Разлика между версии на „Така трябва да бъде издигнат Син Человечески!“

Текуща версия към 04:59, 20 юни 2011

Неделни беседи

Неделни беседи - 1937 г., 1937 г.

Най-голям в Царството небесно (1936–1937)

Така трябва да бъде издигнат Син Человечески!

„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Ще прочета само 14-и стих от 3-та глава от Eвангелието на Иоана. „И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Син Человечески!“

„Духът Божи“

За да стане всичко ясно на човека, той трябва да има условия – външни и вътрешни. Или той трябва да има пътища, проводници, през които да може да намери това, което търси. За пример какво би се ползувал човек, ако нямаше своите пет сетива? Какво би се ползувал, ако зрението му липсваше? Или ако слухът, или обонянието, или вкусът, или осезанието му липсваше? За него физическият свят щеше да бъде затворен. Та казвам: Като живеем на Земята, ние трябва да използуваме онези условия, онова, което съществува около нас.

Ние намираме, че някои неща в света са хармонични, а някои не са хармонични. За пример вземете двама цигулари. Единият от тях свири по-хубаво, по-изразително, по-приятно, а другият има в себе си нещо металическо, нещо сухо, нещо механическо. Този, който свири по-сухо, има по-добре развита мозъчната си нервна система. В него симпатичната нервна система е по-слабо развита, вследствие на което той няма мекота в свиренето си. По това именно се различават тия двама цигулари. Хубавото, мекото, приятното в единия цигулар, в неговата музика, се дължи на симпатичната нервна система, която е силно развита в него. За да свири един цигулар добре, това зависи още и от публиката, която го слуша. Публиката може да стане такъв добър проводник, че да вдъхнови цигуларя и той да свири вдъхновено, а същата публика може да се постави спрямо цигуларя така, че той съвършено да изстине. Този цигулар казва: „Не съм вдъхновен, не мога да свиря.“

„Както Моисей издигна змията в пустинята.“ Коя е причината, че Моисей издигна змията, от която хората се страхуват и която стана причина за човешкото нещастие? Според хората падналата змия била причина за човешкото грехопадане. Тя влезе в рая и изкуси жената. Така се създаде един лъжлив донос, че змията е причина за човешкото нещастие. На друго място виждаме, че същата тази змия, Моисей я издигнал в пустинята, за да могат хората да се лекуват. В този смисъл змията представя знанието. А знанието е благодатта за човечеството. Неразбраното знание носи всички нещастия, а разбраното носи всичкото щастие. И тогава Христос казва: „Така трябва да бъде издигнат Син Человечески.“

Моисей стигна до там, да издигне змията, да се лекуват хората. Но невидимият свят видя, че този емблем не е толкова правдоподобен, заради което изпрати вече не змията, но изпрати един човек, Син Человечески, който да донесе на хората истинското знание, което лекува. Така трябва да бъде издигнат Син Человечески. Той е знанието, което трябва да бъде разбрано. Като погледнете живота, виждате, че всичките нещастия произтичат от неразбраното знание. Онези, които не разбираха знанието, направиха пушките и топовете. Онези, които не разбираха знанието, направиха отровите. И в животинското царство е същото. Същото е и в човешкото царство. Онези пък, които разбираха смисъла на знанието, създадоха, направиха плодните дървета.

Сега на пръв поглед се вижда, че между растенията, животните и човека няма голяма близост. Между тях няма никаква близост, понеже човек не беше в началото, когато светът се създаваше. Знанието, това е резултат на всички онези наслоявания на земните пластове, всички онези геологически промени, през които Земята е минала. Но всичко това са среди, пластове, наслоявания, които показват разните състояния на онзи мисловен свят, през който Земята е минала.

Това е така за онзи, който разбира. Но за онзи, който не разбира, той ще каже: „Какво отношение има между Земята и мисловния свят?“ То е все едно да питате какво отношение има между ума, мислите на човека и неговите чувства. На пръв поглед като че няма никакво отношение. Например човек може да ви обича, но може да ви остави и да умрете. Човекът може да ви обича, но в едно бедствие не може да ви спаси. А някога човек може да не ви обича, а в едно бедствие може да ви спаси. Знание има човекът, може да ви помогне.

Преди няколко деня един познат ми разправяше как човек може да се лекува от ухапване на змия. Той ми изнесе цяла формула, цяла процедура. Ако се лекува по тази формула, ще оздравее; ако не се лекува по нея, може да умре. Сега аз няма да ви разправям тази формула, защото тя няма да ви послужи за нещо. В краен случай може да ви помогне, но ще ви разправя тази формула, когато ви потрябва. Ако ви ухапе змията, тогава ще ви разправя. Все таки една змия ще ви ухапе, не можете да избегнете от нея. Това е неизбежно.

Наскоро четох в един вестник за един учен човек, който ходил някъде из дълбините на Африка да търси от тези, скъпоценните цветя, наречени орхидеи. Много мъчно се пренасяли тези цветя в Европа. Той дава една статистика, че от 27 000 образци от тези образци само два излезли здрави. Един ден, като се взирал към земята да търси тези цветя, той видял, че нещо леко се движи и помислил, че това е една орхидея. Оказало се, че е змия, със същия цвят като орхидеята. Орхидеите са много подвижни цветя, но същевременно много скъпи. Едно от тези цветя струвало 220 000 лева, а най-скъпото от тях се продало за 250 000 лева. То имало особени нюанси. Тъй щото, в търсене на това цвете, този учен се натъкнал на змия, която напълно наподобявала цветето по цветовете си. Той без малко щял да плати с живота си. Едва се избавил.

Сега, като ви навеждам този пример, питам: Какво ще се ползувате от това, че някой си учен тръгнал да търси орхидеи? Ще кажете: „Кажи ни нещо съществено.“ От съществените неща всички сте задоволени, всички ги имате. Слава Богу, очите ви са здрави, имате достатъчно светлина. Дробовете ви са на място, имате достатъчно въздух. Както виждам, и стомахът ви е на място, приемате достатъчно храна и ядете сладко. Не само това, но имате и още съществени работи. Вие имате мозък в главата си, имате нервна и симпатична нервна система, имате възможност да проявявате вашите силови енергии, вашата деятелност на Земята. Но въпреки това все ви липсва нещо.

Да, липсва ви само една буква. Ако махнете само една буква на някоя дума, тази дума остава вече неразбрана. Една буква липсва на човека. Вие сами ще си намерите тази буква. Като намерите тази буква, вие ще придобиете всичко. Ако четете окултните книги, ще видите, че в Индия от хиляди години насам различни общества с духовен характер учат, работят, но досега още не са намерили онази дума, която им липсва. Те знаят много неща, само тази дума още не са я намерили. А на вас не ви липсва една дума, но само една буква ви липсва. И вие знаете много работи, но само тази буква не знаете. Като дойдете до някоя дума, в която се пише тази буква, вие не можете да прочетете и думата не знаете каква е тя.

Сега можете да ми зададете въпроса защо е така. Да ме питате това, то е все едно да ме питате защо даден цигулар свири така, а не иначе. Така се е учил човекът. Така се е учил, така свири. „Ами защо този човек говори така?“ – Така е учил, така говори. – „Ама той трябва да ни обясни това нещо.“ Той не го намира за съществено. Дойде някой и ме пита: „Ти какво мислиш за Христа? Син Божий ли е Той?“ – Ами ти за какъв Го мислиш? – „За Син Божий.“ – Тогава аз ще те попитам: Ти живееш ли като Него? Тогава казвам му: Ние с тебе се различаваме по две неща – ти вярваш, че Христос е Син Божий, но не живееш като Него. Аз пък живея като Него и тогава искам да Го разбера. Аз искам първо да вляза в огъня и да се нагорещя, а не да се нагорещя и тогава да вляза в него. Да се мисли така, това е повърхностна мисъл. Следователно ти не можеш да знаеш дали Христос е Син Божий, докато не живееш като Него. Без любов ти не можеш да познаеш Син Божий ли е или не. Докато не обичате един човек, вие не можете да го познаете. До това време вие ще имате само механическо познаване.

Сега да се върнем към предмета. Съвременната култура се нуждае от знание. Съвременният свят е достигнал до най-високата точка на развитие. Тъй, както днес науката се развива, тя е повече разрушителна, отколкото творческа. Във философията си, в религията, в техниката, тя е повече разрушителна, отколкото съграждаща. Във възпитанието си тя е повече разрушителна, отколкото съграждаща. Тя е наука на змията. След като дълго време учителят е проповядвал, че трябва да се отнасяме добре с децата, че трябва да имаме добри отношения с тях, най-после казва: „Не може без дърво. Все трябва дървото да се приложи към децата, за да се вразумят и възпитат. Като ги удряш от време на време, тогава те слушат.“ Много учители са били бити от учениците си. Понякога децата са доволни от боя на своя учител, защото ги е ударил на място, но някога не са доволни – учителят им не ги е ударил както трябва. И вместо да ги възпита, той ги осакатил.

Един учител ударил едно от своите деца по главата, по ушите, но така лошо, че то оглушало. Като пораснало, като станал голям момък, той срещнал един ден учителя си. Той спрял учителя си и го запитал: „Ти помниш ли, че едно време ме учи?“ – „Помня те.“ – „Помниш ли, че един път ме удари и аз оглушах с едното си ухо?“ Веднага ученикът се засилва и удря две плесници на учителя си. Учителят си тръгва недоволен и си казва: „Така е то, учи деца, че после да те бият.“ С двете плесници ученикът иска да каже на учителя си: „Ти ме учи много добре, но ми даде лош пример.“

Какво заключение може да се извади от този пример? Че вие не знаете кога какво да направите и как да го направите. Това е една погрешка, която се среща в цялата съвременна култура. Като проследите всичките методи в живота, ще видите, че и научните и религиозните, и философските – навсякъде хората започват добре, а свършват зле. Любовта между двама братя всякога започва добре, а свършва зле. Докато са при майка си, докато не са [се] оженили, те живеят много добре помежду си. Щом се оженят, те се скарват. Като дойдат двете жени, те насъскват братята помежду им и те започват да се карат, да делят имането на баща си. Питам: Тези две жени на място ли дойдоха? Те представят знанието на змията. Първата жена казва на мъжа си: „Не бъди толкова прост, толкова отстъпчив. Брат ти те играе, той иска да задигне имането на баща ти. Ти ще станеш просяк. Как гледаш това нещо! Отвори очите си и не ставай толкова глупав. Дай отпор на брата си, покажи му, че и ти знаеш как седят работите. Стресни му се малко, да не мисли, че може да те играе както иска.“

Смешни са хората, когато искат да се стреснат един на друг. Те искат да покажат, че са герои. Много герои са най-големите страхливци. Колко герои са бягали от една кобра! Те знаят, че тяхното геройство не струва пара пред кобрата. И като я видят, те плюят на краката си и бягат колкото сили имат. Колко герои има, които бягат от мечки, от тигри, от лъвове. Какво геройство е това да не можеш да се справиш с една кобра?

Какво нещо е кобрата? Омразата е една ужасна кобра. Достатъчно е да те клъвне веднъж, за да умреш. И мнозина след това казват, че като умре човек, всичко с него се свършва. Аз виждам много умрели хора на Земята. Казва някой: „Едно време аз обичах, но видях, че това е празна работа.“ Според него любовта е празна работа, в нея няма нищо. Казвам: Този човек е един от умрелите. Ухапала го е кобрата, и той е вече погребан. Той се намира вече в астралния свят и казва, че няма любов в света. Жена, деца, всичко това е празна работа. Той е в онзи свят. За него всичко е илюзия. Умрял е човекът.

Това е вярно за този човек, но питам: ако ние отречем всичко в света и кажем, че всичко е илюзия, че нищо в света не съществува, кое е реалното тогава? Илюзиите са сянка на реалността. Как е възможно сянката да съществува без реалността? Може ли сянката да се прояви без обект? Вие имате една сянка, но тази сянка е сянка на някаква реалност. Вън от реалността никаква сянка не може да съществува. Казвате, че сенките съществуват. Не, съществува реалността, обектът, а сянката не съществува. Да се мисли, че сянката съществува, а реалността не съществува, в това няма никаква логика.

Та казвам: Първото учение е учението на Моисея, което господствува във всички хора. Всички хора са издигнали змията в пустинята, както Моисей я издигна. Който е ухапан от змия, със змия ще се лекува. Но сега иде Христос и казва: „Така трябва да бъде издигнат Син Человечески, за да не погине всеки, който погледне към Него, който вярва в Него.“

Та казвам: До идването на Христа беше старата култура, а от идването на Христа насам е новата култура. От идването на Христа започва културата на Син Человечески, т.е. културата на Божественото знание в света. Христос донесе новото знание. Това, че Христос умря, това показва, че заедно с Христа умря и старата култура. Старата култура я разпнаха с Христа заедно на четири гвоздея, а новата култура представя главата на Христа, която остана незакована. До времето на Христа Моисей беше издигнал змията в пустинята, но с разпъването на Христа на кръста, заедно с Него се разпъна и старата култура.

В какво трябва да вярват хората сега: в умиращия Христос или в Христос, Който е възкръснал? В умрялата майка ли трябва да вярваме или в живата майка? В умрялата любов ли трябва да вярваме или в живата любов? В умрялата сила, в умрялата мъдрост ли трябва хората да вярват или в живата сила, в живата мъдрост?

Казвам: Новата култура, това е знанието на Сина Человечески. Това е новото разбиране, новите пътища на Провидението, новите пътища на природата. Ако всеки вникне в себе си и чете някаква книга, ще види, че този автор е писал за старата култура. И така той трябва да различава кой автор е писал за новата култура и кой – за старата. Искаш да си отмъстиш някому – това е старата култура. Не вярваш в нищо – това е старата култура. Тщеславен си – това е старата култура. Всички стари работи представят старата култура – културата на змията.

Не е въпрос, че в старата култура няма нищо важно. Много важни работи има в старата култура, но в старата култура човек непременно ще стане жертва на онова, което му проповядват. И Христос беше разпнат от евреите, но те Го разпнаха по единствената причина, че те вярваха, [че] новото знание, което Христос носеше, ще разруши Моисеевото учение, ще разруши всичко старо. И те Му казаха: „Ти трябва да заминеш, за да остане старото в света.“ Те не знаеха обаче, че с Христа заедно заковаха и старото. Не се мина много време, Христос се измъкна от гроба, т.е. новото излезе от гроба. След това дадоха пари на стражата, за да кажат, че дойдоха учениците Христови и откраднаха тялото Му.

Кое се краде в света: старата, грозната мома или младата, красивата мома? Младата, красивата мома се краде, а не старата. Кое се краде: онова, което не струва пет пари, или скъпоценното, златото? Значи, ако учениците откраднаха Христа, те откраднаха ценното в Него. Само ценното се краде. „След това дойдоха учениците Му и Го задигнаха.“ Това е едно схоластическо разбиране, но въпросът съдържа една практическа основа.

Христос се яви на учениците Си, но те не Го познаха, понеже имаха знания на старата култура. Те искаха да видят Христа след разпятието. След разпятието Си Христос имаше съвсем нови, съвсем други разбирания. Като Го видяха двама от учениците Му, те не Го познаха. И Христос ги запита: „За какво говорите?“ – „Говорим за нашия Учител.“ Христос започна да им говори, но те не Го познаха. Те Му казаха: „Господине, много хубаво ни говориш. Не можеш ли да останеш с нас да ни проповядваш?“ Едва след като ги благослови, те познаха, че Той е Христос. Едва тогава умовете им се отвориха да Го познаят, но Той изчезна.

Какво означава изчезването? Всеки човек, когото ние обичаме, като ни се яви, ще изчезне. Когато разбере любовта, снегът се стопява. Когато водата изгуби любовта си, тя замръзва. Когато видя, че снеговете и ледовете се топят, казвам, че любовта е дошла и всичко става нормално. И съвременният свят сега се топи. Защо? – Любовта иде в света.

Едно време ние бяхме така сцепени, както леда, но сега всичко това се стопи. Като си турях крака върху леда, можах да опитам каква любов има в леда. Ние не искаме това единство на леда, каквото хората търсят. Хората са свързани помежду си по друг начин, а не както частиците на леда помежду си. Има едно единство на човешката мисъл. Когато една велика мисъл свързва умовете на хората, това е истинското свързване. Ти може да си на другия край на Земята и пак да си свързан с всички хора по лицето на Земята, които имат връзка с великата мисъл. Сега не казвам, че това знание, което вие имате, не е никакво знание. Вие имате знание, което е ценно, но аз правя следното сравнение. Когато туряте дърва на огъня си и го стъкмите, за да го запалите, вие имате всичко на разположение, но ви липсва само едно нещо. Какво ви трябва? Дървата са на място, пирустията е на място, тенджерата е на място, но ви липсва само едно нещо. Всичко имате, но работата ви не върви.

Едно време българите са си служили с кремък, с огниво, с прахан. Извадят праханта от една малка кесийка, доближат я до кремъка и огнивото и тя се запали. Днес хората си служат с нови средства, те употребяват кибрит. Като приготвят огъня, тенджерата, трябва им само една клечка кибрит. Драсват клечката и тя се запалва. Доближат я до дървата и огънят се запали. В 2–3 часа яденето е готово. След това майката, бащата и децата ще се наредят около трапезата, всички ще бъдат радостни. Ако огънят не беше се запалил, ако яденето не беше готово, всички щяха да се съберат в дома си, но ще бъдат неразположени духом, недоволни. Значи всичко е в огъня.

Огън липсва на съвременното знание. Кибрит липсва на съвременното знание. Питат как ще се оправи светът? Светът се нуждае само от една кибритена клечка – нищо повече. Щом цъкнете тази клечка, въпросът ще се разреши. Щом цъкнете тази клечка кибрит и новата култура ще дойде. Казвате: „Какво разбираш от това?“ Аз ще ви кажа какво разбирам и вие ще го разберете като мене – не можете да не го разберете. Да цъкнете кибритената клечка, това значи да се запали вашият ум, да се запали и вашето сърце и да почнете да горите. Това е всичкото.

Като ви гледам, когото срещна, виждам, че сте много добри хора. Вие сте запалени вече и сте започнали да димите. Казвате, че някой човек дими. Казвам: Щом дими, той е на спасителния бряг, на спасителна точка. Ако някой никак не дими, аз го съжалявам. Аз не облажавам хора, които никак не димят. Като вляза в един дом и видя, че вътре дими, казвам: Добре е това, огънят се е запалил, не гори още добре, правилно, но горението ще се усили. – „Не може ли без дим?“ – И без дим може, но при сегашните условия по-добре е да има дим, защото ще има и силен огън след време, отколкото да няма никакъв дим. Дето няма никакъв дим, няма и условия за пълно горение.

Няколко наши приятели направиха тук една нова кухня, но като влезеш вътре, цялата кухня е пълна с пари – няма отдушник. Казвам: На тази кухня липсва нещо. Какво ѝ липсва, вие сами ще видите. На кухнята липсва един отдушник. Като се направи този отдушник, като ѝ се направи една дупка, парата ще излиза навън и няма да пълни кухнята. Трябва да ѝ се направи нещо като българските комини. В това отношение българите са добри инженери. Като направят един голям комин, една голяма дупка, парата ще излиза навън през комина и няма да се събира дим, нито водни пари в кухнята. Но и да има дим и пара, и това не е лошо. Ще отваряте прозорците. Някои дават съвет как да се отвори една дупка, през която парата да излиза навън, да не се събира в кухнята.

Казвам: И вашата кухня не е построена както трябва, че се събира много пара, която не може да си намери път да излезе навън. Вашето огнище е направено така, че дими малко. И моето огнище, и моят комин не е направен както трябва, че като дойде някой вятър, наместо да излиза димът през комина, той влиза в стаята ми. За това този дим ме е изкарвал няколко пъти вън. Казвам: Днес печката няма да се пали, докато посоката на вятъра не се измени. Коминът протестира, че не му е дадена нужната височина. Като направиха един комин, дълъг 3–4 метра, като на фабрика, нямаше повече дим. Коя е погрешката, за да има дим? – Височината на комина, не беше достатъчно висок.

Казвам: Във вашето разбиране се изисква ново знание. Вие седите в една стара система и мислите, че разбирате Бога, че разбирате Неговите закони. Вярно е, че разбирате законите, но не знаете как да ги приложите. И в приложението се раждат много изключения. Дохождали са някои да ме питат как да постъпят, ако някой извади срещу тях револвер. „Представи си – казва някой, – аз изповядвам едно учение на мир, а дохожда някой при мене и ми вади насреща револвер. Не трябва ли да се защитавам?“ Този човек ми представя един случай от старата култура.

Сега аз ще ви представя друг един пример. Представете си, че аз имам да давам около 50 000 лева на един човек, който същевременно е изпаднал много, беден човек е сега. Понеже иска парите си от мене, той ми казва: „Ще платиш ли дълга си, или ей сега ще извадя куршум, сега ще ти тегля куршум.“ Какво трябва да направя? Преди да дойде това положение, аз взимам 50 000 лева, които дължа, и отивам при този човек да му ги върна. При това положение, ще стане ли нужда този човек да вади куршум срещу мене или да ме плаши с куршум? Следователно старото учение отива да взима дълговете си, а новото учение носи благодатта. При новото учение невъзможно е човек да ви убива. Ако мислите другояче, това показва, че нямате разбиране.

Сега ще ви приведа друг един пример. В едно от запaдните планински места в Америка, един американски мисионер ходил да събира пари за някакво благотворително дело. Хората били щедри и давали големи суми. Като събрал една крупна сума, той тръгнал да си отива за мястото си, дето била нужна тази сума. За тази цел той трябвало да мине през един планински проход. В това време един разбойник го проследил и се скрил зад едно голямо дърво да го причака и да го убие. Разбойникът си казал: „Защо са тези пари на мисионера? Те са нужни на мене, а не на него.“ Като наближил към дървото, мисионерът, който бил на кон, почувствувал нещо, разбрал, като че нещо лошо има да му се случи. Той слязъл от коня си и отправил към Бога една гореща, искрена молитва: „Господи, запази ме.“ След това, успокоен, той се качил на коня си и продължил своя път. Като стигнал до дървото, зад което бил скрит разбойникът, той видял един човек с пушка в ръка, но го отминал, без да му каже нещо.

След 2 години един умираещ от епархията на този мисионер вика мисионера у дома си, иска да се изповяда. Разбойникът запитал мисионера: „Ти знаеш ли кой съм аз?“ – „Не зная.“ – „Аз съм онзи разбойник, именно, който те причаквах в гората да те убия. Ти имаше в себе си много пари и аз се бях скрил зад едно дърво, въоръжен с пушка, готов всеки момент да те убия. По едно време ти слезе от коня, спря се нещо, и когато отново се качи на коня, с тебе заедно вървеше друг един човек на бял кон, добре въоръжен. Аз се уплаших и не посмях да тегля куршума.“

Следователно, когато човек отива да работи за Бога, той никога не е сам. С него заедно ще върви и друг някой, добре въоръжен, който всякога ще го пази.

Казвате: „Виждал ли е някой онзи свят?“ Вие сте чудни. Нашият свят е в онзи свят. Ние сме като Иона в утробата на кита. Ние сме в утробата на онзи свят. Онзи свят, това са всички благоприятни условия. Другият свят, в който искате да влезете, това е този свят. Вие сте в него, без да го познавате. Тази радост, това веселие, което имате на Земята, се дължи на онзи свят. Светлината, която възприемате, се дължи на онзи свят; въздухът, който дишате, се дължи на онзи свят; водата, която пиете, се дължи на онзи свят; земята, на която стоите, се дължи на онзи свят. Та, [в] кой свят живеете вие? – На онзи свят.

Казвате: „Разправи ни нещо за онзи свят.“ – Че, онзи свят е този свят. Този свят, разбран, е онзи свят, а онзи свят, неразбран, е този свят. Онзи свят е неразбран, докато този свят е неразбран. Щом този свят разберем, той ще стане онзи свят – онзи свят на благата, в който иде доброто. Под „онзи свят“ ние разбираме широкия свят – светът на свободата. В този свят човек е свободен да мисли, свободен е да чувствува, свободен е да прави добро, свободен е да се занимава с всичко, каквото иска – да пее, да свири. Бог е оставил човека абсолютно свободен, в нищо не го е ограничил.

Разбирайте правилно какво нещо е свободата. Човек е свободен само в една много малка област, той не може да носи цялото човечество на гърба си. Ти можеш като баща да се грижиш за жена си и за 4–5 деца, но не за целия свят. Като слуга ти можеш да се грижиш за десетина души в едно семейство, но повече нямаш възможности. Друг някой може да има грижа за прехраната на няколко хиляди души, но вън от тази възможност той пак е ограничен – не може да се грижи за целия свят.

Като говорим, че трябва да се обичаме, ние имаме предвид това, че човешката любов е ограничена. Ти можеш да обичаш само баща си и майка си, или само брата и сестра си. Днес толкова са възможностите ти. Ти не можеш да обичаш ония твои братя, които са ти правили хиляди добрини. Ти още не ги познаваш. Това са ангелите на доброто. Благодарение на тях ти днес си това, което се виждаш. Ти познаваш само сянката на тези братя. Когато дойдат тези истински братя при тебе, ти ще видиш, че с тях не можеш нито да се караш, нито да спориш. В тяхно присъствие ти не можеш да мислиш криво. Като те види, този брат ще ти каже: „Братко, всичко, каквото имам, твое е. Разполагай с него, каквото искаш. Аз имам пълно доверие в тебе.“

Направил си някаква погрешка. Това е обикновено нещо. Някой път си нервен. Това показва, че си наклал повече огън, имаш повече енергия в себе си. Ти си в положението на котел, който има много пара в себе си. Какво трябва да направиш? – Да извадиш малко пара, да намалиш огъня. И тогава всички работи ще се уредят.

Ние, съвременните хора, искаме да уредим всички работи изведнъж. Това е привилегия само за Бога. И Бог даже, за да създаде свят, Той е мислил цяла вечност. Сега сме в друга една вечност, в която Той пак мисли за онова, което впоследствие ще създаде. И при това положение, ние искаме да Му дадем съвет. Ние искаме да дадем своя проект. Затова аз казвам и съм казал на мнозина: Дайте вашия проект, по който светът трябва да бъде създаден, и аз ще го изпратя на Господа. Вие казвате, че светът не създаден както трябва. Всички вие сте недоволни от това, което не знаете. Всички вие вода газите, жадни ходите.

Двама съседи имали по няколко слуги. Единият господар се отнасял много добре със слугите си, хранил ги добре, впоследствие на което те били доволни от него. Вторият господар винаги се оплаквал на съседа си от своите слуги. Той му казвал: „Много добри са твоите слуги. Моите не ме слушат, обичат да крадат – много съм недоволен от тях. Не зная какво да правя и как да се спогаждам с тях. Не можеш ли да ми дадеш един–двама от твоите слуги, а аз да ти дам от моите?“ – „Може.“ Разменили слугите си. След една година лошите слуги се поправили и господарят им бил толкова доволен от тях, колкото и от първите си слуги. Той веднага разбрал къде е грешката на съседа му. Той не хранел добре слугите си, не се отнасял добре с тях, а понякога даже ги излъгвал. Като видял съседа си, той го запитал: „Как се спогаждаш с моите слуги?“ – „Много добре. Те са добри слуги.“ – „Как така?“ – „Че, ти не знаеш как да се отнасяш със слугите си, затова са лоши. Ти трябва да им даваш от своето ядене. Както се храниш ти, така трябва да се хранят и те, да видят, че наистина си справедлив. Каквито плодове ядеш, и на тях ще даваш. Ще им даваш пари да си купуват хубави дрехи. Така те ще разберат, че ги зачиташ като себе си, че ги обичаш. Тогава и те ще ти отговорят със същото.“

Докато сме при Господа, ние всички сме добри, но като дойдем на Земята, ставаме лоши. Защо? Нашият господар е лош, държи ни гладни, не ни облича добре. И най-после изгубваш търпението си и казваш: „Не може да се живее така.“ И ставаш като господаря си. Това е старата култура. Ние още мислим, че с лъжи и с хитрини може да се живее на този свят. Казвате: „Трябва да се вярва в Христа.“ Но вие не сте готови, не се вярва така. Ние държим Христа някъде вън от нас. Докато държим Христа вън от себе си, ние няма да имаме никаква култура.

Ето как свързвам аз нещата. Ако моята градина не е изложена на слънце и плодовете не се греят, от нея нищо няма да излезе. Ако върху плодовете туря една дебела покривка, да не ги грее слънцето, те няма да узреят и нищо няма да дадат. Същото сме направили и ние. Ние сме турили такава една дебела покривка между Христа и нас, запалили сме една лампа и сме оставили плодовете да зреят на нея. Нашата лампа не може да застави плодовете да зреят. Те могат да узреят само ако тази лампа бъде във връзка със Слънцето. Ако Слънцето изгасне, нито една лампа не можеш да запалиш. Когато една лампа се запали, казваме, че Слънцето още не е изгаснало. Щом видим, че една лампа или един огън гори, казваме, че Слънцето още грее. Когато виждам, че някой пуши тютюн, или че тялото му е още топло, казвам, че има живот в този човек. Казвам тогава, че Слънцето още гори, макар и да не го виждаме.

Щом възприемем Божественото знание в себе си, ние ще създадем една нова култура. Старата култура може да служи още дълго време, но новата култура – културата на Син Человечески, ще я замести. В това отношение ние трябва да знаем какви са теченията в природата, от какви посоки идат. Теченията идат от [6] посоки: отпред, отзад, отляво, отдясно, отгоре и отдолу. Значи, 6 посоки има, отдето идат теченията на Земята. Вие трябва да знаете тези течения. Всяко течение има свои специфични прояви. Освен тях, във вашата симпатична нервна система също така има няколко течения. Ако не разбирате тези вътрешни течения, вие не бихте могли да си обясните състоянията, през които минавате. Някога сте притеснени, усещате че нещо ви е мъчно, криво, не знаете причината за това. Причината се дължи на неправилните течения, които стават у вас. Ако разбирате Божиите закони, веднага ще можете да смените едно състояние с друго.

Преди няколко време аз се лекувах сам по един нов начин. По невнимание бях се простудил и кръвта се беше събрала в гърлото. Яви се голямо възпаление. Една млада сестра ме видя и се чуди какво ще правя сега. Казвам ѝ: „Лесна работа.“ Взимам тогава чайник, възварявам вода, а настрана приготвям няколко пласта дебел памук. Потапям памука във врялата вода, а отдолу турям парче гутаперча. Така горещ и намокрен във вода памука, турям го на гърлото ту от едната, ту от другата страна и го държа, не като съгреваещ компрес, а само по 2–3 минути и пак натопявам памука във врялата вода. Така правя няколко пъти. След няколко деня възпалението мина. Младата сестра седи като асистентка и наблюдава.

Казвам: Болното място се нуждаеше от движуща се вода, която можах да туря чрез топлите компреси. Като проникна на болното място, тази вода стана проводник на магнетизма, който подобри кръвообращението. Ако не бях направил тези компреси, трябваше да ми правят инжекции, да предотвратят задушаването. Никакви превръзки нямаше нужда да се правят. Но важно е човек да знае, да умее как да направи тази работа. Онези, които си служат с медицина, те имат правила, които са прилагали от дълго време. Тези правила дават много по-добри резултати, отколкото ония, които сега изнамират. Всяко проверено и изпитано нещо има по-добър резултат, отколкото новите, непроверени методи. Когато се говори за силата на някое лекарство, аз казвам: Ако едно лекарство лекува 5 на сто, то още не е лекарство. Ако лекува 10 на сто, пак не е лекарство. Ако лекува 50 на сто, така и природата лекува. Истинско и полезно лекарство е онова, което лекува поне 75 на сто.

Казвам: В новата култура, която сега иде, всеки трябва да вярва на любовта. Някой вярва в Бога. Казвам: Помоли се на Господа и виж дали Господ ще те послуша. Ако не те послуша, значи има някакво препятствие. Тогава ще се помолиш още един път. Сега аз това говоря за вярващите, но не да кажат, че нямат нужда от лекари. Лекарите са на мястото си. Ако лекарите изчезнат, в света ще дойде най-голямото зло. Засега лекарите са една предпазителна клапа в света. Тази клапа е на мястото си. Но казвам: Какво ще правите, ако попаднете на място, дето няма лекари? Ако сте някъде далеч в планината, дето няма лекари, какво ще правите? Вие трябва да имате едно познание, чрез което да се свържете с невидимия свят. Вие трябва да имате една връзка и като по радио, както сегашните параходи, във време на опасност по моретата или океаните се съобщават, викат за помощ. Aко параходите не дават никакъв сигнал, те могат да потънат. Същият закон се отнася и до невидимия свят.

Казвате: „Господ не знае ли?“ Господ знае всичко, но Той е наредил нещата така, че като се намерите в голяма опасност, да дадете сигнал. Щом не дадеш никакъв сигнал, ти сам ще носиш отговорността. И като дадеш сигнал, ще вярваш, че ще ти се помогне. Ти дадеш сигнал, а после казваш: „Господ я ми помогне, я не.“ Че ти обезличаваш твоята вяра. Не е въпрос какъв си, но ти поставяш своята вяра на изпитание.

Казано е в Писанието: „Потърси Ме в ден скърбен, и Аз ще ти помогна.“ „Тогава ще Ме познаете и ще тръгнете в новата култура.“

Та казвам: Необходимо е сега да имате тази вяра. Вие можете да приложите вярата си навсякъде. Някои ме питат как да учат, как да засилят паметта си. Слабата памет се дължи на човешките чувства. Когато става сблъскване между мислите и чувствата на човека, паметта му отслабва. Когато по-гъстата материя се намести в по-рядка, паметта на човека отслабва. Следователно, за да усилите паметта си, трябва да намалите интензивността на своите чувства. – „Не мога да помня.“ – Ти си внушаваш. Вярвай, че можеш да помниш. Ти не помниш, понеже си излязъл от Закона на Любовта. Всички хора, които са изгубили любовта си, не помнят. Онези пък, които имат любов, помнят. Вижте като обичате нещо, как помните. В правата любов е силата на любовта.

Паметта е склад на миналото, на настоящето и на бъдещето. Всичко се складира в човешката памет. Важно е, че чувствата не трябва да управляват ума, но само да влязат като подбудителна причина.

Ти се безпокоиш какво ще стане утрешния ден. Ти се безпокоиш да не умреш. Няма защо да се безпокоиш. Кой е определил, че ще умреш? Ако не пазиш Божиите закони, ти сам си приготвяш смъртта. Ако пазиш Божиите закони, ти никога няма да умреш. Ти ще заминеш като свети Илия, тържествено с огнена колесница, без да те погребва някой. Ако нямаш любов, други хора ще те погребват, и то на общински разноски. Слушам един вярващ да се оплаква, че няма кой да го погребе. Това е стара култура. Не мислете за погребението си, но мислете за вашето възкресение – възкресението на новия живот.

Казвате: „Това не може да се постигне на Земята, но като отидем на онзи свят, тогава ще го постигнем.“ Онзи свят е този свят. Като разберем този свят, той ще стане онзи свят.

Ти живееш с една жена, която не можеш да разбираш, и казваш: „Дотегна ми тази жена.“ Българите много вярват в късмета. В това отношение аз съм правил няколко опита. Познавах един българин, който не можеше да търпи жена си. Казвам му един ден: „Ти знаеш ли, че жена ти е много късметлийка? Всичкият късмет на дома ти зависи от нея.“ – „Не думай!“ – „Истина ти казвам. Каквото каже тя, всичко ще стане.“ – „Ами, аз съм я бил няколко пъти.“ – „Не я бий, ако искаш да ти върви. Гледай я като писано яйце. Ако я гледаш добре, на целия дом ще върви добре. Ако не я гледаш добре, и Господ няма да ти помага.“ – „Право ли говориш?“ – „Право говоря. Тя е царска дъщеря.“ – „Че как е дошла до този хал тази царска дъщеря?“ След една година той ме срещна и ми каза: „Много ти благодаря, както ми каза, така излезе. Тя наистина била много късметлийка.“ И наистина, той я обикна, измени погледа си към нея. Срещам и нея, и тя ми благодари: „Много ти благодаря, дето даде този съвет на мъжа ми. Дано Господ го задържи в този път.“

Така трябва да мислите всички. Вие имате една жена, която Господ ви е изпратил. Като отидете в онзи свят, там ще я видите като ангел, който, за да дойде на Земята, се е въплътил в човешка форма. Без нея вие не можете да живеете. – „Как така?“ – Така е.

В случая пак ще обвиним Адама. Той направи една погрешка. Като видя жената, която Бог създаде, Адам не каза, че тя е ангел, изпратен от Бога, но каза, че тя е „кост от костта ми и плът от плътта ми“. Тази беше неговата погрешка. Оттам насетне всичко му тръгна назад.

Тъй щото, ще вярвате, че жената, която имате, е изпратена от небето. Ще вярвате, че жената е едно благословение от Бога. Ще вярвате, че и мъжът е едно благословение от Бога. Пък, ако имате син или дъщеря, пак ще гледате на тях като на благословения, изпратени от Бога. Това е новата култура, това е новото вярване. Така гледам аз на нещата. Вярвайте абсолютно в онова, което Бог е наредил. Учете с любов всичко! Каквото и да вършите, най-малката работа, вършете всичко с подтика на любовта. В най-малката работа, която вършите, нека любовта ви бъде като основа. Когото и да срещнете, виждайте в този човек хубавото.

Казвам: Това е новата вяра. Ако очаквате всичко на Христа, вие нищо няма да постигнете. Я ми кажете, как ще ви учи Христос, когато дойде на Земята? Той ще ви учи, че трябва да обичате Бога, да имате абсолютна вяра в Него, да бъдете готови на всички жертви заради Него, да не казвате, че това или онова не можете да направите. Всичко можете да направите заради Господа.

Щом влезете в Божествената Любов, всички ще обичате. Разногласието не седи в пълната любов. Ти обичаш едного повече, а другиго по-малко. Някои привеждат примера, че Христос обичал Иоана повече. Какво разбирате от това? Казва се, че Иоан обичал Христа повече, а другите Го обичали по-малко. Това значи: който има по-големи прозорци, повече светлина влиза през тях; който има по-малки прозорци, по-малко светлина влиза през тях. Къде е причината: вън или вътре в човека? В самия човек е причината. Ако отвориш душата си, и хората ще станат добри; ако затвориш душата си, и хората ще станат лоши. Под „душата“ аз разбирам съзнателното у човека.

Христос казва: „Не мислете, че Господ и от тези камъни не може да направи да оживеят.“ Ние нямаме разбирания. Ние мислим, че нещата стават механически. Според някои теории тези камъни представят спящи духове, спящи хора. Един ден това нещо ще бъде като в „Хиляда и една нощ“.

В приказките от „Хиляда и една нощ“ има една приказка, в която се разправя за една царска дъщеря, която се казвала Пилял Кази. Като отивали при нея царски синове, казвали: „Да излезе царската дъщеря вън, да я видим.“ Тя казвала: „На камък да станеш.“ Като повтаряла тези думи три пъти, царският син се превръщал на камък. Хиляди царски синове се превърнали на камък. Останал последният царски син. Той отишъл при царската дъщеря и извикал да излезе вън, да я види. Понеже бил с кон, той казал на коня си: „Когато се обърна към царската дъщеря с думите да излезе вън, ти ще изцвилиш три пъти.“ Конят послушал господаря си, изцвилил три пъти. Като чула това цвилене, царската дъщеря забравила да каже думите, с които превръщала царските синове в камъни, така необикновено ѝ се видяло цвиленето на коня. Тя излязла да види какво става вън. Царският син веднага я хванал и я турил на коня си. Тогава отишъл към превърнатите царски синове в камъни и казал: „Ставайте, царски синове, царската дъщеря излезе вън.“

И тъй, конят, това е вашият ум. Докато вашият кон не изцвили, работите ви никога няма да се оправят. Докато човек не почне правилно да живее, право да говори, да мисли и да чувствува, той няма да оправи работите си. Човек трябва да се научи да говори истината. Казвате: „Ние знаем голата истина.“ Не, не е въпрос да се говори голата истина, но облечената истина. Голата истина, това е Адамовата истина. Вие трябва да говорите облечената истина, с бели дрехи. – „Кажи ни голата истина.“ – Не, аз не говоря голата истина. Аз не се занимавам нито с голи деца, нито с голи хора. Аз не се занимавам със старата култура, но с новата култура, с облечената култура.

Сега казвам на всинца ви: Облечете се с новата любов, с Божията любов, с Божията вяра, с Божията надежда. Тогава вашият живот ще се промени издъно. Тогава ще познаете, че вашите братя и сестри са ангели, изпратени от небето. Те са слезли на Земята да ви помагат, но вие не сте ги разбрали и досега.

„Благословен Господ Бог наш“

„Добрата молитва“

8-а неделна беседа, държана от Учителя на 24.I.1937 г., 10 ч. сутринта, София – Изгрев.