Разлика между версии на „Скъпоценото камъче“

Текуща версия към 10:33, 19 февруари 2012

Утринни слова - Четвърта година (1934-1935)

Ценната дума, том 2

Скъпоценното камъче

Размишление.

14 и 15 глава от Деянията на Апостолите.

Има неща в живота, които мъчно могат да се обяснят. Докато не мине през известни опитности, човек мъчно разбира нещата. Как ще обясните на човека, какво представляват сладкото и горчивото, ако не ги опита? Как ще си обясните, какво представляват радостта и скръбта, ако не сте ги опитали? Следователно, без опитности няма знания, няма и светлина. Без светлина нещата са затворени. Без светлина няма растене и развитие. Колкото по-голяма е светлината, толкова по-бързо е растенето. Обаче и растенето има предел. Колкото и да са благоприятни условията за едно растение, то достига само до известна височина. Стигне ли тази височина, по-нагоре не отива. Значи, всяко растение, всяко живо същество се развива, докато стигне до известна зона. Вън от тази зона няма растене.

Като изучавате челото, носа и брадата на човека, виждате, че и те имат предел, до който достигат. Например, челото на човека показва, докъде най-много може да се развие умът; носът показва степента на развитието на сърцето, а брадата - развитието на волята. Оттук вадим заключението: всяко изопачаване на човешките мисли, чувства и действия нарушава правилността на неговия ум, на неговото сърце и на неговата воля.

Някои се оплакват, че не разбират много неща. - Кога не се разбират нещата? - Когато липсва вътрешна връзка между тях. Например, написваме числата 1, 2, 3. Какво представляват тия числа? Ще кажете, че това са числа от естествения ред. Има една вътрешна връзка между числата, която само кабалистите знаят. Единицата е Бог, двойката е природата, а тройката - човекът. Или, единицата е житното зърно в хамбара, двойката е посаденото зрънце, а тройката - израсналия и вързал житен клас. Единицата представлява още киселина, която разяжда; двойката е основата, върху която се гради, а тройката - солта, с която хората си служат. Много определения съществуват за числата, но какъв смисъл имат те, ако не знаете техния вътрешен смисъл? Казвате, че единицата символизира Бога, житното зрънце в хамбара и киселината, но каква е ролята на тези величини в психическия живот на човека? Значи, докато символите на числата не станат ясни и самите числа не могат да бъдат разбрани.

Съвременните хора разискват върху много въпроси, а най-много върху любовта, но въпреки това тя остава неразбрана. Какви ли определения не се дават за любовта! Под понятието "любов" разбираме най-малкият подтик, който дава условия на житното зърно да изяви живота, скрит в него; най- малкото движение, най-слабата светлина и топлина, са все прояви на любовта. Пулсът на човека е също проява на любовта. От промените, които стават в човека, съдим за степента на неговата любов. Например, когато ръцете и краката на човека изстиват, любовта му се намалява; когато топлината се увеличава и любовта се увеличава. Когато светлината на човешкия ум се увеличава и знанието му се увеличава; щом се намали светлината и знанието се намалява. Единствената сила в света, която дава възможност на човека да реализира своите желания, е любовта.

Мислите и желанията не се реализират по механически начин, но само по пътя на любовта, като органически закон. Колкото по-голяма любов има човек, с толкова по-големи възможности ще разполага той. Ако е цигулар-виртуоз, ще свири на осем позиции и лесно ще минава от една в друга; ако е певец, ще пее отлично. И говорът му ще бъде музикален. Който говори меко, музикално, той всякога е здрав; огрубее ли гласът му, той заболява. Като боледува известно време, човек се тонира и в скоро време оздравява. Видите ли, че някой болен се моли и тихо пее в себе си, ще знаете, че той ще оздравее. Страшно е положението на болния, ако няма разположение да се моли и да пее. Такъв болен непременно ще замине на онзи свят. Разположението на човека към молитва и пеене, е диагноза, с която можете да определите, дали даден човек е здрав, или болен, добър или лош. Когато изгуби това разположение, той огрубява, става лош и в скоро време заболява. Щом се смекчи, той започва да се моли и да пее. Не се минава много време и здравето му се възстановява.

Като се отегчат от живота, хората започват да мислят за другия свят, за небето. Те мислят, че там ще ги посрещнат като герои, с музика и венци. Ще ги посрещнат като герои, ако са учили и работили. Как ще посрещнат малкото дете в университета? Ще го турят на един чин и повече няма да му обърнат внимание. - Защо? - Защото нищо не разбира. Каквото и да му покажат, то ще погледне и ще се дръпне настрана. За да се ползва от думите на професора и от разговорите на студентите, детето трябва да е минало през четири академии: първоначална академия, академия на прогимназията, на гимназията и най-после ще влезе в академията на университета. И тогава, ако попадне в медицинския факултет, например, ще разбира, какво преподава професорът. Дали студентът може да издържи на опитите в медицинската лаборатория, това е друг въпрос. Важно е, че той разбира, какво се преподава.

При изучаване на човешкия мозък, учените са забелязали, че различните мозъчни напрежения възбуждат различни центрове. Там, където нахлува повече кръв, мозъкът се повдига и снижава. Оттук те вадят заключение, че някои мозъчни центрове проявяват по-голяма дейност от други. С това се обяснява, защо един човек се отличава с едни умствени способности, а друг - с други, понякога противоположни на първия. Колкото повече работи човек в известна област на ума, толкова повече се развива съответният мозъчен център. Има хора, които не работят умствено, поради което и мозъкът им слабо работи. За да ги застави да мислят, природата им праща страдания. Като се намерят в затруднения, по необходимост те започват да мислят, изпращат кръв към мозъка и той започва усилено да работи.

Много от сегашните хора искат да постигнат нещата изведнъж, без труд и работа. Докато са на земята, те искат работите им да се нареждат добре, без препятствия. Като отидат на небето и там искат същото. В това отношение те приличат на деца, които мислят, че от първо отделение могат да влязат направо в университета. Това е невъзможно, трябва да минеш по каналния ред, докато стигнеш до университета. Да мислиш, че с един скок можеш да се намериш в университета, това значи, да бъдеш като онзи окултист, който с малко знания се обявил за гадател. Той научил малко от хиромантията, малко от физиономика, малко от френология и започнал да гадае на хората. Като погледне на ръката, познава само трите основни линии: на сърцето, на ума и на живота. Дойде при него някой прост човек и той започва да му гадае: Знаеш ли, какво богатство носиш в себе си? Ти имаш сърце, я виж, каква дълга линия. Ами я погледни линията на ума, гениален човек ще станеш. А линията на живота ти е чудо! Ще живееш най-малко сто години. И с това гадаенето се свършва. Простият човек седи, гледа го и се чуди, откъде знае това, как е възможно да стане гениален, когато едва знае да пише името си.

Казвам: Прав е гадателят. Важни са трите линии на ръката, без тях животът е безсмислен. Но, докато човек развие тези линии, докато им даде права насока, той трябва да работи стотици години върху себе си. Само с тези линии човек не може да влезе в причинния свят. Той трябва да мине през физическия, астралния, умствения свят и след това в причинния. Какво представлява причинният свят? Той е свят, в който действа законът на любовта. Там няма никакви противоречия. Любовта е единственият закон, който определя мислите, чувствата и постъпките на човека. Като влезе в причинния свят, човек разбира, какво е всъщност, доброто и какво - злото. Само в причинния свят човек вижда, че понятията на хората за добро и за зло се различават коренно от тия, които разумните същества имат. Само така човек може да си обясни противоречията, които възникват на земята. Виждате някой лош човек, а при това той е здрав, богат, всичко има на разположение: пари, къщи, имоти. Чудите се, коя е причината за това. Противоречието е само на земята, но не и в причинния свят. Този човек е добър, полезен за Бога. Разумният свят използва неговите сили за добро.

Следователно като дойдете до противоречията, ще знаете, че те не са съществени. Те минават и заминават, без да оставят следи в човешкия живот. Съществени неща са тези, които съществуват във всички светове. Понеже в причинния свят не съществуват противоречия, затова казваме, че не са съществени. На земята съществуват противоречия поради неразбиране на нещата. Разбере ли човек всичко, противоречията изчезват от неговия живот. Някой прави добро, а после се чуди, защо работата не излиза така, както очаквал. Например, осиновявате едно сираче, давате му образование, искате да го направите полезен човек. В края на краищата се разочаровате от него. Защо се разочаровате? Той се изучил, излязъл добър човек, полезен за себе си, но не и за вас. Къде се крие причината на разочарованието? В желанието си да направите едно добро, вие криете користолюбивото чувство, че отглеждате и учите това дете, за да ви помага на старини. Истинско добро е онова, в което не влиза никакво користолюбие. Направете едно добро с чисто сърце, с пълно безкористие и вижте след това, ще имате ли противоречия. Говорите ли истината на някого и двамата трябва да я признаят за истина: и който я казва, и на когото се казва. Изобщо, само онези неща не произвеждат противоречия, които се приемат еднакво поне от двама души. Външно и вътрешно те трябва да бъдат съгласни и в пълно единство. Затова е казано, че свидетелството на двама души е истинно.

И тъй, дойдете ли до понятието добро, всички трябва да го разбирате по един и същ начин. Дойдете ли до Бога, пак същото. Не можете да признавате Бога, ако вътре не Го чувствувате. Не можете да Го отричате, ако вътрешно Го приемете. Някой отрича Бога, а същевременно се сблъсква със себе си. Опитайте се да отречете Бога, да видите, съществува ли Той, или не.

Представете си, че ви вкарат в някой тъмен салон и ви питат, съществуват ли стени в този салон. Вие веднага ще отречете съществуването на каквато и да е стена, но достатъчно е да тръгнете в известно направление, за да видите, доколко сте прав. В която посока и да тръгнете, веднага ще се блъснете в една от стените. И в четирите посоки да вървите, навсякъде ще се блъскате. - Защо се блъскате? - Ограничава ви нещо. Ограниченията се дължат на факта, че отричате това, което съществува. Всеки, който се е опитал да отрече Бога, сам се е ограничил. Той прави опит да отрече това, което съществува и се блъска в него.

Един безверник разправя една своя опитност. Понеже не вярвал в Бога, често мислел върху това и съзнателно Го отричал. Щом Го отричал, чувствувал в себе си голямо огорчение, мъка, тежест, като че цяла къща се събаря върху него. Каже, че Бог съществува и Го признае в себе си, изведнъж, състоянието му се сменя: пред очите му става светло, тежестта се вдига и той се чувствува облекчен. Пак отрече Бога, пак настава мрак в съзнанието му. Така Той сам се убедил, че Бог съществува.

Помнете: любовта не се отрича, истината не се отрича, мъдростта не се отрича. Опитайте се да намразите човека, който ви обича, да видите, каква мъка и тъмнина ще ви налегне. Опитайте се да намразите онзи, който ви дава светлина и знание, който ви освобождава, да видите, какво ограничение и скръб ще преживеете. Не ограничавайте Божественото в себе си. Огорчите ли Го, ще изгубите мира и разположението си. Пазите ли Го свещено в себе си, ще имате мир, радост и веселие. И тъй, не влизайте в стълкновение с Божественото в себе си. Не влизайте в стълкновение с ближните си. Не влизайте в стълкновение с животните и растенията - с никого и с нищо не влизайте в стълкновение. Четете в своята душа, като в Божествена, свещена книга. Всичко е написано в нея. Ако не разбирате нищо, не го зачертавайте, не казвайте, че това или онова не е на място, че е криво написано. Всичко, което Бог е писал, е на място. Фактът, че като зачитате Божественото, имате мир и разположение, показва, че Божиите работи са на място. Докато обичаш и мислиш право, ти си в правия път. Щом престанеш да обичаш и не мислиш право, на крив път си. Светлината показва, че човек трябва да излезе вън от стаята си и да върви напред. Щом попадне в гъста материя, в мрак, трябва да се вглъби в себе си. Докато детето расте и минава от клас в клас, възможностите му се увеличават, мислите и чувствата му се разширяват и повдигат, разбиранията му стават по-дълбоки. Докато имате условия да растете и да се развивате, радвайте се. Отнемат ли се условията ви, идват старост, немощ и вие започвате да страдате. Затова Христос казва: "Станете като децата". Той има предвид вечното растене, вечната младост. Да бъдеш вечно млад, това значи, да се ползваш от условията, които са ти дадени.

Хората страдат повече, отколкото трябва, защото имат много желания, искат да ги задоволят изведнъж. Някоя богата мома има 12 пръстена, иска да сложи всичките на пръстите си. Тя има десет пръста, а иска да сложи 12 пръстена. И това не е лошо, но тя трябва да знае, защо носи пръстени и на кои пръсти да ги сложи. Ако тури пръстен на показалеца си, това значи, че трябва да бъде благородна; ако сложи на средния пръст, трябва да бъде справедлива; на безименния - трябва да се стреми към изкуствата, към науката, към красивото и великото; на малкия пръст - трябва да бъде умна, да се справя лесно с хората, да не изпада в противоречия. Изобщо, човек трябва да реализира само онези желания, които може да отхранва и които дават добри плодове.

Какво представлява пръстенът? - Той свързва човека с някакво обещание. Добре е човек да има поне един златен пръстен със скъпоценен камък и всяка сутрин да го туря на всичките си пръсти и да си казва: Искам да дам ход на Божественото в себе си, да бъда благороден, справедлив музикален, със стремеж към красивото и да се отнасям добре с хората. След това да скрие пръстена и на другата сутрин да повтори същото. Като повтаря тези мисли, човек се задължава да ги прилага. Животът е също така пръстен, със скъпоценни камъни на него. Голяма сила се крие в скъпоценните камъни.

Една царска дъщеря била прочута в цялото царство с лошия си език и лош характер. Каквото виждала, с когото се срещала, все лошо говорела. Никой нищо не могъл да й възрази, понеже била много горда. Най-малката забележка от кого и да е, била в състояние да предизвика разрив на сърцето й. Баща й се чудел, какво да прави с нея - не знаел, как да я изправи. Един ден в двореца дошъл един мъдрец, пожелал да се срещне с царската дъщеря, да си поговорят. Царската дъщеря се явила пред мъдреца горда и величествена и го запитала, какво иска. Той и казал: Искаш ли да станеш учена, красива, умна, цял свят да се възхищава от тебе и да те обича? - Искам. - Вземи тогава това скъпоценно камъче и го сложи под езика си. Кой каквото ти говори, ти нищо няма да възразяваш. Докато камъчето е в устата ти, ще бъдеш като риба, ще мълчиш. В камъчето се крие твоето щастие. Тя сложила камъчето в устата си и каквото да и говорели, добро или лошо, мълчала. Така тя съзнала своите грешки и се изправила. След три години мъдрецът взел камъчето от устата на царската дъщеря, която, наистина постигнала това, което й било обещано: станала умна, добра, красива, любеща. Цялото царство благодарило на мъдреца за доброто, което им направил.

Желая на всички да имате по едно скъпоценно камъче под езика си, да го държите три години, за да придобиете това, което душата ви желае.

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

41. Утринно Слово от Учителя, държано на 15 септември 1935 г.

София. – Изгрев.