Разлика между версии на „Педагогически правила“

Версия от 20:30, 10 май 2011

Педагогически правила

7 ч. с. петък, 9 юли. Учителя

В. И. Ч. Б. В. Б!

Размишление.

Да възстановим нашите вътрешни връзки с Истината. Има един закон в света, който гласи: всичко не се изказва и не може да се изкаже. Всичко не се определя и не може да се определи. Всичко не се вижда и не може да се види. Невъзможно е това да стане в даден случай. За да може да се постигне всичко това, изискват се малко по-будни умове. Да кажем, че имаме в пространството математическата точка А, която се явява като силов център. Питам: тази точка отде изникна в пространството? Вие не знаете това, но факт е, че точката А се проявява и действа. Представете си, че тази точка е някой извор, който извира някъде из земята. Вие ще си зададете въпроса: отде иде тази точка, как се проявява тя? Сама ли е в пространството? Сега ще вземете да философствате. Оставете вашата философия, оставете това, което вие знаете, защото вашата философия е такъв един аршин, с който природата не мери. Вашите философски възгледи не важат за природата и за природните явления. Те важат само за вас. Но природата има други мерки, други начини, други методи. Какви? - Разумни. Тя си служи с разумни мерки, начини и методи. Как се е появила точката А? Тази точка може да се яви като мисъл във вашия ум и да ви занимава. Отде е дошла, как се е появила и от кое място? - Не знаете. Казвате: имам една мисъл в главата си. На кое място в главата ви е тази мисъл? - Не знаете, не можете да определите. Дотогава, докато не можете да определите мястото на тази точка, или на тази мисъл, или на тази идея, тя е преходна, върху нея не можете да градите. Тя е самарът на живота ви. Точката А подразбира, че съществува друга една точка - В. Щом започнеш да мислиш, това показва, че друг някой преди тебе е мислил. Щом дадена мисъл съществува още, това показва, че някой преди тебе е мислил и твоята мисъл е отражение на неговата. Никоя мисъл не излиза самостойно. Ти не си някой гениален човек, който може да роди мисълта. Тази мисъл възниква от друг ум, а в твоя ум тя се явява само като отражение.

Аз искам сега да ви наведа на основния закон в педагогията. Какво значи, според педагогията да отхраниш един човек? Педагогът ще отговори: да отхраниш един човек, значи да му даваш достатъчно храна - нищо повече. Този човек, след като приеме храната си, организмът му е вече в състояние сам да определи, накъде да отправи храната, ти няма какво да се бъркаш във вътрешните процеси. По същия начин учителят е един готвач, който е длъжен да има само около десетина-двадесет тенджери, за да приготви храна за децата си. Той запитва децата си: "Какво искате да обядвате днес"? Те му казват, какво искат. Той им сготвя, сипва на всяко дете в паницата му и по-нататък не се бърка, оставя децата сами да се хранят. Това е педагогия!

Ще ви запитам: какви педагози имат рибите? Какви педагози имат вълците? Какви педагози имат овцете? Какви педагози имат щъркелите? Какви педагози имат орлите, гълъбите, кокошките? Какви педагози имат растенията? Гледаш, цяла гора от безброй дървета, заели грамадно пространство, развиват се, растат сами нагоре. Питам: кой педагог научи тия дървета, как да растат нагоре с върховете си и как да се посяват? Ние като се бъркаме в работата на природата, изопачаваме живота си. Тъкмо започнем да се развиваме според методите на природата и току-виж, дойде педагогът и започне да действа според своите правила и методи. Посадиш едно растение, остави го, не го бъркай. Дойде човeкът, иска да покаже своето изкуство. Той взема една присадка от ябълка, или от дюля, иска да я присади върху една круша. Излeзе едно "бамбашка" дърво. Такова дърво сyществува ли в природата? Такива дървета съществуват, но по отделно, всяко за себе си, а не върху едно и също дърво. Ако върху едно и също дърво има ябълки и круши, това се дължи на изкуството на човека, на педагога. Половината от това дърво ще ражда круши, а другата половина - ябълки. Обаче плодът на туй дърво ще бъде ли едновременно круша и ябълка? Плодът на крушата като падне на земята и се посади, ще роди круши, на ябълката - ябълки. Те ще си дойдат до старото положение.

И тъй, днешното възпитание, което педагозите прилагат, е присаждане, и след като човек умре, ни помен не остава от тази педагогика. Даже след всеки тежък изпит, който прекарваме в живота си, нашите възгледи, по някой път, претърпяват коренни преобразувания. И тогава вие казвате: аз не мисля вече, както по-рано. Казвам: де отидоха неговите по-раншни възгледи и мисли? Да кажем, някой мисли, че демокрацията ще оправи света. Обаче, хване го някоя тежка болест, или с други думи, хване го една философска, една органическа, физическа треска и след туй става монархист. Казва: демокрацията не може да оправи света, монархизмът ще го оправи. Значи, точката А е демокрацията, точката В е монархизмът. После пък става обратното. След това се явяват други проекции на точки, става превръщане на силите - нашите възгледи се превръщат. Днес можеш да бъдеш демократ, утре - монархист, и обратно. Днес можеш да вярваш в педагогиката, утре да кажеш: никаква педагогика не съществува. Не, това не значи, че педагогиката не съществува в света. Нещата в света, в живата природа са организирани, няма какво ти да ги възпитаваш. Ти трябва само да подпомагаш.

Според моите възгледи, или според възгледите на природата, всеки човек се ражда организиран вътре в себе си. Може ли един идеал, според всичкото изкуство на педагогиката да преобрази един вълк? Френолозите са доказали, че някои хора, колкото и да ги възпитаваш, каквато религия и да им проповядваш, както и да им говориш за Бога, щом ги оставите пред някоя каса, отварят касата и я обират, имат слабост към парите. В този случай, всички тия възгледи, които си им присадил, че има Бог, че има закон на възмездие - падат. Те не могат да се самовладат. Де отиде тяхната педагогика? В какво седи първото правило на педагогиката? Първото правило на педагогиката е следното: бащата трябва да обича сина си, и майката требва да обича дъщеря си. Второто правило на педагогиката: синът трябва да обича баща си, и дъщерята трябва да обича майка си. Това е смяна на енергии. Син, който обича баща си, може да обича и майка си. Такъв е законът. Има синове, които са много привързани към бащите си, само за тях говорят. От гледището на педагогията, ако майката иска да привлече сина си на своя страна, трябва да разбира законите на природата за превръщането на силите. Син, който обича баща си, може да обича и майка си. Как действа законът за превръщането на силите? Ако синът обича баща си идейно, майката, за да привлече сина си към своя страна, и тя трябва да обича мъжа си. Не го ли обича, всичките и усилия са напразни. Тогава, освен че няма да го привлече, но в сина ще се зароди отвръщение към майката. Значи, начинът за превръщане на силите е следният: ако синът почувства, че майката обича бащата, както той го обича, ще обича и майка си. И обратното е вярно. Ако дъщерята обича майка си, а бащата ревнува, каквито усилия и да прави той, както и да и угажда, каквото и да и купува, освен че няма да я привлече, но ще я отчужди от себе си. Какво се изисква от него, щом иска да привлече дъщеря си? - Той трябва да обича жена си тъй, както дъщерята я обича. Обича ли я така, дъщерята може да даде от своите чувства и на бащата.

Сега, вие казвате, че ще възпитавате. Как ще възпитавате едно дете? Най-първо ще видите, дали туй дете ви обича. После ще наблюдавате, кого обича това дете. Някой път учителите си правят илюзии, че децата им ги обичат. Някой път любовта на децата е користолюбива. Те носят на учителите си цветя, подаръци, но това още не е истинска любов. Учителите трябва да знаят, че едно дете, колкото малко и да е, може да бъде една напреднала душа. Много деца са по-умни от учителите си. Много деца разбират закона на внушението, закона за трансформиране на енергиите по-добре от бащата и майката. Запример, често срещаме генерали на бойното поле или другаде някъде при изпълнение на своята длъжност, строги, неотстъпчиви, нищо не може да ги помести от тяхната позиция или от тяхното решение, никой не може да им повлияе. Но гледаш един от тия генерали, щом дойде при него детето му, поглади баща си по главата, по челото, целуне го, изведнъж бащата омекне, отстъпва. Каквото каже това малко дете, бащата слуша - сърцето му се отваря. Значи, детето разбира добре закона за трансформиране на енергиите и го прилага. То трансформира ония набрали се енергии в сърцето на бащата, и той е готов да изпълни неговото желание.

Та казвам: според мене, вие не можете да приложите никаква педагогика в свeта, ако нямате любов към Бога, ако не обичате Бога. Това е основният закон. Вие ще излезете с вашите възгледи и ще кажете: казано е в Писанието, че Бога никой никога не е видял. Значи, този Бог е някаква безименна точка. Той е непроявеният Бог. Той не иска да знае нищо за вас. Но проявеният Бог, Когото вие познавате, има връзка с непроявения. И ако вие не обичате и не познавате непроявения Бог, а обичате и познавате проявения Бог, то чрез Него ще се свържете с непроявения. Тогава и непроявеният ще ви познава. Сега, ще ви представя едно математическо противоречие. Проявеният Бог живее само в едного, а непроявеният живее във всички. Как ще разберете това нещо? - То е една велика математическа задача. Проявеният Бог живее само в едного, само на едно място. Той не е на много места. Непроявеният е на много места. Следователно, когато кажете, че Бог живее в нас и ние живеем и се движим в Него, това е начин за трансформиране на енергиите. Когато кажем, че всички трябва да обичаме Бога, това показва, че всички Го познаваме. Ако вие ми кажете, че не познавате Бога, не говорите Истината. Но щом вие кажете: знаете ли, че Бог живее в мене? - Това вече е проявлението на Бога във вас. Той се проявява.

Та когато казвате, че Бога никой никога не е видял, това е търговски израз, една търговска сделка. Защо казвате така? - Имам да взимам пари от вас. Идвам да си ги взема, но вие ми казвате: нито ви познавам, нито пет пари в джоба си имам. Да, ако кажете, че ме познавате, трябва да ми дадете парите, които ми дължите. Туй е вашето съображение, поради което не говорите Истината. Аз имам везни у дома си и ви казвам: ела у дома, аз ще ви претегля на везните и ще ви докажа, дали имате пари, или не. Претегля ви без дрехите, зная колко тежатат, отбележа си всичко това и виждам най-после, че остават още 10 грама. Това е теглото на парите във вас, т. е. на златото, което имате в себе си. Казвам ви тогава: вие имате 10 грама злато в себе си, извадете го навън! Сега ще разгледаме другото положение, в което хората често изпадат. Те казват, че светът е неуреден. Това е тяхното субективно схващане. Те мязат на Настрадин-ходжа, който казвал, че когато умре жена му, половината свят ще се свърши, а когато умре той целият свят ще се свърши. Това е вътрешно, субективно схващане. Спечелиш малко пари, направиш си къща, сВетът, малко се е оправил. Изгубиш къщата си, изгубиш здравето си, уволнят те от служба, казваш: светът се е развалил. Действително, твоят субективен свят се е разстроил. Но тия промени, които може да станат в твоя субективен свят, външният свят даже не ги е почувствал.

Ние изпадаме в заблуждение, като искаме да възпитаваме хората. Не трябва да възпитаваме хората, а трябва да бждем съработници на Бога! Понеже Бог е най-стрият от всички, Той е имал време да изучи всички педагогически методи. Ако искаме да изучим и приложим някакъв педагогически метод, трябва да отидем при Бога. Той държи всички педагогически методи в своята архива. Най- старият педагог е Господ, при Него идете! Той има всички методи, ще ви каже, какъв метод е прилагал за всяка епоха. И за новата епоха има определен метод. Той ще ви каже: ето, този е педагогическият метод за новата епоха. Сега ще ви приведа друга мисъь. Искам например, да се разговарям с една птица, или пък искам да се разговарям с една риба. Това са две разумни същества. Едното разумно същество живее във водата, другото - във въздуха. Какво трябва да направя, когато искам да се разговарям с рибата? Тя не може да дойде при мене, аз трябва да сляза при нея, във водата трябва да отида. За да отида във водата, трябва да снема дрехите си и да стана като нея, с люспи. Затова, аз ще си туря люспи като нейните и ще говоря на нейния език. След това искам да говоря с птицата. Какво трябва да направя? - Трябва да стана птица, да ми израснат криле, и да литна във въздуха, да хвърча като нея. По този начин и всеки човек трябва да се изучава специфично. Учителят има една от най-трудните задачи - да възпитава хората. Ако той има 30 деца в отделението или класа си, това са 30 свята, цели 30 микрокосмоси. Знаете ли защо е мъчно да се възпитават хората? Ще ви кажа. Във всяко дете има сто милиона слънчеви системи. Умножете сега 30 по сто милиона! Колко правят? - Три милиарда. Това е една грамадна енергия, с която вие трябва разумно да се справяте. Аз говоря за разумната енергия, която е скрита в душата на всяко дете, на всеки човек. Някои мислят, че децата са глупави. Не, детето още като го учиш, знае, разбира, говориш ли му истината, или не. Децата като излязат из училището, казват: нашият учител не изведе тази работа добре, т. е. не говори истината. И няма да се мине дълго време, те ще го накарат да лъже, те ще го опитат. Най-после ще кажат: както мислехме, точно тъй излезе, учителят ни не говори Истината.

Днес някои от учителите се заблуждават, мислят, че деЬцата не разбират много неща и казват за тях: деца са те! Няма по-прозорливи същества от децата. Децата виждат и през стените, тъй ги познавам аз. Впрочем, аз не съм учил деца, и това, което говоря, то са мои математически изводи. Отде ги вадя? - От общите закони. Аз съм работил и работя с големите деца, тях см опитвал. Но и малките и големите деца са все деца. Това сжа само отношения, това са само различни семенца. Всеки човек, всеки индивид можем да си представим като една точка, напр. точка А. Тази точка като расте, разширява своя обем, при което разширение тя увеличава и своята деятелность. Това обаче не са нови енергии, това са енергии, които и по-рано са съществували, само че сега са по-интензивни, имат по-голям кръг на дейност. Някой казва: аз сега съм по-възрастен, повече разбирам и повече неща мога да направя. Така е, но трябва да знаете, че туй, което сте носили в детинство, носите и сега, само че по-разшерено, по-разработено. Тъй че вие и сега, в това си положение, няма да се спрете. И за в бъдеще ще продължавате да се развивате, защото имате ред други сили в себе си, които чакат своето проявление.

За сега сте големи деца, а за в бъдеще ще станете стари, ще минавате за възрастни хора. Да кажем, че живеете хиляди години. Каква ще бъде опитността, която ще придобиете за това време? - Най- напред ще се разширявате, после ще настане едно вдетиняване, след това пак разширение и т. н. Какво значи вдетиняване? - То е процес на пресяване. Децата се спират само върху неща, които са необходими за тях, тене се занимават с ненужни работи.

Сега, аз няма да се спирам Върху думата "педагогика". Тя е външно нещо. Нека се занимават с нея тия, които имат достатъчно свободно време. Трябва да имате предвид следното правило: не можеш да приложиш успешно един метод върху другите, ако не си го приложил върху себе си. Говориш на едно дете за послушание, за подчинение, но ако ти сам не слушаш, ако ти сам не се подчиняваш, не можеш да имаш никакъв резултат. Говориш на едно дете за трезва мисъл, а ти сам нямаш трезва мисъл. Ако ти развиваш една тема, а сам не я разбираш, как ще я предадеш? Говориш за Истината, а сам не разбираш, какво нещо е Истината. Например, някой чел някаква книга по астрология и дойде при мене да ми разправя, че Юпитер бил такъв, че Сатурн бил такъв, но виждам, че той не разбира нищо от тази материя. Астрологията е отвлечена наука. Няма нито един астролог, който да разбира, какво нещо е астрологията в нейния дълбок смисъл. Астрологията не е нищо друго, освен физиология на душата. Когато говорим нещо по астрология, ние не разбираме влиянието на разните звезди и планети върху човешкото тяло, но подразбираме Влиянието им Върху човешката душа. Тя е цял космос, съвокупност от необятни сили, които действат и очакват своя момент за проявление. Един ден човешката душа, като дойде в своите условия, може да се прояви като един ангел. Всеки от вас може да стане ангел. Кога? - Като ви се дадат условия. На една буба са нужни 40 дена, за да се превърне в пеперуда. Тази пеперуда, в сравнение с първото си положение става ангел. Бубата трябва да стане човек, човкът - ангел.

Сега, изчислете, тия 40 дена, на колко години ще се равняват за човека, докато той стане ангел. Един ден е равен на 1,000 години. Значи, човекът, за да се превърне в ангел, за да добие известно съвършенство, нужни му са 40,000 години. Но трябва да знаете, че това голямо число години, това са само разумни точки, през които трябва да минавате в духовния свят всеки ден. Ден е само за този, у когото съзнанието извършва нещо. Ако съзнанието ви е будно, имаше ден; ако съзнанието ви не е будно, никакъв день няма за вас, тъмнина е в духовния свят. Следователно, щом съзнанието ти в този свят не е будно, усещаш нощ; щом е будно съзнанието ти, усещаш ден. Ония хора пък, у които съзнанието е непреривно будно, имат постоянно ден. Вие можете да приложите този закон на земята. Ако искате да прогресирате, непременно трябва да имате в съзнанието си поне един непреривен ден. Значи, при каквито мъчнотии и да се намирате, при каквито спънки и условия да ви поставят, вашето съзнание трябва да е винаги будно. Вие ще кажете: условията са тежки, не можем всякога да бъдем будни. Оставете това нещо! Когато говорим за условията, аз ще ви обясня, какво нещо са те. Условията на живота са продукт на нашия дух. Ние сами създаваме условията. Ние сме господари на тях, но сме забравили това нещо, и условията днес са ни станали господари.

Да Ви изясня мисъльта си съ единъ примеръ. Представете си, че 200 души градятъ единъ съвремененъ модеренъ параходъ съ турбини, но пропуснали нещо при изчисленията, Вследствие на което парахо- дътъ се завършилъ съ единъ малъкъ, незабЬлЬзанъ дефектъ. Качватъ се на този параходъ и тръгватъ съ него по Великия океанъ. Дойдатъ до нЬкое мЬсто, турбинитЬ не работятъ. Турятъ вжглища, но не достига нЬщо, изчисленията излизатъ криви. Казватъ: условията сж такива.-Питамъ: коя е причината, че тия хора въ парахода се нами- ратъ въ туй трудно положение? Природата ли създаде тЬзи затруд¬нения, или тЬ сами си ги създадоха? - ТЬ сами си ги създадоха. СлЬдова- телно, сегашниятъ ни животъ, сегашнитЬ обстоятелства, въ които живЬемъ, не сж творба на Бога. Азъ не говоря за душата, за Божестве¬ното въ човЬка, а за проявитЬ на човЬшкия умъ и човЬшкото сърдце. Параходътъ, въ който сме влЬзли, е наше произведение, слЬдователно и условията на живота сж отъ насъ създадени. Наредбата на нЬщата, законитЬ, които създадоха учителитЬ, всичко това сме ние. А сега, като не разбирате законитЬ, казвате: да, но трЬбва да знаете, че Господь създаде този параходъ. Не, вие създадохте този параходъ. Защото, ако кажете, че Господь го е създалъ и пропусналъ нЬщо въ него, а при това подържате, че Богъ е всЬмждъръ, значи излиза, че и на Бога липсва нЬщо. Какво е тогава вашето мнЬние за Бога? Това, че нЬкждЬ въ природата се срЬщатъ нЬкакви изключения, говори за нЬкакво отклонение отъ разумнитЬ закони на природата. ДЬто има отклонения отъ природнитЬ закони, тамъ Богъ не е работилъ. Когато говоримъ за Бога, подразбираме ония отношения на душата, въ които нЬма абсолютно никаква погрЬшка. Когато азъ мисля правилно, когато мисъльша ми е Божествена, не правя погрЬшки. Тогава въ мене нЬма никаква алчность за пари, за богатство, за сила, за ядене и пиене. Когато казвамъ, че нЬмамъ нужда отъ тия нЬща, подразбирамъ, че имамъ всичко на разположение. Не мислете, че духовниятъ човЬкъ нЬма нужда отъ храна и не трЬбва да се храни. Въ него процесътъ на храненето ще бжде непрЬривенъ. Азъ разбирамъ яденето въ широкъ смисълъ на думата. Вие сега сте въ точка А, която прЬдставлява физическия животъ, но когато влЬзете въ точка В, т. е. въ духовния животъ, тогава яденето въ васъ ще бжде единъ непрЬривенъ процесъ. Това е дълбока мисъль, която не може да бжде напълно възприета и добрЬ разбрана отъ вашитЬ умове, защото днесъ органитЬ на човЬшкия мозъкъ не сж въ състояние да я възприематъ. Защо? - Понеже всЬка Божествена мисъль като дойде въ физическия свЬтъ, изисква реализи¬ране, а вие се страхувате. Страхувате се, защото нЬмате материалъ за реализирането и, и се уплашвате. ЗапримЬръ, идеитЬ - да се самопо¬жертвуваме, да живЬемъ единъ за другъ, да се обичаме, да се възпита¬ваме - това сж все Божествени идеи, които оставатъ неразрЬшени. Да възпитавашъ човЬка, това значи да започнешъ отъ себе си. Разбира се, тази опитность, която иматъ учителитЬ, е полезна, тя е извлЬчена отъ природата. Туй което е вЬрно въ възпитанието, което ученитЬ сж придобили като резултатъ на своитЬ опитц, прилагайте и вие, служете си съ него. Днесъ има много системи за обучение. ЗапримЬръ, по колко часа на день трЬбва да се занимаватъ дЬцата въ училището? Съ кой прЬдметъ трЬбва да започнатъ? ЧовЬкъ трЬбва да започне съ обективния умъ, съ наблюдението. ПослЬ, при втората фаза въ разви¬тието си, човЬкъ трЬбва да работи съ субективния си умъ. И най- послЬ, отъ тЬзи два метода той трЬбва да извлЬче третия - разумния методъ, който ще го доведе до изводитЬ на Божественото, т. е. до философския методъ. Значи, най-първо трЬбва да се започне съ материалнитЬ, съ видимитЬ работи, всичко трЬбва да бжде обективно. Когато казвамъ, че трЬбва да се чистятъ изворитЬ, това е символъ. Азъ нЬма сега да ви обясня този символъ. Понеже дЬцата сж материалисти, разсжжда- ватъ обективно, въ тЬхъ не е развитъ още субективния умъ, затова вие ще заведете дЬтето при нЬкой изворъ и ще му кажете: "Хубавъ лис този изворъ"? - Хубавъ е. "Водата му чиста ли е?" - Чиста е. "Ти радвашъ ли се на този изворъ, като гледашъ водата, какъ приятно, хубаво блика?" - Радвамъ се. "Хубаво, тогава очисти този изворъ!" ДЬтето очиства извора отъ камъчета, клончета, листа и др. СлЬдъ това вие ще му кажете: "Виждашъ ли, и твоето сърдце трЬбва да е тъй чисто!" Ще започнешъ да разправяшъ на дЬтето, че въ сърдцето му не трЬбва да има никакви камъчета, никакви листа, клончета, които гниятъ - изобщо никакви външни тЬла. И то трЬбва да очисти своя изворъ - сърдцето. Това е единъ методъ за възпитание. СлЬдъ туй, ще дадешъ на това дЬте едно сЬменце и ще му кажешъ: "ПосЬй това сЬме въ земята!" То ще го посЬе. "ПолЬй го сега!" Полива го. СлЬдъ това ще му дадешъ една ябълка или една круша да си хапне и ще започнешъ да му разказвашъ, какъ въ послЬдствие отъ тази сЬмка ще се развие сжщо такъвъ плодъ. Ще ходишъ често съ дЬтето заедно да наглеждашъ, какъ расте и се развива дръвчето и по аналогия на неговото развитие, ще правишъ изводи за нЬкои процеси, които ставатъ въ душата на дЬтето. Най-първо учителътъ трЬбва да накара дЬтето да мисли, и слЬдъ туй трЬбва да започне възпитанието. При възпитанието учителътъ трЬбва да се постави на сжщото равнище, на което сж и дЬцата. Той не трЬбва да казва на дЬцата: хайде да отидемъ на разходка, дЬца! Не, той трЬбва да влЬзе при дЬцата и да каже: дЬца, азъ искамъ да отида на разходка. Вие искате ли да отидемъ на разход-ка? Той като каже, че иска да отиде на разходка, тогава и дЬцата ще пожелаятъ. ТЬ обичатъ свобода въ дЬйствията си, а не заповЬди. При това, учителътъ трЬбва да спазва извЬстна дистанция въ отноше¬нията си къмъ дЬцата. Ако той е истински педагогъ, нЬма да гали нЬкое дЬте прЬдъ другитЬ. Това ще внесе дисхармония между дЬцата. Учителътъ трЬбва да се пази да не взема отъ дЬцата никакво цвЬте, никаква круша, никаква слива, изобщо никакъвъ обективенъ прЬдметъ. Той трЬбва да каже на дЬтето: ако ти ме обичашъ, ще ме заведешъ въ вашата градина и отъ дървото, което ти си посадило и отгледало, ще ми прЬдложишъ единъ плодъ. Ще кажешъ: Учителю, този плодъ съмъ опрЬдЬлилъ за тебе. Тогава учителътъ ще каже: "Много ти благодаря, азъ самъ ще си откжсна този плодъ". Рече ли туй дЬте да ти даде въ ржката този плодъ, това ще внесе съблазънъ. Ако азъ имамъ градина и възпитавамъ едно дЬте, ще му кажа: ето, този плодъ е за тебе. Качи се на дървото да си го откжснешъ самъ! ТоВа дЬте като се качи на дървото, въ него ще има вече една идея, ще се зароди самостоятелность. Този е новиятъ духъ на възпитанието, свободенъ отъ всЬкакви прЬдубЬждения. Другояче, въ ученицитЬ ще се зароди мисълъта, че учителътъ обича едни дЬца повече, а други по-малко. По този начинъ именно въ дЬтето ще има импулсъ. Този е Божествень методъ. По сжидия законъ ние трЬбва да викаме Бога. Богъ никога не иска да Му дадемъ нЬщо въ ржка. Той все дава, но когато ти Му дадешъ нЬщо, трЬбва да Го повикашъ прЬдъ дървото на твоя животъ, на твоето сърдце и да му кажешъ: Господи, азъ съмъ прЬдназначилъ този плодъ отъ толкозъ вЬкове само за Тебе, откжсни си го! Като го откжсне Господь отъ дървото ти, ще почувствувашъ една голЬма радость. Туй е смисълътъ на живота. НЬкой казва: какъ да познаемъ Бога? - Като живЬемъ чистъ и святъ животъ. Тия думи, обаче, сж неразбрани. Знаете ли какво значи да живЬешъ чистъ и святъ животъ? НЬма какво да ви казвамъ, всички знаете, но не искате да го живЬете, или не искате да се проявите. Вие може да сте прави, може би условията, при които живЬете, да сж такива - то е другъ въпросъ. Отъ чисто морално гледище може да имате свои съображения, разбирамъ и това. Вие не можете да се проявите въ вашия свЬтъ тъй, както желаете, за което си има причини. Азъ виждамъ причинитЬ. ВашитЬ дрехи сж кални, дъждъ постоянно ви вали. Азъ нЬма да ви питамъ, защо сте се окаляли така. Казвамъ: много добрЬ постжпвате. Виждамъ другъ нЬкой, облЬченъ много хубаво, съ сухи дрехи, казвамъ му: много добре постжпвате, въ вашия свЬтъ дъждъ не вали, каль нЬма. Събератъ се двамата и се разговарятъ. Единиятъ казва: защо не си облЬченъ $ъ нови дрехи? Другиятъ казва: какво си се облЬкълъ цЬлъ въ ново? Какво си се надулъ като нЬкой пуякъ? И двамата не разбиратъ отъ езика си. Така е за всички хора. НашитЬ свЬтове, въ които живЬемъ, сж разумни. Въ туй отношение, всЬки човЬкъ прЬдставлява особенъ свЬтъ. Често азъ ви наблюдавамъ като спорите. Всички разбирате, всички сте много умни. НЬма какво да ви залъгвамъ, много сте умни. Защо сте умни? - Понеже Господь ви е родилъ. По нЬкой пжть вие правите прЬдставление. ЗапримЬръ, нЬкой отъ васъ е виденъ професоръ въ университета, но играе на сцената ролята на нЬкой клоунъ. Играе той тази роль, криви се, прЬвива се прЬдъ публиката. Казвате: този професоръ тамъ какво се криви, съ всичкия си умъ ли е? "Какво да прави човЬкътъ? Такава му е ролята!" Авторътъ написалъ тази смЬшна роля, и той се мжчи да влЬзе въ нея, да я прЬдстави добрЬ, да схване мисъльта на автора. Не, не трЬбва да казвате, че тази роль е смЬшна. Споредъ насъ, тя не е смЬшна. НЬкой мислятъ, че само у тЬхъ има съзнание за срамъ. Знаете ли, че и паунътъ се срамува когато опадатъ перата отъ опашката му? Минава, заминава, обръща главата си настрана, не иска да го вижда никой. Но когато перата му сж на мЬсто, той като те види, разпери се, гордо върви. Тъй, вижте го, когато му израснатъ перата, какъ излиза! Върви, поглежда навсЬкждЬ, казва: "Азъ съмъ героятъ на деня!" СъврЬменнитЬ хора трЬбва да обръщатъ голЬмо внимание при възпитанието на дЬцата върху тЬхнитЬ желания - тЬхъ да направля- ватъ и канализиратъ, понеже дЬцата иматъ повече желания, откол¬кото трЬбва. Въ това има една опасность за дЬцата, а именно: често ние поощряваме нЬкои дЬца повече, отколкото сж вложенитЬ дарби и способности въ организма имъ. ПослЬ, нЬкой пжть вие казвате: не ме оставиха да се изкажа напълно, трЬбва да се доизкажа. Въ това нЬщо и съврЬменнитЬ учители бъркатъ. ТЬ мислятъ, че добриятъ учитель седи въ това, да развие напълно, всестранно своята мисъль. Какво ще остане тогава за дЬтето? Нали и неговиятъ умъ трЬбва да работи? Не, нещастие е, ако рече човЬкъ да се доизкаже напълно. Изво- рътъ, който тече, никога не може напълно да изтече. Не се доизказвай¬те! Радвайте се, че педагогиката не е установена наука. Тя е една гъвкава наука, която съ хиляди години расте. Тя е дЬвствена наука. НЬкои казватъ: не може да се вЬрва на педагогиката, тя не е установена наука. УстановенитЬ науки, това сж баби. Математиката била установена наука. Математиката е вЬрна наука, но не и устано-вена. То значи, че туй, което прилага въ дадения случай е вЬрно. Като казвате, че математиката е установена наука, питамъ ви: какво разбиратъ съврЬменнитЬ математици отъ онова живо приложение на математиката въ живота си на земята? Айнщайнъ като развива своята теория, навлиза въ нова область на математиката. Както виждате, има области въ математиката, които едва сега се засЬгатъ. Какъ ще изясните единъ умственъ процесъ математически? Какъ ще изясните единъ сърдеченъ процесъ математически? Тия процеси могатъ да се изяснятъ математически, понеже всЬка душа се опрЬдЬля съ извЬстенъ родъ енергия. ТрЬбва да знаете, напримЬръ, какви елементи влизатъ при всЬка една любовь. СлЬдователно, математи-чески може да се изчисли при една приятелска любовь, какви елементи влизатъ. Качествата на приятелската любовь може да се разложатъ и отъ нея ще се получатъ около десетина елемента. Ако река да ви говоря за тия елементи, трЬбва дълго врЬме да ви разправямъ, какви сж тия елементи и какви елементи съдържа изобщо всЬка любовь. Аюбовьта, който видъ и да е, не е само единъ елементъ, тя е сборъ на сили, сборъ на елементи. Значи, въ химическо отношение, тя е сложно тЬло или съединение. За да любишъ нЬкого, ти трЬбва съ вЬкове да събирашъ тази енергия. Идва нЬкой при мене и ми казва: азъ любя много. Азъ започвамъ да изчислявамъ неговата любовь и виждамъ, че тя ще изтрае едва една година. За толкозъ врЬме той има енергия. СлЬдъ година въ него нЬма да остане ни поменъ отъ тази любовь. Защо? - Толкова енергия има той, нЬма повече. Любовьта за да се прояви, изисква енергия. За всЬко нЬщо се искатъ условия. НапримЬръ: търговията става съ пари; яденето става съ храна. Ядене има, докато има какво да се яде; нЬма ли ядене, какво ще ядешъ? СлЬдователно, любовьта е единъ сложенъ процесъ. Най- първо казвате: да има кого да обичамъ! У васъ най-първо се заражда едно желание, единъ импулсъ да обичате. Такива желания сж събрани на едно мЬсто, може би съ милиони, докато най-послЬ тЬ се олицет- воряватъ въ твоя приятель, напримЬръ. Ти вложишъ въ него своето чувство и казвашъ: азъ се радвамъ, че мога да обичамъ, че си намЬрихъ единъ приятель. Това е изразъ на Божественото у васъ. Но когато кажете, че обичате всички, това означава друго нЬщо вече, азъ разбирамъ закона. Не искамъ да ви осмЬя, но казвамъ, че проявениятъ Богъ се проявява въ едного, а непроявениятъ - въ всички. За насъ, въ дадения случай, реални сж само тЬзи нЬща, които иматъ отношение къмъ абсолютното битие. За проявеното битие е важно само туй, което занимава съзнанието, защото около туй съзнание се събиратъ всички наши чувства, идеи, убЬждения, движения, всички общества и т. н. Затуй, всЬки отъ васъ трЬбва да бжде педагогъ! Тукъ има богатъ материалъ за педагогиката. Ще се ползувате отъ свЬтската педагогика, ще разучвате даннитЬ, фактитЬ, които тя дава, ще ги прЬработвате, а сжщеврЬменно ще внасяте и нЬщо ново въ нея. Не мислете тЬсно, не бивайте тЬсногржди! И въ свЬтскитЬ хора Богъ живЬе. И въ насъ Богъ живЬе. Сега вие се дЬлите и казвате: ние сме духовни, а тЬ не сж духовни. Отъ гледището на непроявения Богъ, всичко въ свЬта е духовно. Ако нЬщата нЬмаха мЬсто въ живота, въ природата, тогава нищо нЬмаше да сжществува. Туй, което се проявява въ даденъ случай, отъ него има нужда природата. Отъ това гледище, както и да се проявите, не считайте, че това е една слабость. То не е слабость, нито е погрЬшка. Ако въ васъ се появи енергия на гнЬвъ, не считайте, че този гнЬвъ не е на мЬсто. На мЬсто е. Яви се въ васъ нЬкакво желание. Не считайте, че туй желание не е на мЬсто. На мЬсто е то, но дайте правилна насока на това ваше желание. Ако оставите вашето желание да се прояви свободно, то ще си намЬри пжть, вие не му туряйте гемъ. Оставете туй желание да си върви като рЬка въ това Божествено, безкрайно направление на Божествения свЬтъ. Не се подпушвайте! Често вие се подпушваше, като казвате: ние не разбираме този въпросъ. То е подпуидване. Азъ и другъ пжть съмъ обяснявалъ това. Ако имате свЬтлина, въпроситЬ ще се разбиратъ; ако нЬмате свЬтлина, не мо-гатъ да се разбиратъ. Щомъ кажете, че не разбирате даденъ въпросъ, азъ зная вече, че въ съзнанието ви нЬма свЬтлина. Казвамъ: ключътъ п6 е затворенъ, завъртете този ключъ! Вие завъртите ключа. Питамъ ви слЬдъ това: разбрахте ли този въпросъ? - Разбрахъ го. Другъ казва: азъ не вЬрвамъ въ Бога, не разбирамъ този въпросъ. Казвамъ: ключътъ п7 е затворенъ, завърти го! Завъртишъ ключа, казвашъ: разбирамъ сега. Не разбирашъ какъвто и да е въпросъ. Защо? - Липсва ти свЬтлина. Завърти ключа! Дойде ли свЬтлина, всички хора вЬрватъ въ Бога, всички хора могатъ да обичатъ, всички хора могатъ да се проявятъ. Така и всЬки отъ васъ може да стане човЬкъ, но то е само въпросъ на врЬме и съзнание. Азъ съмъ ви казвалъ въ една отъ лек- циитЬ, че въ вЬчностьта се криятъ всичкитЬ възможности. Да се върнемъ къмъ сегашния ви животъ. Щомъ се намЬрите въ противорЬчие съ себе си, това показва, че вие отричате нЬщо, нЬкакъвъ фактъ. НевЬрието, запримЬръ, е резултатъ на отричането. НЬкои хора отричатъ Бога и вслЬдствие на това се явява невЬрие. НевЬрието противорЬчи на факти, които сжществуватъ въ свЬта. СлЬдователно, всички онЬзи, които не вЬрватъ, усЬщатъ, че сж въ стълкновение съчнЬщо, тласка ги нЬщо. Какво ги тласка? - Този фактъ именно, който тЬ отричатъ. ТЬ сж въ противорЬчие съ проявеното А. Този фактъ постоянно ги тласка къмъ земята, къмъ нейнитЬ влияния. Затова, всички хора, които не вЬрватъ, въ пълната смисълъ на думата, се разстройватъ, ставатъ нервни, докато най-послЬ или трЬбва да приематъ този фактъ, или той самъ ще ги пробие, ще излЬзе навънъ. Щомъ ви пробие, ще започнете новъ животъ. Затова, туй което иска въ васъ да се прояви, не му се противопоставяйте, не му се противете, не се борете съ него! Христосъ казва: "Не противи се злому"! Веднъжъ установено нЬщо въ живата природа, дайте му мЬсто, не се борете съ него! Казва се въ Писанието "Не давайте мЬсто на гнЬва, мое е отмъщението, азъ ще уредя всички работи!" Думата "отмъщение" подразбира да отмЬстишъ нЬщо, да го разрЬшишъ и да го оставишъ по този начинъ настрана. Сега, вие може да разисквате още върху онЬзи въпроси, по които сте разисквали до сега. Казвате: ние не се доизказахме. НЬкои казватъ: да говоримъ още! Ако речете да говорите върху педаго-гиката, може да говорите и хиляда години, и пакъ нЬма да се изкажете. На васъ трЬбватъ дЬца отъ разни възрасти, съ които да работите и отъ тЬхъ да вадите своитЬ изводи. Ако се явите слЬдъ 100 години каква педагогика ще поставите за дЬцата! Та казвамъ: първото основно правило за учителитЬ е да се установи връзка между учителитЬ и ученицитЬ. Какви сж отноше-нията мужду самитЬ ученици? Ако въ едно отдЬление има 30 дЬца, обичатъ ли се едно друго? Ако тЬзи дЬца се разпрЬдЬлятъ на групички двЬ по двЬ, само тия, които се обичатъ, може да се изчисли, каква е обичьта на едно дЬте къмъ друго. СлЬдователно, ако искате да укажете нЬкакво влияние върху дЬцата, или ако искате да привлЬчете дЬцата къмъ себе си, вие трЬбва да обичате тЬзи дЬца, или тЬзи хора, които тЬ обичатъ. Не може да те обича едно дЬте, ако ти не обичашъ майка му, баща му, неговитЬ братя и сестри и други хора, които то обича. Обичашъ ли ги, то ще има довЬрие въ тебе. Ако ти се отнесешь съ прЬнебрЬжение къмъ тЬхъ, това дЬте не може да те обича. Задачата на учителя е много трудна. Той ще има работа не само съ дЬтето, но и съ баща му, и съ майка му, и съ братята и сестритЬ му, и съ неговитЬ приятели - цЬло общество има туй дЬте. Учительтъ трЬбва да разби¬ра неговата вжтрЬшна психология. Сега и вие сте дЬца, и вие се възпитавате. По нЬкой пжть гледамъ кой съ кого се обича. ВсЬки отъ васъ търси нЬкой да го обича. Като се срещнатъ двама, които се обичатъ, имагръ какво да си говорятъ. Ако не се обичатъ и учени да сж, нЬма какво да си говорятъ, нЬма въодушевление въ работата имъ. Помнете слЬдното: всички трЬбва да изучавате закона за трансформиране на енергиитЬ. НЬкой пжть, слЬдъ като сте слушали да говори нЬкой дълго врЬме, въ мозъка ви настава една умора. Причината на това е, че вашитЬ чувства сж взели надмощие. Когато чувствата отслабнатъ, умътъ става много остъръ и човЬкъ нЬма вече търпЬние, иска изведнъжъ да разрЬши всички въпроси. Това е друга крайность. Въ туй отношение човЬкъ трЬбва да въздържа ума си, да въздържа своитЬ прояви, защото, колкото и да бърза, той не ще може изведнъжъ да разрЬши всички въпроси. Ако азъ кажа нЬщо, свЬтътъ нЬма да се оправи отъ тази моя дума, понеже той си върви по опрЬдЬленъ пжть. Туй, което става отвънъ, е едно нЬщо, а това, което става въ козмическия, въ Божест¬вения свЬтъ е друго нЬщо - тамъ нЬщата вървятъ по единъ строго опрЬдЬленъ пжть, тЬ ставатъ много разумно. Ако ние съзнаемъ този фактъ, трЬбва да дойдемъ до онова истинско вжтрЬшно възпитание, иначе всЬко друго възпитание ще стане дресиране. Възпитанието подразбира съзнание. И когато говоримъ за възпитание безъ съзнание, то е дресировка. Ти можешъ да дресирашъ една маймуна, но като я пуснешъ въ гората, пакъ си е маймуна. Въ Америка има хора, които възпитаватъ бълхи: нареждатъ ги въ взводове, въ полкове, каратъ ги да маршируватъ, заставятъ ги да влизатъ въ войни, но щомъ ги пуснатъ на свобода, изгубватъ всичко това, което сж придобили. Докато се намиратъ подъ калпака, е едно нЬщо, като ги пуснатъ на свобода - е друго нЬщо. Туй е механическо възпитание. При съзнател¬ното възпитание придобитите резултати не се губятъ; при механи¬ческото - всичко се губи. При механическото възпитание всичко е кратковременно, а при духовното, въ което съзнанието взима учас¬тие, процесите минаватъ и задъ смъртьта, или съ други думи казано, те продължаватъ да сжществуватъ и задъ промените. Затуй, педагогиката, възпитанието, като наука, не е нужна само за учители¬те, а за всички хора изобщо. Азъ взимамъ думата "възпитание" въ най-широкъ смисълъ. Всинца ние се възпитаваме. Азъ виждамъ, че материалътъ, който ви е даденъ въ школата, не е проученъ. Време се изисква, за да се проучи, да се провери този материалъ на опить. Ако не се провери, какъ може да се верва? Щомъ не искате да вервате, требва проверка. Какво сте придобили съ малкото опити, които сте направили? За сега сте придобили малко, но за въ бждеще ще придобиете повече. Требва една вжтрешна проверка. И тъй, първото важно нещо при възпитанието: учителътъ требва да обича своите ученици! Едного поне требва да обича. Като обича едного, ще има възможность да обича и останалите. Ако ти можешъ да запалишъ само едно дръвче съ своята клечка, всичките останали дървета ще се запалятъ. Но ако не можешъ да запалишъ нито едно дърво, и другите не ще можешъ да запалишъ. Обичашъ ли едного, всички може да обичашъ; не обичашъ ли поне едного, и оста-налите не можешъ да обичашъ. Некой казва: азъ немамъ приятели. Ако имашъ поне единъ приятель, ти ще можешъ да имашъ и много приятели; но ако немашъ нито единъ приятель, ще бждешъ единъ нещастенъ човекъ. Единниятъ, Абсолютниятъ Господь требва да се прояви въ едного. И всеки требва да се прояви въ некого; всеки требва да обича. Туй, което обичашъ, то е реалното. Този прЬдметъ, който може да те стимулира, требва да е въ състояние да събуди всичката ти любовь. Дете, което може да събуди любовь въ майката, седи по- горе отъ майка си. И майка, която може да събуди любовь въ дЬтето си, седи по-горЬ отъ него. Учитель, който може да събуди любовь въ дЬцата си, седи по-горЬ отъ тЬхъ. И дЬца, които могатъ да събудятъ любовь въ учителя си, седятъ по-горЬ отъ него. Това не говоря за унижение, това сж факти. Когато нЬкой човЬкъ може дъ възбуди любовь въ насъ, това показва, споредъ законитЬ на природата, че той седи на една по-висока степень на развитие отъ насъ, и ние трЬбва да се радваме, че ни се даватъ условия да създадемъ нЬщо по-хубаво въ себе си. Вие ще кажете: азъ не искамъ да зная нищо за неговата любовь. Ти произнасяшъ своята смъртна присжда. ЧовЬкъ, който казва, че не може да обича, той е произнесълъ своята смъртна присжда и него очаква смърть. И човЬкъ, който обича, сжщо тъй произнася присжда, но на животъ. Него животъ го очаква. СлЬдователно, вие можете всЬки моментъ да произнесете въ вашето съзнание присжда или за смърть, или за животъ. Това сж факти, които всЬки день разтърсватъ съзнанието на всЬки едного. Колко вечери вие не сте спали! Викате единъ лЬкарь, викате другъ лЬкарь, правятъ ви една инжекция, че втора, че трета, но нЬщо отвжтрЬ ви лЬкува. Викатъ ме на едно мЬсто да лЬкувамъ една жена, около 35 годишна, неврастеничка била. Тази жена страда отъ това, че нЬма кого да обича. Казвамъ и: слушай, обикни нЬкого и азъ ще ти помогна. Лошо ли е това? - Азъ постжпвамъ педагогически. Казвамъ и: азъ мога да те излЬкувамъ изведнъжъ, но при едно условие: понеже ти до сега не си обичала никого, то ако не намЬришъ кого да обичашъ, осждена си на смърть, въ три мЬсеца ще свършишъ. Ако до три мЬсеца намЬришъ лице, което да обичашъ, азъ съмъ на разположение, ще те лЬкувамъ и отъ твоята болесть нищо нЬма да остане. Тя казва: моля ви се, помогнете ми, ще обикна нЬкого. И наистина, тя обикна, даде ходъ на своитЬ чувства и оздравЬ. ВсЬки човЬкъ трЬбва да обича поне едно лице. Това е единъ великъ Божественъ законъ. Ние, по нЬкой пжть, считаме, че обичьта, любовьта не сж важни нЬща. Не, съ голЬмо почитание трЬбва да обичате. Въ това седи животътъ. Когато обичашъ, не трЬбва да съзнавашъ това. Само тогава ще има връзка между Бога и тебе. Щомъ обичате, ще се образува връзка, не между васъ и този, когото обичате, но между Бога и васъ. Така се проектира този законъ. Любовьта се проявява въ съзнанието. Ти ще обичашъ, безъ обаче да съзнавашъ това. Щомъ обичашъ Бога на земята, въ когото и да е, въ твоя умъ ще изпжкне мисъльта, че обичашъ и непроявения Богъ. Само така ти ще имашъ единъ възвишенъ идеалъ. Този прЬдметъ, който обичашъ, те довежда въ съприкосновение съ Бога. Ти ще благодаришъ и ще кажешъ: Господи, благодаря Ти за това, което си ми далъ; благодаря Ти за тази точка, на която мога да се опра, за да Те позная. Туй нЬщо всички можете да провЬрите. Правете опити! ОнЬзи отъ Васъ, които искатъ да бждатъ учители на себе си, както и онЬзи отъ Васъ, които искатъ да бждатъ учители на другитЬ, Въ каквото и да е направление, трЬбва да положите своя методъ Върху този законъ. Вие имате достатъчно знания, достатъчно сили, работете само! Като работите, и отъ земята ще дойдатъ да ви помогнатъ, и отъ небето ще дойдатъ да Ви помогнатъ. И Господь ще Ви помогне, и Вие ще си помогнете. Така ще имате добри резултати. ЗатоВа, ще се стараете сега да бждете вЬрни на себе си. ВсЬки да работи спорЬдъ своето естество, споредъ мЬстото, дЬто е достигналъ, да се не прЬсиля, да не прави прЬкомЬрни усилия; да не прави голЬми крачки - малки, но послЬдователни. Сега, азъ не засЬгамъ педагогиката, като васъ. Това, което ви говоря, сж основни принципи, върху които можете да разисквате. Ще кажете: много нЬща ни останаха тъмни. Азъ се радвамъ за тия нЬща, които оставатъ тъмни, понеже върху тЬхъ ще работите. Ще дойде день, когато тия нЬща ще ви станатъ свЬтли, ясни. По това ще позная, че сте работили.