Разлика между версии на „Езикът на дъгата“

Текуща версия към 04:47, 16 юни 2011

Утринни слова - Четвърта година (1934-1935)

Учение и работа, том 1

Езикът на дъгата

Размишление

Ще прочета Битие, 9-та глава.

В прочетената глава има две съществени положения: явяването на дъгата на небето, като знак, с който Бог успокоява човечеството, че няма да има потоп, какъвто е станал във времето на Ной. Второто положение, което заслужава внимание, е лошото поведение на един от Ноевите синове. Като видял, че баща му се напил и изпаднал в лошо държане, вместо да закрие голотата на баща си със своята дреха, той извикал брата си да му се смеят. По този начин той предизвикал баща си да го прокълне. Защо синът на Ной е постъпил така с баща си? Защото не е разбирал живота.

Съвременните хора страдат все от неразбрани идеи. Причината за неразбиране на някои идеи се дължи на инертността на човешкия мозък. В мозъка на всеки човек има известно количество инертна материя, която трябва да се разработи. Ето защо, вие често срещате хора, които искат нещо, стремят се към нещо, но и те сами не знаят какво искат и към какво се стремят. При това положение хората мислят, че се различават много от ония, които са живели във времето на Ной. Във времето на Ной станал потоп, но и днес често става потоп. Няма човек в света, в живота на когото да не е ставал потоп. И досега още в личния живот на човека става потоп, който го кара да влезе в ковчег. В този ковчег човек понякога прекарва с години, а не както Ной, само една година. Не е важно колко време прекарва човек в своя ковчег, но важно е да научи някакъв урок, да осмисли живота си.

Днес всички хора се стремят към щастие, но никой не го е постигнал. Да постигнете щастието, това значи да си отворите път до слънцето и когато пожелаете, да отивате и да се връщате. Мнозина четат за слънцето, наблюдават го с телескоп, правят изследвания, преподават за него, но въпреки това не са ходили на слънцето. Обаче при днешните условия на живота не е важно за човека да отиде на слънцето. За него е важно да се ползва от слънчевата топлина и светлина. Засега по-добре е човек да живее на земята, отколкото да отиде на слънцето. Какво печели човек, ако неподготвен отиде на слънцето? Едно време магарето пожелало да се запише в някой университет да учи. Обаче то не се задоволило само с един предмет, но искало да изучава няколко предмета изведнъж. За тази цел му дали десетки томове да носи на гърба си. Като се видяло натоварено със сто тома, магарето започнало да реве. По този начин то искало да обърне внимание на хората, да им покаже колко е учено. Хиляди години вече магарето носи товар на гърба си, но нищо не е научило. То знае само, че го бият по гърба и главата, но защо го бият, не знае. Бият го за големите му знания, за науката, която носи на гърба си.

И съвременният човек, създаден по образ и подобие Божие, яде бой на общо основание. И той се чуди защо го бият. Как може човек да примири това противоречие? Човек седи, размишлява и в края на краищата казва: „Знаете ли кой съм аз?“ Ти си онзи, когото бият. Ти си онзи, който след 40–50 години ще умреш, ще те заровят в земята, където ще изгниеш. След толкова работа и учене от тебе ще остане само една празна глава. Празната глава, обаче, не е същинският човек. Някой е чиновник, но след година–две го уволняват и той мисли, че с него е станала съществена промяна. Чиновничеството и самият човек са две различни неща. Службата на магарето и самото магаре също така са две различни неща. Когато магарето реве, хората започват да се смеят. Какво лошо има в рева на магарето? Има една лоша черта в магарето, която всички знаете, но същевременно то има много добри черти. Една от характерните черти на магарето е, че то не пие лоша вода. Искате ли да пиете хубава вода, вървете след магарето. То ще мине и замине покрай много извори, но ще се спре на онзи извор, чиято вода е най-хубава, и от него ще пие.

Като ученици, вие трябва да се учите от всичко. Гледайте на животните като на същества, от които можете да научите нещо. Някой извършил ред престъпления и не се обижда от положението, в което е изпаднал, а се обижда, че го нарекли магаре. Днес магарето минава за посмешище пред хората, но ще дойде ден, когато ще бъде признато за голям философ, за маг или за мъдрец. Тогава то ще носи името „маг-хахарец“. То ще разреши един важен философски въпрос. Магарето е от висок произход. Забележете, Христос не се качи на кон или на друго някое животно, но Той възседна магаре и с него влезе в Ерусалим. Днес всички хора говорят за работа, за постижения. Добре е човек да работи, но трябва да знае как да работи. За да има добри резултати в работата си, човек трябва да разбира нещата. Като има дълбоко разбиране за живота, той ще използва разумно благата, които денят му носи. Религиозните и духовни хора искат да работят за Бога, но не знаят как да работят. Със старите методи нямат резултати, а новите не могат да приложат още, вследствие на което се намират на кръстопът. В това отношение хората се намират в положението на онази домакиня, която има хубаво брашно, масло, сирене, иска да направи баница, да нагости кума си, но не знае как да я направи. Не е въпрос в това, трябва ли да се правят баници или не, но важно е, че за всяко нещо се изисква знание. Човек се нуждае от знание, което може да си достави капка по капка, както рудокопачът събира златото зрънце по зрънце, а скъпоценните камъни – камъче по камъче. Знаете ли какво нещо представлява скъпоценният камък за рудокопача? За един скъпоценен камък той е готов да обиколи света, да пропътува пустини и планини. Ако за намирането на един скъпоценен камък се изразходват толкова усилия и време, колко повече усилия трябва да се употребят, за да се намери една изгубена човешка душа. Каква по-голяма печалба може да очаква човек от тази, да намери една загубена душа и да я обърне към Бога? След всичко това чувате някой да казва, че не си заслужава за един човек да губиш времето си. Не е така. Ценно нещо е човешката душа! Каквито жертви да се дадат за една душа, те са оправдани.

„Поставям дъгата си в облака; и тя ще бъде белег на завета между мене и земята.“ Дъгата съдържа седем ценни неща, седем цвята, дадени на човека като символи, всеки от които съдържа известна истина. Ной и синовете му не разбраха смисъла на тия символи. Те си обясниха явяването на дъгата като белег на това, че никога вече няма да става потоп на земята. Дъгата, която се явява в облаците, не показва само това, че потоп няма да има, но тя показва на хората как трябва да живеят. Ной разбра само първото значение на дъгата, а второто не разбра, вследствие на което си насади лозе, направи вино от гроздето, от което пи и се напи. Ной направи една погрешка, а синът му – друга, заради която баща му го прокле. Като четете тази глава, виждате, че същото става всеки ден и в сегашния живот. В много домове ще намерите по един Хам, син на Ной, и по един Ной, който се напива. Няма нито един духовен човек, който да не се е напивал. И след това ще се намери един син като Хам, който да се присмее на баща си. Като се научи за това, бащата ще прокълне сина си. Какво показва това? Това показва, че историята се повтаря.

Религиозните хора говорят за служене на Бога, на Христа. Кой човек може да служи на Христа? Само онзи човек може да служи на Христа, който има дълбоко разбиране за живота и е проникнат от Любов към човечеството. Христос дойде в света да спаси хората, да ги избави от греха. Какво нещо е грехът и защо хората грешат, не питайте. Грехът е взривно вещество, което експлодира от най-слабото докосване. Тъй щото, задачата на човека е да не греши, а не да изучава произхода на греха. Когато двама души се обичат, лесно могат да произведат искра помежду си. Тази искра е в състояние да запали взривното вещество в тях и да произведе голям пожар. Стане ли взрив между тях, те не искат вече да се видят. С това се обяснява ненавистта, която се явява между хора, които години наред са се обичали.

Днес хората са изгубили доверие помежду си, вследствие на което и Любовта ги напуща. Мъжът не вярва на жената, жената не вярва на мъжа, децата не вярват на родителите си и след всичко това говорят за семейство. Семейство, основано на недоверие, не може да устои. За да възстановят доверието си, хората трябва да признаят Бога за свой Баща и да определят отношенията си към Него. Христос казва: „Един е вашият Баща“. По-нататък от кой баща и от коя майка сте приели живота, не е важно. През коя врата на църквата сте влезли и излезли, не е важно. Всички хора са влезли в Бога и излезли от Него. Дръжте в ума си мисълта, че човек е излязъл от Бога. Следователно Бог е техен Баща. Що се отнася до формата на човека, това не е важно. Формата на човека е дреха, която постоянно се сменя. Човек е минал през много форми, но Баща му не е бил там. Бащата е в живота, който е непреривен, но не във формите, които постоянно се менят.

И така, искате ли да се домогнете до положителната мисъл в живота, вие трябва да пречиствате мислите си. Много начини има за пречистване на мисълта: чрез филтриране, чрез дестилация и т.н. Човек трябва постоянно да чисти мислите и чувствата си, защото в тях се таи грехът на хилядите поколения. Човек е дошъл на земята да учи и да се чисти. Лошите и нечисти мисли и желания непрекъснато минават през неговия ум и през неговото сърце, но той трябва героично да устоява. В миналото светии, праведни хора са бягали по гори и планини, където са прекарвали в пост и молитва, да се освободят от лошите мисли и желания, но и там не са били спокойни. Грехът и лошите мисли дебнат човека навсякъде. Обаче вие трябва да знаете, че нечистите мисли и желания не са само ваши. Те представляват тор, останала от векове. Вашата задача е да се чистите, без да се самоосъждате.

За да разберете правилно въпроса за греха, вие трябва да разгледате живота на растенията. Когато посаждате едно семе или растение в земята, вие го наторявате, да се развива по-добре. Торта не е нищо друго, освен нечистотии, в които поставяте растението да се развива. В живота ние наричаме нечистотиите грях. Когато торите растенията, вие се радвате, че ще виреят добре, ще дават по-добри плодове. Щом е така, защо плачете и се сърдите, когато съществата от невидимия свят ви наторяват? Някой се оплаква, че е допуснал грях. Няма защо да се оплаква. Сгрешил е, значи наторили са го. Дяволът е един от добрите градинари на земята. Като види, че някой човек е занемарил градината си, той влиза вътре и започва да я урежда според разбиранията си: тук клъцне някое дръвче или растение, там клъцне, докато си пробие път да мине. Дали на място е клъцнал, това не е важно за него. После като види, че някое дърво не ражда много, той взима тор и го наторява. Когато дървото върже плодове, пръв дяволът идва да ги обира. Той казва: „Аз го торих и кастрих, аз имам право да се ползвам от неговите плодове“. Като срещне някой жълт, слаб човек, дяволът започва да го убеждава да се храни добре, да напълнее. Той не обича слаби, мършави хора, защото няма какво да обира от тях. Срещне ли някой пълен, тлъст човек, той веднага свързва приятелство с него.

Следователно срещнете ли човек, който се е окалял, знайте, че тази кал е дошла отвън. Каквото да прави, човек не може лесно да се освободи от калта. Ако през деня не се окаля, вечер може да се окаля. Има хора, които от детинство още са вегетарианци, но като стават от сън, плюват, недоволни са, че на сън яли месо. Това показва, че те още не са се освободили от желанието да ядат месо. Дълбоко някъде в подсъзнанието им се крие разположение към месото. Истински вегетарианец е онзи, който и на сън има будно съзнание, не яде месо. Други пък са недоволни от себе си, че на сън крадат, обират хората. Не само това, но като ги уловят, те отказват, че са извършили кражба. Значи те на сън лъжат, крадат, вършат такива престъпления, каквито някои хора вършат през деня, в будно съзнание. Едно се иска от човека: будно състояние и силна воля. Дошъл ли е до това положение, той трябва да устоява и през деня, и във време на сън, да не се подава на никакви изкушения.

Съвременните хора работят усилено върху самовъзпитанието си, но нямат резултати. Те пренебрегват тъкмо ония методи, които могат най-много да им помогнат. Например, те минават и заминават покрай растенията и животните, без да ги използват като възпитателни средства. Разумният човек се учи и възпитава от растенията, животните, хората, минералите. Цялата природа е техен учител. Въздухът, водата, светлината и топлината са също така добри възпитатели на човека. Той наблюдава чистата, кристална вода, която излиза от някой извор, проследява пътя и и след време я среща мътна, окаляна. Той разбира, че в пътя на движението си тя е свършила много работа, вследствие на което е изгубила чистотата си. С чистата вода хората готвят, мият, перат дрехите си и като се оцапа, изхвърлят я навън. Трябва ли водата да се сърди на хората, че са я изцапали? Тя не се сърди на никого, но се радва, че е свършила някаква работа. И светлината, едно от великите блага на живота, минава през нечисти места, но е доволна, че върши работа. Въздухът, водата, светлината са пратени на земята да помагат на всички живи същества, но те не се смущават от това, че са се накаляли. Те лесно се чистят. Човек трябва да се учи от тях, да знае как да се чисти. Окаля ли се, той трябва да приложи един от методите за чистене: утаяване, разтваряне, дестилация, филтриране.

Съвременният човек трябва да работи върху себе си, да прояви своето благородство, да стане като златото – където мине, да не се каля, т.е. да не се окислява. Каля ли се, той трябва да знае как да се чисти. Много дрехи са дадени на човека за обличане и преобличане. Казват, че човек има седем тела, едно от друго по-фини. Най-вътрешното тяло е от най-фина материя. В това тяло, именно, се крие човешката душа, вследствие на което нищо нечисто не може да се докосне до нея. Умирането не е нищо друго, освен събличане на старата дреха и обличане на нова. Като остарее новата дреха, и тя ще се съблече, ще облечете пак нова. Човек иска да не умира, т.е. да запази дрехата си вечно здрава и чиста. Това е невъзможно. Като им дотегне живота, някои казват, че не искат вече да дохождат на земята. Колко пъти ще дохождат! Колко пъти ще бъдат бити! Когато детето не слуша, майка му го бие. То обещава, че няма да прави същата погрешка, няма да бута сладкото без позволение, но на другия ден пак прави същите пакости. Майка му пак го бие. Не се изправя лесно човек. Като пострадат малко, хората казват, че са научили урока си. Те са го научили и учат само докато пръчицата се вдига и слага по гърба им. Щом се отдалечи пръчицата, те забравят вече урока си и отново грешат. За да не греши, човек трябва да дойде до дълбока вътрешна опитност в себе си, да различава доброто от злото и да пази чистотата на своя ум и на своето сърце.

Какво представлява грехът? Грехът представлява нечистотата в живота. Ядеш ли нещо, чинията ти трябва да бъде идеално чиста. Не е ли добре измита, останалото в нея постепенно започва да ферментира. Същото нещо се отнася и до мислите и чувствата, които възприемате отвън. Дойде ли някоя мисъл в ума ви или някое чувство в сърцето ви, спрете се да ги анализирате, да разберете през какви умове и сърца са минали. Ако са минали през умовете и сърцата на лоши хора, те носят нещо нечисто в себе си, което може да ви застави да сгрешите. Ако можете, отстранете ги от себе си; ако не можете да ги отстраните, подложете ги на пречистване, да отделите от тях ония вещества, които са способни да ферментират. Лошите мисли и чувства са подобни на гнили ябълки, от които нищо не можете да извадите. Ядете ли ги, вие ще се разболеете и ще страдате. Единственото нещо, което можете да извадите от тях, е семката им. Извадете семката на лошите мисли и чувства, преди да е проникнала заразата в нея, и я посадете в земята. И в най-лошите мисли, чувства и постъпки има нещо добро, което може да се използва. Това са техните семки. Ако не знаете как да ги посадите, ще отидете при градинарите да видите как те садят семките на своите плодове. И те не са знаяли това изкуство, но са се учили. Като не знае какво да прави, като не иска да учи, човек казва, че е грешен, че е неспособен. В какво се заключава неговата греховност? Човек има няколко слабости, които го заставят да греши. Той може да яде повече, отколкото трябва, и затова греши. Той може да пие повече, отколкото трябва, но не вода, а вино, вследствие на което греши. Той има желание да забогатява повече, отколкото трябва, и ощетява хората. Това са слабости, които не се дължат нито на самото ядене, нито на виното, нито на богатството, но на лакомията в човека. Лакомият човек лесно се изкушава.

Кой човек се изкушава? Слабият. От какво може да се изкуси човек? Човек се изкушава от красотата, от яденето, от парите, от богатството и т.н. Красивата мома изкушава момците. Банкерът изкушава апаша. Земеделецът, със своите пълни хамбари, изкушава сиромаха. Кръчмарят изкушава пияницата. Защо поставят човека на изкушение? За да го изпитат, да видят какъв е неговият морален устой. За да изпитат човека, понякога му представят две неща, да видят кое от тях ще избере. Ако му представят на избор богатството и сиромашията, той ще покаже своето вътрешно разбиране. Човек е свободен, докато може да прави избор. Щом няма избор, той върши нещата по принуда. Например, на един представят богатството и сиромашията, да избере едното от тях. Ако избере богатството или сиромашията, той ще види, че и двете носят благословение за него. Ако му представят само едното, той ще го приеме по необходимост. Такова богатство и сиромашия носят за човека ред изпитания. Какво трябва да прави човек, като се намери пред изкушението? Ако е слаб, той трябва да бяга; ако е силен, да не се поддава. Който се изкушава, той нищо не печели. Вълкът се изкушава от овцата и я изяжда, но не става по-благороден. Котката се изкушава от мишката, но не става по-благородна. Въпреки това вълкът, котката, паякът, кобрата и други животни служат като възпитатели за овцата, за мишката, за насекомите, за човека. Едните нападат, другите се бранят, но едни-други се възпитават.

Хората грешат, изкушават се, защото се подават на своите криви разбирания. Някой огладнее, но няма пари да си купи хляб. Той отива на фурната, взима един хляб без да каже нещо на фурнаджията; слага го под дрехата си и излиза доволен, че никой не го е видял. Така си мисли той. Все един човек го е видял. И ако го запита защо взе хляба без позволение и знание на фурнаджията, той ще каже, че всичко принадлежи на Бога. Вярно е, че всичко принадлежи на Бога, но в неговия естествен вид. Щом човек е сял, орал, жънал, млял брашното и направил хляб, трябва да се иска позволение от него. Ако хлябът, който си взел от фурнаджията, е даден направо от Бога, без човешки труд, защо го криеш под дрехата си? Божиите работи са чисти и открити. Следователно не трябва да криеш. Криеш ли, ти си се оцапал вече. За да вземеш хляба, ти трябваше да свършиш някаква работа на фурнаджията, да го заслужиш, свободно да го носиш без да криеш.

Сега, вие трябва да работите върху дъгата, която Бог е поставил като завет между себе си и човека. Ако работите съзнателно върху себе си, вие се свързвате с Великия Божи Дух, Който преглежда работата ви и я изправя. Той не наказва човека, но го изправя и съветва как да постъпва. Като не разбира това, човек мисли, че Бог го наказва и съди за погрешките му. Не, казано е в Писанието, че Бог не съизволява в греха и страданията, нито в смъртта на човека. Съвестта мъчи човека и го съди. Ако по невнимание човек се пореже с нож, майсторът на ножа ли е виновен за това? Майсторът е направил ножа за услуга на човека, но не и за негово нещастие.

Следователно, ако вие страдате от произведенията на Бога, кой е виновен за това? Вината е в самите вас, че сте невнимателни. Кой е виновен, че се изкушавате от парите на богатия? За да не се изкушавате, идете да работите при него. Като му работите известно време, той ще ви плати. Красивите, ценните неща изкушават човека, но той трябва да се пази от изкушението, да му се противопоставя.

Как може човек да се справи с изкушението? Двама души живеят под един покрив. Единият е богат, има пари за отопление и осветление, а другият седи в стаята си и трепери от студ. Иска да прочете нещо, няма свещ да си запали. Той седи и размишлява какъв свят е този, в който на едного е дадено всичко, а другият живее в лишения. Той нарича това несправедливост и се изкушава. За да не се изкушава, той трябва да изучи живота на богатия, да види от какво се нуждае и да му се притече на помощ. По този начин преградата между двамата ще изчезне и те взаимно ще си помагат. Иначе те всякога ще се спъват и ще падат в грехове. Грехът спъва двамата и ги прави врагове един за друг. Грехът е отрова, която едновременно разрушава организмите на двама души. Следователно възприемайте такава храна, такива мисли и чувства, които ви повдигат. Всяка храна, всяка мисъл и всяко чувство, които принизяват човека, са отрова. Ако храната, мислите и чувствата на човека повдигат неговия ближен, те са на място. Ние ги наричаме Божествени. Понякога мислите и чувствата на едного повдигат ближния му, а той сам пада. И те са на място. За предпочитане е, обаче, човек да се храни с такива мисли и чувства, които да повдигат както него, така и неговите ближни. Страшно е, когато и двамата падат. Ако единият слиза, а другият се качва, положението не е опасно. Онзи, който се е качил, ще хвърли въже на другаря си, който е слязъл, и ще го вдигне при себе си. Истинско престъпление или истински грях е, когато човек спъва едновременно и ума, и сърцето, и волята си. Обаче, ако сърцето се повдига, а умът слиза, в това няма престъпление. И обратно: не е престъпление, ако умът се повдига, а сърцето слиза. Ако някой прави добро на ближния си, а себе си спъва, доброто не губи своята цена. Пазете се от ония състояния, които носят смърт за човека, защото те спъват едновременно и ума, и сърцето, и волята му. Стремете се към Божествените състояния, които повдигат едновременно и ума, и сърцето, и волята. При добрите човешки мисли и желания се повдигат двете неща в човека, а слиза или само волята, или само умът, или само сърцето.

Като четете за живота на Ной, виждате, че той си направил вино, от което се напил. С напиването Ной паднал. Няма човек на земята, който да не е падал. Падането не е страшно, но страшно е, когато човек изгуби равновесието си. Грешката на Ной не е в напиването му, но в това, че прокълна сина си, който му се присмя. Другият син, обаче, получи благословението на баща си и той остана да живее на земята. Добрият син остана да живее с благословението на бащата. При Каин и Авел имаме обратното: Каин остана да живее, а Авел беше убит. Вместо Авел се роди Сит, добрият син на Адам и на Ева. Значи в света останаха да съществуват поколенията на два добри рода и един лош. До времето на Христа хората вървяха или по пътя на сърцето, или по пътя на ума, или по пътя на волята.

Христос дойде в света и донесе Учението на Любовта, което включва едновременната работа и на ума, и на сърцето, и на волята. Христос внесе трите добри рода в света, по пътя на които трябва да вървят всички хора. Докато дойдете до Учението на Любовта, вие непременно ще минете през изкушения. Не се страхувайте от изкушенията, но дръжте съзнанието си будно. И Христос има три изкушения, с които лесно се справи: на храма, на планината и пред камъните. Когато беше на храма, сатана дойде да го изкушава, като му каза да се хвърли отгоре, за да докаже, че наистина ангели ще го повдигнат на ръце, да не препъне в камък ногата си. Христос му отговори, че не иска да изкушава Господа. Който го е качил на храма, той сам ще го свали. Когато Христос беше на планината, сатана и тук дойде да Го изкушава. Той Му каза: „Ако слезеш от планината да ми се поклониш, целият свят ще ти дам“. Христос му отговори, че освен на Бога, на никого не може да се поклони. И най-после, като Го видя между камъните, сатаната му каза да превърне всички тия камъни в хляб. Христос отговори: „Писано е, че човек ще живее не само с хляб, но с всяко Слово, което излиза от устата на Отца моего“.

Едно от качествата на Любовта е даването. Давайте, без да се страхувате какво ще остане за вас! Страхът трябва да се замести с разумна смелост. Бъдете смели и свободни по сърце, по ум и по воля, но имайте предвид мисълта, че вършите волята Божия! Един беден, но благочестив човек, имал в джоба си само един лев и се чудил какво да си купи с него да се нахрани. Освен малко хляб нищо друго не могъл да си купи с един лев. Докато размишлявал по този въпрос, един просяк се упътил точно срещу него да му иска помощ. Той веднага дал последния си лев. Като се отдалечил просякът, той започнал да си мисли колко добре би било, ако разполагаше с пари, да помага на бедни. Както вървял из пътя, един негов приятел го срещнал и поканил в дома си на гости, понеже отдавна не го бил виждал. Приятелят му го нагостил добре.

И така, като ученици от вас се иска да се свържете с Божията мисъл, с Божиите чувства и да работите като Него за освобождаване на душата си от тежките условия, в които е поставена. Тя е поставена при условия, където грехът живее. Бог работи за освобождаване на човешката душа, но и човек трябва да работи за същото. Затова се изисква търпение, както са търпели и търпят всички велики и добри хора. Бъдете търпеливи и не бързайте да съдите хората. Този, когото съдите за някаква слабост, има две добродетели, които не виждате. „Не съдете, да не бъдете съдени!“

Как се познава добрият човек? Добър човек е онзи, който работи за доброто на всички хора. Той не се нуждае от похвалите на хората и минава незабелязано между тях. Добрият човек не се изкушава, защото преди да гледа на мъжа и на жената вън от себе си той ги вижда в себе си, там ги изучава и с тях се съветва. Той не търси момата и момъка вън от себе си, защото ги вижда в себе си и там ги изучава. Който е изучил мъжа, жената, момата, момъка, детето в себе си, той знае как да се отнася с тях и вън от себе си. Той е щедър, добър към всички хора. И при най-лошите условия да се намери, той знае как да постъпва. Защо? Защото никога не работи сам. Намери ли се в затруднение, той веднага извиква ума, сърцето, волята, душата, духа си и започва да се съветва с тях. Щом дойде до известно решение, всички му се подчиняват и той пристъпва към действие. Имайте пълна вяра в Божественото, което всякога е готово да ви каже как да постъпвате. Слушайте Божественото в себе си, ако искате да успявате в живота си.

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

Утринно слово от Учителя, държано на 18 ноември 1934 г., София, Изгре