три категории. Едни ангели, които живеят в първия ангелски свят, други във втория ангелски свят и в третия ангелски свят. Само в кратце го даваме. Един ангел от първото небе, ако влезе във втория свят на ангелите, му се вижда, че не е тъй хубав светът, както техния. Не е приятен. Пък един ангел от втория свят, като влезе в третия свят на ангелите, и нему не му се вижда тъй хубав. Вие, ако влезете в ангелския свят, ще кажете: Не е хубав този ангелски свят. Земята, дето живеем, е по-добра отколкото ангелския свят. Ние си представяме ангелите като туряме в тях най-хубавото от човека. Ние си представяме ангелите като нас. А пък ангелите не са като хората. Те са запалки, те са огън. Ако един ангел влезе в този салон, той ще изгори, ще изчезне. Ако ходи по това дюшеме, ще изгори. Трябва да вземе човешка форма да не ни запали. Ако влезе в дома ви и ако ангелът бутне жена ви, тя ще се стопи. Ако бутне сина ви, и той ще се стопи. Всичко, до което се допре, ще се стопи. Сега, ако искате да аргументирате, може да кажете, че е казано, че земята пред лицето на Господа ще се стопи. То са фигури. Разбираме реалност на света.

Казвам, заради нас в дадения случай животът както се проявява, този живот е най-добрият. При сегашните условия, при нашето сегашно развитие, ако ни въведат в по-висш живот, той ще бъде несъобразен. Запример: често може да направите един малък опит. Ако едно дете внесете между големите хора, то като поседи, ще му стане скучно. То няма с какво да се занимава. То ще иска орехи, това, онова. Детето нашите книги не го интересуват. Една книга е отвлечена работа, но една ябълка, един орех – интересуват го. Та по някой път казват: Онези, дълбоките работи. Дълбокото, това е книгата. Ако остане туй дълбокото нещо да те храни, ти гладен ще умреш. Много евангелисти казват: Това е животът и сочат Библията. Живот е тялото, устата.

Аз наричам Божествено онова, което постоянно се влива в нас. За мене животът е онова, което постоянно се влива в мене. Водата, която влиза в мене, храната, всяка една човешка мисъл, която възприемам – това е животът. Реално е онова, което постоянно излиза от мене и отива в другите. Онова, което постоянно влиза и излиза от мене, чрез което се носи Божественият живот, то е реалното. Всички ние сме носители на онова великото, Божественото. Единственото нещо, което внася радост, то не е велико, но ценността на живота, то са малките работи. Като вземеш един хляб, ти не можеш да го поемеш целия, ти на него не можеш да се радваш. Този хляб, за да ти причини радост, от него ще вземеш едно малко парченце в устата, то те радва. После ще вземеш друго малко парче, пак ще го дъвчеш. Тия малките работи, които излизат от цялото, те причиняват радост. Малките добродетели, малките мисли, малките чувствувания, дребните постъпки, те са, които ни причиняват радост. Една голяма добродетел, която е като сомун, ти само ще я гледаш, не се събира в устата. Ако остане големият самун да го погълнеш, какво ще стане с тебе?

Та казвам: Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в царството Божие. Ако не можете да се радвате на малките добродетели, на малката любов, как ще се радвате на голямата? Казвате: физическа любов. Любовта с хиляди имена да я кръщавате, тя е любов. Казвате: физическа любов. Какво лошо има във физическата любов? Казвате, че има и духовна любов. Какво има в духовната любов? Казвате: Има Божествена любов. Че какво има в Божествената любов? Във физическата любов има всичко Божествено, само не го виждате. И в Божествената любов има всичко физическо, и него не го виждате. Във физическата любов има всичкото духовно, но вие виждате само външната страна на любовта. Когато виждате само физическата страна на любовта, то е физическата любов. Така не се разсъждава. Любовта е една, тя се проявява. Три проявления има. На физическия свят ще разбираш любовта, както физическият свят изисква. В духовния свят ще разбираш любовта, както духовният свят изисква. И в Божествения свят ще разбираш, както Божественият свят изисква. Ако не разбираш физическата любов, ако не си разбрал духовната любов, и Божествената любов не можеш да разбереш. Хубаво, ти си излязъл от Бога, а не можеш да носиш Божествената любов и как да не можеш да разбереш физическата любов? Това, за което хората говорят, то е неразбраната любов в света. В какво седи неразбраната любов? В неразбраната любов ти не искаш да дадеш право на другите хора да живеят, ти искаш да подчиниш всичко на тебе, ти да живееш, пък другите хора да ти робуват. Разбраната любов е, когато искаш всичките хора да живеят както ти живееш и да бъдат и другите щастливи, както ти си щастлив. Благото, което ти имаш, го искаш и за всичките, както ти го чувствуваш, и те да го чувствуват. Сега то е метод на природата. Всичките страдания, които ние изпитваме от хиляди години, те са едни. Казвам: Да разбираме пътищата на живата природа, в която Бог се проявява, как трябва да живеем. Бащата не постъпва съобразно със законите на любовта и носи лошите последици – синовете в старини не го обичат. Учителят учи учениците си, но не ги учи както трябва. Отпосле те са непризнателни. Всички ние носим лошите последствия. Не че искаме това. Мислим тъй да мине.

Всяко нещо в света, което е родено без любов, ще причини вреда. Всяка мисъл, която е родена без любов, ще причини страдание. Всяка дума, всяка постъпка, всяко действие, каквото и да направиш за бъдеще, то носи ад. Адът не е нищо друго, освен свят на безлюбие. Всички лоши мисли, всички лоши чувства и всички лоши постъпки на цялото човечество е създало ада. Всички хубави мисли, всички хубави чувства и всички хубави постъпки на цялото човечество са създали рая. То е моето верую. Дали вие вярвате или не в това, вие сте свободни. Аз вярвам. Аз създавам рая, аз създавам пъкъла за себе си. Аз създавам моя рай и моя ад. Вие създавате вашия ад и вашия рай. Ще кажете, че Господ създал рая. Господ създал своя рай. И Той си има свой рай. Мислите ли, че Нему Му е приятно всичките хора, които не го слушат и целият ден Го хулят? Той постоянно им дава блага и те кряскат наоколо, приятно ли Му е това? Христос казва, че разликата между Бога и нас е тази, че Бог, като влезе в ада, направя го на рай и като излезе от рая, направя го на ад. Ние това не го знаем. Ще каже някой, че това не е правоверно учение. Сегашните учения, които съществуват, правоверни ли са? Затворите, които имаме по Божествено ли са? Законите, които са създадени, правоверни ли са? Нямам нищо против съвременната философия. Но този порядък за всички еднакъв ли е? Носи ли за всичките еднакви блага, не количествено, но качествено. Всеки един човек да има поне малко благо, поне да има какво да си хапне, да има хляб и малко топла чорбица. Не искаме много.

Тогава казват: Като идем на оня свят, венци ще има ли? Че откъде ви дойде на ум. Онази мома, която се жени, нали ѝ турят венци. И на момъка турят венци. Но като влезе в живота, носи ли венци?

Наскоро ми разправяше един модерен брат, който е доктор по правните науки. Завежда своята възлюблена да ѝ купува шапка. Влизат в един шапкарски магазин. Тя пробва шапки и не ги харесва, че по едно време му удря един плесник по устата в магазина. Доктор съм, казва, ако река да я бия в магазина, не зная какво ще стане. Туй е сега модерно. Рекох: Как я търпиш? – Какво да правя? Давам му морал, казвам: Аз, ако бях на твоето място, не щях да ида да ѝ купувам шапка, щях да я пратя сама да иде да си купи шапка. Той отива с нея. Питам: Тази сестра, която бие своя възлюблен доктор, каква култура има в това? Това не е измислица. Туй е разбиране сега. Може да се ползувате. Но де е лошото? После се изменят, че не могат да се търпят. То е безлюбие, нищо повече.

Всеки човек, който не може да се въздържи, той няма любов. Ако любовта е по-слаба от онзи напор, каква е тази любов? Защо и сега тази шапка? Причините няма да ви разправям, защо го е ударила. Както и да е, тя го ударила, за да ви дам пример. Аз се радвам, аз искам докторът да е бит. Така се учи. Вие мислите като се съберете с вашата възлюблена, ще живеете като ангели – така казвам на този доктор. Казва: Че така мислех, тя отначало беше кротка, пък каква жена била.

Сега турям нещата по-близо. Някой път може вашето сърце така да те удари. Че кого сърцето не го е удряло? Някой иде и не може да се събере в себе си. Казвам сега: Това е старият живот, това са стари навици. Говорим за любовта. Това не е любов. Любовта разбира всичката разумна жертва. Под думата любов аз разбирам да дадеш всичката разумна жертва, която може да направиш заради някого. Не глупава жертва, но разумна. То е любов.

Този доктор ми казва: Аз се въздържах. Казвам му: Сега работата така се е усложнила, че за бъдеще ти ще станеш жена, пък тя мъж, пак ще се съберете и тогава тя ще иде да ти купува шапка. Хубаво е това да се посмеем, то е естествено.

Новата култура, която иде сега на света, не е да хвърляме упреци, защото има неща, които са скрити. То е външната страна. Има неща скрити, не изявени, това е вече изявено, но колко има още неизявени работи. Запример някой пред вас може да се представи, да говори красноречиво. Но всъщност важно е, какво благо може да приемете, какъв носител може да бъдеш на една истина. За вас, които ме слушате, не е важно само да ме слушате, но какво може да възприемете, да приложите. Мене не ме радва, че може да ме слушате, но какво може да приложите, да опитате истината. Защото в света имаме задължение към Бога по любов. Ние, ако от любов към Бога не можем да работим, ако не изявим нашата благодарност, да проявим своята признателност, че сме в света, даром ни се дава, даром да го дадем, даром да го проявяваме.

Като събуждат Исуса, казва: Защо сте толкова маловерни? Някои хора искат да имат вяра. Вяра без любов, не е вяра. То е вярване. Ти, когато обичаш един човек, ти имаш вяра в него. Онзи, който те обича, и той трябва да има вяра в тебе. Един човек, който иска да ти направи услуга и е готов всякога да ти услужи, той те обича. Дадох ви сутринта пример, примера с чантата. Като поискаш чантата и той се поколебае, той няма вяра. Но и любовта е вече определена. Онзи човек, който те обича, той ти вярва 101 на сто. Той е готов всичко да ти направи за твоя услуга. Досега се проповядва едно механическо отношение. Запример всякога може да направим да бъдеш уважаван. Ако съм цар, ако съм най-силният човек, ако съм най-богатият човек, всеки може да ме уважава. Но това уважение заради мене не е съществено. То е уважение за парите. Вие може да имате уважение за знанието, което имате. Вие може да имате уважение за добродетелите. Но то е се външната страна. Най-после, някои от вас мислите, че аз съм станал богат, защото съм имал пари. То е ваше заблуждение. Вие мислите, че понеже имам знание, че съм учен човек. То е ваше заблуждение. Аз преди да имах туй знание, бях учен човек. Преди да имам туй богатство, бях богат човек. Сега да ви избавя от заблуждение. Вие мислите за мене това, което не е. Ако аз имам уважение към вас заради това, което не сте, то е неразбиране. Аз богат човек наричам този, който динамически проявява своето богатство. Онзи човек, който не работи с парите си, той прави престъпление. Той няма право да задържа парите за себе си. Златото трябва да се тури в действие да обикаля. Аз не съм за книжните пари, не съм и за монетите от мед, аз съм за златните монети, звонкови. Златото да обикаля хората. Златото трябва да обикаля, понеже то носи живот. То е добър проводник на живота. Всичкото в света да бъде се злато.

За бъдеще разменната монета ще бъде думата. Най-хубавата дума, която има в тебе, която е златна, като заговори човек с тия думи, ти ще му платиш звонкови. Като кажеш, целият свят да се разтопи, цветята да цъфнат, слънцето ще изгрее, ще има онзи тих вятър, който само полъхва. Всичко туй ще слуша. То е плащане.

Вие искате да знаете, какво е новото учение. Казвате: В оня свят ще се познаваме ли? В оня свят не искам да се познаваме както сега, да си нанасяме удари. Не искам така да се познаваме. Така се запознават на бойното поле. Борят се хората, бият се. Всичко това е много добро. Тези неща може да са като представление. Представлението не е живот, то е сянка на живота. Та ние трябва да благодарим за онова, което е станало, понеже се стремим към онова, което не е станало. Защо дойде нещастието в света? Заради недоволството на Адама. Адам създаде едно недоволство. Много малко беше неговото недоволство. Когато Бог прекара всичките животни пред него и този учен човек им тури на всичките имена и каквито имена им тури, до сега останаха. Той на всичките им даде имена, кръсти ги на всичките езици. Животните като минаваха все две по две, мъжко и женско. Той нямаше женско около него. Като видя неговото недоволство, Бог го приспа и направи Ева. Като се събуди и я видя, казва: Плът от плътта ми и кост от костта ми. Зарадва се. Господ му каза: Тя ще ти бъде кормчия, ще те води по развълнуваното море и ти ще видиш. Адам като видя животните по две, не се зарадва, и каза, че щом Господ на тях е дал, че и на него ще даде. Но си каза: Господ ме пренебрегна, той трябваше първо на мене да даде, после на тях. Ето къде беше мисълта му слаба. Той си помисли, че Господ се е погрижил за дребните същества. Виж Той за тях се е погрижил, за мене не се е погрижил. Тази мисъл, че го е пренебрегнал Господ, е крива. Той трябваше да си помисли: Като дал на животните другарки, на мене ще даде нещо по-хубаво. И всички ние страдаме от този недъг на Адама. Мислим, че и ние сме пренебрегнати. Седиш и мислиш, че тебе Господ те е пренебрегнал. Другите хора направил богати, силни, и ти седиш недоволен. Ще дойде твоята Ева. То тя ще те удари по устата. По право тя е старата Ева. Новата Ева, която иде, тя е направена от светлина, лицето ѝ е меко като светлината. Като иска да го удари, леко удря. Той ще бъде доволен. Аз ви говоря на един език да го разбирате. Нещо аз може да ви говоря сериозно, благочестиво, значи то е право. Ти може да ухапеш някого, да мислиш лошо, но отвън всичко да бъде благочестиво. И то не е лошо и на него се радвам. Според нас, бъдещата култура, която иде, Божиите благословения, всичките подтици идат от любовта. Всяка мисъл подтикът ѝ трябва да бъде любовта. Всяко чувство подтикът му трябва да бъде любовта. Всяка постъпка подтикът ѝ трябва да бъде любовта. На всяка обхода подтикът трябва да бъде любовта. Не насилие по закон. Но ти направиш погрешка, нищо не значи – поправи погрешката, докато дойде един ден да се зарадваш. Ако твоята мисъл работи с любов, ти ще добиеш безсмъртие. Тогава смъртта като дойде, ще кажеш: Заповядай, ще я оставиш в къщи, ти ще излезеш навън. Ще си вземеш всичките богатства, каквито имаш със себе си. Тогава няма да има нужда да плачат заради тебе, да те погребват. Тогава ще имаш една колесница не с червен цвят. Илия отиде с червен цвят и затуй трябваше да се върне. Като дойде тази колесница на любовта, тя носи най-хубавата мека светлина, ще се качиш на нея и с колесницата ще идеш в небето и няма да слизаш вече. Ще бъдеш свободен. Дето се явиш със своята колесница, ти си добре дошъл. И в ангелския свят, и в Божествения свят, и в човешкия свят може да идеш. Без колесница не върви. Туй, което ви говоря не е лесно.

Ангели има, които сега изучават какво нещо е любовта. Те са разумни същества. Един ангел знае повече от знанието на цялото човечество. Той има по-голяма опитност, отколкото цялото човечество. Те сега изучават любовта. Искат да надникнат за тази любов, за която вие говорите. Ангелите не са готови, та не мислете, че само вие не сте готови. Те искат да надникнат. Защото, ако тази любов им се даде, и те ще съгрешат както хората. Тебе Господ ти е дал красива жена и ти вървиш като стражар да я пазиш.Онази жена, която носи любовта, не се поддава на изкушение. Бог от злото не се изкушава. Любовта не се изкушава. Човек, в когото Бог живее, не може да греши. Туй трябва да го вярвате. Човек, в когото Бог живее, не може да греши. Ако имаш една другарка, в която Бог живее, ще я оставиш свободна. Въпросът е предрешен. Онази жена, в която любовта живее, ако нейният мъж помисли нещо лошо, някаква нечиста мисъл му мине през ума, тя изчезва заради него, тя става невидима. Един мъж, който носи в себе си Божественото, една жена, която хвърли една нечиста мисъл, и той изчезва. Невъзможно е. При сегашните условия не изчезваш.

Ние от сегашно гледище, как ще живеем за бъдеще. Сега както сте направени, ще грешите, както сега грешат хората. Материята, от която сте направени, е кал. Сега Бог ще направи Адама от друга кал. Той го прави от друга кал. От първата кал нищо не излезе. Неуспешно беше. И от Ева нищо не излезе. Адама го направи от кал, Ева я направи от човека. Сега наново прави Адам, но от друго място ще вземе материалите. Писанието казва: Роденият от Бога, грях не прави. Трябва сега всички да се родят. Христос казва: роденият от дух и вода. Туй е сега новият състав. Тялото е най-хубавото, възвишеното, в което човек може да бъде облечен. Когато някой греши, тъй както са хората, няма какво да го осъждаме. И Бог не го осъжда. Писанието казва: Бог беше с Христа и примиряваше Христа със себе си, като не вменяваше греховете. Прощава им. Казва: Няма нищо, аз ще поправя тази работа.

Та и ние трябва да възприемем любовта. Понеже, ако не възприемем любовта, не можем да бъдем родени от Бога. Проповядва се любовта, за да бъдем родени. Като се родим от любовта, ще бъдем свободни от греха, няма да се огрешаваме, няма да грешим. Тогава всичко ще бъде в наша услуга. Ние ще бъдем свободни. Свободата ще бъде само по закона на любовта. Раждането от Бога – това е новата религия. Да имаме един живот, който е излязъл от любовта и да бъдем родени от Бога. Трябва да се родим от Бога, за да не правим прегрешения, да не носим стария живот.

Та Христос заспа в лодката. То е сегашният живот, когато Христос спи в една лодка. И казва Христос: Не уповавайте на тази лодка. Превеждайте сега лодката. Я онзи големия французки параход „Нормандия“ или английските „Куин Мери“, или „Елизабет“, какво представлява лодката във времето на Христа в сравнение с тях? Те са чудесни. Направени с всичките удобства – с бани, с приемни, с театри, с опери, какво ли не, всичките удобства. За бъдеще някой ще пише за тия лодки. Ще има още по-големи от тях. Когато ми разправят, че Христос заспал в лодката на туй малкото езеро, еврейското езеро, аз си представям земята един такъв кораб, който пътува в пространството. Земята се върти, лодката върви. Един ден ще се качим на друга, по-голяма лодка, на слънцето. То е още по-голяма лодка. То е един и половина милиона пъти по-голямо от земята.

В нас, съвременните хора, трябва да се зароди една идея за Бога, за онова величие, което има в неговия ум. Какви удобства, какви физически възможности ни е дал само! В нашата вселена има десет милиона слънца, около всяко слънце има по 12 планети, значи един милиард и двеста хиляди. Всичките слънца трябва да ги изходите и да живеете по един милион години. Като се върнете от вашето физическо пътешествие, тогава ще влезете във втория рай на ангелите. В духовния свят там има духовни планети, и духовни слънца има. Във всяко слънце там ще живеете по десет милиона години, ще ги обиколите всичките. Като се върнете, вие ще сте завършили вашата разходка в духовния свят. Тогава ще влезете в третото небе на ангелите и там във всеки един свят ще живеете по един милиард години. Като се върнете, ще сте завършили вашата разходка в третото небе. Това е вече, дето не го разбирате.

„Това е Живот вечен, да позная Тебе Единаго, Истинаго Бога“. Тогава ще разберете благото. Казвате: Ние пък какво сме мислили. Тогава човек няма да се плаши от смъртта. Ние сега като малките деца се плашим и се държим за скута на майката и не я пускаме, да не би да се изгубим. Ние трябва да се освободим от временните разбирания. Ако един човек, който вярва в Бога, не вярва, че всичко е на негово разположение, каква е неговата вяра? Ако един човек, който вярва, че всичките хора са създадени от Бога, но не вярва в Него, каква е тази религия, каква е тази вяра? Казвам: Това, което говоря е за бъдеще. Туй е новото учение. Някои възразяват: Тъй като повярваме, няма да можем да живеем. Така, ако българите живеят, хасъл българи ще бъдат. Няма да бъдем слаби хора, но ще бъдем мощни. Ако Бог е с нас, никой не може да ни нападне, не само нашата малка земя ще ни даде, но цялата земя ще бъде на наше разположение. Всичките народи както живеят, цялата земя ще бъде за всички народи. Какво ще правим, като се намножим много, питате? Има празни планети. Ще се пренесем на месечината. Ще се пренесем на Венера, на Меркурий, на Слънцето. Стига да се разплодят хората, има доста празни земи. Даже за всеки едного от вас има по една месечина. Някъде ще ви се даде един апартамент да бъдете сам. Туй, за което ви говоря, е като хиляда и една нощ.

Чета една статистика, че всяка година по 4–8 милиона тона желязо изчезва. Как изчезва? От 4 до 8 милиона тона желязо изчезва. Къде отива? – Ръждата го изяда. В Америка правят статистика, че всеки ден по 150 милиона игли изчезват. За една година близо около 20 милиарда игли изчезват някъде. Та сега се замислили американците, какво да правят да спасят желязото да не изчезва. Искат да намерят един начин да не ръждясва. На какво се дължи нашето остаряване? Желязото в нас е ръждясало. И ние се сбабичосваме. Изчезнало златото, сиромашията дошла. Фосфорът като изчезне, и мисълта престава. Много работи изчезват сега.

Говорят за новото учение. Новото учение седи в онова, което Бог е създал, да го обичаме. Всички Божии дела, всичко каквото Бог е създал, да го обичаш, и да се ползуваш от тях. Да благодариш на Бога за въздуха. Да благодариш на Бога за водата. Да благодариш на Бога за хляба. Да благодариш на Бога за всички хора. Да благодариш на Бога за дърветата, за зайците, за комарите, за мухите, за всичко, каквото съществува в света, да благодариш. Да благодариш на Бога за звездите, които виждаш, за слънцето. За всичко да благодариш. Да благодариш и за онова, което не знаеш, и за него да благодариш. Ние съвременните хора не сме въздали слава на Бога. Като синове, трябва да се върнем към Бога с онова обилно любовно сърце. Ще кажем: Ние искаме да Ти служим вече. Не искаме да бъдем господари, но искаме да бъдем добри слуги, които вършат волята Божия. Че да се въдвори Твоето царство, че Ти и ние да живеем добре.

Един беден човек отишъл при един богат, да му иска пари. Богатият казал: От тази каса вземи, колкото искаш. Сиромахът си казал: Таман сега ще си взема повече. Отворил касата и видял само една златна монета. Като отворите Божествената каса, ще намерите само една златна монета, а не много.

Тайна молитва.

7 беседа, държана на 1.ХII.1940 год. Неделя 10 ч. с. Изгрев