Разлика между версии на „Здравото учение“

Версия от 04:31, 13 май 2011

Беседи

Неделни беседи

Този е живият хляб (1934–1935)

Здравото учение ==

„Но ти говори, което подобава на здравото учение“.

„В начало бе Словото“.

Ще прочета втора глава от посланието към Тита.

„Духът Божи“.

„Но ти говори, което подобава на здравото учение“.

Светът е едно от най-великите учреждения, което великите хора помнят. Светът е едно от най-великите учреждения, което разумните хора помнят. По-велико учреждение от него няма във видимия, в материалния свят. Това, което ние наричаме природа, в нея текат едновременно три процеса. Единият процес е чисто физически, другият го наричат астрален или чувствен, а третият е динамичен, умствен или разумен процес. Освен тези три има и други процеси, но те са трите основни процеси. На физическото поле човек минава през тези три процеса, които някой път работят диаметрално противоположно един на друг. Има някои противоречия, които мнозина философи обясняват. Противоречията произтичат от нарушаването на един от тия процеси. Някой казва, че е неразположен. Другите около него могат да кажат, че този човек не е разположен, защото или обуща няма, или дрехи, или шапка, а в същност неразположението му се дължи на една основна причина този човек не е ял – нищо повече. Основната причина за неговото неразположение е, че този човек не е ял, а всичко друго е второстепенно. Каквото и да философствуват другите, прави са. Не е ял човекът, храна му трябва, а другите неща ще дойдат постепенно. Не е лесно да се уреди този въпрос с икономията в живота. – Защо? Понеже природата го е уредила. А ние искаме да наредим един нов свят. Ние сме влезли в стълкновение с този свят. Природата има едно разпореждане, и ние имаме друго разпореждане. Ние позволяваме на богатите да ядат изобилно, а на сиромасите не позволяваме, – те трябва да ядат малко. Казваме: Този човек е богат, той разполага, може да яде много, а онзи е сиромах, той трябва да яде само сух хляб, той не трябва да яде много. Това е наше разпореждане, обаче природата казва: Богатите да ядат по-малко, а сиромасите ще ядат повече. Че е така, виждаме от това, че на всички богати хора тя е развалила стомасите, а на сиромасите не е развалила. Учените хора, като разглеждат този въпрос, искат да си обяснят коя е причината за това. Те искат да си обяснят това с обстоятелството, че учените хора не знаят как да се хранят или друга някаква причина. Богатият трябва да яде много малко, понеже нищо не работи, а цял ден си матахара краката. Под думата матахаране аз подразбирам мърдане на краката само, т. е. нищо не работи. Мърдането на ръцете и това не е работа. Мърдането на главата и това не е мисъл. Мърдането на сърцето още не показва, че то чувства. Че краката се движат, това още не показва работа. Че мозъкът се движи, това още не е мисъл. Вие мислите, че всяко мърдане е работа. Действително зад всяко мърдане има нещо разумно, но това мърдане е извън вас. Някой път вие не знаете защо се мърдате. Това мърдане е произволно. Често вие правите някои неволни движения.

Сега аз искам да направя разлика между онова, което ние разбираме и разбиранията на съвременните хора. Разбиранията на съвременните хора са до толкова прави, доколкото се простира тяхната опитност. И наистина, доколкото те са разбрали, били като философи, писатели, държавници или други, всеки счита, че това, което върши е право. Защо? Защото той има добро желание в себе си. Доколкото човек знае нещата, дотолкова е изправен. Често хората говорят за неща, които не знаят. Те са нагазили в една област, която не познават. Тъкмо хората си дадат мнението за нещо и току виж, че природата изменила това нещо. Защо? Природата не счита за меродавни нашите мнения. Ние описваме природата, обясняваме законите ѝ и казваме: Законите на природата са такива и такива. До някъде те са верни, но някъде не са верни. Природата ни най-малко не е това, което и както я описват. Нито научно нашите мнения са верни. Има неща, които са верни, но има неща неверни. Това не значи, че всичко е невярно. Например някои учени казват, че земята във вътрешността си е огнена. Най-новите учени, обаче, казват, че вътрешността на земята е твърда. В центъра си земята е по-твърда, отколкото по периферията си. Как ще разберете това, когато същевременно казват, че долу земята има много висока температура. Твърдост и температура са две несъвместими неща, защото ние знаем, че при голямата температура нещата не могат да бъдат твърди. Това е един философски, математически въпрос, за който се изискват много доказателства. За да се обяснят нещата научно трябва да се говорят, да се доказват, да се убеждават хората. Защото не е достатъчно само да се предположи нещо, то трябва да се докаже с ред изчисления и научни данни. Иначе те могат само донякъде да се приемат. За всяко нещо трябва да се направи поне един малък опит. Някъде опитите излизат сполучливо, а някъде несполучливо. Един американски професор правил опити пред студентите си с едно ново изобретение, което било силно взривно, но като видял, че опитът излиза несполучлив, казал на студентите си: Бягайте! И професорът, и студентите, всички избягали вън от лабораторията. След като избягали станал голям взрив. Тъй щото при такава страшна експлозия, няма какво да се говори и пита защо и за какво: Трябва да се бяга вън – нищо повече. Казвате: Колко глупав излязъл този професор? – същото се случва и с вас. Често и вие бутнете някоя малка част на вашия мозък и веднага се произвежда голям взрив. В тази част има някое избухливо вещество и като не знаете как да го пипнете, произвеждате цяла катастрофа, от която с месеци не можете да дойдете на себе си. Някой път дойде някоя мисъл във вашия мозък, бутне някое место не на време и изведнъж у вас се яви желание да се самоубиете. Друг път дойде такава мисъл в мозъка ви, че събуди вашата гордост и вие започвате да мислите, че всичко знаете и разбирате, че всичко можете да направите и каквото кажете е вярно. Да, много неща са верни, но има и много неверни работи, от които съвременната култура страда. Има много ненужни страдания, от които хората могат да се освободят. От единия до другия край страданията на хората произтичат от едно вътрешно неразбиране на живота. И това, за да се освободят, хората казват: Това е по наследство от баща ни, от дедите ни и т. н. Дядото пък казва, че е от неговия дядо и прадядо и т. н. Така е, но де е причината на нещата? Най-после ние дохождаме до първата причина, която е създала нещата. И тогава питам: Какво е имала предвид природата да ви измъчва или друго нещо е имала предвид? Сега ще ви дам един пример. Представете си една млада, красива мома, която по цели дни седи и си мечтае да се ожени за някой красив млад момък, да има една красива дъщеря, която да порасне, че кой как я види да каже: Ето тази е дъщерята на онази майка. Така си мисли младата, красивата мома. Няма нищо лошо в това. Напротив, това е отлично, красиво, благородно е всичко това. И всичко това се случва така както момата си мечтае. Намери се красив момък, оженят се, роди се красива дъщеря, но гледате, че един ден друг млад момък се прикомандировал при тази мома, иска да я вземе за своя жена. Те го гонят, хокат го, от една страна го пъдят, той от друга влиза, докато най-после той задигне, заведе я в дома си. Питам: Какво е постигнала майката с тази своя красива дъщеря? Това донякъде е преувеличение, но изразява една истина. Казвам: Много от нашите красиви идеи и чувства, много от нашите красиви постъпки са като тази красива мома, която един ден момъкът ще задигне. Какво ще остане тогава от нас? Какво остава от това, което ние сме родили? Или ще обясня това нещо с други думи. Един изобретател открие нещо, работи, мисли по един въпрос цели 20 години, но един ден той подшушне някому, че има някакво ново откритие и не забелязва, че дойдат някои и му го задигнат. Той остава без нищо, с празни ръце, на чист понеделник. Кой от двамата е на правата страна? Единият съжалява, че му откраднали идеята, а другият се радва, че идеята му прогресирала. Питам: Идея може ли да се краде? Не може да се краде. Идея може ли да се патентова? Не може да се патентова. Вие мислите, че идеите могат да се патентоват и ги патентовате на общо основание. Когато някой вземе идеята ви и я тури на работа, защо трябва да страдате? Радвайте се, че той я е патентовал. Какво лошо има в това, че я патентовал. Нека я патентова. Нали тази идея трябва да влезе в света, да помага на хората?

Сега аз идвам до съществените въпроси в живота. В природата съществуват известни течения, посоките, на които трябва добре да се познават. Ние трябва да знаем всяка мисъл, която иде към кой свят принадлежи и отде иде. Трябва да се знае дали тази мисъл е от физическия от материалния свят, дали е от чувствения свят или най-после от умствения свят. Защото законите във физическия, чувствения и материалния свят се различават диаметрално противоположно. Също така се различават и методите на тия три свята. Докато сме на земята, в живота на изложението, ние трябва да се справяме и с трите процеса едновременно. Например, вие считате, че ако ядете много, това не е добре. Да, многото ядене е нередно, но трябва да знаете каква храна да употребявате. Ако ядете от най-хубавата храна и то необходимото от нея количество, вие ще бъдете добре, но ако приемете в стомаха си някаква груба храна и то повече отколкото трябва, с това вие ще извършите едно престъпление. Природата точно е определила работата за своите работници. Тя никога не обича да изнасилва работниците си. Тя е турила в стомаха на човека десет милиона клетки, т. е. десет милиона работници да работят като готвачи. И понеже знае, че тези работници са като хората сприхави, тя ги е поставила на едно место да не мърдат, както са заковани столовете в народното събрание, завинтени са да не се местят. На десет милиона работници в стомаха тя заповядва и те я слушат. Голямо учреждение е стомахът на човека. Ако на един работник се плаща само по един лев на ден, това са десет милиона лева само за учреждението на стомаха. Ами още колко трябва да се плаща на останалите работници в човешкия организъм! Да оставим това на страна, но ако човек би направил едно математическо изчисление, да види колко скъпо коства на природата, той би се засрамил. Годишно за човека се харчат около 250 милиона лева български. Това е голям бюджет. Но има и още един бюджет, с който се посрещат разноските на човека. А това е само за временните му разноски 250 милиарда лева. И след всичко това при такъв голям бюджет, отпуснат за човека, той е недоволен от положението си и казва, че е сиромах. Не знае човек колко скъпо струва на природата. Сега един полски химик е правил опити да пречиства нечистия въздух, да го озонира така, че да го превърне в планински въздух, като го освободи от прах и да го направи годен и за здрави, и за болни хора. Съвременните хора никак не мислят отде иде мисловната енергия, с която те мислят. Те не подозират даже колко скъпо коства един грам от мисловната енергия. Това е материалистично казано: Колко коства един грам мисловна енергия. Но докато тази енергия се приготви за умовете на хората, специални същества слизат от особено високи светове и преработват тази енергия докато най-после тя стане годна за земята. Не мислете, че човешкият мозък функционира при една и съща енергия. Различна е енергията, при която стомахът функционира, различна е енергията на белите дробове, различна е и тази на мозъка. За да се образува формата на една благородна, възвишена идея в човешкия мозък, за това се изисква специфична енергия, която обхваща само горната част на мозъка. Тази идея (енергия) може да се схване само от горната част на челото. Долната част на челото може да схване друга идея. Горната част на мозъка в много хора не е така добре развита, вследствие на което те не могат да съберат тази енергия, която е необходима за тяхното подигане. Те не могат да развият в себе си тези органи, с които могат да възприемат тази висша енергия. Ето защо всеки от вас първо трябва да постави в себе си въпроса за възможността на своето подигане. Погрешно е за него, ако той е още в света и се забавлява с неща, които не му принадлежат. Погрешно е за един студент от университета да се занимава с буквари на първото отделение. Погрешно е за него да се занимава с малки работи. Погрешно е за нас да се занимаваме с въпроса какво ще придобием. Погрешно е за нас да се занимаваме с въпроса, какво трябва да правим. Ние говорим за въздържанието, че трябва да се въздържаме. Според мен днес хората страдат главно от въздържанието. Да ви кажа сега, (де) работи въздържанието. Онези, които обичат да пият казват, че водата е за жабите и се въздържат да пият вода. Те казват: Винце, винце трябва да се пие, а да се въздържаме от водата. Следователно, хората днес страдат от въздържание, не искат да пият това, което природата дава. Те страдат именно от въздържание, а въпреки това всички проповядват въздържание. Въздържанието в този смисъл съществува от памти века. Днес хората се въздържат и от храната. Те казват: Растителната храна е за говедата, а за хората е месната храна. И тези, които се въздържат от месна храна или ядат растителна храна ги считат за прости хора. Други искат да ни убедят, че въздържанието от месна храна е вредно, защото за човека е определено месна храна. Преди исторически времена още е съществувала една култура, която се е хранила по един естествен път. От тогава учените се разделиха на два лагера: Едната половина от тях поддържа, че хората трябва да се хранят с растителна храна, а другата половина поддържа, че те трябва да се хранят с месна храна. Онези, които препоръчваха месна храна я направиха обща. Тази храна е почти навсякъде. Днес малко има въздържатели от месната храна. Също така и от птиците, малко има между тях, които се хранят с вегетарианска храна, само гълъбът се храни със зрънца, а другите се хранят повече с мушици – те са месоядци. Ако отидете между рибите, там няма да намерите вегетарианци, те почти всички се гълтат едни други. От млекопитающите пък малка част се хранят с растителна храна. Та казвам: Съвременните хора страдат от въздържание да не се хранят с онова, което природата им е дала, но да се хранят с това, което те мислят, че им е полезно. Те основават храненето с месо, като поддържат, че тази храна е по-компресирана, по-сбита, по-хранителна. Обаче месната храна, която животните са приготвили не е толкова хранителна, защото в процеса на развитието си, животните са извадили от храната всички хранителни елементи и са оставили от нея само непотребните, тия, които именно хората употребяват за храна. Например храната, която употребява свинята, отива за поддържане на нейния организъм, а това, което наваксва и остава, тя употребява за намазване на своите органи. Хората, като употребяват тази мас мислят, че тя е полезна за техния организъм и пригодена за тях. Също така има и литература, която аз наричам месна литература. В този смисъл има два вида литератури – месна и растителна литература. От месоядството произтичат всички нещастия в света. Когато Христос дойде на земята искаше да внесе едно въведение и затова каза: „Който не яде плътта ми и не пие кръвта ми, няма живот в себе си“. Като не разбраха смисъла на думите му, те се обърнаха към Него и го запитаха: „Как е възможно да се яде плътта? Нима затова се родиха тия хора? Нима за това трябва да следват това учение?“ Те казваха, че светът страда именно от ядене на месо. Но Христос им каза: Плътта нищо не ползува, но словото (което) ви говоря, то ползува човека. Значи в разбирането е всичко. В какво седи силата на растителната храна, която природата ни дава? Силата на всяка храна седи в Словото, което тя включва и използува. Или другояче казано: Ако вземете боб и го посеете на припек, той ще бъде по-хранителен от онзи, който е посят на усойничаво место. Същото може да се каже и за картошките. Ако имате плодна градина, изложена на припек, тя ще даде по-добри плодове, отколкото онази, която е изложена на усойно место. На пръв поглед това изглежда противоречиво. Онези, които са правили опити, виждат, че има голяма разлика между онова, което е садено на слънце и онова, което е садено на усойни места. Следователно, всяка храна, която е изложена на слънце, е по хранителна от друга, която не е била на слънце. Същото може да се каже и за идеите. Всяка идея, която е родена при благоприятни условия, тя не е осакатена, както онази, която е родена при неблагоприятни условия, при големи мъчнотии. Такава идея не може да допринесе нищо от това, което светът от нея очаква. Сега ще направя един паралел. Корените, които се спущат дълбоко в земята, вършат отлична работа, но в отглас на тях се явяват клонищата на живота. От корените ние не можем да очакваме това, което очакваме от клонищата. Идеите, които се зараждат в корените, трябва да дадат своите плодове в клонищата. Следователно, ако идеите на нашия физически живот не спуснат корените си дълбоко в този свят, и не дадат плодовете си в Божествения свят, тези корени не са разбрали живота. Това означава, че човек се познава по плодовете си. Значи, дали корените са се развивали добре, това се познава по самите плодове; и дали плодовете са добри, това говори за състоянието на техните корени. Следователно, вие можете да познаете дали сте в права посока или не напълно, по плодовете на вашите мисли и на вашите чувствувания. Ако вие се смущавате когато времето се разваля, вие не разбирате какво нещо е светът. Ако като чувате гръмотевици, вие се уплашите, пак не разбирате живота. Ако се плашите от една температура от 35–40 градуса студ, вие не разбирате природата. Ако се плашите от земетресения, от кризи, от сиромашия, вие не разбирате нито природата, нито живота. Или, ако считате, че богатството е благо, вие пак не разбирате живота. Богатството и сиромашията, учението и славата, всички тия неща хората ги народиха. Той казва: „Не търсете слава от човеците, но търсете слава от Бога“. Човешката слава няма да освободи човека. Казвате: Човек трябва да бъде добър. Не, всеки човек сам трябва да съзнава, че е добър, а не другите хора да съзнават това. Той сам трябва да съзнава, че е добър, че е дошъл да слуша природата и да ѝ служи, като честен човек без никаква измама, без никакво безчестие. Това е истинският морал. Това е идеал. И ако така се създаде един дом, какъв спор може да има между мъжа и жената? И ако мъжът съзнава дълбоко в себе си, че е добър и ако жената съзнава, че е добра и всеки се справя със себе си, животът нямаше ли да тече по-добре? – Много по-добре щеше да бъде. А сега всички ние сме намесени във възпитанието на другите, а сами оставаме невъзпитани. Един турски бей давал наставления на сина си, , но меко, кротко, с любов. По едно време влиза в стаята един от неговите слуги, и беят започва да го ругае, да му казва лоши думи, които сега няма да произнасям. Обаче синът на бея се обръща към баща си и му казва: Татко, защо казваш на слугата ханзир, гяур? Защо на мене говориш по един начин, а на него по друг начин? Нали и той е чадо на Бога? Аз съм твоят син, а той е син на Бога. Ти на мене даваш морал, а сам не следваш този морал. Трябва ли и аз един ден като тебе да казвам на слугите си същото? Значи, ние трябва да следваме един морал. Ще приведа същия пример в друга форма. Един гръцки свещеник, няма да вземам пример с български свещеник, проповядвал в църквата учението на Христа и казвал: Братя християни, Христос казал, че който има две ризи да даде едната на сиромасите. Както виждате сериозна работа е това учение. Като чула тази проповед, попадията се върнала дома си и започнала да мисли върху думите на Христа. В това време покрай дома им минал един просяк, отбил се в къщата им да иска нещо. Тогава попадията си казала: Попа има две ризи ще дам едната на просяка. Дала ризата и била доволна, че изпълнила една от заповедите на Христа. Като се върнал от църквата, попът започнал да търси нещо в дрехите си и казал: Попадия, де е ризата ми? Дадох я на един просяк, който току що сега мина. Ти нали казваше, че Христос е казал, който има две ризи да даде едната на бедните. Това се отнася за другите хора, но не и за нас.

Съвременните хора търсят един морал, който да засяга другите хора, а не тях самите. Досега е било така, но правото учение първо трябва да засегне нас лично, ние да го опитаме върху себе си и ако то е право за нас, ще бъде право и за другите. След като дадем едната риза на ближния си, трябва да видим как ще се почувствуваме от това. Христос е казал: „Ако имате две ризи, дайте едната на брата си“. Казвате, че това е старо учение. Какво ще правите само с една риза, като дойде време да се приперете? Хубаво, тогава имайте четири ризи, та двете да дадете на брата си, а двете да оставите за себе си. Тъй щото, ако имате две ризи и не можете да дадете едната на брата си, тогава увеличете ризите си. Ако имате четири ризи, двете на сиромасите и двете за себе си. Ако имате осем ризи, четирите ще дадете на сиромасите, а четирите ще оставите за себе си. Следователно, ако две ризи са ви малко, направете ги осем. Това значи: Увеличете доброто в себе си. Увеличете силата на своя ум, увеличете силата на своето сърце, увеличете силата на своето тяло? Казвате: Да бъда учен, да бъда силен човек. Силният все ще направи някакъв грях. А, не е така. Ще ви приведа един пример. Представете си една гладна, изнемощяла въшка. Тя изглежда тиха, кротка като някой светия. Но ако тази въшка я поставите в главата на кого и да е, тя веднага ще покаже своя характер, ще видите, че не е толкова смирена, колкото изглеждала по-преди. Също така може да се каже, че постът не прави човек по-добър. Постът е един метод, той е за добрите хора, не е за лошите. Признавам едно: Че постът укротява лошите хора, а добрите подобрява. Едните укротява, а другите подобрява.

Казвам: При сегашния развой на хората, всички ви правят упрек, че в новото учение сте ставали неспособни за живота. Тогава аз ще направя едно възражение: Кои са причините, че Франция, която върви по старото учение е на израждане? Статистиката показва, че французите, които живеят по старото учение, не се размножават. И славяните, които не водят морален живот, и те не се размножават много. Кои са причините за това? Причината за това седи някъде дълбоко. Френският народ се е спънал в чувствата си – нищо повече. И това, че сега във Франция се намалява раждаемостта, причините се крият в астралния свят. Ще ви приведа един пример. В Германия, в сегашните времена, във времето на един от сегашните, нови германски императори, се случило следното нещо: Германският император отишъл един ден в една от видните евангелски църкви да слуша един от младите проповедници, който бил много красноречив и добър проповедник. Като чул да проповядва, германският император казал на министъра, който го придружавал: Този проповедник говори отлично, но изглежда, че не е добре платен. Трябва да му се увеличи заплатата, да получава повече, да се подобри положението му, да работи по-добре. Той е способен човек, заслужава да се възнагради. След десетина години, императорът пак минал покрай същата църква, влязъл вътре да чуе сега как проповедникът проповядва, но останал зачуден, когато не чул неговия глас. Тогава той се обърнал към министъра и попитал: Защо онзи виден проповедник не проповядва вече? Министърът отговорил: Петелът кога затлъстее престава да пее. С това аз не искам да кажа, че затлъстяването е вредно, защото и изпосталяването е вредно. И затлъстяването, и изпосталяването са крайности. Ние мислим, че като имаме всички условия, ще бъдем добри. Можем да бъдем по-добри, но съвсем ще замлъкнем. Забелязано е, че онези хора, които се хранят много и които нямат големи мъчнотии, затлъстяват повече. Сърцето на тези хора се обвива с мас. Но ако почнат да ги гонят от едно место на друго и сърцето им ще си дойде на своето место.

Сега мнозина се запитват защо са страданията в света? Страданията в света са дошли, защото хората минават през една област на астралния свят, светът на страстите, на чувствата, дето те искат да се удоволствуват с всичко, което им е дадено. Но това е отровата на цялото човечество. В следствие на това, те минават през ред страдания, изпитания, разочарования. Почти всички съвременни хора са отровени, в следствие, на което са крайно недоволни: Едни са недоволни от жена си, други – от мъжа си, трети от децата си, четвърти от майка си, пети от работата, от занятието си, вследствие, на което са готови да умрат и казват, че не струва да се живее. Питам: Де ще отидеш като умреш? Ти ходил ли си в онзи свят да знаеш какво е там? Под онзи свят разбирам онзи разумен свят, на разумни същества, които разбират нещата. Това е, според мене, разумния свят. Сега, аз не искам да ви проповядвам едно морално учение, да ви казвам, че трябва да бъдете добри или че сте добри. Вие сте много добри, но носите последствията на хиляди поколения преди вас. Вие мислите, че каквото знаете, е все право. Не, от всичко, което знаете, ще хвърлите настрана 75 на сто, а ще оставите само 25 на сто. Само този процент е право. Този е опитът, до който съм дошъл чрез наблюдения и проверки. От всичките ви знания и опитности, само 25 на сто издържат, а останалото никак и никъде не издържа. Това, което ви говоря, издържа при всички условия. Аз наричам морален човек онзи, който издържа на всичките изпитания. Туриш го пред отворената каса, минава, заминава, не се изкушава, казва: Парите не ме интересуват. Туриш го пред красиви жени, погледне към тях мине-замине, не се изкушава, но казва: Тези жени нека живеят добре с мъжете си. Не се изкушава. Той гледа на жените като на свои сестри. Турете го голям чиновник някъде – не се изкушава, на нищо не се подава, никаква власт не го увлича. Туриш го на професорска катедра – издържа – от нищо не се изкушава. Туриш го в сиромашията – не се обезсърчава. Туриш го на легло като болен не се отчайва – на всичко издържа. Този човек има морален стабилитет. Легне болен, но си пее, не иска да знае. Дойде лекар, пипа пулсът му и казва: Имаш температура 41 градуса, ще умреш. Не, аз от 41 градуса не умирам. И от 42 градуса не умирам, нито от 45 градуса умирам. Тази температура може да плаши страхливците, аз не се плаша. Човек с убеждение не умира. Достатъчно е само идеята, която той поддържа, да е привързан към нея съзнателно. Ще приведа един такъв пример за изяснение на идеята. Този пример е от американския живот. Един богат американец имал млада, красива жена, която много обичал. Той не могъл да живее без нея. Случило се, че тя заболяла сериозно и трябвало да лежи известно време на легло, вследствие на което отслабнала много. Той викал лекари, най-после събрал 10–15 лекари да направят консулт, да кажат последната си дума. Като я прегледали внимателно, лекарите повикали мъжа ѝ и казали: Няма какво, ще си приготвите да понесете удара, който съдбата ви носи. Според нашите сведения от науката, намираме, че жена ви няма да издържи на тази болест. Тя ще си замине, и вие трябва да я приготвите. Тя е много слаба, за да може да се бори с болестта. Той се разплакал, но отишъл при жена си. Като го видяла със заплакани очи, тя го попитала: Кажи ми искрено, какво казват лекарите за болестта ми? Те казват, че няма да издържиш, сериозно е положението ти. Тя не заплакала, но се обърнала към мъжа си с думите: Тогава аз ще трябва да се приготвя да замина, но ще те моля само за една услуга. Обещай ми, че ще я направиш. Мъжът се замислил и казал: Ако е такава услуга, че мога да я направя, ще ти обещая, но ако не е от характер да я изпълня, ако не е по силите ми, не обещавам. Може тогава да изляза с неиздържано обещание. Ти кажи какво искаш. Виж, понеже много те обичам, искам да ми обещаеш, че след смъртта ми няма да се жениш за друга. Това не мога да ти обещая. Аз съм слаб към жените, мога да се оженя и да не издържа на обещанието си. Щом е така, аз тогава не умирам. Въпреки това, че лекарите казали, че ще умра, но аз не умирам. И ще ти докажа, че няма да умра. Тя станала веднага от леглото си и на другия ден още била здрава. Ако една жена не умира и е в сила да противодействува на смъртта само за да не дойде друга жена на нейното место в дома ѝ, трябва ли ние да излезем по-слаби от нея и да не издържим на всички изпитания за една велика идея, която поддържаме в себе си? Ако тази идея е велик идеал на Любовта, не трябва ли да издържим всичко заради нея? Мнозина казват: Това нещо е невъзможно за мене. Ето в какво отношение нещата са невъзможни. Невъзможно е за човека да скъса изведнъж едно гемеджийско въже. Но ако той вземе една игла и всеки ден го къса нишка по нишка, това въже след известно време ще се скъса. Следователно, само с една малка игла може да го скъсаш, затова не казвай, че не можеш да скъсаш въжето. Само че ще отиде за това повече време. Щом дойде въпроса за доброто, никога не допущай една мисъл, че не можеш да направиш нещо. Дойде ли въпроса за доброто кажи: Мога, само че се изисква малко повече време. Също така трябва да знаете, че онзи, който ви обича, той е готов за вас да направи всички жертви. Ако баща ви и майка ви правят всички жертви за вас, коя е причината за това? Това е Любовта, която ги заставя да правят тези жертви. Вземете птичката, която отглежда малките си. Тя по цял ден ходи да събира храна, да ги нахрани, но като пораснат, тя ги пуща на свобода да отидат на работа. Значи, Любовта е, която прави всичко в света. Щом имаш Любов, всичко можеш да направиш. Като нямаш Любов, нищо не можеш да направиш. И моралът седи в същото. Ако искаме да успяваме в света, ние непременно трябва да имаме Любов. Законът, който извличам е следният: Бащата обича сина си, понеже мяза на него. Майката обича дъщеря си, понеже мяза на нея. Доброто, което бащата съзида в себе си, го жертвува за сина си, като мисли, че и той ще направи същото за света. Бог, Който ни обича и ни е създал, е вложил всичко хубаво у нас и иска да бъдем изразители на хубавото, на красивото, което съществува в света. Той може да ни даде повече, отколкото ние съзнаваме. В този смисъл, всеки може да бъде не само поет, но и музикант; не само музикант, но и художник; не само художник, но и скулптор. Всеки може да бъде силен човек. Всичко може да бъде човек, никой не може да му тури преграда. И тогава хората се спъват сами като се делят на мъже и жени. Жените казват: Ние сме от нежния пол, не сме силни като мъжете. Според мене, жените оперират с най-мощната сила в света. – С Любовта. Грешката е там, че жените са употребили Любовта повече за своите изгоди, отколкото за изгодите на своите ближни. Жените са употребили Любовта повече за своето изкушение. Според мене жените остаряват от много Любов. Зъбите им опадат от много Любов. Очите им отъпяват пак от много Любов. Жените престават да говорят от много Любов. Те престават да работят от много Любов. Не мислете, че това е упрек, но аз казвам как се е проявила от хиляди години неразбраната Любов. Понеже жената е дете на човека, нейният идеал трябва да бъде, да стане като баща си. Тя трябва да бъде като баща си. Трябва ли да срещнете една жена да грохне да търси кой я да обича? Жената няма какво да чака и да търси Любов от другите. Тя самата е извор, от нея трябва да тече Любовта навън. Жените казват: Мъжете трябва да ни дадат условия. Ако е въпрос за умствено отношение, те са прави. Но в астралния свят, жената е силна по Любов. Жената трябва да бъде силна в астралния свят, а мъжът трябва да бъде силен в умствения свят. Любовта на жената трябва да бъде сърдечна и да има в себе си топлина. Любовта на мъжа трябва да бъде умствена и да има в себе си хладина. Като влезете в Любовта на мъжа, да се чувствате под сянка, като че лъха приятна хладина към вас, след като сте били нажежени до температура 45 градуса. От любовта на мъжа лъха хладина към вас, а от любовта на жената излиза топлина, под която телата растат и се развиват. Сега аз говоря за принципите на растенето, при което се изисква топлина. А за разбирането и приложението на любовта се изисква хладина, понеже при тази хладина нещата не се развалят. Ако поставят един плод при нормални условия, под известна топлина, при която влагата да не се изпарява, този плод не може да (отиде) дълго време, той ще се развали. Но ако го поставят при нормални условия, може да се запази без да се развали.

Следователно, много от нашите идеи, много от нашите чувства се развалят по единствената причина, че Любовта на жените не е с такива трептения, с каквито трябва да бъде, не е с такава топлина, с каквато трябва да бъде, а (и) Любовта на мъжете не е с такава хладина, с каквато трябва да бъде. Като говоря за мъжа и за жената, аз имам предвид самия човек вътре в себе си. Ако дясното полушарие на човека не е хладно, и ако лявото му полушарие не е топло, той не е нормален човек. За да бъде човек нормален, непременно дясното му полушарие трябва да има нормална топлина и лявото му полушарие трябва да има нормална топлина. Този закон е верен не само по отношение на полушарията на човека, но и по отношение на камерите в човешкото сърце Двете камери на сърцето му имат по-голяма топлина, а другите две – по-голяма хладина – те са хладилници. Същият закон се отнася и до тялото на човека: Дясната му страна трябва да бъде по-топла, а лявата по-студена. Тук законът е обратен. Ако при бъдещето възпитание на децата се спазва този закон, ще видите колко лесно се възпитават децата. Нова хигиена се изисква от децата. Сега виждате, че дясната страна на тялото у децата е студена, а лявата е топла, вследствие на което каквото и да им разправяте, нищо не излиза. Ако дясната страна на мозъка е топла, а лявата студена, всичко ще върви наопаки. И след това казвате: Да бъде волята Божия! Как може да бъде Волята Божия, щом човек така се проявява? Човек трябва да се проявява така, както е създаден от Бога. Всеки от вас има едно правило, по което може правилно да постъпва. Казвате: Как ще знаем това правило? Когато вие постъпвате съобразно този велик закон, вие ще чувствувате в себе си дълбок мир, един полет на ума си, разширяване в сърцето си. Тогава вие ще се чувствувате силен спрямо окръжаващите, ще имате силна вяра и нещо топло ще лъха от вашия организъм. При това положение вие сте бодри и всичките ви работи ще вървят добре. Този е пътят, по който трябва да вървите. Това всеки е чувствувал. Щом направите най-малкото нарушение, веднага иде обратния процес. След това иде плач, окайване, разкайване, отчаяние, изповядване. Всичко това е хубаво, но животът не седи в изповядването. Животът седи в онова здравословно състояние, като погледне човек лицето си, да види в него Бога, да знае, че е в хармония с Него. Като погледнете лицето на природата, да знаете, че тя и вие сте в хармония помежду си, да има отзвук помежду ви и дето ходите, тя да ви познава и вие да я познавате. Това е здравото учение.

Мнозина казват: Какво е учил Христос? Христос е учил, че сърцето на човека трябва да бъде топло, а умът му трябва да бъде студен. Душата на човека трябва да бъде изпълнена с живот, а човешкият дух трябва да бъде изпълнен със сила. Защото силата е носителка на студенината в себе си. Който е силен, той е студен. Който има живот в себе си, той има и топлина. Но животът съдържа едно качество повече, отколкото самата топлина. Всичко обаче е в приложението. Като се приложи това нещо, човек ще може да се самовладее. Понякога вие се самозаблуждавате като не познавате своите състояния. Аз съм правил ред опити и наблюдения в това отношение. И вие можете да сте забелязали тези неща. Например, в присъствието на някои хора вие сте страхливи, а в присъствието на други не сте страхливи. В присъствието на някои хора сте нетърпеливи, а в присъствието на други сте търпеливи. Това не е ваше състояние, това е състоянието на другите хора, които вие чувствувате и се отразяват като ваши. Като влезете между учени хора, и вие ставате учени. Като влезете между невежи и вие ставате невежи. В дадения случай външните хора, външната среда е израз на онова, което и вие усещате. Често казвате, че сте невежи. Не се плашете, това е състоянието на средата, в която сте влезли. Ама сърцето ми е съвсем изстинало. Не е изстинало сърцето, това е състоянието на средата, в която сте влезли. Средата е студена. Ако днес е студено вън, кой е причината за това? Студът в света. Когато в природата е студено, тя иска с това да застави хората да мислят. Когато иска да внесе повече чувства в хората и да подобри чувствата им, природата внася повече топлина, и ние казваме, че времето е топло. Днес, например се решава един важен въпрос за германците, те гласуват на кого ще се падне Саарската област след плебисцита. Времето вън показва, че европейските народи трябва да мислят, да разрешат въпроса умно, а не по чувства. Ако решат въпроса умно, няма да има никакъв спор, но ако не го разрешат умно, ще остане един промеждутък временен.

Сега тези въпроси са временни. За нас кой е същественият въпрос? И вие имате един плебисцит. То е, всеки човек чувствува дали хората го обичат или не го обичат. Мнозина казват, че хората не ги обичат, не го уважават. Да, много малко обич има между хората. Не ми говорете за любов. Ако влезете добре облечен, с хубаво, ново палто, със самурена кожа около яката, с хубава шапка, цилиндър или друга някаква, с хубави обуща, със златни пръстени на ръцете, банкерът веднага ще стане с голямо почитание към вас и ще ви каже: Заповядайте, господине, какво обичате? След това ще ви разпита какъв сте, отде сте, какъв е баща ви и като разбере, че разполагате с голямо богатство ще каже: На ваше разположение съм, какво желаете? И този човек мисли, че банкерът го обича. Не, той го обича заради положението му. По този случай има една приказка за Настрадин Ходжа. Отишъл той един ден на кафенето, но бил много лошо облечен. Като влязъл в кафенето, никой не му обърнал внимание. На другия ден той облякъл най-хубавите си дрехи и така облечен влязъл в същото кафене. Веднага му обърнали внимание и от всички маси започнали да го черпят с кафе. Колкото кафета му дали, той все ги изсипвал на дрехите си, като им казвал: На, пийте вие, на вас се дава това уважение. Та казвам: Радвайте се когато сте в бедно положение, защото ще имате възможност да познаете онези, които ви обичат и почитат. Само когато сте бедни, когато се намирате в трудно, в бедно, положение със скъсани дрехи и обуща, гладували три дена, само тогава ще познаете доколко хората ви обичат и почитат и доколко вие сте указвали състрадание към тях. Иначе можете да изпаднете в заблуждение, да мислите, че сте или уважавани или неуважавани. Иначе, мнозина могат да ви пишат, че сте велик човек, че имате знание. Велик сте заради парите си, заради знанието, което имате. Сегашното знание не е много трайно, то е временно само. Какво ще бъде с това знание след хиляда години, например? След хиляда години и децата ще знаят толкова, колкото вие знаете днес. Де ще бъде вашето знание след хиляда години? Добро е това знание, което сега имате, но след време има неща, които трябва да се научат и които ще бъдат по-ценни от сегашните. Значи, трябва да оценяваме онова, което нашият ум следи; трябва да оценяваме онова, което нашето сърце следи; трябва да оценяваме онова, което нашата душа и нашият дух следят, понеже всичко това носи бъдещите възможности в себе си.

Та вие не трябва да се обезсърчавате и при най-големите противоречия, които съществуват. При най-големите противоречия съществуват и най-големите възможности. При най-големите страдания съществуват най-големите благословения. Проследете цялата история и ще видите, че всички онези народи, които са се дигали и слагали за велики, са имали най-големи страдания. В това няма никакво изключение. А всички ония народи, които са имали най-малките страдания, са имали и най-малки благословения. Апостол Павел, който минаваше за виден апостол, беше бит пет пъти по 39 удара и най-после каза: „Братя, с големи страдания и мъки ще се влезе в другия свят“. И Христос, Който дойде да спаси света, мина през най-големи страдания. Всички благожелатели на света минават през най-големите страдания. Онези, които отиват да открият северния и южния полюс също минават през големи страдания. Онези, които отиват да открият Америка и Африка, минават пак през големи изпитания. И авиаторите минават през големи изпитания. Всеки, който иска да постигне нещо, той трябва да знае, че го чакат големи изпитания. Аз говоря за изпитанията, които са в реда на нещата. Малкото дете има по-малко знания, а големият син има повече. Малкото дете е често галено от майка си, но когато порасне, когато стане студент в университета, майка му не го гали вече, тя се радва, че той учи. Настава време, когато не трябва да ни галят, а ние трябва да учим добре. Казвате, че трябва да се обичате. Ако ви дадат една програма да покажете как трябва да се обичате, каква Любов ще внесете в света? Много лесно. Представете си, че имате брашно, вода, сол и трябва да направите един хляб. Омесвате го добре, но нямате фурна да го опечете, защото сте на планината. И тук работата не е мъчна. Ще накладете хубав огън, ще отделите после горещата пепел на страна, ще турите в нея прясната погача и ще я заровите да седи там, докато се опече. После ще я извадите, ще я издухате от пепелта и ще я изядете. Питам: Трябва ли в дадения случай да се оплаквате, че нямате удобства, това онова? Както виждате целта е постигната. В дадения случай за предпочитане е опечената пита с малко пепел отгоре, отколкото и най-хубавия хляб, изваден от някоя модерна фурна. Колкото и да е модерна, този хляб не е толкова хигиеничен. Едно е важно, брашното било то житено или царевично, да бъде съвършено чисто. Сегашните брашна какви ли не нечистотии нямат в себе си. Външно хлябът минава за много добър, но вътрешно не е така.

Сега да оставим тези неща настрана. Нашият умствен, нашият сърдечен живот трябва да бъдат съвършено чисти от всякакви примеси. Няма какво да се сърдим на миналите поколения. Още в този живот ние можем да направим известно пречистване, стига само да спазим известни правила. Когато ви дойде една мъчнотия, вие трябва да знаете, към кой свят принадлежи тя: Дали към физическия, дали към сърдечния или към умствения. И след това трябва да я разрешите съобразно тези закони. Вие не трябва да разрешавате всички неща по един и същи начин. Вие казвате: Искам да съм богат, за да правя добрини. Мислите ли, че само богатите хора правят добрини? Че всеки човек е богат. Когато един човек е надарен с ум, със сърце и със здраво тяло, може ли да се нарече сиромах? С една сладка дума вие можете да принесете на човека много по-голяма полза, отколкото ако му дадете десет хиляда лева. С тези десет хиляди лева този човек може да си купи един хубав костюм, обуща и с тях да се представя. А тъй, с една сладка дума, вие можете да произведете в човека цял преврат. Вие мислите, че реалното в света трябва да бъде резултат на вашия ум, на вашето сърце Не, това е последният опит. Физическият опит трябва да бъде винаги последен. След като сте направили един умствен опит, един сърдечен опит, най-после ще направите един опит на физическото поле, той е последният опит. Зад него вече няма нищо друго. И като направим този последен опит трябва вече да спрем. Сега ще оставим по нататък на природата. След като направите и последния опит и нямате резултат, оставете вече на природата, тя ще свърши останалата работа. Като направи опита, природата ще ви покаже начина, по който може да поправи погрешката. Ще ви приведа един пример за изяснение на идеята си. Един българин, слуга при един богат господар, носил в ръцете си парите на своя господар в една торба. Обаче, един турчин го гонил, искал да му вземе торбата с парите. Като се видял на тясно слугата започнал да се моли на Господа: Господи, моля Ти се, помогни ми да занеса парите на господаря си, защото не знам какво да говоря ако този турчин ми вземе парите. Турчинът викал след него: Стой, но българинът все бягал. По едно време турчинът се спънал в един камък, паднал на земята и строшил крака си. Като чул охканията на турчина, слугата се върнал назад, взел го на гърба си, турил и торбата на гърба си и го завел дома си да го превържат. Вече нямало защо да бяга. Кой е виновен сега? Трябва ли да съжалявате, че кракът на турчина се е счупил? Природата, обаче, е дала последното разрешение на въпроса. Слугата показал на турчина, какво нещо е човещината, а турчинът взел да се моли да го извини, че не постъпил добре, не постъпил по Бога. От този момент българинът и турчинът станали най-добри приятели.

Сега ние сме във фазата, когато на много хора трябва да се счупят краката. На много мъже, на много жени, на много синове и дъщери, на мнозина трябва да се счупят краката. Но и мнозина трябва да ги нарамят на гърбовете си, с торба на рамо и да ги занесат в домовете си, да им покажат един добър урок, как трябва да се живее.

„Благословен господ Бог наш“.

Тайна молитва.

(Малко мъгливо, и малко студено време. Няма сняг.)

14. беседа от Учителя, държана на 13 януари 1935 г. София, Изгрев