Разлика между версии на „И Петър се грееше“

Текуща версия към 06:57, 5 юли 2011

Неделни беседи

Неделни беседи - 1940 г., 1940 г.

Път на зазоряване (1939–1940)

И Петър се грееше

„Отче наш“

„Благост, Благост носи светлината“

Ще прочета само 18-и стих от 18-а глава от Евангелието на Иоана.

„Духът Божи“

Всеки разумен човек има да разрешава една важна задача. Целият му живот седи в правилното разрешаване на тази задача. Разрешението на тази задача не седи в един ден, нито в една седмица, нито в един месец, нито в една година, нито в десет или двадесет години. Цял живот е необходим за разрешението на тази задача. В разрешението на тази задача седи неговото бъдеще. Често хората говорят неща, които не са верни. Достоверни са, но не са верни. Нека сега засегнем един въпрос от математиката, или от геометрията, или от астрономията, или от геологията. Понеже ви считам за доста учени хора, затова мога да засегна въпрос от науката. Вие минавате за много скромни, но сте големи критици. Вие разбирате всичко и всичко критикувате. Понеже вие сте от високо произхождение, не сте от долно произхождение. А всеки, който търси своя произход, ще дойде до Адам и Ева. Адам беше създаден от Бога. И Ева беше създадена от Бога. И двамата бяха от висок произход. Та сега, аз говоря на хора, които са произлезли от Адама и Ева, но не са произлезли в рая, а от вън рая. Не е лошо човек да произлезе извън рая, защото Адам произлезе в рая, а излезе извън рая. Вас ще ви насърча, като ви кажа следното: Вие излязохте вън от рая, а ще влезете в рая. Това е хубавата, насърчителна страна на живота.

Казва се в Писанието, че слугите се греели на огъня и там седял [и] Петър и се греел. Изкуство е да знае човек как да се грее. Вие казвате, че е проста работа греенето. Не е проста работа, учена работа е да знае човек как да се грее. Ако се грееш и не можеш да се сгрееш, какво знание е това? Та, и Петър се грееше, но не можа да се сгрее, след което, като го поставиха на изпит, не можа да издържи изпита си. Казват за някой студент, че е много учил, но като го поставят на изпит, не може да издържи изпита си, скъсват го на изпит. За свое оправдание той казва, че е чел много, но като излязъл на изпит, всичко забравил. Това, което се забравя, не е научено. Горе научените работи никога не се забравят. Когато някой казва, че е забравил ученото, това показва, че има малко светлина. Та, когато някой забравя, казвам: Всичката погрешка седи в това, че имаш малко светлина, вследствие на което не си видял как стоят нещата.

Та, сега ние говорим за съществения език, в който всяка дума има своя определен смисъл. Често вие се занимавате с човека, какво представя той. Казвам: Човек е същество, което мисли. В мисълта си, обаче, човек е жена, а не мъж. Той възприема нещата. Следователно той ражда мислите. А всяко нещо, което ражда, е от женски род. Казват за някого, че има отличен ум, че е мъж. Всичката погрешка седи в това, че жените са станали мъже преждевременно. Всичката погрешка седи още в това, че човек е станал преждевременно учен. Всички хора страдат от това, че са презрели. В Божествения свят плодовете никога не презряват. Те постоянно зреят, без да гният. Следователно това, което се разваля, което изменя своето естество, не е от Божествената градина, нито от Божествената природа.

Сега аз искам да се освободите от личното схващане на нещата. Някой казва: „Като говори Учителят, сега да видим какво ще каже за нас.“ Аз нищо няма да кажа за вас. Но казвам: Когато вятърът духа, какво иска да каже? Вятърът няма предвид вас. Той има съвсем друга цел. Той е дошъл между дърветата да направи една разходка и да им държи една педагогическа лекция. Растенията са много мързеливи. Но като дойде вятърът и ги забрули, с това иска да им каже: „Събудете се и започнете да мислите.“ Като ги разтърсят, те започнат да работят от корените, отдолу. Те са учени същества, цели химици. Като започнат да работят в долната си лаборатория, в корените, те образуват сложни вещества, с които се хранят. Като се хранят, те образуват своите клонища. Тъй щото, като се разтърсват, растенията се учат на самопожертвуване, да дават своите плодове. Вятърът им казва: „Вие ще се самопожертвувате, ще дадете плодовете си на хората, да ви обичат. Каквото изработите, вие ще го дадете на другите.“ Няма да изработвате лоши работи. От това, което изработвате, и вие ще се ползувате. Иначе нито вие ще се ползувате, нито другите. Казвате: „Отде дойде този вятър?“ Вятърът учи дърветата, той им държи педагогическа лекция, че трябва да работят и добре да работят. Когато отивате на училище, слушате учителят да казва: „Стоянчо, кажи колко правят едно и едно?“ – „Едно и едно прави две.“ Как ще съберете едно и едно на едно място, когато математиците казват, че няма число по-голямо от единицата? Как ще съберете две големи единици на едно място? Турците казват: „Акълъ зарар.“ Значи една единица и още една единица правят две единици. Числото 2 е резултатът от събирането на две единици. Числото 2 е едно отрицателно число. Единицата е положително число. Следователно, две отрицателни числа, събрани на едно място, дават едно отрицателно число. Две отрицателни числа, събрани на едно място, дават един положителен резултат.

Запример, ако вземете двата диаметъра на кръга и ги завъртите около техния център, ще получите една окръжност, която има две полушария. Полушарията образуват една огъната линия, в която се събират всичките придобити резултати на нашите минали опитности. От положителните характерни черти на нашия живот се образуват отрицателни резултати. Не мислете, че думата „отрицателни“ е лоша. Отрицателно число е това, което съгражда нещата и което ги пази вътре в себе си. Значи всичко онова в природата, което запазва нашия живот, това са отрицателните числа. Те са отрицателни, понеже не се нуждаят от нас и не искат да ни погълнат. Отрицателни числа са още и всички безкористни числа. Всяко отрицателно число събира в себе си, с желание да дава повече от себе си. Това, което събира, не събира за себе си, но за другите. Всяко число, което събира резултатите не за себе си, а за другите, в края на краищата го наричаме отрицателно число. Като чуете думата „отрицателно“, вие не си го тълкувайте по вашему. Вие казвате за някого, че е отрицателен човек, защото не можете да се спогодите с него. Не че не можеш да се спогодиш с него, но ти искаш само да взимаш от него, затова казваш, че не можеш да се спогодиш. Някой път ти отиваш при него, когато той няма нищо, няма какво да взимаш от него. Когато имаш да даваш, нищо не даваш, мълчиш си. За такъв човек казват, че е темерут.

В една от лекциите си говорих за щастливите числа. Един си взел билет за лотария и гледа дали ще спечели, дали неговото число на билета е от щастливите. Той не слуша лекцията, но мисли за щастливите числа. Обаче в лекцията се казва: понеже си взел от това число преди моята или преди тая лекция, това число не е от щастливите. Ако беше го взел след това, въпросът щеше да бъде друг. Но понеже и вие сте едно число преди беседата, аз искам да ви наведа на онази мисъл, която Бог е вложил във вашия дух, във вашата душа, във вашия ум, във вашето сърце; аз искам да ви наведа на онези сили, които Бог е вложил във вашето тяло и с които вие трябва да работите. Представете си, че вие се влюбите в Слънцето и всяка сутрин отивате да го посрещате, да му пеете песни, да го възхвалявате. Какво ще му предадете с това? Слънцето не се нуждае от вашите песни и похвали. Кое наричаме светлина? Светлина е това, което не се хвали. А всичко онова, което само не се хвали, а другите го хвалят, това е любовта. Това, което всички люби, а себе си не люби, за всички мисли, а за себе си не мисли, всички обича, а за себе си не мисли, наричаме любов.

Днес всички хора говорят за любовта, защото им липсва нещо. Самата любов не говори за себе си, понеже е съвършена. Този, който обича, не говори за себе си, защото е съвършен. Трябва да ме разберете право. И светлината не говори за себе си, тя говори за другите, защото разкрива света. Какво нещо е светлината? Тя остава неизвестна, тя разкрива другите неща, но за себе си не говори. Речем ли да я хванем, тя веднага се изгубва. Тя не се поддава на наблюдения. Речете ли да я чоплите, да видите какво представлява, тя веднага се изгубва. Ако оставите светлината свободна, тя ще ви помага. Но занимавате ли се с нея, тя ще ви напусне.

Следователно светлина е това, което постоянно освобождава човека от всички несгоди в живота. Тя разкрива света пред човека и го освобождава от несгодите му. Светлината е това, което показва какви са отношенията между мислите, чувствата и постъпките на човека. Като е дошъл на Земята, човек има известно предназначение, което трябва да разбере и изпълни. Всички вие се стремите да станете богати, учени, щастливи, но трябва да знаете, че щастието не се придобива с лотариен билет. Щастието иска учени хора, не учени по книга, както някои зубрят и придобиват знания. Зубренето подразбира да туриш главата си в торбата, както прави конят. Ако туриш главата си в торбата, ти можеш да зубриш, но нищо няма да научиш. Човек трябва да се освободи именно от зубренето. Всяко недоволство, което се явява в душата и в ума ви, в сърцето ви, това е конската торба, от която трябва да се освободите. Вие трябва да се освободите от конските торби на миналото. Някой дойде при мене и казва: „Много съм недоволен.“ Изхвърлѝ конската торба. На времето си тя е била потребна, но сега ти си човек, не ти трябва конска торба. Нали знаете как се туря конска торба? Тя се туря на врата му, а той пъха устата си вътре и яде. Обаче в това положение той яде мъчно. Той очаква да дойде някой да му снеме торбата от врата.

Сега аз не искам да кажете: „Колко глупави хора сме били ние!“ Това не е глупаво, това е аристократически маниер. Ти очакваш да дойде някой да ти тури торбата на врата. Ти чакаш да дойде слугата ти да ти тури торбата на врата и да започнеш да зубриш. Всяка наука, която се придобива по такъв начин, носи робството в себе си. И това не е лошо, но трябва да знаете, че всяка наука, която се придобива по този начин, по закона на торбата, носи робството в себе си. Всяко възпитание, което се придобива по закона на торбата, носи робството в себе си. Хубави са и тия работи; да бъдеш роб е по-добре, отколкото да си умрял. Ако ме накарат между робството и смъртта да избера едното, аз ще избера робството, защото смъртта е много по-страшно нещо. От робството можеш да се освободиш по-лесно, отколкото от смъртта. В смъртта има нещо тежко. Смъртта е причинена от непослушание, от нарушаване на един велик закон, в който няма прощаване. В греховете си човек не може да бъде простен. Някои казват, че човек е простен от греховете си, т.е. греховете му могат да се простят. Не, греховете не се прощават. Погрешката може да се прости, но греховете не се прощават. Благодарете – греховете са на дявола, а погрешките – на хората. Щом е така, дяволът да му мисли за греховете. А вие трябва да мислите за погрешките си. В погрешките има страдания, а в греховете – смърт. Някой казва, че ще умре. Щом мисли, че ще умре, трябва да знае – причината за това е грехът.

Казвам: Не приемайте отговорността на дявола. Нека дяволът си носи отговорността за своите грехове. Всеки сам трябва да носи последствията за това, което е направил. Ако направиш една погрешка, кажи си: „За погрешката си съм готов да отговарям и да я изправя, но грехове не правя.“ Новата култура казва: Хората правят погрешки, но грехове не правят. Това е новото тълкувание. На времето си Давид е казал: „В грях ме зачна майка ми.“ Сега, според новото тълкувание, ние казваме: „В прегрешение ме зачна майка ми.“ От кривото разбиране на хората идат и Христовите думи: „Вие сте родени от баща дявола.“

Сега въпросът е за Петра, който се грееше на огъня. И вие се греете на слънцето. Пред вас стои Любовта, която е на позорния стълб. Пред вас стои Мъдростта, която е на позорния стълб. Пред вас стои Истината, която е на позорния стълб. Вие се греете и уреждате въпроса. Какво трябва да правите сега? Не, там ме няма. Аз не се занимавам с детински работи. Като ви питат нещо по философия, казвате: „Аз не се занимавам с отвлечени работи.“ Като ви питат нещо за свободата, казвате, че и с нея не се занимавате. С какво се занимавате тогава? Ще кажете, че се интересувате как да уредите работите си. Вън от вашите материални работи да става каквото ще. Не, това не е права мисъл.

Хората на новото трябва да се интересуват от оная велика Божия любов, която включва славата Божия на Земята. Те трябва да се интересуват от оная велика Божия любов, която включва царството Божие на Земята. Те трябва да се интересуват от великата Божия любов, която включва волята Божия на Земята.

Като приемем това, ние трябва да бъдем радостни и весели, да ни е приятно, че живеем за Онзи, Който живее в нас, а не живеем за себе си. Бог живее за нас и ние трябва да живеем за Него. Няма защо да живеем за себе си. Ако безсмъртният живее за нас, ние сме щастливи. И ако ние, смъртните, живеем за безсмъртния, пак трябва да сме щастливи. За кого трябва да живеем? За хората, които утре още ще умрат? Вие се влюбвате в човек, който утре още ще умре. Аз се чудя на такава любов. Когато някой казва, че ме обича, аз го питам: Ти от безсмъртните ли си? Ако си от безсмъртните, разбирам, но ако си от смъртните, стой настрана. Аз не мога да обичам хора, които умират. Всеки, който умира, върши престъпление. Вие трябва да ме разбирате правилно. Всеки, който умира за своите грехове, аз не мога да го обичам. Всеки, който умира за греховете на другите, това е друг въпрос. Това е изкупление. Аз не искам нито един от вас да умира за своите грехове. Да страдате разбирам, това е в реда на нещата. Можете да минете през големи страдания, но не приемайте да умрете. Казвате: „Да умрем за Христа.“ Това е друг въпрос. Да умреш за Бога, за Безсмъртния, това е едно благо, това е едно благословение, това е освобождаване, това е влизане в царството на любовта. Това е влизане в царството на светлината. Това е влизане в царството на знанието. Това е влизане в царството на щастливия живот.

Казвам: Сега всички трябва да се интересувате от вашето благо. Запример, вие живеете между българи, живеете в българския народ. Как ще му бъдете полезни? Българският народ се нуждае от живот. Всеки добър човек е проводник на живота. Всеки добър човек е проводник на любовта. А любовта е проводник на Божествения живот. Ако нашата Земя не се осветляваше от Слънцето и не се отопляваше от неговата светлина, и ако нямаше храна за ядене, каква култура щеше да има на Земята? Та, сега ние идваме до съществения въпрос и казваме, че животът произтича от любовта. Това, което носи живот, е любовта. Някой пита: „Защо трябва да любя?“ За да живея. Вечният живот зависи от постоянната любов не само към едного, но към всички. Ако в едногото разбираш Бога, ти си на правата страна, но ако в едногото разбираш един човек, ти си на кривата страна.

Представете си, че имате един син, който е станал вече на двадесет и една година. Ако през течение на тия двадесет и една година вие сте го фотографирали всяка година, или сте давали на някой скулптор да извая образа му, на края на двадесет и първата година вие ще имате двайсет и един образа от вашия син. Кой от тия портрети ще обичате най-много? Този от първата годишна възраст, от втората, от третата, от четвъртата, петата, или последния образ, от двадесет и първата година? Ако питате мене, аз ще обичам последния образ – от двадесет и първата година. Защо обичам последния образ? Защото той представя числото 21, което е съставено от единица и от двойка. Значи, на двадесет и първата си година човек събира всичкото си богатство в себе си. Числото 1 е число, което дава.

Когато се говори за Бога, аз разбирам Същество, Което дава от себе си и живот, и знание, и свобода – всичко каквото трябва. Това е такова даване, [което] може да се намира само в Бога. Само Бог устройва живота на всички хора, както и на всички същества. Той урежда живота и на мравите, и на гущерите, и на вълците – на всички живи същества по лицето на Земята. Когато вълкът изяде една овца, тя трябва да бъде умна, да отиде при Господа да се оплаче. Той ѝ дава двойно по-голямо благословение, а на вълка отнема нещо от това, което му е дадено. Вълкът, който изяжда една овца, остава с едно благословение, а овцата има две благословения, тя получава още едно благословение от Бога. Колкото повече овце изяде един вълк, толкова повече губи.

Някои от индуските философи, които не разбирали живота, извадили крив извод. Те създали една теория за кармата, според която казват, че така е писано да стане това или онова. Ако вълкът постоянно яде овце, той престава да получава Божието благословение, но ако престане да яде овце, той получава Божието благословение. Като яде овце, вълкът казва: „Така е писано.“ Не е писано така. Не е писано овцата да яде трева, а вълкът да опапа наготово онова, което тя е обработила. И съвременните културни форми постъпват по същия начин. А после минавате за големи благодетели. Така постъпват те и към пчелите – те им правят хубави къщички, но като дойдат до кошерите, взимат всичкия им мед. Като погледнат пчелите, нямат мед. Хората им казват: „Много мед сте си събрали, не ви е потребно толкова.“ Хората си имат специални пушалки, опушат пчелите, вземат меда им, а на тях оставят едва четири–пет килограма. Много са прогресирали новите пчелари. Старите пчелари избиваха кошерите, когато искаха да вземат мед. Те обръщат кошерите нагоре, сипват един котел вода и избиват пчелите. След това изкопават един трап, заравят ги в трапа. В това отношение новите пчелари са по-човеколюбиви.

Казвам: Ако ти влезеш в един чужд кошер на пчелите, извадиш чуждото знание и го продаваш на пазаря, не си ли също пчелар? Мнозина искат да направят всичко, което и Христос е направил. И религиозните хора се ползуват от богатството на света. Те казват: „Христос изкупи нашите грехове.“ Кой каквото направи, иска да си послужи с Христовото богатство. Някой направи борч и казва: „Ще си изплатя дълга с това, което Христос е спечелил.“ Те са разбрали криво Христовото учение. Новото учение изисква работа. Ако бащата работи, и синът трябва да работи. Ако майката работи, и дъщерята трябва да работи. Дъщерята не иска да работи, да ѝ бъдат ръцете меки. За да ѝ бъдат ръцете меки, майка ѝ може да ѝ даде бели ръкавици, но нека с белите ръкавици да мие чиниите. Нека дъщерята да се учи да готви, да пържи лук в тиган с масло. Като извади маслото от една книга, да не го турне в гърне. Но докато е още прясно маслото, да го намаже на хляб и да го опита. Остави ли го в гърнето за известно време, то гранясало. Тя трябва да разбира какво е маслото, което ще купи.

Такива биват мислите, чувствата и постъпките на хората от хиляди години насам, но те трябва да ги разбират, кои са гранясали, кои – пресни. Гранясалите трябва да се изхвърлят вън от гърнетата, понеже Бог е решил всичко това да се пречисти на огъня. Няма да остане ни едно гърне с гранясало масло. Старите гърнета ще бъдат унищожени докрай. Бог иде сега в света да развърже целия свят. Той ще ги развърже така, че от вашите дългове, мъчнотии, нищо няма да остане. Той ще ви изреже чисти и непотребни пръчки, той ще ви остави само по една, по две, по три до пет пъпки, повече няма да остави. Той ще изреже всички пъпки, за да дадете плод.

Питам ви сега: Колцина от вас има, които разбират света? Колко майки, колко бащи са разбрали света? Някои казват: „Аз съм баща.“ Казвам: Къде е вашият светия? Светиите и светиците, това са вашите деца. Къде са те сега? Няма ги. Аз другояче разбирам понятието „светия“. Всеки човек, който е разбрал законите на светлината, който мисли право, той е светия. Според мене безсмъртието седи в светлината. Защо? Защото светлината носи безсмъртие в себе си. Аз не разбирам светията да го турят в църква. Светия е всяко същество, което носи безсмъртието в себе си, което носи Божественото в себе си. Той иде да използува всичко. Той е такова съзнание, през което минава Божествената светлина. Не е достатъчно само да покаже външния си вид, да покаже, че външно е светия.

Светията има най-красив образ. Не мислете, че светиите са с бради. Да не вземете да ме направите един светия? Някои казват: „На светия мяза той.“ Те как разбират светията? Според някои светията е с хлътнали очи, с пожълтяло лице. Аз не обичам светии с хлътнали очи и с пожълтели лица. Те казват: „Очите му са хлътнали от много мислене.“ Не, очите не потъват от много мислене. Аз обичам да говоря истината. За друг някой казват, че има дълбоки очи. Дълбоките очи и хлътналите очи са две различни неща. За друг човек казват, че бил много замислен. Мнозина казват за мене, че съм имал дълбоки и замислени очи. Вие не познавате още. Аз съм светлината, която излиза от мене. Това съм аз. Аз съм животът, който излиза от мене. Аз съм силата, която излиза от мене, за благото на всички хора. Когато всички хора са будни, това съм аз. Когато всички хора са свободни, това съм аз. Когато всички хора мислят, когато всички хора чувствуват, когато всички хора постъпват, това съм аз, това ме радва. Когато хората се ограничават, когато страдат, казвам: това не съм аз. Там, дето има страдания, това не съм аз. Там, дето има болести, там не съм аз. Нищо повече. Казвате: „Разделен си.“ Оставете тези работи. Това са външни условия, така не се говори.

Казвам: Сега от всички, които ме слушате, искам да бъдете. Ако влезете някъде и вдигнете скандал, това не съм аз. Дето влезете, искам да внесете светлина и топлина. Дето влезете, искам всички хора да запеят, да са свободни. Ако влезете в един затвор, да освободите всички затворници и да им кажете: „Излезте всички на свобода, на Божествения свят, радвайте се на широкия свят, радвайте се, че сте освободени от веригите и въжетата.“ Аз виждам колко от вас сте вързани с вериги и въжета и казвате: „Тежък е животът. Не знаем какво ще се прави.“ Какво ще се прави? Светлина трябва, топлина трябва, сила трябва. Няма какво да хленчиш пред Господа, да Му плачеш. Господ не се нуждае от плача на хората. Бог се нуждае от работници, които да носят светлина. Нека всеки запали своята свещ и да гледа да не изгасне. Главата ви е една запалена свещ. Дето влезете, с тази светлина да носите живот.

Така трябва да се възпитават хората, да създадат новите светила. Нови мисли, нови чувства, нови постъпки се изискват. Ако не знаеш как да постъпваш, трябва да учиш правилата на Божествения свят. Когато аз искам да постъпя правилно с един човек, хващам си показалеца – Юпитера, и казвам: „Какво искаш?“ Когато искам да постъпя справедливо, хващам си третия пръст – Сатурн, и казвам: „Какво искаш?“ Единият или другият пръст показват как трябва да постъпя. После хвана четвъртия си пръст – [...] [и казвам:] „Искам да стана художник. Ти какво ще ме посъветваш?“ Когато искам да уредя някои сметки, хващам малкия си пръст. Ако хвана палеца си, той започва да ми разправя за Божествените работи. Аз го слушам внимателно и каквото ми каже, думата му на две не правя. Всички пръсти ми казват какво да правя, как да постъпвам и аз ги слушам. За мене пръстите са живи.

Казвате: „Ама като умре човек?“ Това, което пръстите съдържат, то никога не умира. Това е Божествената правда, Божествената красота, която никога не умира. Това е по отношение на ония блага, които се отнасят до физическия живот или до духовния живот. Знаете ли защо малкия пръст е станал толкова малък? Понеже не са му дали възможност да се прояви в духовния свят, но го тикнали на работа. Той като работил дълго време, осакатял. Сега трябва да го изпратите на училище, да се учи. Пък и на църква не ходи. Той не е от много религиозните. Ако отиде на училище, той казва: „Досега не ме пращаха да се уча, осакатих се от това копане. Омръзна ми вече тази работа. Ако трябва да отиде някой в болница, все мене изпращат. Каквато погрешка направят, все аз съм виновен за всичко, не са ми дали възможност и аз да се проявя.“

Та казвам: Във физическия свят, всички трябва да се проявим тъй както сме. Съвременните хора имат една превзетост. Понякога те мислят, че са по-надарени от другите хора. Това е погрешно схващане. Всички хора са еднакво надарени. Разликата седи само в това, че едните използували Божиите закони – понеже са обичали Бога, те са работили и са припечелили по-много, а други са заровили своя талант.

Сега аз мисля, че всички вие, които ме слушате тук, на нито един от вас талантите не са заровени. Аз вярвам, че вие имате най-малко по два таланта, а някои – по пет таланта. Двата таланта са вашите две ръце. Петте таланта, това е най-ученият човек, който знае да работи, да хване мотиката и да копае. Онзи, който работи с двата таланта, може да изкара на ден по петдесет до сто лева, а онзи с петте таланта, той може и на пианото да свири. Да седне пред пианото, той може да изкара тридесет, четиридесет, до сто хиляди лева на ден. Той знае как и да пее. Достатъчно е да размърда някак въздуха с гласа си, за да получи за една вечер толкова, колкото онзи, който с двата таланта изкарва в една година. Питам: Знаете ли кой е онзи, който заровил единствения си талант в земята? Той е бил певец. Понеже на времето си той е бил ленив, затова господарят казал: „Вземете назад неговия талант.“ Днес всички певци са изпоплашени толкова много, че са започнали да пеят и да свирят. Защо пеят? Господ иде на Земята. Аз харесвам сегашните музиканти, понеже работят. Те даже са достигнали да имат до пет таланта.

Казвам: Къде трябва да се греем? Аз съветвам всички да се греете на огъня на любовта. И когато ви питат от кои сте, вие трябва да отговорите: „Аз съм от тези, които се греят на огъня на любовта. Аз съм от тези, които се греят на огъня, който никога не угасва.“ Сега някой казва: „Аз съм окултист.“ Аз пък не зная какъв си. Друг казва: „Аз съм християнин.“ Тази дума за мене е неразбрана. „Аз съм православен.“ И тази дума за мене е неразбрана. Да служи на любовта, това аз вече разбирам. Аз разбирам вече, че служенето е една религия на Божествената мъдрост. Като стане дума за знанието, пак разбирам какво значи знание. Да се говори за религия на Божествената свобода, и това разбирам. Да служиш на Божествената истина – разбирам.

Та казвам: Преди всичко истината. Любовта беше преди създаването на света. Божествената мъдрост също беше преди създаването на света. А православието, окултизмът, всички се родиха след като се създаде светът. Дойде някой, пита: „Ти православен ли си?“ Православен съм. Турили са ми името Петър, други са ме кръстили, някои попове са ме кръстили. „Е – казват, – ти какъв си?“ Какъвто и да съм, не се отричам. Турили ми едно име, но това име е псевдоним. Според мене всеки човек, който не служи на Бога от любов, мъдрост и истина или всеки човек, който не живее добре, който не се учи и който не обича свободата, не може да бъде полезен нито на себе си, нито на дома си, не може да бъде полезен на отечеството си, на никого не може да бъде полезен. Това са новите хора.

Та казвам: В основите на новото възпитание трябва да се тури любовта. Само тогава ние можем да служим на Бога, на Безсмъртното в света. Само тогава можем да бъдем полезни на всички. Питам: Като отидете в онзи свят, кой ще ви кредитира? Ще ви кредитира Онзи, Който ви кредитира и сега. Това е Бог, Който ви е кредитирал. Аз виждам, че от хиляди години Бог ви е дал кредит, благословение ви е дал, грижил се е за вас, дал ви е ум, сърце. И понеже някои от вас са заровили всичко това, вие мислите, че може без Бога в света. Колкото може да живеете без въздух на Земята, колкото може да живеете без вода, колкото може да живеете без храна, колкото можете да живеете без светлина и топлина, толкова можете да живеете и без Бога. Бог е още по-голяма необходимост. Като умреш, въздух няма да има, но в невидимия свят има по-тънък въздух, с който ще се задоволиш. Когато една душа влезе в невидимия свят, тя диша чрез етера, а не чрез въздуха. Рибите живеят във водата и от водата вадят въздуха, а когато човек влезе в духовния свят, той ще извади етера от въздуха и чрез него ще диша. Там той се нуждае от други органи, по-съвършени. Там той ще влезе в една среда на по-рядка материя. Сега, аз не искам да ви кажа, че е абсолютно така, но предполагам. Къде са отишли хиляди хора, които са умрели? Има нещо в човека, което умира, и друго, което остава. Когато една ябълка падне на земята, кое умира в нея? От ябълката умира външната обвивка, но семената, които са вътре в нея, те не умират, те се посаждат наново. В семенцата е скрит и животът. Те произвеждат плод. Следователно това, което става в човека, то е безсмъртно.

Някой път понеже страдате, ще дойдете до един живот, в който става нещо непоколебимо. Докато се колебаете, докато се обезсърчавате, най-после вие ще дойдете до онова нещо във вас, което не може да се колебае, нито обезсърчава, нито обезверява. Сега вие се намирате в едно положение, дето сте свързани с хиляди конци и мислите, че тези конци ви заробват. Представете си, че вие късате един по един тия конци, докато изкъсате всички. И при това положение вие усещате, че пак сте ограничени. Къде е причината за това ограничение? Тези мисли се дължат на вашите мисли и желания, които са проектирани навън. И като ги скъсате, робството пак остава, робството е вътре във вас. Значи, онова, което заробва хората, седи в техните мисли, в техните чувства и постъпки. Тези нишки проникват навътре като паяжина. Паякът отде взима своите нишки? Той си има апарат, чрез който изнася нишките си. Благодарение на тези нишки, които излизат от нашите мисли, чувства и постъпки, ние образуваме една каша. Като се обвържем добре с тия нишки, казваме: „Загазихме вече.“

Първоначално паякът не е имал това намерение, което днес има. Впоследствие, когато условията на живота му се изменили, той употребил паяжината си за други цели. Едно време той си служил с нея като с аероплан. Още тогава той е познавал аеропланното дело. Има паяци, които пущат нишката си на двеста–триста метра и той ту се качва по своите нишки. Той се разхожда свободно от една нишка в друга по своя аероплан. Понеже е лек, той лесно се разхожда по своята паяжина. Впоследствие той се е замислил не би ли могъл с тая мрежа да хваща от време на време по някоя муха. Той намира, че това е по-реално приложение на неговата паяжина. Той пусне паяжината в действие и хване мухата, той много обича да лъже. Понеже мухата е доста красива, подвижна, с хубави очи, паякът – доста умен, той пристъпва като философ при нея и казва: „Госпожице, заповядайте. Тези нишки са направени отдавна, за Вас са направени. Отдавна моето сърце трепти за Вас.“ И мухата, горката, току кацне. Като я види на паяжината си, той казва: „Почакайте аз да Ви помогна, да не би да паднете.“ За да не падне, той я набожда и казва: „Не се бой.“

Казвам: Всичко това е добро. Паякът, който постоянно работи, е вътре в нас. Хубаво е това изкуство, но трябва, както Петра, постоянно да се греете на онази светлина, която ще донесе във вас новия живот. Законът е същият. Ти не можеш да използуваш Божията любов, ако не обичаш Бога. Любовта прави човека свободен. Любовта ражда знание. Истината ражда свободата. Или с други думи казано: мъдростта мъдрост ражда, любовта любов ражда, истината истина ражда, животът живот ражда. Някой път ние имаме едно схващане, че за да накараме един човек да ни обича, външно се показваме, че не го обичаме. Това е лъжа. Сърцето гори на този човек, а той дава вид, че не ви обича. След четири–пет дни той се оженва за него, а след няколко години се разоставя. Ако си се оженил, ти си направил една погрешка, ако се разведеш, ще направиш две погрешки.

В това отношение човек мяза на онзи турски бей, който направил няколко погрешки, той бил добър момък, с отлични качества, красив и угледен. Всички го уважавали и почитали. Всичко го наричали княз на князете, цар на царете. По едно време той си казал: „Чакай да се оженя, да видя какво ще кажат хората за мене.“ Той се сгодил. Всички казали: „Този княз на князете е близо до хората.“ После се оженил. Сега казали: „Той е като хората.“ Беят казал: „Това не се търпи вече, нека сега да се разведа.“ Той напуснал жена си. Като направил и това, всички се произнесли за него: „Сега е вече по-долу от хората.“

Та, сега ние, съвременните хора, мислим, че като се разведем с Божията любов, като се разведем с Божията мъдрост, като се разведем с Божията истина, ще се издигнем, че няма да има подобни на нас. Аз говоря сега за същественото. Никакъв развод не се позволява в любовта, никакъв развод не се позволява в свободата, никакъв развод не се позволява в мъдростта – нищо повече. Това е за онези, които разбират. Някои казват: „Това важи само за някои случаи.“ Не, това е общо за всички случаи. Ти никога няма да се жениш за жена, която прави престъпления. Ти никога няма да се жениш за жена, която прави грехове. От такава жена далеч ще бъдеш. Друг е въпросът, ако жената прави погрешки. За жената, която прави погрешки, можеш да се жертвуваш, но за жена, която прави грехове – никога. Ако искаш да имаш една другарка, ожени се за жена, която и погрешки да не прави. И за жената е същото. И жената трябва да се ожени за един мъж, който и погрешки да не прави. Само така тя може да бъде щастлива. Ако пък искаш да направиш една жертва, можеш да се ожениш за мъж, който прави погрешки. При това положение човек е свободен, но после да не съжалява. Той трябва да мисли, че той е направил тъй, както Бог постъпва с нас – Той се жертвува за нас.

Сега, това, което ви проповядвам, то е най-лекото учение, което можете да приложите в света. Аз не зная по-леко учение от това и по-приспособимо. Всички казват, че било мъчно да любиш. Не, това е най-лесната работа, най-естествено е човек да люби. Нима онази вода, която изтича по наклон, е мъчно за нея да тече? Мъчно е за замръзналата вода, но за течната? Тя е толкова подвижна, че ако ѝ дадете най-малкия наклон, положението ѝ да тече надолу е естествено. Ние искаме да живеем, но самият живот е резултат на какво? На любовта. Когато ние любим, другите хора живеят, а когато другите хора любят, ние живеем. Бог, Който ни люби, с това ни дава живот. А когато ние почнем да любим Бога, Божественият живот ще се прояви в света. Следователно ние трябва да любим, за да се прояви Божественият живот. А сега, като не любим, проявява се нашият живот, от който ние умираме. Смъртта се дължи на единствената причина, че силата не е двояка. Ако между мъжа и жената би съществувала пълната любов, за която аз ви проповядвам, те щяха да дадат дете, което не щеше да умира, болести не щяха да го хващат. Следователно всички деца, които умират и страдат в света, това се дължи на безлюбието. В това седи законът. Основа няма в този живот.

В новото учение трябва да се дойде в една посока. Човек трябва да разбира нещата. Той трябва да знае, че не може да дойде до една стабилност на своето сърце без любов. Той не може да дойде до една стабилност на своята вяра без любов. Любовта трябва да служи като основа на идейния живот. Зад тази любов трябва да има един образец. Това е живият Бог, на Който на всяка стъпка трябва да чуеш гласа Му. Вие трябва да чувате гласа на Бога да излиза от всяко растение, от всяко камъче, от всяка река, от всеки връх – отвсякъде трябва да слушате Божия глас. Няма по-хубав глас от Божия.

Чувайте Божия глас навсякъде. Като дойде един музикант, един цигулар, който чрез струните на цигулката си изважда онези висши тонове, от които сърцето ви трепва, благодарете му, че свири. Той не свири от себе си, друг е онзи, който свири в него. Като чувате някой пианист да свири, знайте, че друг свири в него. В него е влязло друго същество, което не е от този свят. Във всички музиканти са влезли други същества, с цел да предадат Божествената музика. Много музиканти мислят, че те са, които свирят. Ако някой човек е набожен, друг е в него набожният. Ако любиш, знай, че не си ти. Бог в тебе люби. Ако ти имаш знания, тези знания са на Бога. Ако си свободен, Бог в тебе е свободен. Щом ти си свободен, радвай се на Бога, Който живее в тебе, радвай се на свободата, която имаш.

Ти се страхуваш, че Бог може да те изостави. Бог не е същество, което днес върши едно, утре друго. Ние трябва да имаме една установена идея за Бога. Аз съм виждал свещеници, които идват да ме питат и казват: „Той не говори за православната църква.“ Че какво от това? Аз не дойдох да основавам православна църква, нито еврейска, нито евангелска, нито будическа. Аз идвам да оповестя една нова епоха, която иде сега в света. Казвам: Иде денят на тази епоха. Иде свободата на новата епоха. И без да говоря, тази епоха пак ще дойде. Аз не искам да ви кажа, че като пее петелът, Слънцето ще изгрее. Петелът кукурига, защото Слънцето ще изгрее. Като кукурига повторно, петелът казва: „Всички на работа!“ Когато слушате един петел да кукурига, всеки трябва да се вслушва в него. На онзи, който е обезсърчен, ще му дам едно правило: купи си един хубав петел, който да ти кукурига сутрин. Като кукурига през деня, обърнете внимание колко пъти през деня кукурига и как кукурига, отбелязвайте си всичко това в една книжка. Хранете хубаво петела. Когато нямате разположение в себе си, пуснете този петел в двора си и слушайте го как пее.

При бъдещото възпитание, трябва да възпитавате умовете си, трябва да възпитавате своите мозъци. Това трябва да става по един правилен начин. Мнозина мислят неправилно. Те казват: „Като умре той, кой ще го замести?“ Ако остане някой да ме замести, то е загубена работа. Няма какво хората да се заместват. Мислите ли, че умрелите хора могат да се заместват? Кой замести Христа? Никой не Го замести. Божествените работи не се заместват. Никой не може да замести един човек! Христа никой не можа да Го замести. Някой ще каже, че той замества Христа. Никой не може да Го замести. Ти може да бъдеш като Христа, но не и да Го заместиш. В пространството има хиляди и милиони слънца, но нито едно слънце не може да замести друго.

Сега, в нашите вестници имаше съобщение, че някои швейцарски и германски астрономи открили в съзвездието Риби една нова звезда, която била сто милиона пъти по-голяма от нашето слънце. Сириус, запример, е двадесет и шест пъти по-голям от Слънцето и светлината му – по-силна, а тази звезда била сто милиона [пъти] по-голяма от Слънцето и светлината ѝ – сто милиона [пъти] по-силна от Слънцето. Изчислено било още, че светлината ѝ, за да дойде до Земята, нужни били двадесет милиона години. Те казват, че преди двадесет милиона години станало една катастрофа в пространството, вследствие на което тази звезда се е образувала. Така разбират тия астрономи. Всъщност никакво нещастие не е станало в природата. Това е само едно твърдение.

Един ден нашата Земя, и тя ще светне и ще се запали. Тогава хората ще се запалят и няма да изгорят. Хората ще пречистят телата си и ще живеят в огъня. И в огъня може да се живее, но в огъня на светлината. Чудни са хората, като мислят, че само в този огън може да се живее. Ти можеш да живееш в светлината, можеш да се разхождаш в нея, може да живееш в пламъка на топлината, без да изгаряш. Навсякъде има живот. Аз съм изучавал тия неща и в законите на природата не съм намерил едно изключение.

Мнозина се интересуват сега, искат да знаят какво ще стане с българския народ. Ако българският народ служи на Бога на любовта, ако българският народ служи на Божествената мъдрост, ако българският народ служи на Божествената истина, той ще има велико бъдеще. Те представят организмът на цялото човечество. Всичките народи, англичани, французи, руси, българи, американци, китайци, японци, всички са вече пред новата епоха, която иде с Шестата раса, всички имат своите определени места. Всички имат своето предназначение. В света иде един нов порядък, на всички ще се даде свобода. Всички хора ще си отдъхнат от това воюване. Старата епоха, старото вече си заминава, а новото иде в света. Един нов свят се създава в нашите умове. Нов свят се създава в нашите духове. Нов свят се създава в нашите души и в нашите сърца. Той се създава отвътре, а не отвън.

Та казвам: Очаквайте изменението да става вътре във вас. Аз не зная какви доказателства трябва да ви се дадат. Но казвам, че човек може да се подмлади много лесно. Доскоро имаше двама паралитици в Южна Америка някъде си, турили ги в една болница и ги осъдили на вечно боледуване. Те казвали, че болестта им е неизлечима. Те лежали там десет–петнадесет години, очаквали си смъртта. Един ден една голяма змия, боа, слязла от планината и посетила малкото градче, в което били двамата болни. Като я гонили да я убият, тя влязла в болницата, точно в това отделение, в което били паралитиците. Като видели змията, те се толкова уплашили, забравили, че са болни и изскочили вън от болницата. Та, и за нас, съвременните хора, трябва да дойде една такава боа, да забравим своето нещастие. Или в друг смисъл: Докато ти не приемеш светлината на любовта в себе си, ти не можеш да се освободиш.

Сега аз ви пожелавам да видите първо ангела на Любовта, после да видите ангела на Истината. Само тогава вие ще стъпите в новата епоха. Това може да имате още днес. Но не разгласявайте тази работа, не бързайте да се хвалите. Когато свещта се запали, тя не се хвали. Тя си гори и нищо не казва. Тя не се хвали със своята си светлина, но гори само. А каквото ти придобиваш от тази светлина, то ще те ползува. Сега вие сте в един свят на светлината. Ако тази светлина във вас изгасне, с какво ще привлечете хората? Без светлина никаква придобивка в света не може да се постигне. Без тази светлина човек не може да бъде здрав, не може да придобие никакво знание, не може да има никакво щастие, не може да има никакво постижение. Чрез светлината, която излиза от външната страна на Божията любов, всичко е постижимо. Ние трябва да придобием всичко чрез светлината на любовта, понеже сме призовани да бъдем служители на Великия космос.

Казвате: „Какво се очаква от нас?“ Че, вие сте изпратени тук на работа. За всеки е определено мястото, което трябва да заеме в природата. Има свободни места, които трябва да се заемат сега от вас. Засега местата ви са празни още. Като отидете в онзи свят, ще видите, че мястото ви е празно, не сте готови още да го заемете. А вие сте предназначени за професори в университет, но нямате още професорски знания. Трябва да учите. Може би още десет, петнадесет, двадесет години ви трябват, докато заемете вашите катедри.

„Седеше Петър и се грееше.“ Какво ще прави? Аз казвам на този Петър: Петре, на такъв огън да не се грееш. И на вас казвам: Не се грейте на такъв огън, който хората правят. Грейте се на този огън, който Бог е създал във вашата душа. Грейте се на онзи огън, който Бог е създал във вашия ум, във вашето сърце, във вашето тяло. Грейте се само на онова, което Бог е създал.

Всеки ден благодарете на Бога за онова, което Той е избрал за вас. Благодарете за онази работа, която ви предстои и във великото бъдеще, която очаква всички велики хора, които са дошли по лицето на Земята.

„Благословен Господ Бог наш“

„Отче наш“

25-а неделна беседа, държана от Учителя на 31.III.1940 г., 10 ч. сутринта, София – Изгрев.