Разлика между версии на „Голямото и малкото“

Текуща версия към 16:28, 7 юни 2011

Младежки окултен клас - ДВАНАДЕСЕТА ГОДИНА (1932-1933)

КНИГА: Съразмерност в природата

Голямото и малкото

Т. м.

(Чете се темата: „Най-малкото живо същество“.)

Сега ще ви запитам: Кое е най-голямото живо същество? Каква е разликата между най-малкото и най-голямото същество? Коя е най-малката величина в геометрията? Най-малко е това, което не може да се сравни с нищо. И най-голямото не може да се сравнява. Идеите за малкото и голямото са две несъизмерими величини. Голямото е съставено от множество малки единици, а всяка малка единица се измерва с друга също малка единица. Пак ще ви запитам: Кое е най-малкото същество, което се среща в живота? Ако има друго същество, което заема мястото на първото, то не е най-малко. Малкото същество, за което се говори, не може да се замести с друго. Всеки трябва да има по една най-малка и най-голяма несъизмерима идея. Най-малко същество е това, при което си най-близо; най-голямо същество е това, от което си най-далеч.

Каква идея имате в съзнанието си под „най-малко същество“? Може ли животът да се раздели, сам по себе си, на толкова малки частици, че да се говори за най-малкото? Ако разглеждате живота като единство, той никога не може да се раздели; ако го разглеждате като геометриците, все ще има най-малка величина в него. От практическа гледна точка, някои същества са малки, а други – големи. Защо пръстът не е толкова голям, колкото ръката? Кой човек е малък? Какви са неговите качества? Ще кажете, че се объркахте от понятията „най-малко“ и „най-голямо“.

Питам: Кои величини ви интересуват в живота – малките, или големите? Ако се занимавате с големи идеи, де ги поставяте? Според мене за големите идеи няма място в живота. Де се намират големите и велики идеи, които вие искате да постигнете? Ще кажете, че те са в съзнанието на човека. На кое място? Обичаш музиката, свирил си десетки години с цел да станеш голям виртуоз. Как и чрез какво се изявява твоята виртуозност? – Чрез лъка, който се вдига и слага върху струните и прави различни движения. Движението на лъка върху струните раздвижва въздуха и се чуват различни тонове, които действат върху съзнанието. Чрез какво и как се изявява гениалният цигулар? – Чрез неговата мисъл. Той мисли, че е гениален, и хората, които го слушат, мислят същото. Ако той престане да се мисли за гениален, и хората ще престанат да го мислят за такъв. Тогава де остава гениалността? Може ли под „малко същество“ да мислите за слабото, безсилното, а под „голямо“ – за силното в света? Всякога ли голямото същество крие сила в себе си? Ако е така, може ли да кажете, че всеки голям човек е силен? Трябва ли да мислим, че малкото работи със слабото, а голямото – със силното? Де се чувствате по-добре: в малкото, или в голямото пространство? Кога сте по-доволни: когато имате стотинка, или когато имате един милион? Стотинката е стотна част от една цяла единица – величина, с която си служим в човешкия порядък, в една човешка система. Между стотинката и милиона разликата е грамадна. Всеки предпочита милиона пред стотинката. Невъзможно е при днешните условия да се намери човек, който да пожелае стотинката пред милиона. Много невъзможни неща има в света. Например, възможно ли е да ви даде някой крепостен акт за владение на луната? На думи е възможно, но не и в действителност. Възможно ли е да ви дам на разположение всичкото злато на луната? На думи е възможно, но как ще отидете на луната? На думи мога да ви дам и слънцето, но как ще ви снабдя с крепостен акт? – Това са непостижими идеи. Следователно гениалният е гениален, защото се мисли за такъв. Както той мисли за себе си, така и хората мислят за него. Силният е силен, защото той се мисли за такъв. Същевременно той притежава в себе си и качествата на силата.

Сега ще пренеса идеята на друга основа. Питам: Какво е вашето верую? Каква е основата на вашия живот? Какво искате да постигнете? Някой свършил университет, иска да стане общественик. Какво ще постигне с това? Друг иска да стане богат. Това не е нова идея. От памтивека хората се стремят към богатство. Всички искат да постигнат нещо. Обаче кое е същественото, което трябва да ви отличава от другите хора? Искаш да бъдеш учен – това е постижимо. Искаш да бъдеш силен – и това е постижимо. Всичко, което направиш, е все постижение. Това са постижения, общи за всички. Важно е какво можеш да постигнеш, което никой не може да ти отнеме. Каква е вашата идея за Бога? Що е астрология? Кой е основателят на астрологията? – Бог. – Според вас кое е реалното в света? Искам да дадете такова определение, че и вие самите да бъдете доволни. Някога вие давате определение за нещо, но сами не вярвате в това. Как ще определите, че има нещо реално във вас? Разговаряте с един приятел. Де е реалното в разговора? – Реалното се отличава с един придатък. Всяка идея, която не придава нещо към съзнанието, не е реална. Ако кажа, че ви давам един хляб, но само на думи, това даване реално ли е? И вие може да ядете хляба мислено, но в мисленото ядене няма нищо реално. То нищо не ви придава. Друг е въпросът, да ядете и да придобиете нещо от яденето. Та като давате определение за нещо, трябва да бъдете честни.

Какво представя честността? Може ли да се претегли? Има везни, на които може да се мери честността. Който е извършил една постъпка, тежи повече, отколкото онзи, който нищо не е направил. Това се доказва с факта, че известен мозъчен център привлича към себе си повече кръв, отколкото другите мозъчни центрове, поради което човек натежава. Когато върши добро, човек се свързва със силите на природата. Добрият човек не е тежък, но се различава по тегло от лошия. Колко тежи добрият човек? Когато човек приема въздух, теглото му се увеличава с толкова, колкото въздух е възприел. Като издиша въздуха, теглото на човека се намалява с 33 грама. Също така живият човек е с 33 грама по-тежък от умрелия. Като замине за другия свят, той олеква с 33 грама. Искат да кажат, че животът тежи 33 грама. Изобщо, човек не тежи много. На какво разчитате в живота? Ще кажете, че вярвате в Бога. Щом вярвате в Бога, защо се обезсърчавате?

Казвате, че вярвате в някого. Да, но вярата ви е относителна. Да вярваш в някого, това значи да вярваш като на себе си. Ти си търговец. Тъкмо отваряш касата си, влиза един познат. Той минава за честен човек, и ти му вярваш. Въпреки това в тебе се явява един страх, да не би той да е видял отворената каса. Ето, твоята вяра се разколебава. Искаш да излезеш по работа, но в тебе се явява съмнение, страх, как ще остане той сам в кантората. Като излезеш, бързаш по-скоро да се върнеш, да провериш парите си. Де остана доверието ти в него? Като се увериш, че парите са на място, ти казваш: „Този човек наистина бил честен“. – Честен, но при дадено условие. Ако оставиш имота си в ръцете на един човек цели 20 години и като се върнеш, той ти предаде всичко в изправност, даже с един придатък, той е честен човек. Всеки от вас е търговска фирма. Дошли сте на земята за известно число години, да работите в тази фирма. Един ден ще ви извикат и запитат: „Какво направихте досега? Какво спечелихте?“

Днес всеки живее за себе си и иска да постигне нещо. Обаче каквото постигне, не е за самия него. Той се лъже, ако мисли, че е постигнал нещо за себе си. Ако мисли така, каквото е постигнал, ще го изгуби. Ако всяка придобивка не стане достояние на всички живи същества, тя не е реална. Ако придобивките на другите не са и твои придобивки, и те не са реални. Реалните неща се предават от един човек на друг. Аз ви навеждам на тези мисли, за да укрепнете в живота. Един ден може да кажете: „10 години изучавах окултната наука, но то било празна работа“. Питам: Ако цели 40–50 години си ял и пил на земята, един ден като заминеш за онзи свят, това не е ли празна работа? Какво ще остане от онова, което носиш в себе си? – Все ще остане нещо, ако не всичко. Какво ще остане от физиката, химията, математиката, които сте изучавал? – Способностите и дарбите може да останат в човека. – Къде ще останат те, не знаете. – Ще останат, може би, в съзнанието. – Вие трябва да имате ясна представа за човека, за човешкото съзнание. Значи човек не е това, което днес виждаме. Като се разговаряме така, у вас се явява мисълта дали аз зная всичко това. Ако е въпрос за знание и незнание, всички сте невежи, но всеки иска да покаже, че знае нещо. Според мене вие трябва да се убедите, че не знаете. Например, един музикант свири, но не дава израз на това, което свири. Тонът му е груб. Това не е свирене. Друг минава за писател, пише книги, но често изпуща букви, даже цели думи. Това не е писател. Той пише думата „любов“. Мисли, че я написал верно, а изпуснал буквата „Л“. Грешката е в правописа му.

Едни хора са материалисти, други – идеалисти. Едни са вярващи, други – безверници. Каква е разликата между идеалиста и материалиста? – Материалистът има органически недостатъци, а идеалистът е в естествена обстановка на нещата. Материалистът убеждава хората да не вярват в Бога, а той сам не е убеден в това, което отрича. Проповядваш, че не съществува Бог, а сам не вярваш в своята проповед. Нещо отвътре ти казва: „Не си прав“. Ти доказваш, поддържаш първото си мнение и като се успокоиш, нещо ти нашепва: „Не е верно това“. Питам го: Кое е верно тогава? – „Не зная.“ В такъв случай, мълчи! Чудно нещо! Цели 20 години доказваш на хората нещо, а на себе си не можеш да го докажеш. Често вие доказвате известна истина, в която сами не сте уверени.

Коя е причината за разочарованието? Всеки иска да постигне известна идея или желание. Ако не го постигне, той се разочарова. Някой иска да стане учен. За кого иска да стане учен? – Или за себе си, или за хората. Нека един от вас каже колко деца са в семейството, от колко души е семейството им? (Един от учениците отговаря: „Ние сме 3 деца – момчета. Аз съм първият, най-големият. Значи с майка ми и баща ми сме всичко 5 души“.) Понеже числото 4 е силно, първото момче, първият син търси начин да внесе в себе си малко мекота, пластичност. Без мекота няма постижения. И без сила няма постижения. Следователно, щом знанието внася сила, а любовта – мекота, всякога ще има постижения. При всички изпитания ученикът трябва да остане твърд, непоколебим, да не се отклонява от пътя си. Затова е нужна вяра. Ученикът може да постигне своята идея само когато е свързан с Бога. Някой минава за безверник, а всъщност има вяра. Той даже не подозира, че е вярващ. Друг минава за вярващ, а всъщност е безверник. Един познат казваше: „Аз съм голям безверник, не вярвам в суеверия“. Без да очаква, аз му казах: Знаеш ли, че след 3 години ще умреш? – „Отде знаеш това?“ Значи той веднага повярва на думите ми. Той е вярващ, без да знае това. По носа на човека се познава колко време ще живее. Някога човек не вярва в съществуването на една велика сила, а вярва на хората. Силата на човека се крие в неговата вяра. Вярвай в разумността и доброто, вложени в тебе, а не вярвай на богатството и на бедността. Те са резултат на твоята разумност и доброта. Следователно вярвай в причината на нещата, а не в нейните резултати.

Какви са вашите възгледи и убеждения? Вие минавате за окултни ученици. Не е лошо това. Не е лошо и да бъдете богати. Какво ще постигнеш, ако си богат търговец и продаваш само газ за осветление? Очаква те изненада. Газта може да се запали и да изгори. Де ще отиде твоето богатство? Ето защо, разчитай на знанието в себе си. То е истинското богатство. Всичко останало е резултат на знанието. Стремете се към истинското богатство, към реалното в света. Да намериш Бога и да се свържеш с Него, това значи да постигнеш желанията си. Всеки се стреми да постигне нещо. Например, един иска да стане министър, друг иска да стане депутат, трети – поет, музикант или художник. Обаче това са служби. Всеки трябва да се стреми към нещо, но към какво?

Ще ви приведа един пример, да видите кой е истинският стремеж на човека. Виждате един голям, хубав замък, добре осветен, и в него един човек, херметически затворен. Той има на разположение всичко – ядене, пиене, книги за четене, но е лишен от свобода, няма право да излезе вън от замъка. Какво е положението на този човек, осъден за 30–50 години да живее в замъка? Той ще предпочете да се откаже от хубавото ядене и пиене, от хубавата обстановка, но да излезе на свобода. Свободата е неговият стремеж. Той се чуди защо, при всички блага и удобства, е лишен от свобода. Противоречията в живота на човека показват, че той е херметически затворен в замък, дето има всичко на разположение, но е лишен от свобода. Той се намира в един омагьосан кръг. Иска да постигне нещо, не знае как ще го постигне. Колко години ще живее човек на земята, също не знае. Ще има ли успех, или няма да има, и това не знае. – Кога ще научи това? – Когато излезе от замъка и влезе в простора на природата; когато се свърже със съзнанието на разумните същества, които са готови да му услужат.

Разумните същества взаимно си помагат и така реализират своите идеи. – Защо срещаме противодействие? – Защото сте се свързали с неразумни същества. Тяхната цел е да пречат на добрите и разумни същества в постигане на техните идеали. Започваш една добра работа, но нещо отвътре ти казва: „Напусни тази работа! Нищо няма да придобиеш от нея“. Докато се поддаваш на това нашепване, ти започваш една, втора, трета работа и всички напущаш. Най-после казваш: „Животът няма смисъл“. – Естествено е, ти си влязъл вече в замъка, със своите строго определени граници. Но това не е животът. И в замъка да си, и вън от замъка, обърни се към Бога. Само Той ще те спаси. Той ще ти помогне да реализираш своите желания. Само идеята за Бога е в състояние да осмисли твоя живот.

Какво означава голямата уста? Какъв трябва да бъде цветът на устните? – Червен. – А дебелината им? – Колкото по-дебели са устните, толкова по-добре е развита стомашната система. Тънките устни говорят за деликатна стомашна система. Има мярка, колко дебели трябва да бъдат устните. Какво означават кръглите вежди? Изобщо, кривите линии в човека показват, че чувствата имат надмощие над мислите. Правите линии показват, че интелектът взима надмощие. Като разглеждате двете ръце на човека, виждате, че те не са еднакви: дланта на едната ръка е мека, а другата – твърда, корава. Същото се забелязва и в горната част на ръцете: едната е по-гладка и мека, а другата – по-космата и твърда, груба. Щом кожата на ръцете не е еднаква, това показва, че и възприятията на човека не са еднакви. Гладката кожа означава нежност. Двама души имат еднакви носове: прави, еднакво дълги, но кожата на единия е гладка, нежна, а на другия – груба. Различието в кожата показва, че тези двама души се различават и в характерите си.

Като ученици, ще знаете, че способностите на човека се развиват само при специално хранене. Не може да развиеш една способност, ако не я храниш, и то със съответна за нея храна. Способностите растат и се развиват както растенията. Ако искаш да развиваш музикалността си, дружи с хора по-музикални от тебе. Те ще ти предадат нещо от себе си. Ако дружиш с хора, по-слабо музикални от тебе, ти ще им предадеш нещо. Едновременно ще даваш и ще взимаш. Ако само даваш, това е една крайност; ако само взимаш, това е друга крайност. Дружи с даровити хора. От тях изтича особена магнетична сила, която храни твоите способности. Ако обикновен цигулар влезе в музикална среда, веднага се въодушевява. Какво ще кажете за музикалните критици: музикални ли са, или не? Те критикуват музикантите, но сами са хора с обикновени музикални способности. Как ще критикуваш един виден музикант? Един виден певец пее. Не го критикувай, но пей заедно с него. Като те слуша, той сам ще разбере какво му липсва. Музикантът е авторитет сам за себе си, той сам се критикува, сам се коригира. Той има една вътрешна мярка в себе си и по нея съди, верни ли са тоновете му, или не са верни. Вярвайте на това, което е вложено във вас. Останалите неща са само пособия и инструменти. Вярвайте в това, което първоначално се проявява във вас. Приемаш една идея, но съзнанието ти се раздвоява. Откажи се от всяка идея, която внася раздвояване. Тя не е за тебе. Поддържай хармония между ума и сърцето си. Само така ще имаш постижения. Не се стреми да постигнеш всичко изведнъж. Искаш да се качиш на един висок планински връх и търсиш най-краткия път. Обаче късият път не е най-безопасният. Пътят към върха е стръмен, не можеш да се качиш направо. Ще обикаляш, ще извиваш пътя си, докато стигнеш върха. Няколко пъти ще обиколиш планината, докато стигнеш върха. Колко пъти конят обикаля хармана, докато овършее житото! Конят, който вършее, си ти. Конят обикаля хармана, за да очука житото. Колко пъти и ти трябва да се въртиш около една идея, за да излезе тя навън!

Кое в човека се върти? – Разумното. Онзи, който те върти, казва: „Ще очукаш житото добре, за да ядем и ти, и аз“. Кой те върти? – Господарят ти. Той е разумен, знае какво иска от тебе. Ти мислиш, че си свободен, но той те хване и те тегли. Отвреме навреме те пуща. После пак те хване, тегли те напред, докато свършиш работата. Само разумното може да ограничава.

В кого вярвате вие? Ще кажете, че вярвате в Бога. Няма по хубаво нещо от това. Питам: Като вярвате в Бога, защо още при първата мъчнотия се разколебавате в Него?

Тема за следния път: „Произход на мъчнотиите“.

Двама души, еднакво силни физически и умствено, се влюбват в една мома. На кого от двамата ще отговори момата? И двамата я теглят към себе си. Единият я хванал за лявата ръка, а другият – за дясната. Свободна ли е тя да се определи към едната или другата страна? Как ще се освободи тя? – Трябва да дойде друг, по-силен от тях. – Да, но няма такъв човек. И двамата са красиви. Кого ще предпочете тя и как ще се освободи? Едно може да я спаси – да се стопи. Ако може да направи това, тя е по-умна от тях. Ако не може да се стопи, тя ще остане с векове разпъната на кръст. Значи момата се намира между два идеала. Тя ще се справи с мъчнотията си само ако се отрече от себе си. Това значи да се стопиш. Докато се откаже от себе си, т.е. докато се стопи, човек ще страда, ще бъде разпънат на кръст.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 3 март 1933 г. в София, Изгрев.