Разлика между версии на „Отличителните черти на човека“

Версия от 22:53, 22 април 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Извънредни беседи

Работна среда на електронния архив

Отличителните черти на човека

Отличителните черти на човека - оригинал за сравняване

В света има три важни неща. Този човек, който ги знае, е щастлив, а който не ги знае, е нещастен. Този, който ги изучава, просвещава се, а който ги заминава, без да им обръща внимание, невежа остава. Може да запитате: кои са тези три важни неща? — Те имат много имена, но никой още не е казал същинското им име. Тях кръщават с различни псевдоними. Когато земеделецът пълни хамбара си с жито, за кого прави това? Когато бакалинът пълни бъчвите с маслини, а кошниците с ябълки, круши, сливи, портокали, лимони и ред други плодове, за кого прави това? — Все за някого се върши всичко това. Когато някой човек влезе в хамбара на земеделеца, или в някоя бакалница, този земеделец, както и този бакалин веднага предлагат услуги си. Защо? Защото купувачът носи едно препоръчително писмо. Търговецът отваря препоръчителното писмо и според него, или се затваря, или се отваря широко и започва да дава, да услужва най-любезно. Ако писмото му се харесва, той става много услужлив, туря от стоката си на везните, тегли и казва: пак заповядай! Кое е това препоръчително писмо за човека? — Неговото сърце. Нямате ли това препоръчително писмо, бъдете уверени, никъде в света няма да ви приемат. При който бакалин и да отидете, с който земеделец и да се срещнете, вие ще получите нещо от тях, само ако имате това препоръчително писмо. Само на такива хора се дава. Иначе, излишък в света няма. Онези пък, които нямат препоръчителни писма, ще чакат, докато се раздаде на първите, и ако остане нещо, то ще бъде за тях. Мнозина питат: животът не може ли да се развива и по друг начин? — Животът може да се развива само по един начин. Развиването в много посоки не е правилно развиване. Животът е изложба на великото цяло. Когато срещнете някой човек, вие търсите в него само една отличителна черта, не повече. Ние любим в човека малкото, а не многото, което той съдържа. Човекът не седи в много знания, нито в много добродетели, нито в много сладки думи, които може да изкаже. Някой човек може да напише само две думи и да му повярват, когато друг може да напише хиляда думи и пак да не му вярват. Значи, не е в многото. Някой човек като те погледне, повярва ти и те обикне. Коя е причината за¬това? Той казва: в лицето на този човек има нещо спокойно, тихо. Де е това спокойното, на кое место в човека седи то? Следователно, има три неща, които отличават човека. Числото три е живо число. Аз го разделям на три части: единицата, творческият принцип на това число е горе в челото; двойката е в носа, тройката е в подбрадника, т. е. самата брада у човека. Същинският човек е поставен в челото; растенията са поставени в носа, както и в самото му лице. Под думата „нос" разбирам и областта на скулите. Животните са поставени под носа, в брадата именно. Когато човек се умори, иска да си почине под някое сенчесто дърво. Това сенчесто дърво у човека е неговият нос. Затова, ако вие искате да си починете, вземете едно огледало и започнете да си гледате носа, да го пипате. Така вие ще си починете под вашето сенчесто дърво. Когато човек се оглежда, не иска да го виждат други хора. Той търси скрито место да се оглежда, защото там, дето има много светлина, човек не може да се види добре. Ако светлината прониква всички области на вашето тяло, вие не можете да видите образа си. Ето защо, трябва да има нещо тъмно, върху което образът ви да се отрази. Та когато ние казваме, че в живота на човека трябва да има скрити неща, то е с оглед на това, скритото да послужи като сянка, върху която образът може да се отразява. Без сянка хората на земята не могат да се познават. В живота трябва да има силни контрасти. Сега хората често говорят, че трябва да бъдат добри. Добрите хора живеят в силни контрасти. Те са хора на противоположностите. Като казвам, че тия хора се движат в противоположностите, в двата полюса на живота, не разбирайте, че те са в положението на воденицата, която като мели брашното дрънка, работи и след това спира. Когато воденицата престане да работи, тя вече е умряла. Когато отново започне да дрънка, да работи, тя възкръсва. Аз не говоря за тези две състояния, в които има преминаване от живот в смърт и обратно. В живота на противоположностите не трябва да има смърт. Кое нещо е воденицата в човешкия живот? — Това е неговият стомах, който постоянно дрънка. Това дрънкане е цяла музика, Оттук ние казваме, че листата на растенията в природата говорят само за необходимостта от храна, която необходимост е присъща и на човека. За да бъде човек щастлив, той всякога трябва да се храни. Човек е едно всеядно животно, което постоянно яде. Няма даже една секунда в живота на човека, през която той да не яде. Всяко знание, всяка мисъл, всяко чувство у човека, това е един обяд. Някои казват: ние сме от тези хора, които не ядат много. Не, всеядно животно е човекът, той всичко яде. Хората страдат, понеже не си дояждат, а не си дояждат, понеже яденето не е хубаво сготвено. Защо не обичаш някой човек? Защо не го харесваш? — Не е хубаво сготвил. Четеш някой философ, не го харесваш. Защо? Защото не е сготвил хубаво. Четеш някой поет, не го харесваш. Защо? Защото не е сготвил хубаво, не описва добре нещата. Всяка поетическа мисъл, в която има форма, съдържание и смисъл, е хубаво сготвено ядене. А засега всички хора на земята и философи, и писатели, и проповедници, и майки, и бащи са кашавари. Той вземе хартия и перо, топне перото в мастилото и пише. От такова писане каша излиза. Мастилото е маслото на яденето. Искаш ли да напишеш нещо хубаво, не взимай никакво мастило. Пиши със светлина! Нека тя ти служи вместо мастило. Докато ние имаме повърхностни схващания за живота, всякога ще се намираме в едно вътрешно противоречие. В сегашния живот има недоимък, от който хората страдат. В света има достатъчно Любов, но малко хора има, през които тя може да минава. Затова именно повечето хора страдат от недоимък. Такъв недоимък съществува и в умствения, и във волевия живот на човека. В тия три неща именно се различават хората едни от други. Вие, запример, имате приятел, когото обичате. Какво именно обичате в него? Някой път отличителната черта на вашия приятел е неговото чело, неговият ум; някой път отличителната черта на вашия приятел е неговият нос, неговото сърце; някой път отличителната черта на вашия приятел е неговата брада, неговата воля. Някога, обаче, отличителната черта на вашия приятел може да бъде ръката му. В този смисъл ръката представлява волева проява. И в ръката също ще намерите числото три: от рамото до лакътя, от лакътя до китката, от китката до края на пръстите. Като разглеждате пръстите, и в тях ще намерите числото три. И тъй, това, за което обичате вашия приятел е неговата отличителна черта, към която вие несъзнателно насочвате погледа си. Има хора, на които вие разглеждате задната част на главата. Защо? Защото отличителната им черта е на това место. Вие разглеждате как е устроена задната част на главата му. Казвате: тези глава ми харесва. На други хора вие разглеждате главата отстрана, на трети — лицето и т. н. Какъв трябва да бъде погледа ви? — Хората отправят един към друг различни погледи. Ще ви запитам: според тази дълбока наука на живота, по какво познавате, че вие сте същият човек, който бяхте вчера? Коя е отличителната ви неизменна черта? Едно време гласът ви беше тънък, слаб, вие бяхте дете. Сега гласът ви е станал дебел, ръцете ви са изменени, а при това твърдите, че сте все същият човек. Ако сте същият човек, у вас ще остане една неизменна основна черта. Коя е тази основна черта? Човек се познава по две неща: като стане сутрин, той съзнава за себе си, че е станал по-добър, или по-лош. Туй му служи за мярка. Ако няма тези две точки, той ще се забрави, не ще може да се познае. Един от видните американски философи, професор Браун, като преподавал веднъж на студентите си, объркал се и забравил, кой бил, дали е той, или не. Като анализирал известна философска мисъл, изпаднал в забрава и взел да си мисли: дали съм аз професор Браун, който преподавам на тези студенти? Като се явява такова съмнение в него, той напуща аудиторията. После влиза отново в аудиторията и запитва студентите: кога и преди колко часа влезе при вас професор Браун? Те му казват кога влязъл и кога изля-зъл из аудиторията. Питам: защо този професор Браун се съмнява? По същия начин и у вас се явяват подобни съмнения. Някой път вие съзнавате, че сте лош. Щом станете лош, не сте професор Браун. После казвате: аз не съм лош, добър човек съм. Щом сте добър, вие сте професор Браун. Как е възможно човек едновременно и на едно и също място да бъде и добър и лош? Следователно, добротата и лошавината са две състояния, две краски на човешкото сърце или на човешката душа, чрез които човекът се познава. В същност, душата няма такива краски, тя не може да бъде нито лоша, нито добра. В този смисъл в душата не може да съществуват контрасти. Тя седи над лошавината и над добротата. Аз казвам: няма доброта вън от Любовта. Когато съвременните хора казват, че доброто може да съществува вън от Любовта, това не е вярно. Когато хората проявяват Любовта и живеят по нейния закон, те стават добри. Когато казвате, че някой човек е много добър, аз подразбирам, че той е човек без любов. Този човек казва сам за себе си: аз съм милостив човек, давам милостиня на хората. Казвам: ти правиш милостиня, ти си справедлив човек, защото не искаш да се урони твоя престиж. Ти си честен, не от любов към честността, но защото искаш да имаш повече клиенти в дюкяна си. Ти можеш да работиш в какво и да е направление, но докато мисълта ти е чисто материална, ти не можеш да свършиш тази работа, както трябва. Тогава ще те питам: ти професор Браун ли си? За да наречем някого човек, той трябва най-първо да бъде разумен. В какво седи разумността на човека? — Той трябва да съпоставя нещата правилно. Запример, никога не трябва да тълкувате криво поведението и постъпките на хората. Да кажем, че някой човек взима известно направление в живота си. Щом си разумен, ти не трябва да тълкуваш неправилно тази негова постъпка. Дигнеш ли ръката си, трябва да знаеш защо я вдигаш. Дигна ли аз ръката си, ти трябва да знаеш защо правя това. Казваш: този човек си вдига ръката, защото тъй пожелал. Не, това са предположения. Ако мръдна окото си, или веждата си, ти като разумен човек, трябва да знаеш чистите мотиви на тия движения. Казваш за някого: той е много смирен човек, нищо не вижда, като божа кравица. Каква ти божа кравица? Представлява се за много смирен, а всичко вижда. Пък като го сравнявате с божа кравица, питам ви: каква интелигентност може да има в една божа кравица? Най-после Господ нуждае ли се от такива божи кравици? В този смисъл под божа кравица ние разбираме една дребна идея, която показва жертвата на Любовта. Кравата е символ на Любовта. Хората, като изгубили Любовта, създали тази малка кравичка. Когато известно желание или известна мисъл у човека е абсолютно безкористна, човек намира едно удоволствие в нея. Колкото и да е дребна една мисъл, т. е. дали тя е проявена към някое растение, животно или човек, щом е безкористна, вие винаги ще почувствувате радост. Това е според закона на Любовта. И тъй, ние сме свързани с растенията, понеже те са съединителната нишка между човешкия живот и този на животните. Човекът и животните представляват два противоположни полюса. Разрушителните сили у човека, силите, които творят и алчността у животните трябва да преминат през растенията. Като знаете това нещо, вие трябва да пазите вашия нос, защото той е вашата интелигентност. Носът представлява горите във вашия организъм, затова не ги изкоренявайте. Изкорените ли ги, всяка деятелност у вас, всяка мисъл, всяко чувство ще престанат. Тогава вашият нос или ще се вглъбне, като охлюв, или ще се разкриви, или ще се разшири — все ще придобие известна анормалност. Стане ли някакво деформиране на носа ви, това показва, че горите у вас не растат правилно. Щом не растат правилно, вашата интелигентност се намалява, и вие нямате вече разумна връзка с живата природа. Ето защо невидимият свят съди за нашето развитие и разумност по състоянието, в което се намират нашите гори в сърцето. По отношение на невидимия свят всички наши чувства представляват долини с ароматни цветя и хубави гори с чисти, кристални извори. Човешкото сърце е отличен оазис. Когато някой висш дух слезе на земята, той влиза в човешкото сърце да си почине. А когато иска да посети нашата култура, да види какви училища, какви театри, какви лаборатории и библиотеки сме направили, той се качва горе в челото, по високите планински върхове. Иска ли най-после да знае, каква е икономията в живота ни, как преживяваме при домашните си, той слиза долу в брадата. Следователно, всички висши духове, които искат да проверят, как живеем, ще кацнат на брадата ни, или на носа ни, или на челото ни. В това отношение и мухите знаят този закон. Те кацват на човешкия нос. Защо? — Понеже мухата е чрезмерно активна, търси такова место, дето да остави своята енергия. Как се освобождават мухите от своята енергия? — Като жилят. По жилата на мухите се събира излишък от енергия, която като не могат да задържат в себе си, жилят и така се освобождават от нея. Те оставят по този начин тази излишна енергия в нашите тела. Това става най-често при промяна на времето. В живота ние срещаме хора, които обичат да се карат. Защо се карат те? — По същата причина, по която мухите жилят. Когато у тях се събере много излишна енергия, те търсят място да я пренесат. Как я пренасят? — Чрез езика си. Езикът на човека е неговото жило. Там се събира излишната енергия, която предизвиква отварянето на устата, и човек започва да вика, да се кара. Така се пренася тази енергия. Има и друго място, дето може да се натрупва енергията. Запример, тази вечер се прочетоха много хубави работи. Колко от изказаните мисли можахте да възприемете? Много от изказаните работи бяха за вашия ум, други — за вашето сърце, а трети — за вашия стомах. Питам ви: когато вие говорите за любовта на земята, какво подразбирате? От ваше гледище, по какао се отличава човека на Любовта? Той е човек с прекрасен ум, съ прекрасно сърце и с прекрасна воля. Когато се явите при човека на Любовта за никаква услуга, той няма да ви откаже, всякога е готов да ви приеме и услужи. Човекът на Любовта никога не се налага. И когато ви услужва в нещо, той постъпва така, че с нищо не уронва вашия престиж. Той върши всичко, като за себе си. Ако той е богат, и вие дойдете при него, ще ви каже: „Наскоро като изучаваха живота си, разбрах, че вие сте били мой брат. Още от преди десет години аз получих от баща си 100,000 лева, като ми каза: ще дадеш 50,000 лева от тези пари на брата си. И ето, толкова години вече как ви търся, едва днес ви намерих. Вземете тези пари от брата си. Той ще ви убеди напълно в това, че сте негов брат. Как? — Ще ви докаже това нещо като окултен ученик. И сега, ако вие разбирате живота по обикновеному, че някой ангел от невидимия свят ще слезе да се занимава с вас, вие ще чакате дълго време. Ако пък чакате да стане нещо отвътре в тялото ви, също тъй има да чакате много. Туй, което ще стане с вас, трябва да се извърши извън тялото ви. Апостол Павел имал такава опитност. Той казва: „Бях пренесен в небето, не зная, дали това беше в тялото ми, или извън тялото ми, но имам такава опитност, която желал бих всички да изпитате". Нека у винца ви се зароди желание да се познавате. Сутрин, като станете, нека изпъкнат в съзнанието ви следните три неща: вашата мисъл, вашето чувство и вашата сила, в какъвто размер Бог ви ги е дал. Значи, станете ли сутрин, първата ви работа е да разгледате, каква нова мисъл е вложена в вашия ум; после, какво ново чувство се появява в вашето сърце и най-после, каква нова сила се проявява в вашата воля. Това трябва да става всяка сутрин обезателно! Станете ли, не бързайте! Направете един малък преглед на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля и вижте, какво ново ви е посетило през нощта. Ако не схванете тази нова мисъл, това ново чувство и тази нова сила, вие ще прекарате целия ден в един вътрешен безпорядък, и вечерта, като се върнете дома си, няма да бъдете доволен от себе си.

Тази сутринь, напримеръ, какво ни показа изгрева на слънцето? — Че и душите ни требва да бждат така ясни, отворени. Вие видехте, колко хубав беше този день! Има¬ше ли облаци?—Не. Облаците показват мисли от грубъ ха-рактеръ. Днесъ нвмаше такава мисли, затова небето беше чи¬сто, ясно, и слънцето изгре свободно, безпрепятствено. След това към обед то достигна до своя зенитъ, пакъ така чисто и ясно и най-после залезе. Слънцето на физическия свът залезе, но остави у васъ впечатления, които вие треб¬ва да разработвате през тази година. Слънцето днесъ казва на всинца ви: „Вие требва да имате в себе си такова ясно слънце, без никакви облаци! Вжтре вие требва да имате ясен день, без никакви облаци и без никакъв ветрецъ. Не че нема да има никакъв ветрецъ, но той не требва да изменя посоката на вашето движение. Ветърът духа, вода¬та тече, а дърветата остават перпендикулярно към земя¬та. Твърдите предмети запазват своето перпендикулярно положение към земята. Следователно, когато човекъ се движи перпендикулярно към земята, това движение е свой¬ствено на твърдата материя. Движението на течностите по¬казва живота на растенията, а движението на ветровете по¬казва проявлението на мисъльта. Чсшъкъ требва да разбира законите на ветъра; той требва да разбира законите на водата и най-после требва да разбира законите на твърда¬та материя, които действуват в самия него. Според та¬зи наука твърдите, течните, въздухообразните и огнените вещества требва да бждат в известна пропорция, или в известно съотношение у човека. Никога не требва да зага-сявате свещения огънь на вашия животъ! Кажете ли, че сърцето ви е истинало, това означава, че вие сте загасили свещения огънь на вашия олтарь. Каквото и да става, ни¬кога не изгасвайте вашия свещен огънь! Каквото и да ста¬ва в света, слънцето може да изгрева и да залезва хиля¬ди ижти, но казвам ви: не изгасвайте свещения огънь на живота си! Огъньт всекога требва да гори, свещьта все¬кога требва да свети и в духовния свет трапезата всеко¬га требва да бжде сложена, никога да се не вдига! Там нема вдигане и слагане на трапезата. Защо? — Понеже все¬кога требва да се яде. Казахъ ви по-рано и пакъ ще ви кажа: ако в духовния свет изпиете всичката вода от чашата си, и чашата ви ще изчезне, всичко ще се свърши.

Сега, да дойцем до качественото знание, съ което требва да прекарате тази година. Не може да се победи каква и да е мжчнотия без един сЕетълъ умъ. Човекъ требва да бжде много умен и разуменъ. Не може да по¬бедите каква и да е мжчнотия без едно добро и устойчи¬во сърце. Не може да победите каквато и да е мжчно¬тия без една волева сила. Тия три неща требва да имате. Когато некой ви обикне, той ви обича за тия три неща именно: за вашия умъ, за вашето сърце и за вашата сила. Той ще ви обикне, а нема да ви възлюби. Обикне ли ви веднъжъ, дълго време ще ви обича, а Любовьта ще дойде отпосле. Знаете ли кога ще дойде Любовьта? Според васъ кога идва Любовьта? Да възлюбишъ нъкого, значи да го обожавашъ. Когато вие казвате нъкому, че требва да ви люби, аз разбирамъ, че той требва да ви обожава. И наи¬стина така е. Когато залюбишъ нъкого, ти започвашъ да го обожавашъ. Египтяните обожаваха аписа, обожаваха и кот¬ката. Ако некой се осмеляваше да убие една котка, намира¬ше затвора. Любовьта изисква правилно разбиране на не¬щата. Некой ви люби, но при това вижда всичките ви по-грешки. Това не е Любовь. Любовьта изключва всекакво подозрение, всекакво съмнение, всекакво недоволство. За онзи, когото любишъ, ще жертвувашъ абсолютно всичко. И когато казваме, че Богъ ни люби, ние виждаме проявен сжщинския законъ: Богъ жертвува всичко заради насъ. Той е създалъ този свет за насъ, и каквото ни требва за все¬ки день, доставя ни го. От толкова милиярди години, все¬ки день Богъ ни изпраща своето благословение, за да за¬доволи всичките ни недоволства. И почти е сполучилъ да ни задоволи-

Вие не можете да намерите живот по-хубав от този, който имате сега. Ако мислите, че можете да любите, без да разбирате закона на Любовьта, вие сте на Крива посока- В това именно седи разочарованието на два¬ма души. Те требва да се обожаватъ, без да виждат своитб погрешки и неджзи, но сжщевременно да не виж¬дат и своите добродетели. Когато любишъ некого, ти не требва да виждашъ нито добродетелите му, нито неджзите му. Тогава какво ще любишъ в него? — Неговия умъ, не¬говото сърце, неговата сила. Това е човекътъ- Доброто у човека се изразява чрез известни постжпки. Не мислете, че ако аз направя едно добро дело, това требва да даде повод да ме обичате. Утре пъкъ може да набия некого. Трвбва ли в този случай да ме намразите? Ако в първия случай ме обикнете, а в втория случай ме намразите, и в двата случая не сте прави.

Сега ще се върна към главната си мисъль. Ще гле¬дате, кое указва преобладаваше влияние в всеки едного от васъ: дали ума, сърцето или волята. У некой от васъ умът надделява, и той казва: мисъль требва1 У некой над¬делява сърцето, и той казва: човекъ требва да има сърце! У нЬкой надделява силата, и този човекъ казва: аз треб¬ва да работя! Човекъ, който говори само за работа, той е волев човекъ. Човекъ, който говори само за доброто сър¬це, той подразбира растенията. А човекъ, който говори са¬мо за мисъльта, той подразбира хората. Но светът не е създаден само от хора.

Днесъ, при самовъзпитанието на човека не се изисква голвмо усилие. Старият метод за самоизмжчване, за само-осжждане е билъ вр-Бменен метод само, той не е доне-сълъ добри резултати за човечеството. Да се хвалишъ или да се самоосжждашъ, това сж два различни методи, които не дават добри резултати. В свъта или ще хвалят чо¬века, или ще го укоряватъ, или ще бждат индиферентни към него. Третото състояние е най-лошото, което човекъ може да преживее. В всеки даден случай аз требва ясно да съзнавамъ, какво мога да направя съ своя умъ, ка¬кво мога да направя съ своето сърце и какво мога да на¬правя съ силата на своята воля- За всичко това аз требва да си дам правилен отчетъ.

Никога не требва да се нагърбваме съ работа, която не можем да свършимъ. Запримеръ, вие какво очаквахте да придобиете от днешния день? Благословение ли очаквахте? Питам ви: вие, напримеръ, кого мо¬жете да благословите? Бащата благославя само онзи синъ, когото люби. Той даже ржката си не туря върху онзи синъ, когото не люби. Кого благослови Яковъ? Кого благослови Христосъ?—Той вдигна ржцете си и благослови своите уче¬ници, които любеше. Христосъ любъше Йоана, който седе¬ше и физически по-близо до Него, защото Иоан вжтрешно разбираше своя Учитель. Близостьта седи в разбирането. Да любиш ь некого, значи да го разбирашъ. г\ да оцвня-ващъ любовьта му, значи да не злоупотребявашъ никога съ нея. Ще помните следния законъ: ако имате един приятель, той ще ви обича от сутриньта до обедъ, а вие ще възприе¬мате; от обед до вечерьта вие ще го обичате, той ще възприема. На другия день полюсите на любовьта ще се изменятъ*. от сутриньта до обед вие ще го обичате, той ще възприема; от обед до вечерьта той ще ви оби¬ча, вие ще възприемате. Понекога вие очаквате само да ви обичатъ, търсите човекъ да ви обича. И намирате такъв човекъ. Но за да не изгубите Любовьта, требва да знаете, че в понедЬлникъ сутриньта вие ще обичате, в вторникъ сутриньта ще ви обичатъ, в среда сутриньта ще дойде другъ некой да ви обича и т. н. Затова, всека сутринь ка¬то ставате, ще се запитвате: какво требва да правя тази су¬тринь, да обичам ли, или да ме обичатъ? Ще видите, че този закон е веренъ. Вие казвате: един день, като дойде Христосъ на земята, ще ни научи, какъ да се любимъ. Хри¬стосъ по два пжти нема да дохожда на земята- Той дойде веднъжъ и още не си е заминалъ. От какъ е дошълъ, Той не е напущалъ земята и постоянно говори на хората- Кога¬то казваме, че Христосъ требва да дойде втори пжть на зе¬мята, това е по отношение на нашето съзнание. Когато ва¬шето съзнание се пробуди, ще можете да изпитате великия закон на Любовьта, която Христосъ е вложилъ в сърцата на хората. Всеки, който ви люби, ще запали или вашия умъ, или вашето сърце. И тогава вие казвате: сърцето ми изгоре! Казвамъ: зависи кой ви е запалилъ и какъ ви е за-палилъ. Ако сте барут или динамит и ви запалятъ, ще избухнете, ще експлодирате и от васъ нищо нема да оста¬не. Но ако ви запалят по всички правила на паленето, както Христосъ запалва сърцата на хората, от васъ ще излиза мека, приятна светлина и топлина. Вие казвате: боли ме нещо сърцето, но приятна ми е тази болка. При такова запалване всъки човек се радва, че у него вече гори све¬щения огънь на Любовьта. Нема по-красиво нъщо от този свещен огънь!

И тъй, аз ви желая да добиете този свещен огънь на Любовьта, съ който да се запалят вашите умове, ваши¬те сърца и вашата воля или вашите причинни гкпа! През тази година аз искам да станете не от меките хора, но от кротките хора, да наследите земята. Кроткият човекъ е човекъ на Любовьта. Ако немате любовь, не можете да бждете кротки хора. Кротостьта е качество на Любовьта. Когато казваме, че некой човекъ е кротъкъ, ние знаемъ, че той е придобилъ Любовьта, той е придобилъ земята в наследство. Та каквито мжчнотии и да имате, стремете се да познаете себе си!

Може ли некой от васъ да каже, каква беше главна¬та идея в стихотворенията, които се четоха тази вечерь? Кое от техъ ви се хареса най-много? В първото стихо¬творение се чете за щастието. Какъ мислите, сжществува ли щастие на земята? Аз ви говорихъ за щастието и ви казахъ, че ако чакате щастието да дойде в кжщата ви, то никога нема да дойде, вие требва да отидете при него. Който дири щастието, може да бжде щастливъ, но който го чака на крака да му дойде, никога щастлив не може да бжде. Щастието ще мине покрай него и ще си замине.

Това стихотворение, в което се говори за новото и старото вино, се отнася до стиха, в който Христосъ каз¬ва: „Ново вино не се туря в стари мехове". При това, но¬вото вино не требва да ферментира. Ако вие имате мисли, които ферментиратъ, те сж в състояние да пукнат мъхо¬вете. Защо е нужно за хората ново вино? Виното не треб¬ва да ферментира! Тъй и човекът никога не требва да ферментира. Той требва да си остане винаги младъ. Ако човекъ от раждането до смъртьта си остане все сладъкъ, това показва, че той никога не е ферментиралъ. Ако пъкъ се вкисва в живота си, това показва, че той е ферменти¬ралъ. И религиозните хора могат да ферментирате. Кога¬то искате да ги запазят от ферментация, турят ги в бутилки, запушвате ги, за да не влезат в техъ тия баци¬ли, които сж причина на ферментацията. Има известни мис¬ли у човека, които съдържат в себе си такива сокове, които лесно ферментирате. Преди неколко дни един млад брат казваше: „Остарехме ние вече!" Защо е остарелъ? — Понеже не може да люби, пъкъ и нема кого да люби. Това означава старостьта. Щом старият има кого да лю¬би, подмладява се. Любовьта подмладява хората. Та когато некой човекъ каже, че е остарелъ, това показва, че той е изгубилъ своите мисли, чувства и своята сила и сега не му остава друго, освен да чака смъртьта си. Това е най-лес¬ното. Смъртьта не дава петь пари за човека. Тя не само че не го цени, но ще накара близките му да му направят ковчегъ, да го приготвят за онзи светъ. Близките му, оба¬че, ще кажатъ: сега ли намери да умира? Да, но смъртьта не плаща нищо, тя не иска нищо да знае. Казвамъ: не е време за умиране. Човекъ тъй требва да се пресели от този светъ, че да не плаща нищо. На земята ще остави само горните си дрехи, а съ себе си ще вземе най-сжше-ственото. Но да оставим тия неща, те сж алегорични работи.

Човекъ требва да люби! Когато казвамъ, че човекъ требва да люби, не се плашете. Вие требва да разбирате правилно Любовьта; требва да я освободите от всички по-сторонни възгледи, от всички качулки, панделки, съ които сте я натоварили. В Любовьта има светла мисъль. светло сърце и светла сила. По това именно се отличава Любовьта. Тази светла мисъль ще извърши всичко заради васъ. И светлото сърце ще извърши всичко заради васъ. И свет¬лата сила ще извърши всичко заради васъ.

И тъй, запомнете всичко това, което ви казвамъ. Вие пи¬тате: обича ли ме този човвкъ? Щом ви обича, Богъ е, Който обича, н» се съмтевайте! Помнете следното нещо: човекъ не може да обича. Човекът не е Любовь. Той още не се е научилъ на този законъ. Човекът може да те обича, но той е само носитель на Любовьта! Само Богъ е Любовь. Следователно, когато казвате, че обичате неко-го, тогава ще подразбирате, че Богъ се проявява чрез васъ. Когато некой ви обича, пакъ сжщият закон дей¬ствува. Ще знаете, че Богъ се проявява чрез васъ и не¬ма да се съмневате. Господ казва: „Утре, като се явят облаците и засенчат слънцето, вие не можете да обичате. Лжчите не могат да проникнат през облаците". Кой¬то има любовь, требва да се качи над облаците. Момата, която обича възлюбения си, напуща бащиния си дом и отива при него. По сжщия начинъ, ако ти обичашъ Бога, ще напуснешъ земята, твоята бащиния и ще се качишъ над облаците. И тогава нема да се страхувашъ, че слънцето ще се засенчи. Ти си у дома си вече.

Като ви говоря за Любовьта. вие си представлявате като обект на тази любовь некой човекъ. Затова некоя сестра, напримеръ, ще каже: едно време имахъ един въз-любенъ, но го изгубихъ вече. Не, това не е било никаква любовь. Той е билъ един актйоръ на сцената. Ако този човекъ през целия си живот не е готов да сподели съ тебе всички тягости и скърби, той не те обича. Чове¬кътъ, който ви обича, дето и да се намира, в Америка, в Африка било, всекога ще ви изпраща своята мисъль, своя-ята сила. За Любовьта времето и пространството немат никакво значение. За онзи, който люби време и простран¬ство не сжществуватъ. В този смисълъ всеки човекъ може да люби и то всички хора. Като живи единици, всички хора съставляват нъщо красиво.

Моето желание е да се зароди у васъ красива мисъль. Та като се събудите сутринь, схванете най-малкото в себе си, но това, което е мощно: мощната мисъль, мощното сър¬це и мощната воля. Вие често казвате: аз не искам да бжда под влиянието на когото и да е, искам да бжда гос-подарь. — Никога не можете да бждете господарь. Всеки човекъ, който иска да бжде господарь в света, непремен¬но ще бжде робъ. Аз бихъ желалъ да видя н-бкой човекъ свободенъ. Нема свободни хора в свъ"га. Никой царь не е свободенъ. Никой учен човекъ не е свободенъ. Свободата седи в следното: Богъ да живее в насъ, и ние да живъ-ем в Бога. И Христосъ казва така: ,,Аз съм в Отца си, и Отецъ ми е в мене". Това е великата свобода на жи¬вота. Човекъ трЪбва да подържа това си състояние при всички скърби и страдания. Чухте, какво се каза в едно от стихотворенията тази вечерь: ,,Ако съм поетъ, бихъ възпЪлъ скръбьта и страданията*'- Да, така е, скръбьта и страданията се понасят само съ Любовьта. Тъй мисли само любещия човекъ, а човекъ, който нема любовь, даже и съ малкия си пръст да го докоснете, ще каже: втори пжть не искам да те видя!

Та сега смело мога да ви кажа, че днешният изгрев на слънцето е от извънредните. От какъ е започнало нашето дело, почти не е имало такъв изгревъ. Той е епо-халенъ. Ще видим какъв ще бжде изгрЪвът следната година. Каквото успехте да възприемете тази сутринь, то ще бжде за васъ благословение. Аз мога да уподобя дне¬шния изгрев на Божията Любовь. Желая на всички ви

да мязате на днешния день, да носите благата на този день и да се проявите тъй, както слънцето се прояви днесъ.

И тъй, бждете уверени, че всичко, каквото искате, всичко, каквото мислите, всичко каквото чувствувате, ще бжде. Като казвамъ, че ще бжде всичко, което искате, ка¬кво подразбирамъ? — Ще бжде всичко онова, което ние искаме, и което Господ иска. Яко ние правим всичко онова, което и Господ прави, ще бжде. И най-после, вси¬чко онова, на което Богъ е турилъ начало в света, на което и ние сме турили начало, ще бжде. Правилно тръбва да разбирате, какво значи да искате и да се осжществи вашето искане. Значи, ще бжде, т. е. ще се реализира са¬мо онова, в което има съгласие между Бога и васъ. Ис¬кате ли това, което Богъ иска, ще бжде! Вършите ли зае¬дно съ Бога това, което Той върши, ще бжде! Туряте ли начало на нъщо, на което и Богъ туря начало, ще бжде! Когато се реализира всичко онова, което Богъ е намис-лилъ да направи, ще опитате думите на апостолъ Павелъ, който казва: „Нито око е видело това, което Богъ има да направи; нито в ума на човека е идвала мисъль за това, което Богъ е приготвилъ за тези, които Го любятъ". Днесъ всички съзнателни хора се приготовлявате за този славене день. Яко Любовьта ви посети сега, когато не сте готови, вие ще се прострете на земята и ще кажете: стига Господи, не мога да издържамъ! Така е, вие не можете да издържите даже една минута на Любовьта. Тя изисква ге¬рои хора. Вие ще се разтопите от нея като лоена свещь. Ние, обаче, не искаме да се разтопите, но да се разгорите и да светите. Топенето на свещьта показва, че не е добро¬качествена. Затова ние искаме да се запалите, да горите без да изгаряте и от васъ да излиза топлина и светлина.

Яз ви поздравлявам съ новата година на Любовьта! Желая ви да бждете тъй ефирни, както Любовьта, и слън¬цето на душата ви да изгрева и да залезва тъй, както днешното слънце изгре и залезе!

Само Божията Любовь е Любовь.

Беседа, държана от Учителя на 22 Март — духовната година — 1927 г., в гр. София.