Разлика между версии на „Всеки, който слуша тези мои думи“

Текуща версия към 04:39, 13 май 2011

Беседи

Неделни беседи

Този е живият хляб (1934–1935)

Всеки, който слуша тези мои думи

„И тъй всеки, който слуша тези мои думи и ги прави, ще го уподобя на человек разумен, който прави къщата си на камък“.

Отче наш.

„В Начало бе Словото“.

Ще прочета само няколко стиха от 7 глава на Матея, от 16 стих надолу, до 28 стих.

„Събуди се, братко мили“.

Ще взема само няколко думи от 24 стих на прочетената глава: „Всеки, който слуша тези мои словеса“. Най-важното от този стих е „всеки, който слуша“. Слушането е важен процес. Само разумният човек може да слуша. Само разумният човек, на когото съзнанието не е раздвоено, само той може да слуша. Човек, на когото съзнанието е раздвоено той не може да слуша, той е разсеян. Много ученици или студенти могат да слушат цели лекции на своите професори, но те не могат да слушат, умът им е раздвоен. За този случай има една турска поговорка, която казва: „Ахмед е тук, но умът му е другаде някъде“. Питам: По какво се различава обикновеният от разумния човек? Обикновеният човек се води по модата. Той е крайно консервативен, обикновено се води по модата. Разумният човек се придържа към онези основни принципи, по които животът се развива, той е човек на новото. Обикновеният човек се страхува да отвори прозорците на стаята си, да не го лъхне малко вятър, да се простуди, да го хване пневмония и да умре. Разумният човек държи винаги прозорците си отворени. Обикновеният човек носи всякога тесни обуща, на върха заострени и краката му всякога страдат от мазоли. Краката му не могат да се освободят от мазоли, и той винаги търси лекарства за мазоли. Разумният човек всякога носи вълнени чорапи, широки обуща и не страда от мазоли. Обикновеният човек все ще го боли корема или стомаха, а на разумния стомахът е всякога на местото си. Гърдите на обикновения човек всякога ще го стискат, ще го задушава нещо, а здравият е всякога свободен. Обикновеният човек все ще го стиска главата, ще му тежат слепите очи, а здравият нищо няма. Здравият аз наричам гениален човек.

Сега ще ви преведа една приказка, която и на мене разправяха, ще видим какво приложение може да има тя. Това се случило някъде в Мала Азия, в Багдад, във времето на онзи прочут халиф, когото и вие знаете. Един горещ летен ден, при температура около 40 градуса, халифът седял в къщата си цел изпотен, хвърлил дрехата си, останал по риза и размишлявал. Всички хора се изпокрили от горещина в къщите си. По едно време той вижда, че към дома му тича един човек и си казал: За да тича този човек в горещината, сигурно требва да има някакъв голям зор. Ако този беден човек дойде при мене, ще му отдам правото. По едно време вижда, че бедният човек влиза в дома му и отива право при него. Какво има? Какво те носи тука? – Взеха жена ми. – Кой ти я взе? – Един богат съсед я задигна и не ми я дава. – Че как така? – Е, нали е богат човек, взе я и не ми я дава, а аз не мога да живея без нея. Животът ми няма смисъл без нея. Моля ти се отдай ми правото. Както виждаш, изпотих се докато дойда при тебе. Тогава халифът извадил перото и издал заповед до този богат човек веднага да върне жената на бедния. – А защо взе жена ти? – Много е красива, пък и много е умна. Халифът се заинтересувал да види колко е красива тази жена. Дошла жената при него. Халифът, който щял да разреши въпроса, като видял жената на бедния човек, и той се влюбил в нея, много я харесал. Сега халифът искал да убеди бедния човек да се откаже от жена си, да я остави на него, като му казал: Ти нали можеш без жена. Пък ако искаш, ето аз имам в харема си много жени, можеш да си избереш, която искаш. Остави за мене твоята жена. Пък готов съм да ти дам за нея и половината си царство. – Не може, душата ми ще отиде по тази жена, не мога без нея. Какво да прави халифът, и той харесал тази млада жена, но обещал да отсъди право. Тогава казал: Хайде ще видим сега как ще разреши въпроса младата жена, ще оставим тя сама да каже, кого от двамата ще избере. Халифът казал на младата жена: Ела при мене, ето тук ще имаш и дрехи и скъпоценности, каквото искаш ще ти дам. А при този бедняк ако отидеш, ще си повредиш на себе си. Младата жена отговорила: Да, при тебе животът ми ще бъде богат, всичко ще имам, но без него животът ми няма да има никакъв смисъл. Понеже халифът решил правилно да отсъжда, като чул тези думи казал: Свободни сте и двамата. Вземете тези подаръци и пари и вървете дома си.

Казвам: Съвременните хора са нещастни по единствената причина, че някой е задигнал жена им. Някой богат съсед е задигнал жена ти насила, понеже тя е красива, понеже я обичаш, ти вече си нещастен и отиваш при този халиф да ти отдаде правото. Тази приказка показва, че човек трябва да има един постоянен идеал. Животът трябва да се разбира. Хората нямат ясна представа какво нещо е светът, какво нещо е например религията. Те казват: Светският живот е животът на греха. Те мислят че всички светски хора са все грешни хора, че всички светски хора вършат грехове. Не, светът е една велика школа. В света грехът може да съществува, но съществува по единствената причина, че хората не разбират: от неразбиране хората грешат. Светът е училище за всички хора. Единствените богати хора в света, това са само професорите, които преподават в този университет, в тази школа. И всичко, което имате, принадлежи на университета. Ти имаш право да се ползуваш от всички блага на университета, но нямаш право нищо да взимаш от университета и да го занасяш у дома си. Ти имаш право да влизаш в лабораторията на този университет, имаш право да се ползуваш от книгите на неговата библиотека, но нямаш право да взимаш и да задържаш тези книги за себе си. Ще вземеш една от тези книги, ще я научиш, и ще я върнеш назад. Христос казва: „Не любете света!“. Това значи: Като влезеш в университета, няма да залюбиш университета, пък и професорите няма да залюбиш, но ще учиш само, за да придобиеш знания. Онова знание, което придобиеш в университета, то ще те ползува за в бъдеще, а останалите работи са второстепенни. Това е една дефиниция. И тогава казваме, че човек в света ще има големи изпитания. Ще има големи изпитания разбира се, защото светът е училище. Казва Христос: „По какво се отличават добрите хора“. Добрите хора се отличават по това, че дават добри плодове. Добрият плод, това е реалното в света. Лошият плод това е преходното в света. При това положение не може да има една обмена между доброто и злото. Доброто и злото са несъвместими по единствената причина, че доброто принадлежи към един вечен порядък, а злото принадлежи към един временен порядък. На това основание между доброто и злото не може да става обмена. Ценностите са различни. Тъй щото, ти не можеш да замениш ценността на един вечен плод с нещо, което утре още съвършено ще изгуби своята цена. Като казвам, защо човек не трябва да прави зло, имам пред вид, че злото се обезценява. Не само, че злото се обезценява, но като го вършиш, ти ще фалираш с него заедно. Злото не е в негова полза. Съвременните хора са дошли до положението да мислят, че и без да учат, могат да свършат училище. Ще видите, че някои студенти, като се явяват на изпит, написват всички формули по ръцете си, по ръкавите си, а през цялата година нищо не са учили. Те пишат по ръкавите си и после четат по ръкавите си. Разумните професори виждат това, но нищо не казват. Във Варненската гимназия имаше един от видните учители по математика, Белчев се казваше, голям добряк но много сериозен. Като излезе някой ученик на дъската, той го гледа, гледа, казва му: Ти нищо не разбираш, но хайде от мене да мине. И му пише четворка. Излезе друг, който пак нищо не знае, погледне го, каже и на него, че нищо не разбира, но казва: Хайде от мене да мине. Тури му пак четворка. Като дойде при някой, който нищо не знае, каже му: Ти нямаш ли нещо написано на ръкава си? Нямаш ли някакъв справочник? Кажи, какво е написано там? После дойде до него, казва: Хайде, аз ще ти кажа как трябва да се реши задачата. Хайде, да не знае комисията. После се наведе близо до ухото му и казва: По-добре учи, по-добре учи. Само това ще те избави. Какво друго може да каже един умен учител?

Казвам: По този начин постъпва и природата. Тя е много снизходителна, тя е много снизходителна към всички погрешки, които хората правят, разбира се не от зла воля. Аз говоря общо, всички хора имат добро желание да се изправят, но те имат някаква крива представа, че с изклинчване, животът по-лесно може да се изправи, отколкото, ако човек върви по правия път. И за това мнозина казват: То с добро не става. Че най-първо това не е съобразно със законите на природата. Доброто, това е ценното в живота. Че ако ти имаш една книжка от десет хиляди английски стерлинги в някоя банка, това именно е доброто. Ти нямаш пет пари в джоба си, но имаш книжни, ценни книжа. Ако отидеш с тези ценни книжа в Англия, с тези ценни книжа много нещо става. Но ако нямате никакви ценни книжа, никой няма да ви погледне. Особено ако сте в Англия. Англичаните са много практични хора. Те казват: Елате тук с пълни кесии, но не с празни. Англичаните казват: Ний обичаме да помагаме на бедните хора, но това за нас е изключение. Англосаксонската раса се отличава с едно качество: те не обичат да дават подаяние на човека. Като отидете там да искате пари, те веднага ще ви дадат някаква работа, и после ще ви платят за работата, която сте свършили. Така те искат да бъдете свободни. Те казват: Труда можем да ви платим, но не можем да ви дадем даром. Те ще ви накарат или собата да им запалите, или друга някоя работа да свършите, но даром рядко дават. Религиозните хора могат да ви дадат понякога нещо даром, но умните хора всякога гледат да ви създадат някаква работа. Същото нещо върши и природата. Тя всякога гледа да създаде работа на човека. Преди всичко човек трябва да има всичкото желание да работи. Никоя работа не може да се започне без мисъл. Никоя работа не може да се тури в действие без чувства. Никога не може да се направи една добра постъпка без воля. Три са факторите. Трябва да имаш една права мисъл в работата. Значи, ти трябва да имаш ясна представа за онова, което ще вършиш и можеш да го вършиш. Второ, ти трябва да имаш обич към своята работа. И най-после, ти трябва да имаш воля, да настояваш да извършиш това, което желаеш.

Казвам: В съвременния живот са останали наследствени черти, може от млекопитаещите, още от предпотопните времена. Понеже фауната тогава е била много богата с изобилна растителност и плодове. Всички тогавашни млекопитаещи са яли по цял ден без да си мисли и за някаква работа, за големи движения. Тогава те бяха много богати, но понеже трябваше да станат проводници на днешната култура, за да не се парализират мускулите им, изпратиха им разни паразити, като въшки, комари, и разни други насекоми, да ги безпокоят и с това да им създават работа. По този начин те махаха с краката си, с опашките си и ги туриха в действие. Същото нещо става и със сегашната култура, понеже съвременните хора са богати, ползуват се от благата на миналите култури, на предпотопните времена, то за да не се паразитира, изпращат им ред нещастия и страдания. Страданията и нещастията на съвременните хора не са нищо друго, освен паразити, които са турени за цел да поставят хората на работа. Че какви по-големи блага можете да искате днес? Ето, и най-бедният студент днес може да се запише в университета, след като е свършил гимназия и да следва каквото иска. Питагор например, е трябвало цели 20 години да чака докато го приемат в школата. След това цели 10 години е прекарал в Палестина, отдето отишел в Атина и образувал школа. А вие без да сте прекарали 20 години в чакане, щом свършите гимназия веднага влизате в университет и се ползувате от всички блага на университета. Едно време когато хората са имали толкова пречки, използуваха знанието, а сегашните хора като нямат пречки не използуват знанието, което им се дава. Днес знанието се използува много материалистически. Днес хората са убедени, че всичките блага (са) в материалния свет. До известна степен е така, но материалните блага са резултат на работата на хиляди и милиони същества, които са работили през хилядите векове насам. Вземете, например, разните скъпоценни камъни, разните метали и масла, които се намират в земята, това не са нищо друго освен богатствата на хилядите същества, които са работили с векове преди нас. Казвате, че това са наши богатства. Да, но тези богатства не принадлежат на един човек. Те са общи блага и трябва разумно да се употребят. И после трябва да дойдем до основните идеи, върху които почива съвременният живот. Нека вземем, например, идеята за свободата. Върху какво почива тази свобода? Днес ако имаш пари, свободен си, ако имаш знания, свободен си, ако имаш здраве, свободен си. Ако нямаш пари, ако нямаш знание, не си свободен. Ако нямаш здраве, не си свободен. Така седят работите. Казвате: От какво зависи да нямаш пари? Или от какво зависи да нямаш знание? Ще кажете, че някои хора са по-надарени. От какво зависи човек да бъде даровит? Това зависи от миналите поколения преди него, които са се развивали, които са работили. Например, ако вземем практиката, която е проверена с научна теория, ще видим, че ако преди 20–30–50 и до 100 поколения дедите и прадедите на някой човек са водили един добър живот, работили са разумно, тогава и техните потомци ще имат един добре развит организъм, един подвижен ум, да могат правилно да се справят с противоречията на живота и да водят един добър живот. Ако пък повече от 50–100 поколения са водили един нередовен живот, и техните потомства ще имат един хилав организъм, и като влезете в света не ще можете да се приспособите към дадените условия, в които живеете. Ето, според еволюционната теория Дарвин се опита да обясни произхода на типовете, но не може напълно да обясни техния произход. Например, според тази теория, как може да се обясни произхода на заяка? Може да се даде някакво обяснение, но и то няма да бъде пълно. Дали това обяснение ще бъде истинско, то е въпрос. По какво стечение на обстоятелствата например, заякът е станал толкова страхлив? Как ще си обясните положението на жабата, която също е много страхлива? Някой път това се обяснява с крайно бедните условия на живота. Това може да се обясни и със закона на еволюцията. Това може да е правдоподобно, но съвременната наука не е засегнала същинските причини, които са задържали жабите в тяхното положение. Положението на жабата е една преходна форма. Положението на заека е също така една преходна форма. И много хора, макар че са излезли от формата на жабата, обаче, те се намират при ограничителните условия на жабите. Много хора са излезли от формата на жабата и на заека, но и до днес още са останали в ограничителните условия на жабата и на заека. Страхът не е излязъл от тях. Например, виждаме студенти, които са изучили добре материята, пред другите могат да я разказват, знаят я добре, но ги е страх от професора. Като излезе пред професора, всичко забравя. Той знае всичко, но учителят мисли че не е учил. Те се намират в положението на онзи американски проповедник, който от погледа на една дама, забравил проповедта си. Той започнал да говори, развивал добре проповедта си, но в това време в стаята влиза една дама с черни очила, сяда на един от първите столове и го погледнала. Щом го погледнала, той забравил веднага проповедта си, и нищо не могъл да каже. Тъкмо се канел да се извини пред публиката, че не се чувствува добре и не може да продължи проповедта, когато в стаята влязъл един млад засмян господин и погледнал към проповедника. В този момент съзнанието на проповедника се прояснило и цялата му проповед се възстановила. Така той свършил проповедта си. Тогава той се обърнал към този млад господин и му казал: Господине, много ви благодаря, че ми помогнахте да завърша беседата си. Че как така? Аз нищо не зная, с нищо не съм ви помогнал. – Дали ти знаеш това или не, не е важно, но ти ми донесе беседата. Още с влизането си, ти ми донесе една нова светлина, която влезе в ума ми и ми помогна да завърша проповедта си.

Значи, има неща, които са необходими в живота на хората – това е правата мисъл. Правата мисъл е закон, който действува във всички хора еднакво. Никой човек няма право да се извини, че няма условия да мисли право. Това не е вярно. Може би някои хора да мислят така, но всякога законът действува. При всека една мъчнотия на човека, има нещо, което му показва пътя, по който той може да излезе от тая мъчнотия, от това положение. Разправяше ми един студент една своя опитност: Няколко дни наред решавам една задача и не мога да я реша. По едно време се обезсърчих, че не мога да реша задачата си. Легнах си вечерта неспокоен, недоволен, обезсърчен, но каква беше изненадата ми, когато сутринта ставам и виждам на масата решена задачата. Гледам как е решена задачата и намирам, че много лесно е решена. Чудя се кой може да е дохождал вечерта, още повече, че вратата на стаята ми беше заключена. – Значи, някой го е събудил през нощта, и той станал и сам си решил задачата. От невидимия свет го е събудил някой и той сам си е решил задачата. Та когато вий сте заняти с някой труден въпрос, можете да си легнете да спите преспокойно и като станете сутринта ще намерите задачата си решена. Ще кажете, че някой дух е дошъл и е решил задачата. Не, някой от невидимия свет го е събудил и му е показал как да реши задачата си. Та като се събудите сутринта и видите задачата си решена, благодарете на онзи, който ви е събудил през нощта да решите задачата си. Това показва, че съществува вътрешен промисъл за всички разумни същества. От това гледище животът има друг смисъл. Днес ценността на хората не е толкова в телата им, които са нещо преходно. Утре човек умира и тогава тялото, както и знанието, което е имал, привидно изчезват, като средство, с които си е служил във физическия свет. От гледището на реалния свет, това, което изчезва, е преходно, и остава само онова, което е истинско. Тогава остава само същинският човек.

Сега има ред доказателства, които учените хора, били те вярващи или невярващи, ги приемат. Чрез тези доказателства те се убеждават, че има една разумност вън от физическия живот, в който живеем. Каква е всъщност тази разумност, те нямат ясна представа. Например, те нямат ясна представа какво е това същество, което в даден момент обгръща в своето съзнание цялата земя и вижда в къщи какво се прави. И това същество вижда всички живи същества по целия свет, разбира техните нужди и им помага. Това те не могат да си представят, не могат да разберат, каква памет е тази. За нас е трудно да си представим как човек може да запомни наведнъж около 1000 или две хиляди думи. Казваше се за един човек, че имал такава грамадна памет, че могъл да възпроизведе в обратен път 35-те думи, които прочели, и наистина не е лесно това нещо. Ние наричаме това нещо изключения, защото се намираме в пътя на отклоненията. Тази е причината, за гдето ние считаме тия неща като отклонения от нормалния живот. Ние виждаме, че сегашния човек не може да прояви своите дарби и способности, които са вложени в него. Човек е нещо повече от това, което знае и разбира за себе си. Всички хора, които правят опити и наблюдения из областта на магнетизма, а не на хипнотизма са забелязали особени прояви в човека, когато се постави в магнетичен сън от трета степен нагоре. Аз не говоря за хипнотизма като за един особен процес, но имам предвид магнетизма. Ако поставят човека в един магнетичен сън първа, втора или трета степен, той ще се намери в положение на илюзии, които са области на илюзии. Могат да кажат на този човек, че около него има вода, която той трябва да преплава или има една стена, която той не може да прекрачи, те ще се смеят около него, а той ще се мъчи да преплава водата, или ще се спре пред стената, която никаква не съществува. Обаче, щом мине от третата степен магнетичен сън нагоре, в четвърта или пета степен, той вече става господар на себе си, и никой не може да му заповядва. До третата степен другите могат да му бъдат господари и да го управляват, но като мине петата степен, той вече не се подава на никакво магнетизирване. При това положение, този човек, който никъде не е учил, никаква медицина не познава, може да се прояви като най-опитен лекар. Достатъчно е да му представят един болен и той най-сполучливо да му определи диагнозата. Той ще каже, че този човек е заразен от туберкулозата на лявото крило, долу някъде, и ще му предпише лекарства, които ще действуват много ефикасно. Като се събуди от този сън, този човек е пак същият, какъвто е бил преди съня. Питам, как можете да си обясните това положение? Защо става така, то е друг въпрос, обаче, опитите, правени в това направление, показват, че в човека има способности и знания, които в даден случай могат да се събудят в него и отново да заспят.

Казвам: Лошите условия, при които съвременните хора се поставят и от които се оплакват, не са лоши условия. Това са възможности за развиване на по-възвишените човешки способности. Та всека мъчнотия на човека не е нищо друго, освен възможност да се развият в него възвишените му способности, да се събуди в него нещо повече от това, което обикновено проявява. Колкото мъчнотиите и страданията за човека са по-големи, толкова по-големи възможности се развиват в него, толкова по-големи възможности се събуждат в него за неговото развитие. Ако не беше така, тогава страданията и ограниченията щяха да бъдат безсмислени. Ако е въпрос само да страдаме, всяко страдание в човека се компенсира с това, че в него се развива една вътрешна способност, едно чувство, от което зависи неговото благо. Който не може да използува страданието, тогава в него се заражда философията да може, колкото е възможно по-скоро, да се освободи от страданията. Всички можете да се освободите от страданията. – Кога? – Когато не носите тесни обуща, когато джобовeте ви са пълни със злато. Всички можете да се освободите от страданието, но кога? – Когато главите ви са пълни със знание, да разбирате законите на природата, когато сте отлични гениални художници, че дето отидете, всичко можете да нарисувате. Всички можете да се освободите от страданието, когато сте отлични музиканти и знаете как да теглите лъка или да свирите на пиано и дето отидете, можете веднага да свирите. Сега ще дойде възражението и ще кажете: Възможно ли е това? Казвам: Единственото нещо, в което сегашните хора вярват, това са грамофонните плочи в света. Те са авторитети за тях. Във вестниците писаха, че някъде се отворила една школа за папагали, които се учили да пеят по грамофонни плочи, и по този начин искали да ги научат да пеят най-видните класически произведения. Грамофонните плочи се въртят и по тях пеят папагалите. Публиката слуша как пеят папагалите. Един ден, когато папагалите се научат да пеят по грамофонни плочи, тогава ще започнат да ги учат да решават и математически задачи, да разискват по различни философски теми и т. н. Тогава вие ще се намерите в положението на един виден английски проповедник, който един ден отишел при един свой приятел и започнал да говори по някакви въпроси. В това време папагалът на приятеля му се обадил: Няма съмнение. Като чул това, той много харесал папагала и казал на приятеля си: Искам да ми продадеш този папагал. – Не ми се продава. – Не, продай ми го. Най-после приятелят му се съгласил и го продал за 250. Той плаща, взима папагала и го занася на жена си като казва: Имам един хубав папагал. Един ден той разправя на жена (си), че проповядвал някъде, но не могъл да изкара добре проповедта си. Това време папагалът пак се обадил: – Няма съмнение в това.

„Всеки, който слуша тези мои словеса“. Казвам: Ако ние трябва да се убеждаваме от съвременните папагали дали сме умни или не, и ако трябва да учим от съвременните грамофонни плочи, не зная де ще ни отиде краят. Не казвам, че това е лошо, но тази неразумна плоча не съзнава какво говори. Утре като се счупи тази плоча, нищо няма да стане от нея. И папагалът, който говори, и той е заучил всичко на грамофонната плоча и така говори, както плочите. Това показва до где е достигнал човек. Реалното в света седи на друго место. Реалното се отличава от преходното. Дали сте в реалното или в преходното, това се познава по две неща. Докато се смущаваш, ти си в преходния свет. Докато в твоята душа настане онази самоувереност, онзи тих мир и съзнаеш, че нищо в света не е случайно, а се направлява от една велика разумност, ти си в света на реалното. Разправяше ми един български офицер една своя опитност, която се случила във време на войната, която и до днес не може да си обясни. Един ден дивизионният полкови изпраща един български войник с някаква заповед до мене, а в това време сърбите стрелят със своите картечници и пушки, със своите артилерии. Този войник трябва да мине през този огън, но той си върви тих и спокоен. Като го видех, че иде, казвам си: Този човек ще го убият. Какво разпореждане му дал полковият, едва ли ще може да мине. Не можа ли да намери друг някакъв начин, а трябваше да изпрати този човек през огъня. Дадох и аз своето разпореждане на войника, който трябваше да се върне назад. Но войникът прие заповедта и тръгна спокойно назад. Нито един куршум не го засегна. И до сега не мога да си обясня как стана това нещо. Казвам: Има нещо разумно, което ръководи съдбините на хората. Има хора, които не могат да умрат, това индусите наричат мъртва зона, в която огънят не действува. Те го наричат още закон на изключенията. От всички разумни хора се изисква да изучават законите на природата. Това показва, че има един общ Божий Промисъл. Не считайте, че този Промисъл е нещо механическо. Според този общ Промисъл всеки човек има свое местоназначение да функционира като един орган, като една клетка, на дадено место и при дадени условия. Докато ти се намираш на определеното место в своя организъм, ти си сигурен. Излезеш ли вън от своя организъм, и свободата ти се ограничава. Пръстът на човека е свободен, докато се намира на своя организъм, кракът на човека е свободен, докато се намира на своя организъм. Само по себе си човек е уд на един по-голям организъм. И Писанието казва: „Всички ние сме удове на един общ организъм“. Следователно, никой не живее само за себе си. Голямата погрешка в света се дължи на това, че ние мислим и желаем всеки да осигури своя живот.

Питам: Как ще се осигуриш с въздуха? Как ще се осигуриш със светлината? Как ще се осигуриш със светлината? Има една сигурност, в която човек е осигурен. Има една сигурност, в която човек трябва да се осигури, това (е) знанието, което човек трябва да придобива. В това седи всичката осигуровка. Да се разрешат мъчнотиите, да се разрешат причините на съвременните мъчнотии, които са в нашия индивидуален живот, в нашия личен живот, в нашия семеен живот, в нашия обществен и държавен живот, както и мъчнотиите, които се зараждат в цялото човечество. За всичко това има причини. Ние не сме пратени на земята да разрешаваме мъчнотиите на цялото човечество, понеже смисълът на тези мъчнотии е съвсем друг. Онези същества, които разрешават мъчнотиите на държавите, те мислят за това. Професорите от университета ще разрешат мъчнотиите в университета, а не децата, които играят на пътя. Мъчнотиите в една музикална академия ще се разрешават от преподавателите на тази академия. Няма да дойдат отвън хора да разрешават техните мъчнотии. Професорите от академията са авторитети за това. Следователно ние сме авторитети да разрешим своите мъчнотии. Представете си, че вие се намирате в една голяма мъчнотия и няма кой да ви помогне. Какво ще правите тогава. Един американец ловджия предприема едно пътешествие в Африка, с цел да улови нещо. Взима пушката си и тръгва. На пътя му се изпречва един голям лъв и се готви да се хвърли върху него. В това време нямало кой да му помогне. Но той чува гласа на майка си, която в това време била в Америка. Тя му казала: В джоба си имаш една кутия с кибрит. Драсни една клечка и ще бъдеш спасен. Той механически бръква в джоба си, изважда кибрита, запалва клечката и я хвърля на земята. От клечката се запалва сухата трева на около му. И лъвът се уплашил и избягал. Така се спасил този американец. Питам: В дадения случай кой го спасява? Ще кажете, че майка му го спасила. Да, но майка му е в Америка. Спасила го е кутията кибрит, която била в джоба му. Той драснал една клечка, която запалила сухата трева и лъвът избягал. Така се спасил неговият живот. При това положение този американец нямал време да разсъждава, защото ако разсъждавал, лъвът щял да го повали на земята, и той ще изчезне. Питам: Когато в даден момент няма кой да ви даде един добър съвет, до кого ще се допитваш? Във всеки човек вътре има един авторитет, до който ще се допитвате, или пък до някой отвън. Няма някой от вас, който да не е имал такава опитност в живота си.

„Всеки, който слуша мойте словеса и който внимава“. Сега разбира се аз се обръщам към онези от вас, които сериозно искат да разрешат някои въпроси. Има въпроси, които в наше време няма да се разрешат. Ако седна да ви разправям как ще се оправи светът, няма нищо да се постигне. Каквото и да ви разправям, светът пак ще си остане неоправен. Сега светът не може да се оправи, както и да ви разправям. – Е, за в бъдеще поне. – Но оправянето на света в бъдеще, днес нищо няма да ви ползува. Светът днес ще си бъде такъв, днес нищо няма да ви ползува. Светът днес ще си остане такъв, какъвто е бил някога. Това ни най-малко не трябва да спъва. Вие трябва да работите за бъдещето. Такъв, какъвто е светът сега, той не може да се оправи. Този свет е като един параход, който се отправя към пристанището. Като стигне до пристанището, параходът ще спре там. Докато е в морето, параходът ще мисли, че има да пътува. Докато е във формата на параход, той ще мисли, че трябва да пътува, да стигне другия свет. Ще мислите в дадения случай какво можете да направите, докато стигнете до другия свет. В даден случай човек трябва да употреби онези способности, които са вложени в неговия ум. Ако някой отиде в Англия и знае 4–5 езика, той по-лесно ще си проправи път, отколкото онзи, който не знае никакъв език и сега започва да ги изучава. И с 4–5 езика пак ще ти бъде мъчно, но все пак има възможност по-лесно да си проправиш пътя. Да знаеш няколко езика, това са вече няколко способности, с които можеш да разполагаш. Например, някой е даровит по музика, или по изкуство, или по скулптура, или по земеделие, или по някоя наука като ботаника или зоология, и като изпадне в трудно положение, той ще тури в действие една от тези свои способности, ще вложи всичкото си усилие в това което знае, а няма да мисли да купува лотариен билет, че дано спечели нещо. Лотарийният билет е една хазартна игра, я ще се падне нещо, я няма да се падне. С тези надежди вий ще се намерите в положението на онази млада дама – софиянка, която дохожда при мене преди 4–5 месеца да ме пита какво да прави с мъжа си. Женена била от преди няколко години. Имала две деца, но сега не можела да го търпи, не иска да живее при него. Казвам ѝ: Сега е вече безпредметно да ти давам някакъв съвет. Ако беше дошла преди да се ожениш, щях да ти кажа да не се жениш, но сега вече е късно. Защо не го обичаш? – Няма нищо интересно в него, цял ден седи като някой кюп. Казвам ѝ: Мене не ме интересува това, че сега седи като някой кюп, но как хареса този кюп преди да се ожениш? – Е, тогава беше търговец, имаше добро положение, а сега е закъсал, нищо няма. Аз съм чиновничка, аз работя, а той седи, няма пет пари в джоба си, аз не съм доволна от това негово положение, не зная сега какво да правя с него. – Сега няма какво да правиш, ще си го държиш като писано яйце. Виждам, че преди да се ожениш за него, ти си обичала друг. – Да, сега не мога ли заради него да напусна мъжа си? – Няма какво, ти си го обичай онзи, а пък си дръж този мъж. – Как така? – Аз нищо не ѝ казвам, но виждам, че ако тя напусне мъжа си, той ще я претрепа. Този човек е заинтересуван, ще ѝ каже: Значи, докато имах пари, добър бях, а сега, като осиромашах, вече не ме искаш. Той ще я претрепа. Друго разрешение не ти остава освен да си обичаш първия, когото си обичала, а да гледаш този и да останеш при него. Друг съвет не мога да ти дам. В дадения случай този съвет е най-практичен. Това не е най-доброто, не е най-умното, но в дадения случай по-добър съвет не може да ѝ се даде. То е относително добър съвет. Друг съвет не мога да ти дам, още повече имаш две деца с него. Той не е толкова лош, ще си го държиш – нищо повече. Такава ти е съдбата.

Сега да приведа този пример на вас на друг език. Всеки от вас има по два възгледа за живота. Най-първо вий сте (се) оженили за богатия, който сега изпадна. Същевременно вий имате един възлюбен – идеалния живот, и сега като сте закъсали с вашия стар живот, искате да го напуснете. Казвам: Дръжте се за стария живот, но обичайте новия, идеалния. Кой е старият живот? Старият живот е нашата плът, от която не можем да се освободим. Ако речете да се освободите от стария си живот, от вашата плът, вие ще спрете своята еволюция и ще заминете за другия свет. Старият живот е нашето тяло, нашата плът, която не можем да пренебрегнем. Казвате, че не сте доволни от стария си живот. – Каквото и да е вашето тяло, какъвто и да е старият ви живот, вашето тяло, дръжте си го. Гледайте го като писано яйце, то има своите добри страни. При всички страдания, които може да ни причини нашето тяло, несъзнателно разбира се, ние с оглед на новото учение, към което трябва да се стремим, трябва да държим връзка с нашата плът, с нашето тяло и да го подкрепваме. Та един ден, като се освободим от него, да не се връзваме. Като дойдем при новите условия, кога ще бъде това не се знае, тогава ще постъпим много по-добре.

Казвам: Противоречията, които съществуват във вашия ум, старите възгледи, които имате, дръжте ги, но не изпущайте от предвид новите възгледи. Старите възгледи, своята плът, трябва да я възпитавате, да направите с нея каквото можете. Старата ви вяра, старото ви суеверие, мъчно можете да се освободите от тях, дръжте ги в себе си, но не изпущайте от предвид новата вяра, която сега иде, която сега прониква в душите ви.

Христос казва: „Какво ви трябва“. Понеже трябва да градите, Христос подразбирал онези, които съграждат. Христос турил това в минала форма, за това аз казвам: Животът, който градите, той ще се опита в бъдеще Градете върху тоя живот. Ако разумно градите, той в бъдеще ще се опита (да) устои и няма да фалирате, но ако неразумно градите, този ваш живот ще рухне. Тогава всички ще опитате резултатите на вашата работа.

„Всеки, който слуша тези мои думи“. Следователно казвам: Слушайте разумно, за да не се събори вашата къща.

„Благословен Господ Бог наш“.

Тайна молитва.

21. неделна беседа от Учителя, държана на 3 март 1935 г. София, Изгрев

(Кишаво снежно време, влажно и облачно, вали по малко сняг).