Разлика между версии на „Беседа:1933“

Версия от 05:45, 11 юни 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Книги с беседи

Беседи в хронологичен ред

Двата процеса в живота – двата гласа

1 октомври 1933 г.

утринно слово Двата процеса в живота – двата гласа

Нарядът.

15 минути размишление.

91-ви псалом.

„Пътят на живота“

„Отче наш“

„Молитвата на Царството“

За да се добие едно истинско знание, човек трябва да знае да слуша със сърцето си, не с ума си; и второто положение: да възприема с душата си и с духа си и каквото е възприел, да приложи.

Ще ви прочета 2-ра глава от Евангелието на Марка.

Има два процеса в живота, които едновременно вървят. Единият процес е, когато всички неща се реализират, а другият процес е, когато нищо не се реализира. От тия два процеса ние имаме един малък пример в райската градина, когато жената се намирала пред дървото за познаване доброто и злото. За единия процес Господ казва тъй: „В който ден ядеш от това дърво, ще умреш! Да знаеш.“ Дойде изкусителят и каза: „В който ден ядеш, няма да умреш и ще станеш като Бога.“ Кое стана? Стана туй, което Господ каза. А не онова, което изкусителят каза. Сега всеки един от вас, всеки ден има да се справя с тия два процеса: две нашепвания има. Единият казва: „Не прави това, в който ден го направиш, ще умреш!“ А другият глас казва: „Не, в който ден ядеш, ти ще оживееш, ще станеш като Бога!“ Вие казвате, че и сега туй дърво е там. Не е вдигнато дървото.

Ще се научите да различавате тия два гласа! В това седи знанието. Когато ти говори Господ, каквото каже, ще стане. Ще стане, но като престъпиш границата, казва: „В който ден ти ядеш от забраненото дърво, ще умреш. И в който ден ти не ядеш, няма да умреш.“ Сега имате две заповеди еднакви. Единият казва: „В който ден ядеш.“ Изкусителят не казва „няма да ядеш“, а казва „в който ден ядеш“. Щом има две положения с две противоположни значения, ще стане първото. Или, другояче казано: всяко дете, което се роди по плът, непременно ще умре. Не може дете да се роди по плът, което да не умре! Той. Всяко дете, което се ражда по плът, ще умре. Вие искате детето, което си родил по плът, да не умре. Не. Желанието да не умре, то не е по Бога. Може да не умре детето, но по плът да се не ражда.

Сега да преведем думите „по плът“. Всеки ден човек се ражда или по дух, или по плът. Ако само веднъж се родиш, то е човешко разбиране. А непрестанното раждане има и друг смисъл. Ако днес се родиш по плът сутринта, вечерта, като залезе Слънцето, ще умреш. Ако сутринта се родиш по дух, няма да умреш. Вие ще питате сега: „Как е тази работа? Не я разбираме.“ Туй, което не разбираш, туй е по човешки. Остави го настрана! Туй, което разбираш, то е по Бога, приложи го! Туй, което не го разбираш, не го прилагай, но туй, което разбираш, приложи го!

Сега, когато Бог казва на Адама: „Няма да ядеш!“, Адам знаеше какво значи неяденето. Но знаеше и какво е яденето. И казва се, че му е казано: „Ще си почиваш, като дойдеш при това дърво, ще почиваш от яденето, няма да ядеш!“ Нищо повече! Изкусителят казва, че като дойдеш при дървото, ти ще ядеш и тогава ще придобиеш най-голямото благо, което някога може да добиеш в света. Изкушението е там сега. И сега, запример, вие някой път се спирате. Дойде изкушението. Искате да направите едно добро. Така ви е казано. Но мислите, с туй добро сега ще можете ли да влезете в Царството Божие. То е едно изкушение, то е подкуп. Значи ти трябва да направиш едно добро, за да те пуснат. Да подкупиш и да влезеш в Царството Божие. С добро в Царството Божие не се влиза. Доброто е плод на онзи, Божествения живот, който е в нас. Когато правим добро, с това ние само изразяваме Божественото, което е в нас. Доброто означава, че Бог работи в нас, значи слушаме ние, показваме в дадения случай, че животът ни е Божествен! Нищо повече! А когато правим зло, показваме, че не вършим Волята Божия, а волята на онзи, който ни изкушава – злото. Следователно, когато правиш зло, животът у тебе се намалява и следствие на това животът се прекратява. А щом животът престане, смъртта иде като един резултат.

Това са нови положения, върху които вие не сте мислили. Казвате: „Господи, изпрати ни Духа Си!“ Значи, вие заповядвате на Бога: „Изпрати ни Духа Си!“ Е, хубаво, казваш: „Изпрати Духа Си“, но Господ не Го изпраща. Духът не е нещо, което Бог може да изпрати. Ще изпрати Духа Си, но кога? Само ако Божествената Любов е в нас вътре, тогава ще изпрати Духа Си. Духът се привлича от Любовта. Единственото нещо, от което Духът се привлича за проявление, е Божията Любов! Когато се говори, че Любовта е плод на Духа, то е едно положение. Защото Любовта е външната страна на Духа, а Духът е външната страна на Бога. Но понеже казваме, че Бог е Любов, тогава това е вътрешната страна на тази Любов, от която Духът излиза и се проявява.

Всякога във вас мисълта трябва да бъде положителна. Положителна мисъл е тази, че каквото кажеш, стане точно навреме. Кажеш нещо, и стане. Запример, дойде мисълта у тебе. Болен си. В съзнанието ти дойде мисълта, че ще оздравееш. Кажеш в себе си, че оздравяваш. Още на другия ден си здрав. Дойде другата мисъл, кажеш: „Няма да оздравея.“ И на следващия ден наистина не оздравяваш. Питам сега: Ако ти не беше казал „ще оздравея“, щеше ли да оздравееш? Понеже каза първото по Бога – ще оздравееш, и оздравя, понеже каза и второ, което не е по Бога – няма да оздравееш, повярва в това и не оздравя. Следователно тия двата процеса стават. В човека дойде една мисъл, кажеш: „Аз ще се науча! Аз ще служа на Бога!“ И така стане. Някой път кажеш: „Аз съм много слаб, от мене нищо няма да стане.“ И става точно така, както си казал.

Божественият живот у човека, това е най-красивото, което човек може да придобие. Всяка човешка мисъл, всяко човешко желание, всяка човешка постъпка, за да може да се реализира и да има добър резултат, непременно трябва да има Божественото вътре у себе си. Щом Божественото е в човешката мисъл, в човешкото желание и в човешката постъпка, то ще се реализира. Ако няма този Божествен импулс, тя не може да се реализира. И тогава ние оставаме само със своите мечти в света или със страдания и противоречия. Вие се раждате и казвате: „За в бъдеще аз ще стана нещо.“ Дойде бъдещето и нищо не стане от вас. Защо? Вие сте пропуснали настоящето. В настоящето нещата се осъществяват. Или, другояче казано: В своето съзнание не трябва да допускаш да проникне абсолютно никакво съмнение! Когато една мисъл е права, никога не я спъвай, никога не се съмнявай в нея. Страданията, които може да претърпиш повидимому, те са препятствия на пътя ти. Ако един пътешественик тръгне на път и се уплаши от планинските препятствия, реки и океани, той няма да се помръдне в пътя си. А онзи, който е тръгнал на пътешествие, той не трябва да се бои от никакви препятствия. И човек е в състояние да преодолее всичките мъчнотии, когато постъпва разумно. Вас са ви научили на неща, които не са верни или си ги носите от миналото. Казвате: „Господ е добър.“ Добър е Господ. Кога? Когато вършиш Волята Му. А щом не вършиш Волята Му, Неговата добрина няма да се прояви.

Сега друго едно положение: Ние разделяме сегашния живот на религиозен, духовен живот и светски. Това е заблуждение. Никаква истина няма в това разграничение. Казвате: „Аз съм религиозен човек.“ Това е упражнение, това е залъгване. Не мислете, че всеки човек, който чертае, че все е инженер. Ти може да чертаеш планове на книга колкото искаш, но не мисли, че щом можеш да чертаеш, ти си инженер. Ако ти можеш да направиш без погрешка едно здание или един мост, това показва твоето инженерство. Онзи, вещият инженер, има закони, по които построява мостове или други неща. Но щом направи най-малкото опущение, независимо от това, че има диплома, той не е инженер. Щом прави грешки, той не е инженер.

Сега ние все сме от тия инженери, дето много работят, все хубави планове правят и все в живота куцат. Поправяме все и все не достига нещо. Гледаш, мярката е турена, нещо два метра и половина, а мериш го, мериш, на моста излиза два и 40 см. Десет сантиметра са изядени някъде. Някоя греда не отива от едната платформа до другата платформа. Запример някой от вас казва тъй: „Днес аз няма да говоря, ще търпя, каквото и да ми казват, нищо няма да казвам.“ Търпиш, търпиш, до вечерта. Накрая вече проговаряш. Десетте сантиметра е това. Гредата падне долу. Не си инженер. Няма какво. Дяволът нека ми говори, ще се разговарям с него. Той ще каже: „Ти от това дърво ако хапнеш, ще станеш божество.“ Аз ще му кажа тъй: „Я хапни ти, аз искам най-първо ти да станеш божество, че после аз подир тебе. Ти яж този ден, а аз ще видя и ще си помисля!“ Аз ще го накарам той да яде. Не тургай ръката си в огъня, сложи дилафа в огъня. Дяволът го е научил така. Понеже се е парил много пъти, изведнъж не бръква с ръката си там, а взема дилафа. Та, всяко изкушение ти го считай като едно огнище. Вземи дилафа, нека дилафът опита огъня, а не ти.

Ще ви кажа нещо, за което не сте мислили. В младия има условията да остарее. То е слабата страна, че у младия има условията да остарее, има условията да престъпи Божия Закон, а щом го престъпи, ще остарее. В стария има условията да се подмлади. То е Божествената страна на стария. Ти като млад ако не разбираш Божия Закон, трябва да знаеш, че има условия да остарееш. И щом остарееш, ще умреш. То е човешката страна. След като остарееш, ако съзнаваш, че в старостта има условия, за да се подмладиш, то е Божествената страна. Ще се подмладиш. Но ако в старини изгубиш туй условие, ти няма да се подмладиш. Защо сте остарели? Защото не знаете, че във вашата младост се крие старостта. И като остареете, пак не подозирате, че във вашата старост се крие младостта. Две неща не знаете: Първо, че в младостта се е скрила старостта. И когато остареете, казвате: „Остаряхме. Какво мислихме, какво бяхме и какво станахме!“ И тогава пак не подозирате, че в старостта е скрита младостта. Значи, когато човек се ражда, дяволът се крие в младостта. И трябва да го намериш този дявол. Да го изгониш, да не му позволиш да се проявява.

Младите ще остареят ли или няма да остареят? Този е въпросът, който трябва да реши младият. Младият да знае ще остарее или млад ще остане, а старият трябва да мисли: „Аз, който остарях, ще остарея ли още или ще се подмладя?“ И Писанието казва тъй: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се възобнови.“ Или, другояче казано: Онези, които възприемат Божията Любов, ще се подмладят! Белите косми няма да се махнат, но снегът по тях ще се стопи и дърветата ще почнат да растат. Сега знаете, когато космите почват да окапват от главата, това показва, че дърветата почват да съхнат. Някои от вас не искат да имат бели коси, вие искате да имате черни коси. Кои са причините, за да има човек черни косми? Черното значи, че човек само поема, взема, а бялото дава, то само дава. Хубаво е бялото. Всичко е раздадено. Няма какво да раздаде повече. Като няма какво да дава, ликвидира с фирмата. Черните косми говорят, че човек е един търговец, който сега е почнал с търговията. Та, с черните коси са търговците, които сега отварят фирмата си и ползуват капитала си. А с белите косми са тези, които харчат много и има опасност скоро да загубят фирмата си по нямане на капитал и трябва да ликвидират. Сега по някой път хората казват, че когато косата понякога побелее на човек, тогава той поумнява. Вярно е, някой път поумняват, а някой път съвсем оглупяват. И двете твърдения са верни. И с черните коси, и те поумняват, и те оглупяват. Този с черните коси си въобразява: „С големи капитали ще отида да работя това, онова, ще взема едно предприятие по-голямо, ще развия голяма дейност...“

Сега аз ви говоря за неща съществени, които можете да приложите в ежедневния си живот. Мога да ви говоря и за големи работи, за отвлечени работи – и те са полезни. Мнозина искат да им кажа нещо. Аз съм щедър човек, мога да ви кажа много работи, толкова зная, че може да ви дам колкото искате, но няма да се ползувате нищо. Даже в моето знание вие ще се удавите съвсем и от вас нищо няма да остане. Съжалявам, че ще се удавите и затова всичко няма да дам. В знанието може да се удави човек – каква полза, ако ти дадат един голям скъпоценен камък, а на десетина километра разбойници те хванат на моста и те оберат. Значи, онова, което ще ти се даде да го носиш със себе си, трябва да можеш да го пазиш! Ние много работи знаем и ги губим в света. Дойде ти една светла любов, една светла мисъл, искаш да приложиш Божията Любов и след като я прилагаш, след 10 години казваш: „Не си струва човек да обича. Човек трябва да уреди първо своите си работи.“ Аз слушах веднъж един евангелски проповедник – много красноречиво говори, проповядва от доста години. После се разочаровал от своето проповядване по известни причини. И така се изразяваше, съжалявайки за изгубеното време: „Когато хората си уреждаха работите, аз пасях магаретата на патриката.“ Значи, когато си уреждали хората работите, като се женели, раждали деца и т.н., пък той е ходил да проповядва на хората, да ги обръща към Господа. Това означава, че пасял магаретата на патриката. И този човек свършва с проповедничеството, за да си уреди работите и става търговец на материали, там загази и се самоуби. Пасането на магаретата на патриката беше лошо за него, но като престана да ги пасе, стана два пъти по-лошо.

В ежедневния си живот, каквато и работа да вършите, питайте се в тази ваша работа има ли нещо Божествено. Пишеш ли, четеш ли, слуга ли си някъде, метеш ли, инженер ли си, лекар ли си, каквато и работа да вършиш, питай се в нея има ли нещо хубаво, Божествено. И ако ти така мислиш, ще почувствуваш нещо радостно. Няма работа, каквато и нищожна да е, в която да няма нещо Божествено. Ние искаме да бъдем богати. Богатството има Божествената страна. Ти си сиромах – и в сиромашията има една Божествена страна. Здрав си – има Божествена страна в здравето. Болен си – няма Божествена страна в болестта. Имаш знания – Божествено има в знанието. Невежа си – има Божествена страна и в невежеството. Не считай, че като си невежа, че е лошо нещо. Някой казва: „Аз съм невежа.“ Че, то е едно благо за дадения случай! Че кой не е невежа? Аз пътувам на 10 километра. Не зная какво има на пътя пред мене. Някой овчар, който е пред мене, знае повече от мене. Какво от това? Минавам покрай него, питам го за мястото, разправя ми, аз го слушам, но този овчар няма хляб в торбата си. Аз пък в туй отношение не съм невежа. Нося хляб и му давам. Той ще ми покаже пътя, а аз ще извадя от торбата хляб и ще му дам. Разменяме моето знание за неговото знание. Да. Знание със знание може да се разменя.

Един от руските императори задал на свой придворен три въпроса, на които трябвало да отговори. Но на тези въпроси той не знаел да отговори, та вместо него един негов приятел отишъл да отговори и да го извади от това трудно положение. Дегизирал се като него, отишъл при императора и на двата въпроса отговорил. И дошло до третия въпрос. Императорът казал: „Аз какво мисля в момента?“ Онзи му казал: „Вие мислите, че аз съм Вашият слуга, но аз не съм слугата Ви.“

Та, и вие, след като отговорите на зададените въпроси, ще дойде и последният въпрос в живота ви, той ще бъде отрицателен. Тогава питам: Какво е разрешил този придворен, щом друг разрешава неговите въпроси? Императорът е познал, че неговият придворен не е от много умните, а е един от по-нискостоящите. Та, ако вие оставяте вашата работа да я вършат или вашите деца, или вашият слуга, от умните хора ли сте тогава? От кои сте вие? Синовете и дъщерите, като дойдат, ще разрешат по своему въпросите. Те ще уредят работите и ще кажат: „Баща ми и майка ми не са те, ние сме други.“ И в ума на императора е останало, че този, който е дошъл, е бил много умен, но той не е бил слугата му.

Сега, в живота си ние трябва да разрешим въпроса. Ние казваме: „Когато дойде Христос, ще разреши всичките въпроси.“ Христос ги е разрешил, но въпросът за възкресението е въпрос наш. Въпросът за живота е въпрос наш. Въпросът за нашето повдигане е въпрос наш. Бог е вътре в нас и Той ще разреши нашето спасение. Но ние трябва да Го слушаме! Ти искаш да станеш учен в света, за да изпълниш Волята Божия, нали? И мислиш ли, че учението в този свят ще ти помогне да изпълниш Волята Божия?

Сега могат да се извадят две заключения. Аз поставям въпроса малко по-другояче. Малка ли да бъде вадичката или големичка да бъде вадата, която тече? Много ли да знае човек или малко да знае? Да знае толкова, колкото да напои градината. Защото, ако не знае, съвсем ще изсъхне градината. Ако пък знае много, че отдето мине, прелива и може да задигне всичко, и реката може да бъде толкова голяма, че всичко може да изкорени. Знанията ти трябва да бъдат толкова, че да напои цялата ти градина. То е истинско знание, а не да не достигне, като е малко. И не да бъде толкова изобилно, че всичко да завлече и да задигне. Туй трябва да бъде мярка. Знание, което всякога да служи като един вечен импулс за твоето растене.

Всеки човек може да е учен. Да не казва човек: „Аз няма да уча.“ Всякога да искате да учите! Да не казвате, че е побеляла главата ви от учение, от четене. Човешката глава побелява от неразбиране, а не побелява от учене! От неразбиране главата побелява, а от разбиране почернява. И тогава всички онези от вас, които имат черни коси, ви разбират, но във вашето разбиране се крие неразбирането. Онези, които имат бели косми, имат възможност да ги почернят. А в черните коси се крие възможността да побелеят. За мене нищо не значи, че е побеляла главата ви. Казвам: Тази коса трябва да я почерниш! „Как?“ С разбиране! Сега вие, които имате черни коси, ще кажете: „Ние разбираме, а косата побелява, защото не разбираме.“ Много добре. Вие трябва да знаете, че в тази, черната коса, се крие неразбирането вътре. Затова вашите глави побеляват. И онези, които имат бели коси, да знаят възможността как да ги почернят, и онези, които имат черни коси, да знаят начина, по който да не побеляват косите им.

Или, другояче казано: Използувайте във всеки един момент онова, което знаете, и онова, което не знаете. И знанието, и незнанието да ви служат като един подтик. Като знаеш, да се радваш и като не знаеш, пак да се радваш. Пак да ти бъде като един подтик. Защото и в знанието се крие Божественото, и в незнанието се крие Божественото. И в двата момента трябва да схванеш Божественото. И [в] туй, което знаеш, там е Божественото, и в това, което не знаеш и не разбираш, и в него се крие една възможност да разбереш Божественото. И когато не знаеш, и в туй незнание трябва да знаеш, че пак се крие Божественото.

Дръжте сега тия две мисли. Добри са те, могат да ви обновят.

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа и проявената Истина на Духа носят пълния Живот на Бога, на Единния, Вечен Бог на Живота.

2-ро утринно неделно слово, държано от Учителя на 1.X.1933 г., 5 ч сутринта, София – Изгрев.