Разлика между версии на „Освободеният роб“

Текуща версия към 06:18, 9 май 2011

Неделни беседи

Постижимото (1933–1934) Том I

Освободеният роб

„Отче наш“

„Духът Божи“

Ще прочета един стих от апостол Павел – един от най-красивите стихове: „Любезни приятелю, моля ти се за моето [чадо Онисима, когото родих в оковите си...]“ (Послание към Филимона, 1-ва глава, 10-и стих.) Роба, който избягал, та той го връща при господаря му.

„Всичко в живота е постижимо“

Аз ще взема само онази [част от тази глава на Посланието, в която се говори за] един роб, който избягал от господаря си и отива при апостол Павел. Намирал се при най-лошите условия на Римската империя, без никакви граждански права. Господарите са имали право да постъпват с него както намерят за добре, тъй както сега ние постъпваме с нашите роби.

Кое е онова, което отличава съвременния човек? От преди 1000 години, съвременният човек е минал в една по-висока фаза на разбиране. Развитието на човека седи в това, че чувствителността [му] се е развила. И хората от едно време и сега се различават по това, че сега страдат повече, отколкото едно време. Това е само разликата. Защото онзи, който може да страда, може и да научи; онзи, който не може да страда, той не може да научи. Аз взимам страданието в смисъл лошите условия, които съществуват. Има нещо в света, което са внесли хората, или поколенията са внесли. Някой път ние се обвиняваме. Вината [ни] е обща. Има и частични обвинения. Но цялото човечество има една вина, която трябва да се изкупи от нас.

Когато човек е виновен, стават виновни и неговите членове: главата му страда, стомахът му страда, очите му страдат, ушите му страдат, коремът му страда, всичко страда. Главата не е съгрешила, очите не са съгрешили, ушите не са съгрешили, [но] носят последствията на господаря. Когато удовете страдат, страда и господарят заедно с тях.

В сегашните времена и в миналите първоначалните Учители, които са идвали, принципално са разрешили този въпрос. Сегашните вярващи искат да разрешат въпроса по един частичен начин. На мене като ми е добре, аз не искам вече да мисля за света. Един човек може да бъде здрав само при здрави удове. Когато удовете са болни, човек не може да бъде здрав. Туй ние го наричаме „външни условия“. Условията са нещо материално. Някой път външните хора съставят условията за нас. Природата съставя условия. Тази природа е обективна. Въздухът е едно условие, водата е едно условие, твърдата почва е едно условие, светлината е едно условие. Парите са средство, може и друго вещество.

Та, казвам: Настъпваме ние в една нова фаза в света. Другояче трябва да погледнем. Досега хората са гледали частично на нещата. Те са се занимавали със своите кукли, със своите кончета. Възрастните хора са били деца. Туй е за тяхната детинска възраст. И понеже сегашните хора са достигнали на възраст 16 години, на възмъжаване, още на пълната възраст не са станали. Възрастни няма още, затова още няма освободени от закона. Щом дойдем до 21 година, тогава ще се освободим от закона, от външните ограничения.

Който не разбира, той ще се оплаква от лоши условия на живота. На лошите условия писателите, философите дават едно тълкувание, обществото – друго, вярващите – трето. Но в природата има един разумен порядък на нещата. Общо всичко се показва, като че няма никаква връзка, че нещата стават отделно. Ние виждаме вятъра да духа, водата тече, тревата никне, стават разни промени, като че всичко туй е безразборно. [Но] има една нишка, която свързва всички явления в света. Зад всички явления седи нещо разумно. Ако по някой път се оказват известни нещастия в света, туй показва разумното в дадения случай. Две условия има: или разумното не е извършило никаква погрешка, или че нарочно е предписало тия неща да станат. Свободата, която има човек, която му е дадена, тази свобода на човека не може да се ограничи с никакво условие. И не може да се ограничи тъй, както ние искаме. Човек не може да се поправи механически. И човек с думи не се поправя. Казва Писанието: „Молете се!“ С молитва не може да се поправиш. Може да се молиш. Погрешката зависи от самия човек. Ако човек иска, той може да се поправи; ако не иска, всичките думи, това са условия. Туй трябва да залегне в основата.

Може да мислите другояче. Сега аз засягам в широк смисъл. Не е в думите, една морална лекция или едно обикновено проповядване. Това вие вече го знаете. Вие всинца сте религиозни, но нямате достатъчно познания. Всички се молите, но много от вашите молитви остават без последствие. Всички сте учени, но много от вашето знание остава без последствие, нямате резултат. Всички опитвате, но в света резултат нямате. Досега аз не съм срещал щастливи хора в пълния смисъл, доволни.

За да бъде [човек] доволен, той не трябва да има дълго време контакт с хората. Той трябва да живее и да се оттегли. Дълго време ако живее с хората, той не може да бъде щастлив. Веднага той ще се натъкне на техните мисли, ще се натъкне на техните чувства и на техните постъпки. Най-първо, човек мисли. Ти не може да му доказваш, че неговите мисли са криви. В неговия ум неговите мисли са прави. В неговата мисъл неговите чувства са прави, даже и неговите постъпки. Изискват се ред условия, за да дойде той сам в съзнанието, като прегледа своите мисли и чувства, да покаже, че има нещо криво. Но в дадения случай, той ще намери причината вън от себе си. Той ще каже: „Условията са такива, нямам образование, нямам майка, баща, нямам средства.“ Донякъде е вярно, но туй не е [...] въпрос.

Най-първо, вие сте се събрали и ме слушате. Вашите разбирания зависят от това дали туй, което ще ви говоря, ще бъде полезно, дали ще ви интересува, дали ще ви ползува. Ако ви ползува, ще го разберете, ако не ви ползува, нищо няма да разберете. Този ред на нещата съществува за напредналите личности, за да се опитат. Той е век на изпитания. Сега вие не трябва да очаквате [...] десетки години, които ще дойдат още, ще бъде една комисия на изпитания. Тези изпитания, които имате, са нищо. Комисията, която ще дойде за бъдеще, ще бъде много по-строга, отколкото сега. Ако някой от вас мисли, че ще бъде щастлив, може да бъде. Единствен щастлив ще бъде този, който ще бъде щастлив в своите нещастия. Сега не ви казвам, че ще бъдете нещастни, не е моето желание, но казвам, че ще дойдете на изпитания; всичко това ще мине през огън, ще се опитате. Ако не дойдат изпитанията, съвременното човечество не може да се подигне. За цялата бяла раса седи такъв един изпит, какъвто досега никога не е имало. Там е казано, в 13-а глава от Марка, че даже тези страдания не са били от създанието [на света] и няма да бъдат. Те са сега близо. През тях ще минете и като минете, след това ще дойде Царството Божие, физически ще се яви на Земята. Сега онези от вас, които са страхливи, не трябва да се качват на аероплани, не трябва да се качват на параходи, не трябва да се качват на железници, никъде не трябва да се качват, да стоят вкъщи. Нито по екскурзии да ходят, нито по планини, по високи места да не ходят, по реки да не се къпят, да не плуват. Навсякъде ги грози една опасност, може да изгубят живота си. А за напредналите души всичко това е в реда на нещата, за тях е създадено. Сега, да се опита едно твърдение, да се държи един изпит е привилегия.

Ние се смеем на Римската империя, че имали гладиатори. Сега нашите гладиатори са по-благородни. Излизат един турчин и един българин на сцената в един културен Париж, има до 15 000 възпитани парижани, гледат, ръкопляскат, те се борят. Един гладиатор, пехливанин българин, против един турчин. Всичките вестници пишат за българина. Аз бих желал всичките българи да са като Дан Колов, да гътнат злото на земята, както той гътна М. Аз го наричам Кольо. До 17-ата минута в борбата онзи му дава гръб на един герой. Най-после събужда се този българин, казва: „Досега мене никой не ме е търкалял!“ В 35-ата минута той добива една последна победа. Онзи го признава [за по-силен].

Та, казвам: Всеки един да хване злото и да го гътне, да каже: „Българин съм, досега никой не ме е гътнал!“ А този го хвърля на земята и онзи подскочил. Да не мислите, че злото няма да ви повали на земята? Ще ви повали. Най-после той като го хваща за ръката, завърта го за ръката така, че го повалява на земята. Държи се този М. Не да бъдем като него. И да искате, колцина от вас може да станете такива пехливани? В този живот не може да станете, но всеки от вас може да бъде герой. Няма по-красиво нещо, когато човек съзнава в себе си една сила, че може да се бори с големите противоречия на живота.

Та казвам: Три неща има, които трябва да спазвате: човек трябва да има пълно самообладание на своите мисли, човек трябва да бъде господар на своите мисли; човек трябва да има самообладание на своите чувства; човек трябва да има самообладание на своите постъпки.

Зад всяка мисъл, която прониква в нашето съзнание, седи едно живо същество. Мислите, това са форми на физическите същества. Това е външната страна, физическата страна. Зад всяка ръка, която ви хваща, седи едно живо същество, което може да се ръкува с вас. Зад всяко едно око седи едно същество; зад всяко едно ухо седи едно същество; зад всяка една уста седи едно същество.

Та казвам: По този начин като погледнем на живата природа, както ние я наричаме, ние ще видим, че зад ония неща, които ние считаме за мъртви, седи нещо велико, живо. Ако ние разбираме законите, ние може да си помогнем в известни случаи. Кой е онзи син, който, като се намери в трудно положение, няма да напише едно писмо на баща си, на майка си, на брата си и те няма да се отзоват?

Апостол Павел пише едно писмо за един роб, който избягал и го очаква смъртно наказание. Той [Павел] казва, че той роб се обърнал и приел новото учение и вече не е роб, но брат и му препоръчва [на господаря му] какво трябва да прави.

Питам сега: Какъв възглед трябва да имаме ние? Сега не само човек да принадлежи на някое учение. Силно е онова, което може да приложите. Ние сме [под закрилата] на Небето, на Невидимия свят или на Бога дотолкоз, доколкото ние вършим Неговата воля. Според степента, в която изпълняваме волята Божия и сме носители на Божията воля, дотолкова ние сме любящи. Доколкото ние сме готови да жертвуваме за Бога, дотолкова се проявяват и нашите условия на Земята. Защото не само бащата може да бъде щастлив, той ще стане семеен, ще бъде щастлива и жена му. Не само бащата и майката, ще бъдат щастливи и техните деца. Не само техните деца, но всички трябва да бъдат щастливи. А всичко това е едно благо, свързано от живи същества, с които регулират известни закони. Ако вие това не спазвате, тогава ред поколения ще вървят по един нещастен път.

Когато този роб избягал при апостол Павел, ето къде е хубавото: Той изведнъж, като се обърнал, [Павел] не му каза, че „си направил добро“, но му показа пътя, по който може да се избави от своето робство. Казва му: „Само учението Христово може да те избави от това робство.“ И дълго време му проповядва, докато у този роб се събуди неговото съзнание. И апостол Павел казва, че е негово чадо: „Сега ти изпращам не твоя роб, но детето, което родих, и да постъпиш с него тъй, както с мене!“ Само любовта може да говори на такъв език.

Сега, при съвременното разглеждане, ние сме дошли да считаме, че всичко е извън нас. Всеки един човек в света е фактор за нещастието и щастието на човечеството. Всеки трябва да знае това. Не да се самоосъждаш, но да знаеш, че от тебе [зависи], може би ти си последният човек и ако ти дадеш гласа си, може би тази работа ще тръгне. Щастието на дома, щастието на човека зависи от онази вътрешна хармония, която трябва да [я] има в човека. Ако твоята мисъл и чувства и ако твоите постъпки са в дисхармония, ако в тебе [са] в дисхармония твоето сърце, твоят ум и воля, нещастията ти никога няма да излязат от дома ти. Ти никога не може да бъдеш щастлив човек, не може да имаш успяване в живота, понеже по този ти ще се демагнетизираш, ще изгубиш твоята сила, която имаш. Умът и сърцето, това са акумулатори, които събират силите, чрез които човек работи на Земята. Ако твоят ум, ако твоето сърце и твоята воля не събират Божията енергия, ти си в опасност, ти си на един параход, който няма въглища, няма огън, няма основните елементи, с които може да водиш капитанството. Може да има някаква идея.

Та, казвам: Туй не е в разрез с вашите вярвания. Вие оставете вашите вярвания на друго място. Ни най-малко вашата вяра няма да ме направи по-добър. Вашата вяра може да ви послужи дотолкоз, ако вие сте добри, и моята добрина може да се прояви чрез вас, да ви помогне. Ако вашата вяра е слаба, тогава любовта ви [не] може да се прояви. Ако вие обичате някого, вие трябва да станете проводник на неговата любов. Всеки човек, който става проводник на любовта на когото и да е, неговата любов действува вече, той е във връзка с Бога.

Сега не мислете, че на вас може да ви заповядвам. Едно царско дете като срещнете, [то] може да ви заповядва на вас. От това дете може да зависи вашият живот: ако вие се обхождате малко непристойно, може да намерите затвора. Ако ние искаме да сме сигурни в света, трябва да бъдем царски синове. Казвате: „Аз съм човек.“ Какво нещо е човекът? Човекът, това е мисълта, това е първата степен на Божието проявление. Това е онази любов, която почнала да се организира в света по един разумен начин.

Та, първо, като срещнете един човек, трябва да знаете разумен ли е той. Той трябва да има едно чело отворено и едни очи отворени, които определят умен ли е човек. При това трябва да знаеш един човек какво сърце има. Трябва да видиш какво му е лицето, какъв му е носът, какви са неговите устни. Най-после, за да познаеш неговата воля, мускулите му вземи. Той е човек. Волята [се вижда] чрез мускулите, сърцето – чрез лицето, онази правата мисъл – чрез челото и очите. И следователно вие може да направите едно движение. Вие някой път си барате ръката през челото. Знаете ли всяко движение как да го направите?

Някой път гледам някой човек, като загази, наместо да си оправи работите, повече ги забърква. Често хората обичат да говорят правилно. Аз харесвам, че адвокатите говорят прецизно, корекция имат, [изказват се] на изящен език. Като дойдат до природата, мислят толкова прецизно, че не знаят какво да кажат. Запример, срещнеш един човек, той не може да те търпи. Като го погледнеш, скрие се, наведе си очите надолу, уж го е срам. И ти не трябва да гледаш, но дай на човека. Като го срещнеш, погледни го. Срещнеш кон или мечка, погледни го направо в очите. Ти ще почувствуваш. Мечката, като те види, ще си състави едно понятие за тебе; и ти ще си съставиш едно понятие за [нея]. Мечката ще каже: „Ние се различаваме по това, че човешкият ум е малко по-развит от моя.“ Тя знае, че може да ѝ направиш някакъв капан. Тя ще бърза да се справи с тебе. Даже и най-лошата мечка като я срещнеш, ако знаеш как да постъпиш с нея, ако минеш от лявата или от дясната ѝ страна, ще имаш два различни резултата. Който не вярва, нека направи един опит. Ако прекараш мечката от дясната [си] страна, ще мине, без да те закачи. Ако ти се отделиш от дясната страна, от дясната линия на ръката ти мине, тя нищо няма да ти каже, но ако я оставиш да мине край лявата ти страна, тя ще се разправи с тебе. Който не вярва, нека направи един опит и да дойде и ми каже. Не е въпросът за вярване, този въпрос е на опит.

Мене не ме интересува толкоз какво ще направи мечката. Ако имаш известна мечка, законът го прилага, ако имаш в живота си известна мечка и оставиш тази мечка на лявата си страна, ще имаш лош резултат. Ако [въпросите] ги разглеждаш със сърцето си, ти ще загазиш; ако ги разглеждаш с ума си конкретно, обективно, ще ги разрешиш и ще излезеш на добър път. Тогава, когато мечката минава покрай тебе, ти ще трябва да ѝ дадеш място, да я туриш, защото ако мине отдясно, аз ѝ давам почитание, аз ѝ давам чин. Нали казва [Писанието, че] Господ турил Христа от дясната [Си] страна. Когато ѝ дадеш почетно място, тя казва: „За пръв път срещам човек, който ми дава такова почитание.“ Разправи се с него и минава. Това са изводи.

Друг пример, още по-близък. Вие срещате един човек, който има мечи характер – такъв, какъвто е, мечката и той си мязат: не отстъпва са и омразата до девета рода я спазва, защото мечката има един характер непримирим. Като я видиш, всички се пазят от нея като от огън. Всички, които са възпитавали една мечка, пострадали са. Сега няма да се спирам повече. Но който се занимава с едно взривно вещество, той трябва да бъде крайно внимателен. Един американски професор, който правил своите изследвания с взривните вещества в своята лаборатория в един клас със студенти с една много малка част от експлозива, но той бил толкова експлозивен и дошъл да прави опита с една малка част и като видял, че ще стане взрив, казал на всички студенти „Бягайте!“ Не се минават 10 секунди, този взрив става и цялата стая отишла. Нещо, което било много малко. Ще кажете, че тази част е малка. Малките неща представят големи взривове. Вие имате една малка микроба, но ако тази микроба се вкара при известни условия [в организма ви], тя може да ви причини грамадни вреди и щети.

Сега, най-новите изследвания показват, че в бъдеще бацилите ще ги турят за полза на човека. Показват, че бацилите като ги турят в някои отровни газове (германците правят тези опити), показват, че газовете изгубват своята отровност – бацилите ги неутрализират. Вие сега ще влезете да защищавате за в бъдеще хората от задушливи газове, та сега вие питате злото в света защо е. За да ви пази от по-голямо зло. Или вас ви се случва едно нещастие в света, че изгубвате своя мир. Може би вие сте един милионер, някой намислил да ви отрови, да ви убие. Случва се, че изгубвате всичкото имане. Пишат вестниците за вас и те казват: „Горкият човек! Няма защо да го убиваме.“ Нещастието е, за да те спасят – туриха ти един бацил в този отровния газ, за да те избавят. Това са обяснения.

Онези нещастия, които днес занимават цялото човечество, занимават религиозните хора, понеже религиозните хора имат много по-голям капитал, отколкото хората в света. Техните капитали са много по-големи. Един религиозен, един духовен човек се вълнува от много малки работи, а светският човек – от много големи работи. Сега главният въпрос при тези противоречия, които съществуват, е кой е начинът, по който ние можем да се освободим от тях. Не да се премахнат, но само да се отстранят. Понятно е това – ако злото в света може да се роди, но да се премахне не може. Лошите условия не могат да се премахнат. Страданието може временно да се отстрани. Има неща, които не могат. Те са една икономия. В природата както съществуват, вие трябва да искате само едно отстранение – да се отстраните от лошите условия, които съществуват в дадения случай.

Та, казвам: Без да си в неговите времена, почва да проповядва учението какво влияние оказва мощната човешка мисъл. Мисълта направлява разумно, а не безразборно. Мнозина постоянно се смущават, но ако мисълта разумно направлява, тя ще има своите резултати. Ако ти отправиш една хубава мисъл в света, ти можеш да бъдеш най-бездарният човек, но ако знаеш как да отправиш мисълта... В едно американско пристанище, в един от големите градове, един американец имал един познат човек, казва: „Който вярва, какво може да му направя.“ Излиза на пристанището, гледа, всичките пътници ги приемат, отиват с автомобилите, а един остава сам, горкият, няма накъде да отиде. По едно време той се провикнал и казал: „Няма ли някой брат на Исуса Христа?“ Явява се един, хваща го, целува го, завежда го дома си.

Съвременните християни си имат известни черти, които ги отличават. Евреинът, където и да го срещнеш, ще видиш, че той има една отличителна черта. Китаецът, където и да го видиш, той си има една типична черта, която го отличава. Негърът, и той има една отличителна черта, която отличава негъра. Онези, които повече наблюдават – има учени хора в Америка, които се занимават, те са отишли толкова далече, че като срещнат хората, даже познават кой от коя секта е: методист, конгресист или лютеран. Те казват, че всичките тези хора имат особени знаци. Един инженер, като го срещнеш, и той се отличава с известни черти. Като срещнете един пехливанин, и той се отличава с известни черти, казвате: „Този е пехливанин, борец.“

Няма в света нищо покрито-закрито. Мисълта винаги оставя своите типични черти. Честността оставя типични черти, съвестта оставя типични черти, милосърдието оставя типични черти, любовта оставя типични черти, знанието има свои типични черти, силата има свои типични черти, благородната сила има свои типични черти. Всичко това е цял един оттенък и по това тези физиогномисти изучават тези черти. Тези черти са начертани, вървят по известни пътища и според пътя могат да се определят по какъв път вървят известни добродетели, дали има голямо съпротивление или има малко съпротивление.

Не само това, но на човека са турени типичните черти. Дали някой е роден в един щастлив момент, дали някой е роден в богати или бедни условия, дали майка му е била болна или здрава, дали баща му е бил болен или здрав – всичко това си има своите типични черти. Онзи човек, който е роден при много хубави, отлични условия, на човека кожата му има особена структура, особен цвят. Например здравият човек има свой цвят; умният човек има свой цвят; който е докачлив, честолюбивият, и той си има особен цвят. После, има болезнени състояния – има типични черти.

Това са временни прояви на душите, които се отразяват. Има типични черти, които се предават от поколение на поколение. Има типични черти, които се предават във веждите, има типични черти, които се предават в брадата, има типични черти, които се предават в мустаците, има типични черти, които се предават в ушите, има типични черти, които се предават в очите, има типични черти, които се предават в скулите. Запример, онези народи, които вървят по пътя на старите римляни, в тях брадата е широка; а онези гръцките са дали един тип с едно възшироко чело, но тясно, не високо. Гърците имат правилен нос и челото у тях не е тъй съразмерно. У тях повече е развита паметта или изкуството за хубавото и красивото.

Някои мислят, че гърците са отишли много далеч във философията. Тази философия, която те имат, те са я заимствували от римляните. Гърците са предали красотата, туй е тяхната философия. Тази философия съществувала преди много време в Египет, в Индия. Много идеи дали във философията на Египет, отколкото на Платона и Сократа. Питагор е дал своята философия в Египет. Но когато Питагор е бил в Египет, египтяните са имали крайно недоверие в гърците. Единственият, когото те са приели в тяхната школа и са го посветили в техните тайни, това е бил Питагор. Двадесет години той е трябвало да седи пред вратите на жреците, за да му открият малко от тяхното знание, което проповядвали. Най-после той сам пострадал от любовни работи. Един от учениците съсипаха му школата.

Та, казвам сега: Страданието на миналото, като изучаваме онези закони, които регулират света, не сме ние единствените хора, които живеем. Някой път е опасно да се говори за свят извън, но сегашните хора почват. Има друга една раса, в пространството, която слиза на Земята, по цялото небесно пространство царува. Тази раса има две отклонения: едни от тях се занимават със сгъстяването на материята, а други – с разредяването на материята. Едните се занимават с култивирането на доброто, а другите се занимават с култивирането на злото.

И виждаме, че онзи химик, който цял ден се занимава в своята лаборатория, да открие един газ, прави своите изследвания. Своите изследвания той ще предаде, за да подобри живота си. Милиони хора може да умрат, безразлично е за него. Той казва: „Аз ще живея един щастлив живот.“ Но повечето от съвременното човечество по този хлъзгав [път] вървят не от зла воля, но от неразбиране. Те мислят, че по този начин може да подобрят своя живот.

По този начин животът не може да се уреди. Затова има един закон, който всички хора трябва да спазват. В човека има едно чувство, аз го наричам то е барометър, то е пътеводител, една справочна книга. Всеки един от вас има едно такова чувство. Никога не се отдалечавайте от съветите на туй ваше чувство, което ви говори в душата ви. Не зная как може да го наречете. Някои го наричат ангел-хранител, пътеводител, учител. Това чувство е Разумното в човека. Ако го слушате, можете много лесно да минете през живота си. Имайте предвид, че природата доверява своите тайни само на честните натури. Трябва да бъдете в природата крайно честни – не спрямо хората, но крайно честни спрямо себе си. Не трябва да допускате в себе си абсолютно никаква погрешка. Може да направите една погрешка, но съзнанието ви да бъде всякога будно. Да няма погрешка в съзнанието ви, която да не знаете – тогава вашето съзнание е будно. Щом направите една погрешка, която не сте забелязали, вие не сте честни, вие тогава ще кажете една лъжа. А туй значи трябва да бъдете крайно честни.

Аз вземам думата „честен“. Тя има двояко значение. Честност има в живота и може да живеете [честно]. Но аз вземам първата степен на честността в човека, в който влиза умът като един фактор. В ума влизат няколко категории. Умът се отличава. Този ум, за който аз говоря, в ума влиза качеството на съвестта. Съвестта е качество на ума. Любов към Бога – и туй е качество на ума. Милосърдието, и то е качество на ума, трето качество на ума. Вярата и надеждата, това са други едни качества, те не са качества на ума, чувства са те. След това, умът има способности: разсъдителност, сравнението, паметта на човека. Това е висшият ум. И като дойдем до природата, умът има други качества.

Та, като говоря за ума, аз разбирам онази възвишената съвест, която е в будното съзнание у човека. То не допуща никаква погрешка, то трябва да поправи тази погрешка. Тази погрешка да поправиш колко струва? Не е най-мъчната работа. Казал си някаква обидна дума някому, извини се. [Някой английски адвокат] защитава едно дело и наместо да каже „лоуер“, казва „лайер“. Едното значи „законник“, а другото значи „лъжец“. Ако не се извиниш, ще видиш, че след време думата „лайер“ цял един огън ще запали. Той ще ти каже каква е тази дума.

Та казвам: В природата ние трябва да употребим един език отличен. Тя не допуща никаква отрицателна мисъл. Тя ги допуща, но в нейното съзнание никога не може да бъде изпратена една отрицателна лоша мисъл за когото и да е и ни държи отговорни. Хиляди години може да седят в нейните книги записани, и 100 000 [години] и все ще дойде един от нейните представители. Някои се плашат от законите на наследствеността. Но този закон е едно благословение, защото, по този закон, една погрешка може до четвъртия род да се предава, а една добра мисъл – до тисяща родове. Следователно доброто е [по-трайно]. Ако в това време не правиш друго престъпление, хиляди години ще се ползуваш от доброто. Ако направиш една погрешка и не я поправиш, от 4 до 9 поколения съдбата ти ще те преследва.

Разбирайте сега закона, дето Евангелието казва: „Примирете се с Бога!“ Хората не знаят. Кой е онзи ред и порядък, по който трябва да знаят да живеят според разумните закони на природата. Така че, който съблюдава с любовта... Ако искаш да прогресираш, ако искаш да се повдигнеш, ако искаш да добиеш благословението на природата, не само веднъж ще дойдеш на Земята. Може би много пъти тя ще те кредитира. За бъдеще пак ще се намериш в нейните владения. Какво трябва да правиш сега? Някой казва: „Няма кой да те види, направи го. Всичко е празно, всичко ще се свърши.“ Да, всичко ще се свърши, но човек ще изгуби своята свобода.

Та, казвам сега: На апостол Павел какво му даде подтик да пише? Понеже апостол Павел едно време и той беше роб, и той съизволяваше с избиването на християните. Срещна го Христос и той тръгна подир Христа и Той го спаси. Той казва: „На моите очи имаше люспи, които трябваше да паднат.“ Тези люспи, това е кривият начин на мислене. Ако съвременните християни разбират, туй, което очаква човечеството, може да се предотврати. Ако християните разбират дълбокия смисъл, ако биха концентрирали умовете си, те биха изменили умовете на цялата Земя. Господ казва: „Обърнете се към Мене, всичко това Аз ще забравя и ще го хвърля зад гърба Си и няма да го помена.“

А пък главното е: всички хора искат да бъдат здрави. Здравето зависи от ума на човека; щастието зависи от сърцето на човека, а пък външният, материалният успех на човека зависи от човешката воля. Определени са тези неща. И не мислете, че за да бъдете вие щастливи, да ви върви в света, зад вас трябва да има един, който да ви кредитира – зад вас трябва да има 1000 поколения, които да ви кредитират, деди и баби, и тогава да бъдете щастливи. Ако нямате 1000 поколения зад вас, какво щастие може да очаквате?

Казвате: „Христос може да ни избави.“ На какво основание Христос ще ви избави? Казвате: „Господ ще ни избави!“ Какво сте направили заради Господа? Чудни сте вие! Някои от вас опитвали ли сте вашата сила? Човек всеки ден трябва да опитва силата си. Човек всеки ден трябва да опитва волята си. Човек всеки ден трябва да опитва сърцето си. Вашето сърце е опитано в много неща, но все в малките проявления. Но в същественото тепърва има да се опитва вашето сърце. Ще дойде последна вашата възлюблена най-първо с черното лице – смъртта. Тя ще се покаже и ще те хване за гушата, ще те стисне, ще мачка сърцето ти – постепенно да отпада, да отпада и най-после ще предадеш духа на Бога. Питам: Къде ще те заведе този странник? Ще те държи при себе си и роб ще му бъдеш. Ако ти се плашиш от някой човек, ти си роб на него. Ако мразиш някого, ти си пак негов роб. Ако го обичаш, пак си роб на него. Три вида робство има: ако те е страх от него, роб ще му бъдеш; ако го мразиш, роб ще му бъдеш; ако го любиш, роб ще му бъдеш. Питам те тогава, де е свободата?

Тъй, както ние разглеждаме, в какво седи робството в света? Роб, не се подчинявам на хората, аз сам се заробвам. В мене има едно желание да пия – аз отивам в кръчмата, всичката си свобода давам. Аз имам едно чувство: обичам да пипам пари – тук мина, там мина, взема. Страшно робство е вътре! Следователно, за да се освободим... Тебе те е страх от някого. Защо е страхът в тебе? Омразата е в тебе или любовта е в тебе.

Апостол Павел казва: „Може да стана роб Христов.“ Кое е по-хубаво: да бъдеш господар или роб? Аз бих предпочел да бъда роб, отколкото да бъда господар, в дадения случай. Един господар ще избие стотина души хора, един роб, че не съм изпълнил волята на господаря, никому зло не съм направил. Само някой път за самозащита, но той е покорно същество. Тогава ние се осмеляваме да убием един човек и после казваме: „Юнак е!“ Но в моите очи той е голям страхливец. Също и онзи, който се самоубива. Който убива сам себе си или който убива другите, е едно и също нещо. Човек, който дава живот на другите и който дава живот на себе си, той е свободен човек. Давайте свобода на хората.

Христос казва: Сега тъй коренно трябва да се измените за вас, за самите вас. Вие не може да проявите това учение, докато не осветлите неговите закони, да видите доколко е вярно то, доколко има резултати. И тогава, ако вие така се освободите, вие ще бъдете щастливи и няма да знаете какво нещо е страдание. Всякога всички страдания ще престанат. Един човек, даже когато умира, може да го турим в магнетичен сън и ще престане смъртта му, може да му задържим живота. Но като го събудим в живота, болестта пак започва. Един човек може да го приспим, в спящо състояние и да стане добър, не тъй постоянно, но като се събуди, пак ще бъде лош. Той трябва само да каже: „Мога ли да направя добро или не?“ Онзи, който прави избор в дадения случай, той е силен човек, той е добрият човек. Този опит може да бъде сполучлив в дадения случай.

Сега, виждаме, апостол Павел обръща един роб; не беше един свободен човек, в окови беше, в своите окови. Някой път ние се оплакваме. Апостол Павел имаше много ограничителни условия на Римската империя. Две години проповядва той. Туй значи какво може да направи един ум, който е просветен. Той казва: „Всичко считам за измет, освен да позная Господа Исуса Христа.“

Казвам: Ние сме хората, които очакваме. Ние, всички хора, очакваме красивото (?). Ние много вярваме в лотарийни билети. Седим и чакаме да се тегли лотарийният билет и казваме: „Дали ще излезе щастливият билет?“ И като не излезе, казваме: „До пъти!“ В този живот очакваме щастливия билет и като не дойде, казваме: „В този живот не, но в следния живот.“ Това е общата струя, която ние забелязваме. Всички са подложени на туй вътрешно изправяне. Добрите условия ще дойдат в света, тях ги има. Защото Бог, Който е създал света, приготвил е нещо хубаво за хората, което вие не сте сънували. Туй, което сега имате, един ден то ще бъде хиляди пъти по-добро, отколкото сега си въобразявате.

Вие искате да станете писатели, художници – какво може да нарисувате? Вие може да бъдете един музикант, да свирите много добре. Вие нали сте чели онова предание за Орфей; като е свирел, всички играели: и дървета, и камъни, и животни, и хора, всички се спирали там. Каква е силата на музиката? Че, онзи, който музикално мисли, който право мисли, грамадна сила има мисълта [му]. Ако някой човек вземе един музикален тон и го тананика в себе си, онази мечка в гората може да я спре. Тя ще се спре само като те види и ще почне да се върти. Сега от вас колцина бихте могли да направите този опит? Но кое ще правиш? Първо ще почнеш от малките предмети, да видите силата си. Ти слуга си при лош господар, тананикаш. Има си известни формули. Ти отиваш, имаш да даваш някому, той е скържав човек. Ще пееш, ще се усмихнеш, ще пееш и той ще каже: „Ами че туй е унижение!“ Един ученик отива при учителя си и му пее малко. Учителят ще го погледне. А сега хората като не пеят, става това, което ние не очакваме.

Ние казваме: „Човек трябва да има строга мисъл, трябва да има логическа мисъл.“ Какво е логическата мисъл? Аз бих предпочел опитността пред логиката. Едно чувство, което аз съм опитал, не го зная как става, но колкото пъти съм опитал, тъй е. Аз съм опитвал нещо. Много пъти съм бил някъде, но времето е облачно и казвам: „Много хубаво ще бъде времето, да ме почака!“ И облакът се измени. Зададе се буря, казвам: „Да ще да престане бурята!“ Казвам си: „Чудна работа!“ Отбия се някъде, гледам, един с файтон. Казвам си: „Този файтонджия да ще да ме вземе!“ Минава човекът и казва: „Заповядай, качи се!“ Гладен съм някъде, минавам покрай някаква гостилница. Казвам: „Този гостилничар да ще да ме покани!“ Току излезе и казва: „Заповядай!“ Каквото помисля, все става. Не зная как става; помисля го и то стане. Седя и се чудя, казвам: „Колко малко направих.“ Аз не го зная как става. Казвам си: „Само става, да не вярваш!“ Чудно нещо, едно съвпадение не беше, два пъти, три пъти става туй нещо. Помисля го и то стане.

Онзи, Който ни обича, Онзи, Който ни люби, е много внимателен към нашите желания. Когато Го обичаме, Той е много внимателен, че каквото поискаме, става. Писанието казва, че преди да сме поискали, Бог ще направи туй за нас, което е необходимо. Дойде ти на ум да станеш музикант и ставаш музикант; да станеш художник – и ставаш художник. Едва си помислиш нещо и става. Оттам насетне добрините вървят. Как ще дойдат? Казваш: „Навреме си употребил.“ Той се смее, казва: „И аз не зная как става; как го погоди, не зная. Ти не искаш да си кажеш изкуството.“ Да, туй е дарбата. Помислиш някой път само една мисъл и работите станат. Щом приемеш тази дарба. Този човек, когото си го поканил, ще му покажеш внимание. Той показва добрините си към тебе и ти ще покажеш своите добрини, ще му се отплатиш. Ти ще отвориш сърцето си спрямо него. Добрите хора трябва да отворят сърцата си, да бъдат абсолютно [искрени], не да бъдат [искрени] отвън, но в душата си да бъдат искрени. Вътре ти да чувствуваш, че си много искрен спрямо него и да си благодарен за малката услуга.

Та, казвам сега: На всички ви трябва едно чувство на благодарност към онова, което природата ви е дала. Вижте хубавото, което сега имате във вас. При мене са идвали много хора, които се оплакват. Като ги погледна, казвам [си]: Какви богатства са скрити, наследствени и дарби! Нищо не му казвам, казвам само: „Много си богат!“ – „Как богат? Аз с треска се чеша!“ И по този начин може да се каже на хората какво може да стане човека. Всеки един носи известни заложби. Пожелайте само да бъдете туй, което е вложено, кажете: „Да стане нещо от мене!“ Тъй си кажи само. Не казвай: „Кой ли знае!“ Кажи, то ще стане; не се изисква сега много.

Та, казвам сега: Това е онзи велик метод, онзи велик закон в света, който регулира [всичко]. Всички разумни същества взимат участие и ни водят до своето развитие. Тези същества се радват, когато ние успяваме и се подигаме в света, като че е тяхно подигане. В тях няма никаква завист, както в обикновените хора. Те се радват, когато някой е даровит. Преди 5–6 месеца, там някъде, пътува един виден цигулар и слуша да се свири на цигулка. Свири едно малко момиче. Той харесва тона както свири и дава всичкото [си] съдействие. Казва: „Този талант не бива да остане така!“ Един Крайслер се интересува. Не че ще го засегне, но да даде още един цигулар в света.

Та, все-таки ще дойде един Крайслер, ще мине със своя автомобил. И от този ден цялата ваша съдба ще се измени. Христос днес може да ви срещне в лицето на един Крайслер, Христос може да ви срещне в лицето на един милионер, Христос може да ви срещне в лицето на един професор, Христос може да ви срещне в лицето на един господар, Христос може да ви срещне в лицето на един свещеник, Христос може да ви срещне в лицето на един проповедник, Христос може да ви срещне в лицето на един обикновен учител, Христос може да ви срещне в лицето на един орач, навсякъде. Но навсякъде като Го срещнете, при всичките условия Той ще ви даде нещо, което никой не може да ви даде. Не мислете, че онзи е орач. Аз съм срещал много орачи в природата – като го погледна, той се усмихне малко. Казвам: „Как сте?“ Той се усмихне малко, замине, но обхода има към воловете. Като му гледам челото, веждите, казвам: „Той е от скритите.“ Той оре, весел, интересува се, интересува се. Ще ме изпрати един–два километра и ще каже: „Заповядайте пак!“

Сега временно ще поживеем между тях. Вие се благодарете, че такива хора навсякъде ги има: и в градовете, и в селата ги има. Това са ангели. Те са хора, с които се предава любовта, те са хора, с които се предава знанието, с които се предава истината. Те са върхове на човечеството. Навсякъде ги има, гледайте да ги срещнете навсякъде.

Съвременните хора се обезверяват. Казвате: „Лоши са хората. Държавата е лоша.“ Много добра е държавата. Във вашата държава лошо има в стремежите, лоши условия има и материални интереси. Човек, който е лош, той ще лъже, казва: „Мразя те.“ Като те срещне друг, казва: „Ти си добър човек.“ Срещне някой, който лъже, казва: „Слушай, с мене няма да си играеш, няма да заповядваш, ще ме оставиш.“ Ако аз обичам, той е лош човек, никой не обича да му заповядва, оставям [го] на свобода, оставям го, нека извърши това, което знае, това, което казва неговото верую.

Отива един селянин при един княз, който го поканил на трапезата. Селянинът взема по български, без вилушка. Князът започва като него. Умен е този княз. Той не му казва: „Вземи вилушката, нали знаеш какви етикеции съществуват!“, но той веднага оставя вилушката.

Че, по-хубава вилушка от тези пръсти има ли? От този пръст излиза такава енергия, както и от среброто не може да излезе, както и от златото не може да излезе. От този пръст излизат такива работи, каквито и от светлината не може да излязат. В този пръст каквото са вложили... Ако кажете: „Ще бъде тъй.“ – „Нищо няма да бъде.“ Ще кажете: „Бъдете добри.“ – „Няма да бъде нищо.“ Позасмее се, пък забрави това. И няма да се мине половин час или един час и ще стане туй. Туй не е суеверие, няма да видиш как ще стане. Че, туй [е] радио. Хвани десния си пръст, поглади го малко. Ако не знаеш да говориш, само като погладиш пръста си заради Господа, ще кажеш: „Ще ме извиниш, много пъти не те слушам“, но и горе най-висшите същества знаят, че ти си направил едно добро. Сега, вън от това, ти не знаеш как да направиш доброто. Ако знаеш как да помилваш своя пръст, ти ще знаеш и да помилваш хората. Ако знаеш как да помилваш този пръст, ще знаеш да помилваш и другите. Като помилваш този пръст, ще дойде една хубава мисъл. Като направиш добро на другите хора, ще бъде същото.

Сега, върху тази философия като ви говоря, може да ви кажа в 10–15 секунди. Сега няма какво да ви говоря философия, при мене няма какво да ви разправям. Ще ви кажа така: За една седмица [ще приложите] едно правило и ще имате резултати. Ще ви пратя в една гостилница да се наядете – защо ще ви разправям каква е храната, какъв е гостилничарят, отгде пристигнало маслото, каква е кухнята. Като ви пратя при него, ще кажете: „Отличен гостилничар!“ Въпросът сега е да се ползувате от тези блага, които са в природата, и да се ползуваме от този живот, който сега живеем. Какъв ще бъде животът за бъдеще, то е друг въпрос. Но при сегашния живот, при тези условия как може да стане? Живеем при тези трудни времена, туй е временно сега. Болният трябва да знае как да живее и здравият трябва да знае как да живее.

Та, казвам: Всеки от вас трябва да постъпва тъй, както Павел. Като дойде този роб при него, го освободи и после го прати при господаря му и му написа едно хубаво писмо. Това е онова Божествено дело, с което човек може да си създаде един характер в света; не да го създаде, той има характер, но да го прояви. Защото човек е едно творение на Бога, следователно туй творение трябва да съответствува на онези идеи, които са вложени.

Тази книга носи своята цена по онова, което е написано в нея. Ако тя няма туй написаното, не е ценна. Тя е ценна по единствената причина, че са [я] писали разумни хора. Природата е ценна в този смисъл, че в нея живеят най-разумни същества, които някога вие сте срещали, най-разумните същества, които вие може да си представите, най-добрите, най-разумните и най-любещите. И всички те живеят в природата, в един красив свят. И при това сте нещастни. Аз ви запитвам друг въпрос: Защо онази дъщеря, като дойде време, не е доволна от вече баща си и майка си? До 5, 10, 15, 20 години е доволна, после почва да се сърди, казва: „Дотегна ми вече тук да живея, искам да изляза!“ Защо е тя недоволна от баща си и майка си? Вие сами си отговорете. Това е същото, което прави младата мома да е недоволна, което прави слугата да е недоволен, което прави бащата недоволен, което прави майката да е недоволна, това е, което прави и нас недоволни.

Ние всички сме недоволни, липсва ни нещо. Кое ни липсва? Когато дойде онзи богатият при Христа Той му каза: „Едно ти не достига още. Много си богат, голямо богатство имаш на гърба си, иди раздай го и ела при Мене, с Мене да ходиш, ще ходиш заедно с Мене да проповядваме и Аз ще ти покажа по кой начин.“ Този богатият не намери това за разумно. Бъдещето е неопределено. Туй е, което природата казва: „Възложи всичко на мене, ела и ходи с мене.“ Значи: [в] пътя, по който аз вървя, ти ще познаеш всичките правила, които са необходими за живота.

Сега да оставя у вас една светла мисъл. Забравете всичко, което съм ви казал досега. Защото, според мене, каквото човек е научил в сегашния си живот... Стане богат, погледнат го отгоре, затъне, че не може да чете. На всички богати хора книгите са оцапани, че не могат да четат. Като осиромашеят, книгите пак се очистят и могат да четат. Казвам: Възможно е някой път прах да падне отгоре. В живота има високи върхове, които прах не може да ги затули.

Сега знаете ли какво ще ви кажа?

Любовта е плод на Духа. Посейте Любовта в земята, за да опитате Живота.

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

12-а неделна беседа, държана от Учителя на 17.XII.1933 г., 10 ч сутринта, София – Изгрев.

Само по стенограми на Паша [Теодорова]. (Бел. на стенографката.)