Разлика между версии на „Добродетелната жена“

Текуща версия към 09:21, 8 май 2011

Неделни беседи

Радостта (1932–1933) Том II

Добродетелната жена

„Отче наш“

„Духът Божи“

Ще прочета част от трийсет и първа глава на Притчите – от осми стих.

„Всичко в живота е постижимо“

Ще говоря върху добродетелната жена. Под думата жена разбирам същество, което живее на земята, облечено в най-дебелата дреха и най-красивата дреха, която може да се тури. Най-разумното същество, това е жената. Искам да ви говоря малко конкретно. За мене конкретните работи са основа за създаването на новата философия в нивото на едно ново направление. Тъй както досега е бил съграден светът, той е бил временен. Онзи строй, който сега имаме, той е съграден в миналото, бил е потребен, но за бъдеще сегашното положение природата го намира за недостатъчно и природата почти е затворила своите витрини и сега прави сметка, приключва сметките си. При това приключване хората искат да бъдат щастливи. Не могат да бъдат щастливи, понеже няма изплащане, дал-взел за всичко. За новата фирма за бъдеще не може да има даване и вземане. Ако някой от вас иска да бъде щастлив, това не може да бъде, защото късно сте дошли. Не искам да ви обезсърчавам. Най-дебели дрехи ви трябват, сняг ще има, вятър, безпаричие, болести, тъмнина, смущения отвътре и отвън, свещи ще ви трябват за вечерно време. Това са иносказателни работи, които трябва да превеждате. Не може без иносказателни работи, без предсказание не може. Всяка една математическа формула, това е сказание, трябват професори да доказват формулата. След като работят цели 4–5 часа, пак остава неразрешена.

Запример има много гадатели, които разгадават бъдещето на хората и следователно не могат да го разгадаят. Преди освобождението на България някъде в Северна България се явила една велика гледачка и целият Варненски окръг се изредил да му гледа. И гледала тя върху един голям охлюв. Каквото казвала, все право. Събрала около 50–60 хиляди лева, разни подаръци, но не могла да разгадае, че като приключила, вечерта разбойници обрали парите ѝ и я оставили пак да гадае. Туй не могла тя да предвиди. Аз наричам гадател, който знае кога ще го оберат. Аз наричам гадател, който може да отгадае как да изправи една своя погрешка. Щом вкараш един параход с една погрешка в развълнуваното море, мъчно може да се поправи. На брега лесно се поправя, но в развълнуваното море мъчно се поправя. Сега вие не питайте защо животът е така направен. Никой философ, никой мъдрец, даже никое божество досега не е разрешило защо е направено така. Това остава една загадка. Хиляди тонове са писани, измислени са разни теории, светът е пълен с една архива от теории, но въпреки тези теории и обяснение, фактически животът е останал неизяснен. Защо?

Когато запитали онзи мъдрец на Египет Хермес защо животът е нещастен, той само си стиснал устата. Вие ще си отворите устата, и веднага ще разрешите въпроса, веднага ще си дадете мнението. Не давайте мнението нито за доброто, нито за злото. Не хули добрия, нито укорявай лошия. Аз съм ви дал едно правило. Не хули добрия, за да не стане по-добър. Не укорявай злия, за да не стане по-лош. Вие ще ми кажете: „Едното разбираме, но защо човек да не бт>де по-добър.“ Така може от ваше гледище, но от гледището на тази велика философия другояче седи въпросът. Ако ти носиш 60 кг злато на гърба си и дойде един и ти даде още 60 кг, питам, туй за твоя полза ли е. Едно благо е това, но едно ненужно благо. Какво от това, ако бъдеш по-добър, какво ще правиш? Представете си, че вие сте само на земята и сте много добър човек, какво ще правите с вашето добро? Представете си, че вие сте добър човек, но няма нито растения, нито животни, разхождате се в една пустиня с пясък, какво ще направите с вашата добрина?

Добрината на човека има отношения към окръжаващите, към съществата, с които ти съжителстваш. Добър човек аз наричам този, който не изнасилва себе си, нито ума си изнасилва, нито сърцето си изнасилва, нито волята си изнасилва. Той е според мене добър човек. Всеки, който изнасилва ума си, за да стане нещо повече, всеки, който изнасилва сърцето си, за да стане нещо повече и всеки, който изнасилва волята си, за да стане нещо повече, този човек не е разбрал философията на живота. Защото неговият ум на физическото поле зависи от устойчивостта на неговата нервна система. Когато неговите нерви се разкодират и не могат да предадат тази енергия, която мисълта изисква, той ще стане слабоумен. Неговата добрина на сърцето се предава по известен род нерви и те като отслабнат, той не може да развие своята добрина и той става малодушен. И след това, като отслабне неговата воля – неговата воля се предава по трети род нерви, и те като отслабнат, не могат да вършат работата си навреме, той не може да предава своята силова енергия и той ще стане безхарактерен.

Та ние трябва да дойдем до онова положение да можем без нерви, да нямаме нужда от нерви. Нервите са играли своята роля, проводници са те. Трябва да създадем нещо по-хубаво от нервите или трябва да се създадат нерви, които да се не разстройват. Не да стане човек неврастеник.

Какво нещо е неврастения? Той, ако е станал неврастеник, аз ще го похваля. Но под неврастеник ние разбираме, когато нервите са пропукнати и всичката енергия изтича навън. Пропукнати кюнци са тези нерви. Някой път хората мислят, че този човек е много мислил, много чувствал. Когато много е мислил и чувствал, то е едно благословение. Ако този човек се е много нервирал, той нищо не е мислил. Той е мислил за пропукнати кюнци. Един търговец само пише заявления кой колко има да му дава. Този под съд, онзи под съд, нищо от никого не може да вземе и нищо не дават. Някой учен човек блъска ума си, ходи да разглежда едни пластове на земята, други пластове, прави една теория, прави друга, не върви. Не може да скрои нещо, което да легне на ума на хората. Хората някой път са много практични, те обичат практичните работи.

Аз да ви кажа какво разбирам под практично. Ако някой ми поднесе хубаво направени круши от хума, добре боядисани, какво ме интересуват неговите хумени круши, хубаво боядисани. Мене ме интересуват хубаво узрелите круши. Аз бих предпочел да са направени от восък, ще продам восъка, а тъй от хума може главата си да намаже. Преди години аз препоръчах на братя и сестри да си мият главата с хума. Три–четири пъти си миха главата и после прекъснаха. Не бяха избрали хубава хума, че им се развалиха косите. Казват: „Не струва.“ Има една хума, с която главата се измива по-добре; има друга хума, с която косата става клисава. Та те по нещастие хората употребили клисавата хума. Има и умствена хума. Има такива мисли, които мязат на хума, че като минат през ума ти, умът ти става клисав. Има сърдечна хума, която, като мине през сърцето ти, и то става клисаво. Пък има и волева хума, ставате упорити, своенравни, замязаш на своенравните животни. Пословично е магарето със своята упоритост.

Разправяше ми един български мамор: „Аз зная къде е слабостта на магарето.“ Разправяше ми един анекдот. Товарят на варненското пристанище 400–500 магарета на парахода, но половината магарета не искат да влязат. Двама войници бутат едно магаре, но то не мърда. Идва един войник и казва: „Не влизат магаретата, силни магарета.“ Отива и казва на двама войници. Единият го хваща за юздата, другият за опашката и той тегли назад магарето, тогава то отива напред. Щом го теглят назад, отива напред, като потеглят напред, то се дърпа назад. Всички магарета влезли. Казва: „Това е слабата страна на магарето.“ Не слабата страна, но умната страна на магарето. Като пипнеш магарето за опашката, то мисли правилно, казва: „Трябва да вляза вътре“, а като го пипнеш за главата, то каза: „Не, нататък не отивам“. Но представете си това магаре, като влезе в парахода, казва: „Потегли ме не прост войник за опашката, мамор ме потегли.“ Сега да смекча работата, да не разберете криво. Много ученици има някой път са недоволни, че им ударили някоя плесница. Когато един учен, благороден човек му плесне плесница, казва: „Умен, учен човек ме удари, предаде ми нещо.“ Ако го удари някой прост, обижда се. Когато го удари учен човек, не се обижда.

Казвам, конкретните работи. Сега ние се спираме в живота и сме недоволни от самия него. Не какъв трябва да бъде животът ни, нито един човек няма едно конкретно понятие. Всеки иска да живее добре, всеки иска другите да постъпват добре с него. Той как трябва да постъпва, малцина имат една ясна представа. Защо? Понеже всяка една добродетел на физическото поле трябва да се изрази в нещо материално. Да ви изясня тази идея. Представете си, че един млад момък, който е свършил университет, иска да угоди на една, но крайно взискателна, мома. Ще се намери в чудо. Ако иска да ѝ подари нещо, тя ще го отхвърли, ще му намери кусур. Казвам тогава, кой е онзи подарък, който младият момък може да даде на тази мома, че тя да е доволна? Сега като този българския офицер аз ще ви кажа едно изкуство. Той трябва десет години да върви подир нея, да изучава характера ѝ. След като тя отива на разходка при един хубав извор и се уморила от разходката, той трябва да ѝ даде само една чаша вода. Туй ще остане най-хубавият подарък, който тя ще приеме и ще остане за дълги години в нейната душа. То е единственият подарък, който момъкът може да ѝ даде, да има нужда от него, да е жадна.

Та казвам, сега философия – трябва да дойдете да изучавате живота. Вие седите по някой път и казвате: „Защо този свят е така създаден? Защо хората са създадени така? Защо не вървят по добрия път?“ Някои вървят, някои не вървят. „Защо всички не са така благородни?“ Тъй както сте в този свят, какво трябва да правите? Някой път ние мислим, че всички хора мислят като нас. Ние се разбираме както в онзи пример, ние се разбираме в света точно както в Индия. Един от индуските владетели имал при себе си един голям мъдрец, който минавал за много учен човек, могъл да говори с ръцете си. При него имало един брамин. Казва: „Искам да ми намериш като мене друг философ, да се разговарям с него. Ако ти не намериш такъв мъдрец, да не пристъпваш в двора ми.“ Той се замислил. Един ден минава покрай него един бръснар и казва: „Какво мислиш?“ „То не е твоя работа.“ „Кажи, може да ти помогна. Кажи ми, имаш една скръб на сърцето си.“ „Нашият владетел, шахът, иска да намеря един учен човек като него.“ „Аз ще ти намеря.“ Отива, изважда философа и го турил на една могила. На другата могила застанал другия. Започнали разговор, философът вдигнал единия си пръст. Другият вдигнал двата си пръста, философът турил петте си пръста надолу. Другият дигнал петте си пръста нагоре. Разговаряли се дълго време двамата. Питал го владетелят: „Какво ти каза онзи, като си дигна единия си пръст?“ „Той ми каза, че има само един Бог на небето.“ „Какво ти отговори?“ „Има един Господ на небето и един на земята.“ „Какво каза, като постави пръстите си надолу?“ „Каза, че дъжд ще вали.“ „Какво каза ти?“ „Като вали дъжд, ще израсте трева.“ „После какво ти каза?“ „Каза, че ще ми извади едното око.“ „Ти какво му каза?“ „Ще му извадя и двете.“ „Какво каза с петте пръста?“ „Че пет души ще дойдат да се сражаваме.“ Той държи петте си пръста. „Ще те чакаме.“ Единият тълкува правилно, такава е неговата идея на философа. Той така разбира света. Онзи разбира идейно, а бръснарят разбира чисто практически. Той изхожда от физическия свят.

Вие на физическото поле никога не може да разберете човека какво мисли. Вие сте заинтересовани. Човек на физическото поле е всякога заинтересован. Той е човек късоглед, той не вижда надалече. Всички неща у него са свързани с едно вечно противоречие. И недоволството, което имаме, всякога се дължи на известни материални работи, които не ни се доставят. Някой е недоволен, че силата му е малка; някой е недоволен, че не е богат; някой е недоволен, че не е учен; някой е недоволен, че не е красив; някой е недоволен, че не може да говори красноречиво; пети не е доволен, че не е велик художник, че не е велик цигулар. Ако си велик цигулар, лесно ще си изкараш прехраната, ще седнеш на пътя, ще свириш. Но ако не знаеш да свириш, нищо няма да изкараш. Ако си красив, красотата е сила. Ако си силен, ако имаш силен ум, лесно ще действаш.

Силният ум действа в природата. Сега няма какво да ви залъгвам. Сегашните химици вече искат да превръщат простите елементи в скъпоценни. Един силен ум, който разбира законите в природата, той може да се ползва от всичките нейни богатства. Той разбира езика ѝ. Един силен ум, който разбира законите, като дойде при златото, при една жила, която е златна, веднага има известен род трептения, той може да определи дебелината ѝ на каква дълбочина е. Който не знае, може погрешно да определи колко е дебела.

Сега този, който е писал последната глава – тридесет и първа глава, всеки един търси все добрата жена. Добрата жена е у самия човек. Човек е създаден от мъж и жена, и двамата образуват човека. Една жена е половин човек и един мъж е половин човек. Когато някой търси жена, той е половин човек, иска да стане цял човек. И сега хората искат да се женят, но за колко време? След 10–15–20 години тя си замине, и мъжът е пак половинка. Или след 20 години мъжът замине, и жената е пак половинка, няма го мъжът. Неразрешен е този въпрос. Жената ще се оплаква от мъжа си, че не е такъв, какъвто трябва. Не си намерила своята половинка, оплакваш се от мъжа си, понеже си взела чужда половина.

Аз да ви дам един съвет на вас, един съвет само на онези, които не са се влюбвали. Онези, които са се влюбвали, те са опитали. Една жена трябва да намери един мъж, който никога не е поглеждал друга жена. Сега дали може, то е друг въпрос. И мъжът трябва да намери една жена, която никога не е поглеждала един мъж. В нейния ум да съществува идеята, че в света има само един мъж. И в ума на мъжа да съществува идеята, че в света има само една жена, няма много жени. Щом тя мисли, че има много мъже и той мисли, че има много жени, работата е като сегашната. Сега това не е противоречие. Аз не го изнасям като противоречие, но констатирам фактите. От несъгласие на гледището произтича това противоречие, което съществува сега. Вие може да морализирате един мъж. Никакъв морал не може да турите на ума на един мъж или на жената. Един мъж, ако мисли, че може да тури един канон на една жена, той се лъже, тя ще го лъже. Жената е всякога такава, каквато е родена. И ако жената мисли, че може да тури някакъв канон, тя се лъже. Мъжът е всякога такъв, какъвто е роден. Ако мислите да го направите светия в този свят, светията се ражда. Добрата жена се ражда и добрият мъж се ражда. Не е ли роден, работата е свършена. Който не е роден, ние оставяме този въпрос – природата да се справи. Защо е така, не засягаме този въпрос. Аз защо ви казвам: не говорете лошо, за да не стане по-лошо и не говорете добро, за да не стане по-добро. Защо? За да ви олекне. Вие ще кажете: „Защо Господ така направил?“ Не засягайте Господа за този въпрос, защото той ще ви тури на голямо изпитание. Мислите ли, че когато Господ е създал един красив мъж, той го е създал за жената. Мислите ли, че когато Господ създал жената красива, я създал за мъжа. Мислите ли, че една хубаво написана книга е написана само за един човек, че той трябва да вземе тази книга да я чете. Мислите ли вие, че слънцето, което е създадено, е създадено само за един човек, за едни очи. Не, то е достояние на всичките. Мислите ли вие, че звездите, които са създадени, са създадени само за едни очи. За всички хора. Каква философия има в туй разбиране? Вие може да мислите така. Тогава може да турите закона. Щом вие турите друг закон, аз считам, че вие сте в един замък и гледате през прозореца и считате, че друг не може да гледа. Да, през тази малка дупка в този замък да гледате е ваше право, но вън да гледате слънцето, е право на всички. Поне не си правете илюзии. Има илюзии. Не мислете, че вие сте разрешили въпросите, че сте дошли до едно разрешение.

Един от гръцките мъдреци Солон казал на Креза, че никой преди смъртта си не може да бъде щастлив. Той се поусмихнал малко, но после, като се изложил на голямо изпитание, като го турили на кладата, тези думи на гръцкия философ го спасиха. Той казал: „Солоне, Солоне, прав си. Какво искаше да кажеш с тези думи? Каза ми един гръцки философ, че човек преди смъртта си не може да бъде велик, не може да бъде щастлив.“ Аз превеждам думите. Никое яйце не може да бъде свободно, докато не се излюпи. Онова яйце, което е под квачката, всякога може да се счупи, да се разлее, но като се излюпи, то е вече свободно, има вече крилца.

Следователно онзи човек, който е излязъл от ограниченията на живота, престанал е да мисли за ограниченията в живота… Докато ние мислим, че окръжаващата среда, в която живеем, че без това не можем, без онова не можем, че това било, че онова било, ние не можем да намерим истинския път. Може да мислим така, но туй не разрешава въпроса. Туй всякога ще внесе известен недоимък, известни страдания, известен смут в ума ни, известен смут в сърцето ни, известен смут във волята ни. Естествено е това, аз не го отричам. Един мъдрец, ако го ударите и го прободете с ножа, той ще усеща болка, но той има силна воля – може с волята си да прекрати болката. Аз ще ви приведа онзи пример. Ако човек е много умен, нещастията и страданията ги е страх от човешкия ум. Страданията и нещастията, това са врагове в света, които всякога може да те нападнат. И те ще те нападнат, когато ти седиш неприготвен и мислиш, че всичко е наред. Тогава те ще те нападнат. Скърбите и мъченията са като зверове.

И тогава този англичанин отива в Индия, напуска Европа, да кали своята воля според методите на индусите. В една планинска местност, дето минавали най-опасните зверове, тигри, леопарди, той седнал, скръстил крака, концентрирал се, за да не го нападнат. Чудят се. Той казвал – докато държи ума си концентриран, всички тези зверове минават и заминават. Но ако най-малко отклони ума си, веднага ще бъде задигнат. Тогава, докато ти държиш в ума си великото качество на любовта, страданията ще минават и ще отминават. Но в момента, когато се поколебаеш в тази велика истина, страданието ще дойде. Тогава ще мязаш на онзи англичанин, който ходил на лов в тази местност – пак между зверовете. Един ден една тигрица му счупила крака – останала пушката в ръката му, и го занесла за гощавка на своите малки дечица. Той рече да дигне глава, тя с лапата го натисна надолу да гледа. По една щастлива случайност той успял да се избави от тази тигрица. В своите спомени той пише, че ще помни тези приключения в живота си.

Тигърът, това е недоволството в човека. Когато той изгуби любовта си, той отива да гони тези животни, да ги убива. Той върши нещо, което е престъпно. Човек може да руши грънците, които той е направил. Да чупи грънците, които другите са направили, той няма право. Ние имаме право да направим себе си нещастни, но нямаме право да направим другите нещастни, ако искате един морал. Можете себе си да убодете на един трън, но другите нямате право. Нека всеки да прави опит в себе си. Ако туй действа благотворно, да го приложи и на другите. Да кажеш: аз така и така направих, може и вие да приложите една моя мисъл, едно мое желание и една моя постъпка.

Та казвам сега, тази е разумната жена. По отношение на живата природа, на същественото в света човек е жена. Кой е жената? Целият човек е жена. Кой е нейният мъж? Живата природа, разумното, същественото, което създало всичко в света, то е мъжът. Той трябва да я похвали, че тя е разумна. Та в този смисъл вие ще имаме един идеал, от който може да почерпите известно знание. Другояче всичкото недоволство, което сега имаме, то ще остане тъй неразрешено. И като се родите и като заминете за другия свят, в онзи свят, и там има недоволство. Не мислете, че там са изправени работите. И там има недоволство.

Разправят сега цяла история. Някои искат да се върнат от онзи свят. Вие казвате: „Къде са?“ Натрупали са се на границата на този и онзи свят, няма условия да дойдат. Казват: „Не може.“ „Как?“ Сега няма да се спирам, защото това спада към една отвлечена област. Като дойдат до нея, казват: „Ето какво заблуждение.“ И аз не зная кой в света е заблуден. Нима да ядеш, не е едно заблуждение. Нима да спиш, не е едно заблуждение. Нима да туриш един цилиндър на главата си, не е едно заблуждение. Нима да туриш копринени чорапи, не е едно заблуждение. Нима да туриш лисича кожа на врата, не е едно заблуждение. Нима да туриш кучешки ръкавици, не е заблуждение. Това са все заблуждения. Разбирам да туриш една светла мисъл, която да ви повдигне, да те направи господар; да туриш едно светло чувство, да те направи силен, мощен и да направиш една отстъпка, разбирам. Но да отидеш и да купиш онези дрехи…

Ще ви приведа един пример. Този човек, за когото ще ви говоря, той е на онзи свят, няма го в този свят. Той бил с висше образование, свършил и се връща в България. Той принадлежал към евангелската църква. Като дошъл тук, – закъсал, не искат да го приемат за проповедник в църквата, както той искал. Той имал достойнство. Скъсали му се дрехите, обущата, шапката. Да ходи да проси, не може, да вземе пари назаем оттук-оттам, не може. Отива при един дрехар и казва: „Дайте ми най-хубавите дрехи, които имате.“ Извадили му, облякъл се, оставил старите си дрехи и казал: „Занесете ги вкъщи, ще ви ги платя.“ Отива при обущаря и казва: „Дайте ми най-хубавите обуща.“ Обува ги, оставя старите и казва да му ги занесат вкъщи, ще ги плати. Отива при шапкаря, взема шапката, и там казва същото. Това става в един български град, мисля, че било в Свищов. Седи вкъщи, идва дрехарят и казва: „Господине, платете.“ „Как? Аз ви платих. Как смеете да ме обиждате. Втори път да искате да ви плащам за дрехите.“ Обущарят и шапкарят като идват, и на тях платил. Какво ще кажете? Защо постъпва така? Той е умен човек. Един французин, като обвинявали, казал: „Господа, човек може да се подкупи със 100, 200, 300, 500 хиляди, но един милион, това вече не е подкупване, това е продажба. Никой няма тогава да ме осъжда, че съм се подкупил, аз съм се продал.“

Мислите ли, че с тези възгледи, които имаме в живота, може да успеем. Всичките хора, и духовните, всички ги турям под един знаменател. Защото за мене има един морал, който е общ за всички хора. Въздуха и аз дишам, и комарът, всички животни дишат, само че аз го употребявам по един начин, а другите по друг начин. Но всички не знаем да се ползваме от благата. Като приложим този морал, тъй както е, за съвременните хора: и религиозни, и общественици, и държавници право ли мислят? Някъде мислят право, но някъде мисълта не е права. Ако нещо считам право, ако е право, като го приложа в мене, то е право. Аз го приложа за другите и казвам, че е право. Като дойде до мене, казвам, че не е право. Ако едно благо е благо за другите, то трябва да е благо и за мене; ако е зло за другите, то е зло и заради мене. Не може да бъде зло за другите, а да бъде благо заради мене. Такъв морал е вече относителен в света.

Та казвам, ние можем да предизвикаме онова висшето благо в света. Запример мнозина от нас ни е срам да кажем, че вярваме в Бога. Та мислите ли, че Бог има нужда от нашето вярване в Бога. Мислите ли, че ако аз мисля нещо за слънцето, че мога да му предам нещо. Или че то има нужда от моето вярване. Ако аз му чета и кажа: „Слушай, като изгрееш, да не забравиш мене.“ Слънцето казва: „Аз, като изгрея, и за тебе, и за хората еднакво съм.“ Ако аз вляза вкъщи и затворя кепенците, отношението на туй слънце ще бъде друго. Но не е виновно слънцето, виновен съм аз. Ние ще се оградим с ред хипотези, теории в нашата малка глава и после казваме: „Та туй слънце, никак не прониква неговата светлина.“ Ще излезеш навънка, да проникне неговата светлина.

Та казвам, изисква се една трезва мисъл, не безпощадна, но красива, свежа мисъл. За да опиташ хората, доколко са трезви и умни, изнеси един пример с праскови или с ябълки, остави ги и само наблюдавай кой колко си взема. Ако мине и вземе само една ябълка, той е умен; ако вземе две, той е талантлив; ако вземе три, той е обикновен; ако вземе четири, той е един от коцкарите; ако вземе целия панер, той е крадец. Ще кажете: „Какъв е моралът?“ Всеки има право да вземе един плод и да каже: „Господ да даде живот и здраве на този човек, който е оставил туй нещо.“ Благороден човек е това. Не да си напълни джобовете и да каже: „Туй за жена си и за децата си.“

Всичкото зло в света произтича от това, че ние искаме да осигурим другите. Никой няма право в света да осигурява някого. Всеки има право да осигури само себе си. Човек като мисли, той осигурява себе си; като чувства, той осигурява себе си и като действа, той осигурява себе си. Като престанеш да мислиш, твоята осигурация е изчезнала; като престанеш да чувстваш, твоята осигурация е изчезнала и като престанеш да действаш, твоята осигурация е изчезнала. Как другояче? Ще дойде сега да ти остави за последното погребение. Веднъж дойде един при мене и ми казва: „Искам да ми предскажеш бъдещето.“ Казвам: „Ще го предскажа с едно условие.“ Казва: „Кажи ми, ще бъда ли аз щастлив, или не, ще бъда ли аз богат, или не, ще се възмогна ли, ще се повдигна ли?“ Казвам: „Ще оставим щастието, понеже то е едно изключение. При сегашните условия, щастлив не може да бъдеш. Ти имаш един голям недъг, който си наследил. Ще ти го кажа и ако можеш да се освободиш от него, ще ти покажа пътя, по който можеш да бъдеш щастлив.“ „Какъв е?“ „Обичаш да пипаш, да крадеш. Дедите ти цели четири поколения са крали и ти си от тях. Но ако се освободиш, както виждам съдбата ти, ти може да постигнеш голямо богатство, то тебе жена ти и децата ти ще убият. Ако изправиш живота си, ти ще бъдеш щастлив, но ако не можеш да се справиш, то нещастието е за предпочитание, отколкото щастието.“

Тогава ние правим тази погрешка. В древността минал един и видял една оправена свиня в кочината затворена, домакинята била в дома си, а мъжът бил на нивата. Той казал: „Много хубава свиня, от хубава порода, но трябват ѝ едни хубави обеци. Като вашата свиня няма да има, ако ѝ турите обеци. Ако я дадете, аз ще ѝ туря обеци и ще я върна.“ Извежда я жената. Дохожда мъжът: „Де е свинята?“ „Дадох я да ѝ турят обеци. Обеща онзи да я върне.“ „Отиде – казва – свинята!“ Остане ли вас да ви турят обеци, вашата работа е свършена. Не ви трябват никакви обеци. Българинът казва: „Да му турим обеци на ухото.“ Не ви трябват никакви обеци. Единственото украшение според мене, което през всичките векове умните хора са допуснали, то е украшението на човешката мисъл, украшението на човешкото сърце и украшението на човешката воля. Това е вътрешният човек. И Писанието казва: „Да се украсява човек с великите добродетели в себе си.“ Украсява ли се така, тогава всички украшения отвънка са намясто. Няма ли тези вътрешни украшения, всички други външни украшения ще му принесат най-големите нещастия.

Та казвам, учението е следното. Аз искам всички вие да ходите по вашия път, но не сегашния път. Искам всички да вървите във вашия път, както първоначално сте тръгнали, по пътя на вашия ум. Искам всички да вървите по пътя на вашето сърце, но не сегашното. Ако е сегашното, ще ви предскажа какво ви чака, хич не си поплювам. Страшно има. Като дойде да ги гадая, пътя, по който първоначално сте тръгнали, на вашия ум, сърце и воля, очаква ви голямо щастие. Та да се върнете всички по пътя, който ви е начертан. Това са три пътища, съединени в едно: единият на физическото поле, другият в духовния свят и третият на божествения свят. Три пътища водят към трите велики добродетели. Те образуват туй, което наричам човек. И този човек, който ходи в тия три пътища, е Христос и казва: „Аз съм пътят, истината и животът.“ Три неща са. Това е фигуративно казано.

Туй ви казвам не за обезсърчение, такъв е животът засега. От всеки от вас зависи как да формира своята съдба. Когато човек стане умен, не мислите, че съдбата е нещо механично. Съдбата, това са най-умните същества, които са турени да отсъждат право. Щом се намерите пред своята съдба, тя не е жестока. При съдбата ти ще се срещнеш с най-добрите хора, с най-благородните и най-справедливите. Те ще кажат: „По този път, по който вървиш, туй не е право.“ И ще ти кажат: „По този път трябва да вървиш.“ И ще се върнеш назад. Ние сега се плашим от съдбата, казваме: „Страшна е съдбата.“ Но това са най-умните същества, които определят пътя на твоето щастие. Когато Давид имаше да избере, той каза: „По-хубаво е човек да падне в ръцете на Бога, отколкото в ръцете на хората.“ Че какво лошо има в това, че ни съдят. Нещата ще бъдат изнесени, както са.

Тази божествена жена, както я описва Соломон в Притчите… Каква трябва да бъде добрата жена или добрият човек? Той трябва да бъде накичен с всички тия добродетели. Първото нещо, човек трябва да има абсолютна вяра, която да не се поколебава в нищо. Никое страдание, никоя мъчнотия в света да не е в състояние да го отмести от пътя. И никое благо да не е в състояние да те измести от пътя ти. И в скърбите, и в радостите, и във веселението ти да държиш една и съща посока. Никога да не правиш сравнение, да кажеш, че този човек седи по-горе от мене или седи по-долу от мене. Човек, който е на земята, не трябва да се сравнява с тези, които са по-долу от тебе, той трябва да се сравнява с тези, които са по-високо от тебе, да кажеш: „Искам да бъда като тях.“ Да сме не вечер, захождащо състояние, но да бъдем, каквото е изгряващото слънце до зенита. Винаги човек да гледа нагоре и по-нагоре, да стигне до зенита.

Зенитът е организиране в човешкия живот, значи да реализираш онова, което ти си желал в света. А щом го реализираш, трябва да започнеш един нов строй, една нова епоха, в която ще разбираш в какво седи новото, в какво седи смисълът на живота. И Писанието казва: „Нито око е видяло, нито ухо е чуло, нито на човека наум е дохождало за онова, което Бог е приготвил за тия, които го любят, за онези, които го обичат.“ И този закон е верен. Няма човек в света, който, като почувства, че вие го обичате, да не е готов да стори всичко за вас. Няма същество в света, даже и най-жестоките, вземете една боа, ако я обичате, тя се привлича при вас, увива се около вас. Но изгубите ли любовта си, може да направи костите ви на пух и прах. В закона на любовта няма никакво изключение. Един дявол, ако го обичате, и той може да ви слугува, да го направите кротък и смирен. Изгубите ли любовта си, той може да ви направи на парчета.

Силата на човека седи в онзи разумния закон, силата на човека седи в това разумното, да се не поколебае човек. Единственият неизменен закон в света, той е само законът на любовта. В любовта има три неща, които никога не се изменят, а всичко наоколо ти се мени. Когато този център остане неизменен, всички неща около него ще се оформят и ще се постигне целта. Изгубим ли тази опорна точка, всичко е изгубено. Туй е основното нещо сега. Не се плашете нито от мъченията, от мъки. Бъдете на земята щастливи. Когато на земята иде едно благо, да мислите, че съдбата ви се усмихва, опитват ви вас. По-голямо богатство в света никой не може да ви даде от това, което сега имате.

Вие сте чудни, ако мислите – сега трябва да станете богати. Вие се заблуждавате. Вие носите едно несметно богатство в себе си. Това всеки от вас трябва да го знае: едно несметно богатство носите. Едно несметно богатство носите в главата си; едно несметно богатство носите в ръцете си; едно несметно богатство носите в краката си; едно несметно богатство носите в очите си; едно несметно богатство носите в ушите си; едно несметно богатство носите в носа си; едно несметно богатство носите в устата си; едно несметно богатство носите в езика си, къде ли не. Несметно е богатството на човека. Ако знаеш да кажеш намясто само една дума, това е небивало богатство. Ако ти знаещ къде да употребиш ръката си, ти си изменил цялата своя съдба. Ако знаеш да хванеш царската дъщеря, когато се дави, ти си изменил своята съдба.

Коя е царската дъщеря? Една твоя добродетел се дави, ако знаеш да бръкнеш с ръката си и я извадиш. Кои са тия царски дъщери? Това са онези добродетели, които сега се давят в тинята на човешкия живот. И всеки от вас трябва да тури ръката си и да извади тази добродетел навън, фигуративно говоря, и да я тури в душата си. Единственото място, дето добродетелите живеят, не е тялото, но душата. Те са родени да живеят в нашите умове, в нашите сърца и нашата душа. Туй е човекът. Когато добродетелите са извадени оттам, ще опитаме своя живот, тогава цялото небе, цялата природа, всичко туй ще бъде с нас и ние ще минем от сегашното смъртно състояние в безсмъртно, от сегашното робство в свобода, от безлюбие в любов и животът ще има съвсем друг израз, отколкото днес, съвсем друг изглед, отколкото този, който има днес.

„Благословен Господ, Бог наш“

Тайна молитва

Тридесет и трета неделна беседа 14 май 1933 г., неделя, 10 часа София – Изгрев