Разлика между версии на „Разбор на думи 1“

Версия от 18:35, 25 юни 2011

Младежки окултен клас - година 1

Двата пътя, том 1

Разбор на думи

Сега, нека всеки напише на тетрадката си по едно изречение, в което да влиза глагола "тръгни", който беше първата дума от зададената ви домашна работа за миналата среда. Изречението требва да бъде просто, с една връзка само, без определения и допълнения. Сега, нека всеки прочете изречението, което е написал. Едни от изреченията са: Тръгни към Бога! Тръгни към Истината! Тръгни по пътя! Тръгни по стъпките на Учителя! Питам: може ли човек да тръгне към Бога, или към Истината? Истината е безпространствена, а тръгването пространствено Следователно, може ли човек да тръгне към Бога, или към Истината, в време и пространство? Като ученици на окултна школа, вие требва да се на учите да мислите точно,строго определено, както математикът работи строго определено с числата и формулите. Всека употребена дума требва точно да изразява смисъла, който се включва в нея. Напишете сега още няколко изречения с глагола "тръгни", но движението да е насочено в строго определено време и пространство. Какво означава даден глагол? Глаголът означава действие и състояние. Какво означава движението? Всяко движение означава време и пространство. Към кой свет се отнасят времето и пространството? Към материалния свет. Наистина, само физическите тела заемат место и пространство. Тъй щото, местото и пространството са качества на физическия, на проявения свет, т.е. на света на формите.

Питам: какво означава думата "любов"? Пространствена ли е любовта? Любовта е безпространствена. Тя не знае нито време, нито пространство. Тя няма нито начало, нито край. Тогава, как ще познаете онова, което няма нито начало, нито край? Как ще познаете онова, което не заема време и пространство? То остава непознато. Обаче, почнете ли да чувствувате любовта, това е първият момент, който определя едно състоя ние на любовта. Има ли някакво отношение между състояние и пространство? Казвате за не кой човек, че е състоятелен. Значи, този човек се състои от нещо, има нещо на разположение.

Коя беше втората от написаните думи? Втората дума беше "хармония". После следваше ду мата "симфония". Каква е разликата между думите "хармония и симфония"? (Симфонията е резултат на хармонията). За окултната наука тези думи са чужди, понеже имат съвсем друг смисъл от този, който обикновено се разбира. Когато разглеждате една дума, вие требва да обръщате внимание върху корена А, върху нейното произхождение. Също така требва да се спирате и върху смисъла на думите в идейно отношение. Значи, требва да се знае, каква идея изразява тази дума. В това отношение, думата симфония не е опреде лена. Казваме "симфония, симфоничен оркестър". От двете думи "симфония и хармония" коя е по-определена? Хармония между два тона съществува, но симфония между два тона не съществува.

Според вас, коя дума от прочетените е най-важна? Думите "постоянство, съвършенство" означават резултат на нещо. Думата "Господ" е много неопределена. Думата "обичам" има смисъл. Човек може да обича. Кого може да обича? Хората може ли да обича? Не, той обича Господа. Преди да изговорите думата Господ, обичта требва да предшествува. Да произнесете думата "Господ" без обич, то е все едно да четете някаква книга без светлина. За да произнесете едно име, или за да тръгнете за някъде, непременно требва да имате някакъв подтик в съзнанието си. Не може човек да върви в духовния път, ако за това няма някакъв подтик в съзнанието си. Този подтик може да бъде съзнателен, както в животните; той може да бъде самосъзнателен, както в хората. И най-после, той може да бъде подсъзнателен, или свръхсъзнателен, както е във висшите същества. Тръгването в из Вестна посока се предизвиква от вътрешен по-тик, с цел да се извърши нещо. Ако произнесете името на майка си без любов, тази дума "майка" е Вече без съдържание и смисъл, вследствие на което тя произвежда в мислите и в чувствата на човека известна дисхармония. В този смисъл, обичта, любовта е ключ на живота, както и в музиката има ключ, според който инструментите се настройват. Значи, думата Господ има смисъл само тогава, когато е произнесена с обич, с любов. Обичта, любовта пък е ключ на петолинието в живота. Следователно, ако вземете този ключ и после произнесете думата Господ, тя Вече има смисъл, има и съдържание. Щом тази дума се осмисли, с нея заедно се осмислят и всички останали думи: тръгвам, хармония, симфония и т. н.

Сега, ще знаете Вече, че думите в речта се нареждат така, както се нареждат нотите в музикалните пиеси. Ония от вас, които са поети, които не са изучавали думите като ключове на речта, требва да се позанимаят с тях, да знаят, де и как да ги поставят. Кое подтиква поета да пише стихотворения? Любовта на поета към родината, към майка му, към приятелите му го заставя да пише. Значи, любовта, обичта е път, който води за някъде Човек всякога не може да тръгне на път. Обаче, щом тръгне,той има Вече определена посока, определена цел. На къде тръгва ябълчната семка, която сте посадили в земята? Ябълчната семка тръгва в две посоки: на горе към центъра на слънцето, и надолу към центъра на земята. Според вас, човек на къде тръгва? Към слънцето. Не, първо човек пуща корени към себе си, а после Вече мисли да върви към другите. Да тръгнете към себе си, на ваш език, това значи да влезете в себе си. От глагола "тръгвам" са излезли още два глагола: влизам и излизам. За да влезете и излезете отнякъде, първо требва да сте тръгнали. В който момент искате да влезете не къде, подразбирам, че сте тръгнали Вече. И в който момент искате да излезете отнякъде, пак под разбирам, че сте тръгнали. Тъй щото, каквото да направите, да помислите или да почувствувате, всичко това се предшествува с тръгване. Значи, думата тръгвам подразбира поставяне на ключ. Ключът е нужен навсякъде и за всичко. Когато хората казват, че требва да се върви към Бога, те не са точни в едно отношение, а именно: те требва да знаят, накъде да вървят; те требва да знаят посоката на своето движение. Някой тръгва за Русе, за Варна, или за друг някой град. Достатъчно е да спомене името на града, и той знае посоката на своето движение. Тъй щото, когато казвате, че тръгвате към Бога, също така и вие требва да знаете посоката на вашето движение. Кой път води към Бога? (Вътрешният, т.е. път, който е в самите нас). Имате ли опитност за това? (Нямаме още такава опитност). Тогава, как можете да говорите за опитност, която не сте имали?

Всички вие требва да се научите да мислите право. Всяко нещо, за което говорите, требва да е опитано и проверено от вас. Не е добре човек да мисли без мисъл. Какво значат думите: да мислиш без мисъл? Мисълта подразбира едновременно и чувство, и действие. Без тези две неща мисълта не е права мисъл. Това е все едно да казвате, че требва да се любите, без да любите. Това не е любов. В такава любов няма никакъв подтик, никакъв метод. Любовта, обичта говори на човека на символистичен език: Тръгни! С други думи: Посей семето в земята! Вложи чувство в сърцето! Вложи мисъл в ума! Следователно, ние разглеждаме всяко чувство като отделно семенце, което требва да се посее в сърцето на човека и след време да даде плод. От плодовете ще се съди за качеството на всяко семе.

Думите "обич, обичам, обича," имат два важни елемента: първият елемент е растене, а вторият узряване на плода, резултат. Буквата "ч" в тази дума, показва, че семето требва да се посади в земята, да поникне, да израсте. Обаче, не е достатъчно семето само да израсте; то требва да цъфне, да завърже плод и най-после плодът требва да узрее. Това значи, че семето е победило всички мъчнотии: вятър, бури, скреж, слана, суша и т. н. Буквата "а" в думата "обичам" показва, че семето требва да даде разумен резултат. От този резултат, именно, ще по-знаем, какво нещо е обичта. Всеки резултат, от който можем да съдим за реалността на нещо, без никакво противоречие, показва, че ние сме в пътя на обичта.

И тъй, първата дума "тръгни", показва, че ще тръгнете да търсите Истината. Като намерите Истината, требва да я обикнете. Като я обикнете, тя ще ви избави от страха и от лъжата. Засега вие още не можете да говорите Истината. Представете си, че учителят дава на ученика си да реши една проста задача. Ученикът не може да реши задачата. Учителя го пита: Защо не реши задачата си? Като няма доблест да каже истинската причина, поради която не е могъл да реши задачата, той намира ред други причини, с които да се извини пред учителя си. По този начин той прибягва до лъжата.

Честолюбието на този ученик не му позволява да каже истината пред съучениците си, да не се изложи пред тях, да не изгуби тяхното уважение. Той няма да изгуби пред съучениците си, но ще изгуби пред Истината. Сега, като ви давам упражнения, аз чета мислите ви, виждам желанието ви да се покажете, че знаете. Това е лъжа вече. Като напишете някоя тема, вие мислите, че много сте казали. Теоретически човек може много да говори, но при първото стълкновение с живота, теорията му пропада. 3начи, между теорията и практиката има голяма разлика. Някой говори на теория, че зло не съществува в света, но ако се докоснат до джоба му, той Веднага изменя мнението си, казва, че злото съществува. Ако между теорията и практиката на този човек имаше единство, и да бръкнат в джоба му, той не требваше да мисли за злото, не требваше да го допуща. Дали парите са в неговия, или в друг някой джоб, това не требва да го смущава. Това показва, че на теория се говори едно, на практика излиза друго: разногласие се явява. Казвате: Как тъй да ми вземат парите! Не знаят ли, че парите ми трябват? Какво от това? Те са ги взели, защото и на тях са требвали. Ама това не е право! Това право е и за тебе, и за тях Ти, или те все едно. Ако разсъждавате философски, така ще излезе, но на практика не е така. Ето де седи злото. Ако един гладен човек вижда, че друг някой яде, и като се нахрани, оставя част от храната си, гладният има право да вземе тази храна и да задоволи глада си. Но ако някой сит вземе останалата храна, той върши престъпление, защото не е имал нужда от храна. Следователно, само нуждаещият има право да вземе от торбата хляб и да се нахрани. Който няма нужда, той няма право да бърка в чуждата торба.

Сега, аз искам да спазвате правилата, които ви давам. Те си максими, които требва да се прилагат в живота. Казвате: Кой има право да яде? Който е гладувал три деня и се е молил на Бога за хляб, той има право пръв да седне пред трапезата. Който е гладувал два деня, той ще седне на второ место. Който е гладувал един ден само, той ще седне на трето место и т. н. Тъй щото, според степента на глада се определя и правото на човека, да заеме едно или друго место. В този смисъл, ние разглеждаме глада като дълбоко, вътрешно преживяване. Следователно, само онзи заслужава това преживяване, който е гладувал.

Питам: защо хората не казват истината? Отива някой в един магазин да си купи плат. Той има вяра в търговеца, при когото е отишъл, и купува плата на доверие. Търговецът му го продава за чист вълнен плат. Той взима плата, излиза от магазина, отива дома си и какво се указва? Платът бил чисто памучен. Този човек среща един свой приятел и му казва, че си купил вълнен плат. Приятелят вижда плата, харесва го. Другият му предлагa да го купи. Приятелят купува плата, но вижда, че се е излъгал. След това пък той го препродава на не кой свой приятел и т. н. По този начин всички се излъгват. Казвам: Проверявайте нещата, преди да сте ги купили! Който не разбира от качеството на нещата, да не ходи сам да купува. Така хората ще се научат да говорят Истината. Търговец требва да става само онзи, който е Вещ, който разбира. Иначе, той всякога ще се оправдава, че и той, като другите, е излъган. Земеделец требва да става само Вещият, само онзи, който разбира от земеделие. Невежият требва да стои настрана. Само способният ученик требва да ходи на училище да учи. Училището е место за способните, за даровитите ученици. Казано е в Писанието: "Даром сте взели, даром давайте!" Даром се дава само на талантливите ученици. Когато талантливият ученик отива при някой учител по музика, учителят ще го вземе за свой ученик и даром ще го учи. Защо? Защото сърцето на този ученик тупти от любов към музиката. Посредственият ученик гледа час по-скоро да свърши училището, за да бъде свободен. Умът на талантливия ученик е съсредоточен на едно место. Той мисли изключително за работата си. Умът на посредствения ученик е раздвоен, той мисли най-малко за две работи едновременно. Следователно, талантливият, гениалният човек се познава по това, че за да ден момент той мисли само за едно нещо за най-важното. Тъй щото, ако, с своите таланти, вие отивате при Бога, със силно желание да се учите, да се развивате, Той ще ви приеме като свои ученици и ще ви занимава даром.

Сега, като говорим за истината, невидимият свет ще ви постави на изпит, да видите, колко можете да говорите истината. Това ще бъде за вас голяма изненада, но нали искате да знаете, що е истината. Не е лесно да се говори истината. Още по-мъчно е да разбере човек, кога требва да говори истината.

Ще преведа един пример, да видите, какво значи да знае човек, кога и как да говори истината. Един млад момък имал трима добри, верни приятели, които му се клели във верност, в приятелство. Един ден той намислил да ги подложи на изпит, да провери тяхното приятелство. За тази цел той взел едно малко за клано теле, турил го в един чувал и отишъл в дома на първия си приятел и му казал: Снощи дойде в къщата ми един човек, който имаше да взима пари от мене. Аз нямах пари, не можах да му ги върна, затова го убих и го скрих в този чувал. Какво ще ми кажеш сега? Дай ми някакъв съвет! Махни по-скоро този чувал. Изнеси го навън, да не го намерят тука, че и аз да пострадам с тебе заедно! След това той отишъл при втория си приятел, разказал и на него същото и го запитал: Ти какво ще кажеш за тази работа? Разправяй се с убития човек, както знаеш. Аз не искам да се меся в твоите работи. Най-после, той отишъл при третия си приятел и му разказал същата история. Какво да правя сега? Слушай, приятелю, аз ще ти помогна. Аз имам в градината си едно скрито, тайно место, което никой не знае. Ще заровим там убития, и престъплението ще се скрие; никой няма да знае, какво си направил.

Питам: на кого от тримата приятели любовта била най-голяма? На третия. Той доказал, че бил готов да се жертвува за приятеля си, от което се вижда, че любовта му е истинска. Като взел участие в укриване престъплението на своя приятел, той бил готов да сподели наказанието си с него: първият ще бъде главният престъпник убийцата, а вторият укривател и съучастник в престъплението. В този случай, вторият ще вземе дял от наказанието на своя приятел. С този пример, именно, аз искам да обърна вниманието ви върху необикновената Истина, а не върху обикновената Първата освобождава, а втората ограничава.

По същия начин и учителят може да влезе в клас при учениците си, със заклано теле в чувала, и да ги изпита, доколко могат да говорят истината. На едного от тях той ще каже: Слушай, аз убих един човек и го турих в чувала. Ти ще ми кажеш, де да го скрия, но ни кому няма да разправяш за това. На друг от учениците си той ще каже, че е убил един човек и ще го накара да разкаже това на всички, които срещне на пътя си. След това и двамата ученика ще бъдат викани в съда, всеки да каже, какво знае за престъплението на своя учи тел. Единият ще каже, че нищо не знае, а другият ще каже, че знае, какво учителят му е из вършил престъпление. В края на краищата, и двамата ученика ще се намерят в противоречие.

Сега, аз взимам двата случая като символи в живота. Учителя дава на един от учениците си шише, пълно с вода, и му казва: Ти ще мълчиш, никому няма да казваш, че в това шише има вода. После, той дава шише, пълно с вода, на друг някой ученик, като му казва: Ти требва да кажеш на всички, че в това шише има вода. Следователно, да кажеш някому да мълчи, това значи да започне той да се пълни; да кажеш някому да говори, значи да го заставиш да се изпразва. Когато хората не казват истината, те се пълнят; когато казват истината, те се празнят. Законът е такъв. Този е дълбокият смисъл, скрит в думите: Кажете истината, или не казвайте истината! Докато си празен, докато истината не е в тебе, мълчи, нищо не говори, за да се напълни шишето ти. Щом истината влезе в тебе и те напълни, говори, кажи я на всички, за да изпразниш шишето си и да започнеш отново да го пълниш.

Сега, ще спрем дотук. Най-много говорих върху първата дума тръгни. Споменах нещо и за други някои думи. Днес говорих върху седем думи. За останалите думи може да се говори цяла година. Те дават материал за много лекции.

Та, бъдете готови, да не дойде и при вас не кой път учителят ви с такъв чувал и ви застави да скриете убития човек. Мислете, как требва да постъпите, защото можете да лежите най-малко десет години в затвор. Не е лесно човек да говори истината! А можете да преживеете всичко това на сън, да видите, как се укрива престъпление, и как се лежи след това в затвор. Като се събудите, ще кажете: Добре, че е било сън, а не действителност. Много от случаите и явленията в живота са от характер, като че на сън стават. Който се е пробудил от съня и съзнава нещата, той е на прав път ; който не се е пробудил още, той живее несъзнателно и изпитва страх и ужас. Той си казва: Какво ли ще стане с мене? Желая на всички ви да се пробудите от дълбокия сън, в който сте изпаднали, за да раз берете, че много от вашите преживявания са фиктивни, а не действителни.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 19 април, 1922 г.

София.