Разлика между версии на „Пак се яви!“

Текуща версия към 12:08, 15 май 2011

Беседи

Неделни беседи

Този е живият хляб (1934–1935)

Пак се яви!

„Пак се яви“.

Ще прочета част от 21 глава от Евангелието на Йоана. Ще взема само няколко думи от първия стих: „Пак се яви“. Да се явиш на някого, това е едно вътрешно осветление в разбирането на човешката душа. Изявява се в света доброто; изявява се в света Любовта; изявява се в света Божията Мъдрост, изявява се в света Божията Истина, изявява се в света Божието милосърдие. Изявява се в света всичко онова, което е възвишено и добро. Отрицателните неща в живота са второстепенни. Сега всички се спират върху второстепенните работи в живота, но те не са важни за нас. Че някой е болен, това не е важно; че някой умира, това не е важно; че някой фалирал, това не е важно; че затварят някого в затвора, това не е важно. Важно е, когато човек се ражда, когато човек мисли, когато оздравява, когато прави нещо добро. Що се отнася до отрицателните работи, това не е важно. Другите неща са отрицания на живота.

„Пак се яви“. Кое трябва да се изяви? Човек трябва да изяви нещо. В природата има едно непреривно очакване. Ние очакваме да мине пролетта, да дойде лятото. Ние очакваме да мине зимата, да дойде пролетта. Младият очаква да стане възрастен; нежененият да стане женен, да се ожени; ожененият очаква да има деца. Който учи, той пък очаква да свърши нещо. И праведният очаква нещо. И светията очаква нещо. Какво очаква грешният? Той нищо не може да очаква. Да очакваш болестта си, това не е очакване, това е треперене, това е страх. Да очакваш страдание, това не е никакво очакване. Да очакваш радостта в душата си, разбирам. Когато човек очаква да свърши училището, има смисъл това очакване. Когато очаква да направи някакво добро, има смисъл; когато очаква да научи няколко истини, има смисъл. Та при сегашните условия мъчно може да се говори на хората по единствената причина, че не може да ги задоволите. Ще ви дам едно правило. Никога не угощавайте ситите хора, ако искате да ви е мирна главата. По никой начин не угощавайте ситите хора. Ако искате да угощавате някого, намерете гладни хора и ги угощавайте. Ще имате Божието благословение. Щом угощавате сития човек, той ще ви направи някаква пакост. Вие по никой начин не можете да нахраните сития човек. Той ще бъде крайно взискателен, че това не е хубаво, онова не е хубаво. Ако искаш да угостиш някого, очаквай някой пътник в планината. Ако му дадеш едно парченце хляб, това ще има за тебе по-голям смисъл, отколкото ако дадеш едно угощение на сития човек.

Сега аз разглеждам нещата в техния вътрешен смисъл. Има едно положение, един вътрешен процес в живота. След като ядете дълго време, най-после зъбите ви окапват и стомахът ви се разваля. И след това ни викат в онзи свят да дадем отговор защо не сме яли както трябва. Някой път човек е сит и пак иска да яде. С това той върши престъпление. – Ама чакай да хапна малко да не ми стане нещо. – Не, яж само когато си гладен. Когато Христос беше в пустинята, дойде дяволът и Го изкушава, и Му казваше: Направи тези камъни на хляб! Христос му отговори: „Всички хора, които са яли от хляба на камъните, са умрели. И този хляб, който хората сега ядат, е пак от камъните. Почвата, която сега обработвате, е все от камъни направена. И аз да направя хляб, пак ще умират хората от него. Но, ако се хранят със Словото Божие, те няма да умират. Хората трябва да се научат да се хранят с всяко Слово, което излиза от устата на Бога“. Някой път се вижда странно на хората, че могат да се хранят със Словото Божие. За всички онези, които не разбират нещата, има странни работи. Онзи, на когото сърцето никога не е усетило какво нещо е Любовта, странно е да му се говори за Любов. Онзи, на когото умът никога не е опитвал какво нещо е знанието, светлината, Той казва: Поп няма да ставам. Той мисли, че всеки, който се учи, все поп ще стане. Че, ако ти не станеш поп, работата ти е свършена. Не, всеки не трябва да стане поп. Който се учи, той поп не става, но господар става. Поп значи баща. Папото, бащата, ние го ядем. На френски папа значи баща. Англичаните казват: „май фадър“. Турчинът другояче произнася. Но казва Христос: Един е вашият Отец. Другите бащи на земята са представители на Бога. Той се явява чрез тях. В множеството на бащите, Бог съставя цялото. Всеки баща учи сина си да вярва в Бога, а не в него да вярва. Ако бащата обича сина си, Бог живее в Него и тогава и синът ще обича баща си. Ако бащата има някаква задна мисъл, той ще се натъкне на някаква мъчнотия. Много бащи се натъкват на големи мъчнотии, защото синовете им не ги обичат. Пък един ден и синовете ще се натъкнат на същите мъчнотии. Ако синът не обича баща си, и той ще се натъкне на същата мъчнотия.

Сега аз не искам да ви говоря неща, които вие знаете. Аз ще ви говоря неща, които отдавна сте знаяли, но сте ги забравили. По някой път само ги сънувате. В сегашния живот всички хора се намират в един кръстопът или на една планина, която е идеал за всички. Всеки иска да стигне върха на тази планина, да стигне своя идеал. Всеки човек иска да постигне нещо в живота си, но едни други си препятствуват в постиженията, в постигането на своята цел. Един английски художник е представил тази идея на картина. Той нарисувал един планински връх, който представял идеал за постижение на всеки човек. Но кой как рече да тръгне за този връх, другите го влекат – теглят, не му позволяват да върви нагоре. Едни други се теглят и никой никому не дава право. Всеки иска да бъде пръв, а не може да бъде пръв. Дайте път да се качат на хората горе нагоре. Всеки може да се качи нагоре. Дали си пръв или последен лист в една книга, това е все едно. Всеки не може да бъде пръв лист. Всичките листа на една книга не могат да бъдат първи. Едни ще бъдат първи, други ще бъдат последни, а останалите ще бъдат средни. Питам сега с един пръв лист и с един последен лист какво може да стане в света? – Нищо не може да стане. В средата на книгата вие ще имате други листа, но всичките ще съставят едно цяло. Обаче, не се смущавайте от това. В съвременната техника има един закон, според който всеки може да бъде пръв. Когато зъбците на едно зъбчесто колело се движат, всеки зъбец от хилядите зъбци, който влиза в другото колело, в дадения момент е пръв. Всеки зъбец, който се помръдва и потегля колелото, той е пръв. Следователно, всеки ще бъде пръв, но трябва да почака да дойде неговият ред. Ако навсякъде искаш да бъде пръв, ти не разбираш Божия закон. Ако в този смисъл искаш да бъде пръв, ти трябва да носиш товара на целия свят. Ако не можеш да носиш товара на целия свят, вземи само толкова, колкото можеш да носиш и с този товар се качи на планината. Всеки от вас трябва да види колко товар може да носи на гърба си. Той трябва да дойде до онова дълбоко разбиране на нещата. Често вие говорите за Любовта, но трябва да знаете, че Любовта никога не се мени. В Любовта няма никаква промяна. И когато дойдат страданията за хората, това е един признак, че Любовта се е оттеглила от тях. Страданието е резултат от оттеглянето на Любовта от човека. И тогава казваме, че или Любовта се е оттеглила от нас или ние сме се оттеглили от нея. Кои са причините за това? Настанала е някаква дисхармония. Вследствие на тази дисхармония, ние усещаме в себе си голямо страдание. Това страдание е дошло на пътя ни, за да направим връзката си с Бога, с Любовта.

Казвам сега: В света има един паралел. Питам сега от историческа гледна точка: Защо пострада Христос? – Христос пострада заради удоволствието на една жена. Първата жена в рая искаше да си направи едно удоволствие да хапне от забранения плод. И тази жена създаде удоволствие за най-праведния човек, който се яви в света да пострада на кръста. Тя (на)прави престъплението, но не повикаха нея да я разпнат на кръст. Господ влезе в мъжа ѝ, в този праведен човек и каза ѝ: Може мене да разпнете, а жената ще оставите отвън, за да гледа нашето разпятие, да гледа последствията на своята философия. Жената беше зрителка, когато пробождаха Христа. Христос беше Адам. Ева гледаше отстрана, а онези, които измамиха Ева, това бяха всички онези учители, адепти, един от които седеше около забраненото дърво в райската градина. Той мушна Христа с копието и излезе от Него кръв и вода. Сега аз няма да ви казвам коя е Ева, вие сами знаете това, сами ще я намерите. С това аз направих един паралел.

„Пак се яви“. Изяви се, но какво? Изяви се не Божието наказание, а се изяви Божията Любов. Това, че първият човек се показа непослушен на Божия Закон, това показва, че в Адама имаше двама души, които се разговаряха. Първият Адам, който послуша жена си, казваше: Ако е възможно тази чаша да ме отмине. Той се страхуваше от страданието. Вторият казваше: Нека бъде Твоята Воля. А дървото, което стана да се съблазни Ева, на това дърво разпнаха Христа. От дървото, от което се съблазни Ева, направиха кръста, на който разпнаха Христа, та по този начин и дървото пострада. Жената седеше отвън, а дървото, кръста и Адам научиха урока, който жената им предаде. Така се яви Христос. Какво стана с това изявяване? – Изяви се Божията Любов и Бог прости прегрешенията на света. И след това каза на Ева: Не греши повече! И оттогава тя се зарече да не греши. И сега казвам на жените: Ако вие не се заречете да не грешите, вие не сте разбрали Христа. Ако се заречете да не грешите, вие сте разбрали Христа. Сега никой не може да се извинява, че имал някаква слабост. Ако не разпъват жените за тяхната Любов, ще разпъват мъжете им. Вие, жените, не разбирате мъжете си. В тях е Христос, който се мъчи. Вие по цял ден разпъвате Христа. Жената трябва да разбира мъжа си, да не го мъчи. Този морал може да се прокара навсякъде в обществото. Сега каква е целта на живота? Вие търсите някой да ви обича, но неговата Любов трябва да бъде нормална. Вие не търсете променчива Любов, но онзи, който ви обича, той трябва спрямо вас да бъде такъв, че никога да не схващате в неговата Любов някакъв фалш. Той ще бъде за вас като едно Божество, да остава един и същ. А той е човекът, който страда на кръста. Той не каза да хванат жената, но той каза: Тя нека гледа. Знаете ли защо разпнаха Христа? Защото Христос в райската градина беше с Господа. Като видя, че на Адама е криво, че няма другарка, Той каза: Господи, направи на Адама другарка да се радва. Господ каза: Щом гарантираш за него, ще му дам една другарка. Но като съгреши Господ каза: Сега и двамата ще отидете на кръста, а жената нека да гледа отстрана. Така седи въпросът.

Сега аз не искам да се спущам в друга една философия. Пред философските неща могат да се явят критики за това или за онова. За да критикува човек, той трябва да има 12 чувства в себе си, да вижда ясно нещата. Сегашните хора едва имат 5 чувства, те нямат даже още и 7 чувства развити. Следователно, те не са дошли още на половината път на развитие. Ето учените хора, които разглеждат въпроса за създаването на земята, едва сега са започнали да създават теории за създаването на земята. Прекрасни теории има за създаването на земята. Някога трябва да ви представя някой филм да видите какви теории има за създаването на земята. Прекрасни теории има за създаването на земята. Някога трябва да ви представя някой филм да видите какви теории има за създаването на земята. Това са едни от най-красивите теории за създаването на земята. Още по-красиви теории има за създаването на водата, на въздуха, на светлината, на човешката душа. Засега човек е последното творение на земята. Следователно, водата, земята, въздухът и светлината, понеже са създадени преди него, те са създадени за него. Ако вие не разбирате защо е създаден този свят, какво ще разберете тогава? Аз не казвам, че нищо не разбирате. Вие разбирате много неща, но питам ви: Разбирате ли езика на Бога? Приказвате ли на Неговия език? В Божествения език няма нито една отрицателна дума. В Божествения език не съществува думата: „НЕ МОГА“. В Божествения език думите неверие, безлюбие не съществуват. В Божествения език съществуват само положителни думи. Там всяка дума има само едно значение, и като я кажеш, тя става. Вие отивате да се молите с вашия език и се чудите защо не се отговаря на молитвите ви. Като се молите на Господа, Той не ви разбира. Сега и най-напредналите същества, за да отидат при Господа, за да се приемат молитвите им, трябва да се молят по 20 години. Даже и най-големите светии са бръщолевковци пред Господа. Това не е унижение. Те с години бръщолевят пред Господа, като деца, докато се научат да се молят. При това те минават за големи светии пред хората. И такива бръщолевковци говорят за Любовта. Много светии като заминат за онзи свят, ще се чудят как са ги произвели на земята за светии. Светия е онзи, който носи Бога в себе си, който е готов на всички жертви, който е готов да помага на човечеството. Той не се отрича от нищо в света. Светия е онзи, в душата на когото не прониква никакво съмнение. Светия е онзи, който гледа със светло око на всичко. Каквото види, той знае, че това е Божие дело, а Божиите дела за него са прави. Не е светия онзи, на когото лицето е изпито и очите са хлътнали. Той е болен човек, а не е светия. Лицето на светията не е пожълтяло, но свети, особено вечер. Светията всякога ще те намери в трудно положение и ще ти свети на пътя. Той ще ти покаже пътя и пак ще си отиде на работа. Светиите са тълкуватели на Божия Закон. Те учат хората как да говорят. Те са учители на човечеството, учат го на Божия език. Като срещнеш един светия първо ще го оставиш да те учи азбуката на Божествения език, а после ще започне да те учи думите, но най-простите думи, които можеш да разбираш. Като произнесеш една, ще видиш дали нещата стават. Когато кажеш думата ябълка на Божествен език, веднага ябълката ще бъде пред тебе и плодовете ѝ още пред тебе ще узреят. Като кажеш думата къща, веднага пред тебе ще се яви един палат, какъвто искаш. Като кажеш, пиано, ще имаш най-хубавото пиано. Ще седнеш и ще свириш на него. Като кажеш думата виртуоз, ще станеш такъв, какъвто искаш. Каквото кажете, това ще бъде. Казвате: Възможно ли е това? За някой от вас това може да стане едва след 8 хиляди години. За някои може да стане след хиляда години, за трети (след) 500 години, за четвърти след сто години, за пети след една година, а за някой може би след 1–2 месеца. Като се говори по този начин има една страна особена, че някои ще кажат какво това са илюзии, невъзможни неща. Има един неразбран свят на невъзможности. Всички спорове, които стават между хората, се дължат на факта, че като дойдат до едно място, те спират, както е в геологията със земните пластове. Често аз наблюдавам земните пластове, гледам как са пречупени и зная причините за тяхното пречупване, зная защо са се огънали. Когато един човек преустройва своята къща, той си направи един свод и продължава по-нататък. Как ще обясните това нещо научно?

Сега ще приведа един анекдот от българския живот: Един млад българин, родом от едно от българските села, ходил да учи в странство. Като се върнал в селото си видял на тавана две изсъхнали волски лайна и започнал да доказва на баща си научно как са се залепили тези лайна горе на тавана. Бащата погледнал нагоре, изслушал сина си и после му казал: Синко, нищо не можах да разбера от твоето научно обяснение, но видях един ден, че майка ти се качи на стълба и залепи тези лайна горе. Има неща в живота, които не могат да се обяснят научно. Цялата история на земята е филмувана и един ден вие ще видите тия филмове. Всичко е зарегистрирано по един научен начин. Няма нещо, което не е отбелязано и което не се знае точно както е станало............. е това, което съвременните учени, както и тия на миналото са казали, че ние не трябва да бъдем от тези бъбриви учени. Когато детето се учи в училището и то говори много, но само онова, което са го научили учителите му. Учените хора са изнесли отлични работи, хубави работи, но аз намирам, че всички факти, които те са изнесли, трябва да се съчетаят в едно цяло, за да се обясни цялата история на човека и човешкото развитие. Нас ни занимава човешкият живот на земята, но този живот, който сега очакваме, за него още няма нужните условия да се прояви. Засега хората могат да живеят по 40–50–60 години, рядко достигат до 120 години, а според данните едва ли ще се намерят хора, които да са живели до 250 години. Изобщо хората минават на земята един кратък живот. Какво ще научите за 120 години. Представете си, че впрегнат един кон или едно магаре в такива дараци, в които ще чепкат вълна, а пред коня поставят малко сено. Конят по цял ден догонва сеното, а с това едновременно той извършва работата и чак вечерта, когато свърши всичко, тогава му дават малко сено. Той си мисли, че е стигнал сеното. На другия ден пак върти дарака. Така прави и човек: Цели 120 години той върти дарака, догонва своя идеал, мисли, че прави нещо и накрая ще му дадат малко сено. Като прегледа сметките си, вижда, че нищо не е направил. Какво е научил той през тези години? Ако не се е научил да обича Бога, какво е научил този човек? Когото и да обича човек, в края на краищата този човек ще умре. Кого ще обича после? Казвате, че в реалното е човекът. Но като умре този човек, ти ще търсиш друг на негово място. Представете си, че един ден всички измрем. И тогава учените хора казват, че по който и начин се е явил човек на земята, по същия начин ще изчезне. По същия начин и земята ще се изгубва, ще се изгубва постепенно, докато най-после остане само един човек. Какъв ще бъде този човек? Той ще се отличава с една възвишена идея, че ще победи земята, но когато напусне земята, ще види, че нищо не е постигнал от това, към което се е стремил. Какво ще стане с него? Една скръб, подобна на Христовата, че напуща земята. И Христос напусна земята с една голяма скръб, че този народ, между който дойде, не Го позна, не възприе Неговото учение. Ако ние не предадем своето сърце в служение на Бога, ние нищо няма да постигнем. Сега всички хора живеят в домове, дето се делят помежду си. – Каква дялба е тази, дето всички живеем и се делим в Бога? Как ще делите Божието имане? Като ви говоря така не считайте, че вие сте виновни за това. Вие сте зрители в този свят. Но ето де е вашата погрешка. Вие сте зрители като в един театър. Гледате една драма и като се свърши драмата плачете за героите, които са страдали. За тези герои плачете, а като излезете вън на пътя, виждате истински актьори, които страдат. За тях не ви дохожда на ум да плачете. Като срещнете някой ден един страдащ на улицата, за него не плачете. А че дошло на ума на някой автор да напише някоя драма, а след това актьорите играят на сцената някаква фалшива роля, вие плачете за тези актьори, за техните фиктивни страдания. Този актьор представя само, че умира, а после възкръсне. Или той представя едно положение, че е извършил някакво престъпление. После казват, че актьорите играели много добре. Че светът е едно доста хубаво и реално представление. Следователно, ако искаш едно действително представление, влез в един дом, дето мъжът и жената се бият, ще видиш какво ще стане. Те са при това главните актьори. Влез в един дом, дето синът бие баща си и дето дъщерята бие майка си, да видиш какъв плач има там. Всички играят главни роли. И след това ще обясняват, че бащата или майката били виновни. Не, неразбранщини има в този дом. Работата е неразбрана от самите учители, които са учили хората. Те не са им казвали истината. Аз съм гледал в България как бабите ходят да сватосват младите моми и момци. Те минават за гадателки, ще гадаят, ще ги увещават, като им казват, че момата била много добра, или че момъкът бил много добър, щели да си живеят щастливо. Момата не иска момъка, но те я уговарят, докато най-после я убедят. Но един ден, когато не си живеят добре, бабата казва: Е, синко, така е казал Господ. Божа работа е тази. Това било учители. Не, така не се говори. Ти не може да събереш един вълк и една овца да живеят на едно място. Вълкът ще изяде овцата – нищо повече. Ще приведа един факт, който не съм проверявал, но други са го проверили и го търсят. Ако турите на цигулката си една струна от овчи черва и една струна от вълчи черва, няма да мине дълго време и струната от овчите черва ще се скъса на върха. Това показва, че както вълкът изяжда овцата, така и вълчите струни изяждат овчите. Защо? – Вибрациите им не са хармонични. Въз основа на същия закон, ако вие дружите с един лош човек, по същия начин ще се скъсате, нищо повече. Ако дружите с един лош човек, няма да прокопсате – от вас нищо няма да остане. За да дружите с един лош човек, вие непременно трябва да бъдете по-силни от него. Аз (съм) виждал много случаи, дето при такава дружба нищо не се постига. Не може човек лесно да се справи със силите, които излизат от лошия човек. Ако е въпрос да се справите с онова, което е у вас и с което сами се борите. Няма защо да търсиш лошия човек отвън, той е вътре у вас. Всеки е забелязал колко мъчно може да се умири човек, когато омразата се надигне в човека. Или когато се подигне омразата, гордостта, подозрението, озлоблението, безверието, много мъчно може човек да се справи с всичко това, Даже и най-праведният човек някога е изложен на изкушение. Това са изпити, чрез които се проверява човешкият характер. Грехът не седи в това, че е минала омразата през човешкото сърце. Грехът се заключава в това, когато възприемете омразата из трите свята – и във физическия, и в духовния, и в умствения свят, тогава ти си вързан.

Казва се в Писанието: „Яви им се Христос“. Това, което ви говоря, което ви описвам, не е реално. Аз го взимам в най-хубав смисъл. Вие често се спирате върху въпроса кои хора са добри и кои лоши. Оставете лошите хора настрана, с тях Бог ще се разправя, няма защо вие да се справяте с тях. Освен Бог никой друг не е в състояние да се справи с лошите хора. Помнете това нещо. И Христос е казал: Не се противете на злото. Всеки, който се опитал да се бори със злото, той всякога е плащал с живота си. Бог, Който разбира закона, само Той е в сила да се бори, да се справя със злото. Вие поддържайте злото. Между вас и злото нека седи Бог на Любовта и само по този начин вие можете да опитате злото, ако искате да го опитате, разбира се. Дойдете ли в голямо съобщение със злото, няма да победите. Ева дойде в прямо общение със злото, но победи ли? Не победи. И двамата пропаднаха. Но когато дойде Христос, Той постъпи другояче. Между злото и себе си, Той тури и Бога и каза: „Ако е Твоята Воля“. На едно място искаха да Го направят цар, но Той си замина и каза: Царуването не е за мене. Когато хората искаха да му отдадат слава, Той каза: „Аз дойдох да изпълня Волята на Отца Си, а не своята воля“. Ако и вие изпълнявате Неговата Воля, приближавате се към Него. „Аз не дойдох да изпълня своята воля, но Волята на Отца Си“. Е всички, които ме слушате сега, трябва да имате този стих пред вид. Между злото и себе си турете Бога на Любовта. Това да бъде изявлението на Бога. Казвате: Възможно ли е това? Ако знаете Божествения език, всичко е възможно. Ако не знаете Божествения език, не е възможно. Ако знаете Божествения език, това е възможно, даже след два месеца. Ако не знаете този език, това е възможно след осем хиляди години. Сега ние трябва да влезем в пътя на знанието. Светът е създаден като една школа да се приготвим за бъдещия живот. Всички растителни и животински стадии не са били нищо друго, освен стадии, училища, през които е трябвало да мине човек. За да стане човек, той се е учил някъде. За да дойде до това положение, човек е минал през големи изпитания, през голяма школа. Нито едно животно не е минало през този път, през който е минал човекът. Ако вие искате добре да минете тези изпитания, трябва да започнете най-напред да изучавате минералогията. Скъпоценните камъни, които днес имат такава голяма цена, са минали през големи изпитания, през голям огън и налягане, докато кристализират. А след това им е била правена голяма шлифовка. От обикновени камъни, те са станали скъпоценни, а някои хора искат да минат без изпитания. Тогава ще бъдете обикновени камъни изхвърлени. Но, ако искате да бъдете човеци, да се разбирате с Бога, трябва да сте минали през огън, през напрежения. Тогава ще станете такъв камък, който да пречупва светлината, да дава хубави краски. Скъпоценните камъни са носители на живота. Ако някой болен носи един диамант, той ще оздравее. Затова хората носят скъпоценните камъни. Аз бих ви препоръчал да носите скъпоценни камъни. Не само скъпоценните камъни, но и благородните метали носят живот, затова бих ви препоръчал да носите и благородни метали. Ако носите един златен пръстен или друг някой златен предмет, и той е проводник на живота, затова хората обичат златото. Богатите обичат златото, но не знаят как да го използуват. Те го държат затворено в касите си и му стават роби. Човек, който има злато, трябва да стане проводник на живота, да го прекара през всички хора. Всички хора трябва да имат злато, но не само външно, те трябва да го имат в кръвта си. За в бъдеще, когато момъкът се жени за някоя мома, трябва да извадят малко злато от неговата кръв и така да направят един златен пръстен. Знаете ли колко ще струва един такъв пръстен? А сега отидат и купят по един пръстен на пазаря – това е лесна работа. За в бъдеще, обаче, от момата и от момъка, от кръвта им ще извадят злато, за да направят по един пръстен за двамата. И тогава кръвта на мъжа ще се съедини в пръстена на жената и кръвта на момата ще се съедини с пръстена на момъка и така ще живеят един идеен живот. В това седи новото учение. А сега момата ще вземе злато от баща си, ще го смеси с друг някакъв метал и ще направи пръстен. И след това ще живеят един щастлив живот, че никой няма да ги види. Не, от кръвта трябва да се извади злато. Опитвал ли се е някой да извади от кръвта на някого злато. Трудна работа е тази. Всеки, който не е могъл да извади злато от кръвта си, ще остане неженен. Сега хората лесно се женят, но в бъдеще, когато (не) могат да извадят злато от кръвта си, неженени ще останат. Без това условие женитбата няма да бъде позволена. Според мене, това е идеалната женитба, да направиш на своята възлюблена един пръстен от златото на твоята кръв. Като те погледне тя, ще те познае. И ти като я погледнеш, ще я познаеш. Това са великите добродетели, които трябва да се проповядват на съвременните хора, които искат да бъдат религиозни. Когато Господ дойде, какво ще види в твоето сърце и в твоя ум? – Навсякъде смут. Когато Господ дойде, Той трябва да намери ума ти тих и спокоен. Съвременните християни трябва да бъдат много търпеливи, поне като Епиктета, един езически философ. Той бил роб при един римски патриций, който имал около две хиляди роби. Той се отнасял жестоко със своите роби, както и с Епиктет. Когато биел другите роби, те отивали при господаря си и се молили да не ги бие, само Епиктет никога не се молил, той само се усмихвал. Това дразнело господаря му, но същевременно той се чудел на голямото търпение. Един ден господарят му го бил много и тогава Епиктет се обърнал към него с думите: Господарю, не ме бий толкова много, защото можеш да счупиш крака ми и тогава няма да мога да ти работя. Наистина един ден, когато го бил, господарят счупил крака му, тогава Епиктет му казал: Нали те предупредих, господарю, сега вече не мога да ти бъда полезен. Господарят се зачудил на търпението на своя роб и за възнаграждение на това му дал една крупна сума и го освободил. След това Епиктет отишъл в Гърция, дето станал един от видните философи. Това е търпение.

Ако ти при един от най-лошите си господари можеш да му кажеш да не те бие, защото може да ти счупи крака, това говори за голямо търпение. Коя е онази жена, която като я бие мъжът, да му каже: Не ме бий, да не счупиш крака ми. Или кой мъж може да каже на жена си: Жена, не ме бий, можеш да счупиш крака ми. Това е философско гледане на нещата. Сега вие искате като се помолите на Бога, Той да изпрати един ангел от небето да ви помогне. Но знаете ли какво може да се случи? Вие искате ангелът да ви разреши въпроса. Какво може да се случи. Един ден един гагаузин от Варна бие жена си. В това време минава покрай дома им един свещеник. Той чул, че жената вика и влязъл в къщата с намерение да ги разтърве. Веднага жената се обърнала към него и го запитала: Какво искаш? – Дойдох да ви разтърва. – Ние не искаме поп да ни разтървава, хайде върви си оттук. Те сами се помирили. Опасна работа е поп да те примирява. Няма какво да търсите второ лице да ви примирява. Не търсете примирение отникъде. Бог, Който живее у вас, Него слушайте. Какво ще слушате някой отвън да дойде да ви примирява? Не взимайте това в лош смисъл. В това отношение имаме хиляди примери. Голямо изкуство е да знае човек как да постъпва. Аз съм се поставял в разни положения да изпитам какво нещо е търпението. Не е лесно човек да търпи. Същевременно приятна работа е човек да търпи. Седи един беден и покрай него минава един богат. Богатият минава и заминава, нищо не му дава. Бедният започва след него да говори, че е изедник, скъперник, и богатият се усмихва и нищо не казва. Като престава бедният да говори, богатият се връща, спира се пред него и му дава една английска златна монета. Бедният го поглежда, усмихва се. Богатият продължава да му дава втора, трета, четвърта, пета, десета. Тогава бедният се връща към него и казва: Ще ме извините, аз не ви познавах. – Няма нищо, ти си добър човек. Аз досега не съм срещал човек, който така да ми говори, да ми казва такива хубави думи. Аз ти платих за урока, който ми даде.

Човек трябва да има идея. Как иначе ще приложим християнството? Казвате: Да дойде Христос да вземе бича. Да вземе камшика. – С камшик тази работа не става. Той изпъди от храма всичките продавачи, но те отидоха в света и там се размножиха. Тогава бяха десетина души, а сега целият свят е пълен с такива продавачи. Не, светът с бой няма да се оправи. Светът ще се оправи с онази Любов, при която да видим нуждите на всички хора и да ги задоволим. Като се задоволи великият копнеж в човека, ще дойде обратният процес.

Христос се яви на учениците си и ги запита: „Имате ли нещо за ядене?“ Там имаше жарава. Жаравата представя Любовта, а рибата представя живия хляб, Христос. Христос каза на учениците си: „Дайте от вашите риби“. Но и Той носеше от Своите риби. От де взе Христос тези риби? – Той ги носеше от другия свят. Когато учениците ядоха от своите риби, а после и от Христовите, те намериха, че Христовите риби са много по-хубави. Един ден и вие ще ядете от рибите, които вие хващате, както и от рибите, които Христос хваща, когато хлябът на твоя възлюблен и хлябът на господаря ти, който всеки ден те хока, това са две различни неща. Знаеш ли какво нещо представя да седиш на една трапеза и да ти четат молитва? Знаете ли какво нещо е да ядете и да ви обвиняват? Аз съм слушал как бащата се кара на сина си във време на обед. – Синко, синко, съжалявам, че толкова съм харчил за тебе. Няма да излезе от тебе човек. Да бях знаел, да не бях харчил. Синът яде и казва: Не ме остави сладко да се наям. После ми говори, че съм хайлазин, аз зная това. Ето моят баща да беше ме учил, но и той не знаеше какво да ме прави. Пък и на мене нямаше кой да ми каже какво да правя. Едно знаеше той: да ме стевасва. Много пъти ме е стевасвал, но от това стевасване само гърбът ме е болял, нищо повече. Нищо не съм се научил. Това е отрицателната страна на живота. Любовта седи в това да откриеш в човека една добра черта и като откриеш тази черта, той да се радва. Онзи, когото не обичате, виждате само лошите му черти. Ако видите добрата му черта, вие ще го повдигнете. Ние се нуждаем от хора, които могат да откриват не лошите, но добрите черти в човека и като открият добрата черта, да я държат пред себе си, Христос се яви в света, за да извади хубавото в човека. Казано е в Писанието: „Възлюбил си истината в човека“. В Адама имаше една хубава черта. Като сгреши другарката му, той си помисли малко и каза: Аз няма да оставя другарката си сама, да я изпъдят от рая. Според едно предание, първата жена на Адама го напуснала, а Ева е втората му жена. Тогава Адам си казал: Първата жена ме напусна, без да ме разбере. Ако и аз напусна сега жена си, и аз няма да я разбера. Нека тогава да изляза с нея заедно, заедно да носим съдбата, която ѝ се пада за греха. Той искал с това да поправи погрешката на първата жена. Добродетелността на Адама седи в това, че той ял от плода, който Ева му дала от Любов. И тогава казал: Хайде и аз ще отстъпя. Каквато е твоята съдба, такава да бъде и моята. И като видял доброто в човека, Бог му помогнал, обикнал го. Сегашният човек има две жени: Едната лоша, която постоянно му прави пакости, другата – добра. Затова и Христос казал: Да бъде Твоята воля! И сега, понеже, всички сте излезли от рая, аз виждам доброто във вас. Вие сте излезли от рая не току-тъй, но са ви изпъдили. Сега гледайте да се върнете отново в рая. От колко хиляди години насам Адам е започнал да убеждава другарката си да се върнат назад в рая, но от 2000 години насам, тя е почнала да мисли и да гледа другояче на нещата. Преди две хиляди години даже тя питаше: Защо да не мога да вкуся от плодовете на забраненото дърво? Но от 2000 години тя придоби друго едно разбиране. Грехът вече не е никак потребен за нас. За нас е потребно доброто. Затова всички хора сега трябва да се обърнат към Бога на Любовта, не към онзи Бог, Който е вън от нас, Когото не познаваме. Аз говоря за онзи Бог, животът на Когото прониква в хляба, във водата, във въздуха и в светлината. Аз говоря и за онзи Бог, Който прониква и в мисълта, и в чувствата – във всичко прониква. Според мене, няма какво да се доказва Бог. Вие всеки ден може да опитвате присъствието на Бога. В Писанието е казано: „Потърсете ме в ден скръбен и аз ще ви се изявя. Елате при мене да оживеете. Ако греховете ви са червени, ще станат бели. Ако ме любите, ще опазите моя закон“. Според закона на Любовта трябва да вършим Волята Божия. И като дойде Христос на земята да не завари хората в такова положение, че да ги съди. Защото каква радост ще има тогава? Защото казва Писанието, да не би като дойде Христос да намери, че сърцето ни е натегнало от ядене и пиене, но да ни намери, че вършим Волята Божия. Сега хората ги е страх от Любовта, от Мъдростта и от Истината. Ако сега кажеш Истината, това е опасна работа. Ако кажеш някому, че го обичаш и това е опасна работа. Да кажеш някому, че е добър и това е опасна работа. Ако речеш, че не се кълнеш, всички ще започнат да ти предлагат клетва и ако се откажеш от клетвата, ще изгубиш всички съдебни дела. Човек с вяра може да служи само на онзи, който превръща желязото в злато. Ако ви съдят за нещо, което дължите, ще стиснете едно парче желязо, то ще се превърне в злато и ще кажете на съдията: Плащам! Дето ходи праведният, той пита: Пари имаш ли? – Нямам. – Аз мога да ги правя. – Керемиди имаш ли? – Като стисне керемидата тя се превръща в злато. Стиснеш петалото на коня и то се превръща в злато. Сега хората имат по десетина петала в домовете си, но не могат да ги превърнат в злато. В човека има нещо мощно, на което той трябва да разчита. Отива една млада американка, красива мома, при един банкер в Ню Йорк и го запотва: „На колко оценяваш моите очи? Колко може да ми дадеш за тях?“ – Той я погледнал и казал: „На Ваше разположение съм.“ – Извадил две хиляди долара и ги подал. – „Когато имате нужда, пак заповядайте.“ Магия е това, само един поглед. Той оценява този поглед на две хиляди долара. Това са 180 хиляди лева български пари. Ако вие не можете да погледнете един човек така, че той да оцени скъпо вашия поглед, какво струвате тогава? Ако оценят погледа ви за 10 лева, какъв поглед е той? И тогава законът (на) вярата е такъв, че ако имате вяра, може да направите невъзможни неща, но да направите възможните неща, които са съгласни с Волята Божия. С вяра всичко може да се направи. И тогава човек няма да прави нещата за себе си, но ще ги прави за другите. Там е животът.

„Пак ще се яви“. И като се яви Христос, всичко във вашия живот ще се умири. Ако сте болни, болестта ще изчезне. Ако имате някакви недоразумения, всички недоразумения ще изчезнат. Щом Христос ви се яви, всички недоразумения, които имате, ще изчезнат. Ако Христос се яви между свещениците, всякакво недоразумение ще изчезне между тях. Ако се яви между религиозните, които спорят помежду си, недоразуменията ще изчезнат и ще се яви братството между тях. Щом няма братство между хората, Христос още не се е явил в света. Ще кажете, че Христос е проповядвал на земята преди две хиляди години. Той е казал: „Идете и проповядвайте, аз ще бъда с вас до скончанието на века“. От гледището на църквата, Христос е горе на небето и ще дойде на второто пришествие да съди хората. Същевременно Христос казва: „Когато Син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра между хората?“ И сега Христос ще дойде, но хората няма да го познаят, скрит ще бъде Той. Щом помислиш, че е Той, ще видиш, че не е Той. Първото доказателство за идването на свободата, която ще настане между хората народите, както и онзи вътрешен мир и справедливост между народите. Това са онези малки светли лъчи, които показват зазоряването. Любовта ще бъде първият лъч на Божия ден, Който ще дойде. Не този ден, който хората очакват. Защото онзи ден, който хората очакват, той ще бъде много тъмен ден. Той е сега. Недоразуменията между хората, това е Божият ден на съдбата. Когато Син Человечески дойде между хората, ще намери ли вяра между хората? – Това разбира сегашното проявяване. Христос иска да намери хора, които са готови да приложат Любовта. Той иска да намери всички онези, които са готови да станат проводници или проповедници на това учение. Всеки ден се проповядва учение за братството. Навсякъде във всички области се проповядва това. И тогава, ако всички хора от бялата раса – англичани, германци, французи, руснаци, китайци, индуси и всички хора се решат да изпълнят Волята Божия, Царството Божие ще дойде на земята. Това значи „пак се яви“. По този начин Христос ще обедини хората, ще бъдат едно стадо, ще имат един, ще има(т) един пастор, ще има една Любов, и всички ще се наричат помежду си братя. Затова се изискват дълги години и от сега нататък трябва да се работи. Всички трябва да бъдете готови за този ден, който ще дойде. Всички ще минете през малки изпитания. И след това, след тези изпитания облаците ще се разпръснат. Сега ще завърша с един сън, който един наш брат видял като видение преди няколко години. Този сън се изпълнил, той видял, че цялото небе се замъглило, явили се бури, облаци, тряскало, гръмотевици, но половината небе се изяснило. На запад небето било тъмно. По едно време той видял двама едри хора, като нашите шопи, облечени с бели дрехи, и водят вързан един голям вълк. Като видял вълкът, той си казал: Чакай, този вълк е изял толкова овци, поне и аз да му ударя няколко ритника. Но вълкът му проговорил: Не ме пипай, че като те ритна с крака си ще видиш. И той се оттеглил настрана. Той казал: Защо ми трябваше да го ритам? Тези двама души и без това го водят някъде да го убият. Двамата души са ангели, които са вързали змея и го водят някъде. Няма защо повече да го бием. След това той видял една голяма дъга на небето, а горе на зенита седял Христос, Който гледал към изток. След това той се събудил. И наистина това ще бъде приблизително. След едно голямо изпитание на бялата раса ще дойде едно изяснение, защото змеят ще бъде вързан. Тогава ще дойде нов успех в природата и в живота.

„Благословен Господ Бог наш“.

Добрата Молитва.

30. неделна беседа от Учителя, държана на 5 май 1935 година София, Изгрев