Разлика между версии на „Ценното в малкото“

Текуща версия към 13:26, 30 април 2011

Беседи

Рилски беседи

1931

КНИГА: Нашето място

Ценното в малкото

Днес ще размишлявате върху мисълта: „Над всичко пребъдва Божието име“. Сега, ще прочета 4-та глава от Евангелието на Йоан.

Казвам: в живота си човек се нуждае от пет неща. Те са следните: той трябва да има здрави крака, ръце, уши, очи и добре развит мозък, да мисли правилно. Ако човек е добър, и краката му ще бъдат здрави. Без доброта краката не могат да бъдат здрави. Ако човек е справедлив, и ръцете му ще бъдат здрави. Без справедливост ръцете не могат да бъдат здрави. Ако човек е разумен, и ушите му ще бъдат здрави. Без разумност ушите не могат да бъдат здрави. Ако човек обича истината, и очите му ще бъдат здрави. Без любов към истината очите не могат да бъдат здрави. Ако човек обича Бога, и умът му ще бъде добре развит. Без любов към Бога умът на човека не може да се развива правилно; тогава и човек не може да мисли право. Някои казват: „Най-мъчното нещо е да бъде човек добър“. Не, най-лесното нещо е да бъде човек добър. Няма по-лесна работа от тази. И ако човек не започне с тази най-лесна работа, да бъде добър, каквато друга работа да започва, тя всякога ще остава незапочната. Хората трябва да започват с най-лесните работи, а да свършват с най-мъчните. Който започва с мъчни работи, ще се върне към лесните. Който започва с лесни работи, постепенно ще върви към мъчните. Понякога най-малкото добро, направено навреме, струва повече от голямото добро. За пример, един студен зимен ден отивате при една бедна вдовица, с няколко малки деца, която е сложила в печката си няколко дръвца, но няма пари да купи кибрит, да запали огъня. Обаче вие имате кибрит в джоба си. Драсвате една клечица и огънят се запалва. Децата се разшават из стаята, весели, доволни, че е топло. Какво малко усилие се изискваше от ваша страна, за да запалите огъня на тази вдовица! И малкото дете може да свърши тази работа. Обаче запалването на клечката кибрит в случая представлява по-голямо добро, отколкото създаването на цял град, или спасението на цял народ. Защо? – Защото веднъж запален този огън, той може вечно да гори. Ако пък избавите един давещ се, той може да се подхлъзне и повторно да падне във водата. Или, ако спасите един народ от някакво зло, той пак може да се върне към него.

Изобщо, не можете да спасите човек, на когото краката, ръцете, очите, ушите или мозъкът не са здрави. Давещият можете да спасите само когато се моли, когато обича Бога. Щом се моли, Бог ще изпрати някой да извърши волята Му, да спаси този човек. Който се моли, това показва, че той е здрав човек, и Бог веднага изпраща някой да му помогне, като казва: „Помогни на този човек, защото той иска моята помощ!“ Който спасява някого, трябва да знае, че той само изпълнява волята Божия; той е свидетел на доброто, което Бог прави. Когато обичате някого, вие сте проводник, свидетел на Любовта, която Бог изпраща чрез вас. Така трябва да мисли човек! Този е правилният начин на разсъждение. Ако човек започне да мисли как да направи някому добро, как да обича Бога и как – хората, той ще разбере, че сам, без Бога, нищо не може да направи.

И тъй, в разумния живот всяко нещо трябва да се постави на своето място. В този смисъл питам: дървата ли горят или огънят? Дървата не могат да горят без огън, нито огънят може да гори без дърва. Огън има само там, където става горене. Сърцето тупти, пулсира, изпраща кръв по цялото тяло, вследствие на което се развива топлина. Значи огън има в сърцето. Където има живот, там има и горене. И обратно: където става горене, там има живот. Когато искате да накладете огън, трябва да имате дърва. Дървата се секат, пренасят и после се кладе огънят. Който не взима участие в тази работа, той мисли, че е лесно да се накладе огън. Добре е всички да взимате участие в сеченето и пренасянето на дървата, че като се греете на огъня, да изпитвате приятност, че и вие сте взели участие в общата работа.

Сега, ще ви препоръчам следното нещо. Добре е всеки от вас да има по едно тефтерче, в което да отбелязва по колко желания на ден се явяват да даде някому нещо и по колко желания – да вземе от някого нещо. Интересно е после да направите сметка, колко от желанията ви през деня са от категорията да вземете нещо и колко – да дадете нещо. Започнете да събирате тези статистически данни още от днес, да видите кои желания преодоляват у вас. Ето, вие отсега още започвате да събирате в торбите си. Естествено е човек да събира, но естествено е и да дава. Сега имате право да събирате, но после ще видим, дали ще давате от придобитото и на другите, или ще го сложите в банката си. От сутрин до вечер просякът събира, слага в торбата си. Като вземе нещо той трябва веднага да отиде при Бога, да благодари, че е получил някакво благо. Когато благодари на Бога, с това той дава нещо от себе си. Обаче просякът не прави така. Цял ден той ходи от къща на къща и навсякъде казва: „Бог ме изпрати да ми дадете нещо“. Всъщност той си служи с лъжа. Бог го е изпратил само на едно място, да му дадат нещо, а не да ходи по всички къщи.

Казвам: просията е отрицателно качество, което съществува и в духовния свят. За пример, някой има една малка радост, но не е доволен от нея, иска още радости, да напълни торбата си. Имаш ли една малка радост в себе си, бъди доволен от нея. Благодари на Бога, че ти е дал тази радост за деня, и не искай повече радости. Вие трябва да научите закона, който регулира радостите и скърбите в живота. Представете си, че дрехите, шапката, обувките ви са скъсани и вие се чудите какво да правите, как да излезете пред хората. В това време идва при вас един познат и ви донася нови, хубави обувки. Трябва ли сега да мислите, че нямате нови дрехи и нова шапка? Не, скрийте се някъде, никой да не види, и благодарете на Бога за обувките, които сте получили. Ако благодарите на Бога за обувките, и другите неща ще дойдат. Благодарете за обувките и за нищо друго не мислете. Мислите ли, че нямате нови дрехи и шапка и обувките ще изчезнат.

Благодарността дава сила на човека да понесе всички несгоди в живота, колкото и големи да са: щом е благодарен, с тази благодарност той покрива недостатъците, несгодите си и ги носи по-леко. Такъв е духовният закон. Който е благодарен на малката добродетел в себе си и я пази и грижливо отглежда, и другите добродетели ще се присъединят към нея и ще му дойдат на помощ. Такова е възнаграждението на всеки, който вярва в малката добродетел и е благодарен от нея. Ако човек отдели малката добродетел настрана от другите, тя сама за себе си не може да се прояви. Вследствие на това в съзнанието на този човек остава малка празнина. Когато човек има нови обувки, но не е благодарен и мисли, че няма нови дрехи, той изпада в същото положение и към Бога. За пример, Бог казва, че е заличил всичките ни грехове, но ние се съмняваме в думите Му и казваме: „Дали не е останал някой грях незаличен?“ Това значи: като имаме нови обувки, ще имаме ли и нови дрехи и шапки, или ще останем със скъсаните?

Първото нещо, което трябва да придобиете като ученици, е устойчивост, непоколебима вяра. Вярата ви не трябва да бъде като на онзи просяк, който срещнал един милионер и му поискал помощ. Милионерът му дал половин лев и казал: „Ела надвечер у дома, да те нахраня добре“. Просякът останал недоволен от половината лев и си казал: „Какво мога да направя с половин лев? С тези пари не мога да си купя даже един пакет тютюн. Този милионер не беше готов на момента да ми даде една по-голяма помощ, че ще остане да ходя у дома му, там да ми даде нещо повече. Не вярвам!“ По същия начин и вие срещате Бога и Му искате помощ. Той ви дава половин лев и казва да отидете вечерта у дома му, да ви нахрани добре. Вие, обаче, не познавате Бога, не Му вярвате и казвате: „Този човек едва откъсна от сърцето си половин лев, че ще се надявам довечера да ме нахрани. Не вярвам, той е скъперник. За какво по-напред да употребя този половин лев: дали за обувки, за дрехи или за шапка? Кой ще чака до вечерта?“ Не, почакай малко, иди в дома на богатия, както ти е казал, и ще имаш всичко: обувки, дрехи, шапка, а отгоре на това и ще те нахрани.

Питам: ако ние не сме привикнали да вярваме на малките добрини и да благодарим за тях, на какво друго ще вярваме? Съвременните хора очакват да дойде нещо голямо, затова не обръщат внимание на малките работи. Младият момък казва: „Да имам богат баща, да свърша поне два факултета в странство, че да стана професор или министър!“ Младата мома казва: „Да дойде отнякъде някой княз, да се оженя за него, че да разполагам, както разбирам!“ Всички хора се надяват да дойде нещо отвън, да подобри положението им. И професор да станеш, и министър да станеш, и княз или княгиня да станеш, нещата отвън не се уреждат. Някой казва: „Да се оженя, поне едно дете да имам!“ Питам: какво ще направиш, ако имаш едно дете? Детето представлява първата най-малка добродетел, която се ражда в душата на човека. Ако човек няма тази добродетел в себе си и не я цени, не я разработва, и десет деца да има отвън, той пак е бездетен. Ако доброто, което съществува в човешката душа, не се проявява, той винаги остава бездетен. Тази е великата истина на живота. Някой казва: „Аз да се оженя веднъж, че другите работи лесно ще се наредят“. Не, докато Любовта не дойде в душата ти, винаги неженен ще ходиш. Ти можеш да имаш връзка с някоя мома, да мислиш, че си се оженил, но това още не представлява истинска женитба. Дойде ли Любовта в човека, той вече е женен. Любовта идва само един път в живота на човека. Следователно той може да се жени само един път! Дойде ли Любовта в човека, той вече нищо не търси, за нищо друго не мисли. Днес женени и неженени, учени и прости, бездетни и с деца хора, млади и стари, всички търсят Любовта. Дойде ли Любовта, всичко придобиват, животът им се осмисля и те живеят в мир и съгласие с Бога.

Казвам: всички неща, които хората вършат на земята, представляват символи, емблеми на духовния свят. По този начин духовният свят ги напътва към реалния живот. Физическият свят без духовния е свят на илюзии. Хората се женят и все неженени остават. Деца раждат, но те се губят, топят и изчезват пред тях, като лед. Човекът на Любовта, като роди едно дете, то го следва във вечността. Това дете постоянно върви с баща си и му казва „татко“. С това обръщение то иска да каже: „Татко, Ти си начало на Любовта“. Същото става и на земята. Когато детето порасне, то върви след баща си и му казва „татко“. Това значи: „Ти, който си излязъл от Любовта, започвай всяка работа с добро и с Любов!“ Доброто е свидетел на Великата Любов. И тъй, когато дадат на човека нови обувки, той веднага проглежда. Защо със старите, със скъсаните обувки той не вижда? – Защото краката му са изстинали, той се свива, гледа само към земята и нищо наоколо не вижда. Когато хората измръзнат, те затварят очите си и нищо не виждат. Щом се стоплят, те отварят очите си. Следователно човек всякога трябва да бъде обут! Казвате: „Какво отношение има между обувките и виждането?“ Когато човек се обуе, т.е. когато доброто дойде в краката му, те стават здрави и той ходи доволен, щастлив, с отворени очи и всичко вижда. Това е закон, който се отнася до съзнанието. Нуждите и недъзите, които човек има, товарят съзнанието му с непотребен баласт, който го отдалечава от истинската цел на живота. За пример, някой човек води пет–шест години религиозен живот, но един ден казва: „Защо трябва да се моля на Бога? Какво спечелих, като се молих толкова години? Не ми трябва вече молитва, не ми трябва Евангелие! И без това може“. Казвам: този човек не може да води религиозен живот, защото е бос, защото краката му не са здрави. Ако беше обут, ако краката, ръцете, очите, ушите и мозъкът му бяха здрави, той щеше да счита за привилегия да се качи на планината и да се помоли на Бога, да принесе своя дар. В Стария Завет хората са принасяли жертва на Бога, а съвременните хора отиват на молитва с празни ръце. Какво означава жертвата на старозаветниците? Днес хората отиват при някой адвокат, но ако ръцете им не са пълни, той не ги приема. Колкото и да е добър този адвокат, след като му разправите какво искате от него, той казва: „За това дело ще ми заплатите пет хиляди лева“. Като чуете, че адвокатът иска пет хиляди лева за делото, очите ви се отварят. Защо? – Пари трябва да му приготвите, той не работи без пари. Вие казвате: „Въпрос е дали ще спечеля делото“. Обаче адвокатът казва: „Спечеля делото, или не, поне пари ще спечеля“. Когато адвокатът иска пари от хората, той не отваря очите си. Когато чуе гласа на звонковите, тогава отваря очите си.

Днес, каквото да работят хората, те все очакват да получат нещо. Не е лошо човек да приема, да получава нещо за труда, за работата си; това е в реда на нещата. Обаче, като казвам, че човек трябва да работи даром, имам предвид следната идея: всяка работа трябва да става съобразно закона на Любовта, без оглед на това, ще се плати ли за нея, или не. Всяка работа, която се върши с Любов, тя не може да се изплати; всяка работа, вършена без Любов, тя се плаща. Адвокатът казва: „Искам за защита на еди-кое си дело пет хиляди лева!“ Този човек работи без Любов. Отивате при друг адвокат, той не прави въпрос за пари. Заема се за делото, разглежда, проучва го и го спечелва. Неговият клиент казва: „На тебе не пет хиляди, но десет хиляди лева ти давам. Доволен съм от работата ти. Аз не мога да платя труда ти, но давам ти поне едно малко възнаграждение“. Такива отношения съществуват само между разумните хора. Отиваш при един бакалин, искаш да ти даде един килограм захар. Той претегля захарта, дава я и нито на тефтер бележи, нито казва колко струва захарта. Ти взимаш захарта и му даваш, колкото намираш за добре. Това са отношения на Любов. Според сегашните отношения между хората, бакалинът казва: „Ти трябва да платиш за захарта 25 лева!“ Купувачът вади 25 лева и плаща. Според закона на Любовта търговецът нищо не казва за цената на захарта, но купувачът вади банкнота от 50 лева, плаща захарта и казва: „Аз съм доволен, че намерих захар в твоя дюкян, а колкото се отнася до цената, и хиляда лева съм готов да дам“. Какъв щеше да бъде светът, ако имаше такива отношения между хората?

Казвам: Любовта не може да се наложи на хората. Тя не признава насилието, но дава добри уроци на хората. За пример, когато хората не дават нищо за Господа, Той изпраща при тях разбойници, на които казва: „Понеже тия хора са богати, нищо не дават в мое име, затова нека дадат на вас“. Те влизат в някоя богата къща, с парабелите си в ръце, оберат това-онова и излизат. Като излязат навън, богатите хора казват: „Много неща взеха тези разбойници, но благодарим на Бога, че поне живи останахме“. Този пример е само за изяснение на идеята. В този смисъл трябва да се знае, че всичко, каквото имате, е Божие, а не наше. Какво ще разправя някой, че внесъл или изнесъл пари от банката? Никой никакви пари не е внесъл в банката. Парите и без него съществуват. Някои хора секли пари, а той минава за собственик на тия пари. Никой не е собственик на парите. – „Как да не съм собственик? Аз употребих толкова труд, толкова усилия, докато ги спечеля.“ – Трудът, усилието са на живота, а не твои. Следователно няма собственици в света, защото няма и собственици на живота. Ако някой се нарече господар, собственик на живота, той би трябвало да бъде човек на безсмъртието. Обаче никой още не е дошъл до безсмъртието. Безсмъртието ще дойде, когато хората влязат в закона на Любовта. Сега те изучават закона на безсмъртието. Щом научат този закон, те ще знаят вече как да любят. Докато хората умират, те не живеят още в закона на Любовта. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Щом познаете Бога, в дар на това Той ще ви даде вечния живот – живота на безсмъртието.

Казвате: „Кога ще стане това? След колко прераждания?“ Това ще стане в бъдеще, в далечната вечност. Вечността пък е област на истината. Ето защо, когато някой говори за вечността, аз подразбирам истината. Вечността е образ на истината, а истината е безгранична. Следователно всички неща се реализират в истината. Дали една идея ще се реализира след година, две, сто, хиляда или повече, това са все граници на истината. Минута или век, година или сто милиона години, това са пак граници на истината. Туй показва, че човек може да постигне нещата и в един момент, и в милиони години. Каква е разликата в тия два случая? Ако човек постигне своите идеали в продължение на милиони години, той ще изпита много тревоги и мъчения. Ако ги постигне в един момент, почти няма да има тревоги. За пример, някой казва: „Знаеш ли колко е патила главата ми, докато спечеля богатството, на което днес се радвам?“ Обаче тези придобивки са външни и те не съставят обект на истината, нито обект на живота. Бог е обект на живота. Който намери Бога, той ще разбере дълбокия смисъл на живота. Един ден срещам един познат свещеник, който ми разправи нещо от живота си. Той ми каза: „Не зная какво да правя. Къща имам, деца имам, грижи има около тях, но Бог ми взе попадийката, остави ме сам да се справям в живота. Докато тя беше жива, аз бях сиромах, децата малки, трудно се живееше. Като израснаха децата, положението ми се подобри, но тя отиде. Днес и да искам да се оженя, не мога, поп съм. Обаче дотегна ми вече това джубе! Как бих желал да се освободя от него! Отиде ми попадийката!“ Прав е човекът. Защо му е живот без попадийка? Това значи: защо му е живот без Любов? Живот без Любов е подобен на поп без попадийка.

Днес всеки се оплаква, че Любовта я няма, че попадийката си отишла. Това показва, че смисълът на живота е в Любовта. Каквото богатство и да има човек, ако няма Любов, животът му е безсмислен. После, казвам на този поп: твоята попадийка може да се върне, да възкръсне, защото Любовта никога не умира. Твоята попадийка може да оживее и още тази вечер може да дойде при теб. – „Как?“ – Като обикнеш Бога. – „Как ще намеря Бога? Как да Го обикна?“ Казвам: ако от ред години насам ти ходиш с кадилницата, проповядваш на хората, говориш им за Бога, а сам не знаеш къде е Той и как да Го намериш, защо ги заблуждаваш тогава? – „Нека Бог ме прости! И аз сам съм се объркал. По-добре, ако можеш, дай ми съвет, как да се освободя от това джубе, пък аз сам ще си намеря попадийка.“ – Прав е човекът. Аз превеждам: джубето представлява греховете на хората, които ги отдалечават от истината. Когато човек хвърли джубето от себе си, т.е. когато се отдалечи от греховете си и когато истината оживее в него, той пак ще си намери попадийка. И най-после казвам на този поп: хвърли джубето и тръгни с мен! – „Ще помисля малко.“ И до днес той още мисли.

Сега казвам: хвърлете джубетата! Вашата попадия е навсякъде. Не влагайте надеждата си, където не трябва. Съграждайте живота си върху трите важни основи: върху Божията Любов, Мъдрост и Истина! Дойдат ли Божията Любов, Мъдрост и Истина у вас, каквато работа и да ви дадат, ще я извършите с Любов. Не правете разлика между една и друга работа. Всяка работа, колкото нищожна или колкото малка да е, щом се върши в името на Божията Любов, Мъдрост и Истина, тя е добра; така свършена, работата придобива голяма ценност. Казвате: „Как да любим?“, или „Как да придобием Божията Любов, Мъдрост и Истина?“ Аз ще ви отговоря, както отговорих на попа: толкова години вече, как пишете любовни писма, защо казвате, че не знаете как да любите? Вие говорите на хората за Любов, а при това питате как да любите. Това е противоречие. В такова противоречие се намери и свещеникът. Той служи на Бога, проповядва на хората за Любов, а като му се каже, че има нов начин, по който може да служи и да възкреси попадийката, той не вярва и признава само стария начин. Не, само по новия начин той ще се домогне до пътя, който води към Божията Любов. Затова се изисква само една стъпка напред, а именно: да реши човек да даде нещо от себе си, т.е. да принесе една велика жертва на Първото Начало, на Бога. Направи ли това и работите му ще се уредят.

И тъй, от тази беседа искам да задържите в ума си само основната мисъл. Всички непотребни мисли от нея могат да се изхвърлят, а да задържите само една, като най-потребна. Тя ще бъде основната мисъл. Казвате: „Как ще познаем кои са потребни и кои непотребни неща?“ Представете си, че получите един скъпоценен пръстен, поставен в кутийка, която е увита в много книги. Пръстенът с кутийката тежи едва 25 грама, обаче с книгите заедно тежи няколко килограма. Какво ще направите в този случай? Ще развиете кутийката, ще я отворите, ще извадите пръстена от нея и ще го сложите на ръката си. Всичките книги, в които пръстенът беше увит, ще хвърлите настрана като непотребни. Само пръстенът ще вземете като потребна вещ. Трябва ли да носите на гърба си празната кутия с книгите, в които тя беше увита? Извадите ли пръстена, кутията и книгите не ви трябват. Следователно пръстенът представлява благоприятните условия в живота на човека. Той е поръчителят, гарантът, който се подписва на една полица, срещу който подпис вие можете да вземете пари от някоя банка. Полицата, с подписа на гаранта, представлява препоръчителното писмо, което всеки трябва да има. Следователно препоръчителното писмо е вярата. Без вяра никъде не може да се отиде. Вярата е въжето, върху което акробатът играе. Волята пък представлява върлината, която акробатът държи в ръцете си за равновесие. Ако върлината се загуби, той все пак може да се държи на въжето; обаче скъса ли се въжето, той е изгубен. Скъса ли се въжето, ново въже трябва да се постави. Това показва, че без вяра по никой начин не може да се мине от единия до другия край. Искате ли да преминете въжето от единия до другия край, непременно трябва да го обтегнете, да вземете върлината в ръка и да го преминете. Като преминете въжето, тогава ще ви платят. И на цигуларя плащат, като свърши свиренето. Който отива на лозето до копае, получава заплатата си, като свърши работата. Изобщо, на работника се плаща, след като свърши работата си. Адвокатите правят изключение от това правило. Когато на някой адвокат дават да защитава едно дело, той казва: „Ще взема това дело, но предварително трябва да ми се заплати“. Понякога адвокатите искат да се заплати предварително поне половината от това, което им се пада за работата. Те са изгубили доверие в хората и казват: „На мнозина сме работили, но не са плащали за труда ни, затова искаме предварително да се осигурим“. В духовния свят законът за плащането е същият, какъвто и на физическия. Там се плаща след свършване на работата. Сега, същественият въпрос, върху който трябва да се спрете, е въпросът за потребните и непотребните неща. Потребните неща са от категорията на пръстена. Какво представлява пръстенът? Пръстенът представлява здравите крака, ръце, очи, уши и ум на човека. Това подразбира: топло сърце, светъл ум, силна воля, широка душа и крепък дух. Като изброявам какво трябва да има човек, с това той се ограничава. Или, ако кажа, че човек трябва да има вяра, това още не значи, че той няма вяра. Всеки човек има вяра, но не такава, каквато трябва. Вярата не може да се наложи по механически начин. Затова, казвам: без вяра ще ходите! Какво подразбира това? Докато човек не се обезвери напълно, той не може да придобие вяра. С други думи казано: докато човек не се обезвери, не изгуби вяра в лъжливото, в преходното, в което днес вярва, той не може да намери правия път на истината. За пример, с години вървите по един път, докато най-после изгубите вяра в него и казвате: „Нищо не постигнах в този път!“ Когато човек стане безверник в непостижимото, но придобие вярата, той е минал вече от безверието във вярата. Понякога става обратното: някои отиват от вярата в безверието. Едни отиват от Любовта в безлюбието, а други – от безлюбието в Любовта. Това са пътища, през които хората вървят.

Като говоря за безлюбието и за Любовта, не искам да кажа, че нямате Любов, но много от съвременните хора криво разбират Любовта. Те винаги я свързват в образи на блед момък или на млада мома. При това те знаят, че като дойде Любовта, трябва да се даде нещо.

При един американец милионер отива една млада, красива мома и го запитва: „Искаш ли някой да те обича?“ Той я поглежда, а после навежда главата си, мисли какво да ѝ каже. Той знае, че ако го обича някой, много долари ще излязат от кесията му. Той знае, че много ще му коства красивата мома. След дълго мълчание той казва: „Този въпрос е много труден. Елате след няколко дни, тогава ще ви отговоря“. Той се намира в борба между любовта на парите и красивата мома, която трябва да обича. Ако обикне момата, парите ще хвръкнат. Съвременните хора искат да любят, знаят да любят, но имат предвид голямата жертва, която Любовта изисква. Когато кажем на някого, че трябва да люби Бога, той казва: „Искам да си поживея малко“. Този човек не е готов да жертва. Той е банкер, който обича парите и казва: „Ще си помисля малко и тогава ще отговоря“. И тъй, от всички се изисква ново разбиране на живота. За тази цел трябва да се направи вътрешен превод на външния живот, всеки да види своята слаба страна. За пример, някой казва: „Трябва да се обичаме!“ Казвам: без Бога любовта към хората нищо не донася. Такава любов прилича на житното зрънце, посадено на камениста почва, или на празен житен клас. Виждали ли сте как са щръкнали нагоре празните класове? Когато земеделецът погледне към щръкналите житни класове, въздъхне дълбоко и казва: „Празни са тия класове! Не може да се надявам на тях“. После погледне към пълните класове, тежки, увиснали надолу, и казва: „Хубаво е това жито!“

Казвам: няма по-хубаво нещо в живота от пълните класове! Пълните класове представляват Любовта на Бога към нас. Като влезе Любовта у нас, тя оплодотворява всичко, развива деятелността ни и осмисля нашите мисли, чувства и постъпки. Дойде ли Любовта у нас, ние ставаме силни, бодри и радостни. При Любовта нашето състояние е подобно на този ден: чисто, ясно небе; слънцето хубаво, приятно грее и времето тихо, спокойно.

Беседа от Учителя, държана на 2 август 1931 г., 5 ч. сутрин.