Разлика между версии на „Превръщане на числата“

Текуща версия към 09:41, 7 май 2011

Неделни беседи

Възкресение (1932–1933) Том I

Превръщане на числата

„Отче наш“

„Духът Божи“

Ще прочета част от третата глава от евангелието на Йоана. Значи, казва Христос, че е възможно стар човек да влезе в утробата на майка си и да се роди. А на онези казва: „Роденото от Духа дух е, а роденото от плътта, плът е.“ Само като е млад може да се роди от майка си, но като стар не може да се роди изново. Ново раждане значи старият отново да се роди. Стар човек е всеки, който има стари възгледи. За да избегне старостта, той трябва да стане млад и да се роди. Ако старият човек не се роди, той не може да бъде млад.

„Вятърът вее, дето си ще.“ Който не разбира какво значи вятърът вее... Значи онзи човек, който мисли. Веенето на вятъра е свързано с чистата мисъл. И който мисли правилно и който не мисли правилно, и той трябва да знае произхода на мисълта. Мисълта иде от едно разумно място. Ако знаеш този източник, дето иде мисълта, ще знаеш и цената на този източник. Знам, че ако не го знаеш, много назад си останал. Небесните – дето се изисква мисъл, обикновените работи са за вятъра. Всеки може да излезе на вятъра и да го подуха. Небесните работи са за мисълта. Мисълта никога не духа, никому шапката не вдига от главата. Само онзи човек възлиза, който мисли, а който не мисли, тоя седи тук на земята.

Някой ще каже: „Защо трябва да бъде човек осъден?“ Най-простото обяснение и най-простата елементарна неистина. Някой може да бъде осъден. Пращам едно въже на един човек, за да го извади от кладенеца. Той казва: „Не искам твоята услуга.“ Пусни го в кладенеца, отрежи въжето, и той е осъден да седи в кладенеца и да провери своята философия. Ама защо прави така? Причината де е? И тогава онзи, който е слязъл в кладенеца, понеже е слязъл да намери пари и ги е намерил, че го е страх да възлезе нагоре, да не го оберат. Той ще остане в кладенеца и там ще страда.

„В начало бе Словото“

Аз ще ви говоря върху един въпрос: „Превръщане на числата.“ За да може животът в какъв и да е смисъл да се осмисли, да се разреши, човек трябва да разбира закона за превръщането на числата. Вие вземате човека като цяло число и искате това число да бъде щастливо. Но щастието е един непреривен процес. Нещастието не е едно цяло число. Вие в дадения момент искате да бъдете щастливи, искате едно цяло число. Щастието никога не иде с едно цяло число. Невъзможно е да му турите едно цяло и да го определите, защото цялото число е прогресивно. Ти искаш да бъдеш здрав. Но и здравето не е цяло число. Искаш да знаеш неговата стойност. Но числата може да се превърнат. Едно може да стане на 2, 2 може да стане на 3, 3 може да стане на 4, 4 може да стане на 5, 5 може да стане на 6, 6 може да стане на 7, 7 може да стане на 8, 8 може да стане на 9, 9 може да стане на 10 – превръщане става, но трябва да разбираш закона на туй превръщане. Следователно единицата, като се превърнала на двойка, нейните първоначални състояния съвършено са се изменили. Тройката, когато стане четворка, и нейните състояния съвършено се изменят. Четворката, като стане пет, и нейните състояния съвършено се изменят.

Сега може туй да ви смущава, съвършено неразбрана работа е. Когато някой път вие намазвате се, поправяте лицето, червите страните си, черните веждите си, червите устните си, какво разбирате, какво учение имате, какво правите? Седите и си казвате да станете по-хубави. Кое ви заставя да станете по-хубави? Коя е причината, която ви заставя да се мажете? Когато една къща отвсякъде я мажат, има си причини, нали така? Когато едно ядене се готви, има си причина. Когато една жена се маже, кое я заставя? Не че се маже – въпросът не е там. Защо и за какво се маже, какво ще допринесе туй мазане? След като се намаже, какво ще допринесе? Тя иска да превърне лицето си. Тя е малко черничка, иска да направи лицето беличко, иска да направи устните си червенички, иска да направи веждите си чернички. Тя иска да се представи за такава, каквато не е. За дадения случай аз вземам жената – едно число. Не мислете, че аз говоря за вас – жените. Жената е един символ в природата, една форма, която съществува. Онова същество, което е у жената, не го знаем какво е. Отде е дошло и как е влязло, не го знаем. Ние му знаем къщата, знаем му прозорците, знаем му телефона, знаем му главния вход и автомобила, с който се движи, и т.н. Всичко знаем, но онзи, който се движи, не знаем кой е, той е чужденец. Той е дошъл, настанил се там инкогнито, живее там под името жена, граф Балкански. Вие седите по някой път и разглеждате живота и казвате, че сте нещастни.

Какво разбирате под думата нещастие? Вижте онази грозната жена как разрешава въпроса. Тя се вижда грозна. Отива и купува за един лев червило, за два лева белило и за един лев помада, и става красива. И на нея ѝ стане приятно. На себе си казва: „Измених се малко.“ Сега тя не е мислила това. Туй и природата прави. Че този – първоначалният, който е влязъл, той се боядисва. Който живее в тялото, той се боядисва всеки ден. Ние казваме някой път – човек да се червисва. Има хас боя и такава, която не е хас, която излиза. Запример, ако аз бях дама, щях да се червисвам и белисвам по съвсем друг начин. Ако исках да се белисам, щях да ям грах три–четири месеца, и тогава щях да имам бяло лице. Пък ако искам да бъда малко червеничък, щях да пия малко винце, ама не тъй, както вие го употребявате. Аз казвам какво щях да направя. Как ще го направя, това е моя работа.

Превръщане на числата. Ако вие стоплите вашата къща отвънка, влезе някой и казва: „Кои са причините, които са ви заставили да стоплите стаята вътре?“, ще кажете, че имате право. Не че имате право, някой ви е заставил да стоплите стаята – вънка има 30 градуса студ. Значи студът ви е заставил. Значи външният студ се превръща във вътрешна топлина. Мога да изменя условията. Ако отвътре е топло, вие ще искате да влезе в стаята ви хладина, туй, което не обичате. Ако вашата топлина иде отвън, вие ще обичате хладината в стаята си. Това са превръщания на известни състояния, на които всичките хора са подложени. Казвам със стоплянето на стаята какво се постига. Този закон се пренася и в обществото. Ако на известни хора външните условия на живота се влошават, вътрешните се подобряват; ако вътрешните условия се влошават, външните се подобряват. Туй съществува като един закон. Ти искаш да бъдеш щастлив. Но за да бъдеш щастлив, нещо трябва да се влоши. Влошаването трябва да се измени. Ако вашите дърва вие не ги превърнете на огън, яденето няма да стане, хлябът няма да се пече. Следователно вие трябва да разбирате закона на превръщането. Ако водата не може да се превърне от твърдо състояние в течно, от течно във въздухообразно, ние няма да имаме дъжд. Дъждът се дължи на превръщането на водата от едно състояние в друго.

Та аз казвам, съвременните хора искат един свят без превръщане, един свят без страдания. Свят без страдание е свят без радости, свят без живот е свят без умиране. Ти искаш никой да не умира. Трябва и никой да се не ражда. Природата може да направи никой да не умира, но каква е придобивката? Тогава и никой няма да се ражда. Казвате: „Не може ли без умиране?“, тъй както веднъж попитали Паганини не може ли да свири без струни. Казва, че може, но той не се е явил на концерта. Всичката публика дошла да види туй чудо, но сцената била празна.

Та казвам, каква трябва да бъде философията, на която трябва да се съгради здраво животът. Ти трябва да бъдеш млад. Това е едно временно състояние. Но туй число ще се превърне, ти ще станеш стар, ще възмъжееш. Туй число ще се превърне. После ще дойдеш на средна възраст, учен човек ще станеш, и най-после ще остарееш. И там няма да се спреш. След като заминеш вън от строя, след старостта какво иде за човека? Една комета, след като си изгуби опашката, какво става? Престава да плава в пространството. Без опашка какво става? След милиони години ще стане на планета. И по-нататък какво ще стане? На едно слънце. Слънцето може да се превърне и то на планета.

Но питам, при сегашните условия нашата земя като слънцето може ли да стане? Тя няма възможност да стане като слънцето. Тъй както е турена в тази система, невъзможно е. Сега законът, който трябва да извлечем: всеки човек е турен в известна система в Космоса, в Битието – Земята ще си остане Земя, Марс ще си остане тази големина, която има – ни повече, ни по-малко. Може да се увеличи малко, но незабелязано. Земята може да нарасне немного.

Да кажем, една държава се смалява, но тогава привидно може да расте 20, 30, 40, 50,100 километра. Това е нищо. Диаметърът на Земята е 12 хиляди километра, когато на Слънцето е 800 милиона километра. Тогава ти си поставен в една система, гледаш наоколо и казваш: „Аз искам да бъда като него цар.“ Ти не разбираш съотношенията на този цар. Той принадлежи на друга система, ти като него не може да бъдеш. Някога ти може да мислиш, може да си въобразяваш, че си цар, но да станеш цар... Втори като Наполеон няма да се роди. Може само като актьор да играеш. Наполеон се отличава по това, че като са му изучавали черепа, той имал най-големи размери на обективните си способности. Наполеон имал близо 35 см на дължината на челото. В него са били силно развити математическите чувства и чувството на творчество. Имал една идея, искал да съгради една грамадна империя, но на Наполеона му липсвало нещо. Липсвало му, че не могъл да съгради тази империя. Сега да оставим този въпрос.

На всеки човек липсва по нещо. И когато ти кажеш така: „Защо аз не мога да постигна това и това?“ Защото ти липсва нещо. И трябва да ти липсва нещо. Защото, ако не ти липсва, ти не може да живееш в една среда, в която си. Ако не ти липсва нещо като дете, ти не може да станеш като възрастен момък. И тази липса в него му създава известен стремеж да расте. И на възрастния липсва нещо, и на стария липсва нещо. След като дойде на стари години, казва: „Не искам да живея тъй, искам да замина.“ Той не казва накъде иска да замине, но тъй скрито, инкогнито. Аз често съм привеждал този пример. Било във Варненско, в село Николаевка, един старец казва: „Викайте свещеник да ме причести, защото аз съм пътник, но дайте ми да се наям. Дайте ми кюфтета да си хапна, последния обед.“ Чудят се всички. Отива попът да го причести, но като го вижда с кюфтетата, казва му: „Ти има да живееш още 20 години.“ Той казва: „Слушай, отче, причести ме, защото последен обед ям, ще си замина.“ Той се смее. „Като тебе такива още много има да живеят, не си заминават.“ Отива си попа, и още не е отишъл до пътната врата, и този дядо Ради простира се и умира. Това е един същински случай, не е измислен. Много верующи има, които нямат тази опитност на дядо Ради, туй присъствие на духа. Не му задебелява езикът, яде си човекът. Казва: „Ще си задигам багажа, напущам квартирата по всичките правила.“ Излиза от квартирата, заминава си човекът. Другите плачат. Той казва: „Сбогом!“ Маха с ръка. „Ако ме видите втори път, хвалете се.“

Няма никога виждане, помнете това. Никога няма да се видите тъй, както сте тук, на земята, отиде вече. Има други начини. Но този начин не. Какво ще искам мене да ме виждат, дето са ме мъчили. Хич няма да им се покажа на тях. Един, който ме плюл, ще ида да му се покажа – ти знаеш ли кой съм аз? Тогава си задавам следния въпрос, заражда се тогава един въпрос. Слънцето се разговаря с човека и Слънцето казва: „Ти знаеш ли аз кой съм?“ Човек казва: „Аз зная кой си.“ Слънцето казва: „Аз кой съм?“ Човек казва: „Аз не мога да задам въпроса, кой си. Но на зададения въпрос не може да се отговори. Ти ме питаш: „Ти знаеш ли аз кой съм?“ Аз да ти кажа кой съм.“ После Слънцето казва на човека тъй: „Аз съм Слънцето.“ Какво трябва да отговори човек на Слънцето. Аз ще ви кажа. Умният човек ще каже: „Опитал съм топлината и светлината на Слънцето, познавам го.“ Това е правилен отговор. „О, Слънце на душата ми“ – тъй ще каже поетът. То е без смисъл. Опитал съм топлината и светлината – това е отговор.

Та казвам, когато се задава някое противоречие, вие трябва да си отговорите. Вие страдате и вие задавате въпрос, защо страдате. Вие трябва да отговорите. Вие страдате и един ви задава въпроса, защо страдате. „Защото ме горят.“ Казваш: „Аз зная защо страдам.“ Пита те някой защо страдаш. „За да ме питаш.“ Сега аз ще ви отговоря. Сега вие, които ме слушате, всички имате по един лотариен билет и хиляда години чакате. Всеки носи в джоба си по един билет и аз виждам – всички имате по един лотариен билет. Вие всички очаквате да бъдете здрави, да бъдете щастливи, да бъдете богати. Хубаво е желанието, което човек има, право е. Имаш право да носиш лотариен билет и да мислиш за него, и да очакваш печалба. Но дали ще реализираш печалбата, то е въпрос. Следователно не може да заповядаш да спечелиш. Ако за бъдеще дойде тази печалба, защото има 500 хиляди лева печалба, не само това, но има и 10 милиона долара. Само един е кандидат за 500 хиляди. Каква възможност има да се падне на тебе? Ти си един от тези 500 хиляди. Има възможност във вечността. Има само един случай в цялата вечност. От единия до другия край една възможност има да спечелиш 10 милиона долара. Знаете ли тази вечност как я представят индусите? Една единица с 15 нули след нея. Това е половината и като турите още толкова, тогава ще имате цялото число.

Често са ме занимавали, дойде някой и разправя за нещастията си. Аз зная по кой начин може да стане щастлив, но по никой начин не мога да му кажа. Той носи една тояга и аз виждам, че той я носи от дядо си, виждам какво богатство носи той. Казвам, доста тежък му е късметът. „Не съм станал още късметлия.“ Това е ключът. Ти ще счупиш тази тояга, ще извадиш – звонкове има вътре, и ще видиш, и ще видиш, че твоето щастие седи в тоягата. Или казано на друг език, щастието на човека седи в неговата воля. Волята има нещо навинтено, трябва да развинтиш. Във волята има нещо скрито. Сега мнозина търсят лесния път. Има книги написани за щастието. Това са забавления. Щастието е да превърнеш известна сила вътре в себе си. Ти не може да бъдеш щастлив, докато ти не превърнеш нещастието си в горивен материал. Ти не може да имаш любов, докато не превърнеш омразата в горивен материал. Омразата е гориво, отдето ще се прояви любовта, защото, за да се стопли твоята стая, ще си послужиш с тази омраза, тя е горивен материал. Какво трябва да правиш с омразата? Ще я туриш на огнището и ще я запалиш. Трябва да дойде любовта в стаята ти. И като дойде, ще види, че е топличко, приятно. Като дойде, тя ще ти даде първите уроци, какво нещо е любовта.

Казвам, трябва да познавате онзи велик закон за превръщането на енергиите. Ако ти не знаеш как да съпоставиш своя ум спрямо твоето сърце и ако не знаеш в дадения случай как да съпоставиш твоите чувства спрямо твоя ум, и ако нямаш едно съотношение с външния свят, тогава ти всякога ще носиш много разочарования в живота. Една майка може да мисли, че детето ѝ ще стане гениално. Може да бъде гениално, ако условията на гениалността са определени. Майката трябва да създаде гения, преди да го е родила. Защо? И най-добрият грънчар, ако няма хубава пръст, не може да създаде хубаво гърне, колкото и да е майстор той. Той ще създаде просто гърне. Следователно един грънчар, за да създаде хубаво гърне, трябва му хубав материал, хубава кал. Ако искате да създадете у вас един характер или един порочен живот, трябва да имате съответен материал. Ама ще си зададете въпроса: „Защо Господ ме е създал такъв?“ Отговорете на въпроса, Господ ви запитва: „Защо ви създадох такива?“ Аз отговарям за Господа: „Защото такава кал имахте.“ „Ама защо сме нещастни?“ „Защото калта ви е нещастна.“ „Ама защо не съм добър?“ „Защото злото не сте впрегнали в работа, омразата не сте превърнали в гориво.“

Вие сте чели много пъти Писанието, което казва: понеже Адам стана като един от нас – да познава закона за доброто и злото, а не е станал умен като нас – да ги тури на работа. Да не би да направи втора погрешка, Господ реши да го изпъди навънка. Адам разбра много работи, но едно нещо не научи. Адам, като излезе, разбра, че Господ е прав, даде му голямо знание, но той го тури в лоша посока. Всички хора се оплакват от знанието, което придобиха в рая. Ама дойде сега някой при тебе, поусмихне се малко, погледне те в очите и казва: „Много те обичам. Може ли да ми направиш една малка услуга, да ми дадеш пари назаем.“

Вчерашният брат, с когото се разговарях, казва: „Дойде при мене един от високо произхождение, който казал, че минава от Бялото Братство“, казал: „Дай ми 250 лева, аз ще ти ги върна.“ И доднес не ги е донесъл. Няма го този бял брат. Не е чудно. На колко банки парите са взети и не са върнати назад. Този човек, като вземе парите, ще те излъже. Аз съм ви привеждал този пример, дето един турски султан повикал един ходжа, много учен, и му казал: „Кажи ми една лъжа.“ Той казва: „Не мога да ти кажа лъжата, защото ми трябват такъми, без нищо не мога да кажа лъжа.“ „Колко ти трябват за такъми?“ „Трябват ми 250 жълтици.“ „Дайте му 250 жълтици.“ Пратил той адютанта си да ходи с него. Тръгнали от дюкян на дюкян, казва: „Няма такива такъми.“ Казва: „Тази е последната лъжа, която ти казах, че нямам такъми. Ако имаше такъми, щях да ти кажа истината, понеже няма такъми.“ Тогава защо хората лъжат? Защото такъми нямат. Ако имат такъми? Но да ви преведа, на вас говоря на един строен език. Без такъми значи без пари. Вземал си пари назаем, нямаш такъми, полъгваш. Имаш пари, имаш такъми, веднага плащаш.

Та казвам, разбиране на живота трябва. Ние сме в една епоха, дето трябват знания. Защото ученият човек, който е мислил, външният свят е изисквал от него: от инженера се изисква, от адвоката се изисква, от лекаря се изисква нещо, от свещеника се изисква, от всички се изисква нещо. Ако не може да даде туй, което хората очакват, той ще се намери в трудно положение. Та, най-първо, трябва да се научите да превръщате числата. Освободете се от илюзията да търсите щастието по стария начин. По стария начин никой не може да намери щастието. За да намериш щастието, ти трябва да се освободиш от всички ограничения. Дотогава, докато ти имаш слабости към парите, дотогава, докато ти имаш слабости към славата, дотогава, докато ти имаш слабости към гордостта, към всички удоволствия на живота, ти щастлив никога не може да бъдеш. Защото парите ще ти ги вземат; славата на земята ще ти вземат; обичаш една жена, ще ти я вземат; имаш един мъж, когато обичаш, ще ти го вземат. Туй трябва да знаеш.

Вие сега имате един мъж, мислите – тапия имате, никой не може да ви го вземе. Тогава ще се намерите в положението на една българка от Варна. Тя имала мъж, който се наричал Пенко, на който казвала: „Ти, ако умреш преди мене, искам да ми се явиш и да ми кажеш какво има в другия свят.“ Той бил юрганджия и голям майтапчия. Като мине от единия край на чаршията до другия, всички се смеят. Като седне да работи, майстор абаджия. Като ти ушие една дреха, друг като него няма. Той заминава за другия свят. Тя поскърбяла. И една вечер идва той и тя го хваща, казва: „Кажи какво има на оня свят.“ „На онзи свят е като тук, малко студено е и там юргани трябват. Може ли да ми дадеш?“ Тя казва: „Юргана си не давам.“ По едно време иде една млада красива жена, хубаво облечена, хваща го. Първата казва: „Защо вземаш мъжа ми?“ Другата казва: „Той ми е мъж.“ Вземат го подръка и си отиват. Онази казва: „Взема мъжа ми.“ Събужда се. Вие плачете, а той се влюбил в друга. Аз тъй го обяснявам. Който е умрял, другите плачат, а той се е влюбил. Защо се е влюбила в него? Момата се е влюбила, детето се е влюбило, напуща майка си, отива в другия свят. Ние сега няма да се спираме, оставяме теориите настрани. Аз изучавам теорията. Всеки един от вас има право да създаде каквото иска – теория за превръщането на числата. Вие трябва да разбирате тези закони. Необходим ви е един силен контраст, за да бъдете щастливи. И за да бъдете щастливи, има две възможности. Около вас в дома ви трябва да дойде един първокласен глупак шегаджия и един умен. Като дойдат тези двамата, вашето щастие ще дойде по два начина. Ако мъжът иска да бъде щастлив, и той може да бъде щастлив по два начина. В единия случай този човек, който е глупав, той ще бъде толкова разбран, че той за всяко нещо ще те успокоява. Той ще каже: „Ще се уреди тази работа, не се смущавай. Аз зная, тази работа ще се уреди утре.“ И каквото каже, ще стане.

Мене ми разправяше един селски чорбаджия, имал един слуга и не може да му се кара. Чорбаджията казваше: „Той като ме погледне, мене ми става весело.“ Счупила му се колата, той е готов да бие всички. Слугата казва: „Няма нищо, утре колата ще се оправи.“ Утре, погледнеш, иде един майстор и казва: „Има ли счупена кола?“ Каквото казвал този слуга, ставало.

Та казвам, туй именно е едното състояние, в което хората вярват, наричат го късмет. Късметът са тия двамата души: единият е умен, а другият не е умен. И двамата са умни, само че единият минава за умен, а другият минава за глупав. Но тия, глупавите, дето ги наричат, аз съм ги наблюдавал. Той, като мине, поусмихне се и каже: „Ще мине.“ Та тези глупавите хора някой път са много умни. Той отива при господаря си и казва: „Изкопах гърне със злато, не ми трябва, вземи го.“ Той такива гърнета има заровени. Господарят казва: „Будала!“ А той иска да каже – изучавай будалата, докато будалата живее при тебе, и тебе ще ти е добре. Ако аз бях от умните, никога няма да ти донеса гърнето. Ти може да бъдеш щастлив, докато аз съм будала. Благодари, докато съм от глупавите. Поумнея ли, ти ще опъваш каиша.

Когато Господ ви даде един глупав мъж, радвайте се. Когато Господ ви даде глупава жена, радвайте се, защото глупавата жена ще ви направи щастлив. И глупавият мъж ще ви направи щастлива. Не говоря за такава жена, която мъжът счита за глупава, а тя е умна. Като я погледнеш, тя е най-разположената в дома. Като остане сама, играе си, тропа си. А като дойде някой, тя е готова да услужи. Като е сама, си играе. Ще кажете: „Хлопа ѝ дъската.“ Тя ще каже: „Моята дъска хлопа, но вашата дваж. Аз с тропането намествам дъската си, а вие като не знаете да играете, дъската ви остава ненаместена.“ Туй, дето казвате – дъската хлопа – числата не са поставени на мястото си.

Питам, ако вие поддържате идеята, че вие сте княжески син, а не знаеш името на баща си и майка си, нямате никакви документи, кой ще ви повярва, като кажете, че сте от царско произхождение. За да повярват, трябва да имаш всички документи, със себе си да ги носиш. Щастието ще дойде. Щастието се добива с документи. Без документи, нищо. Около мене има доста князе и царе. Аз имам една теория. Казвам, българският народ е направен от царе и князе, контове, графове, царици, княгини, все такива. Кой и да е българин – и прост, и учен, казва: „Я ми кажи аз да стана цар, веднага ще оправя света.“ Но в света не сме ние последните числа, които може да оправим света. Ти си едно число, не си последното число. Там се заблуждаваме ние. Казваме, че от човека няма друго същество по-горно. Туй трябва да се обясни.

Има и други същества. Ако всичките мравки, ако всичките риби, ако всичките млекопитаещи, ако всичките птици искаха да оправят своя живот, биха ли могли. Защо са нещастни птиците? Някоя птица седи, гугуца, дойде някой, дигне своето чифте, и тя падне. Значи има и други същества. Някое млекопитаещо седи, дойде някой, дигне пушката, трак, и то падне. Ти мислиш, че си едно същество, друго същество си дигне пушката, трак. Ти искаш да ме убедиш, че Господ му взел душата. Но друг с пушката е гръмнал. Тъй както сега се обяснява, то е за деца. Тогава как ще си обяснят птиците – гръмне куршумът, и умират. Действително, някой път умират от своя собствена смърт. Ако умират от естествена смърт, коя е причината?

Сега не искам да внеса смут в душата ви. Този смут и без това съществува. Не вярвате в едно нещо. Този живот, който живеете, който е дошъл във вас, който живее във вас, понякой път някои души живеят във вас. В младини живее един, до 7 години живее един, до 14 години живее друг, на 21 години живее трети, на 28 години живее четвърти. Тъй щото, като станете на 120 години, 120 души са живели, все хора от високо произхождение. Вие се чудите някой път, че се изменяте. Вие сте хотелиер, дошли са толкова души, някои са платили, някои не са платили. Какво сте виновни вие, че сте се изменили. „Аз не мога да позная своята промяна.“ Ако някой се промени отвън, аз не мога да разреша този въпрос по един физичен начин.

Сега да дойдем до онзи въпрос, който разрешава в какво седи щастието. Начинът, по който съвременните хора търсят щастието, е неправилен. Мнозина писатели пишат за щастието. Туй щастие по наследство не иде. То не може да се даде. Щастието е нещо, което трябва да се добие с усилие на човешката воля. Щастлив може да бъде онзи човек, който е свободен от всички свои желания и посторонни мисли. Добро, богатство, сиромашия, смърт, раждане, добро и зло не може да му влияят. Щастието в този случай е по-високо от всички противоречия, които съществуват в човешкия живот. Ти търсиш нещо, което не е казано. Щастието е извън злото. Щастието е извън омразата. Щастието не е в богатството, щастието не седи в доброто, защото ти тогава ще се заблудиш, че си добър. Щастието не отрича нито доброто, нито злото, но това са условия за един добър живот. Когато щастието дойде, ти примиряваш всичко. Ти впрегни положителните и отрицателните черти у човека и ги примири. Този човек е щастлив, който е примирил всичките противоречия, които съществуват в неговата душа. И тогава ние, като разгледаме съвременния живот, ние седим между дърветата и казваме: „Кога тия дървета ще станат хора?“ Ако всичките дървета биха станали хора, ако всичките млекопитаещи биха станали хора, ако всичките птици биха станали хора, ако всичките риби биха станали хора, щеше ли да има щастие на земята. Вие се благодарете, че растенията няма да станат хора; благодарете, че животните няма да станат хора; благодарете, че и птиците няма да станат хора и благодарете, че вие сте станали хора. Защото до известна степен тия растения спират щастието.

Щастието е в туй, което хората постигат. Те го постигат заради растенията, те го постигат заради животните, те го постигат заради птиците, заради цялото Битие. Ако човек се повдига, той изразява вече стремежа, копнежа на всички същества. Те намират израз у него. И тогава, щом си щастлив, ти не може да имаш в природата неприятности, нещастие, защото всичко това се примирява. Та щастието седи по-високо от каквато и да е философия на живота. Ти не трябва да се нервираш за нищо.

Някой път някои учени хора се разговарят. Аз го гледам, още отначалото той иска да постави някой въпрос, че аз не съм поставил въпроса добре. Казвам, някой въпрос може да се постави най-малко в 12 вида. Запример въпросът „Какво нещо е животът?“ има 10 отговора, но само един отговор е съществен. Живот има там, дето няма смърт; дето няма смърт, има щастие. Пълният живот носи пълното щастие. Следователно този човек оперира с числа, които постоянно се развиват, неопределени числа, и той има всичко със себе си. Богатият човек, ако има цялото богатство на земята, той не може да бъде завистлив. Завистлив може да бъде един дребнав човек. Омраза може да има само един дребнав човек. Злоба може да има само един дребнав човек. Всички тези качества са на дребнавите хора. Вкисват само дребнавите хора – онези, които лъжат, малодушни, маловерни, всички сприхави хора са дребнави, малки човечета са те. Те някой път минават за големи гении в света. Това е само заблуждение. Сянката нищо не създава в света. Та ако някой каже – човек трябва да бъде само добър, думите „човек трябва да бъде добър“ – значи ти трябва да туриш своята доброта в движение. Нима, ако аз видя един вълк, който е хванал една овца, ще кажа: „Пусни овцата.“ Ще го хвана за челюстта и ще му кажа: „Ще пуснеш овцата, иначе ще разчекна устата ти втори път.“ Ако не ме послуша, ще му разчекна устата, нека той страда. Защо? Защото по-добре ти да страдаш, отколкото да изядеш една овца. Ще ме попитате имам ли право да разчеквам устата. Докато той има желание да изяде овцата, у мене има желание да му разчекна устата. Тази философия права ли е? Права е. Следователно, дотогава, докато в нас има един контраст, следователно, докато ти се занимаваш с дребнави работи в живота и мислиш, че без лъжа не може, твоята уста всякога ще бъде разчекната. То значи – всякога ще бъдеш подложен на страдания. Значи направиш едно престъпление, ти си нарушил един ред и порядък на по-висши същества и те те хванат за устата. Казват: „Ще правиш ли туй престъпление?“ „Ще го правя.“ Хване те, разчекне ти устата, и ти страдаш. Туй е само едно обяснение. Още единайсет обяснения има. Аз не казвам, че туй е положително. То е една фаза.

Казвате: „Защо страдам?“ Аз зная защо страдам, аз зная защо съм нещастен, зная и защо хората са нещастни, зная и как хората могат да се излекуват. „Ама защо не ги излекуваш?“ Светът сам трябва да се излекува, аз няма да го лекувам, но себе си трябва да излекувам. Бог толкова възлюби света, че всеки, който повярва, дава условия. Който не повярва, ще остави един грях в себе си. Сега хората искат да бъдат спасени без работа, без вяра, без добродетел, без истина – тъй изведнъж, наготово, като писани яйца. Такова нещо не съществува. Не се плашете от вашите погрешки, не се плашете от злото. Вложете в себе си и онова мощното, силното. Вложете живота си във вашия ум, във вашите добродетели, не се спирайте върху въпроса за вашата греховност. Някой път вие може да мислите, че сте много големи грешници. Че сте грешници, то е право, но като сте грешници, как трябва да разрешите въпроса. Какво трябва да се разбира под думата грешник? И най-бедният човек има възможности, може да работи за бъдеще, може да стане богаташ. Той има ум да управлява – най-голямото имане.

Та при личното възпитание на младите не може да турим едно правило. Старите казват, че младите не живеят като старите. Нито старите живеят като младите, нито като възрастните. Всеки трябва да живее като себе си. Казвате: „Да има едно правило.“ Ето едно правило: не яж, докато не ти се яде; не пий, докато не ти се пие. Не вземай тези атавистични склонности, които отпосле са дошли. Пий само това, с което си се родил. Яж, пий, обличай се, но за себе си, не за хората. Ако аз съм говедар и по три пъти на ден меня костюмите си, с говедата като ходя, ако ме видите с цилиндър, с фрак, с бастун, мазан с помада, да мириша... По някой път и говедата имат чутие, те ще се обърнат – мирише им приятно. Но ако се намажа с масло, те ще започнат да ме ближат. Ако се намажа с мед, всички пчели ще дойдат отгоре ми. Ако аз бях един говедар, по три пъти щях да се обличам, щях да нося фрак, всичките си гердани щях да туря пред говедата и щях да ходя да ги обикалям.

Има един език на живота. Ще помните едно нещо: един вол може да те направи щастлив, един кон може да те направи щастлив, една птица може да те направи щастлив, една риба може да те направи щастлив. Но това са числа, които съществуват, и хората може да се ползват. Един скъпоценен камък може да те направи щастлив, един изгрев на слънцето, срещнеш един човек, може да те направи щастлив. Може вие да не вярвате в тия неща. Когато един човек дойде зимно време в къщата ви и донесе един кибрит, драсне и запали огъня, не носи ли ти щастието? Носи. Аз съм срещал мнозина да ми казват, че откак си купил този кон, всичките му работи тръгнали напред. Туй суеверие съществуваше и в миналото, в египтяните, които почитаха Аписа като свещено животно, почитаха и котката като свещено животно. Докато египтяните почитаха Аписа като свещено животно, добре беше, откакто те не го считаха като свещено, те загазиха. Сега нито египтяните, нито китайците го смятат за свещено, но и Египет не е такъв, какъвто беше в древността.

Та в съвременната религия сме паднали толкова долу, че трябва да изучаваме хората. Ти трябва да обичаш хората единствено за твоето щастие. Ти не може да бъдеш щастлив, докато не обичаш едного безкористно. Туй трябва да знаете. Едно правило: за да бъдеш щастлив, ти трябва да обичаш едного, без той да знае, и да ти е приятно. Като го видиш, ти ще бъдеш щастлив. Знае ли той, ти не може да бъдеш щастлив. Сега аз не искам в туй да вярвате. Ако искате да опитате, обикнете едного, без той да знае, направете опит да проверите истината. Аз не искам да ми разправите на мене, но ще направите опита, да проверите истината.

Затова казва Писанието: обикнете се един друг, за да бъдем щастливи; обикнете се един друг, за да бъдем здрави. Ти трябва да обичаш едного, без той да знае. Ако обичаш едного, без той да знае, ти може да обичаш всички. Такъв е законът. Ако няма едного, когато да обичаш, без той да знае, като един извор, който тече хиляди години, без той да знае, и цялата местност около този извор той ще я направи само заради него. Когато Мойсей вдигна своята тояга в пустинята и каза: „Аз не мога ли да ви извадя вода“, за кого той направи това нещо? Понеже Мойсей каза името на онзи, за когото го прави, той съгреши и не можа да влезе в Обетованата земя. Каза – не мога ли аз да ви дам – не каза, но каза името – и съгреши. Писанието казва – вие станахте причина да се изкаже туй свещено име. Вие не изказвайте за кого правите нещата. И мене мнозина са ми казвали: „Аз това за Бога го правя.“ Отиде. „Аз това за баща си го правя. Аз това за учителя си го правя.“

Направи го, никой да не те знае, нищо повече. Всички се явяват и казват: „Аз това за тебе го направих.“ Че вие ми носите нещастие, и вие сте нещастни. Аз, като зная, че има един, който ме обича, и аз съм нещастен. Всичкото нещастие иде от факта, когато аз зная, че някои хора ме обичат. Защото всеки, който те обича, очаква нещо от тебе. Ако пък не мога да го направя, аз страдам. Той обикаля около мене, внимателен е, иска да му направя услуга, пък аз, като не мога да му направя, чудя се, усещам се нещастен. Всеки от вас може да бъде нещастен и щастлив. Вие казвате: „Стига той да ме обича, че аз ще бъда нещастен...“ Вие разбирате обичта на този незнайния. Вие усещате, че има нещо, но къде е. Никъде го няма. Незнайният е, който повдига света. Че той е на земята, туй го крият от тях. Ако е на земята, и двамата живеят в едно тяло, не в две тела. Единият е бил горе, другият – долу, и не го знаеш кой е, с какво име се назовава, не знаеш. Казваш: „Кажи му адреса.“ Той никога нито адреса си дава, нито името си казва. Само по някой път, когато ставаш много тъжен, от време на време ще те поутеши, после пак мълчи.

Сега туй е за онези от вас, които искате да бъдете щастливи. Пък за онези, които искате да бъдете нещастни – понеже всички няма да бъдете щастливи, туй, което ви казвам, няма да бъде за всички. Сега онзи, който е нещастен, може да го направите щастлив, когато обичате. Но когато правите добро, казвате за кого правите, ама кажете. Защото не може едновременно да обичаш и да казваш. Или трябва да обичаш съзнателно, без да казваш, или пък трябва да обичаш и да казваш. И едното е хубаво, и другото е хубаво. Но в дадения случай – онзи, който те обича и ти казва, ти си нещастен, и той е нещастен, но същевременно има трето лице, което е щастливо. В този закон на нещастието третият е щастлив. При незнайното първият е щастлив. Това е отношението на числата. Единицата показва щастието. Трите е закон на равновесието, показва, че когато двама са нещастни, трети е щастлив. Туй е законът на равновесието. Щом си нещастен, ще кажеш: „Аз съм един от двамата, които поддържат щастието на единия.“ Защо страдаш? „Аз поддържам щастието на един, който е около мене“, ще кажете. Този, на когото вие поддържате щастието, един ден той ще слезе на вашето място и ще ви тури на своето. Той ще ви повдигне. Аз мога да ви обясня закона биологически, но сега нямам време, топло е, поизпотихте се, някои от вас позаспаха. Не че заспивате, но се трансформирате. Този идеен свят почва да ви става толкова приятен и вие виждате този красивия свят. Някои от вас излизате, както красивият момък, като види красивата мома, почва да излиза от къщи. Аз не искам да ви говоря повече, за да не излизате.

Та ви остава стихът, върху който да мислите: „Бог толкова възлюби света, че даде своя син единороден, за да не погине никой.“ Бог толкова възлюби света, че даде сина си, за да бъдете щастливи. Разбирайте закона на любовта: да обичате едного, без да го знаете кой е. И когато аз говоря за Бога, разбирам тази потайна мисъл да обичаш Бога, на когото не си видял лицето. И като го обичаш, той ще ти донесе щастие в света. А пък искаш да снемеш този Господ на земята, да го видиш в известна форма. Затова Мойсей е казал: „Не произнасяйте напразно името Божие.“ Забранено е да се казва това име. Казвате: „Туй, което е знайно.“ Знаете ли какво нещо е любовта? Онзи, когото обичаш, още отдалече го познаваш и чакаш да мине, ти се отдалечаваш, да го видиш само. Поне тази опитност сте имали. Няма някой от вас, който да не е имал този свещен трепет, и на пет години като сте били, и на десет, и като студент. Аз веднъж срещнах една стара баба на около 80 години. Влюбила се в един момък. Казва му тя: „Много те обичам.“ Показва му се тъй намръщена, като го хване, ще го целуне, ще го постисне. Той се поразхленчи. Тя казва: „Много го обичам. Като не дойде при мене, става ми много мъчно, не мога без него.“ Влюбила се в него. Казва: „Ако бях млада – 16 годишна – бих му пристанала.“ Не е лошо. Това е свещен трепет. Вие ще кажете: „Тази старата баба!“ Млада е тя, обича го. Казвам ѝ: „За тебе е по-добре, ще живееш повече години. И за този младия човек е хубаво, човек ще стане от него, учен човек ще стане.“ „Хубаво е учен човек да стане, но да не е далеч от мене.“ Учен човек да стане, но да е близо до нея.

Та единственото нещо, което може да направи човека щастлив, е този закон да обичате. Има смисъл. Обичайте, за да бъдете щастливи. За да се реализира животът ви на земята, трябва да се създаде едно общество от хора трезви, като ги видите, да ви е приятно. Като срещнете човека, да знаете, че той има кого да обича. Като погледнете лицето, челото му, да има в него една идея. Срещали ли сте един щастлив човек, да знаете какво нещо е щастлив човек? Вие никога няма да го забравите, като видите един щастлив човек. А всеки един от вас има нещо, да бъде щастлив. Нито лотариен билет може да ви направи щастлив. Тоягата, която остави дядо ви, развинтете я, това е вашето щастие. Или, аз казвам тъй, вярвайте в непостижимото! Ти го мислиш непостижимо. Защото щастието е непостижимо. Защото непостижимите неща са постижими, а постижимите неща са непостижими. Туй, което в даден случай мислиш, че си постигнал, ти се разправяш, то е непостижимо. Тъй щото непостижимите неща са постижими и постижимите неща са непостижими. Така мислят най-великите философи и мъдреци.

Сега ние имаме една култура. Ако ти вярваш в тази култура, как сега ти ще намериш в нея всичките възможности. Но тази култура ще се измени сама по себе си постепенно. Други сили има в света, които ще изменят света. В света съществува друг закон, както съществува пролет, лято, есен, зима. Питам, дърветата, които израстват, от само себе си ли израстват? Има нещо, което изменя слънцето, което грее, и то изменя тяхното положение. Ако туй слънце не работеше, никакви дървета, никакви риби, никакви цветя не биха съществували. Казвам, съществуват сили извън живота, които ще изменят живота. Тревата не се смущава, тя знае, че като изгрее слънцето, ще порасне. Невъзможното за зимата е възможно за пролетта; невъзможното за пролетта е възможно за лятото; невъзможното за лятото е възможно за есента; невъзможното за есента е възможно за зимата. Това са промени, закони. Някои неща остават неизяснени, но то е закон. Онзи астроном, който насочва своята тръба, той не насочва да види цялото небе, но само една звезда. Тебе не ти трябва всичко да видиш, едно нещо трябва да знаеш. Ти трябва да знаеш къде е звездата на твоето щастие. И като насочиш тръбата си натам, веднага ще осмислиш живота си, ще имаш сили, ще имаш мощ. Щастливият човек смърт не го закача. Той е господар на живота. Писанието казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога.“ В християнството трябва да дойдат мнозина, да развиват – вие разглеждате нещата по един механически начин. Господа го делим – турили го в църквата, турили го в Бялото Братство. Това не е никакъв Господ. Той е Господ на човешкото нещастие. Тези господовци, които руската църква имаше, докараха всичкото нещастие на съвременна Русия. Господ с брада, носят икони – Господ с брада. Казват на един професор: „Ето вашия Господ.“ Професорът казал: „Този Господ заслужава да го носите из Москва, водете го, той заслужава. Това не е моя Господ. Него никой не може да го носи, тъй както тази икона.“ Докато нашия Господ могат хората да го разхождат някъде, бедите всякога ще бъдат с нас. А когато нашия Господ никой не може да го разхожда в света, това е Господ, на когото може да се разчита. Аз го наричам – това е щастието в света.

Ще имаш една велика възвишена идея за Бога. Дойде ли до него, не говорете. Той е свещен въпрос. Ако е за друго, може да се разисква. Аз бих заменил свещеното нещо в света. Бог е великото щастие, към което човешката душа се стреми. В политическо отношение, в обществено, семейно, индивидуално и каквото и да е отношение, навсякъде човек иска да бъде щастлив. И той има право да бъде щастлив. Еврейският Господ например има брада. Той не трябва да има никакъв образ.

Казвате: „Направи Бог човека по образ и подобие на Бога.“ Донякъде човек прилича на Бога. По сърце той може да мяза, не по неговото лице, не по неговите очи, не по неговото чело. Лицето на човека има да се изменя. Това е новата светлина, която човек носи в сърцето си. Това е благородството, което носи.

Та искам вие всички да бъдете свободни, да имате едни свободни възгледи, не слободия, не свобода да отричате нещата. Аз не съм за отричането. Аз съм за онази Вечната Истина, която човек, като приеме, той е доволен, и при най-лошите условия може да бъде щастлив.

Щастливият човек, дето другите умират, той живее; дето всички са нещастни, той е щастлив в живота. Той има този велик закон, тази тояжка, която древните алхимици имали. Най-учени хора в Египет или в Асирия, навсякъде всички са се стремели и доднес се стремят – всички искат да бъдат щастливи. Всички хора изучават закона на щастието.

Сега са взели този водител на теософите Кришнамурти, искат да бъде щастлив. Но тъй както искат да намерят щастието, не могат да го намерят. Казват: „Да се освободи човек от ограниченията.“ Щастието трябва да дойде, първо, да освободи човека. Животът трябва да дойде, първо, да освободи човека. Без живот ние не можем да бъдем свободни. Животът сам по себе си трябва да освободи. Щастието само по себе си трябва да освободи. Когато ние говорим за Бога, за онзи, който е създал света, той иде да освободи света. И като го освободи, всички ще знаят, че светът е свободен. Всички ще познаят неговия закон и ще бъдат щастливи. „Отче наш“

Първа неделна беседа

25 септември 1932 г., неделя, 10 часа

София – Изгрев